Решение № 10980 от 5.12.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1095/2025 г.

Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 ДОПК вр. чл. 145 и сл. АПК.

Делото е образувано по жалба, подадена от „•••“ ЕООД, чрез адв. Н. Н., срещу Решение с номер 117 от 22.05.2025г., издадено от Директора на ТД НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата от 15.05.2025г., подадена от дружеството срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки от 17.04.2025г., издадено на осн. чл. 121, ал. 1 ДОПК от С. В., на длъжност главен публичен изпълнител при ТД НАП – Пловдив.

Жалбоподателят твърди, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно. В случая, при издаване на Постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки, не е спазен принципът на съразмерност, уреден в чл. 6 АПК. Липсва анализ, кое е наложило налагането на обезпечителните мерки. Спирането на ревизията със Заповед Р-16001624006681-023-001/02.04.2025г. до 02.07.2025г. по реда на чл. 34 ДОПК преклудира възможността органите по приходите да извършват всякакви действия в ревизионното производство, включително обезпечителни такива. Не става ясно как са определени точно задълженията на дружеството при спряно ревизионно производство.

Ответникът – Директор на ТП на НАП-Пловдив, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че преценката за възможното затруднение на събиране на бъдещо вземане идва при съпоставка между предполагаемия размер на задължението и наличната информация в регистрите на НАП за имуществото на длъжника. Ревизираното лице не разполага с движимо или недвижимо имущество. Издаденото ПНПОМ съдържа всички реквизити по чл. 196 ДОПК.

Съдът, като прецени данните по административната преписка и представените по делото доказателства, намира за установено следното:

Видно от удостоверение за извършено връчване по електронен път, атакуваното решение, предмет на делото, е било връчено на „•••“ ЕООД на 23.05.2025г. Жалбата до съда е подадена на 29.05.2025г.

Атакуваният административен акт е приложен по делото (л. 26). В мотивите е посочено, че очакваният размер на задълженията на дружеството е: ДДС от 81 061, 32 лв. главница, 25 026, 80 лв. – лихва, корпоративен данък – 302 987, 72 лв. главница и 85 310, 10 лв. – лихва. Именно поради размера на задължението и липсата на движимо и недвижимо имущество от страна на дружеството, органът е намерил за правилно налагането на запор на банковите сметки до размера на задължението. Посочено е, че предварителните обезпечителни мерки се налагат за обезпечаване на бъдещи публични вземания, чийто размер ще бъде окончателно установен след приключване на ревизията с ревизионен акт. Преценката за възможно затруднение за събиране на вземането е направена при съпоставка между предполагаемия размер на задължението и наличието на информация в регистрите на НАП за имуществото на бъдещия длъжник.

На 17.04.2025г. е отправено Искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ. В самото искане е посочено следното: Ревизионното производство е възложено със Заповед за възлагане на ревизия от 13.12.2024г., като същата е била редовно връчена на дружеството. Така, на 27.03.2025г., е била подадена молба за спиране на ревизията за срок от три месеца. Ревизията е била спряна до 02.07.2025г. До 03.02.2025г. „•••“ ЕООД не е представило документи във връзка с ревизията. До ревизираното лице е изготвено Искане за представяне на документи и писмени обяснения. До 27.03.2025г. са били представени единствено фактури за покупки и продажби, както и протокол по чл. 117, ал. 1 ЗДДС за ревизираните периоди. При ревизията било установено, че дружеството е декларирало доставки на услуги в общ размер на 15 005 923, 85 лв., а получатели са лица от ЕС и извън него. Установени са несъответствия в данните, които дружеството е дало. Установени са задължения за ДДС в размер на 81 061, 32 лв. – главница и 25 026, 80 – лихва, както и задължения за корпоративен данък - 302 987, 72 лв. – главница и 85 310, 10 лв. – лихва. С АПВ от 27.12.2024г. на дружеството е била възстановена сума в размер на 341 353, 36 лв. Освен банковите сметки, дружеството няма активи, няма недвижима или движима собственост.

На осн. чл. 34, ал. 1, т. 5 ДОПК от „•••“ ЕООД, на 27.03.2025г., е била подадена молба за спиране на ревизията за срок от три месеца. Със Заповед от 02.04.2025г. ревизията е била спряна до 02.07.2025г.

По делото са приложени справки за налични движими и недвижими имущества, собственост на жалбоподателя, като от тях се установява, че дружеството не разполага с такива.

Постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки на осн. чл. 121, ал. 1 ДОПК е приложено на л. 42 от делото. Посочено е, че целта на обезпечението е да се наложат обезпечителни мерки, които са най-целесъобразни. Нуждата от налагането им се определя не само съобразно очаквания размер на задължението, но и от възможността в този си размер същото да се погаси с разполагаемото имущество и средства на длъжника. От липсата на реално имущество, служещо за обезпечаване и евентуално осребряване органът достигнал до извод, че има риск от затруднено събиране на предполагаемия дълг, който бил в особено големи размери. С АПВ от м.12.2024г. на дружеството била възстановена сума от НАП в размер на 341 353, 36 лв. Именно поради евентуално затруднение за събиране на вземането е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчика на платежни услуги в Българо-Американска кредитна банка АД за сумата от 516 129, 34 лв.

С оглед на установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налага извод за нейната допустимост, а разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

Според чл. 146 вр. чл. 168 АПК съдът следва да провери актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.

В случая няма спор, че атакуваното Решение с номер 117/22.05.2025г. е издадено от компетентен орган, а именно Директор на ТД НАП – Пловдив. Чл. 197, ал. 1 ДОПК урежда, че постановлението за налагане на обезпечителни мерки може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от връчването му пред директора на компетентната териториална дирекция, който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок, а в случаите на налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121 - в 7-дневен срок, от получаването на жалбата.

Формата на административния акт също е спазена. Чл. 196 ДОПК урежда, че постановлението за налагане на обезпечителни мерки се издава в писмена форма и съдържа:

1. името и длъжността на органа, който го издава;

2. наименованието на акта, номера и датата на издаването му;

3. фактическите и правните основания за издаването му;

4. наименованието, идентификационния номер, адреса за кореспонденция и постоянния адрес, съответно седалището и адреса на управление на длъжника;

5. размера на публичното задължение и лихвите;

6. вида на обезпечителната мярка и имуществото, върху което се налага;

7. забрана за разпореждане с имуществото, върху което е наложена обезпечителната мярка;

8. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва постановлението;

9. датата на издаване и подписа на органа, който го е издал, с означение на длъжността му.

Налице са всички задължителни реквизити, уредни в закона при издаване на Решението на Директора на ТД НАП – Пловдив и Постановлението за налагане на обезпечителни мерки.

Чл. 121, ал. 1 ДОПК е в смисъл, че в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

За разлика от фактическата обстановка, предмет на адм. дело с номер 190/2025г. по описа на Административен съд – Пловдив, в настоящата хипотеза Заповедта за възлагане на ревизия е била връчена на дружеството преди издаване на атакуваното Постановление за налагане на обезпечителни мерки. Искането за издаване на такова постановление е изключително подробно и от него се достига до извод, че данъчните органи са установили задължения за ДДС в размер на 81 061, 32 лв. – главница и 25 026, 80 – лихва, както и задължения за корпоративен данък - 302 987, 72 лв. – главница и 85 310, 10 лв. – лихва. Доколкото самото дружество няма активи, нито движимо и недвижимо имущество, а единствено банкови сметки, то правилно е прието, че единствената възможна обезпечителна мярка би била запор върху постъпващите суми и намиращите се такива по банкова сметка на „•••“ ЕООД до размер от 516 129, 34 лв.

Съгласно чл. 197, ал. 3 ДОПК съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5. В случая няма данни за представено от длъжника обезпечение, нито са налице хипотезите по чл. 195, ал. 5 ДОПК, поради което преценката за законосъобразност на атакувания административен акт се свежда до проверка единствено спазени ли са условията на чл. 121, ал. 1 ДОПК.

Както бе посочено по – горе, искането за налагане на обезпечителни мерки е мотивирано и ясно, посочващо защо е налице обезпечителна нужда. Изпълнение на публично задължение ще бъде невъзможно, когато ревизираното лице към датата на изпълнението не разполага с достатъчно активи, които да служат като средство за събирането му.

Неоснователно е твърдението в жалбата, че в случая органът не е спазил принципа на съразмерност, уреден в АПК. В искането, отправено до публичния изпълнител ясно е посочено, че в конкретната хипотеза е налице висяща ревизия, установени задължения от ревизираното лице и липса на активи или имущество, които да послужат за евентуално осребряване на задълженията на дружеството. Именно за това, единствената възможност да се защити интересът на държавата, е да се наложи запор на банковите сметки на дружеството до размера на установените задължения. В жалбата е посочено, че не са били събрани документи от „•••“ ЕООД, от които да се обоснове размер на задължението. Видно обаче от самото искане, от дружеството е поискано да представи съответните документи и отчети, за да се извърши ревизията, но последното не го е сторило, като е представило ограничен брой документи.

Основателно обаче се явява твърдението, че спирането на ревизията преклудира възможността органите по приходите да извършват всякакви действия, включително и налагане на обезпечителни мерки. В случая няма спор, че Постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. [рег. номер]-023-1144/17.04.2025 г., издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, е издадено в периода на спряна ревизия за което е била издадена Заповед № Р-16001624006681-023-001 от 02.04.2025 г. Също така, искането на приходния орган е отправено след издаване на заповедта за спиране на ревизията – 17.04.2025 г. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че спирането на ревизията по реда на чл. 34 от ДОПК означава, че органите по приходите не извършват никакви действия, а следва да изчакат нейното възобновяване. Тези действия се отнасят както до събиране на доказателства, така и до отправяне на искания за налагане на предварително обезпечение, както е сторено в настоящия случай. Съгласно разпоредбата на чл. 35 от ДОПК ревизията се възобновява след като отпаднат основанията за спирането.

В действителност в разпоредбата на чл. 35 от ДОПК не е конкретизирано, че по време на спирането не се извършват никакви действия от органите по приходите, но характерът на спирането е достатъчен, за да се направи този логичен и обоснован извод. Освен това съгласно чл. 55, ал. 2 от АПК, приложим по силата на § 2 от ДР на ДОПК, възобновяването започва от това действие, при което е било спряно и по този начин още веднъж се затвърждава становището, че в периода, в който ревизията е спряна не може да се извършват никакви действия, което правило в процесния случай не е спазено. Налага се изводът, че действията на приходните органи по време на спряна ревизия не могат да произведат никакво действие.

Само на това основание следва да се приеме, че сезиралата съда жалба е основателна, поради нарушение на материалния закон при издаване на атакувания акт.

При този изход на спора на жалбоподателя се дължат разноски на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, които следва да бъда присъдени в размер на 1050 лв., от които 50 лв. държавна такса и 1000 лв. адвокатско възнаграждение. В този смисъл направеното от страна на процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, съдът намира за основателно.

В случая казусът не се отличава с фактическа или правна сложност, проведено е едно единствено съдебно заседание, в което не са ангажирани никакви доказателства. При това положение следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минималния размер от 1000 лв.

Воден от горното, съдът При посочения изход на спора в полза на ТП на НОИ – Пловдив за осъществената юрисконсултска защита следва да се присъди сумата в размер на 80.00 Предвид горното, съ