Мотиви към Решение № 294 от 27.12.2024 г. на Окръжен съд - Сливен по дело № 766/2024 г.

МОТИВИ към Решение № 294/27.12.2024 г., постановено по въззивно частно наказателно дело № 766/2024 г. по описа на Окръжен съд - Сливен. Въззивното производство е по реда на чл. 427 и следващи от НПК и е образувано по жалба от адв. Х.К. от АК-Сливен, като защитник на засегнатото лице – М.Д.З., против Решение № 357/28.11.2024г., постановено по ЧНД № 1420/2024г. по описа на Районен съд - Сливен, с което на основание чл. 89, б."б" от НК съдът е постановил принудително лекуване на М.Д.З. в обикновено психо-неврологическо заведение, а именно – в принудително лечение в ДПБ гр. Р.. В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, тъй като според жалбоподателя психиатърът изготвил съдебно психиатричната експертиза е предубеден и заинтересован от делото. В тази връзка в жалбата се твърди за лично познанство и лоши взаимоотношение между вещото лице и освидетелствания в по-ранен период от време. Към жалбата са приложени частни Психиатрична експертиза и психологична експертиза на З., изготвени в Център за психология и психотерапия София, съответно на 27.11.2024г. и 03.12.2024г., със заключения абсолютно противоположни със заключението на психолого- психиатричната експертиза по ЧНД № 1420/2024г. по описа на Районен съд- Сливен. Към жалбата е приложена декларация от майката на освидетелстваното лица - С.И. З., че поема задължение за лекуването на нейния син М.Д.З. като бъде под наблюдение на психо - неврологичен диспансер. От въззивната инстанция се иска да бъде отменено Решение № 357/28.11.2024г. по ЧНД № 1420/2024г. по описа на Районен съд - Сливен, като незаконосъобразно или алтернативно да бъде изменено, като да бъде предаден на неговите близки /майка – С.И. З./, която поема задължение за лекуването му, под наблюдение на психо – неврологичен диспансер. С жалбата не са направени искания за събиране на доказателства пред въззивната инстанция. Против жалбата е постъпило възражение от Районна прокуратура- Сливен, в което се сочи че жалбата е неоснователна и се предлага да не бъде уважавана. По отношение на оспорената съдебно психиатрична експертиза прокуратурата предлага въззивният съд, ако счете за необходимо, да назначи повторна такава, която да се изготви от друго вещо лице. В съдебно заседание защитата изложи доводи в посочения по-горе смисъл и направи искане да бъде отменено първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно или алтернативно да бъде постановено лечението на освидетелствания З. да се провежда при условията на чл. 89, б. "а" от НК в домашни условия. С оглед пълното изясняване на фактическата обстановки от защитата бяха поискани като допълнителни доказателства разпитите на свид. М.Г.С. и М.Г.Т.. Въззивният жалбоподател заяви, че се присъединява към казаното от неговия защитник. Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Сливен изрази становище, че се присъединява към становището на прокурора от РП – Сливен. Според представителя на Окръжна прокуратура-Сливен наличните доказателства не сочат за предубеденост на едно от вещите лица. С оглед правилно изясняване на всички факти касаещи делото изразява становище да бъде назначена повторна комплексна съдебна психолого – психиатрична от състава на която да бъде изключена д-р К.. Въз основа на изложените съображение на страните от въззивната инстанция беше отхвърлено искането на представителя на Окръжна прокуратура – Сливен и от защитата за повторна комплексна съдебна психолого – психиатрична и уважени исканията на защитата и в откритото съдебно следствие бяха разпитани като свидетели по делото свид. М.Г.С. и М.Г.Т. и проведен допълнителен разпит на неговата майка – С.И. З.. По инициатива на съда беше проведен разпит и на засегнатото лице М.Д.З. Въззивната инстанция, като се запозна с материалите от първоинстанционното съдебно производство, с жалбата, доказателствата към нея и доводите на страните, изложени в съдебното заседание, след като бяха разпитани допуснатите свидетели прие за установено следното: Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок. Разгледана по същество тя е основателна, по следните съображения: ЧНД № 1420/24 г. е образувано в Районен съд – гр. Сливен, въз основа на постъпило Предложение от Районна прокуратура – Сливен, по реда на чл. 427, ал. 1 НПК, във връзка с чл. 89 НК. В предложението е посочено, че в Районна прокуратура – Сливен с постановление от 22.05.2024 г. е образувано досъдебно производство, за това че в периода от 2023г. до 2024г. в гр. Сливен е отправена закана за убийство против Д.Д.Х. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144 ал.3 т.1, вр. ал.1 от НК. С постановление на наблюдаващия прокурор от 29.10.2024 година наказателното производство по делото е прекратено, на основание чл. 199, чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като към момента на извършване на общественоопасното деяние М.Д.З. не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което същият не е наказателноотговорно лице, по смисъла на НК. Искането на Районна прокуратура - Сливен е за прилагане на принудителни медицински мерки по реда на чл. 89 НК, чрез принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение. В хода на проведеното разследване са разпитани свидетели, въз основа на чиито показания първоинстанционният съд е приел, че М.Д.З. е автор на инкриминираното деяние. Не е била назначавана и съответно представена съдебно психиатрична експертиза в първоинстанционното производство, а са изслушани вещите лица изготвили комплексната съдебна психолого - психиатрична експертиза. Вещите лица д-р Е.К. - психиатър и Р.М. - психолог поддържат изготвената от тях в досъдебното производство експертиза, според която освидетелстваният З. страда от „Хипохондрично налудно разстройство“. Към момента на деянията, описани в материалите по досъдебното производство, М. З. е имал симптомите на това заболяване, установено при експертната оценка. Налудното разстройство представлява „продължително разстройство на съзнанието“ в смисъла на чл.ЗЗ НК и нарушава психичните годности на лицето. Това прави М. З. негоден да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. По същите причини е нарушена и психичната годност на М. З. да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни показания във връзка с тях, както и да участва в наказателния процес. Към момента на изготвяне на експертизата М. З. продължава да е със симптомите на „Хипохондрично налудно разстройство“. Поради болестната мотивация на поведението и високата агресивна готовност експертизата приема, че спрямо М. З. трябва да се приложат принудителни мерки за лечение по чл.89 б. „б“ НК - „принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение“. В момента на разглеждане на пъроинстанционното дело на 28.11.2024г. разпитана вещото лице К. е заявила, че освидетелстваният страда от налудно хипохондрично разстройство. Характерът на налудностите е такъв, че може да реши, че не може да преодолее тези мъки и да посегне на живота си и доколкото това се отнася и за семейството му, може да реши същото и за тях и да стане опасен и за тях. Освидетелстваният е с нарушена психична годност и са налице медицински пречки за участието му в наказателното производство. Вещото лице е препоръчало освидетелстваният З. да бъде лекуван на осн. чл. 89, б. "б" НК в ДПБ - Р.. Вещото лице е заявило, че няма разлика в поведението му от изготвяне на експертизата и от поведението му в първоинстанционното съдебно заседание. Това становище на психиатъра д-р К. е било поддържано напълно от психолога М.. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че от разпита на вещите лица се установява, че към момента на разглеждане на делото е налице необходимост освидетелстваният да бъде лекуван принудително, в обикновено психо – неврологическо заведение и отчитайки общоприетата практика за наличието на два критерия за установяване на невменяемостта – медицински и юридически, съдът е приел, че в конкретния случай се установява тяхното наличие. При така изложеното първоинстанционният съд е направил изводи, в смисъл че в случая са налице предвидените в чл. 89 от НК условия, а именно: Лицето, спрямо което се иска прилагането на мярката да е извършило общественоопасно деяние, а в случая е било установено, че М.Д.З. е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.144 ал.3 т.1, вр. ал.1 от НК, което е извършил в състояние на невменяемост, съгласно чл. 33, ал. 1 НК, тъй като страда от психично заболяване и не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което не е наказателноотговорен. С оглед психическото състояние и характера на извършеното общественоопасно деяние от М.Д.З., съдът вместо с определение съгласно чл.431 ал.1 от НПК, с Решение № 357/28.11.2024г., постановено по ЧНД № 1420/2024г. по описа на Районен съд- Сливен, на основание чл. 89, б. "б"от НК е постановил принудително лекуване на М.Д.З. в обикновено психо- неврологическо заведение, а именно – в ДПБ- гр. Р.. В проведеното от настоящата инстанция съдебно следствие бяха разпитани трима свидетели - майката на засегнатото лице - С.И. З., която заяви, че има желание и е в състояние да съдейства и поема задължение за лекуването на М.Д.З. в домашни условия, под наблюдение на психоневрологичен диспансер и свидетелите М.Г.С. и М.Г.Т., които депозираха показания, в смисъл, че засегнатото лице З. не страда от психиатричво заболяване, не е конфликтен, не е имало други подобни инциденти с негово участие, а в конкретния случай той е бил провокиран от поведението на пострадалата. Въззивната инстанция възприе изцяло както показанията на разпитаните свидетели, така също и показанията на разпитаните свидетели в съдебното производство пред първоинстанционния съд, оценявайки ги като достоверни. Въззивната инстанция възприе изцяло и заключението на съдебната психолого - психиатрична експертиза, представена от вещите лица психиатъра д-р К. и психолога М. в досъдебното производство. Настоящия съд дава вяра и на обясненията на засегнатата лице относно заболяването му, извършените му прегледи, отношението към неговите деца. При така установената фактическа обстановка като съобрази становището на страните по делото Окръжен съд - Сливен споделя направения в атакуваното определение извод за необходимост от принудително лекуване на жалбоподателя М.Д.З., чрез налагане на принудителна медицинска мярка по чл. 89 от НК, като счита, че психическото състояние на М.Д.З., към момента на разглеждане на делото и характера на извършеното от него общественоопасно деяние не налагат принудителното му лекуване в обикновено психоневрологично заведение, при условията на чл. 89, б. "б" от НК. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че М.Д.З. страда от „Хипохондрично налудно разстройство“, че към момента на извършване на инкриминираното деяние той не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, но при постановяване на вида на принудителното лекуване, съобразно предвидените в чл. 89 от НК възможности, съдът е съобразил единствено становището на вещите лица изразено в съдебното производство на 28.11.2024 г., а именно, че З. е опасен за себе си и околните. На първо място следва да се отбележи, че изразеното становище в съдебното заседание от вещите лице не е изразено в писмен вид в представената съдебна психолого - психиатрична експертиза в досъдебното производство. На следващо място по делото липсват доказателства освидетелстваният да е конфликтен, да има други подобни инциденти с негово участие. В конкретния случай поведението му се дължи на заболяването и грижата към децата от съвместното съжителство с Д.Д.Х., както и с натрупаните лоши личностни взаимоотношения с нея след раздялата им. Следва да се отбележи, че безспорно З. изпитва страхове, поради заболяването от което страда, но от материалите по делото не се установява той да е агресивен, няма доказателства той да е опасен за себе си и за околните, освен заявеното от вещите лица в съдебното заседание, което е извън посоченото от тях в заключението комплексната съдебна психолого психиатрична експертиза в досъдебното производство. При тези обстоятелства според настоящия съдебен състав жалбоподателят не представлява особена обществена опасност и настаняването му за принудително лечение, което е постановил първоинстанционния съд няма да се отрази благоприятно на неговото здравословно състояние. Разпитаните като свидетели пред първоинстанционния съд родители на Д.Д.Х. сочат, че притесненията към дъщеря им са породени от непрекъснатото настояване на жалбоподателя за изследване на децата и мислите му, че са болни. Р. Д. Х. е заявила, че не е виждала съобщенията от заплахите на З. лице, но и е било споделяно от дъщеря и, също така заявява, че заплахи към децата не е имало, напротив освидетелствания е карал децата да правят упражнения, четял им е приказки. Разпитания като свидетел пред районния съд Д.Д.Х. е заявил, че З. му се е обаждал във връзка със здравословните състояние на децата, като и той се е изследвал. Заявил е, че докато е бил З. при тях не е имало проблеми и според този свидетел след раздялата на дъщеря му с него, той търси оправдание. Кредитирайки показанията на тези свидетели, показанията на които са в унисон с показанията на пострадалата Д.Д.Х. относно грижата на освидетелствания към децата и техните взаимоотношения настоящият съдебен състав счете, че в случая са налице условията, при наличието на които спрямо М.Д.З. трябва да бъде постановена принудителна медицинска мярка, съобразно предвидените в чл. 89 от НК възможности. По делото е установено, че той е осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл.144 ал.3 т.1, вр. ал.1 от НК, действайки в състояние на невменяемост, съгл. чл. 33, ал. 1 от НК, тъй като страда от психично заболяване и не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, но с оглед психичното му състояние и характера на извършеното общественоопасно деяние, не е наложително принудителното му лекуване да бъде осъществено в обикновено психо-неврологическо заведение, както това е постановил първоинстанционния съд, на основание чл. 89, б. "б" от НК. Целите на постановената спрямо него принудителна медицинска мярка биха били постигнати по-ефикасно, чрез неговото предаване на близките му - неговата майка С.И. З., която видно от приложената към жалбата декларация и нейния разпит заявява, че има желание и е в състояние да съдейства и поема задължение за лекуването на М.Д.З. в домашни условия, под наблюдение на психо-неврологичен диспансер, съобразно чл. 89, б. "а" от НК, в какъвто смисъл и следва да бъде изменен първоинстанционния съдебен акт, а в останалата му част същият следва да бъде потвърден, като обоснован и законосъобразен. В този смисъл съдът постанови и обяви решението си. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: