Решение № 221 от 13.1.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 4838/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. С решение № 1922/03.02.2024 г., постановено по гр.д. № 9839/2022 г. на СРС, ГО, 143 състав, е прогласено за нищожно по предявен иск по чл. 270, ал. 2 ГПК Решение от 08.03.2021 г., постановено по ч.гр.д № 9452/2019 г. по описа на Софийски градски съд. Образувано е по въззивна жалба вх. № 72832 от 05.03.2024 г. /дата на входиране по и-мейл 29.02.2024 г./ на П. М. М. срещу решението по гр.д. № 9839/2022 г. на СРС, ГО, 143 състав. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът по чл. 270, ал. 2 ГПК да бъде отхвърлен. Излага, че решението не е нищожно, понеже решението по чл. 435 ГПК и сл. няма характер на съдебно решение. Сочи, че не е приложим чл. 235 ГПК. Фактът, че по ч.гр.д № 9452/2019 година по описа на Софийски градски съд са проведени три открити съдебни заседания, не приравнявал производството на исково такова. Закономерна била смяната на петима мл. съдии при разглеждането на делото. Също така мл. съдия Г.. е била определена като трети член на IV - А състав на Софийски градски съд. Въззиваемият Е. П. М. подава отговор на въззивната жалба, в който излага, че последната е неоснователна. Излага, че по смисъла на чл.235, ал. 1 ГПК решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. А в случая в последното с.з. по ч.гр.д № 9452/2019 година по описа на СГС е участвал мл. съдия М. С., а не мл. съдия Н. Г..; била нарушен принципът на неизменност на съдебния състав. Ответникът по иска по чл. 270, ал. 2 ГПК и задължителен необходим другар в процеса С. Х. изразява становище с молба от 04.12.2024 г. Излага, че решението е подписано като трети член на състава от мл. съдия, който е различен от този, участвал в откритото съдебно заседание, в което е даден ход на устни състезания, поради което решението по ч.гр.д № 9452/2019 година по описа на СГС е нищожно. В съдебно заседание въззивникът П. М. М. поддържа, че обжалваното решение по гр.д. № 9839/2022 г. на СРС, ГО, 143 състав е недопустимо и следва да бъде обезсилено поради това, че за ищцата Е. П. М. не съществувал правен интерес от подаване на жалба по чл. 435 и сл. ГПК, по повод на която е било образувано ч.гр.д № 9452/2019 година по описа на Софийски градски съд. В тази връзка излага, че жалбата е подадена от Е. П. М. срещу въвод в имот от 25.10.2018 г. Относно този имот обаче впоследствие по силата на влязло в сила решение № 263007/23.09.2022 г. по гр. д. № 3653/2019 г. по описа на СГС, Първо ГО, 12 състав по предявен от П. М. М. против Е. П. М. установителен иск по чл. 124 ГПК е признато за установено, че П. М. М. е собственик на процесния имот ап. № 14, в който е бил извършен въводът. Твърди че с това за Е. П. М. е отпаднал правният интерес да поддържа иска по чл. 270, ал. 2 ГПК, понеже е нямала правен интерес да подава жалба по чл. 435, ал. 5 ГПК като лице, заварено в имота и владеещо имота. В съдебно заседание въззиваемата и ищца Е. П. М. поддържа, че към момента на въвода не е било установено правото на собственост върху ап. № 14, поради което за нея е съществувал правен интерес от подаване на жалба по чл. 435, ал. 5 ГПК. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното: Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 270, ал. 2 ГПК за установяване нищожността на Решение от 08.03.2021 г. по ч.гр.д № 9452/2019 г. по описа на Софийски градски съд. Решението е постановено по чл. 437, ал. 4 вр. чл. 435, ал. 5 ГПК, по жалба по чл. 435, ал. 5 ГПК на Е. П. М. срещу действие на ЧСИ по ИД № 20188510402266 по описа на ЧСИ М.П., рег. №851, а именно въвод в ап. № 14, който имот Е. П. М. е твърдяла да владее. Взискател по ИД е П. М. М., длъжник е С. Х., а ИД е за изпълнение на непарично вземане – въвод в имота ап. № 14. В тази връзка ищецът /сега въззиваем/ Е. П. М. излага следните твърдения: решение от 08.03.2021 г. по ч.гр.д № 9452/2019 г. по описа на Софийски градски съд е нищожно като постановено от съдебен състав, различен от този участвал в разглеждането на делото в проведеното открито съдебно заседание, в което делото е било обявено за решаване. Сочи че, че видно от протокола на съдебното заседание от 24.08.2020 г., участвалите в заседанието съдии членове на IV - А състав са: С.К., Г.Т., мл. съдия М. С.. Постановилите решението съдии са: С.К., Г.Т. и мл. съдия Н. Г... Твърди се, че съдия Н. Г.., подписала съдебният акт, не е участвала в съдебното заседание, в което е даден ход по същество на съдебния спор, правещо решението нищожно. Ответникът П. М. М. оспорва иска. Позовава се на заповед на Зам.- Председател на Ссчитано от СГС, по силата на която се заменят мл. съдии в IV - А състав на Софийски градски съд; решението било постановено в закрито заседание; подписано е от двама члена на въззивния състав, които са участвали в с.з., в което е даден ход на устни състезания. Ответникът С. Х. не оспорва исковата молба с отговор от 14.03.2023 г. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение по гр.д. № 9839/2022 г. на СРС, ГО, 143 състав по иска по чл. 270, ал. 2 ГПК е валидно и е допустимо. Предявеният иск за прогласяване нищожност на съдебен акт се основава на визираната в чл. 270, ал. 2 ГПК, неограничена със срок, възможност и е допустим. Искът е установителен, неоценяем и винаги подсъден на РС като първо инстанция /в този смисъл са Решение № 123 от 4.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 777/2011 г., I г. о., Решение № 320 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6774/2013 г., I г. о/. Исковият ред е самостоятелна форма на защита и може да бъде реализирана след като инстанционният ред за разглеждане на спора е изчерпан, както е в настоящия случай. Допустим е иск за прогласяване нищожност на а влезли в сила съдебни актове като съдебни решения, заповеди за изпълнение и др. Допустим е иск за прогласяване нищожност на решение по чл. 435 и сл. ГПК – така Определение № 50732 от 14.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 125/2022 г., IV г. и Определение № 256 от 29.06.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2338/2022 г., III г. о., ГК. При обжалване въззивната и касационната инстанция са длъжни да следят служебно за валидността на съдебния акт, но когато този порок не е констатиран и не е отстранен, поради необходимостта правният спор да се разреши с валиден съдебен акт, предвижда се възможност за предявяване на иск за прогласяване на нищожността, безсрочно. В случая атакуваното Решение от 08.03.2021 г. по ч.гр.д № 9452/2019 г. по описа на Софийски градски съд е постановено по реда на чл. 437, ал. 4 вр. чл. 435, ал. 5 ГПК по подадена жалба срещу действията на ЧСИ и същото е окончателно – не подлежи на обжалване. Подадената „въззивна жалба“ срещу решението от Е. П. М. от 25.03.2021 г. е върната с разпореждане от 29.03.2021 г., което е потвърдено с определение от 26.05.2021 г. по в.ч.гр.д. № 1368/2021 г. по описа на САС. При предявен иск за прогласяване нищожност на съдебно решение ищец е страната, която е предявила иска, а ответници са всички други страни по делото, независимо от качеството им по постановеното влязло в сила решение. Те са винаги и само насрещни страни на ищеца в исковото производството по чл. 270, ал. 2 ГПК. Всички страни, спрямо които е постановено влязло в сила съдебно решение, са задължителни необходими другари при предявен иск за нищожност на това решение. Нищожността на съдебния акт не може да бъде частична – така Определение № 50732 от 14.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 125/2022 г., IV г. В случая обжалваното решение е постановено по предявен иск по чл. 270, ал. 2 ГПК за обявяване нищожността на влязло в сила решение, постановено по реда на чл. 437, ал. 4 вр. чл. 435, ал. 5 ГПК, при участието на жалбоподателя по чл. 435 ГПК, взискателя и длъжника по ИД, поради което е допустимо. Неоснователни са доводите на ответника П. М. М. за недопустимост на обжалваното решение поради това, че за ищцата Е. П. М. не съществувал правен интерес от подаване на жалба по чл. 435 и сл. ГПК / по която е образувано ч.гр.д № 9452/2019 година по описа на СГС / след произнасянето по гр. д. № 3653/2019 г. по описа на СГС, Първо ГО, 12 състав. Видно от представените по настоящото в.гр.д. преписи действително по силата на влязло в сила решение № 263007/23.09.2022 г. по гр. д. № 3653/2019 г. по описа на СГС, Първо ГО, 12 състав, по предявен от П. М. М. против Е. П. М. установителен иск по чл. 124 ГПК е признато за установено, че П. М. М. е собственик на процесния имот ап. № 14, в който е бил извършен въводът. Решение № 263007/23.09.2022 г. по гр. д. № 3653/2019 г. по описа на СГС, Първо ГО, 12 състав е влязло в сила на 26.08.2024 г. Установяването със сила на пресъдено нещо по отношение на ищцата Е. П. М., че не е собственик на имота ап. № 14, по повод на въвода в който е било образувано по чл. 435 ГПК ч.гр.д № 9452/2019 година по описа на СГС, не води до извода, че за Е. П. М. е отпаднал правният интерес да поддържа иск по чл. 270, ал. 2 ГПК по повод решението по ч.гр.д № 9452/2019 година по описа на СГС. Правен интерес да заведе иск по чл. 270, ал. 2 ГПК съществува за коя да е от страните по дело, по което се твърди да е постановено нищожно решение. Предмет на изследване в производството по иска по чл. 270, ал. 2 ГПК е дали соченият от ищеца съдебен акт е нищожен или съставлява валиден съдебен акт, а не подлежи на изследване дали по делото, по което се атакува съдебното решение, е съществувал правен интерес за ищеца да поддържа иска. Като правилно решението по иска по чл. 270, ал. 2 ГПК следва да бъде потвърдено. ГПК не съдържа определение на понятието нищожност на съдебните актове, поради което съдържанието на термина следва да се извлече по пътя на тълкуването. Правната теория и съдебната практика приемат, че нищожен е този съдебен акт, който не би могло да се приеме за валиден съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато актът е постановен от ненадлежен орган, в ненадлежен състав /еднолично вместо от съдебен състав или ако в съдебния състав е участвало лице, което няма качеството на съдия /; с участие на лице, което не е било избрано за съдия; с участие на лице, което не е взело участие при разглеждането на спора / така Решение № 668 от 15.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1790/2009 г., I г. о., ГК/. Нищожен е и съдебен акт, който е неподписан от членовете на съдебния състав или не е изразен писмено /в последните два случая не може да се направи извод за наличие на волеизявление/. Нищожен е съдебен и ако волята на съда е абсолютно неразбираема и не може да бъде изведена чрез тълкуване. Нищожен е и съдебен акт, който излиза извън пределите на правораздавателната власт тъй като е постановен срещу лице, което не е подчинено на властта на българския съд – така Решение № 668 от 15.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1790/2009 г., I г. о., Определение № 486 от 9.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3424/2015 г., I г. о., ГК. Нищожният съдебен акт, за разлика от недопустимия, не е годен да породи правни последици, ето защо това е единственият порок, който освен по пътя на обжалването може да се релевира чрез възражение или по исков ред безсрочно. По смисъла на ТР от 10.02.2012 г. по т. № 1/2011 г. на ОСГТК е нищожно съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение. Ищцата Е. П. М. е дъщеря на ответника С. Х. и е била осиновена от П. М. М. след сключването на брак през 1981 г. между С. Х. и П. М. М.. С решение № 103/28.06.2004 г. по гр.д. № 3792/2002 г. по описа на СРС бракът между С. Х. и П. М. М. е прекратен с развод. По иска за делба между бившите съпрузи С. Х. и П. М. М. с решения от 2009 г. и 2010 г. по гр.д. № 19 003/2006 г. по описа на СРС е допуснато извършването на делба между С. Х. и П. М. М. на два имота – ап. № 14 и ап. № 74. С решение № 70- 143/01.02.2012 г. по гр.д. № 19 003/2006 г. по описа на СРС на осн. чл. 289 ГПК/отм./ е съставен проект на разделителен протокол, като дял първи е ап. № 14, а дял втори е ап. № 74. С решение от 04.06.2013 г., влязло в сила на 06.01.2016 г., по делбеното производство е обявен за окончателен разделителният протокол. В о.с.з. от 15.04.2016 г. по гр.д. № 19 003/2006 г. по описа на СРС е теглено жребие и П. М. М. е получил дял първи, като е станал индивидуален собственик на ап. № 14. В полза на П. М. М. е издаден ИЛ от 09.01.2018 г. по гр.д. № 19 003/2006 г. по описа на СРС за въвод в имота – ап. № 14. Образувано е ИД № 2266/2018 г. по описа на ЧСИ М. П. с взискател П. М. М. против длъжника С. Х. за изпълнение на непарично вземане – въвод в имот ап. № 14. На 25.10.2018 г. е извършен въвод в полза на П. М. М. в ап. № 14. Е. П. М. се е снабдила с констативен нот. акт от 19.02.2018 г. за придобиване по давност правото на собственост върху процесния ап. № 14. Впоследствие относно този имот по силата на влязло в сила решение № 263007/23.09.2022 г. по гр. д. № 3653/2019 г. по описа на СГС, Първо ГО, 12 състав, по предявен от П. М. М. против Е. П. М. установителен иск по чл. 124 ГПК е признато за установено, че П. М. М. е собственик на процесния имот ап. № 14, в който е бил извършен въводът. Е. П. М. се явява трето лице по ИД № 2266/2018 г. по описа на ЧСИ М. П. със взискател П. М. М. и длъжник С. Х.. Като трето за ИД лице на осн. чл. 435, ал. 5 ГПК Е. П. М. е подала жалба вх. № 92318/31.10.2018 г. против въвода от 25.10.2018 г. Е. П. М. е твърдяла, че владее ап. № 14 считано откакто е навършила пълнолетие през 1994 г. Образувано е гр.д. № 16557/2018 г. по описа на СГС, което обаче е прекратено и върнато на ЧСИ за окомплектоване / неизпратено за отговор на С. Х./. След окомплектоване на преписката по жалба вх. № 92318/31.10.2018 г. против въвода от 25.10.2018 г. е образувано ч.гр.д № 9452/2019 година по описа на СГС, IV - А състав. То е на доклад на докладчик съдия Г. Т.., с председател на състава съдия Ст. Кацарова. Трети член на въззивния състав е мл. съдия, като е налице смяна на младшите съдии в състава., вкл.и поради обстоятелството, че младшите съдии стават районни съдии след изтичане на мандата в ОС. На осн. чл. 437, ал. 2 ГПК делото е насрочено за разглеждане в о.с.з. и са проведени с.з. от 10.02.2020 г., от 06.07.2020 г. /недаден ход/ и от 24.08.2020 г. В това последно с.з. от 24.08.2020 г. е приключено съдебното дирене и е даден ход на устни състезания. Към 24.08.2020 г. трети член на въззивния състав е мл. съдия М. С., който е следвало да участва в постановяване на решението по жалбата. Вместо него в постановяването на решение от 08.03.2021 г. по ч.гр.д № 9452/2019 г. по описа СГС като трети член на състава е участвала мл. съдия Г.., която не е участвала в съдебното заседание, в което е даден ход по същество. Решението е подписано от тримата съдии, вкл. и от мл. съдия Г... Решението е нищожно поради постановяването му от съдия / в случая третия член на състава/, която не е участвала в съдебното заседание, в което е даден ход по същество в нарушение на чл. 235, ал. 1 и чл. 236, ал. ал. 3 ГПК. В този смисъл е горецирината практика. В случая не е налице хипотезата, при която решението е постановено и е подписано от двама от съдиите поради обективна невъзможност да бъде положен подпис от третия член на състава. Също така без значение е и дали мл. съдия Г.. е била определена към постановяване на решението като трети член на IV - А състав, защото съдията, участвал в съдебното заседание, в което е даден ход по същество, е мл. съдия С.. Неоснователни са и доводите на ответника и сега въззивник, че при постановяване на решенията по чл. 435 и сл. ГПК не се прилагал чл. 235 и сл. ГПК. Съгласно чл. 437, ал. 2 ГПК подадените от трети лица жалби срещу действия на ЧСИ се разглеждат в открито с.з. с призоваване на жалбоподателя, длъжника и взискателя. Според чл. 437, ал. 4 ГПК съдът се произнася с решение, поради което приложим се явява именно чл. 236, ал. 3 ГПК, според който решението се подписва от всички съдии, взели участие в постановяването му, и чл. 235, ал. 1 ГПК, според който решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е даден ход на устни състезания. Решение от 08.03.2021 г. по ч.гр.д № 9452/2019 г. по описа на Софийски градски съд е нищожно и правилно с обжалваното решение е било прогласено за такова. Така мотивиран, Софийски градски съд