Решение № 729 от 1.10.2025 г. на Районен съд - Казанлък по дело № 162/2025 г.

производството по т.д. №•••/2023 г. по описа на ОС-С.З. ще бъде представлявана от адвокат М.Д. от АК-С.З. на която да се връчват всички книжа по делото. Производството по т.д.№•••/2023г. по описа на ОС-С.З. е прекратено на основание чл.232 от ГПК с протоколно определение от •••••••••••••• г. В показанията си свидетелят Е.Р.Д. сочи, че от 2016 г. до 2023 г. работила по трудов договор в дружеството, а след това като адвокат на свободна практика се явява по делата на дружеството. С. А. И. потърсила адвокат на Адвокатското дружество, който да представлява детето пред застрахователите.по повод смъртта на бащата на детето й, загинал в катастрофа. Адвокатското дружество се занимавало преимуществено с пострадали от катастрофи, с наказателни производства свързани с ПТП, трудови дела, както и други дела. С. А. И. се свързала с дружеството и в офиса разписала всички необходими документи за водене на делата- застрахователното дело, както и наказателното дело по повод смъртта на бащата на детето й. Ответницата била уведомена, че в дружеството имат акта за смърт и удостоверение за наследници, в което се установили, че детето не е припознато и не фигурирало в удостоверението. Основано свидетелят контактувала със С. А. И., правела справки и й давала информация за движението на всичките й дела. Ответницата била уведомена, че за да си свърши добре работата Адвокатското дружество и по-конкретно адв.К. и адв.Б., трябвало да се води дело за произход на детето. С. А. И. се съгласила, а и имала желание да се заведе дело за произход на детето, от починалия му биологичен баща С.. В офиса на дружеството тя разписала всички необходими пълномощни за водене на дело за произход като я уведомили и да съдейства при необходимост. Адвокатското дружество наело адв.В., с която те работели. С. А. И. знаела, че адвокат В. ще води делото за произход, прочела и разписала пълномощното, като й било обяснено в какво се изразява пълномощното. Ответницата знаела, че в дружеството работят и други адвокати, които може да се явяват по делата по преценка на дружеството с оглед подписаните пълномощни. След като било заведено делото за произход и насрочено открито съдебно заседание, ответницата осигурила свидетели и се явила с адв.В. пред съда. Освен разговорите по телефон ответницата често ходела в офиса като била много доволна от това, което е свършено до момента, носела почерпки. След като минало делото за произход тя донесла акта за раждане на детето. Било образувано делото за обезщетение на детето и насрочено заседание, когато в по ел.поща на дружеството получили молбата от ответницата за отказ от адвоката й. Всички в офиса били изненадани, тъй като ответницата не изразявала, че е недоволна от нещо или че ще смени адвоката. В последствие разбрали, че по делото за обезщетение се явила адв.Д.. От така установеното съдът прави следните правни изводи: Искът с правно основание чл.422 вр. с чл.415, ал.4 от ГПК е предявен в законоустановения едномесечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване на вземането му, тъй като срещу издадената по ч.гр.д.№••••/2024 г. по описа на РС-Казанлък заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, длъжникът е подала възражение по чл.414, ал.2 от ГПК. Претендираните вземания, произтичат от договор за правна защита и съдействие от •••••••• г. и договор за възлагане от •••••••••••••••••••• г., които се подчиняват на общите правила на чл.280- чл.292 от ЗЗД и на специалните правила на Закона за адвокатурата. Договорът за поръчка по правило е неформален, но тежестта да докаже мандатното правоотношение е страната, която го твърди. Допустими са всички доказателствени средства. Пълномощието е отделна правна сделка, която може да се прибави или не към договора за поръчка. Възможно е довереникът да действа от свое име в отношенията с третите лица, но за чужда сметка - формално се легитимира като страна по сделката, но не придобива правата и задълженията по нея, те настъпват в патримониума на доверителя. За действията, извършени от довереника, доверителят му дължи възнаграждение, ако то е уговорено – чл.286 от ЗЗД. Договорът за адвокатска услуга е неформален, а писмената форма е за доказване на съществуването му и за стойността на предоставената услуга, както се приема и в мотивите по т.1 на Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Той се сключва между клиент и адвокат.Упражняването на адвокатската професия, съгласно определението в чл.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/, е дейност за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. Тя се осъществява чрез устни и писмени консултации и становища по правни въпроси, изготвяне на книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и др., свързани с възложената от клиента работа, представителство на доверителите пред органите на съдебната власт, пред физически и юридически лица – чл.24 от ЗА. Съгласно чл.3, ал.2 от ЗА адвокатска професия може да упражнява само адвокат, практикуващ самостоятелно или в сдружение по този закон, а според Глава десета на Закона за адвокатурата съвместното упражняване на адвокатска професия може да се осъществява чрез съдружие по смисъла на чл.52 от ЗА или чрез адвокатско дружество по чл.57 от ЗА, което е самостоятелно юридически лице. За защита и представителство пред съда, органите на досъдебното производство, административните органи и служби, физическите и юридическите лица клиентът упълномощава дружеството като доверителят има право да избира и да упълномощава адвокат за процесуално представителство независимо от това, че договорът е сключен с адвокатско дружество- арг. чл.71 от ЗА. Отделни дейности – правна работа или съвместна работа по дела, могат да се възлагат по договор за сътрудничество с друг адвокат– чл.76 от ЗА, или да се сключи писмен договор за постоянна работа с друг адвокат или адвокатско дружество – чл.77 от ЗА. В случаите, когато договорът предвижда и явяване пред съд, упълномощаването се извършва от адвоката или адвокатското дружество, сключили договора. В този случай възложителят извършва преупълномощаване със съгласието на клиента. В чл.36 от ЗА е залегнал принципът за възмездност на адвокатския труд. Възнаграждение за труда на адвоката по правило се определя в договор между адвоката и клиента – чл.36, ал.2 от ЗА. При условията на договорната свобода по чл.9 от ЗЗД страните по сключен между тях определят конкретния предметен обхват на договора за правна защита и съдействие и неговото съдържание. В случая с договора за правна защита и съдействие от •••••••• г. ответницата в качеството на майка и законен представител е възложила, а ищецът е приел да извърши широк кръг от процесуални и извънпроцесуални действия за реализиране на крайната цел –детето С. да получи парични обезщетения за неимуществени и имуществени вреди вследствие смъртта на лицето С.Р. А. при ПТП на ••••••••••••• г. Във връзка с предмета и задълженията договора и доверените задължения, страните са постигнали съгласие заплащането на възнаграждение след получаване на обезщетенията и лихвите т.е. възнаграждение за резултат, а не възнаграждение за труд. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл.36, ал.4 от ЗА позволява подобен подход за определяне възнаграждение на адвокат, при това без да ограничава размера като абсолютна сума и/или процента върху определен интерес с оглед изхода на делото, с изключение на възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с нематериален интерес, а пък ЗЗД не поставя ограничения при определяне размера на уговорено възнаграждение. В случая уговореното възнаграждение е отнесено към предмета на договора и с постигане на крайния резултат. От доказателствата по делото се установява, че към датата на подписване на процесния договор малолетното дете е с неустановен произход от бащата, което предполага осъществяване на широк кръг от действия /извънпроцесуални и процесуални/ от ищеца, за които ответникът е била уведомена и които допускат разходване на съществен времеви и професионален ресурс. Затова и следващата се по силата на сключения договор престация от страна на довереника не би могла да се приеме за нулева или незначителна, а напротив за значителна, поради което съдът счита, че не е налице явна нееквивалентност на уговорените насрещни престации при сключването му, която да обуславя неговата нищожността поради накърняване на добрите нрави. От събраните доказателствата по делото няма данни и не се установи ищецът да е нарушил разпоредбата на чл.43, ал.3 от ЗА, на която ответникът се позовава без да сочи фактически доводи, аргументи и доказателства. С оглед гореизложеното съдът намира правоизключващото възражение за нищожност на договора на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД поради противоречие със закона, както и на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави за неоснователно. Процесният договор за правна помощ и съдействие от •••••••• г. е породил своето действие. Безспорно в хода на производството по т.д. №•••/2023 г. по описа на ОС-С.З. пълномощията на адв.П.К. като процесуален представител на ищеца, дадени с пълномощно от ••••••••• г. към договор за правна помощ и съдействие от ••••••••• г. са оттеглени, което води до освобождаване на пълномощника от последващи ангажименти по това дело. Ответникът не е изложил доводи респ.възражения и доказателства, че е уведомил ищеца, че оттегля възложеното с процесния договор респ. че оттегля поръчката. Съгласно приложимата разпоредба на чл.288, ал.2 от ЗЗД оттеглянето на поръчката не лишава довереника от правото да иска заплащане на разноските и на уговореното възнаграждение, а ако изпълнението на поръчката стане невъзможно, доверителят трябва да заплати на довереника направените от него разноски и възнаграждение съответно на извършената работа. Ето защо ответникът дължи на ищеца направените в изпълнение на поръчката разноски в размер на 1200 лв., които е заплатил на адв.В. по сключения с нея договора за възлагане и сключения от ответника с адв.В. договор за правна помощ по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА с пълномощно за процесуално представителство по гр.д.•••••••••• г. по описа на ОС-С.З. и претенцията в тази част е основателна. Съдът счита, че на ищеца не се дължи възнаграждение, тъй като уговореното е за резултат. Правото на адвоката да получи възнаграждение от полагане на труд в изпълнение на възложеното му от доверителя по договор за правна защита и съдействие възниква тогава, когато е налице възлагане и положен труд. В случая по делото няма данни, доводи и доказателства, на пълномощника адв.П.К., която е сключила с ответника по настоящото дело, друг договор -договора за правна помощ и съдействие на основание от ••••••••• г. ведно с пълномощно от същата дата за процесуално представителство по т.д.№•••/2023 г. по описа на ОС-С.З. при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА да е било определено по това дело възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА. Претенцията на ищеца за сумата 480 лв. адвокатско възнаграждение е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно същите да се доказват. Като институт на гражданското материално право неустойката има и подчертано санкционен характер по отношение на неизправната по договора страна. В случая в чл.15 от договора за правна помощ и съдействие от •••••••• г., страните са уговорили неустойка, дължима от доверителя при оттегляне на поръчката. В мотивите на т.3 на Тълкувателно решение •••/••••••••••••••• по тълк.д.•••/2009 г. на ВКС, ОСТК, е прието, че “автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка, е ограничена от разпоредбата на чл.9 от ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. В този смисъл ограничението се отнася както за гражданските, така и за приватизационните договори, а също и за търговските сделки /арг. от чл.288 от ТЗ/. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, тъй като нарушаването им е приравнено на противоречието на договора със закона / чл.26, ал.1 от ЗЗД /. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Клаузата за неустойката ще бъде нищожна поради накърняване добрите нрави само, когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. единствената цел, за която е уговорена, излиза извън тези й функции. Такава би била ако чрез нея се създават условия за неоснователно обогатяване, когато заплащането й би довело до неравностойност на насрещните договорни задължения“. В случая данните по делото и клаузите на процесния договор, съпоставени с предмета и преследваната крайна цел не могат да обосноват извода, че неустойката е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Уговарянето й е било с цел да се гарантира изпълнението на поетите от страните задължения и да служи като обезщетение при оттегляне на поръчката преди достигане до крайния резултат, с който пък е обвързано възнаграждението по чл.3 от договора. Затова, съдът намира, че неустоечната клауза не противоречи на добрите нрави поради което съдът счита, че са налице предпоставките на чл.92 от ЗЗД, а именно: договор между страните, изрична договорна клауза в него, предвиждащ заплащане на неустойка, уговорена размер като абсолютна сума и неизпълнено договорно задължение от страна на ответника, който е оттеглил поръчката поради което тази претенция е основателна и следва да бъде уважена. Заявената претенцията за установяване дължимостта на сума в размер на 93.60 лв. разноски в заповедното производство е недопустима и в тази част производството следва да бъде прекратено. Вземането за разноски не представлява предмет на иска по чл.422 от ГПК, в какъвто смисъл са и указанията дадени с т.10 на Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д. №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК. По разноските: Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д. №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по настоящото дело разноски съразмерно на уважената част от иска в размер на 84лв. и 84 лв. разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№••••/2024 г. по описа на РС- Казанлък. Водим от гореизложеното съдът