Решение № 398 от 18.8.2022 г. на Районен съд - Казанлък по дело № 1447/2021 г.

производството от особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, т.е. За разлика от процесуалния представител на страната в гражданския процес, особеният представител не би могъл да доведе до знанието на ответника всички относими до спорното право факта, вкл. и знанието за извършената цесия. А целта на закона (нормата на чл.99, ал.4 ЗЗД) е длъжникът да бъде защитен срещу ненадлежно изпълнение на лице, което не е носител на вземането и е немислимо да бъде осъществена в хипотезата, когато длъжникът се представлява от особен представител. Връчването на особен представител не може да се приравни на връчване на ответника или на упълномощен от него адвокат именно поради невъзможността този особен представител да доведе до знанието на длъжника узнатите факта и обстоятелства, релевантен за спорното право. Представителната власт на особения представител спрямо отсъстващата страна произтича от акта на съда, с който той е назначен, като приложение намират общите правила на чл.47, ал.6 ГПК, която се свързва с общото правило на чл.29, ал.З ГПК- ТР 6/2012 г. на ОС ГТК, т.6. Тази представителна власт е ограничена — арг. чл.29, ал.5 ГПК, от което следва, че особеният представител не притежава пасивна представителна власт да приема волеизявления, свързани с промяна в материалното правоотношение. С договора за цесия се променя една от страните в материалното правоотношение, която промяна не зависи от настъпването на обективни факта, предвидени в договора или при наличието на конкретни уговорки между страните. С оглед на това счита, че ответницата не е била уведомена за прехвърлянето на вземането на новия кредитор по предвидения в закона ред, поради което цесията няма действие спрямо нея. Затова тя не дължи търсената от нея сума на този ищец. Оспорва като доказателства представените от ищеца частни документа - фактури като непълни и неясни, съставени в противоречие с материалния закон и моли да не се приемат от настоящия състав. Оспорва като доказателства представените от ищеца: „уведомления за цесия" – липсва данни за съставителя, дата и място за съставяне; „Извлечение от приложение 1 към договора от 01.10.2019 год." – липсва място на съставяне, и Потвърждение за прехвърляне по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД" – липсват данни за дата, място и представител, положил подписа. Оспорва представените ОУ- по съображения изложени по-горе, и моли същите да не се приемат по делото. Предвид гореизложеното моли съда да отхвърли предявения установителен иск както неоснователен и недоказан, както и да обезсили издадената заповед за изпълнение по ч.г.д. № 556/2021 г. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка: От приложеното ч.гр.дело № 556/2021 г. по описа на Районен съд-К. е видно, че в полза на заявителя - ищец в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумите, предмет на установителните искове против длъжника М. Й. Ч. ЕГН •••••••••• с адрес: гр. К., обл. С., ул. •••. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Това обуславя за ищеца правния му интерес от предявяване на настоящия иск. Видно от представения по делото договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ••• от 14.03.2014 г., същият е сключен между ответника и "Б." ЕАД, за ползване на мобилна услуга за номер 0877992083 при условията на тарифен план ••• S с месечен абонамент 9.80 лева, със срок 24 месеца. На ••• г., видно от приетото по делото допълнително споразумение към договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер •••, ответникът променил условията за ползване на мобилна услуга за номер 0877992083, избирайки условията на нов тарифен план ••• с месечен абонамент 17.99 лева за срок от 24 месеца. Представен по делото е и Договор от 30.04.2016 г., видно от който ответникът добавил за ползване и пакетна услуга •••: ••• + TV с месечен абонамент 17.80 лв. и допълнителна интернет услуга + ••• 10 с месечен абонамент 2.00 лв. с ДДС. По делото са представени следните заверени копия на месечни сметки и извлечения за потребление към всяка от тях, издадени от "БТК" ЕАД с получател ответника, а именно месечни сметки № ••• г., ••• г., ••••••••••/••• г., ••••••••••/••• г., ••• г., за периода от 22.03.2018 г. до 21.08.2018 г., както и месечна сметка № ••• от 22.09.2018 г. По делото са представени сключени договор за цесия от 16.10.2018 г. между цедент "БТК" ЕАД и цесионер "С. Г. Г." ООД и договор за цесия от 01.10.2019 г. между цедент "С. Г. Г." ООД и цесионер "Ю." ЕООД. Само към втория договор за цесия е представено извлечение от Приложение 1, в което е индивидуализирано вземането, което се прехвърля от "С. Г. Г." ООД на "Ю." ЕООД, а именно вземане в размер на 81.36 лв. спрямо М. Й. Ч.. В с.з., проведено на 27.06.2022 г. съдът е извършил оглед на СD – Приложение № 1 към договор за цесия от 16.10.2018 г., като при отваряне на CD, находящо се по гр.д. № 1447/2021 г. по описа на Районен съд – К. се констатира, че дискът съдържа само един файл, като при отваряне на същия се установява, че под № 556 е посочено името М. Й. Ч., с ЕГН ••••••••••; графа „възложен: 18.10.2019 г.; графа „цяло задължение“: 437, 98 лева, графа „за плащане“: 437, 98 лв.; графа „платено“: 0. Няма твърдения и данни уведомления за извършените цесии да са били връчени на ответника преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Към исковата молба е приложеното уведомление до ответника за извършените цесии с искане да му бъде връчено като приложение към исковата молба. При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: В случая основният спор по делото, с оглед наведените в тази насока възражения от особения представител на ответника, е дали извършената цесия е надлежно съобщена на длъжника. В случая липсва надлежно съобщаване на извършената цесия на длъжника, доколкото уведомлението за нея не е било връчено на ответника преди завеждане на настоящото дело, а е приложено към исковата молба и е връчено само на особения представител на ответника, а не на ответника. Противоречивата съдебна практика в страната по този въпрос – дали може да се приеме, че цесията е надлежно съобщена, при условие че уведомлението е връчено на особен представител на ответника в хода на процеса, е преодоляна, като се наложи разрешението, че връчването на особен представител не би могло да се приравни, нито на връчване на ответника /поради обективна невъзможност за извършване на фактически действия от страна на особения представител, които да доведат извършената цесия до знанието на длъжника/, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполага. Представителната власт на особения представител спрямо отсъстващата страна произтича от акт на съда, с който той е назначен, като приложение намира разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, която се свързва с общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК (в този смисъл т. 6 от мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС). Тази представителна власт е ограничена /арг. чл. 29, ал. 5 ГПК/, което води до извода, че особеният представител не притежава право да приема волеизявления, свързани с промяна в материалното правоотношение между страните. В този смисъл е трайно установената съдебна практика на въззивните съдебни състави на ОС – С., както и решение № 74 от 27.07.2017 г. по в. т. д. № 154/2017 г. на Апелативен съд Б., което не е допуснато до касация с определение № 567/18.09.2018 г. по т. д. 3153/2017 г. на II ТО на ВКС и др. Гореизложеното води до неоснователност на предявените искове на горепосочените основания и като такива следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, поради което се явява безпредметно обсъждането на останалите доводи и възражения на страните по съществото на спора. По отговорността за разноските: При този изход на спора право на разноски има ответникът, но такива не са сторени, не са и поискани, поради което и не следва да се присъждат. Воден от горните мотиви съдът,