Решение № 3481 от 5.6.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 4040/2025 г.

Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК. Образувано е по жалба на длъжника "АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899 срещу Постановление от 31.10.2024 г. на ЧСИ В.М., per. № 860 на КЧСИ, издадено по изпълнително дело № 3337/2024 г., в частта, с която е оставено без уважение искането му да не бъдат присъждани в полза на взискателя разноски по изпълнението, при условията на евентуалност за намаляване дължимите от длъжника разноски по изложени съображения. Жалбоподателят сочи, че не дължи разноски по изпълнителното дело в полза на взискателя. Заявява, че не са дължими разноски по изпълнението (разноски за изпълнителното дело, такси по ТТР по ЗЧСИ и адвокатски хонорар за образуване и водене на изпълнителното дело), тъй като преди датата на образуване на делото е положил всички възможни и необходими усилия да изпълни задължението си на тогавашния си кредитор-цедент на взискателя ВУЧКО ДИМИТРОВ, а именно - адв. Г.М.. Поддържа, че адв. Момчилов е отказал да съдейства на молителя, поради което е налице хипотезата на чл. 96, ал. 2 ЗЗД. В условията на евентуалност, моли за намаляване размера на присъденото възнаграждение за адвокат в размер на 400.00 лева, както и таксата по т. 26 от ТТР за ЗЧСИ. Ето защо, моли обжалваното постановление да бъде отменено, като бъде уважена молбата му. Ответникът по жалбата взискател В.П.Д., ЕГН ••••••••••, оспорва жалбата, като счита, че в негова полза следва да бъдат присъдени разноски по изпълнителното дело, в т.ч. за заплатено адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело. Заявява, че в проведеното производство преди образуване на изпълнителното дело цедентът е посочил следния начин на плащане на дължимите разноски за производството към адвокат Г.М. - член на Софийска адвокатска колегия, личен номер: 1500657010 - чрез пощенски запис в "Български пощи" ЕАД на посочения адрес. Тоест дължимите суми е трябвало да бъдат адресирани до процесуалния представител по адрес Република България, обл. София – на посочения адрес. В случая адвокатът е посочил начин на плащане с оглед доброволното изпълнение на задължението, който не е изпълнен от длъжника. В допълнение излага правни доводи, съгласно чл. 68 б. "а" ЗЗД местоизпълнението при паричните задължения е в местожителството на кредитора по време на изпълнението на задължението. Това правило прави паричното задължение носимо и длъжникът следва да докаже, че е изпълнил задължението си точно. Изпращането на пощенски паричен превод до взискателя освобождава длъжника по правилото на чл. 95 ЗЗД само и единствено ако кредиторът (взискателят) неоправдано не приеме предложеното му от длъжника доброволно изпълнение, т.е. необходимо е да се установи знание от страна на кредитора за пощенския паричен превод. В случая, за периода от излъчване на паричния превод до датата па образуване на изпълнителното дело не се установява цедентът да е бил надлежно уведомен за извършения в негова полза пощенски паричен превод. Поради това заявява, че не е налице посочената от жалбоподателя хипотеза – неоказване на съдействие на кредитора, тъй като когато длъжникът следва да предаде нещо на кредитора, начинът, по който той може да направи това е регламентиран в чл.97. ал. 1 от ЗЗД - чрез предаване за пазене в банка или па подходящо място определено от съда по мястото на изпълнение. В депозираните по делото мотиви ЧСИ В.М. е посочила, че жалбата е неоснователна. Заявява, че прекратяване на образуваното изпълнително дело не се следва, тъй като по реда на чл. 433, ал.1, т. 1 ГПК не са били предоставени доказателства, които по безспорен и недвусмислен начин да доказват плащане на дълга по изпълнителен титул преди образуване на делото. Освен това самият длъжник сочи, че сумата не е била получена чрез извършения превод чрез системата за парични преводи Изипей и му е била върната. При така установената правна и фактическа обстановка ЧСИ заявява, че с оглед предоставените материали липсват категорични доказателства за прилагане хипотезата на чл. 433. ал. 1, т. 1 ГПК служебно от съдебния изпълнител. Твърди, че се дължи присъждане на разноски за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение в пълен размер, който е съответен на минималния размер по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действителната правна и фактическа сложност на спора и извършените процесуални действия. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените в жалба пороци на атакуваното действие на частния съдебен изпълнител, достигна до следните фактически и правни изводи: Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. На основание чл. 436, ал. 1 ГПК жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието. Жалбата е депозирана на 21.11.2024 г., като се обжалва постановление на съдебния изпълнител от 31.10.2024 г., връчено на длъжника на 14.11.2024 г. Следователно, жалбата е подадена в срок. С оглед посоченото и предвид нормата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК следва да се приеме, че жалбата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна: Отговорността за разноски в изпълнителното производство се урежда по правилата на чл.79 ГПК, глава VII (чл.78 - 82) от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) и Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн. ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г. Съобразно чл.78, ал.1 ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни действия и извършването на други действия, а съгласно ал.2 размерът и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на МС по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с камарата. За събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице (чл. 79 ЗЧСИ). Обикновените такси се събират само за действия, изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/. Съгласно чл.79 ГПК разноските за изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; или когато разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени. В случая изпълнителното дело е било образувано по молба на взискателя цесионер В.П.Д. с ЕГН ••••••••••, чрез процесуален представител адв. Б.Б. от 07.10.2024 г. Като основание е предоставен в оригинал Изпълнителен лист № 715, издаден на 20.09.2024 г. от PC-Перник, по Решение № 278/28.03.2024 г. по гр.д.№ 20231720104315/2023г. по описа на съда. С молбата за образуване на изпълнително дело е представен договор за цесия, с който Г.М.М. с ЕГН: •••••••••• прехвърля вземането си на В.П.Д. с ЕГН: ••••••••••. С образуване на делото е приложен договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 07.10.2024 г. за сумата 400 лв. Длъжник по делото е „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД с ЕИК: 203508899 като предмет на изпълнението е парично задължение. С разпореждане на ЧСИ от 07.10.2024г. са начислени и приети за събиране таксите и разноските по образуване и водене на изпълнителното производство, ведно с претендираното в полза на взискателя адвокатско възнаграждение, за процесуално представителство. На 09.10.2024г. е постъпила нова молба от кредитора с вх. № 87474 за извършване на справка в НАП, към нея е приложено и имуществено проучване в БНБ. На 10.10.2024 г. по делото е постъпила молба от кредитора е вх. № 88429 за извършване на справки в Служба но вписванията гр. Лъки и справка БНБ, съответно за налагане на възбрани и запори. На 11.10.2024 г. по делото е постъпила молба с вх. № 88659 от адв. Б.Б. за справка в ТР. На 23.10.20241. е връчена Покана за доброволно изпълнение, ведно с информацията за начислените по делото и приети за събиране такси и разноски. На 28.10.2024г. по делото е постъпила молба с възражение от длъжника с вх.№ 93555/28.10.2024г. против претендираното адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело и таксите към съдебния изпълнител. На 29.10.2024г. по делото е постъпила сума в размер на 687.24 лв. С постановление от 31.10.2024 г. с изх. № 220818, възражението на длъжника е оставено без уважение. В проведеното производство, противно на изложените от молителя – длъжник доводи, не са ангажирани доказателства за заплащане на паричното задължение към взискателя- цедент - Г.М.М. пред образуване на изпълнителното дело на 07.10.2024 г. Изложените правни и фактически доводи на молителя за липса на съдействие от страна на взискателя при доброволно изпълнение на паричното задължение от длъжника преди изпълнителното дело се явяват недоказани и неоснователни. В представената по делото молба от взискателя цедент Г.М.М. от 19.09.2024 г. адресирана до РС Перник по гр.д.№ 4315/2023 г. по описа на съда, по което е бил издаден изпълнителния лист, е посочен начин на точно изпълнение на задължението по доброволен път – чрез пощенски запис на посочения адрес. Доколкото това не е сторено, настоящия състав намира доводите на длъжника за неоснователни. Нормата на чл.68, б. "а" ЗЗД е приложима, доколкото страните не са уговорили друго. Съгласно нея, местоизпълнението при паричните задължения е в местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението. В случая, както бе посочено, взискателят е посочил начин на изпълнение на паричното задължение – чрез пощенски запис в "Български пощи" ЕАД на посочения адрес, което не е сторено. Тъй като, както бе посочено, паричното задължение е носимо, в доказателствена тежест на ответника - длъжник е да установи, че точно е изпълнил задължението си по местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението. По делото са ангажирани доказателства, че длъжникът е превел на 12.09.2024 г. чрез системата на парични преводи на Изипей в полза на взискателя цедент сумата 687.24 лв., която не е получена от последния. С оглед на това, съдът приема, че плащането не е извършено съобразно изискванията на чл. 68, б. "а" ЗЗД. Също така тази сума не е реално получена от взискателя. След като не са налице данни относно доставяне на известията за извършения превод до взискателя и съответно не е установено по делото знание от страна на кредитора за изпратената до него сума по посочения начин, то не би могло да се приеме, че е налице неоправдано неполучаване на изпратената от длъжника сума. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че сумата е била преведена по посочения начин преди образуване на изпълнителното дело, поради което с поведението си не е дал повод за завеждането му. В производството не са ангажирани доказателства, че изпратените по ел.поща писма до взискателя са били получени от него. Съответно, не са ангажирани доказателства, за това че същият, като адресат на съобщенията, е дал съгласието си за изпращане и съответно получаване на ел.кореспонденция с длъжника без нарочно потвърждение с оглед удостоверяване на получаването. От приложения към молбата за образуване на изпълнително дело договор за правна защита и съдействие се установява, заплатен адвокатски хонорар от взискателя в размер на 400.00 лв. за образуване и процесуално представителство по изп.дело. Минималният размер на адвокатско възнаграждение според указаното в чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 200.00 лв. за образуване на делото и за по чл.10, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 7 от наредбата. Според задължението към взискателя, дължимият минимален размер на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа възлиза на сумата 400.00 лв., от които 200.00 лв. за образуване на изпълнителното дело и 200 лв. за процесуално представителство. Възражението на жалбоподателя, че не дължи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по образуваното изпълнително дело, съдът намира за неоснователно. По образуваното изпълнително дело се установи, че са били извършени активни процесуални действия от взискателя не само за образуване на изпълнителното дело, а и за събиране по принудителен път на дължимите суми по издадения изпълнителен лист, както и по начислените разноски по изп.д. Поради това дължимо е възнаграждение за образуване на изп.дело в размер на 200.00 лв. и в размер на 200 лв. за процесуално представителство по делото. Освен изложеното, съдът намира че следва да добави и следното: С решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 г. и актуалната практика на ВКС е прието, че член 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на което е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която от една страна адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, а от друга страна съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер, по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС. След постановяване на решението на СЕС, задължително за съдилищата в страните - членки, съдебната практика отчита несъответствие с правото на ЕС на определените в Наредба № 1/2004 г. и приема, че същите не представляват обвързващи съда правила. Посочените в НМРАВ размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на адвокатски възнаграждения, като техният размер следва да се преценява от съда с оглед цената на предоставените услуги (която трябва да е справедлива и обоснована), вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая фактическата и правна сложност на образуваното изп.дело и извършените от процесуалния представител на взискателя действия сочат, че следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв., който размер е съобразен с минималния размер по НМРАВ. Поради така изложените съображения, съдът намира, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а постановлението на ЧСИ потвърдено, като правилно. Така мотивиран, съдът