Решение № 1104 от 13.6.2024 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 174/2021 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 32, ал. 3 от Закона за опазване на селскостопанското имущество (ЗОСИ). Административното дело е образувано по жалба от С. Ц. С., [ЕГН], с адрес гp. Ловеч, [улица], чрез адв. Т. Г. от САК с адрес [населено място], [улица], партер срещу Разрешително № 240 от 30.10.2019 г. за отсичане на единични дървета в земеделски земи, издадено от кмета на Община Угърчин; Разрешително № 241 от 30.10.2019 г. за отсичане на единични дървета в земеделски земи, издадено от кмета на Община Угърчин; Разрешително № 242 от 30.10.2019 г. за отсичане на единични дървета в земеделски земи, издадено от кмета на Община Угърчин. С оспорваните разрешителни е разрешено на П. Г. П. с постоянен адрес: [населено място], ул. „д-р Съйко Съев“ № 11 - като пълномощник да почисти от единични горско дървесни видове, храстова растителност, съобразно съставен протокол от 14.10.2019 г. на комисия, назначена със Заповед № 1-3-304/29.03.2018 г. на директора на РДГ - Ловеч имоти с кадастрални номера съответно - № 48060.37.7 с начин на трайно ползване, ливада“, находящ се в землището на [населено място], община Угърчин, област Ловеч, с площ от 0, 798 дка по КВС в [населено място] в местност „Малък курт“; № 48060.37.33 с начин на трайно ползване, ливада“, находящ се в землището на [населено място], община Угърчин, област Ловеч, с площ от 0, 773 дка по КВС в [населено място] в местност „Малък курт“; № 48060.132.10 с начин на трайно ползване, ливада“, находящ се в землището на [населено място], община Угърчин, област Ловеч, с площ от 1, 608 дка по КВС в [населено място] в местност „Голям курт“. По изложени доводи за нарушение на материалния закон и липса на компетентност се иска да се отменят като незаконосъобразни или евентуално да се обяви нищожността на трите обжалвани разрешителни и присъждане на сторените разноски в производството. В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата. Твърди, че обжалваните разрешителни са нищожни и излага доводи по същество. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Ответникът по делото – кметът на О. У. чрез упълномощен адвокат оспорва жалбата и сочи, че жалбата е неоснователна. Иска същата да бъде отхвърлена, като се позовава на съдебна практика. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и не претендира присъждане на разноски. Заинтересованите страни - С. К. С., С. К. Г., Б. С. Б., Г. Б. К., С. Б. С. – редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Настоящият съдебен състав намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирана страна – съсобственик на поземлените имоти, чието почистване от дървета е разрешено, видно от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 148, том 2, рег. № 1191, дело № 123 от 24.03.2009 г. – т. 30, т. 32 и т. 33 (л. 9-15). Съгласно чл. 149, ал. 5 от АПК, административните актове могат да се оспорят с искане за обявяването на нищожността им без ограничение във времето. Административният орган не е представил данни за датата на съобщаване на оспорените административни актове на жалбоподателя, поради което съдът приема, че жалбата е подадена в срок. Съдът намира, че жалбата е основателна по същество. Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 148, том 2, рег. № 1191, дело № 123 от 24.03.2009 г. – т. 30, т. 32 и т. 33 (л. 9-15) жалбоподателят е съсобственик на поземлени имоти (ПИ) с номера – 037007, 037033, 132010, чиито номера по предходен план, видно от представените скици на поземлени имоти № 15-872250-26.09.2019 г., № 15-872244-26.09.2019 г., № 15-872222-26.09.2019 г. (л. 32-34), съответстват на идентификатори 48060.37.7, 48060.37.33, 48060.132.10 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на [населено място], община Угърчин, област Ловеч. Кметът на О. У. с обжалваните Разрешително № 240 от 30.10.2019 г., Разрешително № 241 от 30.10.2019 г., Разрешително № 242 от 30.10.2019 г. е разрешил на П. Г. П. с постоянен адрес: [населено място], ул. „д-р Съйко Съев“ № 11 - като пълномощник на друг от съсобствениците на процесните имоти (видно от пълномощно на л. 37 от делото, Решение № 98М за възстановяване правото на собственост на земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на [населено място] от 13.05.1996 г. (л. 38-39) и Удостоверение за наследници с изх. № АО-08/95 от 24.09.2019 г. (л. 43-44)) да почисти от единични горско дървесни видове, храстова растителност, съобразно съставен протокол от 14.10.2019 г. на комисия, назначена със Заповед № 1-3-304/29.03.2018 г. на директора на РДГ - Ловеч, имоти с кадастрални номера съответно - № 48060.37.7 с начин на трайно ползване, ливада“, находящ се в землището на [населено място], община Угърчин, област Ловеч, с площ от 0, 798 дка по КВС в [населено място] в местност „Малък курт“; № 48060.37.33 с начин на трайно ползване, ливада“, находящ се в землището на [населено място], община Угърчин, област Ловеч, с площ от 0, 773 дка по КВС в [населено място] в местност „Малък курт“; № 48060.132.10 с начин на трайно ползване, ливада“, находящ се в землището на [населено място], община Угърчин, област Ловеч, с площ от 1, 608 дка по КВС в [населено място] в местност „Голям курт“, със следните видове и кубатура, както следва: от [имот номер] - дъб, цер – 6 пр.м3 дърва; габър – 6 пр.м3 дърва и др. шир. – 12 пр.м3 дърва, общо 24 пр.м3 дървесина; от [имот номер] - дъб, цер – 10 пр.м3 дърва, общо 10 пр.м3 дървесина; от [имот номер] - дъб, цер – 36 пр.м3 дърва, др. шир. -2 пр.м3 дърва, общо 38 пр.м3 дървесина. С разрешителните е разпоредено дървесината да се извози и транспортира в срок до 14.12.2019 г. до временен склад: до асфалтов път Микре - Угърчин; след това да се маркира с общинска горска марка и да се издаде електронен превозен билет по образец след заплащане на такса за измерване и маркиране в размер на 1, 50 лв. на пр.м3 дърва, 1, 50 лв. на пл.м3 строителна съгласно Решение № 990/07.10.2011 г. на Общински съвет - Угърчин, в брой или по сметка на Община Угърчин. В разрешителните е посочено, че след изтичане на посочения срок, същите са невалидни. Отразено е, че тъй като имотите са с начин на трайно ползване „ливада“, при почистването им следва да се спазват изискванията, посочени в Протокол от 14.10.2019 г. на комисия, назначена със Заповед № I-3-304/29.03.2018 г. на директора на РДГ - Ловеч. Отбелязано е, че отговорността за спазване на изискванията по ЗГ и ЗОСИ във връзка с разрешителните се носи от П. Г. П., както и че те се ползват единствено от собственика на имотите или упълномощени от него лица. Посочените в обжалваните административни актове правни основания са чл. 32, ал. 3 от ЗОСИ и чл. 3 от Наредбата за реда и начина на ползване на дървесина извън горския фонд, чл. 84, ал. 1 от Закона за горите (ЗГ) и Заповед № I-3-304/29.03.2018 г. на директора на РДГ – Ловеч, а фактическите основания за издаване на обжалваните разрешителни са съставен протокол от 14.10.2019 г. и подадено Заявление с вх. № 5190/07.10.2019 г. до кмета на Община Угърчин (л. 29). Видно от представения по делото протокол от 14.10.2019 г. на комисия, назначена със Заповед № I-3-304/29.03.2018 г. на директора на РДГ – Ловеч (л. 50), е извършена проверка на трите процесни имота в землището на [населено място], като комисията е констатирала, че [имот номер] представлява изоставена ливада, върху площта, на която има единични и групи по-стари дървета. В резултат на естествено възобновяване имотът се е самозалесил с млада дървесна и храстова растителност от цер, габър, келяв габър и други на възраст от 10 до 20 г. Имотът е придобил характеристика на гора по смисъла на Закона за горите и попада в обсега на разпоредбите на чл. 84 от същия закон. Н. основание направените констатации становището на комисията е, че тъй като по-възрастните дървета са единични и основно площта е заета с млада гора (възникнала след 01.03.1991 година), предвид заявеното желание на собственика, имотът може да се почисти от горско-дървесна растителност и да се ползва за селскостопански нужди. По отношение на [имот номер] от проверката се установило, че същият представлява изоставена ливада, върху площта, на която има единични и групи по-стари дървета. В резултат на естествено възобновяване имотът се е самозалесил с млада дървесна и храстова растителност от цер, габър, келяв габър и други на възраст от 10 до 20. Средната част на имота представлява поляна обрасла с треви и храсти. Имотът е придобил характеристика на гора по смисъла на Закона за горите и попада в обсега на разпоредбите на чл. 84 от същия закон. Н. основание направените констатации становището на комисията е, че тъй като по-възрастните дървета са единични и основно площта е заета с млада гора (възникнала след 01.03.1991 година), предвид заявеното желание на собственика, имотът може да се почисти от горско-дървесна растителност и да се ползва за селскостопански нужди. Относно [имот номер] комисията е констатирала, че същият представлява изоставена ливада, върху площта, на която има единични и групи по-стари дървета. В резултат на естествено възобновяване имотът се е самозалесил с млада дървесна и храстова растителност от цер, габър, келяв габър и други на възраст от 10 до 20. Северозападната част на имота е заета само с единични по-стари дървета и храсти. Имотът е придобил характеристика на гора по смисъла на Закона за горите и попада в обсега на разпоредбите на чл. 84 от същия закон. Н. основание направените констатации становището на комисията е, че тъй като по-възрастните дървета са единични и основно площта е заета с млада гора (възникнала след 01.03.1991 година), предвид заявеното желание на собственика, имотът може да се почисти от горско-дървесна растителност и ползва за селскостопански нужди. Указано е при необходимост от почистване на имотите от дървесни и храстови видове да се прилагат разпоредбите на чл. 32 от Закона за опазване на селскостопанското имущество, както и че разрешението за почистване на имотите с трайно предназначение на територията - земеделска, както и контрола по извършване на дейностите в тях е от компетенцията на общините (конкретно Община Угърчин). Н. 24.09.2019 г. е извършено трасиране на имотите на жалбоподателя от правоспособно лице (л. 35-36). С административната преписка са представени и пълномощно от С. С. (л. 37), Решение № 98М за възстановяване правото на собственост на земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на [населено място] от 13.05.1996 г. (л. 38-39), Решение № 32 за възстановяване правото на собственост на земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на [населено място] от 24.11.1999 г. (л. 40-41), Протокол от 18.12.2019 г. на комисия в състав от мл. горски инспектори, представител на Общинска служба по земеделие и инспектор икономическа полиция (л. 42), Удостоверение за наследници с изх. № АО-08/95 от 24.09.2019 г. (л. 43-44). За изясняване на делото от фактическа страна по искане на жалбоподателя е допусната съдебна-техническа експертиза (л. 131-134). Назначеното вещо лице – лесовъд след направен оглед на 08.04.2024 г. е стигнало до заключение, че ПИ с [идентификатор] е бил обект на почистване от дървесно-храстова растителност преди около 5 г. и са запазени малко знаци от ГТ и ГЛ на терена, като в момента площта е освободена от дървесина и на корен стоят издънки, тръни и храсти с височина около 2 м. Вещото лице сочи, че има купчини разложени клони, които покриват по-голямата част от площта и не е възможно да се направи цялостен оглед и да се определи брой и размери на пъновете на отсечените дървета. В достъпните места са установени 2 бр. дънери на дървета от цер с диаметър на пъна 50 см и от 4 бр. габър с диаметър 22 см и 2 бр. с диаметър 26 см. Поставена общинска горска марка или задялка и боя не са намерени. След сортиментиране вещото лице е получило стойности в пл. м3 1, 51 за цер и 2, 29 за габър. Вещото лице е констатирало, че във вътрешността на ПИ няма стоящи дървета на корен и площта е освободена от дървесина. В ПИ с [идентификатор] вещото лице е установило издънки и храсти с височина около 2 м. Н. земята има възможност да се видят, преброят и измерят пънове на отсечени дървета. Идентифицирани се дънери на отсечени дървета от благун 1 бр. с диаметър 26 см и от цер 1 бр. с диаметър 18 см, 3 бр. с диаметър 22 см, 3 бр. с диаметър 30 см и 3 бр. с диаметър 34 см, 1 бр. с диаметър 42 см и 1 бр. с диаметър 50 см. След сортиментиране експертът е получил стойности в пл.м3 5, 56 за цер и 0, 40 за благун. В ПИ с [идентификатор] вещото лице е открило няколко белега с бял спрей - 2 ленти на стоящи дървета на гръдна височина и надпис 34/33. Установило е още достъпни пънове на отсечени дървета от цер с диаметър 18 см - 1 бр., 22 см - 1 бр., 30 см - 4 бр., 34 см - 8 бр., 38 см - 2 бр., 42 см - 1 бр. и 58 см - 1 бр. След сортиментиране по тези данни с продукт за кубиране и сортиментиране са получени в пл.м3 11, 88 за цер 0, 40 за благун диаметър и височина на дървета в околните ПИ за цер 26 см. и 17 м. В посока север са прокарани 2 извозни пътя за товарен автомобил. Като общо заключение вещото лице посочва, че са минали близо 5 г. от почистването на ПИ и картината в тях е силно променена в сравнение с предишното им състояние и не може да се направи подробен оглед. Клоните на земята, издънките, храстите и тръните затрудняват достъпа до дънерите на отсечените дървета. В заключението е отразено също, че като се съпоставят данните по таблицата с брой дървета и обем в пр.м3 от сортиментните ведомости за ПИ с идентификатори 48060.37.7, 48060.37.33 и 48060.132.10 - съответно 24 м3 за 42 бр. дървета, 10 м3 за 17 бр. дървета и 38 м3 за 62 бр. дървета е видно, че не може от 5 единични бр. дървета да се получат тези обеми - във всички ПИ броят на дърветата е по-голям от 5 бр. Вещото лице е направило изследване на таблиците за кубиране и сортиментиране от продукт за кубиране и сортиментиране. Според него не е възможно 5 единични дървета, макар и с максимални размери да наберат стойности от 24, 10 и 38 пр.м3. Дърветата в ПИ, земеделска територия са свободно растящи, с по-ниска височина, по-развити корони, по-лоша стъблена форма и не могат да се сравняват по качество на стъблата и короните с тези в насаждения горска територия. Н. корен стоят не само стъбла с максимален диаметър, а и голям брой с малък диаметър. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението. Експертът пояснява, че е невъзможно от пет единични дървета да се добият такива големи количества дървесина от всеки от имотите. Заключението е приобщено към доказателствения материал по делото, като съдът кредитира същото като обективно и професионално изготвено. Относно релевантността на същото към предмета на настоящото съдебно производство, съдът ще изложи съображения по-долу в настоящия съдебен акт. По искане на ответния административен орган по делото са разпитани и двама свидетели. Св. П. С. И. - младши горски инспектор към О. У. заявява, че за издаването на разрешителните е подадено заявление от собственик, наследник или упълномощено лице с нужните документи към заявлението, след това заявлението се обработва, отива се на място и се прави опис на дървесината. С този опис на дървесината се издава разрешително за отсичане на дърветата. Излага още, че сечта е извършена през 2019 г., както и че жалбоподателят е присъствал по време на сечта и че фигурира сред приложените документи като част от наследниците на имотите. Свидетелят твърди, че протоколът (на л. 42 от делото) е направен след изискванията на един от наследниците и задължителни указания на прокуратурата след оглед на имота, заедно с представители на Икономическа полиция и ОСЗ. Твърди също, че няма никакво нарушение. Според изложеното от св. И. К. И. - младши горски инспектор към О. У., процесните разрешителни са издадени вследствие на подадено заявление за почистване на имотите и жалбоподателят е присъствал по време на изрязването на дървесината, както и че са били подадени всички необходими документи. Съдът кредитира свидетелските показания, доколкото същите са дадени след предупреждение за отговорността по чл. 290 от НК и няма данни за евентуална заинтересованост на свидетелите от изхода на делото. При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: В АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове. В теорията и съдебната практика е възприето схващането, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. В мотивите на ТР № 5/20.07.2010 г. на Общото събрание на колегиите на ВАС е прието, че един административен акт е нищожен, когато е засегнат от някакъв порок - от неспазване на изрично изисквани от закона условия за валидността на административния акт или поради нарушаване на някое от нормативно установените изисквания за законност на административните актове - изброени те в чл. 146 от АПК основания за незаконосъобразност. Нищожен е този административен акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че от момента на издаването му той не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Компетентността е определената от държавата за съответния орган публична управленска функция и предоставената му власт - правата и задълженията, чрез която тази функция следва да се осъществява. Според чл. 32, ал. 2 от ЗОСИ, разрешение за отсичане и изкореняване до пет дървета се дава от кмета на района или кметството въз основа на писмена молба и при наличие на уважителни причини. В ал. 3 е регламентирано, че разрешение за отсичане и изкореняване на по-голям брой дървета се дава от началника на управление „Земеделие” при общинската администрация въз основа на писмена молба и при наличие на крайно уважителни причини. В случая, с оспорените административни актове е дадено разрешение за отсичане на по-голям брой дървета от пет, поради което приложение следва да намери разпоредбата на чл. 32, ал. 3 от ЗОСИ, предвиждаща, че разрешението се издава от началника на управление „Земеделие” при общинската администрация. Обжалваните разрешителни са издадено от временно изпълняващия длъжността кмет на О. У., определен с Решение № 692/27.09.2019 г. на Общински съвет – Угърчин, който не е компетентният административен орган съгласно чл. 32, ал. 3 от ЗОСИ. Действително, в чл. 3 от Наредбата на Общински съвет - Угърчин за реда и начина за ползване на дървесина, добита извън горски фонд, публично достъпна на следния интернет адрес: [интернет адрес], е регламентирано, че в случаите, когато заявлението е за отсичане на по-голям брой от пет броя дървета в земеделски земи, разрешителното за отсичането на дърветата се издава от кмета на общината. Съгласно чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА) обаче, ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. Чл. 3 от Наредбата на Общински съвет - Угърчин за реда и начина за ползване на дървесина, добита извън горски фонд очевидно противоречи на чл. 32, ал. 3 от ЗОСИ. По силата на чл. 15, ал. 3 от ЗНА следва да се приложи разпоредбата на ЗОСИ, който е по-високият по степен нормативен акт от наредбата на Общински съвет - Угърчин. Н. следващо място, съгласно чл. 8 от ЗОСИ, кметовете на общините организират, ръководят и контролират опазването на селскостопанското имущество на територията на общината. Както вече се посочи, съгласно чл. 32, ал. 3 от ЗОСИ, разрешение за отсичане и изкореняване на по-голям брой дървета и на лозя над 1 декар се дава от началника на управление „Земеделие“ при общинската администрация въз основа на писмена молба и при наличие на крайно уважителни причини. В настоящия случай, видно от изричното становище на органа на л. 2 от делото, такава длъжност не съществува в администрацията на О. У.. Не може да бъде споделено обаче виждането на ответника, че процесните разрешителни са валидни административни актове, доколкото са подписани от по-горестоящ административен орган. Това е така, тъй като от една страна, предвид изричната разпоредба на чл. 8 от ЗОСИ именно кметът на общината е този, който следва да определи конкретно длъжностно лице, което да издава разрешенията по чл. 32 от ЗОСИ, независимо дали това ще бъде лице на длъжност като посочената в чл. 32, ал. 3 от ЗОСИ или друга такава длъжност в общинската администрация, а от друга - изричната компетентност на кмета на общината е регламентирана в чл. 32, ал. 4 от ЗОСИ, съобразно която на същия са вменени правомощия за произнасяне в качеството на горестоящ административен орган, а не на орган по издаване на разрешителните по чл. 32, ал. 3 от ЗОСИ. Като не е изпълнил предписанието на закона, а се е произнесъл вместо органа по чл. 32, ал. 3 от ЗОСИ, кметът е издал нищожни административни актове - процесните разрешителни №№ 240, 241 и 242 от 30.10.2019 г. Действително, начинът на структуриране на общинската администрация не може да представлява основание за отказ за издаване на административен акт или търсена административна услуга, както и не може да бъде задължена общината да създаде длъжност, каквато изисква чл. 32 от ЗОСИ, защото е въпрос на конкретна вътрешна организация на общинската администрация обособяването на съответните отдели и управления и/или разпределяне на съответните функции и компетентности между служителите на общината, но без това да влияе по начин, който да изключва упражняване на правомощия, възложени със закон - чл. 32, ал. 3 и ал. 4 от ЗОСИ. Действително, след като в Община Угърчин липсва длъжност „началник на служба „Земеделие“, както и такова звено, то няма законови пречки при липсата на такава длъжност това да е заместник-кмета на общината, но при надлежното му определяне за това. В настоящия случай процесните разрешителни не са подписани от заместник-кмета на Община Угърчин в това му качество, а от същото лице, но в качеството му на кмет на общината, определен за временно изпълняващ тази длъжност с Решение № 692 от 27.09.2019 г. на Общински съвет – Угърчин, което не е едно и също и в никакъв случай не представлява съответното овластяване на заместник-кмет, както е прието в цитираното от процесуалния представител на ответника Решение № 1269 от 01.02.2021 г. по адм. д. № 9825/2020 г. на Върховния административен съд. Кметът на общината в изпълнение на свои законови правомощия следва да определи нарочен административен орган така, че неговият акт да може да се обжалва пред кмета, който се явява горестоящият административен орган, съгласно чл. 32, ал. 4 от ЗОСИ. Според тази норма, отказът да се даде разрешение в случаите по предходните алинеи може да се обжалва по реда на АПК пред кмета на общината в 7-дневен срок от съобщението. Тази разпоредба е императивна и е недопустимо да се вменяват функции по чл. 32, ал. 3 на кмета на общината. В случая законодателят е предвидил, че обжалването пред кмета на общината, по административен ред е задължителна предпоставка за оспорването на отказа по съдебен ред. Ако разрешителни като процесните се издават от кмета на общината, така на практика заявителите биха се лишили от възможността за обжалване пред кмета, предвидена в чл. 32, ал. 4 от ЗОСИ. Макар в структурата на Община Угърчин да няма длъжност „началник на служба „Земеделие“, това не освобождава кмета от задължението му да определи лице, което да се произнася по издаването на разрешителни по чл. 32, ал. 3 от ЗОСИ, а не да изземва тези функции, доколкото именно кметът на общината на осн. чл. 32, ал. 4 от ЗОСИ се явява и контролиращ орган в случай на оспорване на отказа за издаване на разрешение по ал. 3. Съвместяването на тези две правомощия е недопустимо и противоречи на принципите на административното право и процес. Следователно обжалваните разрешителни са издадени от некомпетентен административен орган. Индивидуален административен акт, който е издаден от некомпетентен административен орган е нищожен и съдът следва да обяви тази нищожност, като в случая не следва да се обсъждат останалите основания за незаконосъобразност. За пълнота на изложението и предвид депозираното заключение по назначената СТЕ, съдът намира за необходимо да отбележи, че въпросът дали във визираните в разрешителните имоти са изсечени разрешените количества дървесина, не е относим относно преценката за законосъобразността на оспорваните административни актове, доколкото от една страна - към датата на издаването им почистването на дърветата не е било започнало, като последното се извършва в резултат на вече издадени разрешителни за отсичане на единични дървета и от друга – контролът по изпълнението на издадените разрешителни и евентуалното установяване на нарушения е предмет на друго производство. При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на направените разноски съгласно приложения списък на л. 138 от делото, същото следва да бъде уважено. Следва на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, да се осъди Община Угърчин, като юридическо лице, в чиято структура е издателят на прогласените за нищожни индивидуални административни актове, да заплати на оспорващия поисканата сума от 1 310, 00 лв., сторени съдебно-деловодни разноски, от които: 10, 00 лв. – държавна такса (л. 4), 900, 00 лв. - адвокатско възнаграждение (л. 137), 400, 00 лв. – депозит за вещо лице (л. 125). Въпреки, че по делото от страна на жалбоподателя направените разноски за внесена държавна такса са в размер на 30, 00 лева (л. 4), предвид обстоятелството, че са заявени само част от тях – 10, 00 лв. (л. 137), то съдът не може да се произнесе в повече от поисканото от страната. Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде надлежно сезиран. Съдът намира, че възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя е неоснователно. Съгласно чл. 36, ал.1 от Закона за адвокатурата, адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Според ал. 2, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа. В чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1 000, 00 лв. Настоящото съдебно производство не попада в случаите, посочени в ал. 2. Жалбоподателят е заплатил сумата от 900, 00 лева за адвокатски хонорар, видно от приложения договор за правна защита и съдействие (л. 137), който не надхвърля минимума, предвиден в наредбата, поради което размерът на адвокатското възнаграждение не се явява прекомерен.