Мотиви към Решение № 4839 от 26.10.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 12422/2023 г.

по н.ч.д. № 12422/ 2023 г., СРС, 7 състав.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 155 и сл. от Закона за здравето.

Постъпило е искане от СРП, на осн. чл. 157 от ЗЗ, с което се иска настаняването на задължително лечение на лицето П.Г.Д, предвид наличието на основанията по чл. 157, вр. чл. 155 от ЗЗ. Повод за искането е оплакване на съседи от П.Д за противообществени прояви и неадекватно и агресивно поведение – крещяла и удряла с чук по пода.

В съдебно заседание представителят на СРП поддържа направеното предложение, тъй като се доказвали предпоставките по чл. 155 от ЗЗ.

Служебният защитник счита, че са налице основания за задължително лечение, което било в интерес на осв. Д.. Осв. П.Д се оплаква от болести на бъбреците и потрошен гръбнак. Била тровена с некротик в дома си, била тормозена от всички, убили й котките, пробили й ваната. Категорично отказва да постъпи на лечение в специализирано заведение.

Съдебното производство се проведе с участието на психиатър, който даде становище в съдебно заседание. На основание чл. 159 от ЗЗ бе назначена и изготвена съдебно- психиатрична експертиза, която подробно да прецени здравословното състояние на осв. Д.. След като се запозна с доказателствата по делото и становищата на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

От фактическа и правна страна:

Освидетелстваното лице е П.Г.Д, с ЕГН ••••••••••, родена на 27.03.1060 г. в гр.Хасково, живуща в гр. София, ж. к. „Дружба“, •••••••, българка, с българско гражданство, вдовица, средно образование, неосъждана.

От приетото заключение на съдебно-психиатричната експертиза и разпита на вещите лица, от разпита на св. Г- Д. (майка на освидетелстваната) и на св. З.П (съсед), както и от останалите писмени доказателства, налични по пр. пр. № 41394/23 г. по описа на СРП, както и при непосредствена преценка на поведението на освидетелстваната, проявено в две поредни съдебни заседания, на които същата присъстваше, при липсата на каквито и да било доказателства, които да им противоречат, е видно следното:

1/ при освидетелстваната П.Д е налице ОРГАНИЧНО НАЛУДНО РАЗСТРОЙСТВО (F06.2 по МКБ 10). Последното представлява психоза и е същинско психично заболяване, поради което Д. попада в кръга на лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ, тоест доказано е първото от двете кумулативни изисквания на чл. 155 от ЗЗ за настаняване на задължително лечение;

2/ при освидетелстваната са налице параноидни налудни идеи, емоционална нестабилност и несъответност. Същата не е достигнала медикаментозна ремисия, некритична е към заболяването си и нуждата от лечение, некритична не само към психичното си заболяване, но и към множеството придружаващи заболявания (включително хипертония), в съвкупност с отказ от прием на лекарства, поради което поведението й е психотично мотивирано и опасно предимно за здравето й, както и това на околните, т. е. доказано е и второто от двете кумулативни изисквания на чл. 155 от ЗЗ за настаняване на задължително лечение, а именно – в резултат на психичното си заболяване, осв. Д. да представлява опасност, както за себе си, така и за околните.

3/ Вещото лице, изготвило съдебно-психиатричната експертиза, предлага задължително лечение в стационарна форма за срок от един месец, което да се проведе в УМБАЛНП „Свети Наум“- психиатрична клиника– гр. София.

Осв. Д. не е в състояние да дава информирано съгласие за лечението си. Такова може да даде нейната дъщеря Г- Ж. Д.. Установените по – горе обстоятелства сочат, че са налице и двете кумулативни изисквания по чл. 155 от ЗЗ за настаняване на задължително лечение, а именно освидетелстваната, в резултат на заболяването си по чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ да представлява опасност за себе си и за околните.

Предвид горното, следва искането за задължително настаняване и лечение на освидетелстваната в СПЗ да бъде уважено, като П.Д бъде настанена на задължително лечение, при стационарна форма, в УМБАЛНП „Свети Наум“- психиатрична клиника– гр. София за срок от един месец.

Съдът, на основание чл. 162, ал. 3 от ЗЗ, назначи Г- Ж. Д. – дъщеря на освидетелстваната, за лице, което да изразява информирано съгласие за лечението на П.Г.Д.

На основание изложеното, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: