Решение № 129 от 27.6.2024 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 235/2024 г.

Производство по реда на глава XXI НПК. Образувано е по въззивна жалба и допълнения към нея от подсъдимия М. И. М. срещу Присъда № 117 от 14.09.2023 г, постановена по НОХД № 664/2023 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с която подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК и му е наложено наказание „ГЛОБА“ в размер на 500 лв. В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски в размер на 13, 97 лв. и е постановено приобщените по делото веществени доказателства да бъдат отнети, на осн. чл. 53 от НК, в полза на Държавата. В жалбата и допълненията се твърди незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на съдебния акт. Излагат се обстоятелства, свързани с други производства, касаещи подсъдимия. В жалбата и допълненията се правят искания за събиране на доказателства. Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства. В съдебното заседание пред настоящия състав представителят на ОП – Стара Загора намира първоинстанционния съдебен акт за правилен и законосъобразен, а наложеното наказание – за справедливо. Моли съда да потвърди обжалваната присъда, като остави жалбата без уважение. Защитникът на подсъдимия – адв. В., моли съда да уважи въззивната жалба и да отмени първоинстанционната присъда, като оправдае подсъдимия или върне делото за ново разглеждане. Подсъдимият М., редовно призован, не се явява, поради което делото е разгледано в негово отсъствие. Старозагорски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълненията към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с правилата на чл. 313 и чл. 314 от НПК, провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение. За да постанови обжалваната присъда, районният съд е провел прецизно съдебно следствие, при гарантиране на правото на страните да участват, да сочат доказателства, а на подсъдимия – да се защитава, поради което не може да бъде споделено твърдението на последния, че не е могъл да се запознае с материалите по делото. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по делото, като е направил своите доказателствени изводи въз основа на изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивният съд, след като подложи на анализ доказателствената съвкупност, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, но се налага нейното прецизиране и допълване. Въз основа на извършения собствен анализ на събраните доказателства, Старозагорски окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият М. И. М. е роден на •••••, живущ в гр. С., българин, български гражданин, женен, неосъждан с висше образование, безработен, ЕГН: ••••••••••. С присъда от 03.12.2019 г. по НОХД № 1508 по описа на РС – Стара Загора, в сила от 14.05.2020 г., подсъдимият М. е освободен от наказателна отговорност и на осн. чл. 78а от НК му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лв. През 2017 г. подсъдимият М. закупил лек автомобил марка „Рено Клио“, бял на цвят, с регистрационен № СТ5201ВК и рама № VF1C5J0E17204720. Поради извършени нарушения на Закона за движение по пътищата от подсъдимия М., била издадена ЗППАМ № 118-1228- 001141/03.09.2018 г., с която регистрацията на лек автомобил марка „Рено Клио“ служебно била прекратена на основание чл.171 от ЗДвП за срок от 6 месеца, считано от 03.09.2018 г. След изтичане на срока, на ПАМ, моторното превозно средство било регистрирано с рег. № СТ6570РМ, но поради извършени нарушения на ЗДвП от подсъдимия М. регистрацията на лек автомобил марка „Рено Клио“ отново била прекратена на основание чл.171 от ЗДвП със ЗППАМ № 21-1228-000547/05.08.2021 г. Съпругата на подсъдимия - свидетелката В. М., била регистрирана като едноличен търговец, като стопанисвала магазин за хранителни стоки. Собственост на ЕТ „В. М.“ бил товарен автомобил марка „Ситроен Джъмпер 35“ с регистрационен № СТ5218ТТ, рама № VF7232J••••••••••, бял на цвят, регистриран в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Стара Загора през 2001 г. През 2016 г. превозното средство било запорирано по изпълнително дело № 20168710400097 на ЧСИ. На 09.06.2022 г. подсъдимият и съпругата му решили да пътуват извън гр. Стара Загора. Двамата тръгнали с притежавания от М. лек автомобил марка „Рено Клио“, на който били монтирани регистрационните табели на товарния автомобил марка „Ситроен Джъмпер 35“, собственост на ЕТ „В. М.“. Около 22: 25 ч., на кръстовището на ул. „Илия Куртев“ и ул. „Васил Левски“ в гр. Стара Загора, управляваният от подсъдимия автомобил бил спрян за проверка от свидетелите Д.П. и С.С. - •••• При проверката свидетелите установили, че подсъдимият е без свидетелство за управление на моторно превозно средство, а регистрационните табели с № СТ5218ТТ, поставени на лек автомобил „Рено Клио“, са издадени за друго превозно средство, а именно товарен автомобил марка „Ситроен Джъмпер 35“. Местопроизшествието било посетено от дежурната оперативна група при Второ РУ на МВР - Стара Загора и бил извършен оглед, скрепен с протокол и фотоалбум. Регистрационните табели били свалени и иззети, а подсъдимият М. задържан за 24 часа Изложената фактическа обстановка се подкрепя изцяло от събраните от първата инстанция по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите Д.Е.П. С.Г.С., Г.Й.А. и В. Х.М. протокол за оглед на местопроизшествие от 09.06.2022 г. и фотоалбум към него; веществените доказателства: 2 бр. рег. табели с номера СТ5218ТТ; писмени доказателства: АУАН Серия АД бл. № 417115/09.06.2022 г., Справка по история на ПС с рег. № СТ5218ТТ, Справка по история на ПС с рама № VF1C5J0E17204720, справка за нарушител/водач за подсъдимия, писмо от ТД на НАП Пловдив ИРМ Стара Загора, отговор от ДСИ при Старозагорски районен съд от 12.07.2022 г., заверени копия от Наказателни постановления и 10 бр. АНД по описа на РС – Стара Загора, справката за съдимост на подсъдимия и др. Въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите доказателства за изясняване на обективната истина и в това отношение не е допуснал процесуални нарушения, с които да е ограничил правата на страните да сочат доказателства. Отделно от това първата инстанция в пълна степен е изпълнила задължението си да вземе всички необходими мерки за разкриване на истината. Между доказателствените материали не са налице противоречия, поради което и по арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК настоящият състав не намира за необходимо подробното им обсъждане. В конкретния случай не се спори относно фактическата обстановка – времето и мястото на деянието, това че то е извършено, неговия механизъм и авторство. За всички тези обстоятелства показанията на свидетелите П., С. и М. са еднопосочни и взаимнодопълващи се и кореспондират със събраните по делото писмени и веществени доказателства, част от които имат характера на официални удостоверителни документи, поради което не са налице основания за тяхното дискредитиране. Не се спори и за това, че поставените на управлявания от подсъдимия автомобил регистрационни табели са били издадени за друго МПС - „Ситроен Джъмпер 35“, собственост на съпругата му, като това обстоятелство се потвърждава от приложените справки. Настоящата инстанция се довери и на показанията на свидетелката А., които са обективни, непротиворечиви и отнасящи се до изпълняваните от нея служебни задължения и реда за проверка на регистрацията на МПС и издаване на наказателни постановления. Въззивният съд кредитира протокола от извършеното процесуално- следствено действие: оглед на местопроизшествие, като намира, че същото е осъществено съобразно изискванията на НПК. Настоящата инстанция се довери и на събраните по делото писмени и веществени доказателства, от които се установяват фактите, свързани с регистрацията на МПС и които имат решаващо значение за изясняване на включените в предмета на доказване обстоятелства. По отношение на представените от подсъдимия документи, въззивният съд констатира, че същите не се отнасят до случая, предмет на разглеждане по делото, а касаят други производства, поради което ги изключи от доказателствената съвкупност. Изводите си за съдебното минало на подсъдимия съдът направи въз основа на изисканите от първата инстанция справки за съдимост. Въз основа на така установената и приета фактическа обстановка, правилно първата инстанция е достигнала до заключение за осъществен от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл. 345, ал. 1 от НК, което въззивният съд споделя изцяло. От обективна страна се установи, че подсъдимият М. на 09.06.2022 г. в гр. Стара Загора, при движение по ул. „Васил Левски“ и на кръстовището с ул. „Илия Куртев“, си е служил с два броя регистрационни табели с № СТ5218ТТ, монтирани на управлявания от него лек автомобил марка „Рено Клио“ с рама № VF1C5J0E17204720, които били издадени за друго превозно средство — товарен автомобил марка „Ситроен Джъмпер 35“ собственост на В. Х. М.. Обект на престъпно посегателство са обществените отношения свързани със сигурността на реда, относно отчетността и отговорността на водачите на МПС - участници в движението по улиците, отворени за обществено ползване, както и контролът и сигурността при използване на МПС. Изпълнителното деяние се изразява в „служенето с табела с регистрационен номер“, като в конкретният случай е установено, че подсъдимият М. е управлява лек автомобил „Рено Клио“ на което са били поставени процесните регистрационни табели. Установено е, че същите са издадени за друго моторно превозно средство - за товарен автомобил марка „Ситроен Джъмпер 35“, а не за управляваното от подсъдимия, на което са били поставени - „Рено Клио“ с рама № VF1C5J0E17204720. От субективна страна подсъдимият М. е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл - съзнавал е обществено опасния характер на деянието си, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал настъпването им. Същият е съзнавал, че си служи с табели с регистрационен номер, които са били издадени за друго МПС, а не за управляваното от него, но въпреки това е управлявал л.а. „Рено Клио“ с монтираните табели, издадени за товарен автомобил марка „Ситроен Джъмпер 35“. Показателно за субективната страна на деянието е обстоятелството, че автомобилът, за който са били издадени поставените регистрационни табели е собственост на съпругата на подсъдимия и е ползван от него, както и това, че регистрационните табели на управлявания от подсъдимия л.а. „Рено Клио“ са били иззети с прекратяването на регистрацията му заради извършени от М. нарушения. Поради това обективно е невъзможно подсъдимият да не е знаел че управлява лек автомобил Рено Клио с регистрационни табели, издадени за друго МПС. Пред първата инстанция защитата е направила възражения, относно това, че за извършеното от подсъдимия деяние има идентичен състав на административно нарушение, съдържащ се в разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, което не е обсъдено в мотивите на присъдата и следва да намери отговор в акта на въззивния съд. Действително, такова съответствие се установява между разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, но с текста на чл. 345, ал. 2 от НК. Настоящото обвинение обаче е по чл. 345, ал. 1 от Наказателния кодекс и включва съвсем различно изпълнително деяние, а именно „служене с табела с регистрационен номер“, докато визирания от защитата текст на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, респективно чл. 345, ал. 2 от НК има за изпълнително деяние „управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред“ или е без регистрационни табели. Поради това релевираните от защитата доводи за дублиране на наказателна и административнонаказателна отговорност са неоснователни. В отговор и на другото, предявено пред първата инстанция възражение, настоящият състав счита, че не са налице основанията за приложението на института по чл. 9, ал. 2 от НК, поради което искането на защитата в тази насока е неоснователно. Фактологията по делото не дава основание да се приеме, че е налице по-леко засягане на обществените отношения, защитавани от нормата на чл. 135, ал. 1 от НК, или че същите не са били изобщо засегнати. Напротив, става дума за типично престъпление, което не се отличава от множеството останали по този текст. Освен това, видно от справката за нарушител/водач на подсъдимия, нарушаването на правилата за движение по пътищата е обичайно негово поведение, което е показателно за по-високата обществена опасност на извършеното. Ето защо, настоящият състав намира изводите на Районен съд – Стара Загора за осъществен състав на престъплението по чл. 345, ал. 1 от НК за правилни и законосъобразни, поради което следва да бъдат споделени. Районният съд законосъобразно е приел, че не са налице предпоставките за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, доколкото същият вече веднъж е бил освобождаван по реда на чл. 78а от НК и не е настъпила реабилитация. При индивидуализацията на наказанието първоинстанционният съд правилно е отчел липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, а като смекчаващи такива резонно са съобразени чистото съдебно минало на подсъдимия и недоброто му материално положение. С оглед на това съотношение законосъобразно районният съд е преценил за по-подходящо да наложи на подсъдимия М. по-лекото измежду предвидените в санкционната разпоредба наказания в минимален размер, а именно „глоба“ в размер на 500 лв. Така наложеното наказание въззивният съд намира за справедливо, необходимо и достатъчно за постигане на обявените в чл. 36 от НК цели. Правилно съдът е постановил веществените доказателства - 2 бр. регистрационни табели с номера СТ5218ТТ, на осн. чл. 53 от НК да бъдат отнети в полза на Държавата. Предвид крайния изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, законосъобразно направените по делото разноски са възложени в тежест на подсъдимия. При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното изменения или отмяна, поради което намира, че същата следва да бъде потвърдена. Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК, СЪДЪТ