Решение № 261229 от 22.10.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 9257/2015 г.

производството по исковете на всеки от ищците за установяване на нищожност по чл.576 от ГПК на нотариално удостоверяване по нот.акт № 31/11.03.2005г., том първи, рег.№ 856, дело № 29/2005г. на нотариус Д.Д. следва да бъде прекратено. По евентуалните искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.2 от ЗЗД, за установяване нищожността на договора за дарение от 11.03.2005 г., в частта относно 3/12 ид.част от поземлен имот с пл. № 666 от квартал 52 по плана на гр. София, кв.“Манастирски ливади“ - изток, поради липса на предписана от закона форма, липса на основание и липса на съгласие: Исковете са предявени като евентуални спрямо главния иск за нищожност на упълномощителната сделка по нотариално заверено пълномощно рег. № 677/17.02.2005г. и като евентуални един спрямо друг. При предявени искове за обявяване на нищожност на правна сделка на няколко основания, съдът не е обвързан от въведения от ищеца начин на съединяване на исковете. /така решение №97 от 8.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г., I т. о., ТК, решение №198/10.08.2015г. на ВКС по гр. д. №5252/2014г., IV г.о., ГК и др./. Съдът следва да се произнесе по всеки един от исковете в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание, като при уважаването на иска на едно от основанията, съдът не дължи произнасяне по същество по останалите евентуални искове. Съдът приема, че евентуалните искове за нищожност на договора за дарение следва да бъдат разгледани по поредност – липса на съгласие, липса на предписана от закона форма и липса на основание. По евентуалните искове на ищците А.В.А. и К.В.А., с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД за нищожност на договора за дарение от 11.03.2005 г. относно 3/12 ид.част от поземлен имот с пл. № 666 от квартал 52 по плана на гр. София, кв.“Манастирски ливади“ - изток, основани на твърдения за липса на съгласие: По допустимостта на исковете: Исковете са частично недопустими. Ищците в исковата молба твърдят, че заедно с ответниците са наследници на К.В.Г.. С уточняваща молба от 30.10.2015г./л.17-18/ са заявили, че искат прогласяване недействителността на договора за дарение само в частта, относно дарственото разпореждане за един от имотите – поземлен имот с пл. № 666 от квартал 52 по плана на гр. София, кв.“Манастирски ливади“ - изток, одобрен със Заповед № РД-09-05-214/24.04.1997г. на главния архитект на гр. София и Заповед № РД-09- 2-127/01.06.2000г. на Кмета на район „Триадица“, СО, не и относно останалите имоти. С друга уточняваща молба от 13.11.2020 г./л.249/ заявяват, че притежават по ¼ ид.част от наследството на баба си К.В.Г.. Съгласно чл.26, ал.2 от ГПК, о свен в предвидените от закон случаи, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. Следователно, ищците могат да предявят иск за прогласяване нищожността на договора за дарение относно посочения от тях поземлен имот с пл. № 666 от квартал 52 по плана на гр. София, кв.“Манастирски ливади“ - изток, само за своята идеална част - по ¼ ид.част за всеки от тях от дарената 3/12 ид.част, което след аритметично пресмятане възлиза на по 1/16 ид.част за всеки от ищците (1 /4 х 3/12 = 3/48 = 1/16 ). По изложените съображения производството по всеки от предявените от ищците искове за нищожност на договора за дарение относно дарственото разпореждане на 3/12 ид.част от поземлен имот с пл. № 666 от квартал 52 по плана на гр. София, кв.“Манастирски ливади“ – изток, следва да бъде прекратено над притежаваната от всеки от ищците наследствена квота от 1/16 ид.част до пълния размер на дарената 3/12 ид.част от поземления имот. По основателността на евентуалните искове за установяване нищожност на договора за дарение, основани на твърдения за липса на съгласие на дарителката при сключването му: Исковете са неоснователни. Договорът за дарение от от 11.03.2005 г. е сключен чрез пълномощник – С.В.С., действаща с валидно нотариално заверено пълномощно рег. № 677/17.02.2005 г. от нотариус Д.Д. ••• действие – районът на СРС. Липсват доказателства към датата на упълномощаването или към датата на сключване на дарствената сделка упълномощителката да е била поставена под пълно запрещение или в друг период от живота й. Видно от писмо от 05.01.2022 г. от Столична община, след извършена справка в поддържаните информационни масиви на Столична община – район „Триадица“, не са констатирани данни К.В.Г. да е била поставена под запрещение в периода от 1996 г. до 2007 г., поради което искът за нищожност на договора, основан на твърдения за липса на съгласие на дарителката, е неоснователен. В настоящото производство не трябва да се изследва въпросът дали К.Г., макар и формално дееспособна, е била в такова ментално и психическо състояние, че не е могла да разбира свойството и значението на постъпките и да ги ръководи към датата на сключване на договора, тъй като посочените факти са основание за друг иск – за унищожаемост на договора за дарение, а не за неговата нищожност. Съгласно ТР № 5/2020 г. по т.д. № 5/2020 г. на ОСГТК на ВКС, договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или ръководи действията си, е унищожаем на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД, а не нищожен. В настоящото производство не е предявен иск за унищожаемост на договора за дарение, а и такъв иск би бил недопустим. Съгласно чл.31, ал.2 от ЗЗД унищожение на договор, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира и ръководи действията си, не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от самия договор, но както вече бе посочено, такъв иск не е предявен. Независимо от това, следва да се посочи, че липсват и доказателства К.Г. да не е могла да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи към датата на упълномощаването и към датата на сключване на сделката, поради ментални или психични проблеми. Вещото лице от графологическата експертиза в кредитираното заключение от 12.03.2020г., при изследване на подписа на Г., положен под нотариално заверено пълномощно рег. № 677/17.02.2005 г., е установило разстройство на координацията на движенията, проявяващо се в смущения в структурните характеристики и пространствената ориентация, а именно: ъгловато изписване на овалните елементи, вълнообразно и начупено изписани прави и дъговидни щрихи, вълнообразна линия на реда на писане спрямо линията на листа, темпът на изпълнение е неустойчив, на места много бавен. Експертът е посочил, че изброените признаци в съвкупност образуват комплекс от диагностични признаци, наличието на които доказва съществуването на обстоятелства, смущаващи функцията на писмено-двигателния апарат. Такива обстоятелства могат да бъдат общо отслабване функциите на организма, поради напреднала възраст, заболяване на централната нервна система, хроничен алкохолизъм, мозъчна атеросклероза и др., но не може да се установи конкретният фактор, който нарушава процеса на писане, поради обстоятелството, че всички горепосочени фактори имат еднотипен комплекс от признаци на проявление при писмено-двигателния навик. Разпитаните по делото свидетели дават показания, според които Г. е разбирала свойството и значението на постъпките си и е могла да ги ръководи, претърпяла е инсулт, поради което е имала физически затруднения при придвижването си. Според показанията на св.С., която се е срещнала с дарителката през 2003 г., към този момент тя вече е била претърпяла инсулт, което е наложило дъщеря й да се пренесе при нея, за да се грижи за майка си. Св.С.заявява, че дарителката трудно се е движела след инсулта, но психиката и говора й не са били засегнати. Тази свидетелка се е срещала с Г. в периода от 2003г. до нейната смърт през 2007 г. Описва я като дружелюбна и общителна, загрижена за дъщеря си, тъй като същата трябвало не само да ходи на работа, но и да се грижи за нея. Г. изразявала пред свидетелката благодарността си към дъщеря си за нейната всеотдайност и за полаганите грижи, споделяла със свидетелката и намерението си да дари имотите си на този, който я гледа. Нейните показания относно способността на Г. да разбира и ръководи постъпките си се потвърждават и от показанията на св.С. и св.Д.. Според св.С., Г. е имала своите старчески болежки, но психически е била добре, разбирала е свойството и значението на постъпките си и ги е ръководила. Наела е св.С./адвокат по професия/ във връзка със свои имоти, искала е да дари дъщеря си със свой имот. Св.Д. – нотариусът, който е удостоверил подписа на Г. върху пълномощното от 17.02.2005 г., също не е констатирал ментални и психични проблеми, които да породят у него съмнение относно психическото състояние на упълномощителката и възможността й да разбира и ръководи постъпките си при упълномощаването. Същият заявява, че не си спомня конкретния случай, но разяснява каква процедура винаги спазва при заверка на пълномощни за разпореждане с имот – не само снема самоличността на упълномощителя, но и се уверява, че лицето е наясно какви права предоставя с пълномощното, като едва след това удостоверява подписа. Тъй като дарението е извършено чрез пълномощник с валидно пълномощно, подписано от дарителката Г., която е била дееспособна, съдът приема, че същата валидно е изразила воля за сключване на договора за дарение. Предявените от ищците искове за прогласяване нищожността на договора за дарение, основани на твърдения за липса на изразено съгласие от дарителката, следва да бъдат отхвърлени. По евентуалните искове на ищците с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗ Д за установяване нищожност на договора за дарение от 11.03.2005 г. в частта относно 3/12 ид.част от поземлен имот с пл. № 666 от квартал 52 по плана на гр. София, кв.“Манастирски ливади“ - изток, основани на твърдения за липса на предписана от закона форма: Ищците в исковата молба твърдят, че заедно с ответниците са наследници на К.В.Г.. С уточняваща молба от 30.10.2015г./л.17-18/ са заявили, че искат прогласяване недействителността на договора за дарение само в частта, относно дарственото разпореждане за един от имотите – поземлен имот с пл. № 666 от квартал 52 по плана на гр. София, кв.“Манастирски ливади“ - изток, одобрен със Заповед № РД-09-05-214/24.04.1997г. на главния архитект на гр. София и Заповед № РД-09- 2-127/01.06.2000г. на Кмета на район „Триадица“, СО, не и относно останалите имоти. С друга уточняваща молба от 13.11.2020 г./л.249/ заявяват, че притежават по ¼ ид.част от наследството на баба си К.В.Г.. По основателността исковете: Ищците твърдят, че договорът за дарение е нищожен, поради неспазване на изискуемата от закона нотариална форма. Поддържат, че при изповядване на сделката пред нотариус са допуснати нарушения, които са довели до нищожност на нотариалното удостоверяване. В ИМ и в уточняващи молби от 02.10.2015г. и от 30.10.2015 г. сочат следните нарушения: дарителката не е присъствата на сделката, не е изразила лично волята си пред нотариуса; пълномощно рег. № 677/17.02.2005 г. не е подписано от упълномощителката; сделката е сключена без представителна власт; не са подписани от дарителката декларациите по чл.25 от ЗННД и чл.226 от ДПК, т.е по същество такива декларации липсват по сделката; декларациите са използвани по няколко сделки; страните не са изписали трите си имена под положените подписи. Нотариалният акт е вид нотариално удостоверяване, което нотариусът извършва по молба на заинтересованото лице. Както отмененият ГПК, който е в сила до 01.03.2008 г., така и сега действащият ГПК, съдържат разпоредби, в които изрично и изчерпателно са изброени нарушенията, при които нотариалното удостоверяване е нищожно – съответно чл.472 от ГПК/отм/ и чл. 576 от сега действащия ГПК. Тъй като процесният договор за дарение е сключен на 11.03.2005 г., спрямо нотариалната форма на този договор е приложим чл.472 от ГПК/отм/, в редакцията, която е била в сила към посочената дата. Съгласно ч л. 472 от ГПК/отм/, н отариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши (чл. 465, 466, ал. 1, 469, ал. 1, 470, 471 от ГПК - отм ), както и когато при неговото извършване са били нарушени чл. 474, ал. 4 (относно личното явяване на участвуващите лица), 475, 476, б. "а", "в", "г" и "е", 478, 479 и 485, ал. 2 от ГПК - отм. От посочените от ищците основания само едно може да бъде подведено под правната норма на чл.472 от ГПК/отм/, а именно – твърденията, че дарителката не се е явила лично пред нотариуса и не е изразила волята си пред него. Останалите посочени от ищците нарушения не са предвидени в чл.472 от ГПК/отм/ като основания за нищожност на нотариалното удостоверяване. Към датата на сделката – 11.03.2005 г.- не е съществувало изискване страните по договора или техните представители да изпишат трите си имена под подписите си. Съгласно чл.476 от ГПК/отм/, б.“е“, нотариалният акт трябва да съдържа подпис на страните и нотариуса. Така единственото нарушение, посочено от ищците, което попада в хипотезата на чл.472 от ГПК/отм/ е неявяването на дарителката пред нотариуса, за да изрази волята си пред него – изискване по чл.474, ал.4 от ГПК/отм/ относно личното явяване на участващите лица. Соченото от ищците основание обаче остана недоказано. Съгласно чл.474, ал.4 от ГПК/отм/, л ицата или техните пълномощници, чиито изявления се съдържат в проекта, трябва да се явят лично пред нотариуса, който преди да извърши акта, проверява самоличността, дееспособността и представителната власт на явилите се пред него лица. Видно от договора за дарение от 11.03.2005 г. пред нотариуса се е явила пълномощничката на дарителката Г. – С.В.С., упълномощена с валидно нотариално заверено пълномощно рег. № 677/17.02.2005г. на нотариус Д.Д. с рег. № 117 от регистъра на Нотариалната камара и именно С. се е подписала под договора в качеството на пълномощник на дарителката. Не е допуснато нарушение на чл.472, ал.4 от ГПК/отм/, поради което нотариалното удостоверяване не е нищожно. Спазена е изискуемата от закона нотариална форма за дарение на недвижим имот. По изложените съображения, предявените от ищците евентуални искове по чл.26, ал.2 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени. По евентуалните искове на ищците с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД за установяване нищожност на договора за дарение от 11.03.2005 г. в частта относно 3/12 ид.част от поземлен имот с пл. № 666 от квартал 52 по плана на гр. София, кв.“Манастирски ливади“ - изток, основани на твърдения за липса на основание: По основателността на исковете: Видно от договора за дарение основанието на същия е намерението на К.В.Г. да надари дъщеря си Г.А.Т.. Намерението на дарителката се потвърждава от съдържанието на нотариално заверено пълномощно рег. № 677/17.02.2005 г./л.168/, представено при изповядване на сделката и от показанията на св.С. и св.С.. От показанията на св. С. /адвокат по професия/ се установява, че Г. я е наела във връзка със свои имоти, искала е да дари дъщеря си със свой имот. Св.С.се е срещала с дарителката в периода 2003г. до нейната смърт през 2007 г. В своите показания тази свидетелка заявява, че към 2003 г. Г. вече е била претърпяла инсулт, била е трудно подвижна, което е наложило дъщеря й да се пренесе при нея, за да се грижи за майка си. При разговорите си със свидетелката Г. се е тревожела за дъщеря си, която трябвало да ходи на работа и да се грижи за нея и изпитвала благодарност към нея за всеотдайността й и за полаганите грижи. К.Г. изразявала пред свидетелката и намерението си да дари имотите си на този, който я гледа. Св.С.е свекърва на ответницата и е заинтересована от изхода на делото, но нейните показания са житейски правдиви и непротиворечиви и се подкрепят от показанията на останалите свидетели по делото. Събраните доказателства по несъмнен начин доказват намерението на К.Г. да дари дъщеря си Г.А.Т.и тази кауза е ясно заявена в договора за дарение на недвижим имот от 11.03.3005 г. Ищците се позовават на декларация по чл.25 от ЗННД с рег. № 679/17.02.2005 г., нотариално заверена от нотариус Д.Д., и декларация по чл.226 от ДПК с рег. № 680/17.02.2005 г., нотариално заверена от същия нотариус, които декларации били представени при сключването на дарението и не били подписани от дарителката. На първо място тези декларации не са представени по делото и не е доказано да са били неавтентични. Същите са били с нотариална заверка на подписа на дарителката и няма основание да се счита, че не са били подписани от нея. На следващо място, тези декларации, при изразена ясна воля от дарителката за сключване на договор за дарение, не могат да обосноват извод за липса на основание на сделката.. По изложените съображения предявените от ищците искове за прогласяване нищожността на договора за дарение, основани на твърдения за липса на основание, следва да бъдат отхвърлени. По предявените от всеки от ищците евентуални искове с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН за намаляване на дарствено разпореждане, извършено с нот. акт № 31/11.03.2005 г., том първи, рег.№ 856, дело № 29/2005г. на нотариус Д.Д.: Съдът счита, че не е неоходимо да изследва каква е била наследствената маса и каква е разполагаемата част на ищците, тъй като исковете са погасени по давност. Ответниците своевременно с отговорите на исковата молба са направили възражения за изтекла погасителна давност. Съгласно т.3, б. ”г” от ППВС № 7/73 г., искът за възстановяване на запазена част от наследство, накърнена с дарение, се погасява с изтичане на общия петгодишен срок на погасителната давност по чл.110 ЗЗД, който започва да тече от датата на откриване на наследството на дарител я, а не от узнаването. В конкретния случай това е станало на 05.09.2007 г., когато е починала дарителката, като петгодишният срок изтича на 05.09.2012г., а исковата молба е подадена няколко години по-късно – на 28.07.2014 г., поради което съдът приема, че исковете по чл.30, ал.1 от ЗН са погасени по давност. По разноските: Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата Д.П. С., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лв. Мотивиран така, съдът