Решение № 2497 от 13.2.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 8432/2023 г.

Предявен е иск от „Н. П. К.“ ЕООД, ЕИК: •••••••••, седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „И.“, ул. „С.“ № 28 „3“, ет. 1, ап. 11, срещу „ЧДГ М.М.“ ООД, ЕИК: ••••••, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ген. К. Б.“ № 26Е, по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата от 59, 20 лв., представляваща стойността на плодове, доставени от ищеца на ответника през м. септември 2019 г., за което е издадена фактура № •••••••••••/30.09.2019 г., ведно със законната лихва от 26.10.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 57979/2022 г. на СРС. Ищецът твърди, че през м. септември 2019 г. доставил на ответника плодове на обща стойност 59, 20 лв. с ДДС, за което бил подписан приемо-предавателен протокол и издадена фактура № •••••••••••/30.09.2019 г. Сочи, че между страните не е имало договор за доставка на плодове. Твърди, че ответникът е заявил участие по програма „Училищен плод“ в ДФ „Земеделие“ за три учебни години – 2018/2019 г., 2019/2020 г. и 2020/2021 г., а ищецът е бил одобрен за изпълнител за доставка на плодове в ответното дружество за посочените години, като процесната фактура не е била одобрена за плащане от ДФ „Земеделие“. Твърди, че поради незаплащане стойността на доставените от ищеца плодове, ответникът се бил обогатил неоснователно за сметка на ищцовото дружество и дължал връщане на онова, с което се обогатил, до размера на обедняването. Сочи, че обогатяването на ответника се изразява в спестените от него разходи, които същият е следвало да извърши, а обедняването на ищеца – в намаляването на активите му и невъзможността да реализира продажба на плодовете, с което да увеличи имуществото си. Претендира присъждане на разноски, направени както в исковото, така и в заповедното производство. В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявения иск. Излага твърдения, че ищецът е изпълнител по европейски проект „Училищен плод“ и „Училищно мляко“, а отделните детски градини, в това число и ответникът, са ползватели на услугата. Твърди, че платец по програмите е Държавен фонд „Земеделие“, а не отделната детска градина, респ. ответника. Отделно от това, сочи, че на 30.09.2019 г. е уведомил ищеца, че се отказва от получаването на плодове и мляко за учебната 2019/2020 г. Твърди, че никога не е получавал посочената в исковата молба фактура за доставка на плодове през м.09.2019 г. Изтъква, че в приложената към исковата молба фактура е посочено, че сумата по нея ще се заплати до размера, одобрен от ДФ „Земеделие“. В тази връзка прави доказателствени искания по реда на чл. 190 ГПК за задължаване на ищеца да представи документи дожежно програмата „Училищен плод“ за процесния период и какъв е одобреният от ДФ „Земеделие“ размер за доставка на плодове за м.09.2019 г., че е одобрен за изпълнител за доставка на плодове в ответното дружество за процесния период при определени цени на килограм доставени продукти, както и че приложената към исковата молба фактура не е одобрена за плащане от ДФ „Земеделие“. Прави възражение, че прендираното от ищеца вземане е погасено по давност. Оспорва автентичността на подписа, положен в графа „приел“ в приложения към исковата молба приемо-предавателен протокол, като твърди, че същият не е положен от управителя на ответното дружество. Софийски районен съд, като съобрази доводите от страните и събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: След реализирано производство по чл. 65 ГПК по инициатива на ищеца с Определение от 15.01.2024 г. по делото е оставена без уважение молба от 22.11.2023 г. на ищеца „Н. П. К.“ ЕООД за възстановяване на срока за представяне на доказателства, изискани с Определение от 09.10.2023 г. по чл. 140 ГПК. С оглед стабилизиране на горното определение следва произнасяне по същество на спора. По допустимостта на исковете Исковете са предявени от заявителя в заповедното производство и настоящ ищец по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК след възражение в срок от длъжника, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК за суми и периоди, за които е издадена процесната заповед за изпълнение. Заявеното от ищеца основание на иска е извъндоговорно с правна квалификация на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, но същевременно ищецът представя фактура за извършена доставка на плодове от 30.09.2019 г., която не представлява договор, но е доказателство за сключен между страните договор за доставка на плодове. При доказване на договорно основание за доставка на процесните плодове предявеният на извъндоговорно основание иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен поради опровергаване на соченото от ищеца основание. В хода на делото ищецът не прояви процесуална активност във връзка с Определение от 09.10.2023 г. по чл. 140 ГПК, с което му бе указано да заяви дали ще се ползва от оспорения от ответника приемо-предавателен протокол, приложен към исковата молба, поради което с протоколно определение от 13.11.2023 г. съдът констатира, че ищецът не желае да се ползва от същия протокол. Така приемателно- предавателен протокол за приемане/предаване на продукти по Схема „Училищен плод“ № 1 за доставени количества продукти за месец септември 2019 г. не е част от доказателствената съвкупност по делото и не подлежи на обсъждане, макар че би било основно доказателство в подкрепа на ищцовите твърдения за извършена от него доставка на процесните плодове. Поради това ищецът не доказа при условията на пълно и главно доказване твърдяната от него доставка на процесните плодове, с чиято стойност твърди, че е обеднял, а ответникът обогатил. Поради гореконстатираната липса на процесуална активност от страна на ищеца липсват категорични доказателства не само относно основанието на иска, но и относно неговия размер. Въпреки указанията с определението по чл. 140 ГПК ищецът да представи доказателствата, поискани в отговора на исковата молба, а именно – писмени доказателства относно програмата „Училищен плод“ за процесния период и какъв е одобрения от Държавен фонд „Земеделие“ размер за ябълки, круши, грозде и банан, доказателства, че ищецът е одобрен за изпълнител за доставка на плодове при ответника за процесния период при определени цени на килограм доставени продукти, както и че представената от ищеца фактура не е одобрена за плащане от Държавен фонд „Земеделие“. Така по делото липсват доказателства не само относно това, че са доставени процесните плодове, но и относно тяхното твърдяно количество и съответно обща стойност, за която ищецът твърди, че издал процесната фактура, доказваща договорно правоотношение между страните по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона. Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва в кумулативна даденост следните елементи: обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и това разместване на блага да е настъпило без основание, както и липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец. По иска в правно основание чл. 59 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване: настъпило обедняване в неговия патримониум; 2. настъпило обогатяване в патримониума на ответника; 3. общ юридически факт, който причинява едновременно обедняването и обогатяването. Предвид гореизложеното, следва отхвърляне на иска, тъй като ищецът не проведе пълно и главно доказване на предпоставките, обуславящи отговорността на ответника в производството. По разноските С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съгласно представен списък от 800 лв., от които по 400 лв. за адвокатско възнаграждение съответно в исковото и заповедното производство. По изложените съображения, съдът