Решение № 1502 от 19.8.2016 г. на Софийски градски съд по дело № 5791/2015 г.

Производството е по реда на чл.367 и сл. ГПК вр. чл.74 ТЗ. Образувано е по предявен от М.А. С.-Д., ЕГН ••••••••••, иск с правна квалификация чл.74 ТЗ за отмяна на решението на Общото събрание на съдружниците в „С.“ ООД, обективирано в протокол от 31.08.2015 г., с което е потвърдено извършено прехвърляне на обособена част от търговското предприятие на дружеството. Ищецът твърди, че на 31.08.2015 г. било проведено общо събрание на съдружниците на „С.“ ООД, на което било взето решение за потвърждаване на вече извършено прехвърляне на обособена част от търговското предприятие в нарушение на изискванията на чл.15 ТЗ, тъй като описания в договора за прехвърляне предмет нямал характеристиките на обособена част, а спазване изискването за обособяване на част от предприятието било предпоставка за валидността на прехвърлителната сделка, респ. за законосъобразността на решението за потвърждаването й. Отделно извършването на прехвърлянето трябвало да се предхожда от решение на общото събрание, а не със същото да се потвърждава вече извършеното разпореждане. Решението на общото събрание на съдружниците потвърждавало сделка, с която се прехвърляли всички права, свързани с осъществяваната от дружеството търговска дейност и фактически обуславяло прекратяване на тази дейност. А за прекратяване на дружеството били предвидени изисквания, които не били спазени. С решението бил нарушен и чл.6 от Закона за медицинските изделия, тъй като не била уведомена ИАЛ за прекратяване дейността на дружеството, което било получило разрешение за търговия с медицински изделия. Чрез сделката, която била одобрена се предоставяло разрешение на друго дружество да осъществява дейност, за която били предвиден разрешителен режим. С оглед обстоятелството, че към връчване на препис от исковата молба в търговския регистър с № 20151027152325 е вписано заличаване на управителите на ответното дружество Д.Н.Д. и Г. М.Б., като представителството на „С.“ ООД е осъществявано от ищеца в производството - М.А. С.-Д., т.е. проявена е хипотезата на чл.29, ал.4 ГПК, на ответното дружество „С.“ ООД е назначен особен представител. Последният е депозирал отговор на исковата молба, в който заявява становище за неоснователност на предявения иск, тъй като нямало пречка да се вземе решение, с което да бъде потвърдено сключването на търговска сделка. Допуснати нарушения в резултат на сделката нямали никакво значение за законосъобразността на взетото от съдружниците решение. Ищецът е депозирала допълнителен отговор, в който излага, че решението е незаконосъобразно и защото чрез него дейността на дружеството е прехвърлена в полза на новоучредено такова – „С.О.” ЕООД, собственик на капитала на което била Д.Д., която прекратила членственото си правоотношение със „С.“ ООД. Така ищецът останала против волята й единствен съдружник в ответното дружество. В допълнителния отговор ответното дружество твърди, че допълнителната искова молба не съдържа нови факти и доводи, относими към предмета на спора. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното: Безспорно е по делото и по реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТР, се установява, че към датата на обективиране на процесното решение на съдружниците в „С.“ ООД от 31.08.2015 г., ищецът М.А. С.-Д., е вписана в търговския регистър като съдружник в дружеството, притежаващ 12 дружествени дяла на обща стойност 1200 лева от регистрирания капитал на дружеството в общ размер от 5000 лева, наред с Д.Н.Д., притежаваща 38 дружествени дяла от капитала на обща стойност 3800 лева. В дружествения договор на „С.“ ООД в компетентност на общото събрание е поставено решаването на въпросите за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях и обременяването им с тежести. Ограничения в правата на управителя да сключва разпоредителни сделки с други активи на дружеството не са предвидени. Не е спорно и от представената покана за свикване на общо събрание на съдружниците в „С.“ ООД, се установява, че ищецът М.А. С.-Д. е получила на 18.08.2015 г. покана за участие в събранието с включена единствена точка в дневния ред: вземане на решение за потвърждаване на извършено прехвърляне на обособена част от търговското предприятие на „С.“ ООД в полза на „С.О.“ ЕООД и упълномощаване на управителя на дружеството Д.Д. да извърши всички необходими действия за вписване на извършените промени. С оспорваното в настоящото производство решение, оформено в протокол от общо събрание на „С.“ ООД, при участие на съдружниците М.А. С.-Д. и Д.Н.Д., е потвърдено извършено прехвърляне на обособена част от предприятието на „С.“ ООД, представляваща право за осъществяване на търговска дейност, съгласно издадено разрешение за търговия с медицински изделия, издадено от ИАЛ, включително всички други права, свързани с осъществяваната от „С.“ ООД търговска дейност и задължението на дружеството към Д.Н.Д. в размер на 20000 лева, възникнало от сключен договор за заем. Решението е прието с гласовете на съдружника Д., притежаваща 76% от капитала, като съдружникът М.А. С.-Д., притежаваща 24% от капитала, чрез упълномощения си представител гласувала „против“. С договор за продажба на част от търговско предприятие по чл.15 ТЗ, сключен на 15.04.2015 г., „С.“ ООД, представлявано от управителите Д.Н.Д. и Г. М.Б., се съгласило да се разпореди в полза на „С.О.“ ЕООД, представлявано от управителя Г. М.Б., с обособена част от търговското си предприятие, включваща правото за осъществяване на търговска дейност, съгласно разрешение за търговия на едро с медицински изделия, рег. № ІV-Р-Т/МИ727/05.08.2011 г., издадено от ИАЛ, включително всички други права, свързани с осъществяваната от прехвърлителя търговска дейност и задължението му към Д.Н.Д. за връщане на сумата 20000 лева, предоставена му с договор за заем от 2011 г.. Договорът е сключен в писмена форма с нотариално удостоверени подписи, рег. № 2121/15.04.2015 г. на нотариус Ивайло Иванов, № 384 в регистъра на НК. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира, се установява, че съгласно счетоводните записвания ответното дружество е извършвало търговска дейност – търговия със стоки за офталмологията и оптиката, попадаща в обхвата на издаденото разрешение от ИАЛ. Вещото лице не дава отговор на въпроса счетоводно обособена ли е тази дейност. Други доказателства от значение за спора не са ангажирани. По отношение на иска с правна квалификация чл.74 ТЗ. В Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК по задължителен за съдилищата начин е разяснено, че решенията на ОС, които противоречат на учредителния акт или на повелителни разпоредби на ТЗ, когато са опорочени процедурата по свикване на ОС, реда и кворума за приемане на решения (при процесуална незаконосъобразност) или противоречат на императивни разпоредби на учредителния акт или закона, (материална незаконосъобразност), са отменяеми, като отмяната им може да бъде осъществи чрез провеждане на конститутивен иск по чл. 74 ТЗ. Активно легитимирано да предяви иска е само лице, което има качеството съдружник в търговското дружество, тъй като искът е процесуално правно средство за осъществяване защита на членствени права, които се твърди да са неблагоприятно засегнати от оспореното решение в хипотеза на вземането му при участие на ищеца, но в противоречие със закона и дружествения договор. Т.е. в случая се твърди взетото решение, с което е потвърдена сключена сделка с обособена част от търговското предприятие на „С.“ ООД да е материално незаконосъобразно, тъй като решение на общото събрание следвало да бъде взето преди сключване на сделката, а не в последващ момент, като от друга страна потвърденият договор нямал за предмет обособена част от търговското предприятие, а прехвърлял цялата търговска дейност на купувача и имал за последица прекратяване на дейността на ответника не по установения ред. Исковата молба е подадена на 14.09.2015 г. в рамките на 14-дневния срок от приемане на решението (чл.74, ал.2 ТЗ), отразено в протокол от 31.08.2015 г., като ищецът М.А. С.-Д., видно от същия е участвала в общото събрание на съдружниците чрез упълномощен представител – адв. Б.К., което обуславя процесуалната допустимост на п редявения иск. Необходимо е да се направи обаче уточнението, че предмет на разглеждане са единствено и само основанията за порочност на решението, заявени с исковата молба, не и тези, обосновани с допълнителната искова молба, подадена на 26.04.2016 г. – много след изтичане на преклузивния 14-дневен срок. Така изрично в постановеното по чл.290 ГПК Решение, представляващо задължителна практика за съдилищата № 168 от 22.12.2011 г. по т. д. № 1081/2010 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, е прието, че съгласно постановките на ТР № 1 от 6.12.2002 г. на ОСТК на ВКС по т. дело № 1/2002 г., съдът е задължен да се произнесе само по онези обстоятелства, на които се основава искането за отмяна на решения на ОС на съдружниците, изрично посочени и конкретизирани в исковата молба, при спазване на преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ срещу едно или всички решения на ОС. Касае се до обективно съединяване на искове, като установяването на всеки един от посочените в исковата молба пороци, води до отмяна на решението на ОС. Недопустимо е с допълнителна молба, извън срока по чл. 74, ал. 2 ТЗ, ищецът да се позовава на нови обстоятелства, отнасящи се до вземането на решение от общото събрание в нарушение на закона или устава на дружеството. Отмяната на решение на общото събрание на основания, които не са посочени в исковата молба, винаги съставлява произнасяне по непредявен иск, което би обусловило и недопустимост на постановения съдебен акт. Затова настоящият състав не следва да обсъжда твърденията за незаконосъобразност на решението, свързани с действията на Д.Н.Д. за пренасочване на дейността на „С.“ ООД към „С.О.“ ЕООД. Разгледан по същество предявеният иск е неоснователен. Съгласно Решение № 213 от 30.12.2010 г. по т. д. № 29/2010 г., т. к., ІІ Т. О. на ВКС, правната възможност за прехвърляне на търговско предприятие е призната и уредена в чл. 15, ал. 1 ТЗ, според която разпоредба предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да се прехвърля чрез сделка, извършена писмено с нотариална заверка на подписите. Валидно сключеният договор за прехвърляне на търговско предприятие предпоставя постигане на съгласие между отчуждителя и приобретателя относно съществените елементи на конкретния договор (продажба, дарение, замяна и др.) и неговия предмет (търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения), както и спазване на предвидената в чл. 15, ал. 1 ТЗ форма за действителност - писмена с нотариално удостоверени подписи. По правило предмет на договора по чл. 15, ал. 1 ТЗ е цялото предприятие на търговеца-отчуждител, включващо съществуващите към датата на прехвърлянето права, задължения и фактически отношения, възникнали във връзка с осъществяваната търговска дейност и отразени по установения за това ред в търговските и счетоводни книги на търговеца. Независимо от липсата на изрична законова регламентация, по аргумент от по-силното основание обект на прехвърлителна сделка по чл. 15, ал. 1 ТЗ може да бъде и част от търговско предприятие. Посоченото разрешение произтича и от текста на чл. 15, ал. 2 ТЗ, който изисква решение по чл. 262п ТЗ за прехвърляне на цялото предприятие на търговско дружество, което означава, че подобно решение не е необходимо, когато се сключва сделка за прехвърляне на част от предприятието. Разбира се, вземането на решение от общото събрание на съдружниците за разпореждане с обособена част от предприятието, не опорочава нито сключената сделка, нито решението на съдружниците. Особеното изискване, което следва да бъде изпълнено при прехвърляне на част от търговско предприятие, е прехвърляната част да бъде обособена счетоводно или по друг начин, позволяващ индивидуализация на предмета на сделката, т. е. на правата, задълженията и фактическите отношения, за които е постигнато съгласие да преминат от патримониума на отчуждителя („С.“ ООД) в патримониума на приобретателя („С.О.“ ЕООД). Поради отсъствие на изрична правна уредба обособяването зависи от волята на договарящите страни, но трябва да бъде осъществено така, че да не съществува съмнение относно съдържанието на съвкупността, прехвърлена чрез договора по чл. 15, ал. 1 ТЗ. Спазването на изискването за обособяване на реалната част от предприятие е предпоставка за валидността на прехвърлителната сделка и за пораждане на правните й последици с оглед особените разпоредби на чл. 15, ал. 3 ТЗ, чл. 16 ТЗ и чл. 16а ТЗ, уреждащи солидарната отговорност между отчуждителя и приобретателя на предприятието, вписването на договора, разделното управление на предприятието в срока по чл. 16а, ал. 1 ТЗ и другите обезпечения в полза на кредиторите. В този смисъл са Решение № 189 от 10.03.2015 г. по т. д. № 1978/2013 г., Т. К., І Т. О. на ВКС и Решение т. д. № 923/2012 г. на І, т. о., в които е прието, че от редакцията на чл. 15, ал. 2 ТЗ, изискваща квалифицирано мнозинство при вземане на решение от общото събрание в съответствие с вида на посочените в чл. 262п ТЗ дружества при продажба на цяло предприятие, се налага изводът, че е възможна продажбата и на част от такова, която може да бъде обособена/отделена в самостоятелна съвкупност от права, задължения и фактически отношения от вече съществуващата такава. Това е така, както поради спецификата на самата съвкупност, включваща и фактически отношения, така и поради спецификата на предприятието, като обект на правото. Сделката по чл. 15 ТЗ не е обусловена от идентификацията на всеки от елементите на съвкупността - активите, пасивите, правните и фактически отношения. Спецификата на тази сделка и разграничението й от обикновена продажба на елемент от съвкупността, се състои в това, че за да е налице продажба на предприятие или част от такова, а не на отделен актив, предмет на отчуждаването следва да е именно съвкупност, съдържаща характеристиките на предприятие. Т.е. белезите за обособеност на продаваемата част, също трябва да покриват критериите на чл. 15, ал. 1 ТЗ - продажба на част от дейността на търговеца, като съвкупност от материалните и нематериалните права и задължения, свързани с нея, както и фактическите отношения обслужващи тази дейност. Описването в реално изражение с цел прехвърляне на част от търговско предприятие е възможно само за обособена, но не и за идеална част от него. При тази сделка, законът предвижда единна форма за извършването й, независеща от състава на съвкупността - права (вещни, облигационни, интелектуална собственост и пр.), задължения и фактически отношения, неподлежащи на унифицирана идентификация. Това е и вторият кумулативен белег на тази сделка - липсата на изброяване на елементите на съвкупността, чрез индивидуализиращите им признаци, което е и невъзможно при фактическите отношения. Описанието на активите на предприятието не съставлява задължителен реквизит на договора по чл. 15, ал. 1 ТЗ и липсата на такова описание не води до недействителност на сделката на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД - липса на съгласие. Изброяването на активите не съставлява задължителен реквизит и на решението на общото събрание по чл. 15, ал. 2 ТЗ. Това е така, поради обстоятелството, че се касае за единно решение за прехвърляне на търговското предприятие (съвкупността), като особен обект на специална разпоредителна сделка, а не за отделни решения за разпореждане с всеки актив, пасив, право, задължение или фактическо отношение – така Решение № 49 от 16.06.2014 г. по т. д. № 923/2012 г., Т. К., І Т. О. на ВКС. На първо място следва да се направи уточнението, че настоящото производство няма за предмет изследване валидността и естеството на породените от сключения на 15.04.2015 г. договор правни последици, а единствено материалната законосъобразност на взетото от общото събрание на съдружниците решение, с което е потвърдено неговото сключване. Съдържанието на сключения договор сочи, че предмет на прехвърлителната сделка е обособена част от търговското предприятие на „С.“ ООД, индивидуализирана чрез дейността, за която е издадено разрешение за търговия с лекарствени продукти от ИАЛ, както и задължение към Д.Н.Д. за връщане на сума, получена в заем. При прехвърлянето на обособена част от предприятието, нито законът, нито дружественият договор изискват като предпоставка за сключване на сделката прието решение от общото събрание на съдружниците. Съответно взето решение от общото събрание за потвърждаване на сделката би имало значение само във вътрешните отношения на дружеството и по-специално наличието му би се съобразило при евентуален спор във връзка с реализиране на отговорността на управителя за сключване на сделката, ако същата уврежда дружеството. В този смисъл е постановеното ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 от 15.11.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГТК на ВКС, в което е разяснено, че Общото събрание на дружество с ограничена отговорност е волеобразуващ орган - с взетите решения по въпросите за управление, посочени неизчерпателно в чл. 137, ал. 1 ТЗ, се изразява общата воля на съдружниците. Компетенциите на управителя включват управленска дейност - организиране и ръководство дейността на дружеството, както и дейност, като волеизявяващ орган. Действията, извършени от управителя, обвързват дружеството. Подчинеността на управителя на решенията на общото събрание ( чл. 141, ал. 1 ТЗ ) има действие само във вътрешните отношения, а в отношенията на дружеството с трети лица управителят не е ограничен в правомощията си. Нормата на чл. 137, ал. 1 ТЗ регулира управлението на дружеството, но не засяга правомощието на представителния орган да изразява воля. Липсата на решение по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не може да се противопостави на третите лица и несъответствия от вътрешноорганизационен характер не съставляват липса на съгласие. Те имат правно значение само в отношенията между дружеството и управителя за евентуална отговорност за вреди на последния към дружеството. Налага се извод, че приетото решение за потвърждаване на сключената сделка с обособена част от търговското предприятие няма как да е незаконосъобразно от гледна точка момента на неговото приемане спрямо момента на сключване на сделката, тъй като такова принципно не се изисква. Дори да се приеме, че предметът на сключения договор за продажба на част от търговско предприятие от 15.04.2015 г., очертан при тълкуване волята на страните, обхваща всички права, свързани с осъществяваната от „С.“ ООД търговска дейност и прехвърлените права не представляват обособена част от търговското предприятие, а го изчерпват, искът пак е неоснователен. В този случай за сключване на сделката приложение е следвало да намери разпоредбата на чл.15, ал.2 ТЗ вр. чл.262п ТЗ, т. е. за прехвърлянето да бъде взето решение от общото събрание на съдружниците в „С.“ ООД с предвиденото мнозинство от ¾ от капитала. Моментът на вземане на решението за сключване на прехвърлителната сделка спрямо нейното осъществяване обаче не се отразява върху материалната законосъобразност на самото решение на съдружниците, тъй като общото събрание разполага с компетентност да вземе решение за прехвърляне на търговското предприятие, включително като потвърди вече сключена в нарушение на чл.15, ал.2 ТЗ от управителя разпоредителна сделка. Липсата на взето решение рефлектира върху сключената сделка, но решение с което същата е потвърдена само на това основание не е незаконосъобразно или в противоречие с дружествения договор. Решението е взето с предвиденото в закона мнозинство от ¾ от капитала на „С.“ ООД, което означава в подкрепа на същото да са гласува ли притежателите на 3750 лева от капитала. Съдружникът Д.Н.Д. към 31.08.2015 г. притежава 76 дружествени дяла на обща стойност 3800 лева, поради което за вземане на решението е достатъчно същата да е гласувала в негова подкрепа, което се установява и от представения протокол. С потвърждаване на решението дейността на „С.“ ООД не е прекратена. Прехвърлянето на търговското предприятие само по себе си няма за последица преустановяване осъществяването на търговската му дейност. Дружеството продължава да бъде правосубектно и като такова няма пречка да встъпва като страна в търговски правоотношения. Оспорваното решение няма за предмет прекратяване на дружеството като правен субект и съответно няма как със същото да бъдат нарушени установените правила за поставяне началото на процедура по ликвидация, нито при вземането му е било необходимо съобразяването на разпоредбите на специалния ЗЛПХМ. Предвиденият в чл.195 и сл. ЗЛПХМ разрешителен режим за извършване на търговия с лекарствени продукти няма отношение към законосъобразността на решението на общото събрание на съдружниците в „С.“ ООД за прехвърляне на обособена част от търговското му предприятие, нито пък е приложима разпоредбата на чл.204, ал.3 ЗЛПХМ, която изисква лице, за което е издадено разрешение, при прекратяване на дейността си по търговия на едро с лекарствени продукти в 7-дневен срок писмено да уведоми ИАЛ. С договора за прехвърляне на търговско предприятие, се прехвърлят съществуващите към сключването му права, задължения и фактически отношения, но не и бъдещи такива, възникнали след този момент, в които „С.“ ООД е встъпило при осъществяване на търговската си дейност. Прехвърлянето на търговското предприятие не лишава прехвърлителя от възможността да развива търговска дейност, нито ограничава проявните й форми. По изложените съображения, решението на Общото събрание на съдружниците в „С.“ ООД, обективирано в протокол от 31.08.2015 г., с което е потвърдено извършено прехвърляне на обособена част от предприятието на дружеството не е материално незаконосъобразно и предявеният иск за защита на членствените права на М.А. С.-Д., ЕГН ••••••••••, следва да бъде отхвърлен, тъй като тези й права не са нарушени. При този изход на спора, право на присъждане на извършените в производството разноски се поражда за ответника, съгласно чл.78, ал.3 ГПК, но същият не прави искане за присъждане на такива, нито доказва извършването им. Така мотивиран, СЪДЪТ,