Решение № 2118 от 2.12.2024 г. на Административен съд - Перник по дело № 224/2024 г.

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 284 – 286, във вр. с чл. 3, от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Образувано е по искова молба на К. Д. И., към настоящия момент изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора в [населено място], срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), с искова претенция за заплащане на обезщетение в размер на 34 600 лв. (тридесет и четири хиляди и шестстотин лева) за неимуществени вреди, претърпени в периода 01.06.2016 г. до 27.06.2019 г., когато е пребивавал по време на изтърпяване на наказанието в затвора в [населено място] дол, вследствие нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС поради неоснователно бездействие на администрацията на ответника, включително на началника на затвора в [населено място] дол, във връзка с правомощията им по 66, ал. 2 от ЗИНЗС – за замяна на определения му режим на изтърпяване на наказанието с по-лек такъв – от „специален“ на „строг“. Обезщетението се претендира ведно със законната лихва. Ищецът твърди, че в резултат на горното е подложен на нечовешко и унизително отношение, тъй като продължително време е бил в изолация без основание, което причинило влошаване на психическото му състояние и наложило лечение и хоспитализация. Първоначално исковата молба е депозирана пред Административен съд – [област]. Образувано е административно дело № •••/2023 г., в хода на което са проведени две съдебни заседания със събиране на писмени и гласни доказателства. С писмена молба вх. № 4628/29.11.2023 г. (л. 84 от А. № •••/2023 г. ) К. Д. И. иска отвод на всички съдии от Административен съд – [област]. Искането е уважено, поради което с определение № 284 от 07.02.2024 г., по А. № •••/2023 г. по описа на Административен съд – [област], делото е изпратено на Върховния административен съд на [държава] (ВАС), за определяне на друг, равен по степен съд, който да разгледа исковата молба на К. Д. И.. С определение № 3655 от 26.03.2024 г. по А. № 1594/2024 г. по описа на ВАС, постановено в производство по чл. 133, ал. 6 от АПК, делото е изпратено за разглеждане от Административен съд – Перник. Материалите по административно дело № ••••/2023 г. по описа на Административен съд – [област] се присъединиха по настоящото дело. Ответникът по иска – ГДИН, чрез ст. юрисконсулт Е. Г., пълномощник (л. 23 от А. № •••/2023 г.) на главния директор на ГДИН, представляващ ГДИН, в писмен отговор на исковата молба (л. 18 от А. № •••/2023 г.) застъпва становище за недоказаност на исковата претенция по основание и размер и пледира отхвърлянето ѝ. Претендира присъждане на разноски. В проведеното на 06.11.2024 г. съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично. Поддържа исковата си претенция, моли съда да я уважи. Допълва доводите си в писмени бележки. В проведеното на 06.11.2024 г. съдебно заседание ответникът по иска – ГДИН, редовно призован, се представлява от ст. юрисконсулт Е. Г.. Пледира отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана. Подробни съображения излага в писмени бележки (л. 84 от делото). В проведеното на 06.11.2024 г. съдебно заседание, участващият по делото представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Г. А., застъпва становище за недоказаност на исковата претенция по основание и размер, и предлага на съда да я отхвърли. Подробни съображения излага в писмено становище (л. 107 от делото). Съдът, след като обсъди приобщените по делото доказателства, включително материалите по А. № ••• по описа на Административен съд – [област] за 2023 г., и доводите на страните, и взе предвид становището на участващия по делото прокурор, намери следното: По допустимостта на производството: Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" със седалище [област], съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби "Изпълнение на наказанията" съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията" и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове. На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Ч. С. от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Предявеният иск е с правно основание в чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС и е за присъждане на обезщетение на лице, осъдено на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, за неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразно бездействие от страна на специализиран орган по изпълнение на наказанията – ГДИН, довело според доводите в исковата молба до подлагане на осъдения на нечовешко и унизително отношение поради необосновано дълга изолация в затвора, рефлектирала и върху психичното му здраве. Предвид изложеното искът е процесуално допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1, изр. първо от ЗИНЗС. От фактическа страна: Ищецът постъпва в затвора в [населено място] дол на ••••.2015 г., преведен от затвора в [населено място] на основание заповед № ••••.2015 г. на главния директор на ГДИН поради извършено от К. И. нападение срещу служител от надзорно-охранителния състав на затвора в [населено място]. Въз основа на заповед № •••••2019 г. на главния директор на ГДИН, е преместен в затвора в [населено място], със заповед № ••••.2021г. на главния директор на ГДИН [област] е преместен в Затвора [населено място]. (справка на л. 26 от А. № •••/2023 г.) Към 26.07.2015 г., включително към датата на превеждането му в затвора в [населено място] дол, ищецът доизтърпява наказание „лишаване от свобода“ в размер на 10 години и 14 дни, при „строг“ режим, част от наложено му едно общо най-тежко наказание в размер на 16 години и 9 месеца „лишаване от свобода“, наложено му по ЧНД № ••••/2010 г. по описа на С. районен съд (СРС) (включващо наказанията по НОХД № ••••/2009 г. на С. градски съд (СГС) и НОХД № 7••••/2008 г. на СРС), с начало на наказанието – •••.2015 г. (справка на л. 26 от А. № ••••/2023 г.) С протоколно определение № •••• от •••2015 г. по ЧНД № ••••/2015 г. на СГС, потвърдено с определение № ••• от 19.10.2015 г. по ВЧНД № •••/2015 г. на Апелативен съд – [област], режимът на изтърпяване на наказанието е заменен от „строг“ на „специален“. Съответно е поставен на „специален“ режим на изтърпяване на наказанието, считано от ••••.2015 г. (данни от справка (л. 26) и характеристична справка (л. 24 – 25 от А. № •••/2023 г.) По силата на протоколно определение от 31.10.2018 г. по ЧНД № ••••/2018 г. на Районен съд – [област], към неизтърпяната част от наказанието, наложено му по ЧНД № •••/2020 г. по описа на СГС (включващо НОХД № ••••/2009 г. на СГС и НОХД № ••••/2008 г. на РС – [област]), са присъединени още 6 месеца (справка на л. 26 от А. № •••/2023 г.) Отсъства спор по делото, че в края на исковия период – •••.2019 г., К. И. продължава да изтърпява наказанието „лишаване от свобода“ при „специален“ режим. Което се установява и от данните в приложеното по делото становище на ИСДВР от 10.08.2021 г. (л. 13), в което се сочи, че в периода на престой на ищеца в [населено място] дол същият изтърпява наказанието „лишаване от свобода“ при „специален“ режим, което е на база цялостното поведение на лишения от свобода. Установява се от уведомително писмо на началника на затвора в [населено място] дол (л. 40), че в исковия период на К. И. със заповеди от 05.11.2015 г. и от 12.05.2016 г. са наложени две дисциплинарни наказания, заличени на основание чл. 109 от ЗИНЗС. По делото се приобщиха като доказателства: План на присъдата на К. И. от 02.02.2017 г. (л. 15 от делото; л. 34 от А. № ••••/2023 г.), Текущ доклад от 02.02.2017 г. (л. 32 от А. № •••/2023 г.), План на присъдата на К. И. от 26.03.2018 г. (л. 16 от делото, л. 34 от А. № ••••/2023 г.), Текущ доклад от 26.03.2018 г. (л. 31 от А. № •••2023 г.); Текущ доклад от 24.06.2019 г. (л. 30 от А. № •••/2023 г.); Характеристична справка за лишения от свобода К. И., изготвена на 30.01.2019 г. от ИСДВР и НССДВР (л. 14 от делото). Установява се от съдържанието на приложените планове, че заложените в тях основни цели, свързани с междуличностни проблеми и умения за мислене на лишения от свобода К. И. – дефиниране на проблемите и повишаване на уменията за адекватно решаване на проблемите, и поставените във връзка с постигането им задачи за изпълнение – прецизиране на контактите и съхраняване на позитивните такива, и повишаване на мотивацията за спазване на правилата за вътрешния ред, насочени към утвърждаване у осъдения на нагласи за водене на законосъобразен начин на живот, повишаване на уменията за идентифициране и дефиниране на проблемите, не са изпълнени в цялост през изтеклите съответно едногодишни периоди. Установява се от изложеното в приложените текущи доклади и характеристична справка, че И. е дистанциран от широк кръг контакти, но участва в субкултурни дейности, контактува предимно с лишени от свобода, поставени под специален режим, а останалите не общуват с него с оглед личностните му особености и склонността да създава постоянно напрежение около себе си, обидното отношение към останалите и честите изблици на вербална агресия. Към 2017 г. работи в килията си към фирма за направа на хартиени торбички, за което получава работни дни и заплата. През изтеклия период до 02.02.2017 г. е наказван за сбиване на мястото за престой на открито и отправяне на обидни думи към служител. Не е награждаван. Импулсивен, първичен, примитивен, манипулируем и склонен към поемане на немотивиран риск, лесен за провокация, психически неуравновесен и трудно предвидим. Не е в състояние да предвижда негативния резултат от действията си и да промени поведението си. Безкритичен е към извършеното правонарушение, отрича връзка с него и смята, че несправедливо е наказан. Контактува с близките си. През 2017 г. е освидетелстван от психиатър с диагноза „••••“. В същата година има промяна в поведенческия модел при организиране на културни прояви, като взема участие в обявените конкурси, присъства на прожекции на документални филми. От втората половина на 2017 година започва да завежда дела срещу администрацията, свързани с битовите условия. През 2018 г. се наблюдава негативна промяна в поведенческия модел, започва да влиза във вербална агресия със служители, които не допускат компромиси с него, многократно подава сигнали и срещу тях. През 2018 г. е изпратен за лечение, за да бъде стабилизирано психическото му състояние, което лечение е повторено през 2019 г. без видим резултат. Неколкократно е консултиран от психиатър с предписано лечение, но също без резултат. През 2018 г. вече не работи, тъй като е уволнен поради некачествено изпълнение на трудовите задачи. Рискът от рецидив и вреди по системата OAS през целия период е в границите на високия – 90 т, с проблемни зони: настоящо правонарушение, нагласи и трудова заетост, начин на живот и обкръжение, емоционални проблеми, междуличностни проблеми, умения за мислене. Ресурси му са – възраст, образование, подкрепа на близките. Рискът от вреди към останалите лишени от свобода и пенитенциарния персонал е висок, за обществото също е висок с оглед характера на извършеното правонарушение и склонността към проява на необоснована агресия. Продължава да е безкритичен към постъпките си през целия период [рег. номер] 2019 г. Неадекватно приема думи и действия на околните, което поражда напрежение във взаимоотношенията по хоризонтала и вертикала. Склонен към агресивно поведение, за да постигне целите си. Не са изпълнени целите и задачите, заложени в плана на присъдата поради незаинтересованост на лишения от свобода и враждебното му отношение към администрацията през целия период [рег. номер] 2019 г. С оглед цялостното му поведение и липсата на промяна в положителна посока е изготвено и предложение на основание чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС, за превод в друг затвор за доизтърпяване на наказанието лишаване от свобода. С молба от 16.04.2018 г. (л. 39 от делото) К. И. иска от началника на затвора да измени режима му на изтърпяване на наказанието от „специален“ на по-лек по здравословни причини или да бъде назначен на работа. Със заповед № •••• от ••••2018 г. на началника на затвора в [населено място] дол (л. 35, гръб от А. № ••••2023 г.), издадена на основание чл. 198, ал. 1 от ЗИНЗС и във връзка с постъпило предложение с вх. № ••• от •••.2018 г. от ИСДВР, е разпоредено изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ на К. И. да продължи при „специален“ режим. Заповедта е мотивирана с цялостното поведение на лишения от свобода в условията на затвора, с действащи към този момент дисциплинарни наказания от 2014 и 2016 г., с липсата на устойчива промяна на лицето в положителна посока, в изразеното мнение на ИСДВР, в становищата на инспектор – психолог, Н. С. и З. Р.. С постановление от 24.07.2019 г. на прокурор при Районна прокуратура – [община] (л. 22), е отказано да се образува досъдебно производство във връзка с жалба на К. И., с която иска да бъде потърсена отговорност на служител на затвора в [населено място] дол за нарушаване на неприкосновеността на личната кореспонденция на лишения от свобода. Отказът е мотивиран с липсата на данни за извършено престъпление от общ характер. Обжалвано пред Окръжна прокуратура – [област], постановлението е потвърдено с постановление от 25.09.2019 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – [област] (л. 26), с мотиви за законосъобразност на постановения прокурорски акт поради липса по преписката на данни за извършено престъпление от общ характер, както и основано в данни от приложена по преписката етапна епикриза и други медицински документи, свързани с психичното здраве на лишения от свобода. С постановление от 21.02.2020 г. на прокурор при Районна прокуратура – [община] (л. 25), е отказано образуването на досъдебно производство по повод постъпила жалба от К. И. срещу изпълняващия длъжността ИСДВР в затвора в [населено място] дол с твърдения за отправени от служителя към друго лице, лишено от свобода, заплахи и за извършено „изнудване“ да лъжесвидетелства. Отказът е мотивиран с липсата на данни за извършено престъпление от общ характер. С постановление от 03.04.2020 г. на прокурор при Районна прокуратура – [област] (л. 19, гръб), е отказано образуването на досъдебно производство по повод изпратено по компетентност А. № ••••/2019 г. по описа на Административен съд – [област], с данни за извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, образувано по искова молба на К. И. срещу ГДИН за причинени му вреди от служител на затвора в [населено място] дол вследствие на лъжесвидетелстване. Отказът е мотивиран с липсата на данни за извършено престъпление от общ характер. С разпореждане от ••••.2019 г., по НЧХД № •/2019 г. по описа на Районен съд – [област], потвърдено с решение № •••от •••.2019 г. по ВЧНД № 116/2019 г. на Окръжен съд – [област] (л. 24), образуваното наказателно производство по тъжба на К. И. срещу служител на затвора в [населено място] дол, е прекратено поради неотстранени нередовности на тъжбата. Представени по делото (л. 40 – 46) са медицински документи, въз основа на които се установява, че К. И. през 2009 г. е диагностициран със •••••и зависимост от •••• и •••• поведение (л. 45 от А. № •••/2023 г.), относимо към исковия период, през месец май 2018 г. е хоспитализиран с диагноза: •••••, а по време на престоя в затвора в [населено място] дол е контролиран ежеседмично от психиатър. На 19.12.2019 г. е представен на ТЕЛК – [област], а с решение на НЕЛК (л. 40 от А. № ••••/2023 г.) по повод обжалване на постановеното експертно решение на ТЕЛК, е освидетелстван с •••• ••••• •••• като призната му е 50% трайно намалена неработоспособност за срок от три години, с дата на инвалидизиране 17.05.2019 г. По искане на ищеца в хода на съдебното следствие пред Административен съд – [област] по А. № •••/2023 г., в проведеното на 14.11.2023 г. съдебно заседание, чрез видеоконферентна връзка е разпитан свидетелят И. Д., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора в [населено място] дол за времето от 2015 г. до 2016 г. (л. 77 от А. № •••/2023 г.) Свидетелят заявява пред съда, че е виждал К. И. всеки ден за по една-две минути, не знае ищецът да е работил или да е участвал в културни мероприятия, посещавал е библиотеката, редовно е провеждал срещи по ред причини – смяна на режим, преместване, според него е бил с разклатена психика, липсвали са му привички, умения за мислене, липсвало му образование, не се е преквалифицирал в затвора. По искане на ответника, в хода на съдебното следствие пред Административен съд – [област] по А. № •••/2023 г., в проведеното на 14.11.2023 г. съдебно заседание по делото, е разпитан свидетелят К. К., на длъжност ИСДВР в затвора в [населено място] дол. Заявява пред съда, че познава ищеца от началото на м. май, 2016 г. до превеждането му в затвора в [населено място] през 2019 г., в който период ищецът изтърпява наказанието си при специален режим. Провеждани с лишения от свобода са социална работа, индивидуални разговори и беседи, включван е в трудова заетост, но е уволнен поради некачествено изпълнение на работата, участвал е в малко на брой културни мероприятия. Сочи също, че изготвянето на предложение за замяна на режима в по-лек се базира на множество комплексни причини, които да доведат до това, в качеството си на ИСДВР не е счел, че всички те са на лице, за да бъде изготвено такова предложение, като счита, че стоенето в спалното помещение и нерегистрирането на дисциплинарни нарушения не са основания да се счете, че лицето има добро поведение, а към това може да се добави и уволнението от работа. Ищецът е имал недобро поведение към администрацията на затвора, включително и към него, но въпреки това не е наказван, което обаче не е довело до промяна в поведението на К. И., а именно поведението на И. е причина той да бъде преместен в друг затвор – поради нарушена комуникация по хоризонтала и по вертикала. Предявените на свидетеля текущи доклади заявява, че са подписани от него срещу абревиатурата ИСДВР. През периода на работа с ищеца, за свидетеля не е било налице основание да отправя предложение до началника на затвора за промяна на режима на К. И. в по-лек. В хода съдебното следствие по настоящото дело, по искане на ищеца се разпита свидетелят Д. Г.. Заявява пред съда, че изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ при условията на специален режим в затвора в [населено място] дол в периода от •••.2018 г. до •••2021 г. С ищеца са били в съседни килии. Не са излизали на разходки заедно – И. излизал отделно. Общували през прозореца на килията на свидетеля, когато ищецът преминавал по коридора. Всеки петък И. присъствал на масови мероприятия – прожекции. Смята, че специалният режим на изтърпяване на присъдата е тежал на И., както и че му е споделял, че не му обръщат достатъчно внимание и че му е неприятно, че дълго време не му сменят режима. Не е участвал в коледни и други тържества, бил е изолиран, не е работил. Не му е споделял да е имал лошо поведение и да е наказван. Провокирал е администрацията на затвора, както и тя него. В хода на настоящото производство по искане на ищеца се откри производство по реда на чл. 193 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) – по оспорване на автентичността на подписа на ищеца върху план за присъда от 2017 г. и план за присъда от 2018 г. Изиска се в тази връзка информация от Районна прокуратура (РП) – [област], подавана ли е жалба от ищеца с оспорване на подписите му върху планове за присъда от 2017 г. и 2018 г. и какъв е ходът на проверката. С писмо вх. № •••• от 2•••.2024 г. (л. 92) прокурор при РП – Перник уведомява съда, че в РП е образувана пр. преписка рег. № ••••/2024 г., по повод депозирано от К. И. съобщение за извършено престъпление във връзка с подписите му, положени върху планове на присъди от 2017 г. и 2018 г. Приложено е разпореждане на прокурор при РП – Перник (л. 93), за извършване на проверка, като с т. 4 е разпоредено назначаването на експертна справка на двата документа, представени по настоящото дело, както и на оригиналите като се установи подписите положени ли са от К. И.. С писмо вх. № ••• от 04.11.2024 г. прокурор при РП – Перник, уведомява съда, че с постановление от 22.10.2024 г. прокурорска преписка № ••••/2024 г. по описа на РП – Перник е изпратена по компетентност на прокурор при РП – [област], като изпратени са всички материали по преписката, включително експертна справка, чието заключение е, че подписите не са положени от К. И.. Въз основа на така предоставените данни съдът намира производството по оспорване на автентичността на подписа на ищеца върху планове на присъдата от 2017 г. и 2018 г. за успешно проведено в частта за подписите на К. И.. Предвид обаче, че така представените документи не се спори по делото, че са подписани от изготвилите ги лица: ИСДВР – К. К., и НССДВР – Р. С., съдът не намира основание да изключи тези документи от кръга на доказателствата по делото. При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна по същество: Предявеният иск е неоснователен. Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 – нарушения на забраната осъдените/задържаните да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС), за каквито нарушения се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2). Основателността на иск с правно основание по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предполага установяване наличието, в условието на кумулативност, на следните материалноправни предпоставки: 1. акт, действие или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с който/които се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС; 2. настъпила имуществена и/или неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, като неимуществената вреда се предполага до доказване на противното по силата на оборимата презумпция, въведена с чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС; 3. наличие на пряка причинна връзка между нарушението на чл. 3 от ЗИНЗС и вредоносния резултат. Предмет на исковата претенция на К. И. е обезщетяването на неимуществени вреди, причинени му от бездействието на началника на затвора в [населено място] дол да замени режима на изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ от „специален“ в „строг“, в периода от ••••2016 г. до ••••.2019 г., когато пребивава в затвора в [населено място] дол, вследствие което твърди, че е поставен в продължителна и необоснована изолация, подложен е на нечовешко, унизително отношение, което е довело и до влошаване на здравословното му състояние, което пледира да е в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Относно наличието на първия елемент от състава на отговорността по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС – незаконосъобразно бездействие от специализиран орган по изпълнение на наказанията: По делото се установи безспорно от фактическа страна, че в исковия период от ••••2016 г. до •••.2019 г., ищецът е пребивавал в затвора в [населено място] дол за доизтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в размер на 10 години и 14 дни, към което след 31.10.2018 г. са присъединени още 6 месеца. Установи се безспорно от доказателствата по делото също, че след превеждането му в затвора в [населено място] дол (от затвора в [населено място]) на ••••.2015 г., считано от ••••.2015 г., и до момента на превеждането му в затвора в [населено място] на ••••2019 г., К. И. изтърпява наложеното му наказание „лишаване от свобода“ при „специален“ режим, след като с определение на Софийски градски съд е заменен първоначално определеният му „строг“ режим на изтърпяване на наказанието. Установи се от доказателствата по делото, че в исковия период по отношение на режима на изтърпяване на наказанието на ищеца са изготвени два плана на присъдата – през 2017 г. и през 2018 г., три текущи доклада – през 2017 г., 2018 г. и 2019 г., както и е издадена заповед №•••• от ••••2018 г. на началника на затвора в [населено място] дол, отнасяща се до продължаване изтърпяване на наказанието на К. И. при специален режим. Към началото на исковия период – ••••.2016 г., действа ЗИНЗС в редакция ДВ, бр. 42 от 09.06.2015 г. Режимът в местата за лишаване от свобода е регламентиран в Глава осма „Места за лишаване от свобода“, раздел V от ЗИНЗС, чл. 65 – чл. 72, а в тази връзка и в раздел VI, чл. 73 и чл. 74, в които разписани са създаването на комисия по изпълнение на наказанието, нейният състав и правомощия. Цитираните разпоредби са в редакция – ДВ, бр. 25 от 2009 г.. в сила от 01.06.2009 г. В рамките на исковия период Глава осма на ЗИНЗС, съответно раздели V и VI, остават непроменени, считано до 07.02.2017 г., когато влиза в сила Закон за изменение и допълнение на ЗИНЗС, ДВ, бр. 13 от 07.02.2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) В тази своя редакция ЗИНЗС действа до края на исковия период – 27.06.2019 г. С оглед така претърпените редакции на основния приложим в процесния случай материален закон, основателността на исковата претенция в частта ѝ относно наличието на първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата за вреди, причинени на лишения от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията, следва да се разгледа, като исковият период се раздели съответно на относимите редакции на ЗИНЗС – от •••.2016 г. до •••.2017 г. и от •••.2017 г. до •••2019 г. I. По отношение на исковата претенция за периода ••••.2016 г. до ••••.2017 г.: На първо място, установи се от доказателствата по делото, че към момента на превеждането му в затвора в [населено място] дол на ••••.2015 г. ищецът доизтърпява наказание „лишаване от свобода“ с остатък 10 години и 14 дни, част от наложено му едно общо най-тежко наказание в размер на 16 години и 9 месеца „лишаване от свобода“, при „строг“ режим, с начало на наказанието – ••••2015 г. Установи се от доказателствата по делото, че К. И. е поставен на „специален“ режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, считано от ••••.2015 г., който режим е относим и към началното на сочения в исковата молба период за обезщетение – •••.2016 г. Съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗИНЗС (ред. ДВ, бр. 25 от 2009 г.. в сила от 01.06.2009 г.), първоначалният режим може да бъде заменен със следващия по-лек след изтърпяване, включително със зачитане на работните дни, на една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното му наказание, ако лишеният от свобода има добро поведение и покаже, че се поправя. Съответно, съгласно чл. 74, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС (ред. ДВ, бр. 25 от 2009 г. в сила от 01.06.2009 г.), комисията по изпълнение на наказанията (чл. 73, ал. 1 от ЗИНЗС) (Комисията) заменя режима на изтърпяване на наказанието в по-лек. От съдържанието на цитираните разпоредби следва, че същите се отнасят до замяна на първоначално определения режим на изтърпяване наказанието. В процесния случай обаче, безспорно е от доказателствата по делото, че „специалният“ режим, при който К. И. изтърпява наказанието си към •••.2016 г. не е първоначалният му определен такъв по силата на протоколно определение от ••••.2010 г. по ЧНД № ••••/2010 г. по описа на СРС (включващо наказанията по НОХД № ••••/2009 г. на СГС и НОХД № ••••/2008 г. на СРС). Режимът му е променен от „строг“ на „специален“ с определение № •••• от ••••.2015 г., постановено по ЧНД № ••••/2015 г. по описа на СГС, потвърдено с определение № •••• от ••••.2015 г., постановено по ВЧНД № •••/2015 г. по описа на Апелативен съд – [област]. При това положение разпоредбата на чл. 66, във вр. с чл. 74, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС (ред. ДВ, бр. 25 от 2009 г.. в сила от 01.06.2009 г.) е неприложима към преценката, свързана с твърдението на ищеца за незаконосъобразно бездействие на ответната страна в тази част на исковия период, тъй като в този период К. И. не изтърпява наказанието лишаване от свобода при първоначално определения му „строг“ режим. На следващо място, съгласно чл. 67, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗИНЗС (ред. ДВ, бр. 25 от 2009 г.. в сила от 01.06.2009 г.), режимът може да бъде заменен с по-лек, след като е бил заменен с по-тежък, след изтичане на 6 календарни месеца от поставянето на лишения от свобода на по-тежък режим. В тази връзка, съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗИНЗС (ред. ДВ, бр. 25 от 2009 г., в сила от 01.06.2009 г.), замяната на режима на изтърпяване на наказанието в по-лек се извършва от Комисията по чл. 73 от ЗИНЗС (ред. ДВ, бр. 25 от 2009 г., в сила от 01.06.2009 г.). Това са и релевантните нормативни разпоредби към фактите по делото, относими към първата част на исковия период. Анализът на цитираните норми обаче води на извод, че в такава хипотеза Комисията се произнася по замяна на режима на изтърпяване на наказанието в по-лек, след като е бил заменен с по-тежък, в условията на оперативна самостоятелност, тъй като видно е от редакцията на цитираната разпоредба, замяната е изцяло по преценка на комисията (използван е изразът „може“) (в същия смисъл и определение № •••• от ••••.2019 г. на ВАС по адм. д. № •••/2019 г.) От което следва от една страна, че не възникнало задължение за изрично произнасяне по замяна на режима на изтърпяване на наказанието в по-лек, независимо че видно е от данните по делото, ищецът формално е придобил право на замяна на режима, тъй като 6-месечния срок от поставянето му на по-тежък режим е изтекъл към••••2016 г. Горният извод не се променя, дори ако с оглед охрана на правата на лишения от свобода и предвид липсата на изрично такова нормативно предвиждане към този момент, се приеме за приложима във вр. с чл. 67, ал. 2 от ЗИНЗС, по аналогия, разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗИНЗС в относимата редакция, визираща положителна промяна на поведението на наказаното лице, за да е налице основание за промяна на режима в по-лек. Това е така, тъй като дори и в такава хипотеза замяната не се следва автоматично, а след преценка на поведението на лишения от свобода. Законът дава това право именно на ответника – да извърши преценка по целесъобразност на възможността за замяна на режима, без да го задължава при формалното възникване на посочените в нормата предпоставки да се произнесе. Освен това, от доказателствата по делото не се установява наличие на обективно основание към този период за замяна на режима на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ на К. И. от „специален“, на по-лек. От приобщените по делото писмени и гласни доказателства е видно, че относимо към този период не са били налице основания за облекчаване на режима, при който лишеният от свобода е изтърпявал наказанието си. Установи се от приложения по делото план на присъда от 02.02.2017 г., ведно с текущ доклад от същата дата, които данни са потвърдени и пред съда от свидетеля К. К., заемащ длъжност ИСДВР в затвора в [населено място] дол, изготвил тези документи в резултат на работата му с ищеца, че в изтеклия едногодишен период, т.е. от 02.02.2016 г. заложените цели и задачи за позитивиране на поведението на лишения от свобода не са изпълнени. Видно от текущия доклад, независимо че в този период К. И. работи, също е и наказван за сбиване на мястото за престой на открито и за отправяне на обидни думи към служител, не е награждаван, рискът от рецидив и вреди по системата OAS е в границите на високия – 90 т., с проблемни зони: настоящо правонарушение, нагласи, трудова заетост, начин на живот и обкръжение, емоционални проблеми, междуличностни проблеми и умения за мислене, а рискът от вреди към останалите лишени от свобода и пенитенциарния персонал оценен като висок, с оглед склонността към проява на необоснована агресия. При това положение, и независимо че относимо към първата част на исковия период 6-месечния срок по чл. 67, ал. 2 от ЗИНЗС (в относимата редакция) е изтекъл, не е налице основание за извод за незаконосъобразно бездействие на администрацията на затвора в [населено място] дол. За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение на фактическо действие от страна на административен орган или длъжностно лице при съществуване на нормативно установено задължение за изпълнение на такова действие. Не такава е настоящата хипотеза. Преценката кое поведение представлява достатъчна и основателна предпоставка за облекчаване на режима на изтърпяване на наказанието е предоставена изцяло на административния орган, който действа в условията на оперативна самостоятелност, съобразно формираното у него вътрешно убеждение, съответно негова е преценката да издаде или не съответния, в случая позитивен акт. Съдебният контрол в такъв случай се свежда само до това, дали на административния орган действително е предоставено правото да извършва преценка по целесъобразност, респективно дали е спазил процедурата при издаване на административния акт. В конкретния случай, с оглед предвиждането на действащия към тази част от исковия период приложим закон, от една страна липсва правна норма, която да създава за началника на затвора задължение да се произнесе с изричен акт за промяна на режима на изтърпяване на наказанието на ищеца в по-лек, а от друга по делото не се и установява наличие на предпоставки за административния орган да се произнесе с положителен за лишения от свобода акт. С оглед изложеното по делото не се установи наличието на първата материалноправна предпоставка за приложението на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, относимо към периода ••••.2016 г. до •••.2017 г., част от проверявания исков период, поради което не се следва произнасяне по останалите две. При липсата на който и да било от елементите от фактическия състав на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, не може да се реализира отговорността на държавата. Но за пълнота на изложението ще се посочи, че непреразглеждането на специалния режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ не представлява нечовешко, унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, в резултат на което за ищеца да са настъпили неимуществени вреди, а именно емоционално, психическо страдание, със степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода. Непреразглеждането на режима на изтърпяване на наказанието не би могло да се [жк], жестоко, нечовешко или унизително отношение спрямо ищеца. Това бездействие не може да се квалифицира и като някое от останалите нарушения изброени в чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, а именно – поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства. Да се приеме, че изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ при специален режим има сочените последици би означавало изцяло да се отрече възможността за поставянето на такъв режим на определени категории наказани с влезли в сила присъда за извършени тежки престъпления лица, или на лица, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“, грубо или системно нарушаващи установения ред, отрицателно влияещи върху останалите лишени от свобода и/или представляващи реална опасност за сигурността им. Същото се отнася и до преценката дали бездействието е довело до уронване на човешкото достойнство на ищеца или е породило у него чувство на страх, незащитеност или малоценност. С оглед характера на бездействието от административния орган и неговите последици, не може да се приеме, че това е довело до уронване на човешкото достойнство на лишения от свобода. К. И. е продължил да изтърпява наказанието си при същите условия, при които се е намирал до този момент, които са нормативно установени, а това не означава, че затворническата администрация уронва човешкото му достойнство по този начин. Не може да се приеме също така, че неизменението на режима би могло да породи у него чувство на страх, незащитеност или малоценност, тъй като той е бил запознат с характера и особеностите на изтърпяване наказанието „лишаване от свобода“ при специален режим, който като нормативно установена възможност не може да е основание за пораждане у лицето на чувство на страх, че спрямо него ще бъде приложена някаква предполагаема репресия или че така ще бъде подложен на нечовешко или унизително отношение. В този смисъл разочарованието, както и поведенческите изменения у ищеца не могат да се приемат за вреда, която да подлежи на обезвреда по специалния ред на ЗИНЗС. В същата ситуация е всеки лишен от свобода, поставен на специален режим, а от данните по делото не може се достигне до извод, че ищецът е изпитвал допълнителен физически и психически дискомфорт, извън този, който нормативно установеният режим на изтърпяване на наказанието налага. Действително, това е най-тежкият режим, свързан е с най-много рестрикции и ограничения в рамките на мястото за изтърпяване на наказанието (постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана – чл. 71, ал. 2 от ЗИНЗС; забрана за награждаване с домашен отпуск – чл. 98, ал. 9 от ЗИНЗС), но същият е нормативно установен за прилагане при наличие на съответните предпоставки. Освен това, ще се посочи, че липсват и каквито и да е убедителни доказателства, че твърдените вреди са причинени на ищеца именно в периода на изтърпяване на наказанието при специален режим. От представените по делото медицински документи е видно, че К. И. има описаните в исковата молба психологични състояния много преди исковия период, в който претендира да е понесъл вредите. II. По отношение на исковата претенция за периода ••••.2017 г. до ••••2019 г.: От ••••2017 г. е в сила изменението на ЗИНЗС (ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) Подобно на редакцията на ЗИНЗС, относима и към първата част на исковия период, обсъдена по-горе, тази следваща редакция на приложимия закон също визира режима в местата за лишаване от свобода в Глава осма „Места за лишаване от свобода“, раздел V „Режим в местата за лишаване от свобода“ – чл. 65 – чл. 72. Премахва се обаче раздел VI, ведно с чл. 73 и чл. 74, регламентиращи създаването, състава и правомощията на комисията по изпълнение на наказанието, като вместо това правомощията, свързани с режима на изтърпяване на наказанията в местата за лишаване от свобода, вън от случаите в които се изисква произнасяне на компетентния наказателен съд, се вменяват на началника на съответния затвор. Въпреки така извършените изменения обаче, разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗИНЗС остава непроменена що се отнася до приложимостта ѝ само спрямо първоначално определения от съда режим. Предвид това изводите по-горе за неотносимост на сочената разпоредба с оглед безспорния по делото факт, че специалният режим на изтърпяване на наказанието от К. И. не е първоначално определения му от съда, са валидни и за тази част на исковия период. Изменени съответно са и чл. 67 и чл. 68 на ЗИНЗС, като както в чл. 67, така и в чл. 68 от ЗИНЗС (ред. ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) се предвижда, че когато е определен специален режим се прилага чл. 198, ал. 3. Поради това съдът намира, че именно приложението на тази нормативна разпоредба следва да обсъди с оглед твърдяното от ищеца незаконосъобразно бездействие на ответника, относимо към втората част на исковия период. Съгласно чл. 198, ал. 3, изр. първо от ЗИНЗС (ред. ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.), началникът на затвора се произнася относно продължаването на изтърпяването на наказанието при специален режим периодично, но не по-късно от една година от предходното си произнасяне. Съответно, съгласно ал. 1 на с. чл. това става с мотивирана заповед след вземане на становищата на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на психолога относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения, а заповедта подлежи на обжалване по реда на АПК (ал. 3, във вр. с ал. 2). В процесния случай, с оглед данните по делото, за периода от влизане в сила на обсъжданото изменение на ЗИНЗС (от ••••.2017 г.) до края на проверявания исков период (•••2019 г.), за началника на затвора е възникнало еднократно задължение да се произнесе с нарочен акт касателно продължаване на специалния режим, при който К. И. изтърпява наказанието „лишаване от свобода“, тъй като при изтичане на едногодишния период след това произнасяне – на ••••2019 г., ищецът вече е преместен в затвора в [населено място]. По делото се приложи като доказателство заповед № •••• от ••••2018 г. на началника на затвора в [населено място] дол, издадена във връзка с постъпило предложение с вх. № •••• от •••2018 г. от ИСДВР, с която е разпоредено изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ на К. И. да продължи при „специален“ режим. Заповедта е мотивирана с цялостното поведение на лишения от свобода в условията на затвора, с действащи към този момент дисциплинарни наказания от 2014 и 2016 г., с липсата на устойчива промяна на лицето в положителна посока, в изразеното мнение на ИСДВР, в становищата на инспектор – психолог, Н. С. и З. Р.. С което административният орган е изпълнил задължението си по чл. 198, ал. 3 от ЗИНЗС (ред. ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.), съответно не е налице твърдяното в исковата молба незаконосъобразно бездействие на началника на затвора в [населено място] дол, относимо към втората част на исковия период, свързано с вмененото му по силата на актуалната редакция на ЗИНЗС – периодично да извършва преценка относно продължаването на изтърпяването на наказанието на К. И. при специален режим. Бездействие има, когато е налице пасивно поведение, в разрез с изисквано нормативно активно такова, каквото в случая не е налице. Що се отнася до установеното по делото непредявяване на ищеца за запознаване с плановете на присъдата му, изготвени през 2017 г. и 2018 г., и предвид доводите в исковата молба в тази посока, само за правна издържаност ще се посочи, че това обстоятелство е ирелевантно към законосъобразността на производството по издаване на заповед по чл. 198, ал. 3 от ЗИНЗС (в относимата редакция). От една страна безспорно е, че плановете са изготвени от подписалото ги компетентно длъжностно лице от администрацията на затвора в [населено място] дол. От друга, видно е от разпоредбата на чл. 198, ал. 3, във вр. с ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС, индивидуалният план не е сред доказателствата, въз основа на които се издава заповедта относно основанията за продължаване на специалния режим. Същият е част от правилата за прилагане на системата за оценка на риска от рецидив и вреди при лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода в пенитенциарните заведения на ГДИН (чл. 209, ал. 3 от ЗИНЗС). Поради това, дори непредявени надлежно на ищеца, тези документи не са от значение за решението на компетентния орган за изменение на режима. С оглед изложеното по делото не се установи наличието на първата материалноправна предпоставка за приложението на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, относимо и към периода ••••2017 г. до •••.2019 г., част от исковия период, посочен в исковата молба – бездействие на ответника да се произнесе относно продължаването на изтърпяването на наказанието на К. И. при „специален“ режим, определен му от съда. Поради това не се следва произнасяне и по наличието на останалите две предпоставки. Както вече се посочи, при липсата на който и да било от елементите от фактическия състав на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, не може да се реализира отговорността на държавата. Доколкото не се установи незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, т. е. не се доказа нарушение по чл. 3 ЗИНЗС, оборимата презумпция по чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС не намира приложение в случая. По делото липсват данни за това в резултат на увреждане за ищеца да са настъпили отрицателни последици, засягащи неблагоприятно защитени от правото негови неимуществени интереси, а още по-малко за това последиците да следват закономерно от бездействието на длъжностни лица от З. Б. дол по силата на безусловно необходимата връзка между тях. Предвид горното, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Независимо от изхода на правния спор, съдът намира, че в случая на ответника не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като разпоредбата на чл. 286, ал. 2 изр. 1 ЗИЗНС регламентира, че когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството, но не и юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от гореизложеното и на основание 203 и следващите от АПК, във вр. с чл. 284, ал. 1, във вр. с чл. 3 от ЗИНЗС, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник