Решение № 15470 от 9.8.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 70898/2023 г.

Производството е образувано по искова молба на ФИРМА ЕАД, ЕИК •••••••••, срещу В. А. Б. с ЕГН: ••••••••••, Л. М. Б. с ЕГН: ••••••••••, М. М. Б. с ЕГН: •••••••••• и А. М. Б. с ЕГН: ••••••••••, с която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че:

• М. М. Б. дължи на ищеца главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 904, 98 лв. (деветстотин и четири лева и 98 стотинки) за периода от 01.05.2020 г. до 31.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 17.08.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 09.08.2023 г. в размер на 134, 90 лв. (сто тридесет и четири лева и 90 стотинки), главница, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 4, 92 лв. (четири лева и 92 стотинки) за периода от 01.07.2020 г. до 31.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 17.08.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва, начислена върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2020г. до 09.08.2023 г. в размер на 1, 13 лв. (един лев и 13 стотинки);

• В. А. Б. дължи на ищеца главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 4 524, 90 лв. (четири хиляди петстотин двадесет и четири лева и 90 стотинки) за периода от 01.05.2020 г. до 31.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 17.08.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 09.08.2023 г. в размер на 674, 53лв. (шестстотин седемдесет и четири лева и 53 стотинки), главница, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 24, 61 лв. (двадесет и четири лева и 61 стотинки) за периода от 01.07.2020 г. до 31.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 17.08.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва, начислена върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2020г. до 09.08.2023 г. в размер на 5, 67 BGN (пет лева и 67 стотинки), - Л. М. Б. дължи на ищеца главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 904, 98 лв. (деветстотин и четири лева и 98 стотинки) за периода от 01.05.2020 г. до 31.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 17.08.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 09.08.2023 г. в размер на 134, 90 лв. (сто тридесет и четири лева и 90 стотинки), главница, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 4, 92 лв. (четири лева и 92 стотинки) за периода от 01.07.2020 г. до 31.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 17.08.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва, начислена върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2020г. до 09.08.2023 г. в размер на 1, 13 лв. (един лев и 13 стотинки), - А. М. Б. дължи на ищеца главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 904, 98 лв. (деветстотин и четири лева и 98 стотинки) за периода от 01.05.2020 г. до 31.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 17.08.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 09.08.2023 г. в размер на 134, 90 BGN (сто тридесет и четири лева и 90 стотинки), главница, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 4, 92 BGN (четири лева и 92 стотинки) за периода от 01.07.2020 г. до 31.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 17.08.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва, начислена върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2020г. до 09.08.2023 г. в размер на 1, 13 лв. (един лев и 13 стотинки), за които вземаН. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 46150/2023 г. на СРС, 35 състав.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 26231/01.09.2023 г. по ч.гр.д. № 46150/2023 г. на СРС, 35 състав.

В исковата молба се сочи, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, които в процесН. случай се изготвят от ФИРМА ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите, като ответницата не е упражнила правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от ФИРМА ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г. Излагат се съображеН., че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетН. период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължеН.та по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задължеН.та по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия Твърди се, че ответниците като собственици на топлоснабден имот, находящ се на адрес: АДРЕС аб.№••••• са използвали доставяната от дружеството- ищец ТЕ през процесН. период и към настоящия момент задължението не е погасено.

Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичН. регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответниците, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с ФИРМА. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговори на исковата молба, с които оспорват исковете.

С отговор с вх. № 26721/29.01.2024 г. В. А. Б. оспорва възникването на облигационно отношение между страните. Не се оспорва, че имотът е топлоснабден и че е доставена топлинна енергия според нормативните стандарти за исковия период в размера, посочен от ищеца. Според ответника обаче част от вземането е погасено по давност – 01.05.2020 г. -30.06.2020 г. Оспорва се и изпадането в забава, доколкото не се представят доказателства за публикуване на задължеН.та на интернет-страницата на ищеца. Не се оспорва и, че третото лице – помагач е извършвало услугата дялово разпределение. Според ответниците обаче, ищецът не може да претендира възнаграждение за услугата дялово разпределение, също считат, че претенцията не се установява по основание и размер. Претендират се разноски.

С депозираН. отговор с вх. № 34212/02.02.2024 г. А. М. Б. – Р. признава, че дружеството е доставяло топлинна енергия до недвижимия имот, прави обаче възражение за липса на облигационно правоотношение между страните и изтекла погасителна давност на част от вземането за главница до 30.06.2020 г. Не се оспорва и, че третото лице – помагач е извършвало услугата дялово разпределение. Според ответницата обаче, ищецът не може да претендира възнаграждение за услугата дялово разпределение, също счита, че претенцията не се установява по основание и размер, също се въвеждат доводи за неспазване на чл. 36, ал. 2 от общите условия за обявяване на реда и начина за заплащане на дялово разпределение. Претендират се разноски.

С отговор с вх. № 45087/12.02.2024 г. Л. М. Б. оспорва исковете по основание, не оспорва размерите на същите. Твърди, че не е страна по облигационно правоотношение с ищеца, прави и възражение за изтекла погасителна давност за периода 05.2020 г. – 06.2020 г. Оспорва се материалната легитимация на дружеството да претендира цена на услуга дялово разпределение и дължимостта на мораторните лихви. Претендират се разноски.

С отговор на М. М. Б. с вх. № 19958/15.02.2024 г., с който оспорва да е в правоотношение с ищцовото дружество, макар да не оспорва, че процесН. обект е топлофициран и да е доставяна топлинна енергия за периода в посочените от ищеца количества, прави се възражение за давност за периода до 06.2020 г. вкл. Оспорва материалната легитимация на дружеството да претендира цена на услуга дялово разпределение и оспорва дължимостта на мораторните лихви. Претендират се разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – ФИРМА, не изразява становище.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

По подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е образувано ч. гр. д. № № 46150/2023 г. по описа на СРС, 35 състав, по което на 01.09.2023 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците за горепосочените суми. Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е връчена надлежно на ответниците, които в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са подали възражение срещу издадената заповед, съответно в срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземаН.та си спрямо ответниците в посочените размери, за които е издадена заповедта.

Предявени са за разглеждане искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а именно: положителен установителен иск за вземаН. за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за процесН. период, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава XXXVII от ГПК.

С доклада по чл. 146 ГПК, приет при липса на възражеН. от страните, съдът е указал на ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи следните обстоятелства: 1. наличието на валидно възникнали договорни отношеН. между него и ответника за доставка на топлинна енергия до процесН. имот през исковия период; 2. качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди на ответника през процесН. период, в това число, че е собственик, респ. ползвател на процесН. топлоснабден имот; 3. количеството на реално доставената на ответника топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираното вземане; 4. настъпването на изискуемостта на предявеното вземане, включително датата на публикуване на месечните дължими суми за топлинна енергия на интернет страницата на ищцовото дружество.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горните обстоятелства, в доказателствената тежест на ответника е възложено да установи, че е платил претендираните суми, както и да докаже всички факти, на които основава своите искаН. или възражеН..

В тежест на ищеца, при релевираното възражение за погасяване по давност на вземаН.та, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностН. срок по отношение на претендираните вземаН..

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалН. Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменеН. на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключеН. с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесН. период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдеН. имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответН. топлоснабден имот, явяващ се част от сграда - етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. ФИРМА ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписваН.та с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.

От представеН. по делото договор за продажба на държавен недвижим имот от 06.04.1994 г. се установява, че М. М. Б. и В. А. Б. са закупили ап. 40 с адрес АДРЕС чийто настоящ адрес съгласно представеното по делото удостоверение от ГИС АДРЕС.

Видно от представеното удостоверение за наследници на М. М. Б. (л. 16 от делото), същият е починал на 12.02.2001 г., като е оставил за свои наследници своята съпруга - ответницата В. А. Б. и своите деца – ответниците Л. М. Б., М. М. Б. и А. М. Р., като по силата на наследственото правоприемство последните са станали собственици на процесН. имот.

По делото не са налице доказателства, които да установяват, че ответниците са се отказали от наследството на своя наследодател по реда на чл. 52 ЗН.

Предвид горното съдът намира, че ответниците са собственици на процесН. на имот за процесН. период и като такива се явяват страна по облигационното правоотношение с ФИРМА ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР (чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката).

С доклада по делото, обективиран в протокол от проведено открито съдебно заседание от 10.04.2024 г., като безспорни между страните са отделени следните обстоятелствата, че в периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ищецът е доставил топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се в АДРЕС аб.№••••• съобразно нормативните изискваН. на стойност общо 7239, 85 лева, която не е заплатена от ответниците, както и че услугата дялово разпределение е осъществена за процесН. период от третото лице – помагач ФИРМА.

По възражението за погасителна давност: Тъй като съдът стигна до извод за наличие на задължеН. към ищеца, то следва да разгледа релевираното от ответниците възражение за погасяване по давност на част от процесните вземаН..

Съгласно чл. 33, ал. 1 и 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ФИРМА ЕАД на клиенти в град София (приложими през процесН. период), клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 111, б. "в" ЗЗД и Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС плащаН.та за комунални услуги са периодични такива и се погасяват с 3-годишна давност. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задължеН.та на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителН. резултат в края на съответН. отчетен период, а имат самостоятелен характер. ИзравнителН.т резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Предявяването на иска спира течението на давността. Искът се счита предявен на 17.08.2023 г. (датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в съда), следователно за погасени по давност следва да се считат всички месечни вземаН., чиято изискуемост е настъпила преди 17.08.2020 г., или претендираните вземаН. за периода от 01.05.2020 г. до 30.06.2020 г., тъй като падежът за м. 07.2020 г. е настъпил на 15.09.2020 г., т. е. преди изтичане на срока по чл. 111, б. "в" от ЗЗД.

Съобразно изложеното и съгласно молба от ищеца от 22.04.2024 г., /л.

170 от делото/, в която са конкретизирани вземаН.та по месеци, които размери не са оспорени от ответниците, претенцията за главница за топлинна енергия срещу ответниците следва да бъде уважена за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. за сумата от 6 783, 73 лева, до който размер искът е основателен и следва да бъде уважен, а за разликата над него до пълН. предявен период и размер от 7239, 85 лева следва да се отхвърли, при съответните квоти за ответниците. В. А. Б. дължи 5/8 от тази сума, останалите ответници по 1/8 от нея.

Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., и тъй като за тях не е налице основание за прилагане на правилата за погасителна давност и въз основа на ангажираните писмени доказателства по делото, включително и заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, то съдът възприема, че стойността на тази услуга за процесН. период е в размер на 39.38 лева, до който размер искът е основателен и следва да бъде уважен. В. А. Б. дължи 5/8 от тази сума, останалите ответници по 1/8 от нея.

Сумите се дължат ведно със законната лихва от 17.08.2023 г. (датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на вземаН.та.

Спорно между страните е дължимостта на мораторни лихви:

Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава в погасяването му.

За процесН. период са приложими ОУ на ФИРМА ЕАД от 2016 г., публикувани на 11.07.2016 г. и влезли в сила на 10.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като в чл. 33, ал. 4, обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължеН.та по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок. По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетН. период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетН. период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалН. отчет на доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в 45- дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие, като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневН.т срок тече от издаването на фактурата за съответН. отчетен период, а не от изтичането на периода.

Съдът стигна до извода, че е налице главен дълг по отношение на главницата за топлинна енергия за периода 01.07.2020г. - 30.04.2022г. в размер на 6 783, 73 лева, предвид което основателен е и иска за мораторната лихва върху тази сума за процесН. период 15.09.2021 г. – 09.08.2023 г. в размер 986, 50 лева. В. А. Б. дължи 5/8 от тази сума, останалите ответници по 1/8 от нея. Видно от молба на ищеца л. 170 от делото, размерът на лихвата върху главницата за м. 05.2020 г. и м. 06.2020 г. е 92, 76 лева, за която сума искът следва да се отхвърли.

Относно иска за лихва за забава върху цената на услугата дялово разпределение:

Лихва за забава за плащане на парично задължение се дължи при настъпване на две хипотези - уговорен срок за плащане, или покана към длъжника. В общите условия на ФИРМА ЕАД не се съдържа уговорка за срок, в който следва да се плащат разходите за дялово разпределение. По делото не са събрани доказателства, обуславящи извода, че ответниците са били поканени да платят тази сума преди образуване на съдебно производство или че е следвало да ги заплатят в определен срок, респективно липсва основание за отговорност за неизпълнение в срок. Поради това този иск следва да се отхвърли изцяло.

По разноските: В съответствие със задължителните тълкувателни разяснеН. на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на спора право на разноски има ищецът пропорционално на уважената част от исковете, а ответникът - пропорционално на отхвърлената част, съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК. Ищецът е доказал разноски в заповедното производство в размер на 217, 35 лева (167, 35 лева – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева). Пропорционално ответниците дължат 202, 85 лева. Съдът определя 100 лева за юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, заплатена е и държавна такса в размер на 167, 35 лева. Пропорционално ответниците дължат 249, 52 лева.

Ответниците са представялявани от адвокат, който е осъществил безплатна правна помощ. Отчитайки постановките на решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело № C‑438/22 и определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС съдът намира, че посочените в наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждеН. могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждеН., но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждеН. в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Все пак съдът взе предвид като ориентир посочеН. в чл. 7, ал. 2 от Наредбата размер и отчитайки фактическата и правна сложност на делото намира, че претендираното възнаграждение е прекомерно и същото следва да бъде намалено на 400 лева за заповедното и исковото производство общо. Тази сума се явява напълно адекватна на извършената защита и съдействие по делото. С оглед изхода на делото ищецът дължи съразмрно с отхвърлената част сумата от 26, 67 лева на всеки от адвокатите.

Така мотивиран, съдът