Решение № 4859 от 15.8.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 9436/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. С решение № 6569/27.04.2023 г. по гр.д № 20 921/2022 г. по описа на СРС, 159 с- в „ОТП Ф.Б.“ ЕАД е осъдено да заплати на И. Е. Д. сумата от 200, 00 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на действия и бездействие на ответника по повод незаличаване от Централния кредитен регистър на БНБ, че ищецът има просрочен кредит с № 32011794, въпреки че с влязло в сила на 19.05.2021 г. решение № 262143/31.03.2021 г. по гр. д. № 7649/2020 г. по описа на СГС, II-Б състав, постановено по реда на чл. 439 ГПК, е признато за установено, че ищецът не дължи сумите по кредита поради погасяване по давност, ведно със законна лихва върху сумата от 200, 00 лв., считано от дата на подаване на исковата молба – 19.04.2022 г., до окончателното погасяване на сумата, като искът е отхвърлен за горницата над 200 лв. до пълния предявен размер от 3 500 лв., като неоснователен. Подадена е въззивна жалба вх. № 136317/16.05.2023 г. на И. Е. Д. срещу решението. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен за горницата над 200 лв. до пълния предявен размер от 3500 лв. Излага в жалбата, че неправилно решаващият състав на СРС е приел, че е останало недоказано ищецът да е кандидатствал за отпускане на други кредити и да му е било отказано именно поради поддържаните неверни записи в ЦКР. В тази връзка съдът следвало да кредитира показанията на свид. Д.а. Също така определената сума за репариране на неимуществените вреди не била съобразена с обстоятелството, че ищецът е изпитвал отрицателни емоции около една година; било нарушено чувството му за достойнство като глава на семейство. Въззиваемият Банка ДСК ЕАД / правоприемник на ответника по иска "ОТП Ф.Б." ЕАД/ оспорва подадената въззивна жалба с отговор от 04.07.2023 г. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на сторените по делото разноски. Излага, че правилно е прието в обжалваното решение недоказаност на твърденията на ищеца, че му било отказано отпускането на кредит поради вписванията в ЦКР. Сочи, че дори кандидатстването да е станало устно, то обработването на личните данни е винаги свързано с писмено съгласие, каквото не е представено. Оспорва и ищецът да е отговарял на останалите изисквания за отпускане на кредит и да е налице причинна връзка между подадените записи в ЦКР по процесния договор за кредит и евентуалното неотпускане на последващи кредити на ищеца. Моли да бъде потвърдено решението в отхвърлителната част. Подадена е и въззивна жалба вх. № 155763/02.06.2023 г. от Банка ДСК ЕАД / правоприемник на ответника по иска "ОТП Ф.Б." ЕАД/, дата пощ. кл. 31.05.2023 г. срещу решението в частта, с която искът е уважен до сумата от 200 лв. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен за сумата от 200 лв. Сочи, че поддържането на ЦКР осигурява централизиране на информацията за задлъжнялост на клиентите, а погасяването на вземането по кредита по давност не води до прекратяване на правоотношението, а само до превръщане на задължението в естествено. Ако се приемело, че погасените по давност кредити следва да се отпишат от ЦКР, то това би поставило длъжниците по тези кредити в неравностойно положение спрямо длъжниците, които са изплатили задълженията си. Оспорва ищецът да е претърпял неимуществени вреди във връзка със записите в ЦКР. Оспорва да е доказана и причинна връзка между твърдените вреди и поведението на ответника. Въззиваемият И. Е. Д. оспорва подадената въззивна жалба с отговор от 25.07.2023 г. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на сторените по делото разноски. Сочи, че вземането в случая е погасено по давност, признато със съдебно решение, а регистърът следвало да съдържа актуална информация. Подадена е и частна жалба вх. № 198518/12.07.2023 г. от И. Е. Д. срещу определение № 22678/28.06.2023 г. по чл. 248 ГПК. Излага, че фактическата и правната сложност на спора не съответства на така определеното юрк възнаграждение от 330 лв. С отговор от 15.08.2023 г. насрещната страна оспорва частната жалба. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното. Предявен е иск от И. Е. Д. срещу кредитодателя „ОТП Ф.Б.“ ЕАД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 500, 00 лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди /психическо напрежение, стрес, негативни емоции, тормоз, чувство за вина, унижение, загуба на време и енергия, семейни проблеми, избухливост, липса на сън и загуба на доверие в институциите/ вследствие от виновно и противоправно поведение на служители на ответника, като действие и бездействие, изразяващо се в непредприемане на действия по отбелязване на задълженията по кредита като недължими и подаване на ежемесечни отчети за дължимост на задължението, при условие че с влязло в сила решение по в. гр. д. № 7649/2020 г. по описа на СГС, II-Б състав на осн. чл. 439 ГПК е признато за установено, че вземанията не са дължими поради погасяването им по давност. Твърди, че вследствие на виновното противоправно поведение на ответника на ищеца и на съпругата му било отказано устно отпускането на кредит; също така ищецът изпитвал безпокойство, психически стрес, станал избухлив и се понижила личната му самооценка като глава на семейството. В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска. Излага, че действително с решение по в. гр. д. № 7649/2020 г. по описа на СГС, II-Б състав на осн. чл. 439 ГПК е признато за установено, че вземанията не са дължими чрез принудително изпълнение поради погасяването им по давност. На осн. чл. 10 от Наредба № 22 обаче задължението продължавало да е активно и правилно ответникът е подавал информация до ЦКР в този смисъл. Излага, че погасените по давност задължения не са недължими, а се превръщат в естествени задължения; естествените задължения продължават да съществуват и длъжникът би могъл да ги погаси чрез доброволно плащане. Сочи, че ЦКР се поддържа с цел предоставяне на информация на кредитодателите относно кредитната задлъжнялост на лицата. Оспорва за него да съществува задължение по см. на Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър да подава информация, че погасени по давност вземания са несъществуващи вземания. На второ място оспорва ищецът да е претърпял вреди, както и да е налице причинно следствена връзка между поведението на ответника и настъпването на вредите. Оспорва ищецът и съпругата му да са кандидатствали за отпускането на последващи кредити и именно поради записите в ЦКР относно процесния кредит да им е отказано отпускането на кредити. Не е било спорно между страните, а и се установява от представените писмени доказателства в хода на първоинстанционното производство, че на ищеца И. Е. Д. е отпуснат от кредитодателя Банка ДСК АД на 12.10.2005 г. кредит, по който дължимата главница е от 10 160, 87 лв. Кредитът е отпуснат под номер 32011794. В полза на кредитора е издаден ИЛ от 24.02.2010 г. по ч.гр.д. № 116/2010 г. по описа на РС Левски, въз основа на който срещу длъжника е образувано ИД № 582/2011 г. по описа на ЧСИ П.Д.. С договор за цесия от 16.08.2012 г. вземанията по договора са цедирани на първоначалния ответник по делото „ОТП Ф.Б.“ ЕАД. Видно от записите в ТР то правоприемник на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД е Банка ДСК АД, конституирана на осн. чл. 227 ГПК като ответник и въззивник/въззиваем в производството. Така, не е било спорно, а и се установява, че по договор за кредит № 32011794/12.10.2005 г. ищецът И. Е. Д. е дължал на кредитора Банка ДСК АД суми; че въз основа на издаден ИЛ кредиторът е образувал ИД. Не е спорно, а и се установява, че с решение по в. гр. д. № 7649/2020 г. по описа на СГС, II-Б състав по предявен от длъжника против кредитора иск с пр. осн. чл. 439 ГПК е признато за установено, че вземанията не са дължими чрез принудително изпълнение поради погасяването им по давност. Решението е влязло в сила на 19.05.2021 г. Не е било спорно и че с писмо, входирано при ответника кредитодател на 26.08.2021 г., длъжникът и настоящ ищец е поискал кредитодателят да подаде информация към ЦКР, че вземанията по договор за кредит № 32011794/12.10.2005 г. са погасени поради изтичане на давностния срок и кредитът не е активен по см. на НАРЕДБА № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър. Искането на длъжника по кредита е било да се подаде в ЦКР кредитът като погасен по давност. С писмо изх. № 5659А82021 г. ответникът кредитодател „ОТП Ф.Б.“ ЕАД / чийто правоприемник е въззивникът банка ДСК ЕАД/ е посочил, че липсват основания за подаване на кредита като неактивен или погасен по см. на Наредбата, понеже погасените по давност вземания продължават да съществуват като естествени задължения и процесното вземане не е погасено чрез плащане. В това се изразява и становището на ответника по иска. Той последователно излага, че погасяването на вземане по кредит по давност не води до прекратяване на правоотношението. Кредитодателят е задължен да подава ежемесечно информация по този кредит като активен на осн. чл. 10, ал. 3 от Наредбата. Не отрича, че по силата на влязлото в сила решение по иск по чл. 439 ГПК кредиторът не може да проведе принудително изпълнение, но естественото задължение продължава да съществува; съотв. вземанията по кредита не са издължени и в ЦКР следва да се поддържа сведение за тази кредитна задлъжнялост. Отрича за него като кредитодател да съществува задължение по см. на Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър да подава информация, че погасени по давност вземания са несъществуващи вземания. Не е спорно, а и се установява от справки за кредитна задлъжнялост относно ищеца с изх. № БНБ - 83586/30.07.2021 г. и изх. № БНБ- 18234/10.02.2022 г., че както към 30.07.2021 г., така и към 10.02.2022 г. ответникът - кредитодател е подавал относно процесния договор за кредит № 32011794/12.10.2005 г. следната информация към ЦКР по см. на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата: вземанията по договора за кредит са посочени като такива по активен кредит, посочен е размер на задължението от общо 14 908, 00 лв. или неизплатена главница от 10 1614 лв., с период на просрочие от „над 360 дни“; в графа „просрочия по активни и по погасени кредити“ кредитът е посочен като активен /в колона „активност“ срещу номера на кредита 32011794 е отбелязано „Да“/. Последният запис въз основа на месечен отчет по кредита е от 31.01.2022 г. и според него кредитът е активен, просрочен над 360 дни, при дължима главница от 10 161 лв. Така след снабдяването на ищеца с влязло в сила на 19.05.2021 г. решение по иск с пр. осн. чл. 439 ГПК, с което решение е признато за установено, че вземанията не са дължими чрез принудително изпълнение поради погасяването им по давност, към 30.07.2021 г. и към 10.02.2022 г. ответникът - кредитодател е подавал информация относно кредита по см. на Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър, че кредитът е активен, по него се дължат суми и същият е просрочен. На 19.04.2022 г. е предявен е иск за неимуществени вреди вследствие на поведението на ответника, изразяващо се в действия – подаване на ежемесечен отчет за дължимост, както и бездействие - неподаване на информация до ЦКР за отбелязване на кредита като погасен по давност. Установява се от показанията на свид. Д.а, анализирани в светлината на чл. 172 ГПК, че вследствие на така извършените отбелязвания в ЦКР ищецът се ядосвал, станал избухлив, чувствал се безсилен и вдигал кръвно. Ищецът бил угнетен от това, че погасен по давност кредит му се води активен и продължава да фигурира в ЦКР като просрочен. Настоящият състав напълно споделя изводите на районния съд, че показанията на свидетеля в частта относно неотпускането на нови кредити от други банки именно вследствие на записите в ЦКР за процесния договор за кредит, са останали изолирани от доказателствения материал. Недоказано по несъмнен е останало ищецът или съпругата му действително да са кандидатствали за кредити и точните обстоятелства относно получените откази за отпускане на нови кредити. В тази връзка свидетелят сочи, че ищецът не могъл дори да подаде искане за отпускане на кредит, поради „лошо ЦКР“, а е известно, че едва след подаването на нарочно искане с параметри на кредита се извършва оценка от банката или друга институция относно длъжника. Също така, видно от справките за кредитна задлъжнялост, то в нея процесният кредит № 32011794 не е единствен такъв. За ангажирането на отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е необходимо вредите да се намират в причинна връзка с виновното противоправно поведение на лицето, на което е възложена работата. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна и има гаранционно-обезпечителен характер, но се основава на виновното поведение на лицето, на което възложено работата. В случая се твърди вредите да са произлезли в резултат на виновно и противоправно поведение на служители на ответника - кредитодател, като действие и бездействие, изразяващо се в непредприемане на действия по отбелязване на задълженията по кредита като погасени в ЦКР и също така подаване на ежемесечни отчети за дължимост на задълженията в ЦКР, при условие че с влязло в сила решение по в. гр. д. № 7649/2020 г. по описа на СГС, II-Б състав на осн. чл. 439 ГПК е признато за установено, че вземанията не са дължими чрез принудително изпълнение поради погасяването им по давност. Настоящият състав намира, че е не е налице виновно противоправно поведение на ответника - кредитодател, изразяващо се в непредприемане на действия по отбелязване на задълженията по кредита като погасени в ЦКР и в подаване на ежемесечни отчети за активно задължение в ЦКР. Съгласно чл. 56, ал. 1 ЗКИ БНБ създава и поддържа информационна система за паричните задължения на клиентите към банките и клоновете на банки, извършващи дейност на територията на страната, както и към финансовите институции. Във връзка с чл. 56, ал. 4 ЗКИ, според който условията и редът за създаване и функциониране на информационната система и за предоставяне и получаване на информация от нея се определят с наредба на БНБ, е приета действащата Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър. Според чл. 19 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър, то Централният кредитен регистър осигурява на институциите по чл. 4, ал. 1 информация за кредитната задлъжнялост на клиентите им чрез достъп до регистъра по електронен път срещу заплащане на такса. Информацията за кредитната задлъжнялост за клиентите включва данни както за текущото състояние на кредитите, така и за просрочията по активни и по погасени кредити за петгодишен исторически период. Според чл. 10 от Наредбата институциите по чл. 4, ал. 1, какъвто е и ответникът - кредитодател, са длъжни да събират и подават към Централния кредитен регистър информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване. Съгласно ал. 3 на чл. 10 от Наредбата, то институциите по чл. 4, ал. 1 подават към Централния кредитен регистър ежемесечно до 15-о число на месеца, следващ отчетния, информация за състоянието по всички активни кредити на техни клиенти към последната дата на отчетния месец. Според чл. 17, ал. 2 от Наредбата институциите по чл. 4, ал. 1 носят отговорност за верността, пълнотата и своевременното подаване на информацията по тази наредба, както и за спазване изискванията за защита на личните данни. По този начин според актуалната Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър всеки кредитодател подава информация относно отпусканите от него кредити, които по см. на Наредбата биват активни и погасени / или неактивни/. Подава се информация от кредитодателя относно настъпилите изменения по кредити до окончателното им „погасяване“. След погасяване на кредита той се превръща в неактивен, погасен. До погасяването на кредита относно него кредитодателят подава ежемесечно до ЦКР информация - институциите по чл. 4, ал. 1 подават към Централния кредитен регистър ежемесечно до 15-о число на месеца, следващ отчетния, информация за състоянието по всички активни кредити на техни клиенти към последната дата на отчетния месец. В ЦКР относно погасените кредити се съдържа информация за 5-годишен исторически период. Същевременно според чл. 19, ал. 1 от Наредбата Централният кредитен регистър се поддържа с цел осигуряване на институциите на информация за кредитната задлъжнялост на клиентите им, за да могат тези институции да вземат информирано решение относно платежоспособността на потенциалните заематели. Също така Съгласно Указания относно прилагането на Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър (отм.) за всеки кредит, деклариран и регистриран в Централния кредитен регистър, отчетните единици изготвят и представят ежемесечно информация за текущото му състояние до пълното му погасяване. Тази информация се отнася и до усвоения размер на кредита, остатъка по редовна главница, остатък по просрочена, съдебна или присъдена главница и необслужвани вземания /задбалансова стойност/. В указанията не е предвидено да се подава информация за погасен по давност кредит, а се отчитат дължимите суми след изплащане. В указанията не е предвидена номенклатура или код за погасен по давност кредит. Според актуалните Указания № БНБ-43305 от 20.03.2017 г. за подаване и получаване на информация от информационната система на Централния кредитен регистър на БНБ, относно кредитите се подава чрез номенклатурни кодове подборна информация. Подава се информация за период на просрочие, но не и относно погасяване на вземането по давност. В указанията не е предвидена номенклатура или код за погасен по давност кредит. По този начин в актуалната и приложима Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър / Обн., ДВ, бр. 62 от 4.08.2009 г./ не е разписано под „погасяване“ да се има предвид погасяване различно от погасяването чрез плащане. С оглед целта на създаване и поддържане на ЦКР той следва да съдържа ясна и точна информация относно кредитната задлъжнялост на лицата, а погасяването на вземането по давност има за резултат единствено отпадането на правото на взискване за кредитора, но не и заличаване на задължението като недължимо. В тази връзка следва да се отбележи в исторически аспект и че съгл. чл. 5, ал. 6 от отменената Наредба № 22 от 16.07.1998 г. за централен кредитен регистър на банките / Обн., ДВ, бр. 92 от 7.08.1998 г., отм. отм., бр. 62 от 4.08.2009 г., в сила от 1.10.2009 г./ информация по вече отпуснат кредит се подава от кредитодателя до окончателното изплащане на кредита. По този начин под погасяване по смисъла на чл. 10 от актуалната и приложима Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър / Обн., ДВ, бр. 62 от 4.08.2009 г./ не следва да се разбира погасяване поради давност. Това е така, понеже ЦКР се създава и поддържа с цел предоставяне на ясна, точна и пълна информация на кредитодателите за кредитната задлъжнялост на клиентите им. Погасените по давност задължения са съществуващи правни задължения, но с една особеност – те са лишени от правото на взискване. Поради това изпълнилият едно естествено задължение не може да иска обратно даденото. Погасените по давност задължения не са недължими по см. на чл. 10, ал. 1 от Наредбата. Ответникът – кредитодател не е осъществил виновно противоправно поведение, изразяващо се в подаване на ежемесечни отчети по процесния активен и непогасен чрез плащане кредит. Неподаването на кредита като погасен не е нарушение на нормативно определените задължения на кредитодателя по Наредбата. За пълнота - ищецът кредитополучател би могъл при нужда да представи където е необходимо влязлото в сила решение, по силата на което е признато за установено, че сумите по кредита не се дължат чрез принудително изпълнение поради погасяването на вземането по давност. Недоказани са останали твърденията на ищеца за осъществено виновно противоправно поведение на ответника по подаване на неточна информация към ЦКР във връзка с процесния договор за кредит под номер 32011794, поради което само на това основание искът по чл. 49 ЗЗД за сумата от 200 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, е неоснователен. Поради това въззивната жалба на ответника Банка ДСК ЕАД срещу решението в частта, с която искът по чл. 49 ЗЗД е уважен до размера от 200 лв., е основателна и решението следва да бъде отменено в тази част като неправилно. Въззивната жалба на ищеца срещу решението в частта, с която искът е отхвърлен за горницата над 200 лв. до пълния предявен размер от 3500 лв., е неоснователна. П о частната жалба. С обжалваното решение в полза на ответника са определени 330 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Подадена е молба по чл. 248 ГПК от ищеца за изменение на решението в частта относно тези разноски по мотиви, че според чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ максималният размер на юрк възнаграждение е от 300 лв., а не 350 лв., както е приел РС. С обжалваното определение № 22678/28.06.2023 г. молбата по чл. 248 ГПК е оставена без уважение. За жалбоподателя съществува правен интерес от подаване и поддържане на частната жалба с оглед на изхода спора, понеже с молба по чл. 248 ГПК от 16.05.2023 г. е поискал изменение на първоинстанционното решение в частта относно разноските, като бъде определено юрк възнаграждение за ответника от най-много 300 лв. / а не 350 лв./ и същото бъде намалено пропорционално. Настоящият състав намира, че жалбата е основателна. Предвид фактическата и правната сложност на делото се определя възнаграждение от 180 лв. за първата инстанция, от които са били дължими предвид изход на спора съгласно пъровинстанцционното решение 169, 71 лв. вместо определените 330 лв. юрк възнаграждение. По разноските. За въззивното производство на въззиваемия ответник Банка ДСК ЕАД са дължими общо 100 лв. – юрк възнаграждение, както и 25 лв. заплатена дт по въззивната жалба на Банка ДСК ЕАД. С оглед изхода на спора на ответника Банка ДСК ЕАД са дължими за първоинстанционното производство допълнително 10, 29 лв. юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран, Софийски градски съд