Решение № 23 от 22.3.2024 г. на Районен съд - Брезник по дело № 187/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Делото е образувано по жалба на С. Н. Н., с ЕГН: ••••••••••, с адрес гр. ••••••••••, против Наказателно постановление № 358 от 09.10.2023 г., издадено от Директора на РДГ Кюстендил, с което за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 190, ал. 2 и чл. 188, ал. 1, т. 1 от ЗГ, на жалбоподателя на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева. Претендира се отмяна на атакуваното постановление, с доводи за неправилност и незаконосъобразност на същото. Наказващият орган, чрез юрисконсулт А., изразява становище за неоснователност на жалбата, като релевира доводи в подкрепа законосъобразността и правилността на издаденото наказателно постановление. Районен съд Брезник, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното: Н а 21.04.2023 г. служители на ИАГ София, извършили проверка на горски участък – отдел 33, подотдел „В“, находящ се в землището на с. Завала, общ. Брезник. При проверката било установено, че в имота е извършена сеч без позволително за сеч, на дървета от черен бор - 314 бр., с обща кубатура от едра строителна дървесина - 26 пл. куб.м., средна строителна дървесина - 44 пл. куб.м. и дребна строителна дървесина - 1 пл. куб.м. или общо 71 пл. куб.м., без да има издадено и регистрирано позволително за сеч. Съгласно Заповед № РД-07-122/16.08.2022 г. отговорен за опазване на горските територии в проверявания участък бил жалбоподателя С. Н. Н., в качеството му на „горски стражар“ в ТП ДГС Брезник и актосъставителят А. Й. А. приел, че Н. е нарушил разпоредбите на 257, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 190, ал. 2, т. 1 и чл. 188, ал. 1, т. 1 от ЗГ и му съставил АУАН № 358 на 29.06.2023 г. за това, че в периода от 16.08.2022 г. до 21.04.2023 г. е допуснал сеч без контролна горска марка и позволително за сеч на описаните по-горе дървета. Като период на извършване на нарушението в АУАН е посочен от 16.08.2022 г. до 21.04.2023 г., а като нарушени актосъставителя е посочил разпоредбите на чл. 257, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 190, ал. 2 и чл. 188, ал. 1, т. 1 от ЗГ Въз основа на акта е издадено атакуваното НП, с което са възприети констатациите в него и на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ, за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 190, ал. 2 и чл. 188, ал. 1, т. 1 от ЗГ на С. Н. Н. е наложено наказание за това, че от 16.08.2022 г. до 21.04.2023 г. в териториалния обхват на РДГ- Кюстендил и ТП ДГС Брезник, в землището на с. Завала, общ. Брезник отдел 33, подотдел „В“, като служител на длъжност горски стражар, съгласно заповед №РД-07- 122/16.08.2022 г. на Директора на ТП ДГС Брезник и като отговарящ за опазването на охранителен участък „Брусник“, в който попада отдел 3 3, подотдел „В“, не е предотвратил и е допуснал сеч на дървета от черен бор - 314 бр., с обща кубатура от едра строителна дървесина - 26 пл.куб.м, средна строителна дървесина - 44 пл.куб.м. и дребна строителна дървесина - 1 пл.куб.м или общо 71 пл.куб.м., без да има издадено и регистрирано позволително за сеч. Описаната фактическа обстановка се доказва от всички събрани по делото доказателства, които обсъдени поотделно и в съвкупност не си противоречат и съдът им дава вяра и ги кредитира. Съдът счита жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения за това срок, като съдържа и необходимите реквизити. Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията: Не е спорно, че жалбоподателят е лице, назначено на трудов договор в ТП ДГС Брезник, като „Горски стражар“. Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното административно нарушение, съставеният акт съдържат ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество. В процесния случай съдът приема, че постановлението е издадено от компетентен за това орган, видно от Заповед № РД-49-199 от 16.05.2011 година на Министъра на земеделието и храните, както и АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ, предвид заеманото от него длъжностно качество и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Съдът обаче намира, че в хода на административнонаказателно производство са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи атакуваното наказателно постановление и налагащи неговата отмяна изцяло без съдът да се произнася по същество на нарушението поради следните съображения: На първо място съдът счита, че е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съгласно която разпоредба, НП следва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е извършено. В конкретния случай и в АУАН и в НП липсва яснота, относно съществени обстоятелства, свързани с ангажиране на отговорността на жалбоподателя. Видно от атакуваното НП бланкетно е посочено, че С. Н. в качеството си на горски стражар не е изпълнил контролните си функции, като е допуснал сеч без позволително за сеч, в поверените му подотдели, в периода от 16.08.2022 г. до 21.04.2023 г. Липсва яснота какви конкретния действия е следвало да предприеме, по повод на констатираната незаконна сеч, съответно какви законови задължения не е изпълнил жалбоподателят. Действително са посочени нарушени разпоредби, но това съдът не намира за достатъчно с оглед изискването за пълно описание на нарушение, още повече не следва да бъде подминат и факта, че защитата се осъществява по фактите, а не по правото. На следващо място дори посочените норми не индивидуализират в достатъчна степен конкретните действия, които жалбоподателят не е извършил. В административно наказателното производство, обвинение се повдига именно с АУАН и НП, като от същите следва по категоричен начин да се установи каква е волята на наказващия орган. Пълното и точно описание на фактите, относими към състава на нарушението освен, че се явява задължителен реквизит на АУАН и НП, индивидуализира пряко и нарушението, като такова. Без въвеждане на съставомерните признаци по ясен и категоричен начин винаги съществено се нарушават процесуалните правила, тъй като подобен подход пряко рефлектира върху правото на защита. Освен, че ограничава възможността нарушителят да разбере, в извършването на какво деяние е обвинен, горното процесуално нарушение лишава и съда от възможността да прецени в съответствие с материалния закон, има ли извършено нарушение, правилно ли е квалифицирано същото и съответно приложена ли е относимата санкционната норма. В конкретния случай описанието на твърдяното нарушение не удовлетворява изискванията за прецизност и съобразяване императива за пълно отразяване на всички съставомерни признаци на деянието и провеждане на ясно разграничение на отделни прояви, консумиращи различни състави на нарушения. Очертаване рамките на предмета на доказване е изключително правомощие на административнонаказващия орган. Фактическите рамки на обвинението не могат да бъдат „допълвани“ или извеждани по тълкувателен път от съда и наказаното лице. На следващо място съдът намира, че е допуснато и друго съществено нарушение от категорията на съществените. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, НП следва да съдържа датата и мястото на извършване. В конкретния случай е посочено, че нарушението е извършено в периода от 16.08.2022 г. до 21.04.2023 г., но липсват мотиви как е определен този период. Единствено безспорно в случая е, че проверката е извършена на 21.04.2023 г., но как е определена началната дата остана неизяснено. Всеки от свидетелите пред настоящия състав заяви, че преди 21.04.2023 г. не е извършвал проверка в посочения отдел, поради което остана недоказано защо датата 16.08.2022 г. е определена като начало на бездействие. В тази насока съдът не може да приеме като основание, посоченото от свидетеля и актосъставител А. А., че това било определено според срока на действие на позволителното за сеч, доколкото по делото се установи, че за този отдел не е имало позволително за сеч, поради което и за съда остава неясно как е определена началната дата на периода. Още повече, датата на извършване на нарушението е абсолютно необходим реквизит на НП, като в конкретния случай, тя е от значение при описване на нарушението и неговата индивидуализация, чрез нея се очертава и предмета на доказване, поради което неизясняването му не може да бъде отстранено в процеса на обжалването на наказателното постановление и води до ограничаване на правото на защита на наказаното лице да разбере за кое конкретно нарушение е наказано по административноправен ред. Още повече според спецификата на конкретното деяние същата не винаги по презумпция съвпада с дата на установяване на нарушението, както е в конкретния случай. Констатираните пороци при издаване на АУАН и НП прави невъзможно и упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, доколкото съдът в производството по реда на чл. 59-63 от ЗАНН следва да установи осъществено ли е описаното в наказателното постановление административно нарушение и съответно съпостави фактически установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща същото, като административно нарушение. В конкретния случай предвид горните констатации, според съда не може да бъде установено в какво точно са се изразявали задълженията на жалбоподателя, за които се твърди че не е изпълнил, което от своя страна лишава настоящата инстанция да извърши преценка имали ли извършено нарушение и извършено ли е от жалбоподателя, както и дали поведението на жалбоподателя представлява нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН. Предвид това и е съдът намира, че не може да коментира възраженията, относно това обстоятелство от страна на защитата. С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. При този изход на делото, право на присъждане на разноските за производството се поражда само за жалбоподателя. Претендира се присъждане на разноски в размер на 780 лева, представляващо заплатено във въззивното производство пред Районен съд Брезник адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на така заплатеното възнаграждение. Предвид липсата на изрична уредба в АПК, същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съгласно посочената разпоредба ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по- малко от минималния размер, предвиден в чл. 36 от Закона за адвокатурата. В чл. 36 от ЗАдв е предвидено, че за размера на минималните адвокатски възнаграждения Висшия адвокатски съвет приема Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Видно от чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 при интерес до 1000 лв. за процесуално представителство, защита и съдействие минималното адвокатско възнаграждение е 400 лв. Предвид горното и доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като в съдебното производство са проведени две открити съдебни заседания, според настоящият съдебен състав в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на установения с Наредбата минимум, а именно 400 лв., поради което и възражението за прекомерност е основателно. Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на Изпълнителна агенция по горите, която е юридическото лице, съгласно чл. 154, ал. 2 от ЗГ, в чиято структура е включен административният орган – издател на оспореното наказателно постановление. Водим от горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1 от ЗАНН, съдът