Решение № 1566 от 18.2.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1367/2024 г.

Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК. Делото е образувано по жалба, предявена от И. Ю. М., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]против Ревизионен акт (РА) № Р-16001623005179-091-001/14.03.2024 г., издаден от Р. Б. М. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и К. Л. Л. на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 252/12.06.2024 г. от Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив, с който е установена отговорност по чл. 19 от ДОПК за невнесени данъчноосигурителни задължения от „ЕНТЕ СЪРВИСЕС“ ЕООД, както следва: отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за период от 01.04.2019 г. до 31.01.2020 г. в размер на 11 574, 04 лв., ведно със законовата лихва в размер на 5 714, 47 лв.; отговорност за данък върху доходите на ФЛ – свободни професии, граждански договори и др. за м. 06.2019 г., м.09.2019 г. и м.12.2019 г. в размер на 1 119, 96 лв., ведно със законовата лихва в размер на 507, 29 лв.; отговорност за ДОО – за осигурители за периода от 01.04.2019 г. до 31.12.2019 г. в размер на 16 216, 29 лв., ведно със законовата лихва в размер на 8 072, 48 лв.; отговорност за вноски за здравно осигуряване – за осигурители за периода от 01.04.2019 г. до 31.10.2019 г. в размер на 6 323, 18 лв., ведно със законовата лихва в размер на 3 172, 31 лв.; отговорност за универсален пенсионен фонд – за осигурители за периода от 01.04.2019 г. до 31.10.2019 г. в размер на 3 266, 73 лв., ведно със законовата лихва в размер на 1 615, 97 лв. и отговорност за данък върху добавената стойност за м.08.2019 г. в размер на 135, 80 лв., ведно със законовата лихва в размер на 66, 10 лв. Навеждат се доводи за материална незаконосъобразност на ревизионния акт и се иска неговата отмяна от съда. Твърденията най-общо се свеждат до обстоятелството, че в случая не се констатира наличието на фактите, възведени в хипотезата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Поддържа се също така, че липсва причинно-следствена връзка между поведението на управителя на дружеството и невъзможността за събиране на задълженията за данъци. В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от адв. З., която поддържа жалбата на сочените в нея основания. Допълнителни съображения са изложени в депозирани по делото писмени бележки. Претендира сторените по делото разноски. Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Съображения в тази насока са изложени в представени по делото писмени бележки. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното: Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния в приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от Директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ. Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001623005179-020-001/28.08.2023 г. (л. 444, т. 2), издадена от Р. Б. М. - Началник сектор при ТД на НАП-[населено място], е възложена ревизия на жалбоподателя за установяване на отговорността му за задълженията на „ЕНТЕ СЪРВИСЕС“ ЕООД за задължения за корпоративен данък за 2019 г.; Отговорност за данък върху представителните разходи за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2019 г.; отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода от 01.04.2019 г. до 31.03.2020 г.; отговорност за данък върху доходите на ФЛ - свободни професии, граждански договори и др. за периодите от 01.03.2020г. до 31.03.2020 г., от 01.06.2019 г. до 30.06.2019 г., от 01.09.2019 г. до 30.09.2019 г. и от 01.12.2019 г. до 31.12.2019 г.; отговорност за данък върху добавената стойност за периода от 01.08.2019 г. до 31.08.2019 г.; Отговорност за ДОО - за осигурители за периода от 01.04.2019 г. до 31.03.2020 г.; отговорност за вноски за здравно осигуряване - за осигурители за периода от 01.02.2020 г. до 31.03.2020 г.; отговорност за вноски за здравно осигуряване - за осигурители за периода от 01.04.2019 г. до 31.10.2019 г.; отговорност за Универсален пенсионен фонд - за осигурители за периодите от 01.03.2020 г. до 31.03.2020 г. и от 01.04.2019г. до 31.10.2019 г. Определен е краен срок за приключването на ревизията до три месеца, считано от датата на връчване на посочената заповед. Същата е връчена по електронен път на ревизираното лице на 07.09.2023 г. (л. 446, т. 2). Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001623005179-020-002/05.12.2023 г. (л. 121, т. 1) и ЗИЗВР № Р-16001623005179-020-003/08.01.2024 г. (л. 103, т. 1) на същия орган по приходите, на основание чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 2 от ДОПК, срокът на ревизията е продължен до 07.02.2024г. В хода на производството на основание чл. 117 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад (РД) № 16001623005179-092-001/21.02.2024 г (л. 75, т. 1). Впоследствие на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден и оспореният РА № Р-16001623005179-091-001/14.03.2024 г. (л. 58, т. 1). По жалба на И. Ю. М. е издадено Решение № 252 от 12.06.2024 г. от директора на дирекция „ОДОП“ - Пловдив, при ЦУ на НАП, с което е потвърден, оспореният в настоящото производство ревизионния акт. С оглед делегирането на правомощия по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, по делото са представени Заповед № РД-09-789/13.05.2022 г., издадена на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП от Директора на ТД на НАП [населено място], ведно със съответните приложения, а така също и Заповед № РД-09-2277/30.11.2023 г., издадена на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗНАП от Директора на ТД на НАП [населено място] и Заповед № РД-09-2514/29.11. 2021 г., издадена на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗНАП от Директора на ТД на НАП [населено място], както и Заповед № РД-09-783(л. 14 и сл.). Към административната преписа са приложени: - сертификати за валиден електронен подпис на лицата, извършвали съответните действия в хода на ревизията и подписали актовете (л. 24 и сл., т. 1) и 1 бр. оптичен носител – CD (л.12, т. 1). От фактическа страна съдът намира за установено следното: Ревизията на И. Ю. М. е за установяване на отговорността му по чл. 19 от ДОПК за невнесените задължения от „ЕНТЕ СЪРВИСЕС“ ЕООД за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за данъчните периоди от м.04.2019 г. до м.03.2020 г., данък върху доходите на ФЛ - свободни професии, граждански договори и други за данъчните периоди м.06.2019 г., м.09.2019 г., м.12.2019 г. и м.03.2020 г., вноски за здравно осигуряване за осигурители за данъчните периоди от м.04.2019 г. до м. 10.2019 г., м.02.2020 г. и м.03.2020 г., вноски за ДОО за осигурители за данъчните периоди от м.04.2019 г. до м.03.2020 г., вноски за универсален пенсионен фонд за осигурители за данъчните периоди от м.04.2019 г. до м.10.2019 г., за корпоративен данък и данък върху представителните разходи за 2019 г. и за данък върху добавената стойност за м.08.2019 г. на основание подадени декларации обр. 1 и обр. 6, годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 92 от ЗКПО и справка-декларация по ЗДДС за съответните периоди. Същата е извършена на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК във връзка с Решение № 319/22.08.2023 г., на директора на дирекция „ОДОП“ – Пловдив, с което е отменен PA № Р-16001622003108-091-001/19.05.2023 г. и преписката е върната за ново разглеждане. За целите на ревизията са присъединени доказателствата от предходното ревизионно производство на М. с УИН № Р-16001622003108, както и е изискана информация от трети лица - „ЕНТЕ СЪРВИСЕС“ ЕООД, „МЕТАЛ СЪРВИСЕС“ ЕООД, „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, изискана е информация и от дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив. Въз основа на тях е установено следното: И. Ю. М. с [ЕГН] е местно физическо лице с постоянен адрес, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК, а именно [населено място], [улица]. Същият е едноличен собственик и управител на „ЕНТЕ СЪРВИСЕС“ ЕООД от учредяване на същото, вписано в Търговския регистър на Агенция по вписванията на 06.10.2015 г. до 23.03.2020 г, когато е вписан нов едноличен собственик на капитала и управител на дружеството - Ш. С. Н.. Органите по приходите подробно са коментирали правния статут на „ЕНТЕ СЪРВИСЕС“ ЕООД и извършените вписвания в Търговския регистър към АВ, регистрация на дружеството по ДОПК, регистрация и дерегистрация по ЗДДС, основна дейност, притежавани банкови сметки, подадени годишни данъчни декларации по реда на чл. 92 от ЗКПО и декларираните с тях резултати, активите в патримониума на дружеството, според подадените счетоводни баланси за 2019 г. и 2020 г. Посочено е, че годишните финансови отчети, отразяващи имущественото състояние на „ЕНТЕ СЪРВИСЕС“ ЕООД за ревизирания период, са съставени от „УЕБ АКАУНТИНГ“ ЕООД с идентификационен номер на ЮЛ ••••, а докладите за дейността на дружеството са одобрени за издаване от ръководителя - И. Ю. М. и подписани от него. При предходната ревизия, с оглед установяване релевантните факти и обстоятелства, органите по приходите са изпратили до жалбоподателя М. ИПДПОЗЛ № Р-160011622003108-040-001/20.07.2022 г., (л.307, т. 2). В отговор с писмо от 07.03.2023 г. (л.132, т. 1) от ревизираното лице, са представени обяснения, съгласно които всички документи на дружеството са предадени на 11.03.2020 г. на новия собственик Ш. С. Н., за което не притежава документ; притежаваните парични средства към 11.03.2020 г. в размер на 170 937, 28 лв. също са предадени на новия собственик. Счетоводното обслужване на „ЕНТЕ СЪРВИСЕС“ ЕООД е извършвано от счетоводител на място, а съставител на годишните счетоводни отчети е „УЕБ АКАУНТИНГ“ ЕООД. Лицето пояснява, че не е сключвало договори (по ДУК, трудови договори); има осигуряване на самоосигуряващо се лице върху минимален осигурителен доход; получавало е дивиденти от дружеството в размер на 88 966, 31 лв. (бруто), както и парични средства на дружеството по банков път, които към 11.03.2020 г. са в размер на 63 367, 99 лв. (дебитно салдо на сметка 493 „Разчети със собствениците“) и са уредени срещу разпределения дивидент. Относно предоставени от дружеството заеми от лицето е посочено, че през 2019 г. по договор за заем са предоставени на „МЕТАЛ СЪРВИСЕС“ ЕООД 420 300, 00 лв., във връзка с което прилага копие на договор за заем от 10.12.2018 г. и справка № 5 за вземания от трети лица, ведно с аналитична ведомост на сметка 498/1 „Други дебитори в лева“. Относно получени от дружеството заеми лицето е заявило, че за периода 2019 г. - 2020 г. от Р. С. е получена сума в размер на 35 000, 00 лв., по повод на което е приложено копие на договор за заем от 17.04.2019 г. и аналитична ведомост на сметка 152 „Получени краткосрочни заеми в лева, и е ползвана кредитна карта от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, като и двете задължения са уредени. От И. Ю. М. е пояснено също, че е вземал самостоятелни управленски решения, подписвал е всички документи, свързани с дейността на дружеството, упълномощавал е други лица да го представляват пред НАП и други държавни институции, не се е разпореждал с имущество (движимо и недвижимо) на дружеството, разпореждал се е с пари в каса и по банкова сметка в рамките на упражняваната от „ЕНТЕ СЪРВИСЕС“ ЕООД дейност, приемал е издадените към дружеството документи, подавал е декларации, подписвал е протоколи за приемане на регистри във връзка с тях с квалифициран електронен подпис и други. Освен коментираните по-горе договори и извлечения от счетоводни сметки са приложени оборотни ведомости за 2019 г. до 11.03.2020 г., заверено извлечение за движението на парични средства по разплащателна сметка № •••••• на дружеството в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД. В хода на предходното ревизионно производство информация и документи са изискани и от „ЕНТЕ СЪРВИСЕС“ ЕООД. По повод на връченото на дружеството искане са представени справки по образец от № 1 до № 5, аналитични ведомости на сметка 205 „Транспортни средства“, 206 „Офис обзавеждане“, 498/1 „Други дебитори“ и журнал на сметка 501 „Каса“, 503/1 „Разплащателна сметка в лева“, 504/1 „Разплащателна сметка в евро“, журнал по документи на сметки от група 20, оборотни ведомости към 31.12.2019 г. и 23.03.2020 г. От дружеството е посочено, че към 01.01.2019 г. няма задължения, а за задълженията към 31.12.2019 г. и 23.03.2020 г. са приложени оборотни ведомости. Размерът на натрупаната печалба, разпределена под формата на дивидент за периода е в размер на 88 966, 31 лв. (бруто). Посочено е още, че И. Ю. М., в качеството си на управител, е лицето, подавало декларации за дължими данъци и ЗОВ, подписвало е протоколи за приемане на регистри във връзка с тях с квалифициран електронен подпис; имало е лица, упълномощени да представляват дружеството пред НАП и други институции, за което не са представени пълномощни. Според подадените от дружеството счетоводни баланси за периода 2019 г. - 2020 г. към 31.12 на всяка от посочените години в патримониума на „ЕНТЕ СЪРВИСЕС“ ЕООД има следните активи: парични средства - 139 хил. лв. (2019 г.) и 244 хил. лв. (2020 г.); машини, производствено оборудване и апаратура - 19 хил. лв. (2019 г.) и 1 хил. лв. (2020 г.); вземания - 425 хил. лв. (2019 г.) и 429 хил. лв. (2020 г.). В хода на новото разглеждане от „ЕНТЕ СЪРВИСЕС“ ЕООД е изискана допълнителна информация, в т.ч. хронология на счетоводна сметка 501 „Каса в левове“, 503 „Разплащателна сметка лева“ за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2020 г. и към момента, писмени обяснения за какво са изразходвани наличните парични средства към 31.12.2019 г. и към 23.03.2020 г„ осчетоводени по сметка 501, информация и документи за датите на фактическото предоставяне на паричните средства на „МЕТАЛ СЪРВИСЕС“ ЕООД и др. Представено е обяснение с приложени към него хронологии формат „excel“ на горепосочените счетоводни сметки, като е пояснено, че наличните парични средства по сметка 501 „Каса в левове“ към 23.03.2020 г. са изразходвани за изплащане на дивиденти на собственика през 2021 г., като към настоящия момент наличният остатък на парични средства е в размер на 58, 74 лв. Що се касае до предоставения кредит на „МЕТАЛ СЪРВИСЕС“ ЕООД, е пояснено, че същите са предоставени на траншове, като към датата на всеки един от преводите, дружеството е имало различна касова наличност. От страна на органът по приходите е изискана допълнителна информация от „МЕТАЛ СЪРВИСЕС“ ЕООД, относно предоставената по Договор за заем от 10.12.2018 г. сума, вкл. на коя дата е извършено предоставянето, в брой или по банков път, от кое лица са получени/ изтеглени паричните средства, как са изразходени, върната ли е сумата и т.н. В резултат на изисканата информация е получено единствено обяснение, съгласно което управителят на „МЕТАЛ СЪРВИСЕС“ ЕООД пояснява, че паричните средства са постъпили по банков път в сметката на дружеството, преводите са на няколко транша, тъй като сумата надхвърля 10 000, 00 лв., получена е от дружеството и е изтеглена от банковата сметка на същото. В обяснението е посочено, че заемът е отчетен по сметка 152/1 „Получени дългосрочни заеми в лева“ и към момента сумата не е върната на заемодателя. В хода на предходната ревизия с цел установяване на лицата, които са оперирали с банковите сметки на дружеството и които притежават спесимени на подписи, пълномощни и/или други писмени документи издадени на физически лица за ревизирания период, органите по приходите са изискали информация изпратена до всички банки (УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД И ОБЩИНСКА БАНКА АД), в които има открити банкови сметки на „ЕНТЕ СЪРВИСЕС“ ЕООД и/или на И. Ю. М. за ревизирания период. От получените спесимени от подписи на лицата, които имат право да се разпореждат със средствата по сметките на „ЕНТЕ СЪРВИСЕС“ ЕООД е установено, че единствено лицето И. Ю. М. има това право, няма други упълномощени лица. В резултат на получената информация е прието, че И. Ю. М. е контролирал всички банкови операции, извършени от банковите сметки, които са били създадени и ползвани за оперативната дейност на „ЕНТЕ СЪРВИСЕС“ ЕООД. В хода на настоящата ревизия от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД са изискани налични пълномощни, с които се упълномощава лицето И. М. да представлява „ЕНТЕ СЪРВИСЕС“ ЕООД, „МЕТАЛ СЪРВИСЕС“ ЕООД и Ш. С. Н.. В резултат на връченото искане са предоставени копия на пълномощни, с които ревизираното лице е упълномощено от Ш. С. Н., в качеството й на управител на „ЕНТЕ СЪРВИСЕС“ ЕООД (№ 4542/22.04.2020 г.) и от П. И. Б., в качеството му на управител на „МЕТАЛ СЪРВИСЕС“ ЕООД (№ 5825/12.11.2018 г.) да представлява съответното дружество, съобразно предоставените му и описани в пълномощните права. Не са установени депозирани в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД пълномощни от Ш. С. Н., в качеството й на физическо лице да бъде представлявана от И. Ю. М.. От страна на ревизиращите органи са предприетите действия по отношение на неплатените изискуеми задължения на „ЕНТЕ СЪРВИСЕС“ ЕООД, като са посочили, че в хода на предходното ревизионно производство от Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив е получена информация, съгласно която е образувано изпълнително дело № 190776458/2019 г. с общ размер на задължението към 26.10.2021 г. 110 468, 77 лв., в т.ч. главница 93 945, 72 лв. и лихви 14 723, 05лв. Същите са формирани по декларации (ГДД, СД по ЗДДС, декларации обр. 6) за периода 01.04.2019 г. - 30.06.2021 г. и имуществена санкция. Документи по изпълнителното дело са връчвани по реда на чл. 32 от ДОПК. Посочено е, че дружеството е вписано в Търговския регистър на Агенция по вписванията на 06.10.2015 г. като ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] едноличен собственик на капитала - И. Ю. М.. От 23.03.2020 г. едноличен собственик на капитала е Ш. С. Н.. На 14.05.2020 г. е постъпила последната сума в резултат на доброволно плащане от страна на дружеството. На 27.07.2020 г. е издадено Постановление за налагане на обезпечителни мерки по чл. 195, ал. 1 от ДОПК № [рег. номер]-022-0047807/ 27.07.2020 г„ с което е наложен запор върху банкови сметки на дружеството, открити в „ОБЩИНСКА БАНКА“ АД и „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД. На дружеството е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице на 18.08.2020 г. по реда на чл. 32 от ДОПК, но справки относно притежавано имущество/активи не са предоставени. При извършена справка за превозните средства по данни от КАТ е установено прехвърляне на собственост на следните МПС на 29.06.2020 г.: лек автомобил „ХЮНДАЙ МАТРИКС“ с per. номер [рег. номер]; лек автомобил „ОПЕЛ ЗАФИРА“ с peг. номер [рег. номер]; лек автомобил „ОПЕЛ ЗАФИРА“ с peг. номер [рег. номер] и лек автомобил „ФОРД ТРАНЗИТ“ с peг. номер [рег. номер]. Посочено е, че са налице основания за завеждане на исково производство на основание чл. 216 от ДОПК във връзка с чл. 135 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), тъй като е установено, че между договарящите се лица има свързаност по смисъла на §1 от ТЗ. До отдел „Обжалване“ при ТД на НАП Пловдив е изпратен Доклад № [рег. номер]-176-0001598/03.08.2021 г. за прилагане на процедура по недействителност на действия и сделки на основание чл. 135 от ЗЗД. В резултат на извършено проучване на имущественото състояние на дружеството чрез справки в информационните масиви на НАП, публичните регистри и отправени искания до „Контролно-техническа инспекция“, ОД „Земеделие“, дирекция КОС е установено, че дружеството няма имущество, включително авоари по банковите си сметки, за обезпечаване на публичните му задължения. Установено е, че „ЕНТЕ СЪРВИСЕС“ ЕООД не е регистрирано по ЗДДС, няма нает персонал към момента и не осъществява дейност от 01.07.2020 г. Дружеството е предложено за включване в списъка за оповестяване в интернет по чл. 182, ал. 3, т. 2 и чл. 221 от ДОПК. На дружеството не е извършвана ревизия. По инициатива на дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив е изпратено искане за извършване на проверка за установяване на факти и обстоятелства. По повод изискана при проверката информация „ЕНТЕ СЪРВИСЕС“ ЕООД е декларирало, че няма извършени разплащания с доставчици, персонал, търговски банки след запориране на банковите му сметки. Управителят Ш. Н. е представила декларация от дата 17 03.2021 г. за касовата наличност, според която паричните средства в касата на дружеството (в брой) са в размер на 243 801, 42 лв. към 28.02.2021 г.; в Справка № 5 за вземанията от трети лица е посочено вземане в размер на 420 300, 00 лв. от „МЕТАЛ СЪРВИСЕС“ ЕООД с идентификационен номер на ЮЛ •••• и адрес: [населено място], [улица], ет. 2. На 18.05.2021 г. декларираният адрес на управление на „ЕНТЕ СЪРВИСЕС“ ЕООД е посетен от публични изпълнители от дирекция „Събиране“ и инспектори по приходите от дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив с цел установяване на касовата наличност и изземване на паричните средства от каса. На адреса не е намерено дружеството, нито управителя или упълномощено от него лице. Извършените действия са обективирани в протокол № [рег. номер]-026-0023427/18.05.2021 г. С цел установяване наличие на вземания на „ЕНТЕ СЪРВИСЕС“ ЕООД чрез лицензиран пощенски оператор е изпратено искане до „МЕТАЛ СЪРВИСЕС“ ЕООД, но писмото е върнато невръчено. Въз основа на събраните доказателства, поради наличието на необезпечени публични вземания и липса на имущество, дългът на „ЕНТЕ СЪРВИСЕС“ ЕООД е прекатегоризиран като „трудно събираем“. Предприети са действия за ангажиране на отговорност от трето лице на основание чл. 19 от ДОПК, съставен е въпросник за предпоставки за установяване на отговорност по този ред, ведно със справка за проучено имуществено състояние и категоризация на дълга на дружеството като „трудно събираем“. В хода на повторната ревизия е изискана допълнителна информация по отношение на предприетите действия от дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, вкл. кога и с какви документи от И. Ю. М. е изискана информация за имущественото състояние на „ЕНТЕ СЪРВИСЕС“ ЕООД предвид образуваното изпълнително дело № 190776458/2019 г. Според получения от дирекция „Събиране“ отговор на 13.10.2023 г. (служебна бележка с изх. № [рег. номер]-181-0091933/13.10.2023 г.), във връзка с връчване на Съобщение за доброволно изпълнение № [рег. номер]-149-0011516/23.10.2019 г. са изпратени електронни съобщения на декларираните електронни адреси на дружеството, като нито едно от съобщенията не е връчено. На 17.01.2020 г. по сметката за принудително изпълнение е постъпила сума в размер на 4 000.00 лв. от доброволно плащане. На 22.01.2020 г. И. М., в качеството си на управител на дружеството, е подал заявление за погасяване на задълженията на части, като е предложил погасителен план. който впоследствие не е спазен изцяло - на 02.03.2020 г. по сметката за принудително изпълнение е постъпила сума от доброволно плащане в размер на 5 000, 00 лв. и на 04.03.2020 г. - в размер на 510, 89 лв. В заявлението лицето е попълнило размера на дължимата по изпълнителното дело сума. На 17.03.2020 г. на електронния адрес на публичния изпълнител е постъпило писмо, изпратено от И. М., в което лицето изяснява, че публичните задължения не могат да бъдат платени, поради финансови затруднения на дружеството. На 23.03.2020 г. в Търговския регистър към Агенцията по вписвания е вписано обстоятелство по прехвърляне на дялове от И. М. на Ш. С. Н., като е попълнена декларация по чл. 129, ал. 2 от Търговския закон, във връзка с чл. 129, ал. 1 от Търговския закон с невярно съдържание (декларирано е, че дружеството няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите). При тази фактическа обстановка ревизиращите органи са приели, че са налице обстоятелства по чл. 19 ал. 1 и 2 от ДОПК за реализиране на отговорността на И. М., който в качеството му на управител на „ЕНТЕ СЪРВИСЕС“ ЕООД, при извършване на дейността на дружеството е подавал данъчни декларации за дължими данъци и осигурителни вноски на наетите по трудови правоотношения лица, декларирало е задължения за данъци и ЗОВ за посочените по-горе периоди, но не е предприел действия за тяхното погасяване. Установено е, че дружеството не разполага с активи, парични средства, дялове в други дружества, които могат да послужат за обезпечение на задълженията на дружеството, поради което публичният изпълнител е квалифицирал дълга като трудно събираем. Управителят не е предприел действия по погасяване на задълженията по ЗДДФЛ, дължими осигурителни вноски по КСО и ЗЗО, ЗДДС и ЗКПО, а е разходил тези средства, с което е укрил факти и обстоятелства от органите по приходите и задълженията на дружеството са останали непогасени. За органите по приходите е доказана причинно-следствената връзка. Ревизионният акт е бил обжалван в срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК пред директор на дирекция “ОДОП” – [населено място], който е постановил решение № 252/12.06.2024г., с което го е потвърдил изцяло, в частта, предмет на настоящото съдебно производство. Горестоящият административен орган приема за правилни и законосъобразни направените от ревизиращия екип изводи. Недоволен от това произнасяне ревизираното лице е инициирало и настоящото съдебно производство. Гореописаната фактическа обстановка се възприе от материалите съдържащи се в данъчната преписка, всичките те като неоспорени от страните са приети като годни доказателства по делото. В хода на настоящото производство, от страна на ищецът с изрична молба от 17.10.2024 г. по опис са представени следните писмени доказателства: Определение № 787/22.01.2024 г. по гр. д. № 11319/2023 на Районен съд Пловдив, XXIII гр. с предмет чл. 216, ал. 2 от ДОПК; Обезпечителна заповед № 216 от 11.08.2023 г., с която се допуска обезпечение на иска на ТД на НАП Пловдив против „Енте сървисес“ ЕООД и С. П. С. да се прогласи за относително недействителен спрямо държавата като кредитор на договор за цесия на вземане на „Енте сървисес“ ЕООД към третото лице „Интерстрой България“ ООД.; Протокол № 8743/07.10.2023 г. по гр. д. № 11319/2023 на Районен съд Пловдив, XXIII гр.с. В хода на съдебното производство е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, приета без заявени резерви от страните. Вещото лице, след запознаване с приетите по делото документи, както и допълнително представени такива от дружеството е посочило, че на 10.12.2018 г. е сключен договор за заем между „ЕНТЕ СЪРВИСЕС“ ЕООД - заемодател и „МЕТАЛ СЪРВИСЕС“ ЕООД – заемополучател, като заемодателят се задължава да предостави сума в размер на 450 000лв, със срок за връщане до 7 години. След извършен анализ от страна на ВЛ, в експертизата е посочено, че общо извършените преводи през 2018 г.-2020 г. са в размер на 259 600 лв., всичките извършени в периода от 19.12.2018 г. до 28.12.2018 г. Сумите са осчетоводени, като са взети следните стопански операции – Дебит сметка 498/1 Други дебитори на Кредит сметка 503 Разплащателна сметка в лева. Салдо по партида на сметката към 31.12.2018 г. - вземане от „Метал сървисес“ ЕООД в размер на 259, 600 лв. През 2019 г. отново са извършени преводи към заемополучателя в размер на 160 700 лв. Същите са извършени в периода от 08.01.2019 г. до 23.01.2019 г. Като общо извършени преводи за 2019 г., в експертизата е посочена сума в размер на 160 700 лв. Сумите отново са осчетоводени, като са взети следните стопански операции – Дебит сметка 498/1 Други дебитори на Кредит сметка 503 Разплащателна сметка в лева. Салдо по партида на сметката към 31.12.2018 г. - вземане от „Метал сървисес“ ЕООД в размер на 420 300 лв. Съгласно посоченото в експертизата, ИД № 190776458/2019 с длъжник „ЕНТЕ СЪРВИСЕС“ ЕООД е образувано на 14.01.2019г, като размера на дълга, съгласно Съобщение за доброволно изпълнение е бил в размер на 21 306.01 лв. главница, 603.72лв лихви или общо 21909, 73лв. Първите неплатени задължения се отнасят за периода април 2019г - декларирани задължения с Декларация образец № 6 т.е. по време на предоставянето на заема към „Метал сървисес“ ЕООД, няма данни дружеството да е имало неплатени задължения. Що се отнася до разпределянето на дивидент, ВЛ констатира, че има извършено разпределение на дивидент, осчетоводен на дата 01.04.2020 г. в размер на 88 966, 31лв. с основание „0000001603/16.03.20“ като са взети следните стопански операции - Дебит сметка 122 Неразпределена печалба на Кредит сметка 493 Разчети със собственици. Начислен е дължим данък осчетоводен на дата 01.04.2020г в размер на 4 448, 32лв. с основание „0000001603/16.03.20“ като са взети следните стопански операции - Дебит сметка 493 Разчети със собственици на Кредит сметка 454 Разчети за данък върху доходите на физически лица. ВЛ сочи, че при извършена проверка в счетоводството на дружеството липсвали и не са предоставени първични документи въз основа на които са взети стопанските операции. Същите били предадени на новия управител на дружеството. В съдебно заседание, при приемане на експертизата, ВЛ прави извод, че в случая сметка 493 разчети със собственика е трябвало да бъде заведена аналитично като начисленият дивидент е следвало да бъде отделен в отделна партида, за да може с начислената сума след това да се проследи дали има плащания. В случая са налице плащания, които предхождат разпределението на дивидента, също и такива извършени след разпределението му, но не е записано, че касаят плащания на дивидента. ВЛ прави извод, че не може да определи дали тези плащания са обвързани с разпределението на дивидент, при положение, че едните предхождат посочената дата на извършване на разпределението, а другите са след това, но никъде не пише дивидент. При така изяснената фактическа обстановка, като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от правна страна: Спорът се свежда до преценка наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността по чл.19 от ДОПК на жалбоподателя. В разглеждания казус, съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налага да се приеме, че констатациите на органите на приходна администрация не са основани на конкретно установени факти и обстоятелства, а направените въз основа на тях правни изводи, не са съответни на материалния закон. Действително, следва да се констатира, че оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган. Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма. Това обаче, не е в състояние да санира неточните фактически констатации и направените въз основа на тях неправилни изводи относно приложението на материалния закон. В РА и РД като неотменима негова част е ангажирана отговорността на жалбоподателя и по двата фактически състава на чл.19 от ДОПК. Разпоредбата на чл.19 от ДОПК урежда особени случаи на лична имуществена отговорност на лица, управляващи задължени за данъци/осигурителни вноски субекти – задължени лица по чл.14 т.1 и т.2 от ДОПК. Фактическите състави по чл.19 от ДОПК не характеризират типична хипотеза на установително производство по глава петнадесета от ДОПК. Систематическото място на разпоредбата – дял първи „общи правила“, глава четвърта, „задължени лица“, логическото и граматическото тълкуване на нормите, обективиращи фактическите състави на института, води до извода, че се касае за субсидиарна отговорност на трето лице по отношение на вземане, което има публичен характер. Всички факти, осъществяващи фактическите състави по двете алинеи на чл.19 от ДОПК следва да се установят по несъмнен начин още в хода на ревизията - чл.170 ал.1 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК и в съдебното производство подлежат на главно и пълно доказване от органите по приходите. Констатациите за установени задължения на „ЕНТЕ СЪРВИСЕС“ ЕООД, не могат да бъдат противопоставяни на И. М. в ревизията за ангажиране на отговорността му по чл.19 от ДОПК, тъй като двете отговорности са различни и произтичат от различни фактически състави. Установените спрямо дружеството задължения имат доказателствено значение, единствено и само досежно наличието и размера на установените задължения за данъци или задължения за осигурителни вноски /ЗОВ/ спрямо дружеството и периода, за който са установени тези задължения. Относно приложението на чл.19 ал.1 от ДОПК съдът счита, че фактическият състав на разпоредбата включва кумулативно следните елементи: 1. лицето да има качеството на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК към момента, към който са установени публичните задължения; 2. да е налице поведение на това лице, изразяващо се в действие или бездействие, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон лицето има задължение да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител; 3. невъзможност за събиране на публични вземания - данъци и задължителни осигурителни вноски; 4. причинно-следствена връзка между поведението на лицето и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. По първия елемент от фактическия състав, настоящата инстанция приема, че безспорно е установено, че през периода 01.01.2019 г. – 23.03.2020 г. „ЕНТЕ СЪРВИСЕС“ ЕООД – задължено лице по чл.14 т.1 и 2 от ДОПК се е представлявало и управлявало от жалбоподателя. Т.е. И. М., като негов управител може да бъде субект на отговорността за непогасените задължения на юридическото лице. Следователно, първият елемент от фактическия състав на чл.19 ал.1 от ДОПК е налице. Вторият елемент от фактическия състав на чл.19, ал.1 от ДОПК изисква лицето, в качеството си на управител да „укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител…“. Укриването на факти и обстоятелства от правно значение предполага наличието на умисъл с оглед на посочената в нормата причинно-следствена връзка между това деяние и невъзможността да се съберат публични вземания като последица от него. В тази хипотеза са мислими две проявни форми - бездействие (липса на дължимо поведение към приходната администрация за посочване на настъпили факти и обстоятелства) или действие (активно поведение на субекта, с което настъпили факти и обстоятелства се прикриват от компетентната администрация). Въз основа на изложеното, органите по приходите следва да докажат, че лицето: 1. е укрило; 2. факти и обстоятелства; 3. които по закон е било длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител. В конкретния случай, нищо в поведението на жалбоподателя не сочи на извода, че вторият елемент от състава на чл.19 ал.1 от ДОПК е налице. Същият е подавал справки декларации по ДДС, ГДД по чл. 92 от ЗКПО и декларации обр. 6 за дължим данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения по ЗДДФЛ и вноски за ДОО, ДЗПО, УПФ и ЗЗО и в тях е отразявал надлежно фактите и обстоятелствата, които по закон е бил длъжен да обяви. Не е констатирано несъответствие между декларираното и действителното, а именно това би било „укриване“ и то, ако е умишлено, т.е. ако субектът е бил наясно относно смисъла и значението на действията или бездействията си, предвиждал е техните последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. В тази връзка събраните по делото доказателства не обезпечават тежащото върху ответника пълно доказване на поведение на ревизираното лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е било длъжен да обяви пред органа по приходите. За пълнота на изложеното, следващият елемент от фактическия състав на чл.19, ал.1 от ДОПК е обективната невъзможност да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. Въпреки мотивите, с които ревизията е върната за ново разглеждане приходната администрация отново не е успяла да формира констатация по отношение на точния момент, от който е настъпила невъзможността да бъдат събрани задълженията „ЕНТЕ СЪРВИСЕС“ ЕООД. Този факт е от особено значение относно установяване на датата на възникване на евентуалните задължения за М. към бюджета, тъй като отговорността на лицето по чл.19 ал.1 от ДОПК е субсидирана и тя възниква едва от момента, в който се установи, че задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски не могат да бъдат събрани от лицето по чл.14 т.1 и 2 ДОПК /Решение № 11243 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5683/2016 г./. Относно приложението на чл.19 ал.2 от ДОПК съдът счита, че отговорността на физическото лице е субсидиарна и възниква от момента, в който се установи, че задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски не могат да бъдат събрани от субекта по чл.14 т.1 и т.2 от ДОПК. За да бъде реализирана отговорността по чл.19 ал.2 ДОПК следва да са налице следните предпоставки: 1. субект на отговорността да е физическо лице, имащо качеството на член на орган на управление или управител на задължено лице по чл.14, то.1 и 2 от ДОПК към момента, за който са установени публичните задължения за последното; 2. членът на орган на управление, действайки недобросъвестно: 2.1. да извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент или 2.2. да отчужди безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, имущество на задълженото лице; 3. вследствие на горните разпоредителни действия имуществото на дружеството да е намаляло и изключително по причина на извършените разпоредителни сделки да не са платени данъци или осигурителни вноски. Отговорността на управляващия е лимитирана - до размера на извършените плащания, съответно до размера на намаленото имущество. Посочените материалноправни условия следва да са налице кумулативно - при отсъствието на което и да е от тях, нормата на чл.19 ал.2 от ДОПК е неприложима. Тежестта на доказване на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата се носи от органа по приходите (арг. чл.170, ал.1 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК), който следва да проведе пълно доказване, като създаде сигурно убеждение у съда в настъпването на всички факти от хипотезата на чл.19 ал.2 от ДОПК. Относно наличието на първия елемент от фактическия състав на чл.19 ал.2 от ДОПК следва да се извърши препращане към мотивите, изложени по-горе при изследването на хипотезата на чл.19 ал.1 от ДОПК. Мотивите на органът по приходите за осъществено действие по чл.19, ал.2 ДОПК от задълженото лице, се свеждат до това, че И. М. е извършил плащания от имуществото на дружеството – тегления от касата и предоставяне на заемни средства на трето лице „МЕТАЛ СЪРВИСЕС“ ЕООД в размер на 420 300 лв., размерът на натрупаната печалба е разпределена под формата на дивидент, за ревизирания период в брутен размер от 88 966, 31 лв., както и че предава сума от около 170 000 лв. на новия собственик на дружеството, т.е. суми, с които е било възможно погасяване на задълженията. Видно от РД, и изложената там фактическа обстановка, липсва подробен и цялостен анализ на паричните потоци на дружеството, относими към осъществяваната от него дейност през ревизираните периоди, вкл. от постъпленията и разпорежданията с парични средства по банковите сметки на дружеството и непогасяване на задълженията. Ревизиращият екип сочи единствено, че управителя се е разпоредил със средства на дружеството, като цитират договор за заем от 10.12.2018 г., като паричните средства поп него са предадени до 23.01.2019 г., когато дружеството не е имало задължения към НАП. това се потвърждава и от приетата по делото ССчЕ, от която е видно, че към датата на превеждане на сумите по договора за заем, дружеството е нямало задължения. Що се касае до другия довод, които органите по приходите вменяват във вина на М. е разпределението на дивидент. следва, обаче да се посочи, че видно от извършените, дори и от органите по приходите справки в Търговския регистър, както и от приетата по делото експертиза, при разпределение на дивидента жалбоподателят вече не е бил управител на дружеството. Следователно, съдът не споделя становището, че от страна на жалбоподателя са извършени действия, насочени към намаляване имуществото на дружеството, с цел непогасяване на публичните задължения, както и че това е единствената причина за невъзможността за събирането им. Освен това, дори и да се приеме, че действията на управителя са довели до намаляване имуществото на дружеството, е необходимо да се установи уникалност на каузалната връзка между същите и несъбирането на данъчните задължения на представляваното дружество, т. е. посоченото поведение на управителя следва да е единствената причина за обсъжданата несъбираемост на публичните вземания. Причинно-следствената връзка, представлява обусловеността на несъбираемостта на публичните задължения от извършените разпоредителни действия от страна на управителя. Това предполага наличието на умисъл, тоест следва да е налице волево поведение на субекта, което цели пряко намаляване имуществото на представляваното от него дружество, с цел поставянето му в невъзможност да погасява публичните си задължения. Тоест във всички случаи неговите действия да са причината за несъбирането на задълженията. В този смисъл е необходимо да бъде установено имущественото състояние на задълженото юридическо лице по чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, преди и след твърдяното поведение на управителя. В случая от доказателствата по делото се установява, че „ЕНТЕ СЪРВИСЕС“ е притежавало необходимите парични средства и ДМА, за да покрие кумулираните задължения към фиска. От дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив е предоставена информация относно предприети действия за събиране на задължението на извършени от И. М., в качеството му на управител на дружеството длъжник. От представения отговор е установено, в периода от 17.01.2020 г. до 04.03.2020 г. в общ размер на 9 510, 89 лв. Предприети са действия по принудително събиране, изразяващи се в наложени обезпечителни мерки. Също така, видно от представената по настоящото дело копие на искова от ПРС се иска за обявяване за недействителна по отношение на държавата на осн.чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК договор за цесия между „Енте сървисес“ ЕООД и С. П. С.. Ето защо, съдът счита, че не е налице третата предпоставка за ангажиране отговорността на жалбоподателя. Освен това, обективната невъзможност да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, като последица от действията по разпореждане с имущество, е предвидена в закона като последният четвърти съществен елемент от фактическия състав за реализиране на фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК. Редакцията на текста „не могат да бъдат събрани“ не може да бъде тълкувана разширително и свързвана със затрудняване или друг начин ограничаване на възможностите за принудително събиране на публичните вземания. Текстът е еднозначен и изисква установяване, че задълженията не могат да бъдат събрани, т. е. въпреки предприетите действия от приходната администрация и публичния изпълнител, е налице невъзможност да бъдат събрани. От друга страна, съдът съобрази и това, че дългът на „ЕНТЕ СЪРВИСЕС“ ЕООД е прекатегоризиран като „трудно събираем“. При това положение не може еднозначно да се установи дали невъзможността за събиране на процесните публични вземания е пряка последица от действията по разпореждане със средства от страна управителя или се дължи на недостатъчно активно поведение отстрана на органите по приходите. Още повече, както бе посочено, отговорността на ревизираното лице е ограничена до размера на несъбраното задължение, т. е. обстоятелството, че материалните активи на дружеството не могат да послужат за цялостно удовлетворяване на публичните задължения не води до пряка последица-невъзможност за събиране на цялото публично вземане. Решаващо в случая е, че в доказателствена тежест на приходните органи е да установят по безспорен начин, че са предприели всички необходими процесуални действия за събиране на вземанията от основния длъжник-задълженото ЮЛ. Липсват данни за проявена активност в тази насока. В производство, в което доказателствената тежест е за приходните органи по силата на общата разпоредба на чл. 170, ал. 1 АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, проявената пасивност има за резултат недоказаност на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК. След като не са налице кумулативно всички предпоставки от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК, не би могла да се реализира отговорността на ревизираното лице. / В този см. Решение № 12465 от 17.10.2017 г. по адм. д. № 14077/2016 г., Решение № 13049 от 31.10.2017 г. по адм. д. № 1066/2017 на ВАС, както и цитираните в жалбата/. При липсата на всички изискуеми кумулативни предпоставки по чл. 19 ДОПК, издаденият РА на това основание е незаконосъобразен. Предвид изложеното, жалбата против оспорения ревизионен акт се явява основателна и като такава следва да бъде уважена. С оглед установената незаконосъобразност на оспорения административен акт, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на жалбоподателя се дължат сторените разноски по производството, които се констатираха в размер на 5 660 лв., от които 10 лв. заплатена държавна такса, 400 лв. депозит за вещо лице и 5 250 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, което съдът намира, че не е прекомерно, с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата редакция). Така мотивиран, на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, Х състав,