Решение № 28 от 5.1.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 977/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД). Образувано е по жалба на И. Б. - у. граждани с ЛНЧ •, пребиваващ в страната като лице, ползващо се от временна закрила по реда на ЗУБ до 04.03.2024 г. Предмет на оспорване е заповед № ЗСПД/Д-Е/8054/03.10.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Благоевград, с която на жалбоподателя е отказано отпускане на еднократна семейна помощ за ученик, записан в осми клас, по заявление вх. № ЗСПД/Д-Е/8054/19.09.2023 г. В жалбата се поддържа, че административният акт е незаконосъобразен по възражения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при неговото издаване, касаещи приложението на чл. 35 от АПК, и с доводи за материална незаконосъобразност. Сочи се, че чл. 3, т. 5 от ЗСПД е неприложима вътрешна норма по арг. от чл. 5, ал. 4 от КРБ спрямо чл. 2 и чл. 27 от Конвенцията на ООН за правата на детето и е в противоречие с чл. 2, ал. 6 от ЗСП, чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ, чл. 1 и чл. 3 от ЗЗДет., чл. 13, § 2 от Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г., чл. 14 и чл. 26, ал. 1 от КРБ във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗЧРБ. Ответникът - директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Благоевград (ДСП), представляван от ст.юрк. Ш., оспорва подадената жалба. Поддържа тезата, че правото на подпомагане е изключено с оглед изричната норма на чл. 3, т. 5 от ЗСПД и обстоятелството, че съгласно ратифицирания Договор между Република България и Украйна за социално осигуряване, договарящите страни не са уговорили правила за социално подпомагане. По отношение допустимостта на производството, съдът се е произнесъл с определение №1918/01.11.2023 г., което продължава да поддържа, намирайки че жалбата е подадена от надлежна страна, пряко засегната като родител от отказа на претендираното право на помощ при отглеждане на дете - ученик, записан в осми клас. Жалбата е подадена на 18.10.2023 г., с което е спазен срокът по чл. 149, ал. 3 във вр. с ал. 1 от АПК, доколкото процесната заповед е съобщена на 05.10.2023 г. Тази заповед е и годен за оспорване индивидуален административен акт. Жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Спорът е родово подсъден на този съд на основание чл. 132, ал. 1 от АПК. По отношение на местната подсъдност съдът намира, че доколкото липсва пряко приложима процесуална норма, която да урежда подсъдността на спор, при който адресатът на акта е лице, ползващо се от временна закрила по ЗУБ и поради това, имащо регистриран настоящ адрес в страната ни, но който адрес не е „постоянен“ такъв по см. на чл. 133, ал. 1, изр. първо от АПК, както и като отчита, че адресатът на акта не е в сходно положение с адресатите с „постоянен адрес“ в чужбина по см. на чл. 133, ал. 1, изр. второ от АПК и като лице с временна закрила няма постоянен адрес в страната, а също така и че по аргумент от целите на специалните правила на чл. 84, ал. 2 и ал. 4 от ЗУБ се предвижда местна подсъдност по „настоящ адрес от регистрационната карта на чужденеца“, а не на последно място и като отчита, че както настоящият адрес, така и седалището на органа са в района на този съд, то приема, че този спор му е местно подсъден. Воден от горното и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Административното производство е започнало по заявление-декларация на жалбоподателя от 19.09.2023 г. за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в осми клас по чл. 10б от ЗСПД. Помощта е заявена от жалбоподателя в качеството й на гражданин на Узбекистан и родител на детето Г. Б., имащо у. гражданство и записано за учебната 2023-2024 г. в 8 клас на ПГТЛП „Гоце Делчев“ в [населено място], която заедно със своята дъщеря имат настоящ адрес в [населено място]. Заявлението е регистрирано в ДСП с № ЗСПД/Д-Е/8054. Прието е като редовно подадено и същото е разгледано по същество. На 02.10.2023 г. социален работник при ДСП е постановил отказ по заявлението с мотив, че: „В обхвата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД не са включени изрично чужденците, на които е предоставена особена закрила по ЗУБ.“. Отказът е съгласуван на 03.10.2023 г. от друго длъжностно лице с нечетимо име и длъжност (л.24). На 03.10.2023 г. е издадена сега оспорваната заповед № ЗСПД/Д-Е/8054/03.10.2023 г. на директора на ДСП, с която на жалбоподателя е отказано отпускане на еднократна семейна помощ за ученик, записан в осми клас, по заявление вх. № ЗСПД/Д-Е/8054/19.09.2023 г. Основанието за отказа отново е съображението, че в чл. 3, т. 5 от ЗСПД не са включени изрично чужденците, на които е предоставена особена закрила по ЗУБ. Посочено е, че за лицата, получили убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила, и за техните семейства няма нормативно основание по ЗУБ или друг закон получаването на семейни помощи за деца. По делото не е спорно, че жалбоподателят и нейната дъщеря са чуждестранни граждани, ползващи се с временна закрила по реда на чл. 2, ал. 2 от ЗУБ от 29.04.2022 г. до 04.03.2024 г. и надлежно регистрирани в Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет. Не е спорно и че детето Г. Б. е записано за учебната 2023-2024 г. в 8 клас на ПГТЛП „Гоце Делчев“ в [населено място]. Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи относно законосъобразността на оспорвания акт: Съгласно чл. 10, ал. 4 от ЗСПД, семейните помощи за деца се отпускат със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него лице. ЗСПД не урежда териториалната компетентност на органите по чл. 10, ал. 4 от ЗСПД, поради което приложение намира препращащата норма на чл. 2, ал. 7 от ЗСПД, според която условията и редът за отпускането, изплащането/предоставянето в натура, изменението, спирането, възобновяването, възстановяването и прекратяването на семейните помощи се определят с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗСПД, семейни помощи се отпускат от дирекции "Социално подпомагане" въз основа на заявление декларация заедно с необходимите документи и се подава от посочените в ЗСПД лица в дирекция "Социално подпомагане" по настоящия им адрес. В този смисъл и доколкото настоящият адрес на жалбоподателя е в [населено място], а оспорвана заповед е издадена от директора на ДСП и има за предмет произнасяне относно правото на семейна помощ за дете, както и като отчита, че заповедта е издадена в писмена форма, съдът намира, че оспорваният акт е действителен индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган и в изискуемата форма. Производството е протекло при условията на чл. 34в от ППЗСП като не се установяват нарушения във вр. с правото на защита на молителя или неизследване от страна на органа на относими факти и обстоятелства, свързани с произнасянето по същество. В този смисъл съдът не констатира основания за отмяна на акта по чл. 146, т. 3 от АПК. Съдът намира актът и за материално законосъобразен, респ. не са налице основания по чл. 146, т. 4 от АПК за отмяната му. В съответствие с приложимата разпоредба на чл. 3 от ЗСПД, административният орган е приел, че жалбоподателят като чужд гражданин, ползващ се с временна закрила по реда на ЗУБ, не е правоимащо лице по отношение на заявената помощ. Съгласно чл. 3 от ЗСПД, право на семейни помощи за деца имат: т. 1 - бременните жени - български граждани; т. 2 - семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната; т. 3 - семействата, в които единият от родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната; т. 4 - семействата на роднини, близки или приемни семейства - за децата, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; т. 5. бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Нормата е ясна, пълна и изрично определяща субектите на правото. Жалбоподателят и нейната дъщеря като семейство по см. на § 1, б. „в“ от ДР на ЗСПД не попадат в нито едно от хипотезите на нормата вкл. чл. 3, т. 5, пр. втори - семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Това е така, тъй като семейство Беленкис от една страна не са постоянно пребиваващи в страната чужди граждани, а от друга - помощта по чл. 2, ал. 2, т. 8 във вр. с чл. 10б от ЗСПД не е предвидена в друг закон или международен договор, по който Република България е страна. Правото на процесната помощ като форма на социално подпомагане от страна на държавата не следва и от статута на членовете на семейството като лица с временна закрила във вр. с правилото на чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ, което предвижда, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане. Посочената норма е обща и непълна, поради липсата на конкретика за вида и формите на социално подпомагане, дължимо на временно закриляните от държавата лица. Същата е общ закон, допълван от специалните правила в нормативните актове, уреждащи достъпа до социално подпомагане на закриляните чужденци на територията на Република България. Такова специално правило в случая е и чл. 3 от ЗСПД, който ограничава достъпа до семейни помощи по отношение на чужденците с временна закрила, тъй като не са със статут на постоянно пребиваващи в страната. Аргумент в подкрепа на горните изводи е и нормата на чл. 39, ал. 5 от ЗУБ, според която чужденец, ползващ се от временна закрила, който подаде молба за предоставяне на международна закрила, не може да се ползва от правата на чужденец в производство за предоставяне на международна закрила. Разпоредбата на чл. 39, ал. 5 от ЗУБ изрично ограничава правата на временно закриляните чужденци, предвиждайки, че не могат да се ползват „от правата на чужденец в производство за предоставяне на международна закрила“. За яснота следва да се посочи, че на основание чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗУБ чужденец, търсещ международна закрила, има право на социално подпомагане по реда и в размера, определени за българските граждани, по време на производството. Нормата на чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗУБ във вр. с чл. 3, т. 2 от ЗСПД като краен резултат приравнява правата на чужденците, търсещи международна закрила (статут на бежанец или хуманитарен статут), на правата на българските граждани за достъп до семейни помощи, но само по време на производството за предоставяне на международна закрила. В този смисъл, нормата на чл. 39, ал. 5 във вр. с чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ следва да се тълкува, че националният закон не предвижда по принцип достъп до социално подпомагане, вкл. семейни помощи, на чужденците с времена закрила така, както е предвиден за българските граждани или другите чужденци, търсещи закрила. Извод в посока, че чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ предоставя пълни права на социално подпомагане на получилите временна закрила би бил в смислово несъответствие на първо място с въведеното ограничение по чл. 39, ал. 5 от ЗУБ, а на второ и с общите правила на чл. 31, ал. 2, чл. 32, ал. 2 и чл. 32, ал. 3 от ЗУБ, уреждащи изрично пределите на правата, вкл. на социално подпомагане, на чужденците с предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут. Съгласно чл. 31, ал. 2 и чл. 32, ал. 2 от ЗУБ, чужденците с предоставено убежище или статут на бежанец имат правата на българските граждани, доколкото не са налице ограничения, изрично предвидени със закон. Съгласно чл. 32, ал. 3 от ЗУБ, чужденец с предоставен хуманитарен статут има правата и задълженията на чужденец с разрешено постоянно пребиваване в Република България. С други думи, ЗУБ предвижда и допуска разлики в достъпа до социално подпомагане на чужденците, получили закрила, и не предвижда право на социално подпомагане за получилите временна закрила под формата на семейна помощ като процесната. Съдът намира за неоснователно оплакването, че чл. 3 от ЗСПД е в противоречие с чл. 13, § 2 от Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите-членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием. Директивата предвижда, че държавите-членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от „Социални грижи" на лицата, ползващи се с временна закрила, като средства за съществуване и медицинско обслужване, в случай че те не разполагат с необходимите средства. Независимо от разпоредбата на параграф 4, помощта, необходима за медицинско обслужване, включва минимално изискващата се помощ при спешни случаи и медицинско обслужване от първа необходимост в случай на болест. Помощта по чл. 2, ал. 2, т. 8 във вр. с чл. 10б от ЗСПД е форма на държавна подкрепа за отглеждане на децата в семейна среда. Съгласно чл. 10б, ал. 1 от ЗСПД, на семействата, чиито деца са записани в осми клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Съгласно чл. 10б, ал. 2 от ЗСПД, помощта по ал. 1 се отпуска независимо от дохода на семейството. Съгласно чл. 10б, ал. 7 от ЗСПД, помощта се възстановява, ако: 1. детето не постъпи в училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; 2. ученикът не продължи обучението си през втория учебен срок до завършване на осми клас, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; 3. ученикът е допуснал в рамките на един месец от учебната година отсъствия от 5 учебни часа, за които няма уважителни причини. При така издирения закон съдът намира, че помощта за ученици, записани в осми клас има за цел да подкрепи всяко семейство, успяло да създаде успешни образователни навици на съответното дете. От тук и извода, че тази помощ няма за цел и не може да се приеме като част от дължимата от обществото грижа „за съществуване и медицинско обслужване“ на лицата, ползващи се с временна закрила. В този смисъл, чл. 13, § 2 от Директива 2001/55/ЕО не може да бъде аргумент за извод, че въвеждане на национално ограничение за достъп на лицата, ползващи се с временна закрила, до социално подпомагане под формата на семейна помощ за ученици, записани в осми клас, е в противоречие със задължението на държавата членка да гарантира достъп до помощи „за съществуване и медицинско обслужване“ на тези лица. Съдът не е обвързан с цитираната от жалбоподателя съдебна практика в обратния смисъл. Същата не се споделя, тъй като правните изводи в нея са изградени върху частично позоваване на текста на чл. 13, § 2 от Директива 2001/55/ЕО, неточност която се поддържа и в самата жалба. Неоснователни са и доводите за противоречие на чл. 3, т. 5 от ЗСПД спрямо чл. 27 от Конвенцията на ООН за правата на детето (Конвенцията). На първо място, съдът намира, че конвенцията е неприложима, тъй като процесното право на семейна помощ не е лично право на детето, записано като ученик в осми клас, а право на целево предоставяна помощ към лицата, отглеждащи и полагащи грижи за детето. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗСПД, семейните помощи са средства в пари и/или в натура, които подпомагат отглеждането на децата в семейна среда от родителите или от лицата, полагащи грижи за тях. Съгласно чл. 10б, ал. 1 от ЗСПД, помощта се отпуска „на семействата, чиито деца са записани в осми клас на училище“. Съгласно ал. 3, при условията на ал. 1 и 2 еднократната помощ се предоставя и на настойника/попечителя, който отглежда детето. Съгласно ал. 4, при условията на ал. 1 и 2 еднократната помощ се предоставя и за деца, настанени в семейства на роднини и близки и приемни семейства по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. В този смисъл не пряко децата, а единствено лицата, отглеждащи и полагащи грижи за децата, са потенциални правоимащи на подпомагане чрез еднократната семейна помощ за ученик, записан в осми клас. На второ място, чл. 27, ал. 1 от Конвенцията предвижда, че държавите - страни по Конвенцията признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответствуващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. Съгласно ал. 2, родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. Съгласно ал. 3, държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия и в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ и програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището. Както бе посочено по – горе, помощта за ученици, записани в осми клас, има за цел да подкрепи всяко семейство, успяло да създаде успешни образователни навици на съответното дете, и същата няма пряка връзка с гарантиране на „жизнен стандарт“ на съответното дете. Помощта се дължи независимо дали детето има или няма достъп до дължимия му „жизнен стандарт“. Оспорваният акт е издаден и в съответствие с целта на закона по арг. от спорната разпоредба на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, тъй като фактическото положение на жалбоподателя и неговата дъщеря като чужди граждани с временна закрила, не предполага съответствие и с целта на помощта да достигне до семействата на чужди граждани, които не пребивават постоянно, макар да отглеждат децата си в страната. Постоянно пребиваващи по см. на чл. 3, т. 5 от ЗСПД са само лицата по чл. 25 от ЗЧРБ или приравнените на тях лица с предоставен хуманитарен статут на основание чл. 32, ал. 3 от ЗУБ. При така изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК оспорването на заповед № ЗСПД/Д-Е/8054/03.10.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Благоевград следва да бъде отхвърлено. Водим от горното, Административен съд - Благоевград