Решение № 4544 от 24.4.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 180/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс, /АПК/ във връзка с § 8 от АПК и във вр. с чл. 107 и чл. 24, ал. 2 от Закон за гражданската регистрация /ЗГР/, вр. чл. 9 - чл. 12 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Образувано е по жалба вх. № 1409/24.01.2025г., подадена от В. С. Д., [ЕГН], от гр. Варна, чрез адвокат Д. К., срещу отказ на кмета на Район „Одесос“ при Община Варна за издаване Удостоверение за наследници на Г. П. Г. с [ЕГН], починал на 21.05.2024 г. В жалбата се твърди, че административният орган въвежда два вида „наследник“, нещо което е недопустимо. Посочено е, че Г. П. Г. е починал на 21.05.2024 г., като е оставил саморъчно завещание, което е обявено публично, чрез вписване в Служба по вписванията – Варна на 07.12.2022 г. Сочи, че лицето няма наследници по права линия по смисъла на чл.28 и чл.29 от ЗН със запазена част. Твърди, че В. Д. е встъпила в правата си на наследник /по см. на чл.16, ал.1 от ЗН/, като е получила и съответно се е разпоредила с получения недвижим имот, представляващ част от наследството. Излага съображения, че редът за вписване на В. Д. като наследник на Г. П. Г. е идентичен с реда за вписване на непълно осиновен в Удостоверение за наследници на осиновителя. Сочи, че непълно осиновения не е родственик на осиновителя, а само получава качеството на такъв, което обстоятелство съвпада с конкретния казус, при който заветник получава качеството „наследник“ по реда на чл.16, ал.1 от ЗН. Позовава се на чл.78 от ЗГР, според която разпоредба непълното осиновяване се посочва в графа „Бележки“, т.е. налице е точно посочване къде следва да се отбележи по аналогия и факта на „наследник„ по чл.16, ал.1 от ЗН. Сочи, че извършеното завещание отговаря на изискванията на ЗН, същото е удостоверено от нотариус и вписано по надлежния ред. Позовава се на чл.46 от ЗНА, като сочи, че приложима е процедурата за вписване на непълно осиновяване, по която следва да бъде издадено исканото удостоверение за наследници. Твърди, че заветника с качество наследник е лице, което не е родствено на починалия, но получава права и задължения, като на низходящ/т.е. роднина по произход/. При смърт на роднина на наследодателя, заветника няма право да наследи, чрез своя наследодател, неговите роднини, което показва идентичност на двете административни процедури по ЗГР. Жалбоподателят е направил искане да бъде отменен мълчаливия отказ, като ответника бъде задължен да издаде исканото удостоверение за наследници на Г. П. Г. с [ЕГН], в което да впише като наследник на осн. чл.16, ал.1 от ЗН В. С. Д., [ЕГН], като изрично посочи в документа, че В. С. Д. е наследник, тъй както низходящ по произход, на осн. чл.16, ал.1 от ЗН и чл.48 от ЗНА, във вр. с чл.102 от СК. Претендира присъждане на съдебни разноски. Депозирани са писмени бележки от адв. К., в които излага подробно съображенията си за незаконосъобразност на оспорения отказ на Кмета на Район „Одесос“. Ответникът – Кмета на Район „Одесос“ при Община Варна, чрез процесуален представител ст. юрисконсулт Влаховска, е депозирал писмени бележки, с които оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна и недоказана. Сочи, че В. С. Д. няма роднинска връзка с починалия Г. Г.. Твърди, че в ЗГР са регламентирани два вида гражданска регистрация и два вида регистри – относно гражданската регистрация на събитията раждане, брак и смърт и относно данни на физическите лица, включително родствени връзки между лица по права линия от първа степен и по съребрена линия от втора степен. Излага съображения, че промяна в данните за гражданско състояние на лицата, в съставени актове за гражданско състояние се извършва по съдебен или административен ред, който е изрично регламентиран в чл.73 и сл. от ЗГР, където няма нормативно основание за въвеждане на наследник по завещание. В. Д. не попада в кръга лица по чл.5, ал.1 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Административен съд гр. Варна, след като прецени доводите на страните, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателката В. С. Д., чрез адв. К. е подала до Кмета на район „Одесос“ заявление за вписването й като наследник по реда на чл.16, ал.1 от ЗН на починалия Г. П. Г., и издаване на удостоверение за наследници /л. 4-5 от адм. преписка/, което искане е заведено с рег. № АУ124825ОД/17.12.2024 г. Към искането за издаване на удостоверение за наследници приложен препис № 32682/22.10.2024 г. от нотариално заверено копие на вписано саморъчно завещание вх.№ 28662/10.09.2024 г. /л. 8 от адм. преписка/. Завещанието е обявено на 09.09.2024 г. по нот. дело № 11/ 2024 г. С писмо, рег. № АУ124825ОД-001ОД/06.01.2025 г. издадено от Кмета на район „Одесос“ при Община Варна /л. 1-2 от адм. преписка/ е отказано издаването на исканото удостоверение. Посочено е, че в удостоверението по чл.9 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението / Наредбата/, длъжностното лице вписва всички живи и починали наследници, определени съгласно Закона за наследството, който в глава втора урежда наследяването по закон. Пояснено е, че В. Д. не попада в кръга лица по чл.5, ал.1 от Наредбата. Изложено е, че в производство по издаване на удостоверение за наследници административният орган не е компетентен да се произнася по материалноправни въпроси, касаещи извършено завещание или други права, свързани или породени от него. Дали и как ще се конкурират правата на отделните наследници и кой има право да наследява е въпрос на преценка от друг орган в друго производство. По отношение на искането на Д. за отбелязване в регистрите, е прието, че промяна в данните за гражданско състояние на лицата в съставени актове за гражданско състояние се извършва по съдебен или административен ред, който е изрично регламентиран в чл.73 и сл. от ЗГР, където няма нормативно основание за въвеждане на наследник по завещание. Прието е, че според разпоредбата на чл.16 от ЗН завещателни разпореждания, които придават качеството на наследник на лицето в чиято полза са направени, не е идентично с качеството на наследник по закон, в чиято полза се издава удостоверение за наследници. С оглед на това административният орган е приел, че вписването на неродственото лице В. С. Д., като наследник на Г. П. Г. в регистрите, не може да бъде извършено. За горното писмо жалбоподателят е уведомен чрез пълномощника, на 07.01.2025 г. /л. 2 от адм. преписка/. Жалбата против отказа е подаден чрез район „Одесос“ до Административен съд - Варна и същата е заведена с рег. № АУ124825ОД_002ОД/21.01.2025 г. /л. 3-6/. При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: При осъществен служебен и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът проверява първо неговата валидност. Безспорно отказът за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. Процедурата по издаване на Удостоверение за наследници представлява административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на АПК и реда за извършването й е регламентиран от същия нормативен акт. Оспореният отказ е издаден от компетентен административен орган. Съгласно чл. 35, ал. 3 от ЗГР и чл. 44, ал. 1, т. 14 от ЗМСМА /Закон за местното самоуправление и местната администрация/, кметът на общината е длъжностното лице по гражданско състояние на територията на общината. Съобразно чл. 4, ал. 3 от ЗГР, кметовете на общините са отговорни за гражданската регистрация на територията на общината, като въз основа на регистъра на населението общинската администрация издава удостоверения /чл. 24, ал. 1 ЗГР/. По смисъла на чл. 2, ал. 1 на Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. "удостоверения въз основа на регистъра на населението се издават от кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица от общинската администрация". Оспореният акт е издаден в писмена форма, като съдържа правни и фактически основания за издаването му. Ответният орган е посочил правни норми, свързани с искането и съответно издаването на удостоверение за наследници, посочил е и поради какви причини отказва да издаде исканото удостоверение. Настоящият съдебен състав намира, че оспореният акт противоречи на материално правните разпоредби, поради следното. Съгласно чл. 1, ал. 3 ЗГР „гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му, в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др. ", като за физическите лица в Република България се основава на данните в актовете за тяхното гражданско състояние и на данните в други актове, посочени в закон /чл. 2, ал. 1 ЗГР/. При това, получаването на информация за едно физическо лице, вкл. и за неговите наследници, се извършва въз основа на Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН), представляваща национална система за гражданска регистрация на физическите лица в Република България и източник на лични данни за тях /чл. 100 ЗГР/. Съгласно чл. 9 от Наредбата № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г., за удостоверяване на наследниците по закон на починало лице, се издава удостоверение за наследници по образец, от длъжностното лице по гражданското състояние в общината. Производството по издаването на удостоверения за наследници стартира по заявление на наследниците на лицата, за които се отнася, както и на трети лица, когато са им необходими за изпълнение на техни законоустановени правомощия или, когато същите са изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по чл. 5, ал. 1 от Наредбата. Данните от ЕСГРАОН се предоставят на българските и чуждестранните граждани, както и на лицата без гражданство, за които се отнасят, а също така и на трети лица, когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси /чл. 106, ал. 1, т. 1 ЗГР/, като отказът за предоставянето им подлежи на обжалване по реда и условията на АПК /чл. 107 ЗГР/. Удостоверението за наследници се издава въз основа на данните, съдържащи се в Национална база данни "Население" и Локална база данни "Население" /част от регистъра на населението по чл. 22, ал. 4 ЗГР/, както и на данни от регистрите на актовете за гражданско състояние /чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата/. В регистрите на актовете за гражданско състояние се вписват събитията по чл. 1, ал. 2 /раждане, брак и смърт/ за всички лица, които към момента на настъпване на събитието са български граждани, и за лицата, които не са български граждани, но към момента на настъпване на събитието се намират на територията на Република България, а в регистъра на населението се вписват: 1. всички български граждани; 2. чужденците, които са: получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България; или са получили статут на бежанец или хуманитарен статут или, на които е предоставено убежище в Република България /чл. 3, ал. 1-2 ЗГР/. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г., удостоверение за наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистъра на населението и за които има съставен акт за смърт. Съгласно чл. 11, ал. 2 от Наредбата за определяне на наследниците по закон длъжностното лице прави пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо, и в регистрите на актовете за гражданско състояние. А съгласно ал. 5 на същата разпоредба, в удостоверението по чл. 9 длъжностното лице вписва всички живи и починали наследници, определени съгласно Закона за наследството. Съгласно чл. 8, ал. 4 ЗН, когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. По-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен. Това означава, че в удостоверението за наследници следва да се впишат най-много роднините по съребрена линия до шеста степен вкл. Приложимите нормативни актове в случая са чл. 24, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация във вр. с Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистри на населението и във вр. с чл. 16, ал. 1 от Закон за наследствата. Със саморъчно завещание от 07.12.2022 г. лицето Г. П. Г. е завещал на жалбоподателката В. С. Д. "цялото си движимо и недвижимо имущество", което притежава към момента на смъртта си. Това завещание не се отнася до единично определено имущество, а съдържа разпореждане относно цялото имущество на завещателя, поради което е общо и придава на лицето, в чиято полза е направено качеството на наследник / чл. 16, ал. 1 ЗН/. На това основание следва извода, че лицето В. С. Д. има правен интерес от издаването на удостоверение за наследници, в което завещателят е наследодател. Завещателното разпореждане е от 07.12.2022 г., но произвежда своето действие след смъртта на завещателя. След като е установено, че починалото лице Г. Г. е направил завещание в полза на жалбоподателката, то административният орган е бил длъжен да издаде исканото удостоверение за наследници, тъй като жалбоподателката В. Д. се явява наследник по завещание на лицето Г. П. Г.. Липсата на изрична разпоредба, която да предвижда, че лицето в полза на което е направено завещателно разпореждане следва да бъде вписано в удостоверението за наследници като наследник, не означава, че в настоящия случай жалбоподателката не следва да бъде вписана като наследник. В разпоредбата на чл. 25 от ЗГР изчерпателно са посочени данните, които трябва да съдържа електронният личен регистрационен картон. След като във всяка административна единица се съдържат регистри за гражданско състояние, в това число и информация за раждане, брак и смърт, то съответната администрация е компетентна и задължена да издаде исканата удостоверителна информация, извършвайки необходимите за целта справки и промяна в удостоверението за наследници. В настоящия случай Д. декларира данни, които не обвързват администрацията, но могат да бъдат ползвани за извършване на следващата се справка в наличните регистри. Те няма как да бъдат игнорирани и ведно с допълнително установените следва да послужат за обосновани изводи и едва тогава да се издаде административен акт, независимо дали е удостоверение или отказ. След като подателят на искането за издаване на удостоверение за наследници е представил изискуемите в тази връзка документи, длъжностно лице по гражданското състояние на територията на общината по смисъла на чл. 34 ЗГР е следвало да издаде поискания документ, а в случай на обективна невъзможност за това - да удостовери последното обстоятелство с нарочен акт, въз основа на който лицето, черпещо права от съответния факт с правно значение, да може да поиска установяването му от съответния районен съд, по реда на чл. 542 ГПК. В конкретния случай, органът не се е мотивирал, че е в обективна невъзможност да издаде исканото удостоверение във вида, в който желае В. Д.. Този извод не може да се възприеме от настоящия съдебен състав.. Съдът споделя тезата на процесуалния представител на жалбоподателката за празнота в ЗГР и Наредба № РД-02-20-6 от 24 април 2012 г. на нормативно предвидена възможност за въвеждане на наследник по завещание в Удостоверение за наследници. В случая приложима е разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ЗНА. Според посочената разпоредба, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. В тази връзка следва да се посочи разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ЗГР. Цитираната разпоредба регламентира задължение за длъжностно лице по гражданско състояние, при непълно осиновяване в графа "Бележки" на съществуващия акт за раждане на лицето да впише следните данни: съдебно решение, името на лицето, определено от съда и имената на осиновителите. При издаване на преписи и удостоверения от актовете за раждане с отбелязано непълно осиновяване, за родители се вписват както родителите по произход, така и на осиновителите ( чл. 78, ал. 2 от ЗГР). По аналогия заветникът, който е получил качеството „наследник“, поради завещаване на цялото и дробна част от цялото имущество на наследодателя, изпада в същата фактическа обстановка. Заветника с качество наследник е лице, което не е родствено на починалия, но получава права и задължения, като на низходящ/т.е. роднина по произход/. При смърт на роднина на наследодателя, заветника няма право да наследи, чрез своя наследодател, неговите роднини. Именно с оглед изложеното и предвид разпоредбите на чл. 16, ал.1 от ЗН и чл. 46 от ЗНА, административният орган следва да издаде исканото удостоверение, в което да бъде вписано в графа „Бележки“, че В. С. Д. придобива качеството „наследник“ на Г. П. Г.. С оглед изложеното, обективираният в писмо рег. № АУ124825ОД-001ОД/06.01.2025 г. отказ на Кмета на Район „Одесос“ при Община Варна да издаде удостоверение за наследници следва да бъде отменен, а преписката изпратена на административния орган за извършване на исканата услуга, респ. издаване на съответния документ, съгласно дадените указания. При този изход на спора, основателно се явява искането на пълномощника на оспорващия адв. К. за заплащане на направените по делото разноски, както и адвокатски хонорар на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Община Варна следва да бъде осъдена да заплати на В. С. Д. сумата от 10.00 лева – заплатена държавна такса и на адвокат Д. К. с нац. № 1500030890, вписан при ВАК – адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00 /хиляда/ лева. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд – Варна, пети състав