Решение № 7548 от 29.12.2020 г. на Административен съд - София-град по дело № 6397/2019 г.
Административен съд - София-град29.12.2020 г.докладчик Десислава Корнезова
Мотиви
Производството е по реда на чл.145-178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 55 ал.3 от ППЗДС. Образувано е по жалба на [фирма], представлявано от Е. Н. Ф. срещу Заповед № 3-405 от 17.05.2019г. на изпълнителен директор на [фирма], в частта, с която дружеството е отстранено от участие в тръжната процедура. Жалбоподателят твърди, че актът е издаден в нарушение на изискването за мотивираност по чл.59 ал.2 т.4 от АПК, съществено нарушение на административно-производствените правила, защото органът не е изпълнил указанията на АССГ, дадени с влязъл в законна сила съдебен акт по адм.дело № 8823/2018г. и не е отстранил по реда на чл.62 от АПК противоречията между специалните изисквания към кандидатите и документите, с които същите се установяват. Жалбоподателят бил предложил най-висока наемна цена, поради което и отстраняването му противоречало на целта на закона. В проведените открити съдебни заседания жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв. Т. З., която поддържа оспорването и моли съдът да отмени административния акт. Заявено е искане за възстановяване на направените по делото разноски в размер на сумата от 1 850.00 лева. Съображения по основателността на жалбата са развити в депозираните на 12.10.2020г. писмени бележки. Ответникът- изпълнителен директор на [фирма], редовно призован се представлява от юрк.Ц. М. и юрк.М. М., които оспорват предявената жалба. По същество на спора и с оглед аргументите изложени в писмено становище от 09.10.2020г. молят да бъде потвърдена законосъобразността на атакуваната заповед. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна – [фирма], представлявано от М. Г. Й., чрез процесуалния си представител адв. К. Ж. е представил писмено становище, в което се посочва, че заповедта, в частта, с която [фирма] е отстранено от участие в процедурата е законосъобразна. Излага, че липсата на реквизит по чл.59 ал.2 т. 7 от АПК не представлява съществено процесуално нарушение, което да съставлява самостоятелно основание за отмяна на акта. Въвеждането на специфични изисквания с финансов и икономически характер е допустимо и е предопределено от необходимостта да се защити държавния интерес от неплатежоспособността на бъдещия наемател. Комисията правилно е отстранила кандидата от следващия етап на процедурата, защото той не е отговарял на заложените специални изисквания на възложителя. Заинтересованата страна- [фирма], представлявано от Е. А. Е. е депозирала писмено становище вх. № 25570/16.08.2019г., в което са изтъкнати доводи за неоснователност на жалбата. Софийска градска прокуратура, редовно призована, не изпраща представител, който да даде заключение за законосъобразността на акта. Административен съд София-град, като обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ал.2 ГПК във вр.чл.144 АПК, намира за установено следното от фактическа страна: С Решение по т.4.2. от Задание № 4/30.11.2017г. Съветът на директорите (СД) на [фирма] е дал разрешение за провеждане на търг с тайно наддаване за отдаване под наем на обект „Магазин за продажба на пакетирани хранителни стоки“ с референция № 0А07 и съответно е указал да се поиска разрешение за отдаване под наем на имота от министъра на транспорта, в качеството му на орган, упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала на дружеството. С Решение по Протокол № ПД-385/19.12.2017г. министърът на транспорта е дал разрешение на [фирма] да отдаде под наем за срок от три години, чрез търг с тайно наддаване по реда и при условията на чл.13 ППЗДС недвижим имот – публична държавна собственост, представляващ самостоятелен обект с референция № 0А07, с предназначение „Магазин за продажба на пакетирани хранителни стоки“ с площ 42.82 кв.м., намиращ се в обществена зона на ниво 0 на Терминал 2 на Летище „С.“, съгласно приложена графична схема. Със Заповед № З-276/04.05.2018г. изпълнителният директор на [фирма] е открил процедура за провеждане на търг с тайно наддаване за отдаване под наем на процесния обект – публична държавна собственост. В т.10 на заповедта изрично и изчерпателно са посочени специалните изисквания към участниците в търга, вкл. и: т.10.1.1: „ има регистриран годишен оборот от продажба на стоки за всяка една от последните две години- 2016г. и 2017г. в размер на не по-малко от 700 000 лева, съгласно отчета за приходите и разходите за съответните години“. В т.4.7 от Приложение А е посочено следното: „ за доказване на тези обстоятелства се представят копия от ГФО за 2016г. и 2017г., състоящи се от счетоводни баланси и отчети за приходите и разходите, заверени от управителя на дружеството, а когато кандидатът отговаря на изисканията по чл.37 от ЗСч- заверени от експерт-счетоводител или специализирано одиторско предприятие“. т.10.1.3: „представи доказателства, от които да е видно, че е извършвал дейност, сходна с предмета на търга на повече от едно международно летище“. В т.4.8 от Приложение А е изложено следното: „копия от договори за наем на обект или обекти, в които участникът извършва дейност същата с предмета на търга, а именно: „продажба на пакетирани хранителни стоки“ или сходна с предназначението на обекта на търга, а именно: „продажба на хранителни стоки“, намиращи се на повече от едно международно летище или удостоверения за регистрация на тези обекти, от които да е видно, че се намират на международни летища“. Със същата заповед е назначена комисия, която да проведе процедурата по търга и е утвърдена тръжна документация, включително Приложение А – Условия на търга и Приложение Б – Проект на договор за наем. На закрито заседание, проведено на 09.07.2018г. комисията, определена да проведе търга, е констатирала възникването на обстоятелства, които правят невъзможно приключването му. Според мотивите, изложени в Протокол за прекратяване на търга от 09.07.2018г., е налице несъответствие между изискването към участниците в търга, установено в т.10.1.3 от Заповед № З-276/04.05.2018г. – да са извършвали дейност, сходна с предмета на търга на повече от едно международно летище, и т.4.8. от Приложение А „Условия на търга“ според която обстоятелствата по т.10.1.3. се доказват с договори за наем на обект или обекти в които участникът извършва дейност същата или сходна с предмета на търга. Комисията е констатирала също, че в Заповедта за откриване на търга (№З-276/04.05.2018г.) не е посочено в какъв срок и пред кой орган може последната да се оспори. Въз основа на горните установявания и на основание чл.46 ППЗДС Комисията е предложила да бъде прекратена процедурата по провеждане на търг с тайно наддаване за отдаване под наем на обект с референция № 0А07 с предназначение „Магазин за продажба на пакетирани хранителни стоки“. Със Заповед № З-441/25.07.2018г. изпълнителен директор на [фирма] на основание чл.46 от ППЗДС е наредил да бъде прекратена процедурата по провеждане на търг за предоставяне под наем на самостоятелно помещение № ОА07 с площ от 42.82 кв.м. с предназначение на обекта „магазин за продажба на пакетирани хранителни стоки“, находящ се на ниво 0, обществена зона на салон „Пристигане“ на Терминал 2. С решение № 452 от 21.01.2019г. по адм.дело № 8823/2018г. на АССГ, 25 състав е била отменена Заповед № 3-441/25.07.2018г. на изпълнителен директор на [фирма], като преписката е върната за продължаване на процедурата по провеждането на търга. С решение № 9525/14.07.2020г. по адм.дело № 11428/2019г. на ВАС на РБ, ІV- то отделение е била отхвърлена молбата на [фирма] за отмяна на влязло в законна сила решение № 452 от 21.01.2019г., постановено адм.дело № 8823/2018г. на АССГ, 25 състав. Проведено е било заседание на Комисията на 10.05.2019г., за което е съставен протокол от тази дата. След извършена проверка по отношение на участника [фирма], подал оферта № 100-11731/29.05.2018г. е констатирано следното: 1. Участникът не отговоря на изискването да има регистриран оборот за 2016г. и 2017г. в размер на не по-малко от 700 000 лева, съгласно т. 10.1.1 от заповед № 3-276/04.05.2018г. във вр. т.4.7 от приложение А към нея. 2. Участникът не отговаря на изискването да е извършвал/извършва дейност сходна с предмета на търга на повече от едно международно летище, съгласно т.10.1.3 от Заповед № 3-276/04.05.2018г. във вр.т.4.8 от приложение А към нея. Комисията е взела решение да бъде отстранен жалбоподателя [фирма] от по- нататъшно участие в търга и дружеството не е допуснато до отваряне на ценовото му предложение. С оспорената Заповед № 3-405 от 17.05.2019г. е било извършено класиране на допуснатите участници в търга, като на първо място е определен [фирма] с предложена месечна цена в размер на 15.01% от оборота на продажбите за един месец, извършени в обекта, но не по-малко от минимална наемна цена от 4 005 евро без ДДС. На второ място е класиран кандидата [фирма] с предложена месечна цена в размер на 10.01% от оборота на продажбите за един месец в обекта, но не по-малко от минимална месечна цена от 3 303 евро без ДДС. Жалбоподателят [фирма] е отстранен от участие в тръжната процедура, защото не отговаря на специалните изисквания посочени в т.10.1.1 във вр. т.4.7 и т.10.1.3 във вр.т.4.8 на заповедта за откриване на търга и приложение А към нея. При така установеното от фактическа страна, Административен съд София-град обуславя следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, защото е депозирана в законоустановения за това срок, доколкото от ответника не са представени писмени доказателства за връчването на акта на неговия адресат, от юридическо лице, което има правен интерес от оспорването / чл.147 АПК/, защото процесният акт пряко и непосредствено засяга придобити права на [фирма], представлвяно от Е. Н. Ф.. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – изпълнителният директор на [фирма], съгласно чл. 16, ал. 2 ЗДС във връзка с чл.19, ал.2 от ЗДС. Тя е мотивирана, като изчерпателно са посочени, както правните, така и фактическите основания за постановяването й /чл.55 ал.1 от ППЗДС/, което е предпоставка за правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на оспорващия да организира адекватно защитата си. Мотивите могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, което като не е осъществено така, че в достатъчна степен да са защитени правата, свободите и законните интереси на лицето, води до неспазване на законоустановената форма на атакувания административен акт. В случая са посочени наименование на акта, диспозитивна част, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, както и фактическите и правните основания за издаването му. Въз основа на събраните и кредитирани доказателства може да се установи безспорно осъществилата се в действителност фактическа обстановка, както и същата да бъде съотнесена към конкретни правни основания за издаване на акта, породил неблагоприятни правни последици за [фирма]. Константна е съдебната практика, че осъществилата се фактическа обстановка следва да бъде подведена под релевантния закон, действащ по време, място и лица за всеки конкретен случай. Несъответствието на фактите по преписката със законовите разпоредби е винаги толкова съществено нарушение, че води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. В Тълкувателно решение № 16/31.03.1975г. на ОСГК на Върховния съд е посочено, че „мотивите не е необходимо обаче да съвпадат по време издаването на административния акт или отказа и излагането на съображенията, по които административният орган е стигнал до едното или другото разрешение. Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. /…/ Не съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт, стига да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове и отказите за издаване на такива”. В конкретния случай, като мотиви на акта следва да се считат изложените такива от Комисията, допуснала, разгледала и класирала офертите, след като съставените от нея протоколи от 13.06.2018г., 10.05.2019г., 15.05.2019г. са приобщени и съставляват част от фактическите основания за издаване на заповедта от 17.05.2019г. на изпълнителен директор на [фирма]. Мотивирането на акта следва да бъде разгледано в съответствие с правилата за провеждане на процедурата пред административния орган, доколкото същественото им нарушаване води до ограничаване правото на защита и правото на участие в административния процес /широк смисъл/, съответно до отмяна на издадения акт /чл. 168, ал. 1 и ал.3 във връзка с чл. 146, т. 3 от АПК/. В хода на протеклото административно производство не са допуснати нарушения на процедурните правила от категорията на съществените, които да са ограничили правото на защита на оспорващия и да са го препятствали да я упражни в пълен обем. Административният орган е изяснил релевантните за случая факти и обстоятелства и е извършил проверка на приетите доказателства. Не се констатират нарушения по см. на чл. 34, чл.35 и чл.36 от АПК. След като на страната е била гарантирана възможността за участие в производството, се налага разбирането, че органът е осигурил начин и способ за организиране и провеждане на защитата на засегнатите права и интереси. Спорът между страните по делото се свежда до правилното приложение на материалния закон- основание за оспорване, респ. отмяна по чл.146 т.4 от АПК. Във връзка с изложените от жалбоподателя твърдения, съдът формира следните съображения и изводи: Процедурата по отдаване под наем е проведена съобразно правилата, регламентирани в ЗДС и ППЗДС, като съгласно чл. 19 ал.2 от ЗДС „имотите, предоставени за управление на държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, се отдават под наем от ръководителите им след провеждане на търг по реда на правилника за прилагане на закона, освен ако в закон е предвидено друго”. Търгът се провежда по реда на глава V от ППЗДС / чл.13 ал.3 от ППЗДС/ "Принудително отчуждаване, придобиване и разпореждане с имоти и вещи - частна държавна собственост" /чл. 41 - чл. 69 вкл./ и приключва със заповед на министъра, областния управител или ръководителя на ведомство, с която се определя лицето, спечелило търга и наемната цена. Въз основа на заповедта по ал. 3 министърът, областният управител или ръководителят на ведомство сключват договор за наем /чл. 13, ал. 4 ППЗДС/. Съгласно нормативната разпоредба на чл.13, ал.2 т.6 и чл.43 ал.1 т.6 от ППЗДС заповедта за откриване на търга съдържа специални изисквания към участниците, когато това се налага от вида и предназначението на имота. В случая тези специални изисквания са формулирани в т. 10.1.1 и т. 10.1.3 от нея във вр.
Цитирани разпоредби
27- чл. 19, ал. 2 ЗДС
- чл. 46 ППЗДС
- чл. 144 АПК
- чл. 146, т. 3 АПК
- чл. 146, т. 4 АПК
- чл. 147 АПК
- чл. 36 АПК
- чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК
- чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК
- чл. 62 АПК
- чл. 235, ал. 2 ГПК
- чл. 16, ал. 2 ЗДС
- чл. 13 ППЗДС
- чл. 13, ал. 3 ППЗДС
- чл. 13, ал. 4 ППЗДС
- чл. 43, ал. 1, т. 6 ППЗДС
- чл. 55, ал. 1 ППЗДС
- чл. 55, ал. 3 ППЗДС
- чл. 13, ал. 2, т. 6
- чл. 145
- чл. 168, ал. 1
- чл. 34
- чл. 35
- чл. 37
- чл. 41
- чл. 62, ал. 3
- чл. 69