Решение № 106 от 10.12.2024 г. на Окръжен съд - Хасково по дело № 51/2024 г.

Производството е по Глава ХХХII от ГПК Делото е образувано по искова молба предявена от Националната агенция по приходите, гр.София, бул.“Княз Дондуков“ №52 срещу „Вени 63“ ЕООД, ЕИК ••••••, гр.Хасково, ул.“Шести септември“ №9 представлявано от Л. Г. С., постоянен синдик гр. Благоевград, ул. „Парангалица" № 1, ет. 1, оф.2 з а установяване съществуването и дължимостта на предявени публични вземания в производството по несъстоятелност на „ВЕНИ 63" ЕООД на стойност от 16 549.11 лева и изведено правно основание чл. 694, ал. II, т. 1 във вр. с чл. 722, ал. 1, т. 7 от Търговския закон..Ищецът твърди, че съобразно чл.3 ал.I т.10 от Закона за Националната агенция за приходите Националната агенция за приходите представлява държавата в производството по несъстоятелност, в случаите, в които е кредитор с публични и определени със закон частни държавни вземания. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 15 от ЗНАП изпълнителният директор представлява държавата в производството по несъстоятелност, когато държавата е кредитор с публични и определени със закон частни държавни вземания. Със Заповед № ЗЦУ-ОПР-39/23.06.2023 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, Станислав Христов - директор на дирекция „Държавни вземания" в Централно управление на Националната агенция за приходите е бил оправомощен да представлява държавата в производството по несъстоятелност в случаите, когато държавата е кредитор. Ищецът твърди, че в законоустановения срок и на основание чл, 694, ал. 2 от ТЗ, във връзка с чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ и чл. 124. ал. 1, във връзка с чл. 365, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс, предявява настоящия иск за установяване съществуването и дължимостта на публични вземания за задължителни осигурителни вноски за периода от м. април 2019 г. до м. юли 2022 г. включително в общ размер на 12 847, 24 лв., от които главници - 9 690, 46 лв. и лихви - 3 156, 78 лв., изчислени към 29.11.2023 г., с основания за публичните вземания посочени декларации от страна на дружеството. Предявява се и иск за установяване съществуването и дължимостта на вземания в размер на 3 701, 87 лв., представляващи лихви върху вземания за държавна такса, с основание за възникването й - Изпълнителен лист № 260040/27.05.2022 г. по т. д. № 11897/2018 г. по описа на Софийски градски съд. Ищецът твърди, че производството по несъстоятелност срещу „ВЕНИ — 63" ЕООД е открито с Решение №7/09.02.2017 г., постановено по в. т. д. № 145/2016 г. по описа на Окръжен съд Хасково, вписано в ТРРЮЛНЦ под № 20170209162520 по партидата на дружеството.С молба с изх. № 24-15- 858/18.12.2023 г. по т. д. № 145/2016 г. по описа на Окръжен съд Хасково Националната агенция за приходите, на основание чл. 688, ал. 3 от ТЗ, е предявила публични вземания за задължителни осигурителни вноски за периода от м. април 2019 г. до м. октомври 2022 г. включително в общ размер на 12 933, 74 лв., от които главници - 9 766, 73 лв. и лихви - 3 167, 01 лв., начислени до 29.11.2023 г. върху просрочените главници, с основания за публичните вземания, подробно посочени в молбата, както и вземания за държавни такси за 20 676, 04 лв., от които главници - 16 974, 17 лв. и лихви - З 701, 87 лв., начислени до 29.11.2023 г., с основание за възникването им - Изпълнителен лист № 260040/27.05.2022 г. по т. д. № 11897/2018 г., издаден от Софийски градски съд въз основа на подлежащо на изпълнение съдебно решение. В ТРРЮЛНЦ под № 20240130083153 по партидата на дружеството бил обявен списък на неприетите предявени вземания на кредиторите на търговеца, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 от ТЗ, в който са включени част от предявените от НАП с молба изх. № 24-15-858/1636/18.12.2023 г. по т. д. № 145/2016 г. по описа на Окръжен съд Хасково публични вземания за задължителни осигурителни вноски и лихвите, начислени върху вземанията за държавна такса. С възражение с изх. № 24-15-858/1637/05.02.2024 г., подадено по делото, приходната агенция е възразила срещу така изготвения списък на неприетите вземания. С Определение № 260027/01.04.2024 г., постановено по т. д. № 145/2016 г. по описа на Окръжен съд Хасково, съдът по несъстоятелността оставил без уважение подаденото от Националната агенция за приходите възражение и одобрил списъка на неприетите предявени вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ под № 20240130083153 по партидата на търговеца. Ищецът посочва, че за да остави без уважение възражението на НАП, съдът по несъстоятелността в мотивната част на определението си приел, че публичните вземания за задължителни осигурителни вноски са недоказани поради липса на представени доказателства за ликвидност и изискуемост на вземанията и че събирането им се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, доказателство за което не е представено. Съдът е приел също така, че изискуемостта на вземането за държавни такси и разноски, които се събират от съдилищата по реда на ГПК и присъдени с влязло в сила решение, настъпва от момента, в който длъжникът е бил поканен от кредитора да изпълни задължението си, доказателства за което не са представени. НАП извежда, че не споделя доводите, изложени от съда по несъстоятелността.В тази насока се обосновава, че отделните данъчни закони регламентират конкретни задължения за данъчните субекти, които се осъществяват по определен ред и в определени срокове. С изтичането на всеки отделен данъчен/осигурителен период задълженото лице дължи определено поведение, свързано, най-общо казано, със съобщаване на правно значими факти и обстоятелства за съответния фактически състав за възникване на публичното вземане чрез подаване на декларация при настъпване на посочено в закона събитие.Безспорно е, че като определени по основание, субект и размер в съответните данъчни и осигурителни закони, задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски винаги са определяеми (ликвидни) и с настъпване на датата на падежа им стават и изискуеми. Възникнало по силата на закона данъчно и осигурително задължение следва да бъде установено по размер чрез способите, предвидени в данъчния закон, а именно - чрез подаване на декларация в случаите, в които по силата на закона лицето е задължено само да изчисли данъчната основа и дължимия данък (чл. 105 от ДОПК).Съгласно чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социалното осигуряване осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд гарантирани вземания на работниците и служителите и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Съгласно чл. 5, ал. 6 от КСО извежда ищецът, съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал. 4 се определят с наредба, издадена от министъра на финансите, съгласувана с управителя на Националния осигурителен институт. Посочената наредба, приета от министъра на финансите била именно Наредба М Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Съгласно чл. 2, ал. 2 във връзка с чл. 4, ал. З, т. 1 и ал. 1, т. 2 от Наредбата работодателите, осигурителите, както и техните клонове и поделения, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подавали в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларация образец 6, съгласно приложение № 4, в която се вписват определени обстоятелства (посочени в текста) за всеки календарен месец до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително. На основание чл. 105 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс задълженията по декларация, по която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете, определени в съответния закон. Предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от КСО, осигурителните вноски се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът, като след изтичането на този срок задълженото лице е в забава дължи и законната лихва за забава върху просроченото плащане. На основание разпоредбата на чл. 106, ал. 1 от ДОПК акт за установяване на задължението се издавал тогава, когато в декларация по чл. 105 от ДОПК се установят несъответствия, които засягат основата за данъчното облагане или за изчисляването на задължителните осигурителни вноски или размера на задължението, които не са отстранени по реда на чл. 103 от същия кодекс. Към настоящия момент и в правната доктрина, и в практиката се приемало според ищеца, че всички публичноправни вземания са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 162 ДОПК, като изпълнителните основания, въз основа на които се предприема принудително изпълнение по реда на ДОПК, са регламентирани в чл. 209 ДОПК и могат да имат пряко или косвено действие по отношение на изпълнението. В първия случай - при наличие на пряко изпълнително основание, самото изпълнително основание е достатъчно за образуване на изпълнително дело и предприемане на действия по принудително събиране на установените вземания. При косвеното изпълнително основание е необходимо да бъде издаден изпълнителен лист. /Определение № 50032/11.05.2023 г. по ч.т.д. № 2141/2022 г., Т. К., I Т. О. НА ВКС/. Съгласно разпоредбата на чл. 209. ал. 2. т. 2 от ДОПК принудително изпълнение на публични вземания се предприема, освен въз основа на актовете по чл. 106 и чл. 107 от ДОПК (чл. 209, ал. 2, т. З от ДОПК), така и въз основа на декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски -т.е. декларациите, подадени от задълженото лице, са въведени като отделно пряко изпълнително основание въз основа на което се допуска принудително изпълнение, наред с актовете по чл. 106 и чл. 107 от ДОПК. Всичко изложено сочи, че изводите на съда по несъстоятелността за необходимост от съставяне на акт за установяване на задължение са неправилни, тъй като законодателят не е обвързал възникването на публичното вземане, декларирано от задълженото лице, с издаването на акт, с който да бъде установено неговото съществуване. С оглед изложеното НАП извежда, че публичните вземания, предявени от Национална агенция за приходите, са установени по основание и размер, възникнали са след откриване на производството по несъстоятелност, доказани са като подробно посочени и разграничени по основания и размери, включително и за акцесорните вземания за лихви, като Окръжен съд Хасково е следвало да уважи подаденото от агенцията възражение срещу неприемането на публичните вземания. Законната лихва върху посочените главници е дължима на основание чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни вземания и е законна лихва за забава. Законната лихва за забава се определя на база основния лихвен процент, определен от Българска народна банка за съответния период плюс надбавка от 10 пункта. II. Процесиите вземания за за лихви в размер на 3 701, 87 лв. били начислени върху вземания за държавна такса, с основание за възникването й - Изпълнителен лист № 260040/27.05.2022 г. по т. д. № 11897/2018 г. по описа на Софийски градски съд.Видно от изпълнителен лист № 260040/27.05.2022 г. по т. д. № 11897/2018 г. по описа на Софийски градски съд, дружеството „ВЕНИ- 63" ЕООД е осъдено да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 16 969, 17 лв. дължима държавна такса, както и сума в размер на 5 лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, съгласно чл.11 от Тарифа, приета с ПМС № 38/2008 г. Съгласно разпоредбата на 162, ал. 2, т. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс публично държавно вземане е вземането за държавни такси, установени по основание със закон. Съдебните такси са такова вземане, тъй като са установени по основание със Закона за държавните такси и Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. С нормата на чл. 175, ал. 1 от ДОПК било предвидено за неплатените в законоустановените срокове публични задължения да се дължи лихва в размер, определен в съответния закон, който е Законът за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗЛДТДПДВ неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други подобни държавни вземания от подобен характер, се събират със закона лихва. След като съдебните такси са публично държавно вземане, то по отношение на тях е приложима нормата на чл. 175, ал. 1 от ДОПК, от което следва, че ако не бъдат платени в срок, се начислява лихва в размер на законната такава. Вземането за присъдена в полза на държавата държавна такса има финансово-правен характер, възниква по силата на закона, съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК, като моментът на възникването му е от влизане в сила на съдебният акт, с който същото е присъдено, от който момент то е определено по размер и е изискуемо. Допълнителен аргумент в тази насока е разпоредбата на чл. 404, т. 1 от ГПК, в която са посочени актовете, подлежащи на принудително изпълнение, както и чл. 405, ал. 6 от ГПК, който разпорежда за присъдени суми в полза на държавата служебно да се издава изпълнителен лист. Съгласно трайно установената съдебна практика, липсата на изрично посочване в издаден изпълнителен лист, че са дължими лихви върху присъдени държавни такси, не е основание да се приеме, че същите не са съществуващи и дължими от момента на възникване на задължението за заплащане на присъдената държавна такса. Предвид изложеното, дължимата лихва за забава, начислявана върху присъдени с изпълнителен лист държавни такси, следва да се начислява или от датата, следваща влизането на съдебното решение в сила, с което е присъдена държавната такса (която хипотеза е налице) или от датата на издаване на изпълнителния лист, ако в него не е посочено дали решението е влязло в сила. Предвид факта, че в Изпълнителен лист № 260040/27.05.2022 г. по т. д. № 11897/2018 г. по описа на Софийски градски съд изрично е посочено, че решение № 260715/2020 г. по гр. д. № 11897/2018 г. по описа на съда е влязло в сила, то дължимата лихва за забава следва да се начислява от датата на влизане на съдебното решение в сила, с което държавните такси са присъдени. В тази насока несъстоятелни се явявали доводите на съда по несъстоятелността за необходимост от връчване на покана за доброволно изпълнение на длъжника с оглед на поставянето му в забава. Предвид основателността на твърдяното в исковата молба, ищецът иска да се постанови решение, с което да се установи съществуването и дължимостта в производството по несъстоятелност на „ВЕНИ - 63" ЕООД на публични вземания на Националната агенция за приходите за задължителни осигурителни вноски в общ размер на 12 847, 24 лв., от които главници - 9 690, 46 лв. и лихви - 3 156, 78 лв., изчислени към 29.11.2023 г., с основания за възникването им, както следва: Декларация образец 6 вх. № 260021905001647 за месец 04/2019 г.; Декларация образец 6 вх. № 260021906062233 за месец 05/2019 г.; Декларация образец 6 вх. № 260021906927086 за месец 06/2019 г.; Декларация образец 6 вх. № 260021907793017 за месец 07/2019 г.; Декларация образец 6 вх. № 260021908544119 за месец 08/2019 г.; Декларация образец 6 вх. № 260021909456901 за месец 09/2019 г.Декларация образец 6 вх. № 260021910425684 за месец 10/2019 г.; Декларация образец 6 вх. № 260021911234618 за месец 11/2019 г.; Декларация образец 6 вх. № 260022000800574 за месец 12/2019 г.; Декларация образец 6 вх. № 260022001661023 за месец 01/2020 г.; Декларация образец 6 вх. № 260022002894671 за месец 02/2020 г.; Декларация образец 6 вх. № 260022004041741 за месец 03/2020 г.; Декларация образец 6 вх. № 260022004972572 за месец 04/2020 г.; Декларация образец 6 вх. № 260022005808418 за месец 05/2020 г.; Декларация образец 6 вх. № 260022006653353 за месец 06/2020 г.; Декларация образец 6 вх. № 260022007612999 за месец 07/2020 г.; Декларация образец 6 вх. № 260022008444447 за месец 08/2020 г.; Декларация образец 6 вх. № 260022009144989 за месец 09/2020 г.; Декларация образец 6 вх. № 260022009858789 за месец 10/2020 г.; Декларация образец 6 вх. № 260022010773107 за месец 11/2020 г.; Декларация образец 6 вх. № 260022100746172 за месец 12/2020 г.; Декларация образец 6 вх. № 260022101816077 за месец 01/2021 г.; Декларация образец 6 вх. № 260022102140507 за месец 02/2021 г.; Декларация образец 6 вх. № 260022103112659 за месец 03/2021 г.; Декларация образец 6 вх. № 260022104979975 за месец 04/2021 г.; Декларация образец 6 вх. № 260022105672860 за месец 05/2021 г.; Декларация образец 6 вх. № 260022106731194 за месец 06/2021 г.; Декларация образец 6 вх. № 260022107600127 за месец 07/2021 г.; Декларация образец 6 вх. № 260022108404983 за месец 08/2021 г.; Декларация образец 6 вх. № 260022109233551 за месец 09/2021 г.; Декларация образец 6 вх. № 260022110060327 за месец 10/2021 г.; Декларация образец 6 вх. № 260022110744850 за месец 11/2021 г.; Декларация образец 6 вх. № 260022200803471 за месец 12/2021 г.; Декларация образец 6 вх. № 260022201798426 за месец 01/2022 г.; Декларация образец 6 вх. № 260022202532820 за месец 02/2022 г.; Декларация образец 6 вх. № 260022203719948 за месец 03/2022 г.; Декларация образец 6 вх. № 260022204523104 за месец 04/2022 г.; Декларация образец 6 вх. № 260022206725917 за месец 05/2022 г.; Декларация образец 6 вх. № 260022207752920 за месец 05/2022 г.; Декларация образец 6 вх. № 260022207753065 за месец 06/2022 г.; Декларация образец 6 вх. № 260022207753067 за месец 07/2022 г., НАП иска и да се установи съществуването и дължимостта на вземания в размер на 3 701, 87 лв., представляващи лихви върху вземания за държавни такси, с основание за възникването им - Изпълнителен лист № 260040/27.05.2022 г. по т. д. № 11897/2018 г. по описа на Софийски градски съд, както и да се предвиди поредност на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ по отношение на главниците, предмет на иска и по реда на чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ по отношение на лихвите. Ответното дружество сочи, че предявената искова молба по т.д. № 20245600900051 по описа за 2024г. на Окръжен съд Хасково. Националната агенция за приходите /НАП/, на основание чл. 694, ал. 2, във връзка с чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ и чл. 124, ал. 1, във връзка с чл. 365, т. 4 от ГПК, е направила искане за установяване съществуването и дължимостта на публични вземания за задължителни осигурителни вноски за периода от м. април 2019г. до м. юли 2022г. включително, в общ размер на 12 847, 24 лв., от които главници - 9 690, 46лв. и лихви-3 156, 78лв., изчислени към 29.11.2023г. Като основания за претендираните вземания, ищецът е посочил задължителни осигурителни вноски, съгласно подадени Декларации образец 6 за посочения по - горе период. Със същата искова молба е предявен и иск за установяване съществуването и дължимостта на вземания, в размер на 3 701.87лв., представляващи лихви върху вземания за държавна такса, с основание за възникването й - Изпълнителен лист № 260040/27.05.2022г., издаден по т.д. № 11897/2018г. по описана Софийски градски съд. Ищецът, също така, е поискал от съда да предвиди поредност на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал.1, т. 7 от ТЗ, по отношение на главниците, предмет на иска, и по реда на чл. 722, ал. 1, т, 9 от ТЗ, по отношение на лихвите. Така предявената искова молба била неоснователна и недоказана. В тази насока ответното дружество извежда, че с молба вх. № 126847/19.12.2023г., на основание чл. 688, ал. 3 и чл. 687, ал. 2 от ТЗ, НАП предявила публични вземания за задължителни осигурителни вноски за 12 933.74лв., за периода от м. април 2019г. до м. октомври 2022г. включително, от които главници - 9 766, 73лв. и лихви - 3 167, 01лв., начислени до 29.11.2023г„ на основание декларации образец 6, подадените от дружеството по реда на КСО, както и за публични вземания за държавни такси за 20 676, 04лв.. от които главници - 16 974, 17лв. и лихви - 3 701.87лв., начислени до 29.11.2023г., на основание издаден изпълнителен лист № 260040/27.05.2022г. по т.д. № 11897/2018г. на Софийски градски съд. В изготвения Списък № 2 на неприетите вземания, обявен под № 20240130083153 в ТР по партидата на "ВЕНИ 63" ЕООД (н) били включени следната част от така предявените вземания: за 12 933.74 лв., от които главници - 9 766.73лв, и лихви З 167.01лв., както и предявените вземания за лихви, в размер на 3 701, 87лв., върху главницата от 16974, 17лв. Срещу неприетите вземания, НАП подала пред съда писмено възражение, с вх. № 260104/06.02.2024г., на основание чл. 690, ал. 1 от ТЗ. С Определение № 260027/01.04.2024г., постановено по т.д. № 145/2016г., ОС-Хасково оставил без уважение възражението на НАП и одобри изготвения Списък № 2 на неприетите вземания. С Определение № 260027/01.04.2024г. по т.д. № 145/2016г. ОС -Хасково правилно и законосъобразно приел по отношение на предявеното вземане за задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/, в размер на 9 766.73лв., че не са налице доказателства, обосноваващи извод за ликвидност и изискуемост на вземането, за установяването на което са представени само декларации образец № 6. Посоченото по-горе определение било постановено в съответствие с правно регламентираните принципи на несъстоятелността и действащото материалното право. Правилно съдът се е съобразил с разпоредбата на чл.165 от ДОПК, съгласно която събирането на държавни вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, доказателства в каквато насока по делото не са представени. Законосъобразно в определението било прието, че не са налице основания за включване на вземането за ЗОВ в списъка на приетите вземания, предвид и изричната в тази насока разпоредба на чл.164. ал.4 от ДОПК. според която синдикът включва вземането в списъка на приетите от него вземания, така, както е предявено, в случай, че вземането е установено с влязъл в сила акт - хипотеза, в която този случай не попада. Основателни били аргументите на съда, че необходимостта от установяване на вземането за ЗОВ с акт за установяване на публични вземания, се обосновава и с нормата на чл.106 от ДОПК. Нейната приложимост се налага и от това, че част от претендираните ЗОВ са били заплатени в полза на НАП, за което били представени доказателства. В съответствие с установените факти, съдът правилно приел, че освен за времето от м. 10.2020г. до м. 07.2021 г. в полза на предишния синдик не е изплащано друго възнаграждение, касаещо останалата част от периода, за който са подавани декларациите образец № 6, което определя извода за неликвидност на вземането на ЗОВ. Правилността на този извод се потвърждава и от липсата на данни за опредеЛ. база, на която да се основава размера на претенираните ЗОВ. В Определение № 260027/01.04.2024г. по т.д. № 145/2016г. правилно било прието, като неоснователно, и възражението на ищеца срещу включване в списъка на неприетите вземания и на вземането за лихви, в размер на 3 701.87лв., претендирани върху опредеЛ.та държавна такса /ДТ/, съгласно представен изпълнителен лист. Изложените от съда съображения за това са в съответствие със законовите разпоредби, които определят, че изискуемостта на вземането за държавни такси и разноски, определени по реда на Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и присъдени с влязло в сила съдебно решение, настъпва от момента, в който длъжникът е бил поканен от кредитора да изпълни задължението си, каквито доказателства не бяха представени. Обосновано е становището на съда по несъстоятелността, че както в разпоредбата на чл.175, ал.1 от ДОПК, така и в чл.1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, се съдържа изискване, задължението за заплащане на държавни такси, за които е издаден изпълнителен лист, въз основа на влязло в законна сила съдебно решение, да се извърши в определен срок, който започва да тече от момента на връчване на поканата за доброволно плащане, каквито доказателства по делото не бяха представени. Изложените възражения от ищеца срещу постановеното Определение № 260027/01.04.2024г. по т.д. № 145/2016г. на ОС Хасково са неоснователни и противоречат на събрания доказателствен материал. По отношение на предявения иск за установяване на съществуването и дължимостта на публични вземания за задължителни осигурителни вноски за периода от м. април 2019г. до м. юли 2022г. включително, в общ размер на 12 847, 24 лв., от които главници - 9 690, 46лв. и лихви-3 156, 78лв., изчислени към 29.11.2023г., ВЕНИ-63 ЕООД (н.) посочва, че неправилно ищеца се аргументирал с разпоредбата на чл. 105 от ДОПК, съгласно която "задълженията по декларация, по която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете, определени а съответния закон, " Законодателят ясно направил разграничение между предварително установяване на задължения с акт за установяване на задължения с данни от декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и установяване на публични задължения с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. Данъчните декларации свързани с предварителното установяване на данъците, като длъжникът сам определя данъчната основа и подлежащия на внасяне данък - чл. 105 ДОПК, а в случай на неточно определяне на данъчната основа или неплащане в срок окончателното установяване с оглед разпоредбата на чл. 108 от ДОПК става с издаване на ревизионен акт, който подлежи на изпълнение. Позоваването от ищеца на разпоредбите на чл. 5, ал. 4, т. 1 и ал. 6 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО), както и на Наредба № Н-13 от 17 декемзри 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от преосигуряващите се лица (Наредбата), било несъстоятелно и не оборвало изложената по-горе теза от ответника Видно от Решение № 7 от 09.02.2017г. по т. д. № 145/2016г„ длъжникът ВЕНИ-63 ЕООД (н.) е обявен в несъстоятелност на основание чл. 630, ал, 2 ТЗ, като със същото съдебно решение е постановено и прекратяване на дейността на дружеството и прекратяване на правомощията на неговите органи. При тези обстоятелства ВЕНИ-63 ЕООД (н.) не би могло да акумулира задължения за осигурителни вноски, защото нито има търговска дейност, нито работници и служители, на които да дължи възнаграждения. Не било спорно, че така претендираните от ищеца вземания се отнасят до ЗОВ върху определеното месечно възнаграждение на предишния синдик Георги Гонев. Установи се също така, съгласно Определение от 13.12.2023г. по т. д. № 145/2016г., че на бившия синдик е разрешено да се разпореди със сумата, общо в размер на 9 521, 60 лв.. която включва 8 000, 00 лв. текущо месечно възнаграждение, дължимо за периода от м. 10.2020г. до м, 07.2021г., както и 1 521.60лв. - осигуровки в полза на НАП/НОИ. В тази връзка били представените платежни нареждания от м. 12.2023г. за направени плащания на НАП за сумите от: 1984, 00 лв. - ДОО - м.10.2020г. - м. 07.2021 г., включително; 640, 00 лв. - ЗОВ - м.10.2020г. - м. 07.2021г., включително; 689, 80 лв. - 10% авансов данък м.10.2020г. - м. 07.2021г., включително. За останалия период, за който ищецът претендира вземания за ЗОВ, нямало данни да е изплатено възнаграждение на синдика. Оспорва се от ответника твърдението, изложено в исковата молба, че представените декларации образец 6 са годно основание за принудително събиране на публичните вземания. Самият ищец не отричал, че подадените декларации са свързани с предварителното установяване на данъците, като длъжникът сам определя данъчната основа и подлежащия на внасяне данък - чл. 105 ДОПК, но в случай на неточно определяне на данъчната основа или неплащане в срок, окончателното установяване, с оглед разпоредбата на чл. 108 от ДОПК, става с издаване на ревизионен акт, който подлежи на изпълнение. Във връзка с гореизложеното следвало да се вземе в предвид, че подаваните месечни декларации образец 6 от длъжника "ВЕНИ 63" ЕООД (н) не определяли окончателно размера и основание на задължението. С оглед условията и изискванията на чл.6 ал.3 КСО, заплащане на задължителни осигурителни вноски върху определеното възнаграждение на синдика за претендирания период не е в тежест изцяло на несъстоятелния длъжник, а се разпределя между него и осигуреното лице. Също така, за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл.4 КСО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход /чл.6, ал.11 от КСО/. Поставя се под въпрос дължимостта на осигурителните вноски, съгласно подадените декларации образец 6 от "ВЕНИ 63" ЕООД (н), в предвид ограниченията за максималния месечен размер на осигурителния доход. Претендираните от НАП вземания се отнасяли до ЗОВ върху определеното месечно възнаграждение на синдика. Същият, в качеството си на адвокат, е самоосигуряващо се лице и е синдик и на други несъстоятелни търговци. Видно е от подаденото заявление за съгласие да бъде назначен за синдик в производството по несъстоятелност на ВЕНИ - 63 ЕООД, че Георги Гонев е декларирал, че към същия момент е синдик на още шест дружества. В тази връзка не е изяснена дължимостта на осигурителни вноски върху възнаграждението на синдика по настоящото производство, след като такива не следва да се внасят при достигане на максималния осигурителен доход за страната. Заедно с всичко изложено по - горе, следвало да се има в предвид, че съгласно установената съдебна практика, определените възнаграждения на синдика представляват разноски по поддържане на масата на несъстоятелността, попадащи в приложното поле на чл. 723 ТЗ. При несвоевременно заплащане на тези възнаграждения, сумата за тях, на основание чл.722 ал.1 т.З ТЗ, следва да се включи в изготвената от новия синдик сметка за разпределение. В сметката за разпределение дължимите суми за възнагражденията на бившия синдик следва да бъдат включени заедно с дължимите осигурителни вноски и данък върху доходите на физическите лица.Съществуващите данъчни и осигурителни задължения обаче се приспадали при самото изплащане на дължимите суми и се превеждат по съответните сметки на НОИ и НАП. В сметката за разпределение дължимите възнаграждения на синдика следва да бъдат включени с пълния размер, определен съгласно чл. 661 от ТЗ, а при тяхното изплащане следва да бъдат удържани и преведени осигурителните и данъчни задължения. Противното би означавало в частичната сметка за разпределение да не бъде задеЛ. част от дължимите възнаграждения на синдика, която част той е длъжен да покрие осигурителните и данъчните си задължения. Тезата на ищеца, че всички публичноправни вземания са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 162 ДОПК, не определяла тяхната ликвидност, както и начина на принудителното им събиране. Общият принцип, закрепен в разпоредбата на чл. 163, ал. 1 ДОПК, е, че публичните вземания се събират по реда на ДОПК. Събирането на публичните вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, освен ако в закон е предвидено друго (чл. 165 ДОПК). Актът за установяване на публично вземане /АУПВ/ изпълнява ролята на изпълнителен титул, с който публичното вземане се установява по основание и размер. Разпоредбата на чл. 164, ал. 1 ДОПК допуска изключение от общото правило, че публичните вземания се събират по реда на ДОПК, като урежда възможността събирането им да се извърши и в откритото по отношение на длъжника производство по несъстоятелност чрез предявяването им от НАП (ал. 3). За целта екземпляр от акта за установяване на публичното вземане се предоставя на НАП в 7-дневен срок от връчването му (чл. 164, ал. 2 ДОПК). Ако вземането е установено с влязъл в сила акт, синдикът незабавно го включва в списъка на приетите от него вземания така, както е предявено, без да може да бъде оспорено с възражение (чл. 164, ал. 4 ДОПК), а в случай че актът не е влязъл в сила, то се включва под условие в списъка на приетите от синдика вземания и се удовлетворява по реда на чл. 725, ал. 1 от Търговския закон, освен ако в закон е предвидено друго (ал. 5). От изложеното следвало, че както в производството по принудително изпълнение по ДОПК, така и в производството по несъстоятелност подлежащото на изпълнение публично вземане се удостоверява с АУПВ, издаден по реда на чл. 166 ДОПК. Преди издаване на АУПВ вземането, макар и да съществува, не е окончателно установено по размер и основание. Едва след издаването му вземането е индивидуализирано по основание и по размер и подлежи на принудително изпълнение. В посоченото от ищеца Определение № 50032/11.05.2023 г. по ч.г.д. № 2141/2022 г., т. к., 1 т. о. на ВКС ясно било записано, че "Към настоящия момент и в правната доктрина, и в практиката се приема, че всички публичноправни вземания са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 162 ДОПК. Те се събират въз основа на влязъл в сила акт за установяване на публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго. Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс - чл. 165 ДОПК. Изпълнителните основания, въз основа на които се предприема принудително изпълнение по реда на ДОПК, са регламентирани в чл. 209 ДОПК. Тези основания, извън посочените в т. 2 и т. 6 на същата разпоредба, представляват по своята същност индивидуални административни актове н могат да имат пряко или косвено действие по отношение на изпълнението. В първия случай самото изпълнително основание е достатъчно за образуване на изпълнително дело и предприемане на действия по принудително събиране на установените вземания. При косвеното изпълнително основание е необходимо да бъде издаден изпълнителен лист. " Изложеното по – горе според ответника потвърждавало неоснователността на твърдението на ищеца, че изводите на съда по несъстоятелността за необходимост от съставяне на акт за установяване на задължение са неправилни. По отношение на предявения иск за установяване на съществуването и дължимостта на вземания, сочи ответникът, в размер на 3 701, 87лв., представляващи лихви върху вземания за държавна такса, с основание за възникването й - Изпълнителен лист № 260040/27.05.2022г., издаден по т.д. № Н897/2018г, по описана Софийски градски съд, от името на ВЕНИ-63 ЕООД (н.) неоснователно и неправилно било твърдението на ищеца, че липсата на изричното посочване в издадения изпълнителен лист, че са дължими лихви върху присъдени държавни такси, не е основание да се приеме, че същите не са съществуващи и дължими от момента на възниикване на задължението. Според чл. 175, ал. 1 от ДОПК, за неплатените в законоустановените срокове публични вземания се дължи лихва в размер, определен в съответния закон, който в случая е Закон за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Съгласно чл.1 от посочения нормативен акт, данъци, такси и други подобни държавни вземания, неплатените в сроковете за доброволно плащане, се събират със законната лихва. Това означава, че началният момент, от който длъжникът ще изпадне в забава и ще се начисли лихва за това, е изтичането на законноустановения срок за доброволно плащане. В случая, обаче, за държавните такси и разноски, определени по реда на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и присъдени със съдебното решение, не е предвиден законен срок за плащане. Касае за държавна такса, която не е внесена предварително, и която длъжникът е осъден да внесе със съдебното решение. При тази процесуална хипотеза задължението възниква и става изискуемо с влизане в сила на съдебното решение, с което длъжникът е осъден да внесе дължимите държавни такси. Това задължение е без определен срок, поради което длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Тоест, изискуемостта на паричното задължение, с оглед неговата безсрочност, настъпва с постановяване на съдебното решение, но длъжникът изпада в забава от покана. По делото няма данни "ВЕНИ 63" ЕООД (н) да е било поканено да изпълни задължението си за държавната. Предявени са установителни искове с правно основание чл, 694, ал. 2 от ТЗ, във връзка с чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ и чл. 124. ал. 1, във връзка с чл. 365, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс.. Правни съображения Предявените претенции са неоснователни и следва да се отхвърлят като такива.В хода на производството не се осъществи пълно и главно доказване на фактите, обуславящи заявеното за защита субективно право от ищеца. Безспорно по делото е установено, че спрямо ответното дружество е открито производство по несъстоятелност с решение №7/09.02.2017 г., т. д. № 145/2016 г. по описа на Окръжен съд Хасково, съответно вписано в ТРРЮЛНЦ под № 20170209162520 по партидата на дружеството. С молба с изх. № 24-15-858/18.12.2023 г. по т. д. № 145/2016 г. по описа на Окръжен съд Хасково Националната агенция за приходите, на основание чл. 688, ал. 3 от ТЗ, е предявила публични вземания за задължителни осигурителни вноски за периода от м. април 2019 г. до м. октомври 2022 г. включително в общ размер на 12 933, 74 лв., от които главници - 9 766, 73 лв. и лихви - 3 167, 01 лв., начислени до 29.11.2023 г. върху просрочените главници, с основания за публичните вземания, подробно посочени в молбата, както и вземания за държавни такси за 20 676, 04 лв., от които главници - 16 974, 17 лв. и лихви - З 701, 87 лв., начислени до 29.11.2023 г., с основание за възникването им -Изпълнителен лист № 260040/27.05.2022 г. по т. д. № 11897/2018 г., издаден от Софийски градски съд въз основа на подлежащо на изпълнение съдебно решение. В следствие в ТРРЮЛНЦ под № 20240130083153 по партидата на дружеството е обявен списък на неприетите предявени вземания на кредиторите на търговеца, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 от ТЗ, в който са включени част от предявените от НАП с молба изх. № 24-15- 858/1636/18.12.2023 г. по т. д. № 145/2016 г. по описа на Окръжен съд Хасково публични вземания за задължителни осигурителни вноски и лихвите, начислени върху вземанията за държавна такса. НАП е обективирала възражение с изх. № 24-15- 858/1637/05.02.2024 г., срещу така изготвения списък на неприетите вземания от съда по несъстоятелността. Със свое определение № 260027/01.04.2024 г., постановено по т. д. № 145/2016 г. съдът по несъстоятелността оставя без уважение подаденото от Националната агенция за приходите възражение и одобрил списъка на неприетите предявени вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ под № 20240130083153 по партидата на търговеца. Налице са следователно предпоставките за допустимост на предявената претенция по чл.694 ал.II т.2 от ТЗ. В хода на производството няма спор по фактите, а по тяхното правно значение. Съобразно експертизата приета по делото размерът на главницата за дружеството „ВЕНИ“ 63 ЕООД/н/ по представените по делото декларации е 9690.46лв, а размера на законната лихва за забава върху всяка главница, изчислен до 29.11.2023г. е 3156, 729лв. Вещото лице извежда и че размера на законната лихва върху сумата от 16 969, 17лв. главница по изпълнителен лист № 260040/27-05-2022г. по т.д. 897/2018г. по описа на СГС, считано от 17.12.2021 г. до 29-11-2023г., възлиза на 3705.49лв., а законната лихва върху сумата от 5лв. главница за ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист, считано от 27.05.2022 г. до 29.11.2023г. е 0.87лв. Представените по делото декларации образец 6 за дължими осигурителни вноски, за периода м.04.2019г. до м.07.2022г., обхващат определеното месечно възнаграждение на назначения синдик по т.д. 145/2016г. на ОС-Хасково в размер на 800 лв. месечно. Експертизата извежда, че по счетоводни данни, подадени от синдика на ответното дружество за периода м.04.2019г. до м.07.2022г. начисленото възнаграждение за синдика е в размер на 29183, 16лв., като за същото няма данни да е заплатено. За времето м.04.2019г. до м.07.2022г., назначеният синдик на ответника е подавал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, като е декларирал доход в качеството на самоосигуряващо се лице и се е осигурявал на максималният осигурителен за страната доход, като от предоставената справка за общите задължения на физическото лице Георги Николов Гонев, се установява липса на задължения, включително и по обсъдените по –горе. Предявеното вземане за задължителни осигурителни вноски в размер на 9 766.73 лева не е доказано чрез надлежни доказателства и не се утановява неговата ликвидност и изискуемост. Представените за установяването му от ищеца декларации образец № 6, издадени в периода от м.04.2019 год. до м.10.2022 год. Не могат да го докажат. Съобразно чл.165 от ДОПК събирането на държавни вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на публично вземане, издаден от компетентен орган, какъвто няма представен. По делото не се доказва и хипотеза за включване на вземането за задължителните осигурителни вноски в списъка на приетите вземания, съобразно изричната разпоредба на чл.164, ал.IV от ДОПК.Според тази норма синдикът включва вземането в списъка на приетите от него вземания, така, както е предявено, в случай, че вземането е установено с влязъл в сила акт. Следва да се съобрази и че въпросните суми за осигуровки касаят възнаграждение на синдик на ответното дружество, който се самоосигурява. Ответното дружество не е данъчно задължено лице възнаграждения на синдика, нито е негов осигурител. Придобиването качеството "синдик" е последица от осъществяването на фактически състав, включващ заповедта на министъра на правосъдието, с която се дава право за упражняване на публичните функции, и акта на съда по несъстоятелността за назначаване. Синдикът е публичен орган на производството по несъстоятелност – частно лице, на което е възложено осъществяването на публични функции по администриране на производството и по принудителното изпълнение върху имуществото на несъстоятелния длъжник, като същевременно е лице, на което срещу заплащане е възложено управлението на чуждо имущество – това на несъстоятелния длъжник, в интерес на запазването, охраняването и попълването на масата на несъстоятелността. Следователно, синдикът е публично овластено лице, на което е възложено от съда администрирането на производството и управлението на чуждо предприятие срещу възнаграждение. Функциите на синдика, вкл.управителните и представителните спрямо длъжника, не възникват от пряко правоотношение с длъжника, а от акт на публично овластяване. Длъжникът не е работодател или възложител на синдика. Това дава отражение и на данъчния и осигурителен статус на лицето, назначено за синдик. Несъстоятелното дружество не е юридически длъжник на подоходните данъци, респ. осигурител. Дружеството не би могло да се разглежда и като платец на дохода, който служебно е длъжен да удържа и внася данъка и осигуровките, независимо, че е предприятие. Такъв може да бъде само работодателя за доходи от трудови правоотношения или платеца на други доходи, ако е предприятие или самоосигуряващо се.Между длъжника и синдика не възниква трудово правоотношение, нито е налично друго гражданско правоотношение, въз основа на което да е извършено плащането. Синдикът изпълнява функциите си по публично правоотношение, възникнало от съдебния акт за назначение, а не по гражданско мандатно възмездно правоотношение с длъжника. Правомощията му да управлява и представлява длъжника също произтичат от публичното правоотношение и от закона. Възнаграждението на синдика се изплаща от средства от масата на несъстоятелността, но в някои от случаите – от предварително авансирани от кредиторите средства. И в двете хипотези възнаграждението се изплаща след разрешение на съда по несъстоятелността чрез разпоредително действие на самия синдик с откритата на негово име специална разплащателна сметка ежемесечно или след одобряване на разпределение. В хипотезата на предварително авансирани средства платец на това възнаграждение не е несъстоятелният длъжник, доколкото тези средства не произхождат от неговото имущество. Същият не би могъл да се определи като платец и когато възнаграждението се изплаща от средства от масата на несъстоятелността, доколкото самото изплащане е в резултат на принудително изпълнение върху тези средства от орган по изпълнението и то в негова полза. И в двете хипотези правното положение на синдика е аналогично на частен съдебен изпълнител – както за принудително събраните такси по изпълнението длъжникът не може да се разглежда като платец на дохода на ЧСИ, за да дължи внасяне на подоходния данък или осигурителните вноски, така също и по отношение на възнаграждението на синдика. Поради това и синдикът сам дължи внасяне на дължимия данък и осигурителни вноски върху получените възнаграждения. Между длъжника и синдика не съществуват правоотношения, обосноваващи възникването на качеството "осигурител" за длъжника спрямо синдика по чл.4 ал.I от КСО Ответното дружество не е "възложител" на синдика – не е лице, за което синдикът работи без трудово правоотношение.Синдикът е "самоосигуряващо се лице" по смисъла на чл.5 ал.II от КСО и сам дължи внасяне на задължителните осигурителни вноски. Следва да се съобрази и установеното по делото, че въпросното възнаграждение на синдика е само начислено, без обаче да има доказателства за неговото плащане.А върху неполучените възнаграждения не се плащат данъци и осигуровки.Същевременно се установи от експертизата и че синдика Гонев няма дъжими данъци и осигуровки. Ето защо ответното дружество не дължи на държавата процесните публични вземания, поради което те не подлежат на събиране в производството по несъстоятелност, открито срещу него. Неоснователността на претенцията относно задсължителните осигурителни вноски, обосновава извод за неоснователност на възражението и в частта относно начислените върху тях лихви в размер на 3 167.01 лева, предвид техния подчинен – акцесорен характер по отношение на главното вземане. Неоснователна е и претенцията на ищеца по отношение невключените в списъка на неприетите вземания и на това за лихви в размер на 3 701.87 лева, претендирани върху присъдената в полза на кредитора държавна такса, съгласно представения от него изпълнителен лист.В тази насока следва да се съобрази, че изискуемостта на вземането за държавни такси и разноски, определени по реда на Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и присъдени с влязло в сила съдебно решение настъпва от момента, в който длъжникът е бил поканен от кредитора да изпълни задължението си.В тази насока няма представени доказателства по делото. Следва да се съобрази и че според о чл.175, ал.1 от ДОПК за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон.Съобразно чл.1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, неплатените в сроковете за доброволно плащане държавни вземания, включително и такси се събират със законна лихва. И двете правила изискват задължението за заплащане на държавни такси, за които е издаден изпълнителен лист въз основа на влязло в законна сила съдебно решение, да се извърши в определен срок, който започва да тече от момента на връчване на поканата за доброволно плащане, доказателства в каквато насока няма. Съобразно изложеното ще следва предявените искове да се отхвърлят като неоснователни. Национална агенция на приходите следва да бъде осъдена да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 165.50 лева, представляваща държавна такса за настоящата инстанция на основание чл.694 ал.VII от Търговския закон.