Решение № 383 от 5.12.2025 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 1049/2025 г.

Производството е по реда на чл.341ал.1 във вр. с чл.306ал.1т.1 от НПК, образувано по жалба на осъдения Д. С. Д. чрез адв. Г. Г. срещу протоколно определение №361/24.06.2025г. по НОХД №276/2025г. по описа на РС- Провадия, с което на основание чл.343б, ал.5 във вр. с ал.3 във вр. с чл.53 от НК е отнет в полза на Държавата ½ ид. част от иззетия като веществено доказателство лек автомобил „Ауди“, модел „А4“ с рег. № ••••••••, негова собственост и е осъден да заплати равностойността на същия на останалата ½ ид.част от същия в размер на 1660лева. В жалбата се сочи, че определението на РС е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и противоречащо на Конституцията на РБ и на правото на ЕС, поради което го обжалва в частта, с която е присъдена равностойността на ½ ид. част от процесното МПС. Защитникът излага становище за противоречие на разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК на конституционните принципи, гарантиращи правовата държава по чл.4ал.1 от Конституцията и принципа на справедливост на гражданите по чл.6ал.2 от Конституцията. Изложени са подробни съображения относно непропорционалността на тази мярка, като с оглед обстоятелството, че съпругата на осъдения е направила отказ от право на основание чл.99 от ЗС от притежаваната от нея ½ д. част от процесния автомобил, то следва да бъде прието, че същото принадлежи изцяло на Д.. С оглед горното моли за произнасяне като се присъди в полза на Държавата и останалата ½ ид.ч. от лекия автомобил. В съдебно заседание жалбоподателят и неговият защитник не се явяват и не заявяват допълнителни съображения към жалбата, която се поддържа с писмена молба. Представителят на ВОП счита, че към датата на деянието осъденият е бил собственик на ½ ид.ч. от автомобила, който е съпружеска имуществена общност, поради което следва да бъде присъдена неговата парична равностойност в пълния размер от 3720лева и в този смисъл моли за произнасяне на съда. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановения акт, намира за установено следното: Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока за обжалване, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. С протоколно определение №361/24.06.2025г. по НОХД № 276/2024г., РС- Провадия е одобрил споразумение по силата, на което Д. С. Д. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, а именно за това, че на 01.04.2025г. на път 3-208 при км. 12+700 до ПГСС „Земя“, в землището на гр. Провадия, обл. Варна е управлявал МПС- лек автомобил „„Ауди“, модел „А4“ с рег. № ••••••••, с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда, а именно 2, 27 на хиляда, установено по надлежния ред с химическа експертиза, като на основание чл.55ал.1т.1 от НК е приел да му бъде наложено за това деяние наказание Лишаване от свобода за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, което е било отложено на основание чл.66ал.1 от НК с ТРИ ГОДИНИ изпитателен срок. Приел e да изтърпи наказание Лишаване от право да управлява МПС за срок ШЕСТ МЕСЕЦА. С определение по реда на чл.306ал.1т.1 от НК, РС след като е констатирал, че по делото е бил иззет процесния лек автомобил и същият е бил придобит по време на брака му с Р.К. Д.а, на основание чл.343б, ал.5 във вр. с чл.53 от НК, е постановил отнемане в полза на Държавата на ½ ид.ч. от същия, като е осъдил Д. да заплати равностойността на останалата ½ ид. част от същия в полза на Държавата в размер на 1660лева. Видно от доказателствата по делото осъдения Д. е сключил граждански брак с Р.К. Д.а на 22.02.1988г. От справка за регистрацията на лек автомобил „„Ауди“, модел „А4“ с рег. № •••••••• е видно, че осъденият Д. е бил регистриран от същия на 09.10.2018г. т.е. по време на брака, поради което се явява съпружеска имуществена общност. Съгласно разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК в случаите по ал. 1 – 4 съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик следва да бъде присъдена неговата равностойност. В момента на постановяване на атакуваното определение осъденият Д. се явява съсобственик със своята съпруга на управлявания от него автомобил, поради което е следвало в производството по чл.306ал.1т.1 от НПК РС да даде възможност на другия съсобственик да участва в това производство. Горното произтича от Решение на Съда на ЕС (трети състав) от 21.10.2021г. по съединени дела C-845/19 и C- 863/19, в което се сочи, че член 8, параграфи 1, 7 и 9 от Директива 2014/42, във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз не допуска национална правна уредба, която позволява отнемането в полза на държавата на имущество, за което се твърди, че принадлежи на лице, различно от извършителя на престъплението, без това лице да има възможност да се конституира като страна в производството по конфискация. От друга страна, към момента на настоящото произнасяне / в сила от 10.11.2025г., обн. в ДВ бр. 65/2025г./ е в действие Глава ДЕВЕТ „а“ от НПК, предвиждаща участие в наказателното производство на трети лица, чието имущество подлежи на отнемане при условията на чл.53 от НК, какъвто се явява и настоящият случай. С оглед горното настоящият въззивен състав счита, че определението на РС следва да бъде отменено, а делото върнато на друг състав на същия съд с оглед участието на заинтересованото лице- съпругата на осъдения в това производство пред първата инстанция, тъй като имуществото, което подлежи на конфискация по реда на чл. 53 от НК принадлежи и на нея с оглед възникналата съсобственост върху процесния автомобил. Лишаването й от право да участва в производството, касаещо съсобствена вещ представлява съществено нарушение на процесуалните правила и е основание за отмяна на обжалвания съдебен акт. Горното е задължително независимо от обстоятелството, че непосредствено след произнасянето на РС съпругата на осъдения е декларирала отказ от право на собственост от автомобила/ не от собствената й ½ ид. ч./ по реда на чл.99 от ЗС. Цитираната разпоредба е относима към правото на собственост върху недвижими имоти. Прилагайки същата по аналогия за движимите вещи се налага извода, че за да породи правно действие спрямо трети лица отказът следва да бъде вписан в КАТ, където подлежат на регистрация МПС. Видно от отговора на КАТ на изричното запитване на съда, горното уведомление на съпругата не е било отразено в регистрацията на процесния автомобил, поради което и към настоящият момент същият е съпружеска имуществена общност. От друга страна, за разлика от ЗН, според който отказът от наследство води до уголемяване дяловете на останалите наследници, то при чл.99 от ЗС отказът от право на собственост не води до увеличаване на дела на другия съсобственик, в случая съпругът, а правото на собственост преминава върху държавата или общината. С оглед горното настоящият състав счита, че към настоящият момент процесният автомобил все още се явява съсобствен, поради което и определнието на РС следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане с участието на другият съпруг в производството. С оглед горното и на основание чл.334т.1 и чл.335ал.2 във вр. с чл.348ал.3т.1 от НПК, съдът