Решение № 1586 от 26.11.2024 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 278/2024 г.

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол/РДНСК/ - Кърджали, с адрес - [населено място], [улица], подадена чрез пълномощник - А. М. М., на длъжност „•••“ в Регионална дирекция за национален строителен контрол/РДНСК/ - Кърджали, служител с юридическо образование, притежаващ удостоверение за придобита юридическа правоспособност №••/••• год., против Решение №101 от 17.06.2024 год., постановено по АНД №673/2023 год. по описа на Районен съд - Кърджали, с което е отменено, като незаконосъобразно, наказателно постановление №КЖ-7 от 27.06.2023 год., издадено от началника на РДНСК - Кърджали, с което, на основание чл.232, ал.4, т.2 от ЗУТ, е наложена глоба, в размер на 3000 лева, на арх.М. М. М., за извършено нарушение на чл.162, ал.4, във вр. с чл. 137, ал.3 от ЗУТ. В жалбата касаторът заявява, че счита, че решението е неправилно и моли същото да бъде отменено, като вместо него съдът да постанови друго, с което да отхвърлите жалбата на арх.М. М. М. като неоснователна и недоказана и да потвърди наказателно постановление №КЖ-7 от 27.06.2023 год., издадено от началника на РДНСК – Кърджали, като законосъобразно. Според касатора, обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалноправните норми, като излага съображения за това. Сочи, че съдът правилно е възприел фактите по делото и се е мотивирал, че в конкретния случай, при преценка законосъобразността на обжалваното НП, не са допуснати нарушения на чл.40 от ЗАНН, във връзка с процедурата по съставянето и връчването на АУАН в присъствие на жалбоподателя. Сочи също, че според съда, съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговарял на изискванията на чл.42 от ЗАНН относно необходимите реквизити, които следва да съдържа и конкретно на т.3 на цитираната норма - да се впишат датата и мястото на извършване на нарушението, влияещо от своя страна на преценката налице ли е надлежно описание на нарушението откъм основните му съставомерни белези: дата, място, начин на осъществяване и че така мотивиран, съдът приел, че по отношение на задължителните реквизити по чл.42, т.3, респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, няма нарушение на процесуалните правила при съставянето на АУАН и НП. По нататък в жалбата касаторът сочи, че според съда, от събраните по делото доказателства се установявало, че арх.М. М., във функциите му на [длъжност], действително е проектирал част „Архитектурна“ на процесния обект „Многофамилна жилищна сграда в [УПИ], кв.••• по ПУП -ПРЗ на [жк], [населено място], сграда-А“, но че според съда обаче, не се доказало същото да е извършено от жалбоподателя в нарушение на разпоредбите на чл.162, ал.4, вр. чл.137, ал.3 от ЗУТ, като районният съд се позовавал на решението на АдмС - Кърджали по адм. дело №591/2022 год., отменящо Заповед №ДК-11-К-5 от 29.11.2022 год. на началника на РДНСК - Кърджали, с мотив, че не са допуснати нарушения на посочените разпоредби на ЗУТ. На следващо място касаторът сочи, че съгласно мотивите на решението, първоинстанционния съд приел, че за процесния проект за строеж на сграда А са спазени изискванията относно характера на застрояването при условията на чл.24, ал.3 от ЗУТ и че височината на жилищната сграда е определена по правилата на чл.24, ал.1, като сграда без корнизи и стрехи, както и че котата на билото е в рамките на допустимото по чл.24, ал.3 от ЗУТ и не е променен характерът на застрояването по чл.23, ал.1, т.2 от ЗУТ, тъй като сградата е с височина 18.35м заедно с котата на билото, което е допустимо по правилата на чл.24, ал.3 от ЗУТ, тъй като не надвишава допустимата стойност от 19.50м/15м + 4.50м/ при приложението на чл.24, ал.3 от ЗУТ и съответно, че според съда, това от своя страна обосновавало извод, че не е налице противоречие с предвижданията на ПУП - ПРЗ за имота. Касаторът счита, че по изложените по-горе съображения, Районен съд - Кърджали неправилно е приел оспореното наказателно постановление на началника на РДНСК - Кърджали за незаконосъобразно и че изложените от съда мотиви са неправилни. Излага довод, че съдът не е съобразил, че в случая са налице две отделни производства, които се развиват по различен законов ред – издаване на административен акт/Заповед №ДК-11-К-5 от 29.11.2022 год. на началника на РДНСК - Кърджали/ по Закона за устройство на територията и издаване на наказателно постановление №КЖ-7 от 27.06.2023 год., издадено от началника на РДНСК - Кърджали - по Закона за административните нарушения и наказания. Касаторът сочи, че със Заповед №ДК-11-К-5 от 29.11.2022 год. на началника на РДНСК - Кърджали са отменени, като незаконосъобразни, Разрешение за строеж №189 от 11.11.2022 год. и одобрения към него технически проект за строеж „Многофамилна жилищна сграда в [УПИ], кв.••• по ПУП - ПРЗ на [жк], [населено място], сграда-А“ и че с наказателно постановление №КЖ-7 от 27.06.2023 год., издадено от началника на РДНСК - Кърджали, е наложена глоба на арх.М. М. М., за това, че във функциите му на [длъжност] е проектирал част „Архитектурна“ към инвестиционен проект за строеж „Многофамилна жилищна сграда в [УПИ], кв.••• по ПУП-ПРЗ на [жк], [населено място], сграда А“, в несъответствие с действащия ПУП - ПРЗ, одобрен със Заповед №1195 от 07.09.2022 год. на кмета на община Кърджали. Касаторът сочи на следващо място, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че височината на сградата е над +15.00м. и че този факт Pайонен съд - Кърджали е посочил и в мотивите на решението си. Според касатора, съдът обаче неправилно приложил материалния закон като е приел, че са спазени условията на чл.24, ал.3 от ЗУТ. Сочи, че съгласно решението, височината на сградата е +18.35м/кота горен ръб на корниза на сградата е +17.30м., замерена от кота +0.00, а кота прилежащ терен е на кота - 1.05м/, което доказвало, че техническият проект е проектиран в несъответствие с предвижданията на ПУП - ПРЗ/предвиждащ височина до +15.00м/, в нарушение на чл.162, ал.4, във връзка с чл.137, ал.3 от ЗУТ. В жалбата се цитира нормата на чл.24, ал.3 от ЗУТ, съгласно която, „Височината на сградата се приема за равна на допустимата, ако сградата е разположена в пространството, ограничено от вертикална равнина, по линията на застрояване с височина, равна на допустимата, и равнина, проведена от тази височина под ъгъл 45 градуса спрямо хоризонта. В този случай котата на билото не може да надвишава с повече от 4.5м височината на сградата, определена при условията на ал.1.“ и нормата на чл.24, ал.5 от ЗУТ, съгласно която, „При прилагането на ал.3 не могат да се променят начинът и характерът на застрояването и правилата и нормативите за съответната устройствена зона.“. Касаторът излага довод, че в конкретния случай, височината на сградата е +18.35м, т.е. височината е над 15м, което определя характера на застрояването като „високо“ по смисъла на чл.23, ал.1, т.3 от ЗУТ и че нормата на чл.24, ал.3 от ЗУТ не може да се приложи, тъй като се променя характера на застрояване от „средно“ във „високо“, което било недопустимо по смисъла на чл.24, ал.5 от ЗУТ. Твърди, че Районен съд - Кърджали е обсъдил едностранно доказателствата по делото, поради което неправилно е възприел фактите и обстоятелствата по делото и въз основа на това е направил неправилни правни изводи, което от своя страна е довело до постановяване на неправилен съдебен акт. Предвид изложеното, касаторът моли съда да уважи предявената касационна жалба, като отмени Решение №101 от 17.06.2024 год. на Районен съд - Кърджали, постановено по АНД №673/2023 год. и вместо него да постанови друго, с което да потвърди наказателно постановление №КЖ-7 от 27.06.2023 год., издадено от началника на РДНСК - Кърджали, като законосъобразно. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът - началник на Дирекция за национален строителен контрол – Кърджали, не се явява, и не се представлява. От А. М. - процесуален представител на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол/РДНСК/ - Кърджали, преди съдебното заседание е депозирана молба, в която заявява, че поддържа подадената касационна жалба, по изложените в нея съображения. По същество, отново моли съда да уважи предявената касационна жалба, като отмени Решение №101 от 17.06.2024 год. на Районен съд - Кърджали, постановено по АНД №673/2023 год. по описа на съда и вместо него да постанови друго, с което да потвърди, като законосъобразно, наказателно постановление №КЖ-7 от 27.06.2023 год., издадено от началника на РДНСК - Кърджали. Моли също да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и моли същият да бъде намален, в случай че касационната жалба не бъде уважена. Ответникът по касация – М. М. М., редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се от редовно упълномощения си процесуален представител - адв.В. М. от АК – [населено място], която оспорва касационната жалба и счита, че същата е неоснователна. Моли съда да остави в сила обжалвания съдебен акт, тъй като счита същия за правилен и законосъобразен, както и че не страда от посочените в касационната жалба оплаквания. Счита, че касационната жалба е чисто формална и в нея касаторът по-скоро е цитирал части от съдържанието на съдебния акт, който е обжалвал, отколкото да е формулирал някакви ясни и конкретни съображения, обосноваващи основания за касиране. Счита също, че хода на първоинстанционното производство се установило, че ответникът по касация ми не е допуснал посоченото в АУАН и в НП нарушение и в тази насока, правилно Районен съд – Кърджали се позовавал на влезлите в сила решения на АдмС – Кърджали и по-конкретно, на Решение №276 от 28.08.2023 год. по адм.дело №591/2023 год. по описа на AдмC – Кърджали и Решение №2011 от 20.02.2024 год. по адм.дело №9674/2024 год. по описа на ВАС на Р.България и че от цитираните съдебни актове несъмнено се установявало, че ответникът не е допуснал посоченото в АУАН и в НП нарушение. Счита на следващо място, че тези съдебни решения на АдмС – Кърджали и на ВАС на Р.България са задължителни за Районен съд – Кърджали и в тази насока намира, че са абсолютно несъстоятелни изложените в касационната жалба оплаквания, че Районен съд – Кърджали неправилно се позовал на цитираните съдебни актове. Излага и довод, че в хода на съдебното производство не се доказало и не се установило извършеното нарушение и в този смисъл, насочва вниманието на съда към Констативен протокол №РС-КЖ-189 от 23.11.2022 год., съставен от актосъставителя - инж.В. Ц. Д.. Сочи, че в този констативен протокол, който послужил като основание за съставяне на АУАН, не фигурирало посоченото в самия акт нарушение, а именно - за одобряване и съгласуване на инвестиционните проекти или съответно за тяхното изработване и в тази насока, държи да посочи, че необяснимо и в НП било вменено във вина и чуждо поведение и действие, извършено от друго лице. Сочи, че в НП било записано, че „техническият проект е оценен с комплексния доклад в несъответствие с ПУП - ПРЗ“ и че комплексният доклад за оценка за съответствие се изготвя от лицензирана фирма - консултант, която не е свързана с проектанта, както и че на лицензираната фирма, която изготвила комплексния доклад за оценка на съответствието на инвестиционните проекти с основните изисквания за строежите, също било съставено НП за същото нарушение, което отново било отменено, с влязло в сила Решение №51 от 04.04.2024 год. на Pайонен съд – Кърджали, постановено по АНД №437/2023 год. по описа на същия съд. Сочи, че в този смисъл било и Решение №199 от 25.10.2023 год. на Pайонен съд - Кърджали, постановено по АНД №681/2023 год. по описа на същия съд, оставено в сила с Решение от 26.03.2024 год. на АдмС - Кърджали, постановено по КАНД №160/2024 год. по описа същия съд, които разглеждали и разрешавали напълно сходен по фактически и правни обстоятелства казус, както настоящия съдебен случай. В този смисъл счита, че касационната жалба е неоснователна и моли съдът да я отхвърли и да остави в сила решението на Районен съд – Кърджали. Моли да бъдат присъдени направените разноски по делото, за които представя списък на разноски. Подробни съображения в подкрепа на обжалваното решение излагаа в писмена защита, която представя в съдебно заседание. Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, като счита, че е правилен изводът на Районен съд – Кърджали за това, че не са били събрани доказателства да е осъществен съставът на процесното нарушение на разпоредбите на ЗУТ. С оглед на тези съображения, счита, че обжалваното решение на Районен съд – Кърджали следва да бъде оставено в сила. Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима. Релевираното от касатора касационно основание е нарушение на закона - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното Решение №101 от 17.06.2024 год., постановено по АНД №673/2023 год., Кърджалийският районен съд е отменил наказателно постановление №КЖ-7 от 27.06.2023 год., издадено от началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Кърджали, с което, на основание чл.232, ал.4, т.2 и чл.239, ал.1, т.2, във вр. с чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ, на М. М. М. от [населено място], [улица], [адрес], [област], с [ЕГН], е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 3000.00/три хиляди/ лева, за извършено нарушение на чл.162, ал.4, във вр. с чл.137, ал.3, във вр. с чл.232, ал.4, т.2 от ЗУТ. Със същото решение, Кърджалийският районен съд е осъдил Дирекция за национален строителен контрол/ДНСК/ - град София да заплати на М. М. М. от [населено място], [улица], [адрес], [област], сумата от 900.00/деветстотин/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство. За да постанови съдебния си акт, от фактическа страна районният съд е приел за установено, че на 23.11.2022 год., свидетелят В. Д. - ••• в РДНСК - Кърджали, извършила служебна проверка по реда на чл.156 от ЗУТ, на Разрешение за строеж №189 от 02.11.2022 год., което било издадено от главния архитект на Община Кърджали, за обект: „Многофамилна жилищна сграда в [УПИ], кв.••• по ПУП - ПРЗ на [жк], [населено място], Сграда - А“. След проверка на документацията, свидетелят Д. констатирала, че проектът бил проектиран от арх.М. М., в качеството му на [длъжност], в нарушение на ПУП - ПРЗ на [населено място]. Съдът е описал, че с договор за прехвърляне чрез дарение на фирмата на едноличен търговец, ведно с предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, от 29.05.2007 год., вписан в Служба по вписванията - [област] с peг.№•••/••• год., „•••“ ЕООД [населено място] е придобило фирмата на ЕТ „•••“ [населено място], като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, ведно с правото на собственост върху ПИ с [идентификатор] по КК и КР на [населено място], ведно с построените в имота сграда с [идентификатор] и сграда с [идентификатор]. В мотивите е описано, че с договор за продажба на недвижими имот, материализиран в Нотариален акт за продажба на недвижим [имот номер], т.••, peг.№••, дело №••/••• год. на помощник - нотариус при нотариус Д. Г., „•••“ ЕООД е придобило собствеността върху имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място], целият с площ 683 кв.м., със стар идентификатор [УПИ] и че видно от Скица на поземлен имот №••• от ••• год., поземлен имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място], с площ 5382 кв.м., е с предишни идентификатори [идентификатор] и [идентификатор]. По-нататък в мотивите е описано, че с Разрешение за строеж №117 от 11.06.2021 год., издадено от главния архитект на община Кърджали, на основание чл.150, ал.3, във вр. с чл.148, ал.2 от ЗУТ, на „•••“ ЕООД е дадено разрешение за строителство на обект: „Многофамилна жилищна сграда в [УПИ], кв.••• по ПУП - ПРЗ на [жк], въз основа на одобрен ПУП - ПЗ със Заповед №601 от 11.06.2021 год. на кмета на община Кърджали и че със Заповед №1195 от 07.09.2022 год., издадена от кмета на община Кърджали, е одобрено изменението на ПУП - ПРЗ на урегулиран поземлен имот [УПИ] и [УПИ], кв.••• по плана на [жк], [населено място], като за новообразувания имот/[УПИ], с площ 5382 кв.м./ било предвидено ново застрояване, при което се променила устройствената зона, като от обществено обслужваща зона/Оо/ се преминава в зона със средноетажно жилищно застрояване/Жс/, съгласно изменение на ОУП в тази част на града, при следните параметри: Височина до 5 етажа - 15 м.; Плътност на застрояването до 70%; Интензивност Кинт - 2.0 и Озеленяване - 30%. В мотивите към решението е описано на следващо място, че със Заявление за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти, по които се издава разрешение за строеж, с Вх.№АС-ДС-62 от 04.11.2022 год. „•••“ ЕООД е отправило искане до главния архитект на община Кърджали, да бъдат съгласувани и одобрени приложените проекти за строеж на „Многофамилна жилищна сграда в [УПИ], кв.••• по ПУП - ПРЗ на [жк], [населено място], Сграда - А“, като едновременно с одобряването на инвестиционния проект бъде издадено и разрешение за строителство и че с Разрешение за строеж №189 от 11.11.2022 год., издадено от главния архитект на община Кърджали, на основание чл.148, ал.2 от ЗУТ, на „•••“ ЕООД било дадено разрешение за строителство на обект: „Многофамилна жилищна сграда в [УПИ], кв.••• по ПУП - ПРЗ на [жк], [населено място], Сграда - А“. Описано е също, че със Заповед №ДК-11-К-5 от 29.11.2022 год., издадена от началника на РДНСК – Кърджали, било отменено, като незаконосъобразно, Разрешение за строеж №189 от 11.11.2022 год., издадено от главния архитект на община Кърджали и одобрения към него технически проект за „Многофамилна жилищна сграда в [УПИ], кв.••• по ПУП - ПРЗ на [жк], [населено място], Сграда - А“. Районният съд е посочил, че горната фактическа обстановка е установил от показанията на свидетелите В. Д. и Г. Я.; Акт за установяване на административно нарушение №К-8 от 21.02.2023 год.; заверено копие на Констативен протокол от 23.11.2022 год.; заверено копие на Проектна документация по част „Пожарна безопасност“, „Геодезия - трасировъчен план“ и „Електрическа“; заверено копие на Разрешение за строеж №189 от 11.11.2022 год., заверено копие на Заповед №1195 от 07.09.2022 год.; заверено копие на Заповед №ДК11-К-5 от 29.11.2022 год.; копие на Заповед №РД-13-047 от 04.02.2022 год.; заверено копие на Решение №276 от 28.08.2023 год. по адм.дело №591/2022 год. на AдмC - Кърджали; заверено копие на Извадка от ПУП; заверено копие на Заповед за одобряване на изменение на ПУП – ПРЗ; заверено копие на Заповед №РД-13-047 от 04.02.2022 год. за предоставяне на правомощия на началниците на регионални дирекции за национален строителен контрол, както и от другите, приети по делото, писмени доказателства. При така установената фактическа обстановка, от правна страна районният съд е посочил най-напред, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество. Съдът е посочил, че разпоредбата чл.162, ал.4 от ЗУТ предвижда, че проектантът носи отговорност за проектирането на строежа в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план, изискванията на чл.169, ал.1 и 3, както и с изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и че проектантът предвижда в инвестиционния проект строителни продукти с характеристики, чиито показатели отговарят на националните изисквания за влагане на строителните продукти в строежите съгласно наредбата, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, на основание чл.9, ал.2, т.5 от Закона за техническите изисквания към продуктите. Посочил е също, че според чл.137, ал.3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закони че санкцията за нарушението е наложена на основание чл.232, ал.4, т.2 от ЗУТ, предвиждащ да се наказва с глоба от 3000 до 15000 лева, ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, лице, което като [длъжност] изработва проекти, несъобразени с този закон, актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството или не упражнява авторски надзор, съобразно сключения договор. От съдържанието на тези разпоредби районният съд е извел извод, че субект на това нарушение може да бъде само лице, което е [длъжност], като е посочил, че дефиниция на понятието „[длъжност]“ дава чл.162, ал.1 от ЗУТ, според която, това е: физическо или юридическо лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата проектантска правоспособност. Приел е за безспорно установено по делото, че жалбоподателят М. М. е [длъжност]. Съдът, след запознаване с доказателствата по делото е констатирал, че при съставяне на акта за установяване на административното нарушение е допуснато съществено процесуално нарушение, като е посочил, че съгласно чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН, в акта следва да се съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено и че в случая, в акта за установяване на административно нарушение е възприето от контролния орган, че част „Архитектура“ към инвестиционният проект за строеж „Многофамилна жилищна сграда в [УПИ], кв.••• по ПУП - ПРЗ на [жк], [населено място], Сграда - А“ е проектиран от жалбоподателя в несъответствие с предвижданията на подробния устройствен план, както и е посочено, че стоежът е неправилно категоризиран в нарушение на чл.137, ал.1, т.3, б.„б“ от ЗУТ и Наредба №1/30.06.2003 год. за номенклатурата на видовете строежи, тъй като ПУП - ПРЗ предвиждал средноетажно жилищно застрояване, а съгласно графичната част към част „Архитектурна“ на одобрения технически проект на горепосочения обект, същият представлявал високо застрояване. Районният съд е намерил, че в конкретния случай, при преценка законосъобразността на обжалваното НП, не са допуснати нарушения на чл.40 от ЗАНН, във връзка с процедурата по съставянето и връчването на АУАН в присъствие на жалбоподателя, като е посочил, че съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН относно необходимите реквизити, които следва да съдържа и конкретно на т.3 на цитираната норма - да се впишат датата и мястото на извършване на нарушението, влияещо от своя страна на преценката - налице ли е надлежно описание на нарушението откъм основните му съставомерни белези: дата, място, начин на осъществяване. Съдът е посочил, че твърдения в тази насока е необходимо да се съдържат всякога и в акта, и в НП, като техни задължителни реквизити по чл.42, т.3, респ. по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и че в случая, в съставения акт за установяване на административно нарушение изрично е посочено, че нарушението е оспорено и че е извършено в периода от 07.09.2022 год. до 02.11.2022 год. в [населено място], [жк], [улица], т.е. че по отношение на тези реквизити няма нарушение на процесуалните правила при съставянето на АУАН и наказателното постановление. Районният съд е приел за безспорно по делото, че съгласно Заповед №1195 от 07.09.2022 год., издадена от кмета на община Кърджали, е одобрено изменението на ПУП - ПРЗ на урегулиран поземлен имот [УПИ] и [УПИ], кв.••• по плана на [жк], [населено място] и че за новообразувания имот - [УПИ], с площ 5382 кв.м., е предвидено ново застрояване, при което се променя устройствената зона - от обществено обслужваща зона/Оо/ се преминава в зона със средноетажно жилищно застрояване/Жс/, съгласно изменение на ОУП в тази част на града при следните параметри: Височина до 5 етажа - 15 м.; Плътност на застрояването до 70%; Интензивност Кинт - 2.0 и Озеленяване - 30%. Съдът е посочил, че нормата на чл.23 от ЗУТ регламентира, че характерът на застрояването се определя в зависимост от височината на сградите на основното застрояване, както следва: 1. ниско застрояване - с височина до 10 м; 2. средно застрояване - с височина до 15 м; 3. високо застрояване - с височина над 15 м. Районният съд е посочил, че видно от приетата по делото проектна документация, процесната сграда А е с височина +18.56 м. и че броят на етажите на сградите не е елемент от характера на застрояването, който се определя от височината им, определена по реда на чл.24 от ЗУТ, като съгласно ал.1 на разпоредбата, височината на сградата се определя в абсолютни мерки от котата на средното ниво на прилежащия терен за съответната ограждаща стена: до котата на пресечната линия на фасадната плоскост с покривната плоскост - при сгради със стрехи; до котата на горната повърхност на корниза - при сгради с корнизи; до котата на най-високата точка на ограждащите стени - при сгради без корнизи и без стрехи. Посочил е също, че по силата на ал.3 от нормата, височината на сградата се приема за равна на допустимата, ако сградата е разположена в пространството, ограничено от вертикална равнина, по линията на застрояване с височина, равна на допустимата и равнина, проведена от тази височина под ъгъл 45 градуса спрямо хоризонта и че в този случай, котата на билото не може да надвишава с повече от 4.5 м височината на сградата, определена при условията на ал.1 от ЗУТ/вероятно от чл.24/. На следващо място, районният съд е посочил, че видно от приложената проектна документация за процесната сграда А е, че от кота 0, горен ръб на корниз е +17.30м, а кота прилежащ терен, е на кота - 1.05м от двете страни, т.е. по двете противоположни фасади и че при сумиране на разликата между кота 0.00 и прилежащия терен - 1.05м и добавянето й към 17.30м се получава 18.35м. и че от прилежащия терен по така приетия застроителен план, е налице задължението да има кота корниз +15 м плюс откоса, който е почти от 45°, т.е. още 4.50 м до т.нар. кота „било” или максималната височина на сградата. Съдът е приел, че в този смисъл, максималната височина на сградата би следвало да се счита като сумата от 15м + 4.50м и това е равно на 19.50м., както и е приел, че с този допълнителен етаж, счетен за „подпокривен”, по този начин не се променя характера на строителството, защото то си остава „средноетажно”, тъй като е спазена кота корниз +15 м, спрямо ограничителната линия на основното застрояване. С оглед всичко това, районният съд е счел, че максималната височина на сградата, отчитайки кота корниз по чл.24, плюс допустимите 4.50м по ал.3 на нормата, че максимално допустимата височина - т.нар. кота „било” е 19.50 м. и че в случая тя не е достигната и именно поради тази причина е приел, че характерът на застрояването на сградата е средноетажен. Предвид горното, решаващият съдебен състав е извел извод, че с процесния проект за строеж на сграда А са спазени изискванията относно характера на застрояването, при условията на чл.24, ал.3 от ЗУТ и че височината на жилищната сграда е определена по правилата на чл.24, ал.1, като сграда без корнизи и стрехи, както и че котата на билото е в рамките на допустимото по чл.24, ал.3 от ЗУТ. Съдът е приел, че не е променен характерът на застрояването по чл.23, ал.1, т.2 от ЗУТ, тъй като сградата е с височина 18.35м заедно с котата на билото, което е допустимо по правилата на чл.24, ал.3 от ЗУТ, тъй като не надвишава допустимата стойност от 19.50м/15м + 4.50 м/ при приложението на чл.24, ал.3 от ЗУТ и че това от своя страна обосновава извод, че не е налице противоречие с предвиждането на ПУП - ПРЗ за [УПИ], кв.••• на [жк], [населено място], респективно относно зоната, в която попада имота и за която е предвидено средноетажно жилищно застрояване. Така, районният съд е извел и извод, че не е осъществен състава на нарушението, поради което издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че арх.М. М. от [населено място], във функциите му на [длъжност], действително е проектирал графичната част на част „Архитектурна“ към инвестиционният проект за строеж „Многофамилна жилищна сграда в [УПИ], кв.••• по ПУП - ПРЗ на [жк], [населено място], Сграда - А“, но че не се установява обаче по безспорен и несъмнен начин, същото да е извършено от него в нарушение на разпоредбите на чл.162, ал.4, във вр. с чл.137, ал.3 от ЗУТ и чл.6, ал.3, т.2 от Наредба №1 от 30.06.2003 год. за номенклатурата на видовете строежи. Съдът е посочил, че аргумент в тази насока е решението на AдмC - Кърджали по адм.дело №591/2022 год., отменящо Заповед №ДК11-К-5 от 29.11.2022 год. на началника на РДНСК - Кърджали, с която са отменени Разрешение за строеж №189 от 11.11.2022 год. и одобрения технически проект към него за процесния обект, с мотива, че не са допуснати нарушения на горепосочените разпоредби от ЗУТ. Съдът е посочил най-сетне, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, страните имат право на разноски в процеса и че с оглед изхода на делото, такива се дължат единствено на жалбоподателя, който е направил искане за присъждане на разноски, в размер на 900 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Съдът е отбелязъл, че съобразно чл.63д, ал.2 от ЗАНН е направено и възражение от административнонаказващият орган за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар и определяне на такъв към минимума, предвиден в закона, което съдът не е възприел, както според решаващия състав, делото се отличава с фактическа и правна сложност, което налага присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение над минимума, предвиден в чл.18, ал.2, във вр. с чл.7, ал.2. т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 900 лева и че следва на жалбоподателя да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение възнаграждение, в размер на 900 лева. Съдът е отбелязъл също, че доколкото издателят на наказателното постановление е Регионална дирекция за „Национален строителен контрол“ – Кърджали /издател всъщност е началникът на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Кърджали/, която е структурно звено на Дирекция за национален строителен контрол/ДНСК/ - град София, в качеството й на първостепенен разпоредител с бюджетни средства, то именно Дирекция за национален строителен контрол/ДНСК/ - град София, в качеството й на юридическо лице, следва да понесе разноските по делото. При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд също така е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл. Настоящата инстанция намира най-напред, че за да постанови своя съдебен акт, Кърджалийският районен съд е събрал всички необходими доказателства – и писмени, и гласни, при спазване на съдопроизводствените правила. Приетата от съда в мотивите към обжалваното решение фактическа обстановка е правилно и вярно установена и напълно се подкрепя от събраните по делото доказателства, поради което тя в пълна степен се споделя и от касационната инстанция в настоящия състав. Настоящият съдебен състав споделя изводите на въззивния съд, както и намира, че въз основа на същите, съдът е постановил един правилен и законосъобразен краен съдебен акт. Във връзка с наведените в касационната жалба оплаквания и доводи съдът счита също така, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на решението на въззивния съд, а следва и да се отбележи, че касационната жалба до голяма степен е формална, като в нея касаторът повече е цитирал части от съдържанието на обжалвания съдебен акт, отколкото да е формулирал ясни и конкретни съображения, обосноваващи основания за отмяна на същия. Независимо от това, съдът следва да посочи, че за да отмени обжалваното наказателно постановление, съставът на Pайонен съд - Кърджали е приел, че в конкретния случай административното нарушение, за което е наказан ответникът по касация в настоящото производство, не е осъществено, като тези изводи на районния съд настоящата инстанция намира за правилни и законосъобразни, като счита, че те са изведени на база обективно разглеждане на установените факти и събраните доказателства по делото. На ответника по касация, с обжалваното наказателно постановление е наложено административното наказание „глоба“, в размер на 3000 лева, за това, че е проектирал част „Архитектурна“ към инвестиционен проект за строеж: „Многофамилна жилищна сграда” в [УПИ], кв.••• по ПУП - ПРЗ на [жк], [населено място], сграда-А“, в несъответствие с действащия ПУП - ПРЗ, одобрен със Заповед №1195 от 07.09.2022 год. на кмета на Община Кърджали, с което нарушил чл.162, ал.4, във връзка с чл.137, ал.3 от ЗУТ. Твърдяното за извършено от ответника административно нарушение, в обжалваното наказателно постановление е описано по следния начин: „Съгласно графичната част към част „Архитектурна“ на одобрения на 11.11.2022 год. технически проект, строежът представлява 6-етажна жилищна сграда с посочена височина +16.80м„ измерена от кота +0.00м., невключваща височината от кота +0.00м. до кота средно ниво на прилежащия терен. Съгласно геодезическо заснемане към част „Геодезия“ на одобрения на 11.11.2022 год. технически проект, кота средно ниво на прилежащия терен е 235.49м. Предвид посочената височина на жилищната сграда +16.80м. = 254.05м. и кота средно ниво на прилежащия терен 235.49м., височината на сградата е +18.56 м., определена от кота средно ниво на прилежащия терен, до котата на най-високата точка на ограждащите стени, в съответствие с чл.24, ал.1 от ЗУТ. Предвид височината на сградата +18.56 м., техническият проект е оценен с комплексния доклад в несъответствие с ПУП - ПРЗ, одобрен със Заповед №1195 от 07.09.2022 год. на кмета на Община Кърджали, предвиждащ височина до 5 етажа - 15 метра“. Така посоченото, респ. описано нарушение в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление е формулирано при неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните разпоредби на ЗУТ досежно височината на проектираната сграда, респ. досежно нейната категория. Това съдът намира че е така, тъй като височината на сградата е определена в проекта по относимите законови правила и норми, а именно по чл.24, ал.3 от ЗУТ. Според одобрения застроителен план, сградата следва да има кота корниз +15 м./която е спазена в проекта, видно от чертеж 11, Разрез „Б-Б“/ и отстъпа от линията на застрояване, а като се добави откоса, който е от 45 градуса, още 4.50 м. до т.нар. кота „било” или максималната височина на сградата би следвало да се счита като сумата от 15 м.+4.50 м., при което се получава 19.50 м./в случая АНО констатира височина от 18.56м./, но не тази височина е определящата за характера на застрояването, а височината на котата на корниза, която в инвестиционния проект е посочена, т.е. равна на 15м. и е спазена. Във връзка с горното следва да се посочи, че в този смисъл са и фактическите установявания на две съдебни инстанции: АдмС – Кърджали и ВАС, изложени в мотивите на постановените от тях съдебни решения, по повод обжалването на Заповед №ДК-11-К5 от 29.11.2022 год. на началник на РДНСК – Кърджали, с която е отменено, като незаконосъобразно, Разрешение за строеж №189 от 11.11.2022 год. и одобрения към него технически проект, за „Многофамилна жилищна сграда в [УПИ], кв.••• по ПУП-ПРЗ на [жк], [населено място], сграда-А“, с възложител „•••“ ЕООД [населено място]. Едно от фактическите и правни основания за издаването на тази заповед е именно процесното нарушение, описано в нея, вменено за извършено от ответника по касация в настоящото производство, каквото обаче не е било допуснато, според подробните фактически изяснявания и правни изводи, изложени в мотивите към Решение №276 от 28.08.2023 год., постановено по адм.дело №591/2023 год. по описа на AдмC – Кърджали, а и в мотивите на Решение №2011 от 20.02.2024 год., постановено по адм.дело №9674/2024 год. по описа на ВАС – Второ отделение, с което обжалваното Решение №276 от 28.08.2023 год., постановено по адм.дело №591/2023год. по описа на AдмC – Кърджали, е оставено в сила. В мотивите на влязлото в сила съдебно решение, постановено по адм.дело №591/2023 год., АдмС – Кърджали, е посочено, че нормата на чл.23 от ЗУТ регламентира, че характерът на застрояването се определя в зависимост от височината на сградите на основното застрояване, както следва: 1. ниско застрояване - с височина до 10 м: 2. средно застрояване - с височина до 15 м: 3. високо застрояване - с височина над 15 м. и че броят на етажите на сградите не е елемент от характера на застрояването, който се определя от височината им, определена по реда на чл.24 от ЗУТ. Посочено е, че съгласно ал.1 на разпоредбата, височината на сградата се определя в абсолютни мерки от котата на средното ниво на прилежащия терен за съответната ограждаща стена: до котата на пресечната линия на фасадната плоскост с покривната плоскост - при сгради със стрехи: до котата на горната повърхност на корниза - при сгради с корнизи: до котата на най-високата точка на ограждащите стени - при сгради без корнизи и без стрехи, а по силата на ал.3 от нормата, височината на сградата се приема за равна на допустимата, ако сградата е разположена в пространството, ограничено от вертикална равнина, по линията на застрояване с височина, равна на допустимата, и равнина, проведена от тази височина под ъгъл 45 градуса спрямо хоризонта и е в този случай, котата на билото не може да надвишава с повече от 4.5 м височината на сградата определена при условията на ал.1. В мотивите към това влязло в сила решение АдмС – Кърджали е описал, че видно от т.1 на заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, в чертеж разрез Б-Б от част „Архитектурна“/чертеж 11 от класьор №3, приет по делото/ е отбелязано отдръпване навътре в имота от ограничителната линия на основното застрояване на 1.55м и че в чертеж разрез Б-Б от част „Архитектурна” е отбелязана точката с височина 15.00м от прилежащия терен, като от нея нагоре е котирана и линията, до която би следвало да достигне кота „било“, а именно - 4.50м над точката, отбелязваща кота +15.00м. Съдът е посочил, че тъй като архитектурното решение на сградата не предвижда подпокривно пространство и скатен покрив (където би могло да се говори за кота „било“), а е решена с плосък покрив и корниз, то максимално допустимата височина на кота „било“ +19.50м не е постигната и нормата на чл.24, ал.3 от ЗУТ не е нарушена, като отдръпването на фасадата на сградата навътре от ограничителната линия на основното застрояване не е еднакво по цялата дължина на фасадата, поради приетите с ПУП - ПЗ ограничителни линии. В мотивите съдът е отбелязъл, че ограничителната линия на основното застрояване е нанесена на чертеж „Разпределение кота +0.00 = 237.25“ в част „Архитектурна“, като площта на елемента по чл.93, ал.2 от Наредба №7, отразен в чертеж 8 „Разпределение кота +14.00 = 251.25“ и чертеж 11 „Разрез Б-Б“ от част „Архитектурна“ е 4.25 кв.м. Съдът е посочил, че съгласно ПУП – ПЗ, в имота е предвидено средноетажно застрояване - Жс - свободно застрояване с височина до 15м. и че в част „Архитектурна“: ограничителната линия на основното застрояване отстои на 5.00м от регулационната граница на [УПИ], а стълбищната клетка е на 1.55м от ограничителната линия на основното застрояване и че следователно, сградата е на 6.55м от регулационната граница на УПИ I – 5598, като в част „Геодезия”, това отстояние не е било котирано. В мотивите към това влязло в сила решение АдмС – Кърджали се е обосновал и с дадените пояснения в съдебно заседание от вещото лице арх.В., който е уточнил, че от кота 0, горен ръб на корниз е +17.30м, а кота прилежащ терен е на кота -1.05м от двете страни, т.е. по двете противоположни фасади и че при сумиране на разликата между кота 0.00 и прилежащия терен - 1.05м и добавянето й към 17.30м се получава 18.35м. В мотивите е отбелязано, че вещото лице е уточнило, че от прилежащия терен по така приетия застроителен план е налице задължението да има кота корниз +15м плюс откоса, който е почти от 45°, т.е. още 4.50 м до т.нар. кота „било” или максималната височина на сградата и че в този смисъл максималната височина на сградата би следвало да се счита като сумата от 15м + 4.50 м, което е равно на 19.50 м. В мотивите към решението е посочено също, че с този допълнителен етаж, който според вещото лице можел да се нарече „подпокривен”, не се променял характера на строителството, защото то си оставало „средноетажно”, тъй като била спазена кота корниз +15 м спрямо ограничителната линия на основното застрояване. В мотивите е отразено също, че вещото лице е пояснило, че сградата била навътре от ограничителната.линия и тя не била над 15 м. и е посочило, че кота „корниз“ е спазена и следващите 4.50 м, които са допустими по чл.24, също са спазени, както и че е счело за необходимо да посочи, че точно кота 15м е върху ограничителната линия на основното застрояване и това е линия спрямо съседния имот и има 5м от границата на имота, като е спазена котата 15 м. В мотивите е отразено също, че вещото лице е уточнило, че единственото излизане отгоре, което е отбелязано на другите чертежи на план „Покрив”, за който има отделен чертеж, е около 4.5 м. при положение, че е можело до 20%, но не повече от 25 кв.м. и това е т.нар. „кула”, като с оглед всичко това, вещото лице е счело, че максималната височина на сградата, отчитайки кота „корниз“ по чл.24, плюс допустимите 4.50м по ал.3 на нормата, че максимално допустимата височина или т.нар. кота „било” е 19.50м и в случая тя не била достигната. В мотивите е посочено също така, че именно поради тази причина вещото лице приема, че характерът на застрояването на сградата е средноетажен. Предвид възприетите в мотивите към решението фактически установявания и с оглед заключението на вещото лице, което в тази му част АдмС – Кърджали е възприел изцяло, като обективно и компетентно изготвено, съдът е достигнал до правния извод, че с процесния проект за строеж на сграда А са спазени изискванията относно характера на застрояването при условията на чл.24, ал.3 от ЗУТ. Съдът е приел, че височината на жилищната сграда е определена по правилата на чл.24, ал.1 от ЗУТ като сграда без корнизи и стрехи и че котата на билото е в рамките на допустимото по чл.24, ал.3 от ЗУТ, както и че не е променен характерът на застрояването по чл.23, ал.1, т.2 от ЗУТ, тъй като сградата е с височина 18.35м, заедно с котата на билото, което е допустимо по правилата на чл.24, ал.3 от ЗУТ, тъй като не надвишава допустимата стойност от 19.50 м/15м + 4.50м/ при приложението на чл. 24, ал. 3 от ЗУТ. АдмС – Кърджали е приел също, че това от своя страна обосновава извода, че не е налице противоречие с предвиждането на ПУП - ПРЗ за [УПИ] на кв.•••, [населено място], респ. относно зоната, в която попада имотът и за която е предвидено средноетажно жилищно застрояване. Следва да се добави, че този правен извод на АдмС – Кърджали е възприет и от касационната съдебна инстанция в мотивите към постановеното Решение №2011 от 20.02.2024 год., постановено по адм.дело №9674/2024 год. по описа на ВАС – Второ отделение. В тези мотиви ВАС е посочил, че изводите на административния съд и в тази част са обосновани от събраните доказателства и са правилни с оглед приложимия закон, както следва: по отношение височината на процесната сграда, относима за категорията на строежа, както и във връзка с изискването за съответствие на техническия проект с предвижданията на ПУП - ПРЗ за характера на застрояване и че в оспореното решение на АдмС – Кърджали се съдържат фактически констатации, обосновани от документите по преписката и заключението на вещото лице, за това, че височината по проекта е 15.00м от прилежащия терен, изчислена по правилото на чл.24, ал.1 от ЗУТ за сграда без корнизи и стрехи, а котата на билото е 18.35м, което е в рамките на допустимото по чл.24, ал.3 от ЗУТ и не нарушава забраната по чл.24, ал.5 от ЗУТ, тъй като не променя характера на застрояване, с оглед на което са формирани правни изводи за съответствие на проекта с ПУП - ПРЗ, който предвижда средноетажно застрояване и се потвърждава правилността на категорията на строежа - IV категория, според разрешението за строеж. ВАС в мотивите към решението си изрично е посочил, че с горните доводи се обосновава липсата на допуснато нарушение на чл.145, ал.2 от ЗУТ при съгласуване на техническия инвестиционен проект от главния архитект на общината, както и на чл.142, ал.5, т.1 от ЗУТ при оценката за съответствие на инвестиционния проект в комплексния доклад и че в посочените части, заповедта на началника на РДНСК - Кърджали е преценена като незаконосъобразна. В мотивите е посочено също, че с аргументи за категорията на строежа, която е определена правилно за IV според издаденото разрешение, съдът е отрекъл необходимостта от становище от органите за пожарна безопасност и защита на населението при съгласуване на техническия проект, респ. отрекъл е наличието на нарушение на чл.144, ал.1, т.7 от ЗУТ, а доводите на органа в обратен смисъл са приети за незаконосъобразни. Така, касационната инстанция в настоящия състав намира, че изложеното по-горе в мотивите на посоченото решение на АдмС – Кърджали и на Върховния административен съд – Второ отделение, с което решението на първоинстанционния съд е оставено в сила, в напълно достатъчна степен обосновава извод за това, че действително, твърдяното нарушение, за което срещу ответника по касация в настоящото производство е било издадено процесното наказателно постановление, не е било извършено, т.е. липсва съставомерно деяние, което да съставлява основание за ангажиране на административнонаказателната му отговорност. Неоснователен се явява доводът в касационната жалба, че районният съд не бил съобразил, че в случая са налице две отделни производства, които се развивали по различен законов ред – издаване на административен акт/Заповед №ДК-11-К-5 от 29.11.2022 год. на началника на РДНСК - Кърджали/ по Закона за устройство на територията и издаване на наказателното постановление №КЖ-7 от 27.06.2023 год. на началника на РДНСК - Кърджали - по Закона за административните нарушения и наказания. Действително в случая са налице две отделни производства, но няма как да се приеме, че фактите и обстоятелствата, посочени в Заповед №ДК-11-К-5 от 29.11.2022 год. на началника на РДНСК – Кърджали, касаещи височината на проектираната от ответника сграда, респ. вида на застрояването и съответствието на проекта с предвижданията на действащия ПУП – ПРЗ, за които, в хода на съдебните административни производства, с решенията и на двете съдебни инстанции е прието, че не са налице, респ., че при проектирането на сградата не са допуснати сочените в заповедта нарушения, същевременно за същите, в съдебното административнонаказателно производство да се приеме, че са налице, респ. че тези нарушения при проектирането са извършени. Това е така най-малкото и поради факта, че съдебното административно производство по оспорване на Заповед №ДК-11-К-5 от 29.11.2022 год. на началника на РДНСК – Кърджали е приключило с окончателното съдебно решение на ВАС – Второ отделение, на 20.02.2024 год., т.е. много преди да приключи съдебното административнонаказателно производство по АНД №673/2023 год. по описа на Районен съд – Кърджали и съответно, правилно решаващият състав на районния съд се е съобразил и възприел приетото в мотивите на посочените по-горе две съдебни решения на АдмС – Кърджали и на ВАС. Така, предвид изложеното по-горе и при липсата на други касационни оплаквания, се налага изводът, че касационната жалба, подадена от началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол/РДНСК/ - Кърджали, с адрес - [населено място], [улица], подадена чрез пълномощник - А. М. М., на длъжност „•••“ в Регионална дирекция за национален строителен контрол/РДНСК/ - Кърджали, с изложените в нея оплаквания и доводи, е неоснователна и недоказана, като всички изложени по-горе съображения водят до крайния извод, че обжалваното в настоящото производство решение на Кърджалийския районен съд, е правилно и законосъобразно, постановено при правилна преценка на събраните доказателства, в съответствие с приложимия материален закон и без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради което, като такова, същото следва да бъде оставено в сила с решението по настоящото дело. При този изход на делото, основателна се явява претенцията на ответника по касация, изразено чрез процесуалния му представител в съдебно заседание и в депозираната писмена защита, за присъждане на направените деловодни разноски пред настоящата инстанция, които се изразяват в заплатено в брой адвокатско възнаграждение, в размер на 900.00/деветстотин/ лева, съгласно представените договор за правна защита и съдействие от 18.10.2024 год. /на л.21/ и списък на разноските /на л.27/. В депозираната преди съдебното заседание молба от касатора обаче е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, както и искане същото да бъде намалено в случай, че касационната жалба не бъде уважена. Във връзка с така направеното възражение за прекомерност, съдът намира следното: Съгласно чл.18, ал.2 ( изм., ДВ, бр.88 от 2022 г.) от Наредба №1 от 9.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В случая, с процесното наказателно постановление на ответника по касация е било наложено административно наказание „глоба“, в размер на 3000/три хиляди/ лева, от което следва, че приложима е нормата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 год., съгласно която, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес от 1000 до 10000 лева, възнагражденията се определят в размер на 400 лева плюс 10% за горницата над 1000 лева. Изчислен съобразно тази норма, минималният размер на дължимото адвокатското възнаграждение възлиза на 600.00/шестстотин/ лева, като съдът в настоящия състав намира, че този размер на адвокатското възнаграждение е справедлив и напълно адекватен на осъществената правна помощ и защита по настоящото касационно производство, доколкото по същото се е провело само едно открито съдебно заседание, с продължителност около 10 минути, в което упълномощеният процесуален представител на ответника се е явил, изразил е становище и е представил писмена защита, както и предвид действителната правна и фактическа сложност на делото. Предвид горното съдът намира възражението за прекомерност за основателно, като намира, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано от 900.00/деветстотин/ лева, на 600.00/шестстотин/ лева, като в този му редуциран размер, същото следва да бъде присъдено в полза на ответника по касационната жалба. Предвид обстоятелството, че издателят на наказателното постановление, т.е. административнонаказващият орган – началникът на РДНСК – Кърджали, се намира в структурата на Дирекция за национален строителен контрол, със седалище: [населено място], именно в тежест на същата, в качеството й на юридическо лице, съгласно чл.2 от Устройствен правилник на Дирекцията за национален строителен контрол, следва да бъдат възложени разноските по делото, представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, изр.1/първо/, предл.І/първо/ от АПК, във вр. с чл.63в и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Административният съд