Решение № 33870 от 16.10.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 8933/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на „Аберита“ ООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], Район „Оборище“, [улица], представлявано от управителя Б. Ч. Г., чрез адв. М. и адв. И., против „Подробен списък на всички имоти от държавния горски фонд, придобити от ФЛ, ЮЛ и общини в резултат на извършени замени по реда на чл.15б от ЗГ пред периода 2003 г.-2009 г., както и имотите, на които е променено предназначението преди влизане в сила на мораториума върху промяната на предназначението им“, публикуван от МЗХ на осн. §3 ал.4 от ПЗР на ЗГ в ДВ бр.58/29.07.11г - относно позиция № 243 /[ПИ] по КККР06г./ с площ 27.114дк в [населено място], общ. Царево, в обхвата на РДГ-Бургас, с променено предназначение /изключен от ДГФ/ съгл. влязла в сила Заповед № 226/06.12.07 г. на ДАГ. Жалбоподателят твърди, че списъкът в тази част е нищожен, алтернативно незаконосъобразен, тъй като е постановен при неспазване на установената форма, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в противоречие с целта на закона- основания за оспорване по чл. 146, т. 1 – 5 АПК. По същество претенциите са, че в списъка е следвало да бъдат включени само имоти, които не подлежат на промяна на предназначението, но не и такива, чието предназначение вече е било променено преди датата на обнародване на § 3, ал.1 от ПЗР на ЗГ в ДВ. Забраната за строителство в поземлени имоти в горски територии, придобити чрез замяна важало само за тези, чието предназначение не е променено преди 08.03.2011г. Този критерий не съществувал по отношение на процесния недвижим имот, който вече е бил изключен от горския фонд и представлявал урбанизирана територия преди тази дата. Като е включил ПИ с идентификатор № 44094.14.850 в списъците, административният орган е придал на правната норма обратно действие, каквото тя няма и поради това актовете били нищожни. С разширяването на обхвата на списъка спрямо правното основание, на което последният е издаден, ответникът е допуснал недопустимо превишаване на материалната си компетентност. Изпълнителната власт нямала компетентност да разширява приложното поле на разпоредбата. Излизането извън пределите на предоставената от законодателя компетентност, правела издадения административен акт нищожен. Иска се да се прогласи нищожността, алтернативно да се отмени като незаконосъобразен оспореният акт в посочената част. В съдебно заседание „Аберита“ ООД се представлява от адв. И., която подържа жалбата на заявените основания и претендира се присъждане на разноските по делото. Ответникът – министърът на земеделието, храните и горите (преди министър на земеделието и горите; министър на земеделието и храните), чрез юриск. В. моли за отхвърляне на жалбата. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. В писмено становище се посочва, че искането за обявяване на обжалваните актове за незаконосъобразни било недопустимо, защото е изтекъл срока по АПК от обнародване на списъците по §3, ал. 4 от ПЗР на Закона за горите. Съгласно §3, ал. 4 от ПЗР на ЗГ, списъкът се обнародвал в Държавен вестник, като по този начин трябвало да се приеме, че е налице редовно уведомяване на всички заинтересовани лица. По искането за обявяване на актовете за нищожни, ответникът счита, че то е неоснователно. Списъците по §3, ал. 4 от ПЗР на ЗГ / обн. в ДВ, бр. 48 и 58 от 2011г./ били издадени и одобрени от компетентен орган - министъра на земеделието, храните и горите М. Н. / писмо с per. индекс 13-7213 от 21.07.2022 г. на МЗХ/, съответно от надлежно оправомощения от него със Заповед за заместване № РД 09-591/15.07.2011г. заместник-министър Ц. Д. /писмо с peг. индекс № 13-2768/08.06.2011 г. на МЗХ/. Списъците били издадени в изискуемата форма и при спазване на административно-производствените правила. Същите съответствали и на материалния закон - §3, ал. 4 във вр. ал.1 от ПЗР на ЗГ. Забраната за строителство се отнасяла до всички имоти, които са били предмет на замяна до влизане в сила на тази разпоредба с цел защита на държавния и обществен интерес и на българската гора. Алтернативно, при условие, че съдът приеме, че включването на заменени имоти, чието предназначение е променено преди влизане в сила на Закона за горите, противоречи на §3, ал.1 от ПЗР на ЗГ, то същото било незаконосъобразно, но не и нищожно, тъй като актовете не страдали от такъв съществен порок, който да обоснове обявяването им за нищожни. Административен съд – София – град, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка: С Определение № 8570 от 14.06.2012 г. по адм. д. № 6916/2012 г. на Върховния административен съд (ВАС), 5-членен с-в, е прието, че списъка по реда на § 3, ал. 1 ПЗР ЗГ инкорпорира в себе си множество индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК, но с различни адресати. С Определение № 11594/16.11 2021 г. по адм. д. № 10657/2021 г. на ВАС жалбата на „Аберита“ООД против два списъка, публикувани от Министерство на земеделието, храните и горите, на основание § 3, ал. 4 ПЗР ЗГ в ДВ, бр. 58/29.07.2011 г. и ДВ, бр. 48/24.06.201 1г. в частта, относно имота, посочен на ред № 243, е изпратена по подсъдност на АССГ. С Определение № 1221/15.02.2022 г. по адм. д. №11501/2021 г. на АССГ производството по жалбата на „Аберита“ ООД е разделено и е образувано настоящото дело с посочения в началото на съдебния акт предмет. Настоящото производството е второ по ред първоинстанционно разглеждане на спора предвид отменително Решение № 9351/06.08.2024 г. по адм. д. № 2520/2023 г. на ВАС и дадените задължителни указания по см. на чл. 224 от АПК. Със Заповед за замяна № РД49-74/22.02.2007 г. на министъра на земеделието и горите е наредено да се извърши замяна на общо 254, 802 декара гори и земи от горския фонд, собственост на „Маркетинг – В“ ЕООД, с 27, 114 декара гори и земи от държавния горски фонд, представляващи имот с номер № 44094.14.850, частна държавна собственост. С Договор за замяна на недвижим [имот номер]/27.02.2007 г. между Национално управление по горите и „Маркетинг – В“ ЕООД собствеността върху имот с площ от 27, 114 декара с идентификатор № 44094.14.850 е прехвърлена на „Маркетинг – В“ ЕООД, като в замяна дружеството прехвърля в полза на държавата собствеността върху 254, 802 декара гори и земи от горския фонд. Жалбоподателят „Аберита“ ЕООД придобива въз основа на договор за покупко-продажба от „Маркетинг – В“ ЕООД имот с идентификатор № 44094.14.850, представляващ гора с площ 27, 114 декара, находящ се в [населено място], община Царево, област Бургас, видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с № 128, том I, рег. № 884, дело № 117/2007 г., вписан в СВ на 03.04.2007 г. Със Заповед № 226/06.12.2007 г. на председателя на Държавна агенция за горите /ДАГ/ е наредено имоа на жалбоподателя с идентификатор № 44094.14.850 да бъде изключен от горския фонд, изключената площ остава частна собственост, а дружеството следва да предприеме действия по включването ѝ в урбанизирани територии и да заплати цена за изключването при промяната на предназначението в размер на 319 339, 54 лева. В придружителното писмо по изпращане на заповедта е посочено, че ДАГ изпраща уведомление до СГКК по местонахождение на имота препис от актовете за изключените от горския фонд гори и земи в 7-дневен срок от заплащане на указаната цена. За плащането на сумата от 319 339, 54 лева е представено е платежно нареждане от 14.12.2007г. Със Заповед № РД-01-495/11.07.2007 г. на кмета на О. Ц. е одобрен проект за ПУП- ПЗР на имот с идентификатор № 44094.14.850, като е образувано [УПИ] „за жилищни сгради“ с площ от 25 605 кв.м и останалата част от имота по реда на чл. 16, ал. 1 от ЗУТ с предназначение за инфраструктура. Жалбоподателят е представил по делото Заповед № КД-14-02-1628 от 20.11.2007 г. на началника на СГКК- Бургас, с която е одобрено изменение в КККР на [населено място], община Царево, изразяващо се в следното: 1. промяна начина на трайно ползване на имот с идентификатор № 44094.14.850 на незастроен имот за жилищни нужди, съгласно Заповед № РД-01-495/11.07.2007 г. на кмета на община Царево; 2. разделяне на същия на нови имоти с идентификатори 44094.14.967, 44094.14.978 и 44094.14.979, съгласно Заповед № РД-01-495/11.07.2007 г. на кмета на община Царево и 3. заличаване на имот с идентификатор № 44094.14.850. Дружеството е поискало ел. справки за 3-те ПИ от СГКК, като е получило такива на 09.07.2021г. Видно от тях, за всяко от 3те ПИ в КККР е вписано „ограничение по §3 от ПРЗ на ЗГ“. С. З. от 22.07.2021г дружеството е поискало изменение на КККР на осн. чл.53 от ЗКИР- да се премахне този текст от КККР, като с уведомление от 10.09.2021г. Началникът на СГКК-Бургас отказва поисканото изменение - поради наличието на обж. адм.акт /Подробен списък в ДВ бр.58/11г/. Подробният списък е такъв по §3, ал.3 от ПЗР на ЗГ /нормата е в сила от 08.03.2011г/, като публикацията в ДВ е от 29.07.2011г. Към 08.03.2011г, както и към 29.07.2011г. вече не съществува [ПИ] с площ 27.114дк по КККР от 2006г. С писмо с рег. индекс ИАГ12628/04.04.2011 г. на изп. директор на Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/ до министъра на земеделието чрез зам. министъра на земеделието и храните доц. Г. К. е представен Списък по реда на § 3, ал. 1 ПЗР ЗГ на поземлени имоти в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до деня на обнародване на закона в „Държавен вестник“. На писмото е положен подпис „запознат“ от зам. министъра Г. К. с дата 05.04.2011 г. На писмото е поставена резолюция с подпис без посочено име „одобрявам за министър“ с дата 07.06.2011г. Като основание за заместване е посочена заповед № РД-412/06.06.2011г. (без издател). Регистрационният индекс на писмото в Министерството на земеделието и храните е 13-2768 от 08.06.2011г. Като основание за заместване е посочена заповед № РД-412/06.06.2011г. Имотът на жалбоподателя фигурира под № 243 в посочения списък. С Писмо, изх. № 3101-43/09.06.2011 г. гл. секретар на министерството е изпратил списъка за публикуване до редакцията на Държавен вестник. С Писмо с рег. индекс ИАГ25094/21.07.2011 г. на изп. директор на Изпълнителна агенция по горите до министъра на земеделието е представен Разширен списък по реда на § 3, ал. 1 ПЗР ЗГ на поземлени имоти в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до деня на обнародване на закона в „Държавен вестник“. В акта се съдържа колона, в която е описана заповедта за промяна на предназначението на имота преди изготвянето на списъка, както и колона, в която е отбелязано, че заповедта за промяна предназначението е влязла в сила преди влизането в сила на ЗГ. С Писмо, изх. № 3101-57/22.07.2011 г. и.ф.гл. секретар на министерството е изпратил разширения списък за публикуване до редакцията на Държавен вестник. В ДВ, бр. 58/29.07.2011 г. е публикуван подробен списък на всички имоти от държавния горски фонд, придобити от физически, юридически лица и общини в резултат на извършени замени по реда на 15б от Закона за горите/ ЗГ/ през периода 2003 г. – 2009 г., както и имотите, на които е променено предназначението преди влизане в сила на мораториума върху промяната на предназначението им. На ред 243 е включен [имот номер], с площ от 27, 114 дка, разположен на територията на [населено място], обл. Бургас. В ДВ, бр. 48/24.06.2011 г. е публикуван списък по § 3, ал.1 от ПЗР на ЗГ (ДВ, бр. 19/2011 г.) на поземлените имоти в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до деня на обнародването в Държавен вестник. На ред 243 от него също фигурира [имот номер], с площ от 27, 114 дка, разположен на територията на [населено място], обл. Бургас. С жалбата са представени 3 броя справки по КК от СГКК- Бургас, всички от 09.07.2021 г., за имоти с идентификатори 44094.14.967, 44094.14.978 и 44094.14.979 по КККР на [населено място], община Царево, за които е посочено, че има ограничение по § 3 ПЗР ЗГ. Представена е и скица № 15-211617/26.06.2014 г. на имот с [идентификатор], с площ 25 605 кв..м, в която не е отбелязано ограничение по § 3 ПЗР ЗГ. С Уведомление № 24-24902-10.09.2021 г. началникът на СГКК- Бургас е отказал поискано изменение на КР от „Абертиа” ООД на имоти с идентификатори 44094.14.967, 44094.14.978 и 44094.14.979 по КККР на [населено място], община Царево, изразяващо се в премахване на вписаното ограничение. Уведомлението е получено на 15.09.2021 г. Жалбата срещу процесния списък е изпратена с обратна разписка № PS150400H66CW, подадена на 27.09.2021 г. и е доставена в Министерство на земеделието, храните и горите на 29.09.2021 г. При така изложената фактическа обстановка Съдът достига до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима за разглеждане предвид, че е от ответната страна не са представени писмени доказателства, удостоверяващи датата на връчване на акта на неговия адресат, следователно жалбата следва да се приеме, че е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, чийто права пряко са засегнати от издаването му /чл.147 АПК/. Неоснователно е възражението на ответника за просрочие на жалбата, като според него е приложима разпоредбата на чл.140 АПК- двумесечен срок за оспорване на актовете, който е започнал да тече от датата на публикацията в ДВ. Списъците представляват индивидуален административен акт със самостоятелно правно значение, поради което срокът за обжалването им започва да тече от деня след съобщаването им на техните адресати по реда на чл. 61 АПК. Публикуването в неофициалния раздел на ДВ, каквото е процесното, има оповестително действие, като по този начин информацията по презумпция се счита за известна на третите лица. В тази връзка следва да се отбележи, че за да възникнат оповестителните последици на публикуването в ДВ, съдът счита, че е необходимо информацията да е действителна, точна и валидна. В частично оспорения списък, публикуван в ДВ бр. 48/24.06.2011 г., е включен имот с [идентификатор], за който по делото се установи, че е заличен близо четири години преди публикуването, а от него са образувани три други имота. Публикуването на неточна и неактуална информация в ДВ създава нежелана от правния ред и опасна привидност, че то поражда правно действие и валидно оповестява информацията на заинтересованите лица. Възприемането на това становище означава да се признае възможността на административните органи да оповестяват актове, съдържащи некоректни данни, като по този начин ги правят практически необжалваеми. Не може да бъде вменено задължение на собственик на несъществуващ вече имот да следи за уведомления, относно последния (било то и в ДВ) или да се приеме, че е налице процесуален пропуск от страна на адресата на акта да оспори списъка в законовия срок, при положение че не е валидно уведомен. Отделно от това от доказателствата по делото е видно, че след като жалбоподателят е узнал за вписаното ограничение по § 3 ПЗР ЗГ за съществуващите имоти с идентификатори 44094.14.967, 44094.14.978 и 44094.14.979, е организирал защита си и е оспорил частично списъка в 14- дневен срок от узнаването. С оглед изложеното жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и не е преклудирана възможността за проверка на законосъобразността на оспорения акт. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК - дали той е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административно-производствените правила и материално-правните разпоредби при постановяването му, както и съобразен ли е актът с целта на закона. На първо място, компетентен орган да издаде оспорените списъци е министърът на земеделието. Списъкът, който е обнародван в ДВ. бр. 58/29.07.2011 г. е одобрен от министъра на земеделието и храните М. Н. като се установи в процеса, че подписът на ръкописна резолюция „да“ е изпълнен именно от това лице. Другият списък, който е обнародван в ДВ. бр. 48/24.06.2011 г. е одобрен на 07.06.2011г. от зам. министър на земеделието и храните Ц. Д., който е оправомощен със Заповед № РД-09-412/06.06.2011г. да замества министъра на земеделието и храните по време на отстътвието му на 07.06.2011г. и 08.06.2011 г. Т.е., правомощието за издаване на този списък е надлежно упражнено и оплакването за нищожност поради материална некомпетентност е неоснователно. В този смисъл и Решение № 1622/12.02.2024 г. по адм. д. № 8821/2022 г. Съдът обаче намира, че не е спазена установената в чл. 59, ал.2, т.4 АПК писмена форма, като в акта изрично не са изложени фактическите и правни основания, обусловили неговото издаване. Ответникът не е посочил действителното правно положение по отношение [имот номер], както и какви са били съображенията му за включването в списъка по § 3, ал.1 от ПЗР на ЗГ. Нещо повече, и в двата списъка процесният недвижим имот не е индивидуализиран съобразно актуалното му състояние към този момент по одобрената със Заповед № РД-18-54/24.08.2006 г. КККР за територията на [населено място], общ. Царево, обл. Бургас. В списъците този имот е посочен с идентификатор № 44094.14.850 и площ съответно 27.114 дка, а в действащата кадастрална карта същият се идентифицира с имоти с №№ 44094.14.967, 44094.14.978 и 44094.14.979. Волята на административния орган не е ясно изразена, съществуват грешки, което е пречка за правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и не осигурява възможност на оспорващия да организира адекватно защитата си. Недопустимо е да се издават актове, съдържащи неточна и неактуална информация, а още повече да се вменява задължение на собственика на несъществуващ вече имот да следи за уведомления в ДВ, или да се приеме в негова вреда, че е пропуснал срока за оспорване, при положение, че не е бил уведомен, а в неофициален раздел на ДВ са публикувани некоректни данни досежно имота му. На следващо място, мотивирането на акта следва да бъде разгледано в съответствие с правилата за провеждане на процедурата пред административния орган, доколкото същественото им нарушаване води до ограничаване правото на защита и правото на участие в административния процес /широк смисъл/, съответно до отмяна на издадения акт /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 от АПК/. Правни и фактически съображения относно издаването на акта не могат да бъдат изведени от адм. преписка, приложена по делото. В хода на протеклото административно производство са допуснати нарушения на процедурните правила от категорията на съществените, които са ограничили правото на защита на оспорващия и са го препятствали да я упражни в пълен обем. Административният орган не е изяснил релевантните за случая факти и обстоятелства и не е извършил проверка на приетите доказателства. Констатират се нарушения по см. на чл. 34, чл.35 и чл.36 от АПК. Не е извършена цялостна валидна правна преценка на фактическите основания, послужили като предпоставка за издаването на акта. „АБЕРИТА“ ООД не са били уведомени за образуваното производство, не е била гарантирана възможността им за участие в него, поради което се налага разбирането, че органът не е осигурил начин и способ за организиране и провеждане на защитата на засегнатите права и интереси. Спорен между страните по делото е въпросът, относно правилното приложение на материалния закон, при изследването на който, съдът формира следните правни съждения: Обжалваните актове са издадени при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на §3, ал.1 от ПЗР на ЗГ /в сила от 08.03.2011г./ „не подлежат на промяна на предназначението по реда на този закон и не може да бъде извършвано строителство в поземлени имоти в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Нормата на § 3, ал. 2, регламентира, че това ограничение се прилага и при промяна на собствеността на имотите, с изключение на случаите, когато съответната горска територия се придобива от държавата. По см. на §3, ал.4 / в ред. преди изм. ДВ. бр.58/18.07.2017г./ в едномесечен срок от деня на обнародването на закона Министерството на земеделието и храните обнародва в "Държавен вестник" списък на тези имотите. Оспореният частично списък е обнародвани в ДВ.бр.58/29.07.2011г. и е издаден на основание §3, ал.4 във вр. ал.1 от ПЗР на ЗГ. Безусловно същият притежава белезите на индивидуален административен акт, тъй като с издаването му се засягат придобити материални права и се накърняват интересите на „АБЕРИТА“ ООД. В списъка е следвало да бъдат включени само имоти, които не подлежат на промяна на предназначението, но не и такива, чието предназначение е променено преди датата на обнародване на тази разпоредба в ДВ. Забраната за строителство в поземлени имоти в горски територии, придобити чрез замяна, в която категория се причислява и [ПИ] /настоящи 44094.14.967, 44094.14.978 и 44094.14.979/, се отнася само за имоти, чието предназаначение не е променено преди 08.03.2011г. В конкретния случай, със Заповед № 226/06.12.2007 г. на председателя на ДАГ от горския фонд е изключена площ, представляваща терена на [ПИ], находящ се в [населено място], общ. Царево, обл. Бургас. Предназначението на този имот е променено от горски фонд на незастроен имот за жилищни нужди, съгласно Заповед № РД-01-495/11.07.2007 г. на кмета на Община Царево. Това е станало преди датата на обнародване разпоредбата на § 3 от ПЗР на ЗГ /ДВ. бр.19/08.03.2011г./. Предвид изложеното [ПИ] е включен в списъка в нарушение на изричната норма на § 3, ал.1 от ПЗР на ЗГ. Издателят на акта недопустимо е разширил обхвата на списъка спрямо правното основание, на което последният е издаден, което е видно и от заглавието му - подробен списък на всички имоти от държавния горски фонд, придобити от физически, юридически лица и общини в резултат на извършени замени по реда на чл. 15б от Закона за горите през периода 2003 - 2009 г., както и на имотите, на които е променено предназначението преди влизане в сила на мораториума върху промяната на предназначението им. По този начин незаконосъобразно и в противоречие с целта на разпоредбата, а именно да уреди занапред правоотношенията, а не да преуреди вече добросъвестно придобити права, ответникът е разпрострял строителната забрана и спрямо непопадащия в хипотезата на цитираната норма [ПИ] /виж. Решение № 13988/07.11.2012г. по адм. дело № 12237/2011г. на ВАС на РБ/. С въвеждането на правилото по § 3, ал. 1 ПЗР на ЗГ законодателят не е отменил извършените до момента промени на предназначението на имоти, не е придал обратна сила на новото правило, а е предвидил ограничението да действа от момента на публикуване на закона в ДВ, т.е. за в бъдеще. При анализ поотделно и в съвкупност на приетия доказателствен материал, съдът намира, че не е съществен фактическия състав по § 3, ал.1 от ПЗР на ЗГ, за да бъде постановена забрана за строителство на процесния недвижим имот. Както бе вече обсъдено в конкретния случай не се установява безспорно и недвусмислено наличието на предпоставките визирани в правната норма, тъй като преди 08.03.2011г. [ПИ] е бил изключен от горския фонд и е бил урегулиран за застрояване със Заповед № РД-01-495/11.07.2007 г. на кмета на Община Царево. По тези аргументи настоящият съдебен състав намира, че оспореният акт е издаден при наличието на отменителните основания по чл.146, т.2, т.3 и т.4 АПК - нарушение на формата, несъответствие с материално-правните разпоредби на позитивното право и процесуални пропуски. Ето защо следва да бъде отменен в частта досежно [ПИ] / настоящи 44094.14.967, 44094.14.978 и 44094.14.979/. Ответникът не доказа съществуването на фактическото и правно основание посочено в акта и изпълнението на законовите изисквания, които са го мотивирали при неговото постановяване, за да настъпят разпоредените с издаването му неблагоприятни за оспорващата страна правни последици. При този изход на спора искането на представителите на жалбоподателя „АБЕРИТА“ ООД адв. М. М. и адв. Р. И. за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателно, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК. Видно от договор за правна защита и съдействие от 25.11.2024г. е бил уговорен и заплатен /фактура № 1158/25.11.2024г./ хонорар за процесуално представителство в размер на сумата от 3600.00 лева. Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Настоящият съдебен състав счита, че размерът на адвокатското възнаграждение отговаря на легитимните цели, явява се справедлив и обоснован и зачита фактическата и правна сложност на делото. Така мотивиран, Административен съд-София-град, II-ро отделение, 33-ти състав, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК