Решение № 699 от 15.5.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 841/2024 г.

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/. Образувано е по жалба, подадена от „Б.” АД срещу отказ № 20240405093732-2/ 11.04.2024 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да извърши обявяване в търговския регистър на покана за свикване на общо събрание на акционерите на „Б.” АД, което ще се проведе на 17.05.2024 г. с резервна дата 07.06.2024 г. В чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ в редакцията на разпоредбата съгласно измененията обн. в ДВ, бр. 105 от 2020 г., които са в сила от 15.12.2020 г., е предвидено, че жалбата срещу постановен от длъжностното лице по регистрация отказ се подава чрез Агенция по вписванията, която изпраща незабавно на съда подадената жалба, заедно с приложенията към нея, постановения отказ, заявлението и приложенията към него, както и доказателства за връчването му, като агенцията може да подаде и отговор по жалбата с писмени доказателства по нея. При тълкуване на тази правна норма съдът намира, че в нея е уредено едно право за Агенция по вписванията, която е органът, който е компетентен да се произнесе по направено искане за вписване, обявяване и заличаване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, да подаде становище по постановения отказ, с което да допълни мотивите си, които по правило следва да са изложени в пълнота в съдържанието на самия акт. Въпреки че законът е използвал терминът „отговор на жалбата“, не може да се приеме, че Агенцията по вписванията има право да подаде писмен отговор на подадената жалба срещу отказа. Това е така, защото такова право възниква само за страната в едно производство, което се развива пред гражданския съд, но не и за правен субект, който няма качеството на страна в това производство, а още по-малко за органа, който е постановил акта, който се обжалва пред съда и подлежи на проверка за допустимост и правилност. Регистърното производство, което се развива пред Агенция по вписванията по реда на ЗТРРЮЛНЦ, по своя характер е охранително гражданско производство, поради което при неговото провеждане важат както специалните правила, предвидени в този закон, така и общите правила на гражданския процес, регламентирани в ГПК, към които е налице и изрично препращане в някои от нормите на ЗТРРЮЛНЦ. В нито един от отделните видове граждански процеси, които са уредени в ГПК, не е предвидено органът, който е постановил един акт да участва като страна в производството по неговото обжалване, да има право да подаде писмен отговор на подадена срещу неговия акт жалба, както и да има право на жалба срещу решението на съда, с което се отменя неговия акт. С оглед на това и предвид факта, че в ЗТРРЮЛНЦ няма изрична правна норма, с която да е предвидено, че Агенция по вписванията участва като страна в производството по обжалване на откази, постановени от длъжностни лица от нейния състав, което би противоречало на общите принципи, върху които е изграден гражданският процес, то трябва да се приеме, че тя няма това качество. Освен изложеното, следва да се посочи и това, че охранителното производство по своя характер е едностранно такова, в което участва само едно лице и това е молителят, който търси съдействие от компетентния за това орган и в него не участва насрещна страна. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че Агенция по вписванията няма качеството на страна в производството чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и следователно не разполага с право да подава писмен отговор. Тя има предоставена съгласно чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ възможност да подаде единствено становище по жалбата, какъвто характер има и представения по делото отговор по жалба. Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното: Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. На първо място в случая и с оглед изложените от жалбоподателя оплаквания, следва да се посочи, че съгласно чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ и чл. 62 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър при подаване на заявление за обявяване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на акт, длъжностното лице, което е компетентно да извърши обявяването, съответно да постанови отказ за това, извършва проверка както на редовността на подаденото заявление – дали то изхожда от оправомощено лице, дали е изготвено при спазване на предвидените за това форма и ред, дали към него е приложено доказателство за платена държавна такса, както и подлежащият на обявяване акт, а също така и за това дали представеният акт подлежи на обявяване, дали той отговаря по външните си белези на изискванията на закона, както и дали от представените от заявителя документи се доказва, че са изпълнени установените със закон изисквания относно приемането на акта, в случай че са налице такива. С оглед на горното и на вида на акта, чието обявяване се иска в случая, а именно покана за свикване на общо събрание на акционерите, се налага изводът, че длъжностното лице по регистрацията в процесната хипотеза е длъжно да провери дали са спазени посочените изисквания за редовност на подаденото заявление, както и дали представената за обявяване покана отговаря на изискванията на чл. 223, ал. 4 ТЗ, а именно дали съдържа предвиденото в тази норма минимално съдържание - фирмата и седалището на дружеството; мястото, датата и часа на събранието; вида на общото събрание; съобщение за формалностите, ако са предвидени в устава, които трябва да бъдат изпълнени за участие в събранието и за упражняване на правото на глас; дневен ред на въпросите, предложени за обсъждане, както и конкретни предложения за решения. В закона не са предвидени някакви специални изисквания относно приемане на този вид акт, поради което и няма други обстоятелства, които да влизат в обхвата на проверката, която длъжностно лице дължи да направи при преценка за основателността на искането за обявяване на поканата. Съдът намира, че в случая подаденото заявление, по което е постановен оспореният отказ, е напълно редовно, като към него е приложено и доказателство за платена държавна такса в дължимия размер, както и поканата за свикване на общо събрание на акционерите на „Б.” АД, чието обявяване се иска, която е акт, който подлежи на обявяване съгласно чл. 61, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/14.02.2007 г. Освен това от съдържанието на представената покана е видно, че тя съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 223, ал. 4 ТЗ, поради което следва да се приеме, че отговаря по външните си белези на изискванията на закона и длъжностното лице е било длъжно да я обяви. Обстоятелството дали мястото за провеждане на общото събрание, което е посочено в поканата, отговаря на това, което е предвидено в устава на дружеството, не е относимо към проверката, която следва да се извърши пo подадено заявление за обявяване в търговския регистър на поканата за свикване на общо събрание, тъй като това изискване на закона не е такова за съставяне на самата покана, а е изискване, отнасящо се до процедурата за свикване и провеждане на общото събрание. Това се отнася и за обстоятелството дали срокът по чл. 225, ал. 5 ТЗ е спазен. Както беше посочено в закона няма предвидени правила за приемане на покана за свикване на общо събрание на акционерите, за чието спазване да се следи при направено искане за обявяване на този вид акт. Проверката дали са изпълнени изискванията за свикване на общо събрание на акционерите, предвидени в устава и закона, сред които са и тези за определяне на място за провеждане на заседанието на върховния орган на дружеството и тези по чл. 225, ал. 5 ТЗ, ще се извърши от длъжностното лице по регистрация при подадено искане за вписване в търговския регистър на определено обстоятелство, което е възникнало в резултат на решение, прието на свиканото с поканата общо събрание. При произнасяне по такова искане длъжностното лице дължи да провери дали решението на общото събрание е законосъобразно, а то би било такова само ако са спазени изискванията на закона и устава за редовното свикване на общото събрание. Настоящото регистърно производство обаче не е образувано по такова искане, поради което и такава проверка не следва да се прави. По изложените съображения съдът намира, че са налице предпоставките за обявяване на акта, приложен към заявление с вх. № 20240405093732. Това прави обжалваният отказ неправилен и като такъв, той трябва да бъде отменен. Жалбоподателят е направил искане за присъждане в негова полза на направените в съдебното производство разноски, което съдът счита за неоснователно. Правото на разноски на едно лице в гражданския процес може да бъде упражнено само срещу насрещната страна в производството, която неоснователно е въвела първата в спора пред съда, т.е. само при двустранните производства, каквото обаче не е регистърното производство, което е едностранно и направените в него разноски не могат да се възлагат за заплащане по правилата на чл. 78 ГПК, а си остават за страната, която ги е сторила. Така мотивиран съдът