РЕШЕНИЕ

№ 373

гр. Перник, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря Тина Р. Тодорова като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20241720200617 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С наказателно постановление №38 от 01.04.2024г., издадено от инж. И.М.П. - директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – София, на “Топлофикация - Перник“ АД, гр. Перник, представлявано от изпълнителния директор Ч.К.С., на основание чл. 164, ал.1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ е наложена имуществена санкция в размер 40 000 /четиридесет хиляди/ лв. за това, че на 20.10.2023г., при извършена проверка по изпълнение на условия в Комплексно разрешително №297-Н0/2008г., актуализирано с Решение № 297-Н0-И0-А1/2021г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда, е установено, че „Топлофикация – Перник“ АД, в качеството си на оператор на сгуроотвал „Кудин дол“, не изпълнява Условия 11.6.3 и 9.1.3 от Комплексното разрешително - нарушение на чл.123в, т.2 във вр. с чл.164, ал.1 от Закона за опазване на околната среда.

Срещу издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от “Топлофикация – Перник“ АД, представлявано от Ч.С., в качеството му на изпълнителен директор на дружеството, с която оспорва законосъобразността и обосноваността на издаденото наказателно постановление. Излагат се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в развилото се административнонаказателно производство, за ограничаване правото на защита на наказаното дружество, за това че при произнасянето си по преписката АНО не е извършил дължимата проверка за законосъобразност и обоснованост на издадения акт, не е обсъдил събраните доказателства, не е събрал нови такива за изясняване на спорните факти, не е обсъдил направените възражения, а при налагане на административната санкция не е спазил изискванията за индивидуализация на наказанието.

Тази позиция и доводите, изложени в нейна подкрепа, се поддържат в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя – ю.к. С. С.. Същият пледира за отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно и необосновано.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител – гл. юрисконсулт Г. Г., изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното постановление като издадено при спазване на процесуалните изисквания и правилно приложение на материалния закон.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект с правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество се явява и основателна.

От фактическа страна:

На „Топлофикация - Перник“ АД е издадено Комплексно разрешително №53-Н1/2014г., актуализирано с Решение № 297-Н0-И0-А1/2021г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда за експлоатация на инсталация/съоръжение на „Топлофикация – Перник“ АД – сгуроотвал „Кудин дол“.

В Комплексното разрешително залегнали множество условия, които дружеството следва да изпълнява.

В условие 11.6.3 е предвидено, че на притежателя на разрешителното се разрешава да извършва дейност по обезвреждане, обозначена с код D15 /съхраняване до извършването на някоя от дейностите с кодове D1 - D14, с изклрючение на временното съхраняване на отпадъците на площадката на образуване до събирането им/ в Площадка №1 /западна/ и Площадка №2 /източна/, обозначени на Приложение №1 към Решение №297-Н0-И0- А1/2021г. на отпадъци с кодове и наименование изчерпателно посочени в условието, сред които и отпадъци с кодове: 10 01 01 – сгурия, шлака и дънна пепел от котли; 10 01 02 – увлечена/летяща пепел от изгаряне на въглища и 10 01 05 – твърди отпадъци от реакции на основата на калций, получени при десулфуризация на димни газове, с определено за всяка от двете площадки максималното моментно количество на отпадъка.

В условие 9.1.3 е предвидено задължение притежателят на разрешителното да овлажнява всички участъци от площадката, които са източници на неорганизирани емисии на прах.

На 20.10.2023г., 14.22 ч., в РИОСВ – София постъпил сигнал от жител на с. Големо Бучино, с приложен към него снимков материал, входиран с №С- 441/20.10.2023г., за запрашаване на въздуха от района на шламохранилището в индустриалната зона на гр. Перник към околните квартали на града.

Същият ден, за времето от 15.00 ч. до 16.30 часа, на сгуроотвал „Кудин дол“ била извършена извънредна проверка от експерти на инспекцията – свидетелите Г. С. В. и Ж. Б. Г. - експерти в отдел „Контрол на компонентите и факторите на околната сграда“ към дирекция „Контролна и превантивна дейност“ при РИОСВ – София, В проверката участвал и представител на топлофикационното дружество.

При непосредствен оглед и обход на територията на сгуроотвала, контролните органи констатирали наличие на купчини осушена нетрамбована, незапръстена, незатревена сгуропепелна маса, натрупана извън площадка №2 /източна/ и площадка №1 /западна/, на които съгласно условие 11.6.3 от Комплексно разрешително №53-Н1/2014г., актуализирано с Решение № 297-Н0-И0-А1/2021г., било разрешено да се съхраняват такива отпадъци от дейността на ТЕЦ „Република“. Насипите сгуропепелна маса били със средна височина около 5 метра, разположени на площ около 2 декара по протежение на цялата южна външна страна на строящата се площадка №1 и по протежение на цялата южна външна страна на функциониращата площадка №2.

В хода на проверката, въз основа на записите в дневник на дежурен инженер на смяна, контролните органи установили още, че чрез I багерна помпена група се намива сгуропепелна маса в площадка №2 /източна/ за временно съхранение на отпадъци.

За времето от 15.00 часа до 16.30 часа свидетелите В. и Г. непосредствено възприели вдигане и разнасяне в атмосферния въздух на неорганизирани прахови емисии от горепосочените купчини осушена, нетрамбована и незапръстена сгуропепелна маса, натрупана на голяма площ извън площадка №2 и площадка №1. В атмосферния въздух се вдигали кълба прах, образуващи плътна пелена, които запрашавали района на сгуроотвала и извън него - в посока квартал Мошино и кв. Изток, гр. Перник. Купчините суха сгуропепелна маса не се овлажнявали по никакъв начин от оператора, а и до приключване на проверката не били предприети мерки и действия за ограничаване на емисиите на прахообразни вещества.

Констатациите от проверката по всяко от условията в КР били отразени в Констативен протокол №ККФОС-ГВ-26/20.10.2023 на РИОСВ – София.

На 17.11.2023г., в присъствието на упълномощено лице, свидетелката Г. В. съставила акт за установяване на административно нарушение №116/2023/17.11.2023г. като приела, че „Топлофикация – Перник” АД не е изпълнило Условия 11.6.3 и 9.1.3 от Комплексно разрешително №297- Н0/2008г., актуализирано с Решение № 297-Н0-И0-А1/2021г. на изпълнителния директор на ИАОС в нарушение на чл.123в, т.2 във връзка с чл.164, ал.1 от ЗООС.

При предявяване на акта за запознаване и подписване пълномощникът на дружеството вписал, че в срок ще бъдат депозирани писмени възражения, съгласно възможността по чл.44, ал.1 от ЗАНН, но такива впоследствие не постъпили.

На 01.04.2024г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се на събраните по преписката доказателства наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1, вр. чл.83, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което ангажирал имуществена отговорност на „Топлофикация – Перник” АД, налагайки на основание чл.164, ал.1 от Закона за опазване на околната среда имуществена санкция в размер 40 000 (четиридесет хиляди) лева, за установеното с акта нарушение на чл.123в, т.2, вр. чл.164, ал.1 от Закона за опазване на околната среда.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Г. С. В. и Ж. Б. Г., както и от приетите писмени доказателства: акт за установяване на административно нарушение №116/2023/17.11.2023г., Констативен протокол №ККФОС-ГВ-26/20.10.2023 на РИОСВ – София, Комплексно разрешително №297-Н0/2008г., актуализирано с Решение № 297- Н0-И0-А1/2021г. на изпълнителния директор на ИАОС, сигнал, вх. № С- 441/20.10.2023г. със снимков материал към него, заповеди №№РД- 69/05.07.2023г. и РД-97/24.09.2021г. на директор РИОСВ – София.

При така установената фактическа обстановка и доказателственото й обезпечаване, жалбата на наказаното дружество е неоснователна.

Съдебният състав приема, че осъществяването на състава на административното нарушение се доказва от събраните доказателства.

Разпоредбата на чл. 123в, т. 2 от ЗООС, посочена като нарушена, вменява в задължение на оператора на инсталацията да изпълнява условията в комплексното разрешително при нейната експлоатация. Санкционната норма на чл. 164, ал. 1 от ЗООС от своя страна предвижда, че за неизпълнение на изискванията по чл. 123в, на оператора на инсталацията - юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 10 000 до 500 000 лв.

С оглед тези относими към предмета на делото законови разпоредби и предвид установените по делото факти, съдът прие, че от обективна страна, жалбоподателят – „Топлофикация - Перник” АД, е нарушил задължението си вменено му с разпоредбата на чл. 123в, т. 2 от ЗООС – да изпълнява условията в издаденото му от ИАОС Комплексно разрешително №297-Н0/2008г., актуализирано с Решение № 297-Н0-И0-А1/2021г., тъй като е нарушил изискването на условие 11.6.3.: да извършва дейност по обезвреждане, обозначена с код D15, на посочените в условието с код и наименование отпадъци в Площадка №1 /западна/ и Площадка №2 /източна/, обозначени на Приложение №1 към Решение № 297-Н0-И0-А1/2021г. на ИАОС, както и изискването на условие 9.1.3 – да овлажнява всички участъци от площадката, които са източници на неорганизирани емисии на прах.

Релевантните за спора обстоятелства са безспорни между страните. Безспорно е, че „Топлофикация – Перник“ АД е субект на посоченото нарушение, защото като ЮЛ, експлоатиращо сгуроотвал „Кудин дол“ има качеството „оператор“ по смисъла на §1, т.43 от ДР на ЗООС. Безспорно е също, че в това качество, на акционерното дружество е било издадено комплексно разрешително №297-Н0/2008г. от изпълнителен директор на ИАОС, актуализирано с Решение № 297-Н0-И0-А1/2021г., част от което са цитираните по-горе условия. Съгласно §1, т.39 от ДР на ЗООС комплексното разрешително е индивидуален административен акт, предоставящ разрешение за експлоатация на определена инсталация или на дадена част от нея при определени условия, които гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на глава седма – „Предотвратяване и ограничаване на промишленото замърсяване“. Следователно, залегналите в КР условия са задължителни за изпълнение от притежателя на разрешителното.

Не е спорно и обстоятелството, че на 20.10.2023г. служители на РИОСВ – София са извършили извънредна проверка на сгуроотвал „Кудин дол“ на „Топлофикация – Перник“ АД по повод получен сигнал, придружен със снимков материал за запрашаване от района на шламохранилището.

От страна на жалбоподателя не са оспорени фактическите констатации на контролните органи - относно наличието на купчини сгуропепелна маса извън площадки №1 и №2, описани по височина, местонахождение и площ, състоянието, в което са установени /осушени/, както и липсата на овлажняване на същите към момента на проверката, с оглед предотвратяване/ограничаване на емисиите на прахообразни вещества.

Без възражения е приета и констатацията на експертите от РИОСВ - София за наблюдавани неорганизирани прахови емисии и запрашване – резултат от вдигащи се под действието на вятъра от горепосочените купчини кълба прах в атмосферния въздух.

Тези констатации се основават на непосредствени възприятия на свидетелите В. и Г. от територията на сгуроотвала, обходен заедно с представител на топлофикационното дружество, обективирани са в съставения при проверката констативен протокол, а впоследствие и в АУАН, които двете уверено възпроизвеждат и в съдебно заседание.

Не е спорно, че сгуропепелната маса, установена на територията на сгуроотвала, представлява отпадък с код 10 01 01, образуван от дейността на ТЕЦ „Република“ на „Топлофикация – Перник“ АД, съгласно класификацията в комплексното разрешително. Съхраняването й извън определените в условие 11.6.3 места /площадки №1 и №2/ до извършването на някоя от дейностите с кодове D1-D14 /утаяване, намиване, осушване, прегрупиране или смесване/ е дейност по обезвреждане съгласно §1, т.11 от ДР на Закона за управление на отпадъците с код D15 от списъка на дейностите по обезвреждане в Приложение №1 към §1, т.11 от допълнителните разпореди на закона.

Спорни моменти в тезите на страните по горните въпроси по същество липсват и тъй като не се откриват противоречия между отделните доказателствени източници, установяващи изложените факти, то съдът не намира за необходимо да извършва подробен анализ и оценка на доказателствения материал в тази насока. Възраженията от страна на наказаното дружество, изложени в жалбата, касаят единствено процесуалните изисквания към съдържанието на акта и наказателното постановление, не и фактите по същество.

Следва да се посочи все пак, че свидетелите В. и Г. непосредствено са възприели състоянието на територията, на която е разположена инсталацията на жалбоподателя - сгуроотвал „Кудин дол“, състоянието на двете площадки, на които съгласно условие 11.6.3 от КР било разрешено извършване на дейност по обезвреждане с код D15 на отпадъци от дейността на ТЕЦ „Република“, състоянието на околната територия на инсталацията, запознали са се с водения дневник на дежурния инженер на смяна, както и с визуализираните технологични параметри за работата на 1 помпена багерна група, чрез която се отвеждала и намивала сгуропепелна маса в площадка №2 в момента на проверката. Двете еднопосочно установяват, че при извършен обход съвместно еколога, пряко са възприели натрупани големи количества сгуропепелна маса извън разрешените места за съхранение /площадка №1 и площадка №2/, които бил осушени, нетрамбовани, незапръстени, незатревени, и от които, под влияние на естественото движение на въздушните маси /вятър/, в атмосферния въздух се вдигали кълба прах, образуващи плътна пелена, запрашаващи района и разнасящи се към близките квартали на град Перник. Констатации в същия смисъл контролните органи обективирали в съставения протокол, които не били оспорени от представителя на дружеството. Според свидетелите, при обхода на площадката на инсталацията, не установили операторът да е предприел мерки да овлажнява купчините сгуропепелна маса, така че да ограничи емисиите на прахообразни вещества, такива не били предприети и до приключване на проверката.

Свидетелката Г. В. акцентира, че случаят не бил инцидентен, тъй като и при извършени следващи проверки на територията на инсталацията констатирали аналогично фактическо положение - непредприемане на мерки за недопускане на неорганизирани емисии от площадката на сгуроотвала, водещи до замърсяване на атмосферния въздух, като само през 2024г. били образувани четири административнонаказателни производства във връзка с проверки по сигнали на граждани за запрашаване от района на инсталацията..

Съвкупната оценка на доказателствените материали води до извод, че на 20.10.2023г. на площадката на сгуроотвал „Кудин дол“ на „Топлофикация – Перник“ АД действително е имало големи купчини сгуропепелна маса, разположени на голяма площ и натрупани извън обозначените две площадки по условие 11.6.3, както и че поради състоянието, в което са се намирали /осушени, нетрамбовани, незапръстени и незатревени/, от тях в атмосферния въздух са се вдигали кълба прах, образуващи плътна пелена и запрашаващи не само района на сгуроотвала, но и близките жилищни квартали на град Перник.

За този извод съдът кредитира изцяло показанията на проверяващия екип експерти в РИОСВ – София /свидетелите Г. В. и Ж. Г./, чиято компетентност, обективност и безпристрастност няма основания да бъде поставяна под съмнение, както и останалите кореспондиращи им писмени доказателствени източници.

След като източник на констатираните емисии е отпадък от дейността на ТЕЦ „Република“ /сгуропепелна маса/, то са касае за емисии на вредни вещества в смисъла на понятията в Закона за опазване на околната среда и Закона за чистотата на атмосферния въздух. Именно затова в Комплексното разрешително са разписани по императивен начин условията за безопасна експлоатация на инсталацията, в това число и задълженията на оператора да предприема мерки за ефективно улавяне на праховите емисии, за да се ограничи образуването на неорганизирани емисии и да се предотврати вредно въздействие върху здравето на населението и околната среда /овлажняване/оросяване на участъците от площадката, източник на неорганизирани емисии, засипване с пръст, растителност и др./. Конкретните задължения подробно са разписани в условията от Комплексното разрешително и са задължителни за изпълнение.

Несъмнено, констатираните при конкретната проверка кълба прах, вдигани в въздуха от купчините с осушена сгуропепелна маса, наблюдаваното разпространение на същите на широк фронт и от голямо разстояние, за което свидетелства и факта, че сигнала, инициирал проверката, бил подаден от жител на с. Големо Бучино/, е предпоставка за висока концентрация на вредни вещества с оглед ниската височина на разсейването им в атмосферния въздух. Всичко това е свързано с отрицателно въздействие върху компонентите на околната среда и създава непосредствена опасност за замърсяване на атмосферния въздух, а оттук - за отрицателно отражение върху здравето на жителите на град Перник.

За съставомерността на конкретното нарушение не се изисква нито доказване на настъпили вредни последици, нито изследване конкретното съотношение на компонентите от вредни вещества в изпусканите емисии чрез съответни анализи. Както е известно, измервания на неорганизирани прахови емисии не се правят, тъй като изобщо няма такава методика, а методика няма, защото екологичното законодателство е насочено към недопускане на такива.

При тези обстоятелства, съдът приема, че от обективна страна „Топлофикация – Перник” АД е осъществило състава на нарушението по чл.123в, т.2, вр. чл. 164, ал. 1 от ЗООС, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността му за него.

Този извод изисква да се отговори и на възраженията в жалбата.

Визираната като нарушена норма на чл.123в, т.2 от ЗООС не съдържа различни хипотези, както се твърди в жалбата, доколкото вменява на оператора на инсталацията да изпълнява условията в комплексното разрешително. Именно неизпълнение на това изискване е вменено като нарушение в случая, а с всички други, обстойно изложени, фактически обстоятелства актосъставителят и АНО са мотивирали изводите си за фактите и правото. Правилността на направената от тях констатация подлежи на доказване в процеса чрез всички допустими средства и способи по НПК, вр. чл.84 ЗАНН.

Неоснователно е и възражението за допуснато нарушение на чл.52, ал.4 ЗАНН. Видно е, че административнонаказващият орган е извършил анализ на събраните по преписката доказателства, обсъдил е наведените възражения от страна на дружеството и е дал отговор по тях във основа на събраните доказателства. Това, че ги е отхвърлил като неоснователни не е нарушение на сочените процесуални правила, а е част от настоящия съдебен контрол за законосъобразност и правилност на изводите му от правна страна.

Не е допуснато и твърдяното нарушение по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН досежно изискването за посочване датата на нарушението. Такава ясно е означена и в акта и в постановлението - 20.10.2023г. Твърдението, че е следвало да се посочи началния момент, от който поведението на задълженото лице е релевантно за съставомерността на нарушението е лишено от законова опора. В конкретния случай законовото предписание в нормата на чл.123в, т.2 ЗООС е операторът на инсталацията да изпълнява условията в КР. При това положение, датата на нарушението е обусловена от конкретните условия, които не са изпълнени. Предвид естеството на условия 11.6.3 и 9.1.3, чието нарушаване е вменено на дружеството, те подлежат на постоянно изпълнение. В този смисъл, датата на която се констатира отклонение от тях ще определи и датата на нарушението. В акта и наказателното постановление тази дата ясно е означена – 20.10.2023г. и тя е посочена като дата на нарушението, с което законовото изискване по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН е изпълнено.

Съдът не констатира нарушение по отношение института на свидетелите, доколокото АУАН е съставен в присъствието на Ж. Г. – свидетел по чл.40, ал.1 от ЗАНН, непосредствено участвал в проверката, при която е било установено процесното нарушение.

Не е допуснато нарушение и при индивидуализацията на административната санкция по чл.27, ал.1 и 2 ЗАНН, тъй като същата е в законоустановените граници, предвидени в нормата на чл.164, ал.1 от ЗООС, а за определения конкретен размер АНО е изложил мотиви.

По наказването: Разпоредбата на чл.164, ал. 1 от ЗООС предвижда, че за неизпълнение на изискванията по чл. 123в на оператора на инсталацията - юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 10 000 до 500 000 лв. В конкретния случай на жалбоподателя е наложената имуществена санкция в размер 40 000лв.. За определянето на санкция значително над законовия минимум АНО се е мотивирал с наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства – че жалбоподателят явно и трайно неглижира отговорностите си във връзка с екологичното законодателство, обосновано с конкретно посочени четири влезли в сила наказателни постановления в периода 2021-2023г., с които са му налагани имуществени санкции в размери 5000, 10000 и 20000 лева.

Съдът принципно споделя преценката и съображенията на АНО за определяне на размера на имуществената санкция над минималния предвиден в закона, включително предвид установеното в случая неизпълнение на две условия от КР, както и в контекста на данните от свид. В. за образувани през 2024г. още четири администартивнонаказателни производства. Намира обаче, че санкцията е прекомерно завишена, което мотивира намаляване на същата до 20000 лева. В този размер същата би изпълнила целите на административното наказване по чл.12 от ЗАНН.

Изложеното мотивира съдебния състав за изменение на издаденото наказателно постановление.

По разноските:

Въпреки изхода на делото и обстоятелството, че страните са защитавани от юрисконсулт съдът не присъжда разноски, респ. възнаграждение съразмерно на защитения интерес, тъй като никоя от страните не е направила такова искане.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.4, вр. ал.7, т.4 от ЗАНН съдът