Решение № 665 от 8.5.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 590/2024 г.

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 274 - 278 ГПК. Образувано е по жалба на Ю.Б.К., действащ в качеството си на изпълнителен директор на дружество в процес на регистрация, срещу отказ № 20240311143750-4/15.03.2024 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише в търговския регистър новоучреденото еднолично акционерно дружество с фирма „Л.Ц. СОФИЯ“ ЕАД. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че капиталът на дружеството бил формиран от апорт на недвижими имоти, включени в заложеното търговско предприятие на апортиращия, но не било представено съгласие на заложния кредитор за разпореждането. Жалбоподателят твърди, че отказът бил незаконосъобразен, тъй залогът върху търговско предприятие не препятствал извършване на разпоредителни действия с елементи от предприятието, а единствено създавал непротивопоставимост на извършването им спрямо недалия съгласие заложен кредитор. Отделно от това изискването за съгласие, установено в чл. 8 ЗОЗ, не важало, когато се прехвърляли части от заложеното имущество, а не същото в цялост. Сочи също, че уговорката за предварително съгласие на заложния кредитор, установена в чл. 6.4. от договора за особен залог, следвало да се счита за недействителна като противоречаща на приетите след сключване на договора разпоредби на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 ЗОЗ или да се разглежда като изискване, чието нарушаване можело да послужи само за ангажиране на отговорността на залогодателя за причинени вреди на заложния кредитор, но такива не можело да настъпят поради непротивопоставимостта на действията, извършени след вписване на залога в имотния регистър. От Агенция по вписванията е постъпил отговор, в който се излагат съображения за законосъобразност на отказа, идентични с изложените в обжалвания акт. Съдът установи следното: На 11.03.2024 г. е подадено заявление А5 с вх. № 20240311143750 за вписване в търговския регистър на новоучредено еднолично акционерно дружество с наименование „Л.Ц. София“ и с капитал от 18 175 400 лева, формиран от непарична вноска на едноличния собственик „Л.Б.Ц.“ ЕООД на правото на собственост върху поземлен имот с площ от 1 843 кв. м. с идентификатор 68134.100.95, находящ се в гр. София, бул. „•••••••, и върху изградените в него осеметажна сграда с идентификатор 68134.100.95.1 и едноетажна сграда с идентификатор 68134.100.95.2. От представените към заявлението доказателства се установява, че на 11.03.2024 г. „Л.Б.Ц.“ ЕООД е взело решение за учредяване на едноличното акционерно дружество, като е приело учредителен акт, в който на основание чл. 72, ал. 1 ТЗ е описана непаричната вноска с посочване на вносителя, основанието на правата му върху нея и паричната й оценка, определена по реда на чл. 72, ал. 2 ТЗ. Избрани са и членове на съвета на директорите, а от своя страна последните са определили на основание чл. 244, ал. 4 ТЗ изпълнителен директор. Към заявлението са представени нотариални актове – съответно за покупко-продажба от 30.05.2002 г. и констативен нотариален акт от 18.05.2005 г., с които се удостоверяват правата на едноличния собственик върху имотите-предмет на непаричната вноска, а след дадени указания заявителят е представил и нотариално заверено съгласие на вносителя по чл. 73, ал. 1, изр. 2 ТЗ. От вписванията по партидата на „Л.Б.Ц.“ ЕООД в търговския регистър се установява, че на 09.09.2008 г. е вписан особен залог върху търговското му предприятие с последно подновяване от 29.11.2022 г. Според Приложение № 1 от договора за залог правото на собственост върху процесните имоти е част от активите, включени в заложеното търговско предприятие. Поради това на основание чл. 12, ал. 3 ЗОЗ особеният залог е вписан и в имотния регистър. При тези факти съдът намира жалбата за неоснователна. Съображенията за това са следните: Предмет на процесното заявление е вписване на новоучредено акционерно дружество, чиито акции са записани срещу непарична вноска (апорт) с предмет право на собственост върху недвижими имоти (земя и сгради). Апортът е форма на разпоредително действие с транслативен ефект, ограничен до правата на вносителя – дружеството, в чийто капитал се апортира правото, ще го придобие такова, каквото то е съществувало в патримониума на апортиращия. В случая правата, предмет на апорта, са обремени с особен залог и същият на основание чл. 12 вр. чл. 8, ал. 4 ЗОЗ е противопоставим на всеки приобретател, доколкото е извършено вписване освен в търговския, също и в имотния регистър, и няма дадено съгласие на заложния кредитор (не могат да бъдат споделени съображенията на заявителя, изложени в обяснителна записка от 11.03.2024 г., че сделката е в рамките на обичайната търговска дейност по чл. 7 ЗОЗ и противопоставимостта отпада с отчуждаване на имота, тъй като дори дейността на дружеството да е свързана с търговия с недвижими имоти, в случая сделката няма спекулативен търговски характер, а цели придобиване на акции от капитала на друго дружество). Противопоставимостта на правата на залогодателя, както сочи и жалбоподателят, не ограничава възможността за извършване на разпоредителни сделки със заложеното имущество, а единствено създава на основание чл. 8, ал. 4 ЗОЗ тежест за приобретателя – същият придобива качеството на залогодател (разпоредбата е последваща сключването на процесния договор за залог, но приложимостта й е обоснована с § 49, ал. 2 ЗОЗ). Това означава, че имуществото, което формира капитала на новоучреденото дружество, е обременено с тежестта, следваща от особения залог, и това се отразява на стойността му. Капиталът е предназначен да защити кредиторите на новоучреденото дружество и поради това разпоредбите, които уреждат внасянето му и неговото реално покритие, са от императивен характер. Такива са и разпоредбите относно апорта (доколкото, както беше посочено, непаричната вноска формира капитала или съответна част от него), и в частност – разпоредбите, които гарантират, че срещу съответната непарична вноска вносителят ще запише акции с номинална стойност, която е равна или по- малка на действителната цена на апортираното право. Тази гаранция се осъществява чрез предвидения механизъм за оценяване на запорираното право и чрез изискването оценката в устава да не е по-висока от дадената при оценяването. С посочените разпоредби законодателят акцентира върху обществената значимост на реалното покритие на капитала, като императивният характер на нормите задължава регистърния орган, съответно съда, да следят служебно за тяхното спазване. В случая формално е извършена оценка на правата, предмет на непаричната вноска, съгласно чл. 72, ал. 2 ТЗ, като същите са оценени на стойност от 18 175 400 лв. Видно от заключението на вещите лица обаче, имотите са оценявани като свободни от заложното право, възникнало от вписания залог на търговско предприятие (вж. стр. 10 от заключението, рубрика „Допускания“ – „Правото на собственост може да се търгува неограничено и свободно от всякакви … тежести“). Ето защо, за да бъде адекватна стойността на непаричната вноска на посочената в учредителния акт стойност на капитала, е необходимо правата, предмет на непаричната вноска, да се апортират „чисти“ от тежести, а това би могло да стане само след съответно разрешение на заложния кредитор, дадено на основание чл. 8, ал. 3 ЗОЗ (тук следва да се отбележи, че правилно жалбоподателят третира изискването за съгласие, посочено в договора чл. 6.4 от договора за особен залог, не като ограничаващо транслативния ефект, а като създаващо евентуална договорна отговорност). Ако такова съгласие няма, то не може да се приеме, че е налице съответствие между оцененото и апортираното право, а това дискредитира гаранциите за адекватност на капитала. В случая съгласие на заложния кредитор не е представено въпреки дадените указания, от което следва, че предмет на апорта е имущество, обременено с особения залог. Ето защо и доколкото оценка на такова имущество не е извършена, отказът за вписване на новоучреденото дружество се явява законосъобразен. Така мотивиран, съдът