Решение № 229 от 18.6.2023 г. на Окръжен съд - Русе по дело № 674/2022 г.

С присъда от 19.09.2018 г. ищецът бил оправдан. По протест на РОП е образувано ВНОХД № 16/2019 г. на ВТАС. С решение от 19.06.2019 г. на ВТАС присъдата е потвърдена. Апелативна прокуратура - Велико Търново протестирала това решение и е образувано КНОХД № 1036/2019 г. на ВКС. С решение от 17.01.2020 г. ВКС потвърдил Решение № 121/19.06.2019 г. на ВТАС.Ищецът бил окончателно оправдан по всички обвинения. Ищецът твърди, че във връзка с образуваното досъдебно производство от 2011 г. за посочените престъпления, срещу него било образувано и административно дисциплинарно производство и бил отстранен от работа, а впоследствие и уволнен със заповед на Директора на ОДМВР от 2012 г.Обжалвал заповедта и същата била отменена от Административен съд - Русе по Адм. дело № 294/2012 г. Решението на АдмС - Русе било обжалвано от Директора на ОДМВР - Русе и е образувано Адм.д. № 2241/2015 г. на ВАС. С решение от 30.10.2013 г. ВАС е оставил в сила решението на Адм С - Русе.Твърди още, че въпреки че бил лишен от възможността да заема длъжността преди уволнението за период от 11 месеца, след постановяване на решението на ВАС, са му били изплатени възнаграждения за период само от 6 месеца.След постановяване на решението на ВАС ищецът отново постъпил на работа в ОДМВР, но било трудно да изпълнява служебните си задължения и да поддържа отношения с колегите си предвид продължаващото разследване. В исковата молба се твърди, че наказателното производство водено от Прокуратурата е продължило общо - досъдебна и съдебна фаза почти 10 години. Наказателното производство и водените по делото съдебни заседания станали достояние на неограничен кръг от хора; то било отразявано и по медиите. С оглед обвинението ищецът станал обект на коментари, на недоверие, както по отношение на свои познати, така и на колеги. Изпитвал силни притеснения за това, че едно евентуално осъждане ще доведе до уволнение. В семейството му също много се притеснявали. Налагало се на дъщеря му, която била в невръстна възраст да отговаря на въпросите дали ще влезе в затвора и тя дали ще може да го вижда. Всичките му приятели и близки били много притеснени от воденото производство. Вътрешното напрежение и тревожността се отразили много негативно на здравословното му състояние. Станал нервен и раздразнителен. Въпреки пълното му оправдаване продължавал да живее с притеснения за накърненото си име. Предвид преживените тревоги и притеснения претендира ответникът да му заплати обезщетение в размер на 50 000 лв. за претърпени неимуществени вреди. Във връзка с наказателното производство е направил разходи и за заплащане на адвокатско възнаграждение, поради което предявява иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 3000 лв.Иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение, в размер на 50000 лв, както и обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 3000лв, ведно със законната лихва за забава върху главниците, считано от датата на исковата молба, до окончателното им изплащане. Претендира и разноски по делото. Ответникът Прокуратурата на Република България, изразява становище, че п р е д я в е н и т е искове са допустими, но по същество – неоснователни.Ответникът оспорва претенциите за неимуществени и имуществени вреди като твърди, че ищецът не сочи доказателства за твърдените от него претърпени вреди, а именно, че е станал обект на коментари и обсъждане отстрана на колеги и познати, че воденото наказателно производство е станало достояние на неограничен кръг лица. Не представя и доказателства за това, че е изпадал в тежки състояния. Ответникът твърди, че при предявяване на претенциите не е съобразено обстоятелството, че на ищеца е била наложена само една мярка за процесуална принуда, а именно мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 2000 лв., която впоследствие е отменена. Никакви други мерки за процесуална принуда не са му били налагани. Ответникът счита, че производството не е продължило в неразумни срокове предвид обстоятелството, че обвиняем по делото е и друго лице, което усложнява изясняването на фактическата обстановка. По отношение прекратяване на служебното правоотношение на ищеца с оглед започнатото дисциплинарно производство ответникът счита, че е недопустимо да носи отговорност във връзка с това уволнение, тъй като то е наложено от Директора на МВР - административен орган, който е действал в условията на оперативна самостоятелност, а не в условията на обвързана компетентност. В този смисъл Прокуратурата на РБългария не е пасивно легитимирана да отговаря за вреди, които евентуално са настъпили вследствие на действия на административния орган. Моли съдът да отхвърли исковете, като неоснователни, алтернативно при законните последици. След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: От представеното Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 11.03.2013г., издадено от следовател в СО на СГП- София, се установява, че на 11.03.2013г. ищецът по настоящото производство И. Ж. Ш. е привлечен като обвиняем за това, че на 03 срещу 04.07.2011 година в гр. Русе, Околовръстно шосе, в близост до „КАТ — МВР", в качеството си на длъжностно лице - полицейски орган - полицай, мл.автоконтрольор I степен, в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" при сектор „Пътна полиция" в съучастие като съизвършител с М.Р.И., в качеството му на полицейски орган – държавен служител в МВР – полицай, осъществяващ административно-контролна дейност, по време на извършване на полицейска проверка, поискал и приел от свидетел дар 100 (сто) румънски леи, с което нарушил съответни законови и подзаконови нормативни норми, да състави на свидетеля акт за АУАН, във връзка с констатираното извършено нарушение от свидетеля - нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на неустановен водач.Обвинение повдигнато и за това, че на 03 срещу 04.07.2011 г. в гр. Русе, Околовръстно шосе, в близост до „КАТ — МВР", в качеството си на длъжностно лице - полицейски орган - полицай, младши автоконтрольор I степен, в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" при сектор „Пътна полиция" И. Ш. като осъществявал административно-контролна дейност злоупотребил със служебното си положение и не изпълнил определени служебни задължения, а именно да състави акт за установено административно нарушение по чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП, от което са произлезли вредни последици изразяващи се в осуетяване на внасянето на глоба в Републиканския бюджет от неустановено лице и реализиране на наказателната отговорност на това лице.Престъпленията са квалифицирани по чл.302, т.1, вр. с чл.301, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК и по чл.387, ал.1 от НК. С Постановление за частично прекратяване на наказателно производство от 27.01.2014 г. на прокурор при СГП образуваното против И. Ш. и против други лица наказателното производство по ДП №20-П/11 е било прекратено за извършени от обвиняемите престъпления по чл.387 от НК и по чл.301 НК.Отменени са и мерките за неоклонение – „парична гаранция“ от 2000лв. С Постановление за привличане на обвиняем от 31.01.2014г. на прокурор при СГП И. Ш. е привлечен като обнияем за това, че на 03 срещу 04.07.2011 г. в гр. Русе, Околовръстно шосе, в близост до „КАТ — МВР", в качеството си на длъжностно лице - полицейски орган - полицай, младши автоконтрольор осъществяващ административно- контролна дейност в съучастие като съизвършител с М.Р.И. по време на извършване на пътна полицейска проверка на свидетеля С.Д.Д. е поискал и приел от Д. дар, който не му се следва - 100(сто) румънски леи, с левова равностойност 46, 31 лв. за да не извърши действия по служба - да не състави акт за установяване на административно нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. С постановление от 05.04.2016г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за това, че на 04.07.2011 г. за времето от 03.00ч до 06.00чв гр. Русе, на Околовръстно шосе, в близост до „КАТ — МВР", в качеството си на длъжностно лице - полицейски орган - полицай, младши автоконтрольор осъществяващ административно- контролна дейност в съучастие като съизвършител с М.Р.И. по време на извършване на пътна полицейска проверка на свидетеля С.Д.Д. е поискал и приел от Д. дар, който не му се следва - 100(сто) румънски леи, с левова равностойност 46, 31 лв. за да не извърши действия по служба - да не състави акт за установяване на административно нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, допуснато от приятел на св.Д. /неустановен в хода на разследването/ - престъпление по чл.301, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал1 НК. С Постановление на СГП за привличане на обвиняем И. Ш. е привлечен за извършване на описаното по-горе деяние, квалифицирано като престъпление по чл.чл.302, т.1 вр. чл.301, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал1 НК. По така повдигнатото обвинение срещу И. Ж. Ш. и М.Р.И. в Окръжен съд Русе е внесен обвинителен акт и е образувано НОХД №20/15г. С определение на окръжния съд съдебното производство е прекратено и върнато на Окръжна прокуратура.След връщане на делото, на 22.04.2016 г. с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение на И. Ш. е повдигнато обвинение, за това, че на 04.07.2011 г. за времето от 03: 00 ч. до 06: 00 ч. в гр. Русе, Околовръстно шосе, в близост до „КАТ - МВР“, в качеството си на длъжностно лице - полицейски орган - полицай, младши автоконтрольор в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" осъществяващ административно-контролна дейност, в съучастие, като съизвършител с М.Р.И. по време на извършване на пътна полицейска проверка на свидетеля С.Д.Д. е поискал и приел от св. Д. дар, който не му се следва 100(сто) румънски леи, с левова равностойност 46, 31 лв. за да не извърши действия по служба да не състави акт за установяване на административно нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – престъпления по чл.301, ал.1 вр. чл.20, ал.1 от НК/вж.л.23/. На 18.04.2017 г. с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение на следствен отдел от СГП на И. Ж. Ш. е повдигнато обвинение за това, че на 04.07.2011 г. за времето от 03: 00 ч. до 06: 00 ч. в гр. Русе, Околовръстно шосе, в близост до „КАТ - МВР“, в съучастие, като съизвършител с М.Р.И. по време на извършване на пътна полицейска проверка е поискал и приел от свидетеля С.Д.Д. дар, който не му се следва 100(сто) румънски леи, с левова равностойност 46, 31 лв. за да не извърши действия по служба да състави акт за установено административно нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а именно свидетелят управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред - престъпление по чл. 302, т. 1, вр. чл. 301, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. По това обвинение е внесен обвинителен акт и е образувано НОХД №306/2017 г. на РОС. С присъда от 19.09.2018 г. На Русенския окръжен, И. Ж. Ш. е признат за невиновен в извършване на престъплението, за което е обвинен и е оправдан/вж.л.57 и л.140/. Не се спори и от представения в заверен препис Протест от Окръжна прокуратура – Русе и от данните по съдебно удостоверение издадено от Апелативен съд-Велико Търново – удостоверение изх.№1156/04.05.2023г., се установява, че по протест от прокурор в Окръжна прокуратура – Русе против присъдата от 19.09.2018г. е образувано ВНОХД № 16/2019 г. по описа на ВТАС. От представените заверени преписи от съдебни актове и от данните по решение №256 от 17.01.2020г. на Върховния касационен съд, постановено по н.д.№1036/19г. на ВКС е установено, че с решение №121 от 19.06.2019г. по внохд №16/19г. на ВТАС, апелативният съд е потвърдил оправдателната присъда на окръжния съд. Решението на въззивната инстанция е протестирано от прокуратурата пред ВКС – вж.касационен протест на л.37.С решение №256 от 17.01.2020г. на Върховния касационен решението на Великотърновския апелативен сдъд е оставено в сила – л.л.59-64. От представените заповеди на директора на ОДМВР – Русе, се установява, че със заповед №з-689 от 23.02.2012 г. на директора на ОДМВР- Русе е образувано дисциплинарно производство срещу полицай И. Ж. Ш. и същият е временно отстранен от длъжност и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личен знак и служебно оръжие-вж.заверен препис от заповедта на л.149. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че същата се издава „във връзка с постъпили предварителни данни –писмо вх. №ЕП-4881/23.02.2012г. по описа на ОДМВР /рег.№307/22.02.2012г. по описа на Дирекция „Вътрешна сигурност“/, че на полицай И. Ж. Ш., мл.автоконтрольор I степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор Пътна полиция при ОДМВР-Русе, във връзка с водено от Следствен отдел при Софийска градска прокуратура разследване по ДП №20 – П /2011г., пр.пр(№4-2846/2011 на СГП, е повдигнато обвинение по чл.302, т.1, вр.чл.301, ал.3 вр.ал.1, предл.2 вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.387, ал.1 от НК е придобил процесуално качество на обвиняем, за което на основание 227, ал.1, т.7 ЗМВР-използване на служебното положение за лична облага, във вр. чл.230, ал.2, т.4 ЗМВР – деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата, се налага дисциплинарно наказание „уволнение“. Със Заповед №з-3539/14.08.2012г. на директор на ОДМВР- Русе, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и служебното му правоотношение с МВР е прекратено, считано от датата на връчване на заповедта. Нарушението е за това, че на 03 срещу 04.07.2011г. в гр. Русе по време на полицейска проверка е поискал от свидетел със скрита самоличност - 100.00 румънски леи, които не му се следват. С тези си действия е нарушил задължения по длъжностна характеристика и инструкции и заповеди на МВР, с което е извършил дисциплинарни нарушения по чл.227, ал.1, т.7, пр.2 ЗМВР- използване на служебно положение за лична облага и облага на трето лице и злоупотреба с власт, както и дисциплинарно нарушение по чл.230, ал.2, пр.4 ППЗМВР „деяния несъвместими с етичните правила на поведение в МВР, с които се уронва престижът на службата, което е несъвместимо с установените правила в Етичния кодекс за поведение на държавните служители. В мотивите на заповедта е посочено, че за описаните същите действия на 21.02.2012 г. на полицай И. Ш. е повдигнато обвинение по ДП № 20-П/11 по описа на СО при СГП за извършени умишлени престъпления от общ характер и му е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2000.0 0 лв. Посочено е, че обстоятелството, че служителят е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, несъмнено създава негативно отношение към институцията на МВР, намалява доверието към нея и уронва престижа на службата. С поведението си служителят не е опазил доброто име на институцията, не е дал личен пример на хората да спазват закона и не е допринесъл за изграждане и утвърждаване на положителния образ на МВР, което е нарушение на чл.7, чл.8 и чл.92 ЗМВР. Ищецът е обжалвал заповедта за налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“. С Решение от 27.12.2012г. по адм.д.№294/2012г. На Адм АС- Русе, заповедта е отменена. По делото не се спори от справка в деловодната програма на АдмС-Русе и на ВАС е видно, че решението е влязло в сила на 30.10.2013г.-С решение Решение № 14194 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1530/2013 г., V о., решението на първоинстанционния съд е оставено в сила. По делото като свидетел е разпитан И.А.И., полицай, колега и приятел на ищеца.Свидетелят заявява, че през 2005г. И. Ш. постъпил на работа във Второ РПУ, като полицай в „Охрана на обществения ред“, където вече работел и свидетелят-на същата длъжност.През 2006-2007г. св.И. отишъл да работи в сектор „Пътна полиция“, междувременно с ищеца станали семейни приятели и често общували. През 2010г. и И. Ш. отишъл да работи в сектор „Пътна полиция“. През 2011г. или 2012г. срещу ищеца и срещу още 10-на служители били образувани дела. Свидетелят установява, че един ден събрали целият униформен състав на „Пътна полиция“ в една зала и по „грозен начин“ били връчени призовки „за обвинения в корупция“ на 10-на служители, сред които бил и Ш.. Това станало пред целия наличен състав на Дирекцията. Призовките пристигали в „Пътна полиция“-на служебния адрес, нямало никаква дискретност. След тези призовки, за около година, Ш. бил отстранен – не можел да започне работа, но не бил и уволнен.Според свидетелят това било много тежък период за ищеца, защото тогава и съпругата му била бременна, родило се дете. Ищецът много отслабнал - стопил се като телесна маса. Според И., не било възможно ищецът да е извършил описаното нарушение.Станал затворен в себе си, а преди това бил открит човек, кумуникиращ с много хора. Свидетелят установява, че и съпругата и бащата на ищеца били много притесени, а и свидетелят се притеснявал за семейството си, дали производството срещу него няма да попречи на работата на съпругата му. На св.И. е известно, че съпругата на Ш. сключила трудов договор.Много мъчително Ш. преживявал и публикациите в медиите – във вестниците ги били изписали с имената им – имало статии както във вестници, така и в електронните медиите и на някои места били изписани по две имена на служителите. Свидетелят е помагал на ищеца финансово, през периода през който той не можел да започне работа – помагал например във връзка с транспортните му разходи до София. През 2012г или 2013 г. Ш. бил възстановен на работа, като бил назначен в РПУ - Бяла. Споделял, че като спре гражданин за проверка изпитвал притеснение и страх гражданинът да не го познае.На св.И. е известно, че цялото производство продължило около 10 години, през 2020г. била четена оправдателна присъда /тогава присъдата влиза в сила/.До този момент ищецът бил затворен в себе си и избягвал контакти.Пред свидетеля Ш. споделял, че не е извършвал посоченото нарушение и че това било „нагласена работа“. Свидетелят е категоричен, че Ш. не е имал странични проблеми, той си б ил щастлив в семейството, имал си приятели, но и бил притеснен от цялата ситуация - и от дисциплинарно производство, и от наказателното производство. В подкрепа на дадената от св.И. характеристика на ищеца следва да се съобрази удостовереното в кадровата справка на И. Ш., че по време на службата му той е награждаван 5 пъти – през 2006г. от началника на Второ РПУ, през 2007г. – три пъти от директора на ОДП-Русе и през 2009г. – от началника на сектор ООРП към Второ РПУ. С исковата молба са представени копия от публикации във вестници - л.12-25 от гр.д. №13654/2021г. на СГС/, в които повдигнатите срещу няколко полицаии обвинения и хода на процеса са отразявани подробно. В публикация във местния в.Утро от 21.06.2019г. трима обвиняеми, между които и ищецът, са споменати със собствените си имена и е изписана първата буква от фамилните; с по две имена са цитирани в статия от 26.02.2015г. Статиите са озаглавени Подкупните катаджии, Катаджиите с тарифа от 20 до 300лв отстранени от работа – в брой от 2.03.2012г.; Подкупните катаджии все още на служба – 23.02.2012г.; Агенти под прикритие вкарали в капана подкупните катаджии и пр. От преписите от договори за правна защита и съдействие от 21.02.2012г. и 24.02.2015г., сключени от И. Ш. с адвокат за предоставяне на правна защита и съдействие по ДП №20-П/2011г. и НОХД №20/15г. се установява, че ищеца е заплатил в брой на процесуален представител сума в общ размер на 3000лв. С исковата молба е представено удостоверение за раждане, издадено от Община Русе въз основа на Акт за раждане №0636 от 13.05.2011г., от което се установява, че ищецът И. Ш. е баща на дете от женски пол, на име А., родена на •••••г. от майка С.О. Представеният трудов договор сключен на 07.05.2015г. между С.О.и Община Русе потвърждава изложеното от св.И. в тази насока. Съдът не обсъжда заповед от 4.02.2011г. за прекратяване на служебното правоотношение на Ж. Ш., баща на ищеца – същото е прекратено поради придобито право на пенсия и няма връзка с предмета на делото. При така установената фактическа обстановка съдът приема следното: Предвид изложените в исковата молба фактически обстоятелства и предявения петитум, съдът квалифицира иска за обезщетение за причинени неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 2. ал.1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. По Закона за отговорността на държавата за вреди, незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от наказателното производство. Обвинението в престъпление е винаги неоснователно /незаконно/, когато наказателното преследване срещу обвиняемия е приключило с постановена оправдателна присъда досежно фактът дали е извършено престъпление и авторството му. Законът не е предвидил като изискване за възникване на отговорността освен оправдаването и самото обвинение да е било незаконосъобразно при повдигането му. Отнася се до специално установена от закона отговорност за вреди от непозволено увреждане, която възниква не по повод на извършени от ответната страна в производството незаконосъобразни действия, а по силата за законова разпоредба и при наличието на посочените в нея предпоставки. От събраните в по делото доказателства се установява, че в настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ - привличане в качеството му на обвиняем и повдигнато обвинение на ищеца за извършено престъпление, включително и вземане на мярка за неотклонение и постановена оправдателна присъда на съд. По въпросите какви неимуществени права, блага или правнозащитими интереси подлежат на обезщетяване по чл. 2 ЗОДОВ, как и с какви доказателствени средства се доказват неимуществените вреди от повдигане на незаконно обвинение в Решение № 388 от 2.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2012 г., IV г. о. е прието, че обезщетението в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане. Неимуществените вреди се изразяват в накърняването на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Това са нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице. При търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на подобно увреждане в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване / вж.Решение № 427 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 273/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV г. о., ГК/.Когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца. Неимуществените вреди се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността, накърнената чест и достойнство, добро име в обществото. В практиката си ВКС приема още, че обезщетението за неимуществени вреди се дължи и при липсата на доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени, което следва от естеството на упражнената спрямо лицето наказателна репресия. От показанията на свидетеля И. И. се установява, че ищецът е бил притеснен, потиснат, избягвал разговори, много отслабнал. Променил поведението си – от открит човек се превърнал в човек, който не общува с никого.Имал финансови затруднения. Съдът кредитира показанията на свидетеля относно настъпилите негативни промени в психическото състояние на ищеца, тъй като същите са житейски логични и непротИ.речиви. Изнесените от св.И. обстоятелства се подкрепят се от писмени доказателства по делото.Свидетелят коректно посочва, че ищецът не е имал странични проблеми и това било благодарение на семейството му, имал и приятели. Съгласно трайно установената практика на ВС и ВКС (ППВС № 4/1968 г., ТР № 3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК, множество решения- напр. решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., решение № 28/06.02.2018 г. по гр. д. № 1639/2017 г., IV г. о., решение № 60/13.04.2018 г. по гр. д. № 2611/2017 г., ІV г. о. на ВКС и др.), при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. На обезщетяване подлежат само неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда и тежестта на уврежданията. Задължително се отчита общата продължителност и предмета на наказателното производство, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, личността на увредения, дали обвинението е в сферата на професионалната му реализация. Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедлИ.ст, който винаги се основава на конкретни факти и на индивидуалната преценка за стойността, която засегнатите блага са имали за притежателя си. Размерът на обезщетението следва да се определи според стандарта на жИ.т и обществено- икономическите условия в страната към датата на деликта, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия. Отнасяйки тези критерии към настоящия казус, съдът съобразява чистото съдебно минало на ищеца, обема на извършените с негово участие процесуални действия, както и обстоятелството, че му е било повдигнато обвинение за престъпление, което е тежко по смисъла н а чл. 93, т. 7 НК.Продължителността на процеса в двете фази е 8г.- за първи път Ш. е привлечен като обвиняем през 2012г./постановление на л.130/. Тази продължителност надхвърля разумния срок по смисъла на чл. 6 КЗПЧОС. Настоящият състав съобразява факта, че ищецът е бил оправдан още на първа инстанция като оправдателната присъда е потвърдена от горната инстанция. По отношение на него първоначално е наложена мярка „парична гаранция“ в размер на 2000лв., която впоследствие е отменена и не е налагана друга мярка за процесуална принуда. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди като критерий за преценка е въведен и дългият, несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване, характерът на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици. Следва да се отбележи и че съдебната практика е утвърдила и като релевантни обстоятелства данните за личността на увредения, начина му на жИ.т, обичайната среда, контактите и социалния му жИ.т, положението му в обществото, работата му. В случаите на причинени неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ от значение е как обвинението в извършване на престъпление, с оглед установеното относно посочените по-горе обстоятелства, се е отразило върху личния, обществения и професионалния жИ.т, чувствата, честа и достойнството на увредения. Когато незаконното обвинение е за тежко умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на обвиняемия /подсъдимия/, следва да се прецени как се е отразило то върху възможностите му за професионални изяви и развитие в служебен план, авторитета и името на професионалист. При определени професии /магистрати, полицаи, военни, митнически служители и др./ очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите, са изключително завишени. Незаконното обвинение на лица, упражняващи подобни професии в извършване на престъпление, има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера, а в още по-голяма степен за случаите, когато обвинението е за извършване на умишлено престъпление от сферата на тяхната професионална реализация/ в т.см. Решение №344/24.11.2014г. по гр.д.№2378 /2014г. на ВКС, IV г.о., Решение №158/17.01.2019г. по гр.д.№299/2018г. на ВКСДП г.о. и др./ Повдигнатите на И. Ш. съдържат уличаване за престъпна злоупотреба със служебно положение от държавен служител и по делото е установено в конкретна степен последвалото значително дискредитиране на ищеца в социален и професионален план. Прокуратурата е поддържала обвинението на три съдебни инстанции, при продължило почти 8 години наказателното преследване. Веднага след повдигане на обвинението спрямо ищеца във връзка с престъпленията, за които е бил обвинен, е било образувано дисциплинарно производство, като същият е бил отстранен временно от длъжност, като е бил длъжен да върне служебната си карта, личен знак и оръжие, а в последствие е бил и дисциплинарно уволнен. В периода на отстраняването същият е бил без работа и не е можел да започне друга работа, бил е без доходи. Ищецът е възстановен на работа едва с постановяване на Решението от 30.10.2013г. по адм.д.№1530/13г. по описа на ВАС. Твърденията на ответника, че издаването на заповедта за дисциплинарно уволнение по никакъв начин не е обусловено от повдигнатото обвинение категорично се опровергава от мотивите, изложени от директора на ОДМВ- Русе и в заповедта за образуване на дисциплинарното производство, и в заповедта за налагане на накзанието, които са цитирани по-горе. Предвид установените притеснения болки и страдания, и унижения, които ищецът е претъпял вследствие повдигнатото му обвинение, за което с влязла в сила присъда е прието, че не е извършил деянието, в което е обвинен, съдът намира че биха били справедлИ. възмездени с присъждане на обезщетение в размер на 25 000лв. Съдът намира, че обезщетение в този размер е адекватно да репарира настъпилите за ищеца неимуществени вреди. От доказателствата по делото - писмени и гласни, не се установява за ищеца да са настъпили по- значителни неимуществени вреди, които да мотивират съдът да определи обезщетение в по-висок от определеният от съда размер, на същия не е била налагана най-тежката мярка за неотклонение "задържане по стража", а гаранцията от 2000.00 лв. му е била възстановена с постановление от 27.01.2014г. По тези съображения съдът намира, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен до размер на 25 000.00 лв., а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 50 000 лв. искът следва да се отхвърли. Искането за присъждане на лихва върху главниците е основателно, считано от момента на влизане в сила на постановената оправдателна присъда, но в настоящия случай се претендира от по-късен момент – от завеждане на исковата молба. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищеца разноските за производството и за адвокат съразмерно с уважената част на иска. В случая ищецът е направил разноски в размер на 10 лева държавна такса и адвокатско възнаграждение 2 500 лв, съобразно уважената/ отхвърлена част от исковете ответникът следва да му заплати 1255лв. разноски по делото. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е съобразено с НМРАВ към м.10.2021г., когато е сключван договора за правна помощ. Предвид изложеното съдът