Решение № 4912 от 9.11.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 10566/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на ••••, срещу наказателно постановление (НП) •• г., издадено от директор на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - София, с което на жалбоподателя, на основание чл. 136, ал. 2, т. 3, предл. 2 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на сумата от 7 000, 00 (седем хиляди) лева за нарушение на чл. 35, ал. 3, вр. ал. 2, т. 2 от ЗУО. В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление. Твърди се, че дружеството-жалбоподател не носи отговорност за процесното нарушение, тъй като същото не е било уведомено, че превозва отпадък или някакъв вид опасен товар, а такава информация не се съдържала в международната товарителница. Сочи се, че наказващият орган немотивирано бил приел, че случаят не е маловажен. В тази насока са изложени аргументи за приложимост на чл. 28 от ЗАНН, включително, че изпращачът не е изпълнил задължението си по чл. 22, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) да уведоми превозвача за вида на товара. Твърди се и че наложената с оспорения акт санкция не е съразмерна на извършеното административно нарушение, което е в противоречие с Член 49, параграф 3 от Хартата за основните права на ЕС и практиката на Съда на ЕС. Моли за отмяна на наказателното постановление и присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, се представлява от адв. С., който поддържа доводите от жалбата, а в допълнение оспорва компетентността на актосъставителя и поддържа, че последният не може да бъде разпитван в качеството на свидетел предвид разпоредбата на чл. 118 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. Моли за отмяна на НП и присъждане на разноски. Въззиваемата страна - директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – София, се представлява от юрк. Пенева, която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. След възобновяване на производството в повторните съдебни япрения представител на въззиваемата страна не се явява и не се представлява. Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства и обсъди доводите и възраженията на страните, прие следната фактическа обстановка: Дружеството - жалбоподател •••• извършвало дейност по третиране на отпадъци, за което имало издаден регистрационен документ - Решение № ••• от 17.02.2023 г. на •••, съгласно който дружеството може да извършва дейности по събиране и транспортиране на отпадъци в съответствие с §1, т.41 и т.43 от ДР на ЗУО на територията на цялата страна на посочени в него видове отпадъци. Сред тях не били включени отпадъци с код ••• - хранителни масла и мазнини. На 27.10.2023 г. в ••• постъпила информация от дирекция „••• за извършен от дружеството-жалбоподател ••• трансграничен превоз на отпадък с код ••• - хранителни масла и мазнини, в количество 24.120 т., предназначен за оползотворяване в съоръжение, намиращо се на площадка за третиране на отпадъци, находяща се в гр. София, ••• НПЗ Военна рампа, кв. ••• – дружество, притежаващо издадено Решение № ••• г. на директора на Р••• за изменение и допълнение на регистрационен документ за събиране и транспортиране на отпадъци. Във връзка с така постъпилата информация от страна на ••• била извършена документална проверка, като с писмо с изх. № ••• г. от получателя на отпадъка - •••, било изискано да представи копия от документи, удостоверяващи извършването на трансграничния превоз на отпадъци. В отговор от страна на ••• били представени следните документи: Анекс VII от 26.10.2023 г. към Регламент ••• на Европейския парламент и на съвета от 14 юни 2006 г.; кантарна бележка № ••• г., международна товарителница /CMR/ от 26.10.2023 г., договор с лицето, уреждащо превоза от 26.10.2023 г. и фактура № ••• г. Представените Приложение VII от 04.07.2022 г., ЧМР, кантарна бележка и фактура били за отпадък с код ••• - хранителни масла и мазнини, в количество от 24.120 т. В Анекс VII от 26.10.2023 г. се съдържала информация относно произхода, вида, количеството на превозваните отпадъци, дейността по третиране, за която са въведени в Република България, както и точен адрес на лицето, което ще извърши оползотворяването на същите, а в кантарната бележка и в ЧМР било посочено използваното превозно средство - товарен автомобил с регистрационен номер ••• В поле 16 и поле 23 от ЧМР от страна на превозвача ••• били положени подпис и печат. Резултатите от извършената проверка били обективирани в Констативен протокол № ККФОС - ИЦ - ••• г. От така представените документи проверяващите установили, че на 26.10.2023 г., на площадка за третиране на отпадъци с местонахождение -област, гр. София, ••• НПЗ Военна рампа, кв. ••• ••• е транспортирало неопасни отпадъци с код ••• - хранителни масла и мазнини от ГКПП „••• до посочената площадка за третиране на отпадъци, без наличие на регистрационен документ за транспортиране на посочения код отпадъци, издаден по реда на чл. 35, ал. 3, вр. чл. 35, ал. 2, т. 2 от ЗУО. При така установеното от фактическа страна, свидетелят М. К. Н. - старши експерт в ••• при •••, съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № ••• г., като квалифицирала посоченото поведение на дружеството-жалбоподател като нарушение по чл. 35, ал. 3, вр. ал. 2, т. 2, вр. чл. 136, ал. 2, т. 3, предл. 2 от ЗУО. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от страна на дружеството-жалбоподател не постъпили писмени възражения срещу съставения му АУАН. Въз основа на АУАН № ••• г., административнонаказващият орган - директор на ••• издал процесното наказателно постановление, с което, на основание чл. 136, ал. 2, т. 3, предл. 2 от ЗУО, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на сумата от 7 000, 00 (седем хиляди) лева за нарушение на чл. 35, ал. 3, вр. чл. 35, ал. 2, т. 2 от ЗУО. Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства - показанията на свидетеля М. К. Н. – актосъставител и писмените доказателства – известие за доставяне на НП, Заповед № РД- ••• на директора на Р•••, Заповед № РД-•••. на директора на Р•••, Покана за съставяне на АУАН, Решение № •••/17.02.2023 г. за издаване на регистрационен документ на •••, писмен договор от 26.10.2023 г. Анекс VII от 26.10.2023 г., международна товарителница ЧМР от 26.10.2023 г., фактура № ••• г., ведно със сертификат, кантарна бележка № ••• г. Заповед № РД••• г. на директора на Р•••, Заповед № РД- ••• г. на директора на Р••• и останалите приобщени по делото книжа. Съдът кредитира показанията на свидетеля М. К. Н., доколкото същите са обективни, логични и последователни, като съответстват на приобщените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетеля допринасят за изясняване на релевантните по делото факти относно извършената проверка и установяването на процесното нарушение. Доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, според които е недопустимо актосъставителят да участва в качеството на свидетел не са основателни, доколкото такова ограничение не следва от приложимия процесуален закон, а приобщаването на гласните доказателства, съдържащи се в показанията на актосъставителя съответства на трайно установената непротиворечива съдебна практика. Съдът кредитира и писмения доказателствен материал, тъй като се явява източник на пряка доказателствена информация. Същият е изготвен според установените правила и от него съдът получава информация относно обстоятелствата около извършване на процесното деяние, хода на осъществената проверка, както и условията, при които са съставени актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок, тъй като наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 13.06.2024 г., докато жалбата е депозирана на 26.06.2024г. от легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по спазването на процесуалните правила относно компетентността на длъжностните лица, съставили, съответно издали АУАН и НП, счете, че правилата за компетентност са спазени. В случая АУАН е съставен от компетентен за това орган - свид. М. К. Н. на длъжност „старши експерт“ в ••• при •••, оправомощена съгласно заповед № РД••• г. и заповед № РД-••• г. да упражнява превантивен, текущ и последващ контрол и да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗУО съобразно разпоредбата на чл. 157, ал. 2 от ЗУО, поради което и не се споделят доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за липса на компетентност на актосъставителя. НП е издадено от директор на •••, който е компетентен за това орган съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗУО. Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание (чл. 42 и 57 от ЗАНН), при спазване на установените срокове и ред. Същите отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, и чл. 57, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 от ЗАНН - съдържат описание на нарушението, мястото и датата на извършването му, и изчерпателно посочване на доказателствата, въз основа на които е установено, като посредством същите фактическата обстановка се изяснява безспорно. Обстоятелствата, които очертават извършването на нарушението са ясно и точно конкретизирани и позволяват да се разбере в какво се изразява то, като е налице и съответствие между фактическото му описание и правната квалификация. С оглед на гореизложеното настоящият състав на съда приема, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната на НП. Съдът намира, че и материалният закон е приложен правилно. Според разпоредбата на чл. 35, ал. 2, т. 2 от ЗУО за събиране и транспортиране на отпадъци по смисъла на § 1, т. 41 и 43 от допълнителните разпоредби на закона не се изисква разрешение, а съгласно чл. 35, ал. 3 от ЗУО, за този вид третиране на отпадъци - събиране и транспортиране - се изисква регистрация и издаване на документ по реда на глава пета, раздел II от ЗУО. Съгласно разпоредбата на чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО едноличен търговец или юридическо лице, което събира, транспортира и/или третира отпадъци или извършва рециклиране на кораби по смисъла на Регламент (ЕС) № ••• без разрешение или регистрационен документ, когато такива се изискват се наказва с имуществена санкция в размер от 7000 до 20 000 лв. Според § 1, т. "Транспортиране" по смисъла на ЗУО е превозът на отпадъци, включително съпътстващите го дейности по товарене, претоварване и разтоварване, когато се извършва от оператора като самостоятелна дейност. По делото безспорно бе доказано, че на 26.10.2023 г. ••• е транспортирало отпадък с код ••• - хранителни масла и мазнини, в количество 24.120 кг., без да притежава регистрационен документ за извършване на дейности по събиране и транспортиране на отпадъци от този вид, издаден по реда на чл. 35, ал. 3 от ЗУО, с което е осъществило състава на чл. 35, ал. 2, т. 2 от ЗУО. Доколкото се касае за отговорност на юридическо лице, която е обективна (безвиновна), не следва да бъде обсъждан въпросът за субективната страна на деянието. Независимо от това съдът следва да отбележи, че намира за неоснователни възраженията на дружеството-жалбоподател, че същото не носело отговорност за процесното нарушение, тъй като не е било уведомено, че превозва отпадък или някакъв вид опасен товар, а такава информация не се съдържала в международната товарителница. Противно на изложеното в жалбата, точна и прецизна информация относно вида на превозвания отпадък, включително чрез посочване на код на отпадъка 20 01 25, се съдържа в приобщения по делото Анекс VII от 26.10.2023 г. В приложената ЧМР също е посочен видът на превозвания товар, а както бе посочено същата съдържа печат и подпис на служител на •••. Поради изложеното съдът счита, че информацията за вида на превозвания отпадък е била достъпна на дружеството-жалбоподателя. Същото е следвало да положи дължимата грижа и да се увери, че превозвания товар не представлява отпадък, който не попада сред видовете отпадъци, за които има надлежно издаден регистрационен документ. Вместо това е пристъпено към извършването на превоза, с което е осъществен съставът на процесното административно нарушение. Ето защо съдът намира, че АНО правилно е квалифицирал действията на ••• като нарушение на чл. 35, ал. 3, вр. чл. 35, ал. 2, т. 2 от ЗУО. Разпоредбата на чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО предвижда имуществена санкция в размер от 7000 до 20 000 лв. за юридическите лица, за нарушение на чл. 35, ал. 3, вр. чл. 35, ал. 2, т. 2 от ЗУО. АНО е наложил санкция в минимален размер, определен в съответствие с изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. В този смисъл съдът намира, че наложената санкция е правилна и точно определена. Съдебният състав намира, че строгостта на предвидената в чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО санкция съответства на тежестта на нарушението, застрашаващо обществените отношения, свързани с правомерното третиране на отпадъци. Посочената санкция цели да гарантира реално възпиращ ефект, като не надхвърля границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от законодателя цели - предотвратяване или намаляване вредното въздействие на отпадъците върху човешкото здраве и околната среда. Същата е в съответствие с общия принцип на пропорционалност на предвидените в национално законодателство административни и/или санкционни мерки, като не се споделят оплакванията на жалбоподателя в обратен смисъл. Съдът намира, че процесният случай не може да се определи като маловажен и да се приложи чл. 28 от ЗАНН, в каквато насока е формулирано искане от страна на жалбоподателя. Това е така, доколкото извършеното нарушение е с типичната за вида си обществена опасност и с нищо не разкрива по-ниска степен на засягане на обществените отношения от този тип. Количеството на превозения отпадък от 24.120 т. е значително и води до извод за съществено засягане на обществени отношения, свързани с законосъобразното управление на отпадъците, целящо да се предотврати или намали вредното им въздействие върху човешкото здраве и околната среда. Обстоятелството, че нарушението е първо от този вид за дружеството-жалбоподател се цени като смекчаващо отговорността му обстоятелство, но същото не е от естество да обоснове извод за липса или незначителност на обществената опасност на нарушението. Същевременно посоченото обстоятелство е взето предвид от наказващия орган с налагането на имуществена санкция в минималния законоустановен размер. По изложените съображения съдът прие, че атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на делото право на разноски съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН има въззиваемата страна, която обаче не е направила такова искане, поради което и съдът не следва да присъжда разноски в полза на въззиваемата страна. С оглед изхода на делото, претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде оставена без уважение. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 105-ти състав