Решение № 70 от 2.5.2025 г. на Окръжен съд - Кърджали по дело № 8/2025 г.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от К. С. К. против „М. К.“ ЕООД, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за сумата в размер на 1 965.00 лв., представляваща непогасено задължение след извършено по реда на чл. 104, ал. 1 ЗЗД прихващане на две насрещни вземания на страните. Ищецът твърди, че по силата на сключен предварителен договор от 18.04.2012 г., ответникът като строител-изпълнител се задължил да извърши строителство и да прехвърли собствеността в незавършен вид (до тапа) на предвидения за изграждане обект в жилищна сграда с търговски партер, УПИ /парцел/, с идентификатор № 40909.112.158, кв.“В.“, гр.К., а именно: АПАРТАМЕНТ № 9, разположен на втори етаж, със застроена площ с общи части 65 кв.м., като общата квадратура се оформя като се прибавят общите части, припадащи се към съответния апартамент и съответните идеали части от парцела /УПИ с идентификатор №: 40909.112.158/, което включва склад /мазе/, разположен в сградата под партерния етаж, като съгласно Схема № 15-1303539-01.12.21 г. на самостоятелен обект в сграда и строителната документация, процесният апартамент е АПАРТАМЕНТ № 9 (девет) с идентификатор № 40909.112.158.1.9 (четиридесет хиляди деветстотин и девет точка сто и дванадесет точка сто петдесет и осем точка едно точка девет) по КККР на гр. К., одобрен със Заповед № РД-18- 66/18.10.06г. на Изп. директор на АК, със застроена площ 52, 62 (петдесет и две цяло и шестдесет и две стотни) кв.м., разположен на третия етаж на „Масивна жилищна сграда с търговски партер“ с идентификатор № 40909.112.158.1 (четиридесет хиляди деветстотин и девет точка сто и дванадесет точка сто петдесет и осем точка едно) по КККР на гр. К., одобрен със Заповед № РД-18-66/18.10.06г. на Изп. директор на АК, построена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 40909.112.158 (четиридесет хиляди деветстотин и девет точка сто и дванадесет точка сто петдесет и осем) по КККР на гр. К., одобрен със Заповед №РД18-66/18.10.06г. на Изп. директор на АК, с административен адрес в гр. К., кв. „В.“, ул.“А. К.“ № 8 (осем), с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин па трайно ползване: средно застрояване, целият с площ от 688 (шестстотин осемдесет и осем) кв.м, който апартамент се състои от: кухня-дневна, спалня, баня с тоалетна, балкон и предверие, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 40909.112.158.1.6 и 40909 112.158.1.8; под обекта: 40909.112.158.1.5 и над обекта: 40909.112.158.1.13, ведно с принадлежащото избено помещение № 9 (девет), разположено в подземния етаж на сградата, с полезна площ 4, 23 (четири цяло двадесет и три стотни) кв.м., ведно с припадащите се 0, 06% (нула цяло и шест стотни процента) идеални части от общите части на сградата в размер на 0, 18 (нула цяло и осемнадесет) кв.м., ведно с припадащите се 2, 34% (две цяло тридесет и четири процента) идеални части от общите части на сградата в размер на 7, 22 (седем цяло двадесет и два) кв.м. и ведно с правото на строеж върху 59.84 (петдесет и девет цяло осемдесет и четири стотни) кв.м., при граници на поземления имот: поземлен имот с идентификатор № 40909.112.157; поземлен имот с идентификатор № 40909.112.163; поземлен имот с идентификатор № 40909.112.162; поземлен имот с идентификатор № 40909.112.160; поземлен имот с идентификатор № 40909.112.159; поземлен имот с идентификатор № 40909.112.153, за сумата в общ размер от 18 406, 50 евро, която се равнява на 36 000, 00 лв., съгласно подписаното между страните Допълнително споразумение към Предварителен договор за покупка на апартамент. Твърди, че в изпълнение за задълженията си по договора превел на ответника сума в общ размер на 19 000, 00 лв., от която 15 000 лв. по банков път /по издадена фактура № 0000000006/21.04.2012г./, като след ново искане на 27.12.2012г. предал лично на управителя на ответника и 4 000 лв. в брой срещу разписка. Сочи, че останалата сума в размер на 11 000, 00 лв. и 6 000, 00 ДДС следвало да бъде заплатена в деня на изповядване на сделката в изискуемата нотариална форма, или част от нея при ново поискване съгласно раздел V, чл. 12, т. 3, предл. 1 от договора. Срокът за изпълнение на договора бил 28 месеца и започнал да тече от датата на издаване на Протокол № 2 и 3 (откриване на строителна площадка и определяне па строителна линия и ниво), като изтичал със съставянето на приемателно-предавателен протокол за СМР за обектите, предмет на предварителния договор. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си за изграждане на обекта в посочения срок, като при проведени срещи с управителя на дружеството - ответник, в които ищецът настоявал да му се прехвърли апартамента, му било обяснявано, че строежът се бави поради създавани пречки от учредителя на правото на строеж, и след решаване на възникналите разногласия строежът щял да бъде завършен, и съответно - да му бъде прехвърлен. Твърди, че повярвал на тези обещания, тъй като и той бил викан да дава обяснения в полицията, във връзка с подадена жалба от А. Н. Д. по повод строежа на процесната сграда. Впоследствие, след като ответникът и А. Н. Д. уредили отношенията си, на ищеца било обяснено, че трябва да почака за издаването на Акт образец 16 (акт за въвеждане в експлоатация на сградата), след снабдяването с които прехвърлянето на апартамента щяло да бъде реализирано в изискуемата нотариална форма. При извършена справка в края на м. септември 2021 установил, че било издадено Удостоверение № 98/09.09.2021 г. за въвеждане в експлоатация на сградата (Акт образец 16), в която се намирал апартамента му. Свързал се с управителя на ответното дружество, като изразил готовност да заплати останалата сума и поискал сделката да бъде изповядана пред нотариус. Управителят на ответното дружество му заявил, че трябва да изчака, за да бъдат събрани всички документи. Тъй като повече от месец никой не му се обадил, ищецът отново се свързал с управителя на ответното дружеството, за да го попита кога и къде ще бъде изповядана сделката. При проведения разговор му било обяснено, че тъй като е давал обяснения пред полицията във връзка с жалбата на А. Н. Д., имало проблеми с НАП, и за тази цена апартамента не можело да му бъде прехвърлен, а трябвало да даде банкова сметка, по която да му се върнат заплатените 19 000, 00 лв., след което след около седмица жилището можело да бъде прехвърлено на жена му или на баща му. Ищецът заявил, че не желаел да му се връщат парите и отново поискал да бъде определен ден за изповядване на сделката пред нотариус, като му бъде посочена сметка, по която да преведе останалата сума. Получил от ответника нотариална покана с рег. № 4059 от 10.11.2021 г. на Нотариус Е. К., с рег. № 280 и район на действие КРС, с която управителят на ответното дружество го уведомил, че счита предварителния договор за прекратен, като поискал да му бъде посочена банкова сметка, по която да му бъдат върнати заплатените от него 19 000, 00 лева. Твърди, че след получаване на нотариалната покана направил няколко опита да се свърже с управителя на ответното дружество, но така и не успял да осъществи връзка с него, поради което на 03.12.2021 г. успял да намери в коя банка ответника има сметка, и въпреки липсата на искане от негова страна, превел и останалата сума в размер на 17 000, 00 лв. по банковата сметка на дружеството, за да изпълни задължението си, като изрично посочил, че това е последната вноска по предварителния договор. Сочи, че тъй като той изпълнил задълженията си, съгласно предварителния договор, а ответникът не изпълнил поетото от него договорно задължение да му прехвърли собствеността в изискуемата нотариална форма, за него бил налице правен интерес от предявяване на иск с искане съдът да обяви процесния предварителен договор за окончателен. С Решение № 220/20.06.2022г., постановено по гр. д. № 1706/2021 г. по описа на КРС по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД процесният предварителен договор за строителство и покупко-продажба на недвижим имот бил обявен за окончателен, но след жалба от страна на ответника било образувано в. гр. д. № 195/2022г. по описа на КОС. С решението на въззивния съд първоинстанционното решение било отменено и предявеният от ищеца иск бил отхвърлен като неоснователен, поради погасяването му по давност. Въз основа на депозирана касационна жалба било образувано к. гр. д. № 1233/2023г. по описа на ВКС, като с Определение № 3289/31.10.2023г. на същия съд въззивното решение не било допуснато до касационно обжалване и то влязло в законна сила на 31.10.2023г. Тъй като задължението му към ответното дружество за направени от последното разноски по воденото между тях гр.д. № 1706/2021 г. по описа на КРС възлизало на сумата в общ размер от 5 340, 00 лв., а задължението на ответника към него възлизало на 36 000, 00 лв., на 07.11.2023г. чрез ЧСИ Р. Сираков било връчено, при условията на отказ, изявление за прихващане от страна на ищеца, като твърди, че съгласно разпоредбата на чл.104, ал.2 от ЗЗД от момента на получаването му от страна на ответника двете насрещни задължения се погасявали до размера на по-малкото от тях. При това положение ответникът му дължал 30 660лв. Сочи, че на 21.11.2023г. получил от ответника превод за сумата от 28 695, 00 лв. вместо за сумата от 30 660, 00 лв. Счита, че поради това, че извършил прихващане на двете насрещни задължения до размера на по-малкото от тях, ответникът неоснователно се обогатил със сумата в размер на 1 965, 00 лева. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1 965, 00 лева, съставляваща част от платената от него продажна цена на същото дружество по Предварителен договор за строителство и покупко-продажба на недвижим имот от 18.04.2012г., която се явявала платена с оглед отпаднало основание, ведно със законната лихва върху тази сума от момента на завеждане на исковата молба до окончателното погасяване на задължението. Ответникът е оспорил предявения иск като неоснователен. В депозирания по чл. 131 от ГПК писмен отговор е навел доводи, че претендираната от ищеца сума в размер на 1 965.00 лв. представлява разноски по изпълнително дело № 20237410400607 по описа на ЧСИ Х. П., с рег.№ 741 и район на действие Окръжен съд-К., които ищецът неоснователно счел, че заплатил на отпаднало основание, и че ответното дружество не било длъжно да се съобрази с неговото изявление за прихващане. Не оспорва, че срещу него ищецът е предявил иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, въз основа на който било образувано гр. дело №1706/2021 г. по описа па Районен съд- К., който бил отхвърлен с влязло в сила на 31.10.2023 г. решение. С решението ищецът К. С. К. бил осъден да заплати на ответното дружество направените по делото разноски в общ размер на 5 340.00 лв., въз основа на което на 14.11.2023 г. ответникът се снабдил с изпълнителен лист за присъдените му разноски. Общият размер на задълженията на ищеца по изпълнителното дело възлизали в общ размер на 7 305.84 лв., от които 5 340.00 лв. неолихвяема сума; 1 200.00 лв. адвокатско възнаграждение; 114.00 лв. обикновени такси на ЧСИ и 651.84 лв. - такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Не се оспорва и, че ищецът К. С. К. заплатил по сметка на дружеството сумата от 19 000.00 лв., както и сумата в размер на 17 000.00 лв., което обаче било сторено на 03.12.2021 г. - след получаване на 10.11.2021 г. на нотариална покана за прекратяване на Предварителният договор за строителство и покупко-продажба на недвижим имот, сключен между длъжника и ответното дружество. Ответникът счита, че не дължи претендираната от ищеца сума, както че не бил длъжен да се съобрази с направеното от него изявление за извънсъдебно прихващане на неговото неизискуемо и неликвидно вземане със своето изискуемо и ликвидно вземане. От фактическа страна настоящият съдебен състав намира следното: Не се спори между страните, че с Решение № 220 от 20.06.2022 г., постановено по гр. д. № 1706/ 2021 год., Районен съд – К. е обявил за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, по иск на К. С. К. от гр. К. срещу „М. К.“ ЕООД, гр. К., предварителен договор за строителство и покупко- продажба на недвижим имот от 18.04.2012 г., с който „М. К.“ ЕООД се е задължило да прехвърли на К. С. К. предвидения за изграждане обект в жилищна сграда с търговски партер, УПИ /парцел/, с идентификатор № 40909.112.158, кв. “В.“, гр.К., а именно: апартамент № 9, разположен на втори етаж, със застроена площ с общи части 65 кв. м., като общата квадратура се оформя като се прибавят общите части, припадащи се към съответния апартамент и съответните идеали части от парцела /УПИ с идентификатор № 40909.112.158/, което включва склад /мазе/, разположен в сградата под партерния етаж, като съгласно Схема № 15-1303539-01.12.21 г. на самостоятелен обект в сграда и строителната документация, представлява Апартамент № 9 с идентификатор № 40909.112.158.1.9 по КККР на гр. К., със застроена площ 52.62 кв. м., разположен на третия етаж на „Масивна жилищна сграда с търговски партер“ с идентификатор № 40909.112.158.1 по КККР на гр. К., построена в поземлен имот с идентификатор № 40909.112.158 по КККР на гр. К., с административен адрес в гр. К., кв. “В.“, ул. „А. К." № 8, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване, целият с площ от 688 кв. м, който апартамент се състои от: кухня-дневна, спалня, баня с тоалетна, балкон и предверие, при посочени съседни самостоятелни обекти в сградата, ведно с принадлежащото избено помещение № 9, разположено в подземния етаж на сградата, с полезна площ 4.23 кв. м., ведно с припадащите се 0.06% идеални части от общите части на сградата в размер на 0.18 кв. м., ведно с припадащите се 2.34% идеални части от общите части на сградата в размер на 7.22 кв.м. и ведно с правото на строеж върху 59.84 кв. м., при посочени граници на поземления имот, за сума в общ размер от 18 406.50 евро, която се равнява на 36 000 лева, съгласно подписаното между страните Допълнително споразумение към Предварителен договор за покупка на апартамент. Осъдил е, на основание чл. 85, ал. 2 вр. с чл. 87 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, К. С. К. да заплати по сметка на Районен съд – К. нотариална такса в размер на 368.50 лева и такса за вписване на възбрана върху имота до изплащане на разноските по прехвърлянето в размер 15 лева, съгласно т. 37 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и да заплати по сметка на Община К., сума в размер на 1 008 лева, представляваща данък за придобиване на имущество по възмезден начин. С решението си съдът е постановил да се впише, на основание чл. 364, ал. 1 ГПК, възбрана върху недвижимия имот, подробно описан в диспозитива на решението, до заплащане на дължимите разноски по прехвърлянето от К. С. К., и е дал шестмесечен срок на К. С. К., считано от влизане в сила на решението, да поиска отбелязването му в Службата по вписванията - К., като го уведомява, че след изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието си. С решението „М. К.“ ЕООД е осъдено да заплати на К. С. К. направените по делото разноски в общ размер на 2381 лева. С решение № 220 от 30.11.2022 г., постановено по в. гр. д. № 195/ 2022 г., Окръжен съд – К. е отменил Решение № 220 от 20.06.2022 г. на Районен съд – К. и вместо него е постановил ново решение, с което е отхвърлил като погасен по давност предявеният от К. С. К. срещу „М. К.“ ЕООД, иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, за обявяване за окончателен на сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба от 18.04.2012 г. на Апартамент № 9 с идентификатор № 40909.112.158.1.9 по КККР на гр. К., със застроена площ 52.62 кв. м., разположен на третия етаж на „Масивна жилищна сграда с търговски партер“ с идентификатор № 40909.112.158.1 по КККР на гр. К., построена в поземлен имот с идентификатор № 40909.112.158 по КККР на гр. К., ведно с принадлежащото избено помещение № 9, разположено в подземния етаж на сградата, с полезна площ 4.23 кв. м., ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и ведно с правото на строеж, за сумата в размер на 36 000 лв. С въззивното решение К. С. К. е осъден да заплати на „М. К.“ ЕООД направените за двете съдебни инстанции разноски в общ размер на 3 660 лева, от които 2 040 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за първата инстанция, 1 440 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция и 180 лева – държавна такса за въззивно обжалване. С Определение № 3289/31.10.2023 г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на Решение № 220 от 30.11.2022 г. по в. гр. д. № 195/2022 г. на Окръжен съд – К. и К. С. К. е осъден да заплати на „М. К.“ ЕООД, сумата от 1 680 лв., съставляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство. Установено е по делото, а и не се спори между страните, че цената на процесния апартамент № 9 е 18 406.50 евро, която се равнява на 36 000 лв. /лист 9/; ищецът-купувач К. С. К. е заплатил на ответника-продавач „М. К.“ ЕООД сумата в размер на 19 000 лв., от която 15 000 лв. по банков път по издадена фактура № 0000000006/21.04.2012 г. /лист 11/ и 4 000 лв. в брой срещу разписка /лист10/, както и, че с нотариална покана с рег. № 4059/10.11.2021 г. ответното дружество е уведомило ищеца К. С. К., че на основание чл. 5, т. 2 от процесния предварителен договор счита същия за прекратен (развален) поради незаплащане изцяло на договорената продажна цена лист 16/. Установено е също, че на 03.12.2021 г. ищецът е заплатил по банкова сметка на ответника сума в размер на 17 000 лв. /лист11/, представляваща остатъка от договорената продажна цена за процесния апартамент № 9 по предварителния договор от 18.04.2012 г., както и, че ищецът е получил от ответника превод за сумата от 28 695.00 лв. /лист 37/. От съдържанието на приложеното по делото изявление за прихващане, отправено от ищеца К. С. К. до ответника „М. К.“ ЕООД /лист 36-37/ се установява, че на основание чл.104, ал.1 от ЗЗД, ищецът е поканил ответника в 7 дневен срок от получаването му да погаси чрез прихващане до размера на по-малката от двете суми, а именно до сумата в размер на 5 340 лв. при задължение на ответника към ищеца в размер на 30 660 лв./лист36/. Същото е получено при отказ на 07.11.2023 г. От приложеното изпълнително дело № 20237410400607 по описа на ЧСИ Х. П., с рег.№ 741 и район на действие Окръжен съд-К., се установява че то е образувано по молба на ответника „М. К.“ ЕООД, чрез пълномощник, и на основание изпълнителен лист № 675 от 14.11.2023 г., въз основа на който ищецът К. С. К. е осъден да заплати на „М. К.“ ЕООД, направените по дело разноски в общ размер на 3 660 лв., от които 2 040 лв. с ДДС- адвокатско възнаграждение за първа инстанция, 1 440 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция и 180 лв. – държавна такса за въззивното обжалване, като и сумата от 1 680 лв., съставляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство. С Разпореждане изх. № 18055/17.11.2023 г. ЧСИ Х. П. е приела като разноски по делото предявения адвокатски хонорар в размер на 1 200 лв. и авансови такси по ТТРЗЧСИ в размер на 18.00 лв. /лист 6/. С Покана за доброволно изпълнение изх. № 18057/17.11.2023 г., ищецът е уведомен, че задължението му по изпълнителното дело възлиза на 5 300 лв. неолихвяема сума, 1 200 лв. допълнителни разноски, 114.00 лв.разноски по изпълнителното дело, както такса по т.26 от ТТРЗЧСИ с ДДС в размер на 651.84 лв. в полза на ЧСИ, като към 17.11.2023 г. общия размер на задължението възлиза на 7 305.84 лв. /лист 7/. С молба вх. № 13623/21.11.2023 г. чрез своя пълномощник, ответникът е направил искане за прекратяване на изпълнителното дело поради погасяване на задължението към взискателя /лист 9/. С Възражение вх. № 13877/30.11.2023 г. длъжникът е възразил предвид извършено прихващане и погасяване на 07.11.2023 г. на задължението му към взискателя „М. К.“ ЕООД, т.е. преди образуване на изпълнителното дело. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни изводи: Предмет на исковото производство е вземане на ищеца за сумата от 1 965.00 лв., която той сочи да представлява непогасен остатък от дадената на отпаднало основание продажна цена по сключения между страните на 18.04.2012 г., вследствие на развален предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот чрез налагане на възбрана на Апартамент № 9 с идентификатор № 40909.112.158.1.9 по КККР на гр. К., със застроена площ 52.62 кв. м., разположен на третия етаж на „Масивна жилищна сграда с търговски партер“ с идентификатор № 40909.112.158.1 по КККР на гр. К., построена в поземлен имот с идентификатор № 40909.112.158 при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 40909.112.158.1.6 и 40909.112.158.1.8; под обекта: 40909.112.158.1.5 и над обекта 40909.112.158.1.13, ведно с припадащите се 2, 34 % идеални части от общите части на сградата, правото на строеж върху поземления имот и прилежащото избено помещение № 9, разположено в подземния етаж на сградата, с полезна площ 4.23 кв.м., ведно с припадащите се 0, 06 % идеални части от общите части на сградата, като се твърди, че същата е дължима от ответника с оглед извършеното от ищеца прихващане на дължими между страните суми. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, изложени в атакуваното решение. Същите са подробни, обективни, обосновани и почиват на събраните по делото доказателства. Поради това и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите му. Намира решението за правилно и законосъобразно и като такова то следва да се потвърди. Следва, с оглед наведените с въззивната жалба доводи, да се добави и следното: Българският закон позволява прихващането на насрещни вземания, но заедно с това поставя няколко условия, за да се случи това. Съгласно чл. 103, ал. 1 ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата. Двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по- малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши / чл. 104 ЗЗД/. Когато компенсаторното волеизявление е извършено извънсъдебно, за да породи погасителния ефект, към който е насочено това едностранно волеизявление, следва в обективната действителност да са проявени всички материални предпоставки, уредени в разпоредбите на чл.103 ЗЗД и чл.104ЗЗД. Материалното изявление за прихващане по своята правна същност е способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях, когато длъжникът има към своя кредитор насрещно вземане. Основна предпоставка за надлежното упражняване на компенсационното волеизявление е двете задължения да са ликвидни и изискуеми. За да бъде ликвидно едно вземане, то трябва да бъде безспорно установено по своето основание и размер – в казуса това е налице. Но, годно з а извънсъдебно прихващане е само онова активно вземане, което е и изискуемо – т.е., падежът му да е настъпил. В случая ищецът не е установява това. Следва да се добави и, че ищецът смесва няколко правни института, излагайки обстоятелствата, на които основава иска си. Сочи, че го предявява на основание неоснователно обогатяване, настъпило за ответника, след като последният не му заплатил исковата сума; но основава иска си на извънсъдебно прихващане, което самият той извършил, без обаче вземането му да е било изискуемо. Ищецът обаче не доказва, че е поискал от ответника да му върне сумата в размер на 17 000лв. /която е заплатил след като вече е бил получил покана за разваляне на предварителния договор/, като платена на отпаднало основание – за да установи своето вземане към ответника, не само като ликвидно, но и като изискуемо. Едва тогава биха били налице и двете предпоставки и то би подлежало на компенсиране. В обобщение, искът като неоснователен следва да се отхвърли, до какъвто извод е достигнал и първоинстанционният съд. Поради изложеното атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. При този изход на делото за въззивника не се следват деловодни разноски. Водим от горното, съдът