РЕШЕНИЕ

№ 1356

Видин, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Видин - I-ви тричленен състав, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: АНТОНИЯ ГЕНАДИЕВА Членове: РОСИЦА СЛАВЧЕВА БИЛЯНА ПАНТАЛЕЕВА-КАЙЗЕРОВА При секретар МАРИЯ ИВАНОВА и с участието на прокурора КИРИЛ ЦВЕТКОВ КИРИЛОВ като разгледа докладваното от съдия АНТОНИЯ ГЕНАДИЕВА канд № 20247070600392 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от Комисията за защита на потребителите, представлявани от ст. ю.к. С. Д., към Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца при КЗП против решение № 227 от 07.06.2024г. по АНД № 565/2024г. по описа на Районен съд – Видин, с което е отменено НП № К - 005186 от 28.03.2024г. на Директор на РД за областите Видин, Монтана и Враца към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с което на „Юробанк България” АД, гр.София е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 20 000 лева на основание чл.80, ал.1 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите /ЗКНИП/, за нарушение на чл.27, ал.2 от ЗКНИП.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно поради нарушения на материалния закон. Сочи се, че при издаването на НП са спазени всички законови изисквания, както и че нарушението е доказано по безспорен начин.

Иска се да бъде отменено решението на ВРС и съответно потвърдено НП. Претендира се ю.к. възнаграждение.

Ответната по делото страна, в писменото си становище, оспорва касационната жалба, като твърди, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно. Посочват, че правилно е прието от въззивната инстанция, че НП е незаконосъобразно. Според тях не е налице нарушение на чл.27, ал.2 от ЗКНИП, тъй като тяхно право е да извършат оценка на кредитоспособността на потребителя, за което се дължи такса. Претендират разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, тъй като липсва извършено нарушение.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното:

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си, същата е и основателна.

Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел се споделят отчасти и от Административният съд.

На 28.11.2023г. и 12.02.2024г. служители на КЗП-РД за областите Монтана, Видин и Враца в гр.Видин, извършили проверка на обект на жалбоподателя – офис на Пощенска банка, клон Видин, находящ се в гр.Видин, при която констатирали, че кредиторът „Юробанк България“ АД в стопанисван от него офис, при сключване на договор за банков кредит № [рег. номер]/11.07.2023г. с потребител, е изискал заплащането на такса за оценка на кредитоспособността на кредитополучателя в размер на 160 лева, като действие, свързано с усвояване на кредита. Проверяващите приели, че изисканото заплащане на такса за оценка на кредитоспособността на кредитополучателя в размер на 160 лева, като действие свързано с усвояване на кредита, представлява нарушение на забраната в ЗКНИП, да се изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Както писмените, така и гласните доказателства установяват, че договорът за банков кредит е сключен на 11.07.2023г., а въпросната такса е начислена и събрана автоматично на 18.07.2023г., когато е усвоена и сумата по кредита.

Видно от приложения по делото договор за банков кредит от 11.07.2023г. е, че в чл.6, ал.1 е записано „Кредитополучателят заплаща на банката следните такси, комисионни и разноски, свързани с кредита: т.1 такса за оценка на кредитоспособността на кредитополучателя в размер на 160 лева.“ От приложеното към преписката извлечение от сметка се установява, че на 18.07.2023г. е начислена „автоматична такса“ в размер на 160 лева – „комисиона – оценка на кредитоспособността“, като на същата дата е усвоена и пълната сума по кредита.

За извършените проверки са съставени констативни протоколи, както и такива за проверка на документи. Установявайки горното на нарушителя бил съставен АУАН от 21.02.2024г. за извършеното, с който е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗКНИП. От страна на „Юробанк България” АД, гр.София на 05.03.2024г. е постъпило възражение срещу АУАН. Впоследствие въз основа на посоченият АУАН било издадено НП № К - 005186 от 28.03.2024г., в което е обсъдено подаденото възражение, което е прието за неоснователно и е наложена имуществена санкция на основание чл.80, ал.1 от същия закон.

Въз основа на тази фактическа обстановка, Видинският районен съд е приел, че дружеството не е извършило нарушението, за което е наказано, тъй като таксата, която е удържана от банката е такава за оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, каквато е събрана на основание чл.14 и чл.16 от ЗКНИП. Посочено е също, че тези разходи са съобразени с Директива 2014/17/ ЕС, тъй като решението за предоставяне на кредит следва да е съобразено със заключението на оценката на кредитоспособността, като оценката предхожда отпускането на кредита. Прието е, че това е дейност по предварително проучване на степента на кредитен риск и това е причината да се приеме, че това не е такса или комисионна, а еднократен разход. Прието е също така, че изследването на кредитния риск не представлява услуга, а нормативно въведено правно задължение на кредитора. При тези мотиви ВРС е отменил обжалваното НП.

Касационната инстанция не споделя доводите на въззивната такава, че не е извършено твърдяното нарушение.

Според съда в конкретния случай безспорно е доказано, че ответниците по касация са осъществили от обективна страна състава на административното нарушение по чл.27, ал.2 от ЗКНИП.

Съгласно чл.27, ал.2 от ЗКНИП, кредиторът не може да изисква от потребителя заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разходите за тези действия по усвояване и управление на кредита са за сметка на кредитора.

Дали процесната такса попада в разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗКНИП се преценява въз основа на факта, дали същата е за действие по усвояване и управление на кредита. В настоящия казус, таксата е определена в договора като „такса за оценка на кредитоспособността на кредитополучателя в размер на 160 лева“. Процесната такса е вписана в чл.6, ал.1 от договора, в който са посочени „такси, комисионни и разноски, свързани с кредита“. Следователно усвояването на кредита /получаването на паричните средства/ е обусловено от нейното заплащане от страна на потребителя, който преди това не може да ползва отпуснатия му по сключения и вече действащ договор кредит. Таксата се изисква съобразно договора, като се начислява и събира след отпускането на кредита. Това означава, че кредитната институция задължава с плащане на таксата само потребители, на които вече е отпуснат кредит, а не всички кандидатствали за получаване на кредит лица. Този извод се подкрепя и от показанията на разпитания свидетел на КЗП.

Безспорно е, че с оглед разпоредбата на чл.14 от ЗКНИП кредиторът има право да предостави кредит само когато оценката на кредитоспособността показва, че потребителят ще може да изпълнява задълженията си, произтичащи от договора за кредит. Т.е. правилно е преценено и от ВРС, че оценката на кредитоспособността на потребителя, съответно плащането на такса за това действие следва да предхожда одобряването и отпускането на кредита. Последното обаче в случая не може да се отнесе за процесната такса, тъй като тя не го предхожда, а е събрана след сключването на договора и при усвояването на сумата. Ето защо съдът намира, че в настоящия случай процесната такса за кредитна оценка е свързана с усвояването на кредита, а не представлява такса за отделна допълнителна услуга, заявена от потребителя.

Макар и правилно да са цитирани конкретните разпоредби от закона, в случая те не са съотнесени коректно към конкретните установени факти по делото.

Доказаните такива сочат, че на 11.07.2023г. в банков клон на „Юробанк България“ АД, в офис на „Пощенска банка“, клон Видин, в качеството му на кредитор по договор за банков кредит, от същата дата, е изискал от потребителя по договора такса за оценка на кредитоспособността в размер на 160 лв., която такса е свързана с усвояването на кредита и събрана на 18.07.2023г.. При тези данни, направеният от въззивния съд, извод за липса на извършено нарушение на чл.27, ал.2 от ЗКНИП не се споделя от касационната инстанция. След като е изискала от кредитополучателя еднократна такса за оценка на кредитоспособността в размер на 160 лева, свързана с усвояването на кредита, банката безспорно е осъществила състава на нарушение по чл.27, ал.2 от ЗКНИП, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната й отговорност по чл.80, ал.1 от ЗКНИП.

Не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Наложеното наказание е определено в минималния предвиден размер, поради което и съгласно чл. 27, ал. 4 и ал. 5 във вр. с чл. 83, ал. 2 от ЗАНН не може да бъде заменено с по-леко по вид или намалено.

За пълнота следва да се посочи, че санкционираното лице има качеството „кредитор“ по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗКИ и § 1, т. 10 от ДР на ЗКНИП, а кредитополучателят на „потребител“, по смисъла на § 1, т. 20 от ДР на ЗКНИП.

Безспорно се установява, че банката притежава качеството „кредитор“, дефинирано в § 1, т. 10 от ДР на ЗКНИП като кредитна институция по смисъла на Закона за кредитните институции или финансова институция по чл. 3а от Закона за кредитните институции. В това си качество санкционираното лице е било длъжно да съблюдава императивните изисквания на ЗКНИП при встъпването в договорни отношения с потребители при предоставяне на кредити за недвижими. Понятието „потребител“ от своя страна е пояснено в § 1, т. 20 от ДР на цитирания нормативен акт. Според него, потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за кредит за недвижим имот действа извън рамките на своята търговска, стопанска или професионална дейност. В противовес с твърдението на касатора за липса на потребителско качество на кредитополучателите, настоящата инстанция намира, че сключилите договор с банковата институция лица попадат в тази категория. Не само, че са възприети за такива от техния контрагент, но и наличните доказателства налагат подобен извод.

Видно от процесния договор за банков кредит от 11.07.2023г. е, че е изискано от потребителя заплащане на такса в размер на 160 лева за извършване на дейност по оценка на кредитоспособността му, която според доказателствата по делото е събрана след одобрението на кредита, поради което и тя неминуемо е свързана с усвояването на вече одобрен и отпуснат кредит. Ако посочената такса се събира от всички клиенти, независимо от това дали ще бъдат кредитирани, следва събирането й да предхожда по време сключването на договора, поради което няма логика да е включена в договора за банков кредит, тъй като следва вече да е платена. При това положение след като дружеството е изискало от потребителя еднократната такса в размер на 160 лева, свързана с усвояването на кредита, то е осъществило състава на нарушение по чл.27, ал.2 от ЗКНИП, поради което правилно е ангажирана административно наказателната му отговорност.

Както бе вече посочено таксата е упомената в т. 6, ал. 1, т. 1 от договора за банков кредит, съответно се изисква съобразно него и се начислява и събира след отпускането на кредита. Действително според разпоредбата на чл.14 от ЗКНИП кредиторът има право да предостави кредит само когато оценката на кредитоспособността показва, че потребителят ще може да изпълнява задълженията си, произтичащи от договора за кредит. В контекста на изложеното оценката на кредитоспособността на потребителя, съответно плащането на такса за това действие, предхожда одобряването и отпускането на кредита, което в случая не може да се отнесе за процесната такса, доколкото от приобщените доказателства се установява с категоричност, че тази такса се заплаща от потребителя на последващ етап, а именно след сключването на договора и усвояването на сумата.

Относно спазването на административно наказателната процедура, съдът счита, че същата е била спазена, както при издаване на АУАН, така и при издаденото въз основа на него НП. Видно от административно – наказателната преписка е, че НП е издадено без да са налице нарушения на чл.57, ал.1 от ЗАНН, тъй като фактическата обстановка е ясно и точно описана, съответно в нея са описани и всички важни обстоятелства във връзка с нарушението, както и доказателствата, които го потвърждават.

В административнонаказателното производство безспорно е установено извършеното нарушение, самоличността на нарушителя и неговата вина. Релевантна в случая е и разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, съгласно която НП се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая е налице безспорност относно извършването на деянието и самоличността на нарушителя, като с оглед качеството на нарушителя, а именно юридическо лице, то и отговорността му е безвиновна.

С оглед на гореизложеното настоящият касационен състав приема, че обжалваното НП е законосъобразно, издадено от компетентен орган при съблюдаване на административнопроизводствените правила и при наличието на доказателства за това. Ето защо решението на районния съд, с което е отменено наказателното постановление, като неправилно, следва да бъде отменено, вместо което следва да бъде постановено друго, с което НП бъде потвърдено.

При този изход на делото и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН искането на касатора за присъждане на разноски е своевременно направено и основателно, поради което следва да бъде уважено, като ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати в полза на КЗП, гр.София, Главна Дирекция „Контрол на пазара“ към РД за областите Видин, Монтана и Враца, сумата в размер на по 100 лева за ю.к. възнаграждение, за всяка от двете съдебни инстанции, а именно в общ размер на 200 лева.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин