Решение № 216 от 6.2.2025 г. на Административен съд - Търговище по дело № 624/2024 г.

Производството е по чл.215 от ЗУТ във връзка с чл.219 от ЗУТ във връзка с чл. 145 и сл.от АПК. Настоящото дело е образувано след като с Решение №12293/13.11.2024г. по адм.д. №7092/2024г. на ВАС – Второ отделение, е отменено Решение № 565/25.04.2024г. по АД № 136/2024г. по описа на АдмСТ, поради установено допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния съд, и делото е върнато на АдмСТ за ново разглеждане от друг съдебен състав. Производството е образувано по жалба на „Фил Бо – 2016“ООД с ЕИК 203941313 със седалище в град Търговище, [улица], ет.10, ап.54, представлявано от управителя А. Б. П., действащ чрез процесуалния си пълномощник адв. Ц. И. от АК-Търговище, против отказ за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения, обективиран в писмо рег.№РД-02-1911/18.03.2024г.на Главен архитект на Община Търговище. Жалбоподателят сочи, че по силата на нотариален акт №109, т. II, нот. дело № 236/2022г. от 18.04.2022г. по описа на Нотариус с рег.№ 496 П. А. и нотариален акт №127, том 2, peг. № 2057, дело 160/2024, по описа на нотариус Д. Г. е придобил собствеността на 2 самостоятелни обекта - за търговска дейност, находящи се в гр. Търговище, [улица], представляващи кафе-сладкарница „У дома“ и работилница към същата, които обекти се намират в сграда с идентификатор 73626.511.376.1, и имат следните идентификатори - 73626.511.376.1.12 и 73626.511.376.1.14. Със същите нотариални актове дружеството придобило и общо 30 % ид.ч. от посочената сграда, както и 17.54% ид.ч. от поземления имот, в който същата е построена. Твърди, че през 2023г.получило разрешение от главният архитект на общината за поставяне на маси и чадъри пред обекта, но когато управителят на дружеството подал заявление за такова разрешение за 2024г., получил отговор от главния архитект, че с молба с вх.№ РД-02-739/31.01.2024г. бил депозиран протокол от общо събрание на съсобствениците в етажната собственост на жилищната сграда, разположена в имота, с който било оттеглено даденото съгласие от съсобствениците, поради което не можело да бъде издадено разрешение за поставяне на преместваеми съоръжения, на основание чл.19, ал.3, т.3, във връзка с чл.25, ал.5 от Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения на територията на Община Търговище. Според жалбоподателя този отказ е незаконосъобразен поради липса на правно основание за издаването му, тъй като визираната в същия наредба се отнасяла до поставяне на преместваеми обекти само върху общински имоти. Атакува като неотносимо и другото посочено в отказа правно основание – по чл. 25 ал.5 от посочената наредба, тъй като дружеството било съсобственик на конкретния имот, а не ползвател на същия. Досежно фактите по случая изтъква, че освен собствените идеални части от имота, дружеството разполагало и с нотариално заверено съгласие собствениците на над 60% от поземления имот, като това съгласие не било ограничено със срок. Същевременно оспореният отказ бил издаден въз основа на решение, взето от собственици, разполагащи с дялове в общ размер, по - малък от 50% от собствеността на поземления имот, поради което това решение не можело да се противопостави на първоначалното решение, с което е дадено съгласие от съсобствениците. По изложените съображения оспорващият моли съда за отмяна на оспорения акт като незаконосъобразен поради липса на правно основание за издаването му и като необоснован поради липса на мотиви. В жалбата е инкорпориран списък на разноските без изрично направена претенция за присъждането им. В проведеното съдебно заседание жалбоподателят е представляван от процесуалния пълномощник адв. Ц. И., който поддържа жалбата на наведените в същата основания като допълва, че е направена неточна преценка на обекта и субектите. Според него оспореният отказ е базиран на протокол от събрание на етажните собственици, касаещ договор за наем между оспорващото дружество и етажните собственици, докато в случая се касаело до даване на съгласие от съсобствениците на имота на един от тези съсобственици за поставяне на преместваеми обекти. Наред с това сочи, че етажната собственост не се простира върху земята в имота, в който е построен жилищния блок, и не може да замести съгласието, което следва да дадат съсобствениците на този имот. Изтъква, че оспорващата страна като съсобственик не била надлежно поканена за събранието, на което е взето решение за оттегляне на даденото съгласие. Ето защо моли за отмяна на обжалвания отказ. Претендира присъждане на съдебни разноски съобразно представения с жалбата списък. Ответникът по жалбата – Главен архитект на Община Търговище, редовно призован, не се явява, но се представлява в съдебно заседание от надлежно упълномощения от него старши юрисконсулт Л. Ж., който оспорва жалбата и моли за отхвърлянето ѝ. Счита за правилен и законосъобразен оспорения отказ на главния архитект да презавери схемата и да издаде ново разрешение за поставяне на преместваеми обекти в съсобствен имот, тъй като съгласно изискването на чл. 19, ал. 3, т. 3 от Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения на територията на Община Търговище, липсвало изразено съгласие на останалите съсобственици в поземлен имот с идентификатор 73626.511.376. Визира и изискването на чл. 56, ал. 5 ЗУТ за задължително съгласие на другите съсобственици, а по делото липсвали доказателства за дадено такова от съсобствениците на поземления имот. Позовава се на факта, че в скицата на имота са изброени поименно съсобствениците на ПИ и именно някои от тях са изразили изрично несъгласие за поставяне на преместваеми съоръжения в имота, гласувайки за взетото решение по представения протокол за оттегляне на даденото съгласие. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева съобразно представен списък на разноските. В случай, че претендираното от оспорващата страна адвокатско възнаграждение не е в предвидения минимум, прави възражение за неговата прекомерност. С Определение №1835/20.11.2024г. по настоящото дело съдът е преценил жалбата като редовна и допустима по изложените в съдебния акт съображения. Жалбата е подадена срещу финализиращ административното производство акт, с който се засяга негативно правната сфера на жалбоподателя, поради което оспореното писмо има характера на индивидуален административен акт, а жалбоподателят има правен интерес от обжалването му. При подаване на жалбата е спазен 14-дневния срок за обжалване. След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа съвкупност: Административното производство е започнало по повод подадено от „Фил Бо – 2016“ООД с ЕИК 203941313 със седалище в град Търговище, [улица], ет.10, ап.54, представлявано от управителя А. Б. П., до главния архитект на Община Търговище заявление за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти, регистрирано в Община Търговище с вх.№26-00-342/13.03.2024г. Със същото е заявено искането на заявителя да му се издаде разрешение за разполагане на маси и чадъри пред „КАФЕ-АПЕРИТИВ“ - СЛАДКАРНИЦА „У ДОМА“ с размери 42 кв.м. за срок от 1 година, за търговска дейност в УПИ XIV-4155, кв. 180 по плана на гр. Търговище, намиращ се на адрес: [улица]. По преписката са приложени: 1/Протокол №2/28.11.2022г. за проведено общо събрание на собствениците на жилища и обекти в жилищна сграда, находяща се в град Търговище, [улица]вх.А, с 12 бр. апартаменти и 12 бр. собственици, от който е видно, че на 28.11.2022г. в 20: 00 ч. това събрание е проведено по реда на ЗУЕС при условията на падащ кворум с участието на 7 собственика, посочени поименно и положили подписи в протокола, притежаващи поне 60% ид.части от общите части на етажната собственост, като на същото е взето единодушно решение за даване на съгласие на Сладкарница „У дома“ да ползва североизточните общи площи на приземен етаж /тротоара/.; 2/ изготвено през м.08.2022г. от проектант предложение за разположение на маси и чадъри пред обект „КАФЕ-АПЕРИТИВ“ - СЛАДКАРНИЦА „У ДОМА“, кв.180, УПИ XIV- 4155 в град Търговище, [улица], съдържащо Обяснителна записка част архитектурна - I. Чертежи: 1. Ситуационен план М1: 100, и II. Снимков материал. От обяснителната записка става ясно, че са предвидени една група от маси по [улица]с покритие от квадратни шатри с метална конструкция и винилово покритие в светъл нюанс и маси с ратанови пейки и чадъри по [улица], като предвиденото място за маси и шатри е с обща площ 42.кв.м., а ползваемата площ от общински терен е 5.1 кв.м. Посочено е, че шатрите и чадърите са преместваеми.; 3/ молба вх. №РД-02-739/31.01.2024г.по регистъра на Община Търговище, подадена от В. Ц. Ц. и Г. И. Г. – двамата с адреси в град Търговище, [улица], до кмета на Община Търговище за съобразяване на приложения протокол от общо събрание на етажната собственост в жилищна кооперация на [улица] гр.Търговище, проведено на 05.10.2023г., с което е взето решение да не се дава съгласие на „ФИЛ БО 2016" ООД за поставяне на маси и чадъри в поземлен имот с идентификатор №73626.507.369 по кадастралната карта на град Търговище, съсобствен на живущите в кооперацията, предвид изтичане на срока на разрешение за поставяне с peг.индекс №Р-УТ-73 от 03.04.2023г., издадено от гл. архитект на Община Търговище. От приложеният към молбата протокол е видно, че на 05.10.2023г. е проведено общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда с административен адрес: гр. Търговище, [улица], с 13 бр. самостоятелни обекти и 13 бр. собственици, и при условията на падащ кворум в присъствието на 7 съсобственици, притежаващи общо 46, 24 % ид. части от общите части на етажната собственост, е взето единодушно решение по т.2 от дневния ред: „Оттегля съгласието за ползване на поземления имот с идентификатор №73626.511.376 и поставяне на маси и столове от фирма „ФИЛ БО-2016” ООД - гр.Търговище ЕИК 203941313 върху горепосочения имот и не дава съгласие за в бъдеще да бъде ползван поземления имот и да има поставяне на маси и столове от фирма „ФИЛ БО-2016” ООД -гр.Търговище ЕИК 203941313.“. В протокола всеки от присъствалите на събранието съсобственици е положил подпис; 4/ копие от кадастрална карта с данни от КРНИ за Поземлен имот с идентификатор 73626.511.376 с адрес в гр. Търговище, [улица], с площ на имота: 350 кв.м., номер по предходен план: 4155, парцел: XIV в квартал 180, в което са посочени данни за всички 16 съсобственици на имота и техните идеални части от правото на собственост. От този документ следва, че 6 от общо 7-те съсобственици, взели на 05.10.2023г. решението за оттегляне на даденото съгласие за разполагане на преместваеми обекти в имота, са съсобственици на този имот, докато участвалата в събранието М. Х. не фигурира сред съсобствениците, вписани по кадастралните регистри. Въз основа на събраните материали по преписката главният архитект на Община Търговище е издал оспореното писмо рег.№РД-02-1911/18.03.2024г., с което уведомява адресата „Фил Бо – 2016“ООД с ЕИК 203941313 със седалище в град Търговище, [улица], ет.10, ап.54, представлявано от управителя А. Б. П., за представения в Община Търговище с молба вх. №РД-02-739/31.01.2024г. Протокол от проведено общо събрание на 05.10.2023г. на собствениците на самостоятелни обекти в сграда, находяща се на [улица], гр. Търговище, в който е отразено взетото решение да се оттегли даденото предходно съгласие на етажната собственост за разполагане на преместваеми обекти и съоръжения, съгласно решение на общо събрание на етажната собственост, проведено на 28.12.2022г., за разполагане на маси и чадъри в съсобствен УПИ XIV-4155, кв. 180, гр. Търговище. С оглед на тези данни органът е посочил в писмото, че на основание чл. 19, ал. 3, т. 3 във връзка с чл. 25, ал. 5 от Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения на територията на Община Търговище не може да бъде презаверена схемата за разполагане и издадено на „Фил Бо – 2016“ООД Разрешение за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения. С приложения към жалбата нотариален акт за покупко – продажба №109 том II peг.№ 2434 дело № 236 от 2022 г. по описа на нотариус №496 в регистъра на Нотариалната камара, се установява придобитото от оспорващото дружество право на собственост върху: 1/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 73626.511.376.1.12 по кадастралната карта на град Търговище, одобрена със заповед № РД-18-18/17.06-2005г. с предназначение - За търговска дейност, с площ от 89.65 кв.м., находящ се в гр. Търговище, [улица], ет. 1, обект 12, ведно с 8.63 % ид.ч., равняващи се на 65.70 кв.м. от правото на собственост върху поземления имот № 73626.511.376; 2/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 73626.511.376.1.14 по кадастралната карта на град Търговище, одобрена със заповед № РД-18-18/17.06.2005г., с предназначение - За търговска дейност, с площ, от 92.53 кв.м., представляваш съгласно Разрешение за промяна на предназначението № 3 от 01.03.2022г. на Община Търговище. „Сладкарска работилница „У дома“, находяш се в гр. Търговище, [улица], ет. -1, обект 14, ведно с 8.91 % ид.ч., равняващи се на 38.41 кв.м. от правото на собственост върху поземлен имат с идентификатор № 73626.511.376. С другия приложен нотариален акт за покупко – продажба №127 том II peг.№ 2057 дело №160 от 2024 г. по описа на нотариус №771 в регистъра на Нотариалната камара се установява придобитото право на собственост от оспорващото дружество върху 3 броя гаражи в ПИ с идентификатор № 73626.511.376, ведно с 19.38/350 ид.ч. от поземлен имот с площ от 350.00 кв.м, с идентификатор №73626.511.376, номер по предходен план: 4155, квартал: 180, парцел: XIV, които идеални части представляват по архитектурен проект - югоизточните паркоместа. Въз основа на установените факти и след съвкупната преценка на събраните доказателства съобразно правомощията си по чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК съдът прави следните правни изводи: Според легалното определение за преместваем обект по смисъла на §5 т.80 от ДР на ЗУТ това е „обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.“. Предвид цитираната легална дефиниция, масите и чадърите, за които оспорващото дружество е поискало издаване на разрешение за поставяне, се явяват точно преместваеми обекти и по този въпрос между страните липсва спор. Същите попадат в категорията преместваеми обекти по чл. 56 ал.1 т.2 предл.2 от ЗУТ - преместваеми обекти за търговски дейности, тъй като са свързани с дейността на търговския обект „КАФЕ-АПЕРИТИВ“ - СЛАДКАРНИЦА „У ДОМА“. Съгласно чл. 56 ал.2 ЗУТ, за обектите по ал. 1, т. 2 се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината, а условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация се определят с наредба на общинския съвет, като в наредбата, в зависимост от вида и предназначението на обекта, се поставя изискване за предоставяне на инженерно-техническа част или конструктивно становище. Приложимата към настоящия казус наредба е Наредба за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения на територията на Община Търговище, приета с Решение № 5 по протокол № 7 от 28.04.2016 год. на Общински съвет – Търговище, изменяна многократно и с последно изменение, направено с Решение № 4 по протокол № 49 от 30.03.2023 год. на Общински съвет – Търговище. Съгласно чл. 19 ал.1 от тази наредба, разрешенията за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения се издават от Главния архитект на Община Търговище или оправомощено от него длъжностно лице от общинската администрация, а съгласно чл. 19 ал.3 от същия нормативен акт Главният архитект може да откаже издаването на разрешение за поставяне на преместваем обект или съоръжение. В настоящия случая оспореното писмо, представляващо именно отказ за издаване на такова разрешение, е издадено и подписано от арх. Х. Ц. - Главен архитект на Община Търговище. При това положение оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган в рамките на неговата материална и териториална компетентност, и липсва отменителното основание по чл. 146 т.1 АПК. Като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214 т.2 предл.4 от ЗУТ, процесният отказ отговаря на изискванията за форма, предвидени в чл. 59 ал. 2 от АПК, вкл. съдържа фактическите и правни основания за направения отказ, както и достатъчно мотиви за изясняване волята на органа. Ето защо не е налице и отменителното основание по чл. 146 т. 2 от АПК. Предвид бланкетната норма на чл. 56 ал.2 изр.2 ЗУТ, административното производство по издаване или отказ на разрешение за поставяне на преместваем обект се съдържа в случая в Раздел III „Ред за разрешаване поставянето на преместваеми обекти и съоръжения върху имоти, собственост на други физически или юридически лица“от Глава Четвърта „Ред за разрешаване поставянето на преместваеми обекти и съоръжения“ от Наредба за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения на територията на Община Търговище, приета с Решение № 5 по протокол № 7 от 28.04.2016 год. на Общински съвет – Търговище, изменяна многократно и с последно изменение, направено с Решение № 4 по протокол № 49 от 30.03.2023 год. на Общински съвет – Търговище, наричана за кратко „наредбата“. Съгласно чл. 25 ал.7 от Раздел III на наредбата, по неуредените с този раздел въпроси за издаване разрешение за поставяне, се прилагат съответните текстове в предходните раздели и глави. При подаване на заявлението към същото са приложени визираните в чл. 18 ал.5 т.1 и т.2 от наредбата документи: схема за разполагане и проект за преместваемия обект или съоръжение, и заявлението съдържа реквизитите по чл. 26 ал.1 от наредбата. Компетентният орган се е произнесъл в рамките на посочения в субсидиарно приложимата норма на чл. 19 от наредбата 14-дневен срок и е постановил отказ съобразно правомощията си по чл. 19 ал.3 от същата наредба. Адресатът на отказа е уведомен надлежно за постановения акт, връчен му с известие за доставяне, и е упражнил правото си на оспорване в общия законов срок. При тези данни съдът не установи в хода на административното производство да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при което не е налице и отменителното основание по чл. 146 т.3 АПК. Основният спор между страните касае отменителното основание по чл. 146 т.4 АПК – противоречие на отказа с материалноправни разпоредби. Относно наличието на това основание съдът съобрази следното: Безспорно е, че жалбоподателят е инициирал административното производство, заявявайки желанието си да постави преместваеми обекти - маси и чадъри, пред собствения си търговски обект „КАФЕ-АПЕРИТИВ“ - СЛАДКАРНИЦА „У ДОМА“ с размери 42 кв.м. за срок от 1 година, в УПИ XIV-4155, кв. 180 по плана на гр. Търговище, намиращ се на адрес: [улица]. От материалите по преписката и най – вече от наличното по същата копие от кадастрална карта с данни от КРНИ за Поземлен имот с идентификатор 73626.511.376 с адрес в гр. Търговище, [улица], с площ на имота: 350 кв.м., става ясно, че отразеният в това копие ПИ е идентичен с посочения в заявлението на жалбоподателя УПИ XIV-4155, кв. 180, тъй като последният номер е номерът на този ПИ по предходен регулационен план. Имено от това копие на КК, издадено на 03.04.2024г., т.е. след подаване на заявлението и за нуждите на започналото административно производство, е видно, че отразеният поземлен имот има общо 16 съсобственици с различни по размер идеални части, като дружеството – жалбоподател притежава идеални части, равняващи се на 38.41 кв.м. от правото на собственост върху ПИ. При тези данни се установява, че съсобствениците, дали на 28.11.2022г. първоначалното съгласие на оспорващото дружество да ползва за търговския си обект североизточните общи площи /тротоара/ от имота, представляват по – малко от половината от всички съсобственици. Следователно и към онзи момент дружеството не е разполагало със съгласието на всички съсобственици на ПИ. От протокола на проведеното на 05.10.2023г. общо събрание на собствениците в етажната собственост е видно, че 8 собственици (лицето М. Х. не фигурира сред съсобствениците в копието от КК) са се подписали под решението, с което оттеглят даденото съгласие за ползване на поземления имот с идентификатор №73626.511.376 и за поставяне на маси и столове от „ФИЛ БО-2016” ООД - гр.Търговище върху горепосочения имот и не дават съгласие за в бъдеще да бъде ползван поземления имот и да се поставят маси и столове от „ФИЛ БО-2016” ООД-гр.Търговище. Някои от тези лица са участвали във вземане на първото решение за даване на съгласие. Макар че е оформено като решение на участвали в проведено общо събрание етажни собственици, на практика решението от 05.10.2023г. представлява изрично несъгласие на част от съсобствениците на ПИ срещу ползването му от страна на оспорващото дружество за поставяне на маси и чадъри. В правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 73626.511.376 имат дялове само физически лица и търговски дружества, но не и общината или държавата. Приложимата на основание чл. 56 ал.2 ЗУТ Наредба за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения на територията на Община Търговище в своя Раздел III „Ред за разрешаване поставянето на преместваеми обекти и съоръжения върху имоти, собственост на други физически или юридически лица“ съдържа нормата на чл. 26 ал.2, според която към заявлението се прилагат документ за собственост /т.1/ и проект за преместваемото съоръжение или обект/т.4/, като изискванията по точки 2 и 3 са били отменени съответно с Решение № 83 от 03.11.2016г. по адм. дело №96 на Административен съд-Търговище по описа за 2016 г. и с Решение № 2744 от 07.03.2017г. по адм. дело №13911 на Върховен административен съд по описа за 2016 г. Въпреки наличието на тази актуална редакция на наредбата, съгласно общата законова разпоредба на чл. 56 ал. 5 от ЗУТ, в чужди поземлени имоти разрешение за поставяне на обекти по ал. 1 се издава въз основа на изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ. Същият е смисълът, вложен в нормата на чл. 25 ал.5 от наредбата на ОбС-Търговище, съгласно която разрешението за поставяне се издава на ползвателя, въз основа на представен договор или писмено съгласие от собственика или собствениците /при съсобственост/, с посочен разрешения срок на ползване. В конкретния случай липсват данни и твърдения са сключен от дружеството договор за наем на съответната площ. При това положение, за да се разреши поставяне на преместваеми обекти върху съсобствения имот е необходимо да е дадено съгласие от всички останали съсобственици на ПИ. Съдебната практика е еднозначна в тълкуването, че разпоредбата на чл. 56 ал. 5 от ЗУТ е приложима и при разрешение за поставяне на преместваем обект в съсобствен имот, тъй като част от същия се явява чужд за заявителя, съответно в тези случай е необходимо изрично писмено съгласие от останалите съсобственици в имота за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект. В т.см. са Решение № 3545 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8512/2019 г., II о., Определение № 7609 от 10.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5872/2023 г., II о. и др. Без значение в тези случаи е броят на съсобствениците и размерът на техните идеални части, тъй като правилата по Закона за собствеността досежно управлението на съсобствена вещ са неприложими при наличието на изрична уредба в специалния закон – ЗУТ. По същото съображение неприложими са и процедурите по ЗУЕС, тъй като в правомощията на общото събрание на етажните собственици е да приема решения за предоставяне за безвъзмездно ползване на общи части на сградата/чл. 11 ал.1 т.10 б.“б“от ЗУЕС/ и за използване на общите части на сградата и прилежащата й площ при възникнали спорове/ чл. 11 ал.1 т.10 б.“и“ от ЗУЕС /, т.е. досежно сградата на етажната собственост и по възникнали между етажните собственици спорове за ползване на прилежащите ѝ площи. Не е в законовата компетентност на общото събрание на етажните собственици да дава съгласие по смисъла на чл. 56 ал. 5 от ЗУТ, а такова следва да се изрази от всеки отделен съсобственик на поземления имот, върху който ще се поставят преместваемите обекти. Ето защо в случая при липсата на дадено съгласие от страна на останалите 15 съсобственици на ПИ (извън оспорващото дружество) и дори при изричното противопоставяне на част от тях по отношение искането на оспорващото дружество да постави маси и чадъри в този съсобствен имот, не са налице законовите предпоставки за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти по подаденото от жалбоподателя заявление. При това положение напълно съобразен с приложимия материален закон е издаденият от главния архитект на Община Търговище отказ, материализиран в оспореното по настоящото дело писмо. С оглед направените правни изводи следва, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона, поради което не са налице основания за отмяната му по смисъла на чл. 146 АПК и подадената срещу същия жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Относно отговорността за разноски – относно тази отговорност се прилагат правилата на чл. 143 АПК. Предвид изхода на делото – отхвърляне на жалбата, приложима в случая е разпоредбата на чл. 143 ал.3 АПК, съгласно която при отхвърляне на оспорването, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. В случая ответната страна претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Съгласно приложимата норма на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лв., а по административни дела с материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. В случая делото е без материален интерес и предвид неговата фактическа и правна сложност следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. С оглед приетото в мотивите на Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, юрисконсултското възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, какъвто е органа, издал оспорения акт, т.е. в полза на Община Търговище. Това тълкуване синхронизира и с вложения смисъл в понятието „поемане на разноски от административен орган“ по смисъла на §1 т.6 от ДР на АПК, което представлява поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Ето защо следва оспорващата страна да бъде осъдена да заплати на Община Търговище сумата от 100 лева, представляваща определено юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 172 ал.2 предл.посл. АПК във вр.с чл. 219 ал.1 от ЗУТ съдът