Решение № 82 от 21.8.2021 г. на Районен съд - Добрич по дело № 454/2021 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от „ Роза 2019 „ ООД, гр. Добрич, ЕИК 205420298, представлявано от АТ. Д. АТ., чрез адв. М. С. ДАК / редовно упълномощен процесуален представител / срещу Наказателно постановление /НП/ № 19/29.03.2021г. издадено от Директора на Областна дирекция „ Безопасност на храните „ гр. Добрич, с което на жалбоподателя, за нарушение по чл. 18, параграф 1 и 2 от Регламент / ЕО / № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните / Регламента /, на основание чл. 131, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 от Закона за храните / ЗХ / е наложена „ имуществена санкция „ в размер на 4000лв. С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като неправилно, незаконосъобразно, предвид допуснатите процесуални нарушения при образуване на административнонаказателното производство и неправилно прилагане на материалния закон. В съдебно заседание жалбоподателят и процесуалният му представител поддържат жалбата. Процесуалният представител на въззиваемата страна пледира обжалваното НП да бъде потвърдено, поради безспорно доказаното административно нарушение, извършено от годен субект. Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 7-дневен срок от връчване на оспорваното наказателно постановление, от лице притежаващо активна процесуална легитимация. Независимо от основанията, посочени от въззивника съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното: АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице в присъствие на законен представител на нарушителя и един свидетел / свидетел при установяване на нарушението /. В съответствие с разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, отказът на нарушителя да подпише акта е удостоверен чрез подписа на един свидетел, с посочване на името и точният му адрес. НП е издадено в рамките на законоустановения срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН и е връчено на нарушителя. С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно в процесуален аспект. Съдът след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното: На 04.03.2021г. свидетелите М. СТ. В. и Р. Б. П. - инспектори в отдел „ Контрол на храните „ при ОДБХ гр. Добрич извършили планова проверка в обект – Кухненски блок за производство и разнос на храни, заведение за организирано хранене, находящо се в гр. Добрич, •••, стопанисван от бизнес оператора „ Роза 2019 „ ООД, ЕИК: 205420298, представлявано от АТ. Д. АТ.. В хода на проверката инспекторите изискали информация относно входящ контрол на храните и суровините, установени в обекта / замразени: кайма, риба и пилешки бутчета /, предназначени за влагане в производството на готов продукт, с информация за произход, партидност, условия и срок за съхранение, доставчик или производител, в случай, че доставчикът е различен от производителя. Установената в обекта кайма била отбелязана с партида, начин на съхранение, количество, но не и с вписана информация за произход. Жалбоподателят не представил на свидетелите надлежно попълнен Дневник за входящ контрол с отбелязване на: данни за произход, за срок и условия на съхранение, за партидност и доставчик на храните. Предоставил единствено стокови разписки, с посочен доставчик „ Фуудс Трейд „ ЕООД гр. Варна. На 09.03.2021г. било образувано процесното административнонаказателно производство от св. В., която в присъствието на законен представител на жалбоподателя и св. Р.П., съставила АУАН № 08-04, в който вменила на наказаното лице, че на 04.03.2021г., в гр. Добрич, в качеството на бизнес оператор, не представил писмена информация във вид на записи, относно входящ контрол на храни и суровини, които са предназначени за влагане в производството на готов продукт, с информация за произход, партидност, условия и срок за съхранение, производител или доставчик. Вмененото деяние било квалифицирано, като нарушение по чл. 18, параграф 1 и 2 от Регламента във вр. с чл. 131, ал. 1, т. 5 от ЗХ. При съставяне на АУАН съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на НП. В АУАН са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, а именно на 04.03.2021г. в гр. Добрич, в обект – Кухненски блок за производство и разнос на храни, заведение за организирано хранене, находящо се в гр. Добрич, •••, стопанисван от бизнес оператора „ Роза 2019 „ ООД, ЕИК: 205420298. Детайлно е описано и констатираното по време на проверката, съставомерното бездействие на жалбоподателя – форма на изпълнителното деяние на вмененото административно нарушение по чл. 18, параграф 1 и 2 от Регламента. Въз основа на АУАН, за санкциониране на извършителя, на 29.03.2021г. Директорът на ОДБХ гр. Добрич / компетентен орган /, в съответствие с разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН издал обжалваното НП, в обстоятелствената част на което възприел описаната в АУАН фактическа обстановка, като за вмененото административно нарушение по чл. 18, параграф 1 и 2 от Регламента, на основание чл. 131, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 от ЗХ наложил на жалбоподателя „ имуществена санкция“ в размер на 4000лв. При извършена допълнителна проверка от ОДБХ Варна, било констатирано, че обекта, установен на адреса на процесните стокови разписки, стопанисван от „ Фуудс Трейд „ ЕООД, представлявал склад за търговия на дребно с храни. За периода 01.01.2021г.-16.04.2021г., в дневника за изходящ контрол били заведени три доставки на продукта „ замразена кайма „ от „ Фууд Трейд „ ЕООД за фирма „ Роза 2019 „ ООД. По информация, представена от управителя на дружеството, установената замразена месна заготовка „ свинска кайма „ била предадена за унищожаване в „ Екарисаж – Варна „ ЕООД с потвърдителна бележка № 033193/14.04.2021г. / л. 67 / Разпитани в качеството на свидетели В. и П. потвърждават констатациите в АУАН и НП, като с категоричност заявяват, че по предоставените от жалбоподателя стокови разписки не са успели да установят производител на процесната кайма. Съдът изцяло кредитира техните показания, както и събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, като обективни и непротиворечиви. От правна страна: Съгласно разпоредбите на чл. 18, параграф 1 и 2 от Регламента: „На всички етапи на производство, преработка и разпространение се създава възможност за проследяване на храни, фуражи, животни, които се отглеждат за производство на храни и всякакви други вещества, които са предназначени за или се очаква да бъдат вложени в дадена храна или фураж. Стопанските субекти в хранителната и фуражната промишленост трябва да могат да установят всяко лице, което им е доставило храна, фураж, животно, отглеждано за производство на храни или вещество, което е предназначено за или се очаква да бъде вложено в дадена храна или фураж. За тази цел субектите трябва да разполагат със системи и процедури, позволяващи предоставянето на тази информация на компетентните органи при поискване от тяхна страна. „ Не се спори между страните, че жалбоподателят е годен субект на вмененото му нарушение по смисъла на чл. 9 от ЗХ и чл. 3, параграф 3 от Регламента. Въззивното дружеството попада в легалната дефиниция на чл. 9 ЗХ, съгласно която „Бизнес операторите, които произвеждат, преработват и/или дистрибутират храна, наричани по-нататък „бизнес оператори“, са длъжни да разполагат с информация за храните, животните и материалите, използвани при производството, преработката и/или дистрибуцията на храните под техен контрол. „/. Следователно, правилно административнонаказващият орган е наложил имуществена санкция на основание чл. 131, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗХ. Нормата на закона сочи, че на бизнес оператор, който извърши нарушение по ал. 1, т. 5 - не спазва изискванията за проследимост по чл. 18 от Регламент (ЕО) № 178/2002, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 4000 до 6000 лв. Правилно е посочено, че нарушението е във връзка с разпоредбата на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 178/2002, където е установено задължението на всички етапи на производство, преработка и разпространение да се създава възможност за проследяване на храни, фуражи, животни, които се отглеждат за производство на храни и всякакви други вещества, които са предназначени за или се очаква да бъдат вложени в дадена храна или фураж. В хода на съдебното производство по безспорен начин се установи, че жалбоподателят на 04.03.2021г. не е разполагал със системи и процедури, позволяващи проследяване на установените в хода на проверката продукти / храни / във всички етапи на производство, преработка и разпространение / по смисъла на чл. 3, параграф 15 от Регламента /. В тази насока, съдът изцяло споделя становището на процесуалият представител на въззиваемата страна, че процесните стокови разписки са документи, издавани от дистрибутора на жалбоподателя, в качеството му на бизнес оператор и не са носители на информация, с която бизнес операторът е задължен да разполага, в точност записи в Дневник за входящ контрол, относно входящ контрол на храни и суровини, които са предназначени за влагане в производството на готов продукт, с информация за произход, партидност, условия и срок на съхранение, производител или доставчик. Предвид гореизложеното съдът приема, че вмененото административно нарушение на жалбоподателя е доказано по безспорен начин и законосъобразно на основание чл. 131, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 от ЗХ е наложена „ имуществена санкция „ в размер на 4000лв. Съдът намира, че определената на жалбоподателя санкция е в съответствие с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, и отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай“ на административно нарушение. При тълкуване на посочената норма/чл. 28 от ЗАНН/ следва да се съобразяват същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. АНП е строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага съответното наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с НП е наложена санкция, за липсата на възможност за проследяване на установената в хода на проверката храна, консумирането на която от своя страна би представлявало риск за здравето на хората. Така мотивиран съдът приема, че обжалваното НП, като законосъобразно следва да бъде изцяло потвърдено. С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът