Решение № 32 от 22.1.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 1035/2024 г.

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК. С присъда от 10.06.2024 год. по НОХД № 201/21 год. на СГС, НО, 37 състав, подс.Д. Г. К. е признат за виновен в това, че в периода от 24.03.2018 год. до 06.04.2018 год. в гр.•••, се сговорил с Л. Ц. Б. и М. Т. М. да вършат на територията на България, гр.•••, престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, а именно по чл.212а, ал.2 от НК и чрез които се цели да се набави имотна облага, поради което и на основание чл.321, ал.6 от НК е осъден на три години лишаване от свобода. Със същата присъда подс.Б. е признат за виновен и в това, че в периода от 24.03.2018 год. до 06.04.2018 год. на територията на България, гр.•••, в условията на продължавано престъпление, без да има право, внесъл компютърни данни чрез множество последователни много бързи кликвания за теглене на криптовалута в платформата за криптотърговия www.•••••, собственост на дружеството „Кодерс Хаус“ООД със седалище в Република Полша, за да получи нещо, което не му се следва, а именно криптовалута футурокойн, както следва: -на 24.03.2018 год. чрез управление на профил на съществуващо лице с имена М. П. Т. е внесъл компютърни данни, като е получил криптовалута в размер на 12 088, 72744134 футурокойни, равняващи се на 168 334.83 лв. към 24.03.2018 год., -на 27.03.2018 год. чрез управление на профил на съществуващо лице с имена В. Х. М. е внесъл компютърни данни, като е получил криптовалута в размер на 51 332, 94660226 футурокойни, равняващи се на 520 001, 69 лв. към 27.03.2018 год., -на 27.03.2018 год. чрез управление на профил на несъществуващо лице с имена С. С. е внесъл компютърни данни, като е получил криптовалута в размер на 108 965, 67710625 футурокойни, равняващи се на 1 103 802.06 лв. към 27.03.2018 год., -на 03.04. 2018 год. чрез управление на профил на съществуващо лице с имена К. А. А. е внесъл компютърни данни, като е получил криптовалута в размер на 192 533, 91947340 футурокойни, равняващи се на 1 698 021.81 лв. към 03.04.2018 год., всичко в общ размер на 364 921, 27062325 футурокойни на обща парична стойност 3 490 178, 39 лв., поради което и на основание чл.212а, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК е осъден на три години лишаване от свобода и глоба в размер на четири хиляди лева. Подс.Д. К. е признат за виновен и в това, че на 31.10.2018 год. в гр.••• придобил имущество- л.а. „Тойота ЦХР“ с рег. № •••••••• на обща стойност 50 426 лв., като деянието е извършено със средства, за които е знаел, че са придобити чрез тежко умишлено престъпление, а именно по чл.212а, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.253, ал.4, пр.1 във вр. с ал.2, пр.1 от НК е осъден на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 лв. На основание чл.253, ал.6 от НК е отнето в полза на Държавата имуществото, в което е трансформиран предметът на престъплението по чл.253, ал.4 от НК-л.а. „Тойота с рег. № ••••••••. На основание чл.23, ал.1 от НК е определено общо наказание измежду наложените по-горе наказания, а именно три години лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.3 от НК са присъединени частично наказанията глоба /в размер на 4000 лв. за престъплението по чл.212, ал.2 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК и в размер на 20 000 лв. за престъплението по чл.253, ал.4, пр.1 във вр. с ал.2, пр.1 от НК/ до размер от 20 000 лв. На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода, като е определен изпитателен срок от пет години. На основание чл.189, ал.3 от НПК подс.К. е осъден да заплати по сметка на ГД“БОП“-МВР сумата от 2 722.74 лв. представляваща разноски в досъдебната фаза и по сметка на СГС сумата от 1440 лв. разноски пред съда, както и 5 лв.ДТ за служебното издаване на изпълнителен лист. В срока за обжалване е постъпила въззивна жалба от подсъдимия с доводи, че е явно необоснована, неправилна и незаконосъобразна, а наложеното наказание е несправедливо, тъй като е прекомерно завишено и несъответстващо на характера на извършените от него деяния.Счита, че в хода на съдебното производство доказателствата ясно са обосновани неговата невинност, а освен това не са взети под внимание многобройните смекчаващи отговорността му обстоятелства-оказано пълно съдействие на органите на досъдебното производство, дадените подробни обяснения за това как е извършено деянието и за действителната му невиновност, коректното му и точно явяване на разпити във фазата на досъдебното производство и на всяко заседание в съдебната фаза на процеса, липсата на доказателства и компетентни лица по материята на делото, несъобразяване с многобройните експертизи, които ясно и категорично го оневиняват, както и това, че не е осъждан.Предвид горното моли да бъде признат за невиновен. Постъпила е въззивна жалба и от защитникът на подсъдимия, в която е изложено, че последният не е доволен от постановения съдебен акт и прави искане той да бъде отменен поради това, че в хода на съдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на правото на защита на К. и освен това е необоснован, тъй като от доказателствата не може да се направи извод за доказаност на обвиненията по несъмнен и категоричен начин.Искането е за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или за намаляване на размера на наложените на подсъдимия наказания. В допълнение към въззивната си жалба подс.К. намира за погрешно приетото от съда, че е внесъл компютърни данни чрез многократни кликвания с цел да манипулира системата, тъй като от приетите експертизи е установено, че от негова страна липсва умишлен опит да се манипулира системата.Позовава се и на посоченото от експертите, че не са открити скриптове или програми, които да доказват, че е използвано специализирано техническо средство за манипулация, т.е. няма преки или косвени доказателства за използване на незаконни средства или умисъл от негова страна, като такива липсват и че е разбрал за уязвимостта на системата и се е възползвал от нея. На следващо място излага, че съдът погрешно е приел, че е получил неправомерна имотна облага чрез действията си в платформата, в която насока изтъква, че липсват доказателства по делото платформата или дружеството, свързано с нея, да е било собственик на криптоединиците, които се твърди, че е придобил неправомерно, като счита, че не е установено кой всъщност е притежавал криптоединиците по време на инкриминираните действия, а това означава, че извода за придобиване на неправомерна имотна облага е правно и фактически несъстоятелен. Твърди също така, че съдът не е взел предвид свидетелските показания на представители на полската фирма, които ясно са заявили, че криптоединиците не съществуват преди да бъдат „изкопани“, а в момента на тяхното „изкопаване“ собствеността върху тях принадлежи на този, който ги е „изкопал“, т.е. полската фирма не притежава тези единици и няма правни основания да предявява претенции за собственост, като тези единици не представляват имущество в класическия смисъл и поради това твърдението за неправомерна имотна облага е напълно несъстоятелно. Изтъква, че криптоединиците не могат да се приравнят на пари, тъй като нямат статут на законно платежно средство, не са признати от централна банка и нямат материален израз.Те съществуват само в дигитална форма и стойността им зависи изцяло от вярата на потребителите в тях, докато парите представляват стойност, подкрепена от държавата и разполагаща с легална защита. Намира за необосновано и приетото от съда, че е налице престъпен сговор по смисъла на чл.321, ал.6 от НК и това е така, защото няма доказателства, че е участвал в организирана престъпна група или сговор с други лица, а всички действия, които е извършвал, са били индивидуални и без умисъл за престъпление. Според него съдът погрешно е приел също така, че действията му чрез многократни кликвания са довели до натрупване на крипто единици извън установения ред.В тази насока поддържа, че позволението на платформата за извършване на множество кликвания не може да бъде интерпретирано като нарушение или неправомерно действие, тъй като програмата не е имала забрана за множество транзакции, което прави тези действия разрешени.Продължава, че платформата сама е позволила тези операции и не е въвела ограничения и поради това действията му не са резултат на умисъл или манипулация, а на дизайн на системата и разрешение от нейна страна. Счита, че съдът погрешно е приел и внос на данни чрез многократни кликвания.Поддържа, че тази интерпретация не се базира на представените доказателства и изцяло пренебрегва техническата същност на платформата и действията му в нея.Отново изтъква, че самата система е позволила осъществяването на тези операции, поради което и не може да се твърди, че действията му са довели до неправомерен внос на данни. Оспорва и приетия от съда умисъл, тъй като доказателства, че е бил наясно със слабостта на системата, няма, а няма и такива, че е използвал специализиран софтуер или зловредни програми. Подчертава, че е налице разширено тълкуване на закона, тъй като не е притежавал нужните технически умения и не е използвал скриптове за вмешателство в системата и действията му са били разрешени от техническите лица, отговорни за функционирането на платформата.След като действията му са се извършвали изцяло чрез публично достъпния интерфейс на платформата и няма доказателства, че е действал със злонамереност или умисъл, то съдът е приложил разширено тълкуване на закона, за да впише действията му в рамките на престъпление, което не е съставомерно. Настоява за отмяна на осъдителната присъда. Прокурорът от САП намира въззивните жалби за неоснователни.На първо място заявява, че първоинстанционния съд е провел законосъобразно процеса и са установени релевантните факти, които са останали непроменени от допълнителните доказателства, приети от въззивния съд и въз основа на тях са направени задълбочени правни изводи.Намира наложените наказания за съобразени със степента на обществена опасност на деянието и с обстоятелствата, които индивидуализират наказанието.Пледира присъдата да бъде потвърдена. Защитникът на подсъдимия на първо място изтъква, че мотивите на атакувания съдебен акт не отговарят като съдържание на чл.305, ал.3 от НПК.В тази насока заявява, че никъде в акта не е посочено кое обстоятелство въз основа на кои доказателства е било установено, а единствено е изписано, че съдът е кредитирал изцяло събрания доказателствен материал.Счита, че в мотивите е предложен преразказ или цитат от съответните разпити, експертизи и протоколи и тази ситуация е особено фрапантна по отношение на заключенията на приетите по делото експертизи.Посочва, че съдът на стр.16 от мотивите е посочил, че в конкретния случай лицата са били наясно, че чрез използване на нарочен скрипт ще внесат компютърни данни в платформите, а на л.18, цитирайки допълнителната експертиза, съдът е приел, че за да се постигне това натрупване на криптовалута съответният потребител е осъществил фактически действия, изразяващи се в множество бързи и последователни кликвания в платформата на полското дружество.Това противоречие в съдебно-техническите експертизи не е отчетено от съда и той не е дал отговор кое заключение кредитира, а вместо това е изписано, че кредитира всички заключения.Поддържа, че в съдебния акт не е споменато от кое или от кои доказателства съдът е възприел обстоятелствата на л.10 и 34, първият път предложени като фактическа обстановка и преповторени като заместител на правен извод за престъпление по чл.253, ал.4 от НК. На следващо място съзира и липса на фактически и правни изводи за престъплението по чл.321, ал.6 от НК, като приетите за установени от съда факти не покриват състава на това престъпление и влизат в противоречие с направения извод за осъществен състав на това престъпление. Счита също така, че са нарушени принципите на чл.13 и чл.14 от НПК.По отношение на обвинението по чл.212а, ал.2 от НК се изисква по надлежен ред да са събрани доказателства чрез изземването им по реда на чл.126 от НПК от компетентен орган, а такива доказателства по делото няма и затова не може да се приеме, че обективната истина е разкрита със средства, предвидени в НПК.В тази връзка изтъква, че при обосноваване на изводите си съдът се е доверил не на иззетите от платформата компютърни данни, а на разпитите на трима полски граждани, неколцина български граждани и представения от полските граждани диск със скрииншотове.Счита за недопустимо ползването на гласни доказателства и скрииншотове с недоказан произход, които всеки може да създаде или да промени.Освен това е на становище, че заместването на първично доказателство, каквото представлява записът върху носител на конпютърни информационни данни, с производни такива-разпити на свидетели и скрииншотове без доказана автентичност, е процесуално неиздържано.Намира, че само и единствено след изследване на веществени доказателства от платформата може да се отговори на въпросите кой от потребителите-български граждани какъв пакет е закупил, какво му е позволявал той, в периода на ползване на платформата от закупуване на пакета до датата, на която се твърди, че е извършено злоумишленото действие, какви като алгоритъм и колко на брой футурокойни е имал изкопани всеки един от потребителите, възможно ли е било системата да бъде манипулирана и случило ли се е това, кога и по какъв начин, в случай на вмешателство в софтуера на платформата, как се е отразило това на изкопаните футурокойни, прехвърлените впоследствие крипто единици колко са на брой и съответстват ли на реално изкопаните, като бъдат посочени техните уникални алгоритми, да бъде проверено при появили се повече на брой футурокойни, новопоявилите се чия собственост са били, респ. реални ли са били, от кого са взети, да бъде проверено и данните в системата променяни ли са и в каква посока.Последното намира за особено важно доколкото, според съда, крипто парите са били умножавани и с други използвани суми за промяна, а в същото време К. е осъден да е внесъл компютърни данни. По отношение на обвинението по чл.253, ал.4 от НК защитникът счита, че съдът не е обосновал изводите си, като не е посочил доказателствата в тази насока.С оглед естеството на материята намира за необходимо да бъде извършено ясно изследване на футурокойните, получени от Б., проследяване на тяхното движение, били ли са трансформирани в биткойни, какъв е алгоритъмът на последните и същите ли са били прехвърлени впоследствие на подсъдимия, на които въпроси съдът не е отговорил. Предвид изложеното пледира присъдата да бъде отменена, тъй като мотивите не отговарят на изискванията на НПК или подсъдимия да бъде оправдан. Подс.К. поддържа казаното от защитникът му и добавя, че са обикновени потребители и всички са напълно невинни въпреки техните признания. В последната си дума заявява, че е невинен. Съдът, като обсъди доводите във въззивните жалби и допълнението към жалбата на подсъдимия, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира следното: Въз основа на събраните в наказателното производство доказателства съдът е приел за установена фактическа обстановка, която с известни корекции и допълнения се споделя от настоящият съдебен състав и тя е следната: През периода 24.03.2018 год.-06.04.2018 год. подс.К. и св.М. М. и Л. Б. /по отношение на които наказателното производство е прекратено със споразумение/ живеели в гр.••• и се познавали, като с Л. Б. се запознали по повод участие в инвестиционни проекти и поддържали приятелски отношения. Подс.К. и св.М. имали опит и интереси в съвременни отрасли за извършване на бизнес, както и в добиването и търговията с криптовалута и развивали дейност в тези области, като и двамата търсели и купували различни продукти. През януари 2018 год. била регистрирана платформата www.••••• и от февруари на същата година било достъпно закупуването на рекламни пакети, с гледането на които се генерирала криптовалута, наречена футурокойн.Платформата била собственост на полското дружество „Кодерс Хаус“ООД, собственик на която била св.В., която притежавала 99 % от компанията, а 1% притежавал баща й Р. Б..Към 24.03.2018 год. генерален директор на същата била св.В.. Предметът на дейност на дружеството е програмиране на софтуерни продукти, като криптовалутата футурокойн е един от продуктите, с които фирмата е оперирала.Платформата „Fnwallet“ също била собственост на дружеството.Футуро монетите, предмет на разглеждане в настоящото наказателно производство, били собственост на посоченото полско дружество „Кодерс Хаус“ по силата на договор с компанията „BCU Trading“, която е създател и основател на криптовалутата футурокойн. Още тогава подс.К. закупил два пакета-един за пет хиляди щатски долара и един за сто долара.Предложил същото да направят и Л. Б., К. А., М. Т., които приели и закупили пакети в същата платформа.Същевременно К. регистрирал и на несъществуващо лице С. С. акаунт в същата платформа.Регистрацията на св.Б. във „Фючър Нет“ била направена от подсъдимия в дома на свидетеля и на неговия компютър в началото на 2016 год., като по този начин се създавала автоматично и регистрация във www.•••••.От момента на регистрирането им, с тези индивидуални акаунти започнал да работи подс.К., като Б., А. и Т. изпълнявали точно неговите указания, а от името на несъществуващото лице С. С. подсъдимият работил лично. М. М., която поддържала контакт с К., също закупила пакет от 100 щатски долара в посочената платформа и започнала да работи.Подобно на К. тя регистрирала профили на Л. Г., Н. К. и М. Н. и започнала лично да ги управлява.През февруари на 2018 год. посочените профили започнали да придобиват футурокойни по определения от правилата на платформата начин. Всичко с покупката и прехвърлянията на криптовалута в платформата се случвало нормално, докато на 24.03.2018 год. подс.К. не получил обаждане от св.Т..В проведения между тях разговор тя се поинтересувала за баланса си във футуро койни в платформата и дали може да изтегли част от тях.Тъй като подс.К. лично управлявал нейният профил й обещал съдействие. Още същият ден подс.К. влязъл в профила на Т., използвайки своя лаптоп, тъй като само той имал паролата и опитал да изтегли криптовалута-футурокойни, представляващи наличните криптовалутни единици, които тя реално имала в профила си в платформата, т.е. тези, които реално Т. е била придобила в процеса на т.нар. „копаене“ на криптовалута. Избрал количеството футурокойни и натиснал бутон „Транфер на футурокойн“, в който момент се появило малко прозорче на екрана, с което да потвърди трансфера.При натискане на бутона „Трансфер за потвърждаване“ интернет страницата на платформата трябвало да започне да зарежда, но това не се случило.К. опитал отново и отново, като в опитите си да направи трансфера извършил множество опити-кликвания за трансфер.Към този момент М. Т. не притежавала профил в борсата „Йобит“ и затова подс.К. направил опит да прехвърли нейните футурокойни в своя виртуален портфейл-„Fnwallet“. След като установил, че този начин на изтегляне е невъзможен, К. регистрирал на името на Т. акаунт във виртуалния портфейл -„Fnwallet“, ползвайки и нейната електронна поща, до която имал свободен достъп.Тогава задал отново команда за изпращане на криптовалута и видял, че транзакцията се получила, т.е. била извършена.Сумата била прехвърлена към „Fnwallet“ на вече регистрирания там профил на Т..След като посетил портфейла й обаче установил, че количеството футурокойни било значително по-голямо от това, което тя била „изкопала“.К. притежавал достатъчно опит и знания и бързо си обяснил станалото именно с извършените от него множество скоростни натискания от негова страна на бутон „Трансфер футурокойн“, но само защото Т. не е имала регистрация във „Fnwallet“.Разбрал, че по този начин платформата www.••••• била излъгана поради някаква системна, информационна грешка или слабост в нея. Тогава решил да се възползва от това и още същият ден се свързал по телефона с М. М. и й разказал каква слабост на платформата за криптовалута е открил.М. проявила интерес и решила да опита и тя същият начин за увеличаване на придобитата криптовалута. На 26.03.2018 год. К. се видял с В. М., разговарял с нея и й предложил да изтегли наличните в нейния профил футурокойни, тъй като и този профил той лично управлявал.По–късно на същата дата подсъдимият осъществил теглене на криптовалута и постигнал същия резултат, т.е. прехвърлените в неговия профил криптоединици отново се оказали значително количество. На следващият ден-27.03.2018 год. влязъл в профила на несъществуващото лице С. С., който също управлявал, избрал количеството футурокойни в неговия профил, които са налични, натискал многократно бутона „Трансфер футурокойн“ и така осъществил теглене.След това регистрирал на „Fnwallet“ профил на С. С. и прехвърлил вече натрупаните големи количества футурокойни, които били многократно повече от това, което трябвало да бъде. След това отново се свързал с М. М. и пак й обяснил по какъв начин е прехвърлил огромно количество криптовалута от профила на С. във „Fnwallet“ в своя профил в „Йобит“, като й казал, че може да направи същото и тя се съгласила. Тъй като не всеки път се получавало, след доста опити К. и М. стигнали до извод, че не във всички профили се постига този резултат, а механизма работи в тяхна полза когато профилите, на които виртуалните портфейли, т.е. във „Fnwallet“ не са отворени предварително или не са регистрирани към момента, в който се правят транзакциите от съответните портфейли и когато се регистрират и отворят виртуалните портфейли на съответните профили, тогава се извършвали транзакциите към портфейлите-цялото количество на натрупаните във www.••••• футурокойни вследствие множеството кликвания. Подсъдимият продължил, като на 03.04.2018 год. влязъл в профила на К. А., който също той създал и само той знаел паролата за достъп до него.К. направил същото, което и с останалите профили и направил теглене на футурокойни.Избрал количество, което било налично и както преди това в началото нищо не се случвало, но като произвел много бързо нови опити сумата била прехвърлена към „Fnwallet“ в профила на К. А..След като посетил портфейлът й установил, че количеството футурокойни било многократно по-голямо от това, което трябва да е като стойност. Подс.К. управлявал профилите на посочените лица и за това им се отблагодарил като им предоставил по около 30 000 лв. на всеки един от тях в криптовалута-в етериуми, биткойни и др. На 03.04.2018 год. К. отишъл в дома на Л. Б. и му разказал за начина на придобиване и натрупване на криптовалута в платформата, за което последният вече бил уведомен от св.М..На следващият ден-04.04.2018 год. отново го посетил в домът му и от своя профил Б., заедно с К., извършили стъпка по стъпка това, което последният направил с другите профили.Така прехвърлили футурокойни в изключително големи размери в профила на Б. във „Fnwallet“ и от там в профила му в платформата „Йобит“.След това св.Б. обърнал част от футурокойните в „Йобит“ в други криптовалути-биткойни и етериуми в платформите „Йобит“ и „Койн Пеймънтс“. На 24.10. 2018 год.подс.К. посетил св.Б. в дома му и последният му казал, че ще му подари 6.5 биткойни от тези футурокойни, които са придобили по посочения по-горе начин.На следващият ден К. сключил договор за покупко-продажба на л.а. „Тойота“ с рег.№ •••••••• от фирма „Тойота“.На 29.10.2018 год. продал на фирма „DG Cash“ посочените 6.5 биткойна за сумата от 67 000 лв., с част от която в размер на 53 080 лв. заплатил лекия автомобил. Междувременно служители на „Кодерс Хаус“ООД установили, че посредством многократни кликвания за трансфер на транзакции в интернет платформата www.•••••, собственост на дружеството, потребители от България придобили криптовалута, равняваща се на 5 239 576.53 щатски долара, която те не притежавали. Специалистите на „Кодерс Хаус“ООД разбрали, че в платформата им www.••••• има системна слабост, при която при ползване на опцията за изпращане на футурокойни във „Fnwallet“ /продукт, който предоставя възможност за съхранение на съответната криптовалута/, чрез генериране на криптоадрес е възможно да се получава криптовалута далеч повече от притежаваната от потребителя.Установили, че вследствие на тази системна слабост, група български потребители са умножили салдото по сметките си многократно и са придобили неправомерно футурокойни, равняващи се на 5 239 576.53 щатски долара, като впоследствие въпросните футурокойни са преместени чрез съответните трансакции на други криптоадреси извън посочените две платформи.Установили още, че тази група лица е от ••• и че те са извършвали тегления на криптовалутни единици –футурокойни в количества, които нямало как да притежават в портфейлите си при нормалното и регламентирано ползване на услугите, предоставени от „Кодерс Хаус“ООД. При вътрешната проверка станало ясно че: -на 27.03.2018 год. С. С. е манипулирал системата на www.••••• от ІР адрес 46.•••••169, като е умножил притежаваната от него криптовалута футурокойн и незаконно е придобил 108 965.67760391 футурокойни, равняващи се на 732.374.57 долара, -на 02.04.2018 год. К. А. е манипулирала системата на www.••••• от ІР адрес 46.•••••169, като е умножила притежаваното от нея количество криптовалута футурокойн и незаконно е придобила 192 533.9200734 футурокойни, равняващи се на 1 026 853.41 долара, -на 04.04.2018 год. Л. Б. е манипулирал системата www.••••• от ІР адрес 87.•••••232, като е умножил притежаваното от него количество криптовалута футурокойн и незаконно е придобил 480 354.8206396 футурокойн, равняващи се на 2 392 644.59 долара, -на 04.04.2018 год. Л. Г. е манипулирал системата www.••••• от ІР адрес 85.•••••.232, като е умножил притежаваното от него количество криптовалута футурокойн и незаконно е придобил 18 765.70466079 футурокойн, равняващи се на 116 327.81 долара, -на 28.03.2018 год.Н. Г. К. е манипулирала системата www.••••• от ІР адрес 85.•••••.232, като е умножила притежаваното от нея количество криптовалута футурокойн и незаконно е придобила 63 217.9591492 футурокойн, равняващи се на 341 744.76 долара, -на 26.03.2018 год.В. Н. М. е манипулирала системата www.••••• от ІР адрес 46.•••••169, като е умножила притежаваното от нея количество криптовалута футурокойн и незаконно е придобила 51 329.79044553 футурокойн, равняващи се на 318 191.20 долара, -на 06.04.2018 год. М. Н. е манипулирала системата www.••••• от ІР адрес 85.•••••.232, като е умножила притежаваното от нея количество криптовалута футурокойн и незаконно е придобила 59 706.46099975 футурокойн, равняващи се на 229 674.61 долара -на 24.03.2018 год. М. П. Т. е манипулирала системата www.••••• от ІР адрес 46.•••••169, като е умножила притежаваното от нея количество криптовалута футурокойн и незаконно е придобила 12 060.9259035 футурокойн, равняващи се на 81 765.59 долара. След като установили това, служители на полското дружество от 09.04.2018 год. започнали да звънят усилено на К. А., В. М., Л. Б. и М. Т., като поискали връщане на неправомерно придобитата от тях криптовалута. След последвала от дружеството реакция, подс.К. и М. М., а след това и К. А., Л. Б., М. М. и В. М. се събрали, за да обсъдят възможни действия.К. ги уверил, че никой нищо не може да им направи и те решили да не предприемат никакви действия по възстановяване на полученото. В началото на м.май същата година подс.К. и св.М. М., Л. Б., К. А., В. М., Н. К. и М. Т. получили и нотариални покани, с които били приканени да върнат криптовалутата или равностойността й, но те отново решили да не ги връщат, тъй като преценили, че нямало как да се докаже, че те са използвали неправомерно и недобросъвестно предоставяните от платформата услуги за придобиване и търговия с криптовалута. Тази фактическа обстановка е установена от първоинстанционния съд в резултат на правдив прочит на доказателствените източници и допълнена от САС след изслушване в качеството на свидетели на Л. Б. и М. М., които са имали качеството на обвиняеми в досъдебното производство. Видно е в тази насока, че спрямо Л. Б. наказателното производство е прекратено със споразумение, одобрено от СпНС по НОХД № 2959/20 год., по силата на което същият се е признал за виновен в това, че в периода от 24.03.2018 год. до 06.04.2018 год. в гр.•••, се сговорил с Д. К. и М. М. да вършат на територията на България, гр.•••, престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, а именно такива по чл.212а, ал.2 от НК и чрез които се цели да се набави имотна облага-престъпление по чл.321, ал.6 от НК и за това, че на 04.04.2018 год. в гр.•••, без да има право внесъл в регистриран на негово име профил компютърни данни, чрез множество последователни много бързи кликвания за теглене на криптовалута в платформата за криптотърговия www.•••••, собственост на дружеството „Кодерс Хаус“ООД със седалище в Република Полша, за да получи нещо, което не му се следва, а именно криптовалута футурокойн в размер на 480 354, 82003960 футурокойни, равняващи се на 3 910 714.19 български лева към 04.04.2018 год.-престъпление по чл.212а, ал.2 от НК и на основание чл.23, ал.1 от НК му е определено общо наказание лишаване от свобода в размер на една година, изтърпяването на което е отложено за срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК и глоба в размер на 1000 лв.На основание чл.67, ал.3 от НК му е наложена и пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.1 от НК за срок от 1 година и 6 месеца.На основание чл.42б, ал.1 от НК е определена пробационна мярка „Регистрация по настоящ адрес“ да бъде изпълнявана два пъти седмично. Със споразумение, одобрено от СпНС по НОХД № 2016/20 год. наказателното производство срещу М. Т. М. също е прекратено, като същата се е признала за виновна в това, че в периода от 24.03.2018 год. до 06.04.2018 год. в гр.•••, се сговорила с Л. Б. и Д. К. да вършат на територията на България, •••, престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, а именно такива по чл.212а, ал.2 от НК и чрез които се цели да се набави имотна облага-престъпление по чл.321, ал.6 от НК и за това, че в периода от 24.03.2018 год. до 06.04.2018 год. на територията на България в гр.•••, в условията на продължавано престъпление, без да има право, внесла компютърни данни чрез множество последователни много бързи кликвания за теглене на криптовалута в платформата за криптотърговия www.•••••, собственост на дружеството „Кодерс Хаус“ ООД със седалище в Република Полша, за да получи нещо, което не й се следва, а именно криптовалута футурокойн, както следва: -на 26.03.2018 год., чрез управление на профил на несъществуващо лице с имена Л. Г., е внесла компютърни данни, като е получила криптовалута в размер на 18 765 футурокойни, равняващи се на 178 315.47 лева към тази дата, -на 28.03.2018 год., чрез управление на профил на съществуващо лице с имена Н. Г. К., е внесла компютърни данни, като е получила криптовалута в размер на 63 217.95915 футурокойни, равняващи се на 573 462.16 лева към тази дата и -на 06.04.2018 год., чрез управление на профил на несъществуващо лице с имена М. Н., е внесла компютърни данни, като е получила криптовалута в размер на 59 706 футурокойни, равняващи се на 372 421.18 лева към тази дата или всичко в общ размер на 141 688 футурокойни на обща парична стойност 1 124 198.81 лв. лева-престъпление по чл.212а, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК и на основание чл.23, ал.1 от НК й е определено общо наказание лишаване от свобода в размер на една година, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. От изготвените и приети по делото експертизи и писмени доказателства е установена равностойността в щатски долари на футурокойните, прехвърлени по сметките на посочените по-горе лица, която е в общ размер на 5 239 576.53 щатски долара, равностойността на получената от подс.К. криптовалута, която е в размер на 3 490 178.39 лв., продажбата от подс.К. на 6.5 биткойни на фирма „DG Cash“ за сумата от 67 000 лв. и закупуването на л.а. „Тойота“ за сумата от 53 080 лв. Установено е също така от съдебно –техническата /компютърна/ експертиза на в.л. С. Т., че деянията са извършени от три ІР адреса-87.•••••232 на „Телекабел“АД, използван от Л. Б., 85.•••••.232 на „А1България“ ЕАД, използван от Н. К., М. Н. и Л. Г. и 46.•••••169 на „Булсатком“ЕАД, използван от К. А., С. С., В. М. и М. Т., като Д. К. е влизал в личната си сметка също от този ІР адрес, а М. М. е влизала в сметката си от ІР адрес 85.•••••.232, използван от посочените по-горе лица. Данни в тази насока са налични в отговорите на интернет-операторите, които са използвали установените ІР адреси, съдържанието на електронните пощи от доставчиците „Мейл.бг“ООД и „Нет Инфо“АД, анализирани по експертен път и в показанията на св.В. М. и М. Т., според които именно Л. Б., М. М. и подс.К. са регистрирали и управлявали профилите им в платформите за криптотърговия, а К. А. ги е ползвала заедно с К.. Съществен по делото е въпросът как именно се е стигнало до натрупването на криптовалута в профилите на посочените лица.В този смисъл компютърно-техническата експертиза е дала заключение, че не е установено наличието на „скрипт“ програма, която да генерира множество последователни бързи кликвания на бутони.Според експерта, съответният потребител е осъществил с фактически действия множество бързи и последователни кликвания в платформата и това е в причинно-следствена връзка с придобиването на криптовалутата.Вещото лице е разяснило, че всяко едно кликване автоматично генерира еднократен компютърно-информационен код след натискане на съответен бутон.Този код представлява внасяне и изменение на компютърно-информационни данни в платформата без да е имал право, тъй като всяко кликване генерира компютърно-информационен код, а всеки код изменя компютърно-информационни данни.В приложението www.••••• има опция за изпращане на футурокойни във „Fnwallet“, която представлява електронен портфейл за съхранение на криптовалутата.За да може да се извърши такава операция, е необходимо съответният потребител да има налични в акаунта му футурокойни и при тази транзакция могат да се изпратят само толкова единици колкото са налични.След това потребителят кликва върху бутона за потвърждение, поръчката се нарежда на опашката от поръчки и след не повече от 2 минути се изпраща до приложението „Fnwallet“.По време на прехвърлянето към „Fnwallet“ и в случай, че системата установи, че даден потребител няма профил във „Fnwallet“, поръчката се маркира като анулирана и предварително събраните футурокойни се връщат в приложението www.•••••.Когато обаче по едно и също време един и същи потребител заяви множество транзакции към „Fnwallet“, възниква положение, което създава възможност потребителят да манипулира системата.Когато са налице повече от една транзакция и размерът на заявените транзакции надхвърля размера на наличните футурокойни в портфейла, системата верифицира последната транзакция, а размерът на всички останали предходни транзакции му се възстановява. Така установеното от експерта е в пълен синхрон с показанията на св.Б. и М., дадени пред САС и приобщените по реда на чл.279, ал.2 от НПК от предходната процесуална фаза обяснения на Б. в качеството му на обвиняем, според които придобиването на футурокойните в обем, който не са притежавали, е станало възможно в резултат на многобройни кликвания на бутона за трансфер на транзакцията и то само когато виртуалните портфейли във „Fnwallet“ не са отворени предварително.В този смисъл са и дадените обяснения от подс.К., че след извършване на първата транзакция е констатирал именно този недостатък в системата и след това се е възползвал от него. Разяснения за това какво представлява системен недостатък е дало вещото лице К. в проведеното на 29.12.21 год. съдебно заседание от първоинстанционния съд, когато е заявил, че „rase condition“ е технически жаргон в програмирането и информационните технологии, което, най-общо казано, позволява един процес да изпревари друг процес в технологичен смисъл.Като пример е дал, че в софтуерите има различни логически нишки, които се изчисляват от компютъра по различен начин.Когато се пропусне да се ограничени коя операция не може да бъде по-напред от друга операция при обработката на данни, може да се получи ситуация на „race condition“, т.е. една операция да изпревари друга и това да доведе до грешка в програмата или до неверни данни.Вещото лице е уточнило, че за това не е необходим специализиран софтуер и може да се случи при допусната грешка и чрез официалния софтуер на сайта или през друг, т.е.касае се за грешка, от която лицето се възползва. За наличието на грешка в софтуера на платформата значими се явяват показанията на св.М. Г., който е бил програмист в „Кодерс Хаус“ ООД и работата му е била свързана с решаването на технически и клиентски проблеми, възникващи при работата с платформата www.•••••, която е създадена като продукт за „копаене“ на криптовалута.Същият е заявил, че клиентите, регистриращи се в платформата и закупувайки определен продуктов пакет, получават срещу това и криптовалута.Сам по себе си продуктовият пакет представлява и предоставяне на клиента на мощности за „копаене“ на криптовалута.Платформата позволява добиването /“копаенето“/ на криптовалутата футурокойн, която е уникална и получавана само на тази платформа, която си сътрудничи с виртуалния портфейл „Fnwallet“, където футурокойните могат да бъдат съхранени.Свидетелят е разяснил и начина, по който подсъдимия и св.М. и Б. са получили многократно завишено количество футурокойни в сравнение с това, което реално са притежавали-в платформата www.••••• има опция за изпращане на футурокойни директно във виртуалния портфейл на потребителя във „Fnwallet“.Установява, че след като са разбрали за съществуващия проблем в резултат на действия на подсъдимия, платформата е имала софтуерен недостатък, заложен още със създаването на информационния продукт, заради който именно недостатък, ако един и същ потребител, в един и същи времеви пояс заяви стотици транзакции чрез множество кликвания върху бутона за изпращане, но в същото време няма създаден в платформата на виртуалния портфейл свой акаунт и в същото време разполага с малко количество футурокойни се получава така, че системата е връщала автоматично в акаунта на платформата www.••••• криптовалута, равняваща се на некоректно подадените заявки за изпращане към виртуалния портфейл.След това, ако потребителят регистрира в един кратък период от време акаунт във виртуалния портфейл „Fnwallet“ и след това отново подаде заявка за изпращане чрез кликване върху съответния бутон, то във вече регистрирания акаунт във виртуалния портфейл се прехвърлят натрупаните във www.••••• поради системната грешка футурокойни, които реално потребителят не е „изкопал“. От показанията на св.В. и писмените доказателства по делото е установено създаването на дружеството „Кодерс Хаус“, на което същата е била генерален директор, както и че то е било собственик на посочените по-горе две платформи и е предлагало онлайн пакети на футурокойни. Показанията на св.В. са информативни относно дейността на дружеството „Кодерс хаус“, в което е била ръководител на проекти, относно придобитата от българските граждани криптовалута от виртуални портфейли, собственост на фирма „Кодерс хаус“ в по-голям обем от притежаваната от тях и след това осъществената комуникация с Л. Б., Н. К., К. А..От нейните показания и писмените доказателства по делото е установено, че преди транзакциите, предмет на разглеждане по настоящото дело, Л. Б. е притежавал 20.8744981 футуро монети, К. А. е притежавала 0.9430857, С. С.-4.71122991 футуро монети, Н. К.- 0.0041975, М. Н.-0.01017962, В. М.-0.43275886, Л. Г.-0.00307916 и М. Т.-16.02548955 футуро монети.Св.В. е предала доброволно на разследването два оптични носителя, информацията от които е пренесена на хартиен носител и в тях се съдържат подробни данни за посочените по-горе лица, извършените от тях транзакции и от кои ІР адреси е станало това. САС намира, че правилно в основата на фактическите изводи на първоинстационния съд са поставени показанията на посочените свидетели, тъй като те са в синхрон с писмените доказателства и приетите експертни заключения, които от своя страна, като правилни и обосновани, са кредитирани.Макар и доста лаконичен, доказателствения анализ на решаващият съд е акцентиран върху значимите за предмета на разглеждане доказателствени източници, които са обсъдени поотделно и в своята съвкупност. Единственото вътрешно противоречие в тях е относно обстоятелството дали е използван нарочен скрипт при извършването на транзакциите, като на стр.16 от мотивите съдът е приел, че „лицата са били наясно, че чрез използването на нарочен скрипт ще внесат компютърни данни в платформите…“, докато на стр.18 се е позовал на заключението на вещите лица от компютърно-техническата експертиза, според която не е установено наличието на скрипт програма „race condition“, която да генерира множество последователни бързи кликвания на бутони. В тази насока е необходимо да се изтъкне, че макар в показанията на св.В. да се съдържат твърдения за използването на скрипт програма, от компютърно-техническата експертиза не е установено наличието на такава, поради което и извода, който се налага, е че такава не е използвана, а механизма на придобиване на криптовалутата е такъв, какъвто е установен от вещите лица –най-общо казано посредством множество последователни бързи кликвания върху бутона за изпращане.В подкрепа на този извод на съда са и дадените от подс.К. обяснения и показанията на св.Б. и М., които са еднопосочни, че след като К. е установил този недостатък на системата, позволяващ му трансфер на криптовалута в размер, по-голям от притежавания, св.Б. и М. са използвали същия механизъм, за да придобият футурокойни в по-голям размер.Безспорно е установено от показанията на св.В. и Г., че се касае именно за софтуерен недостатък на платформата, който впоследствие е отстранен, но от който към инкриминирания период се е възползвал подс.К. и така заявеното от свидетелите М. и Б. изцяло съвпада с дадените от последния обяснения, че действията му са били разрешени от системата. Без съмнение е установено и че подс.К. е управлявал профилите на М. Т., В. М. и К. А., в който смисъл са дадените от тях еднопосочни показания, както и профила на несъществуващо лице С. С., който сам е регистрирал. От показанията на св.Б., дадени пред САС и от приобщените му обяснения от предходната процесуална фаза, както и от обясненията на подс.К., дадени пред органа по разследването и частично приобщени от САС по реда на чл.279, ал.2 от НПК, са установени и фактите и обстоятелствата относно придобиването от последния на л.а. „Тойота“ и произхода на средствата за това. САС кредитира изцяло заявеното от св.Б. и М. в хода на съдебното следствие пред въззивния съд, както и приобщените обяснения на Б. от предходната процесуална фаза, тъй като същите добросъвестно и по еднопосочен начин разкриват детайлите за случилото се в инкриминирания период, ролята на подс.К. и собственото си участие в коментираните събития. Съществено противоречие се наблюдава в твърдението на Л. Б., че всъщност е предоставил на подс.К. биткойни, които обаче не са преобразувани от придобитите преди това футурокойни, което влиза в дисонанс с обясненията на подс.К., дадени пред органа по разследването, когато е заявил, че на 24.10.2018 год. е отишъл в дома на Б., където си говорили, че последният ще му подари 6.5 биткойни, които са от тези футурокойни, които са придобили от платформата www.•••••, след което продал същите и закупил л.а. „Тойота“.Изрично е подчертал, че тази кола я е придобил от парите, които са придобили по незаконен начин от платформата www.•••••. САС намира за достоверно заявеното от тях в предходната процесуална фаза, тъй като тогава непосредствено след случилото се и в пълнота са изложили фактите и обстоятелствата във връзка с предоставянето на тези биткойни и техния произход, докато в съдебната фаза на процеса пред САС, пестеливо излагат спомените си в тази насока, като твърдят, че те са от предходни инвестиции и освен това си противоречат защо именно Б. е дал на К. тези 6.5 биткойни.Така първият от тях заявява, че е прехвърлил тези криптоединици на К., защото той му е казал, че му трябват, докато последният казва, че е получил тези биткойни като подарък от Л. Б. за именния му ден. Тук е мястото да се изтъкне и че обясненията на подс.К., дадени пред САС, с които изцяло се дистанцира от заявеното от него пред органа по разследването, представлява защитна позиция, тъй като противоречи на изложеното от Б. и М., които в детайли разкриват действията на подс.К. по придобиването на процесните футурокойни и собственото си участие в тази дейност, за което са се признали за виновни и са наказателно санкционирани.Твърденията на подс.К. за оказан му психически натиск да даде обясненията си в предходната процесуална фаза и че е подписал протокола за разпит без да го прочете, не са от естество да дискредитират последния, тъй като е видно, че разпитът му в качеството му на обвиняем е бил проведен с участието на защитник, което представлява гаранция, че са спазени процесуалните изисквания по НПК при неговото провеждане. С оглед на горното САС счита, че от доказателствените източници и приетите писмени доказателства и експертни заключения са установени в пълнота фактите и обстоятелствата за действията на подс.К., насочени към получаването на криптовалута в размер, по-голям от притежавания от него посредством изяснения механизъм, изразяващ се в множество последователни много бързи кликвания върху бутона за трансфер, както и относно сговарянето между него и св.Б. и М. за получаването на повече криптовалута от притежаваната от тях именно по посочения механизъм и между тези доказателствени източници не се наблюдават съществени противоречия, поради което фактическите и доказателствени изводи на първостепенния съд следва да бъдат споделени с посочените по- горе корекции и допълнения. Възраженията на подс.К. в допълнението към въззивната жалба, че в хода на процеса не са събрани доказателства за собственост върху криптоединиците не могат да бъдат споделени, тъй като този въпрос е изяснен от показанията на св.В. и писмените доказателства по делото относно създаването на дружеството „Кодерс Хаус“, на което същата е била генерален директор, както и че то е било собственик на двете платформи и е предлагало онлайн пакети на футурокойни. Предвид на посоченото САС споделя правните изводи на първостепенния съд, че подс.К. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.321, ал.6 от НК, като в периода от 24.03.2018 год. до 06.04.2018 год. в гр.••• се е сговорил с Л. Б. и М. М. да вършат на територията на България, гр.•••, престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, а именно по чл.212а, ал.2 от НК и чрез които се цели да се набави имотна облага. Сговарянето за извършване на престъпления по смисъла на чл.321, ал.6 от НК е самостоятелно престъпление, което е различно от образуването, ръководенето и участието в организирана престъпна група, при което съгласуването на волите е между минимум две лица и липсват елементите на трайност и структурираност, които са необходими, за да е налице организирана престъпна група.Изпълнителното деяние се свежда до постигане на съгласие между сговарящите се лица за извършване на най-малко две престъпления, като се преследва особена цел-набавяне на имотна облага или упражняване на противозаконно влияние върху орган на властта или местното самоуправление. От доказателствената съвкупност е защитена тезата на обвинението, че подс.К. се е сговорил с Л. Б. и М. М. да вършат престъпления по чл.212а, ал.2 от НК с цел набавяне на имотна облага и това е така с оглед категоричните показания на последните двама, дадени в хода на въззивното съдебно следствие и като се отчете и това, че те са се признали за виновни в извършването на това престъпление след сговаряне с подс.К. и им са наложени съответните наказания по реда на чл.321, ал.6 от НК. След като подс.К. е разкрил слабостта на платформата за криптотърговия www.•••••, е споделил това първоначално с М. М., а след това и с Л. Б. и е постигнат сговор между К. и М. и респ. между К. и Б. да се възползват от тази системна слабост и по този начин да придобият криптовалута.Последвали активни действия от всеки един от тях с цел набавяне на имотна облага, която и е била постигната с трансферирането на криптовалута в размер, който не са притежавали. Възползването от софтуерния недостатък на платформата, за което е бил постигнат сговор между посочените лица, притежава характеристиките на престъпление по чл.212а, ал.2 от НК, тъй като подс.К. умишлено е предприел извършването на операциите, съзнавайки, че по този начин внася компютърни данни с цел да си набави имотна облага.Извършени са повече две престъпления, по който начин е изпълнен състава на престъплението по чл.321ал.6 от НК. На следващо място правилно СГС е приел от правна страна, че подс.К. е осъществил състава и на престъплението по чл.212а, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Състава на това престъпление обхваща всички случаи на неправомерна промяна на съществуващи компютърни информационни данни. От обективна страна престъплението е резултатно, защото с факта на внасяне, изменение, изтриване или заличаване на компютърно информационни данни се променя съществуващият информационен масив и с довършване на дейността по промяната на данните престъпният резултат настъпва веднага. Друг признак от обективна страна е, че деецът осъществява деянието, без да има право на това. Субективната страна на компютърната измама по чл.212а, ал.2 от НК се характеризира с пряк умисъл и особено намерение. Съдържанието на прекия умисъл включва предвиждане на неизбежната промяна в съществуващ информационен масив, която деецът има за цел да предизвика.Той съзнава също така, че няма право да внася, изменя, трие или заличава компютърните информационни данни. Особеното намерение на субекта е да получи нещо, което не му се следва.То включва и съзнанието за неправомерния характер на промяната в съществуващите компютърни информационни данни. Установено е от доказателствата по делото, че подс.К. е имал законен достъп до платформата за криптотърговия www.••••• и след като е открил слабостта на системата се е възползвал от нея, като с поредица бързи команди е внесъл компютърни данни, позволяващи му да получи криптовалута, която не е притежавал.С множеството скоростни натискания от негова страна на бутона „Трансфер на футурокойн“, той всеки път е въвеждал данни, които са били възприети от системата като такива да бъдат прехвърляни многократно едни и същи футурокойни, но приемани всеки път като различни.По този начин вместо зададените и реално притежавани криптоединици, в портфейла на подс.К. са приети множество такива, умножени по броя на тези бързи кликвания или умножени по броя на подадените от К. команди за въвеждане на данни в платформата си криптотърговия www.•••••. Както пред първоинстанционният съд, така и в допълнението към въззивната жалба пред САС подс.К. акцентира върху това, че самата платформа е позволила осъществяването на тези операции, поради което и многократните кликвания не могат да бъдат интерпретирани като неправомерно действие и в този смисъл не представляват умишлено внасяне на данни от негова страна, а са следствие от функционалността на платформата. Излага възражения и в смисъл, че криптоединиците не могат да приравнят на пари, тъй като те нямат статут на законно платежно средство, не са признати от централна банка и нямат материален израз.Поддържа, че криптоединиците не представляват имущество в традиционния смисъл на понятието по българското законодателство и тяхната стойност и правния им статус не са били надлежно установени. Идентични възражения на подс.К. са били обсъдени от първостепенния съд и правилно са оценени като неоснователни. Буквалният текст на разпоредбата на чл.212а, ал.2 от НК гласи, че същото наказание /като по ал.1/ се налага и на този, който без да има право, внесе, измени, изтрие или заличи компютърни данни, за да получи нещо, което не му се следва. Използваният термин „да получи“ предполага, че това, което деецът желае да получи, има веществен характер, защото получаването е равнозначно на установяване на фактическа власт.В конкретния случай традиционният смисъл на глагола „получавам“ не е изчерпателен поради естеството и възможностите, които предоставят съвременните информационни технологии.Чрез неправомерна промяна на данни е възможно те да бъдат прехвърлени чрез мрежа в друга компютърна информационна система и след това да бъдат четени или използвани, да се извлече и ползва програма, за която иначе се заплаща, да се ползва безвъзмездно информационна услуга и и други подобни. В разглеждания случай без съмнение е установено, че подс.К. е имал правомерен достъп до платформата за криптотърговия, но след като е открил софтуерния недостатък на системата, е внесъл нова компютърна информация посредством многократното натискане на бутона за трансфер на криптоединиците, като с всяко поредно натискане на този бутон е подавал команда за внасяне на компютърни данни, удостоверяващи правото му да получи криптовалута. Що се касае до твърденията, че криптоединиците не представляват имущество в традиционния смисъл на понятието по българското законодателство и тяхната стойност и правния им статус не са били надлежно установени, следва да се изтъкне, че криптовалутата има съвсем реална стойност, установена както от вещото лице по експертен път, така и от самия К., който е продал криптоединици за български лева. В обобщение правилно съдът е отбелязал, че подс.К. е извършил престъплението именно чрез неправомерно ползване на иначе правомерно получен достъп до компютърната система, вследствие на което е придобил футурокойни на обща парична стойност 3 490 178.39 лв. Деянието е осъществено и от субективна страна при наличието на пряк умисъл, в която насока САС напълно се солидаризира с изложените от първия съд аргументи, а възражението на подсъдимия, изложено в допълнението към въззивната жалба, е неоснователно. В противовес на твърденията му, че няма преки и косвени доказателства, че е бил наясно със слабостта на системата и че е действал с умисъл да се възползва от нея, са налични показанията на св.Б. и М., на които споделил установения недостатък на компютърната система и им дал идеята да се възползват от този недостатък, което те и сторили.В насока наличието на умисъл е и обстоятелството, че след като извършил прехвърлянето на футурокойни от профила на М. Т. на 24.03.2018 год., съвсем целенасочено направил същото и с профилите на В. М. на 27.03.2018 год., на С. С. на същата дата и на 03.04.2018 год. с профила на К. А.. Не е останал извън вниманието на съда и въпроса дали първото от тези деяния-на 24.03.2018 год., е извършено при пряк умисъл, в която насока и САС приема, че към момента на въвеждане на информацията посредством множеството бързи кликвания на бутона за трансфер, той не е съзнавал неправомерността на действията си, но когато веднага след това е установил придобиването на значително по-голямо количество футурокойни, то същият е осъзнал, че този недостатък на системата му позволява придобиването на криптовалута в размер, който не притежава и не само ги е задържал, но и по вече отработения начин е сторил същото и с профилите на В. М., С. С. и К. А. и е подтикнал същото да направят и св.Б. и М.. Показанията на посочените лица са еднопосочни и напълно достатъчни да се изведе наличието на пряк умисъл за извършване на престъплението от подс.К., поради което и като се присъединява към аргументите на СГС, САС оценява възражението на последния за неоснователно. Деянието е извършено при условията на чл.26, ал.1 от НК, тъй като са извършени повече от две деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Подс.К. е осъществил от обективна и субективна страна и престъплението по чл.253, ал.4, пр.1 във вр. с ал.2, пр.1 от НК за това, че на 31.10.2018 год. в гр.••• е придобил имущество-л.а. „Тойота“ на обща стойност 50 426 лв., като деянието е извършено със средства, за които е знаел, че са придобити чрез тежко умишлено престъпление, а именно такова по чл.212а, ал.2 от НК. При установеното по делото, че подс.К. е получил от св.Л. Б. 6.5 биткойна, придобити от последния чрез замяна с придобитите преди това футурокойни от платформата на „Кодерс Хаус“ ООД, продажбата им от подс.К. за сумата от 67 000 лв., с част от които е закупил лекия автомобил, несъмнено обосновава извода, че е налице придобито имущество по престъпен начин и конкретното разпореждане с него е за да се прикрие произхода му и да се узакони облагата.Предметът на престъплението по чл.253 от НК е именно имуществото-6.5 биткойни, за което подс.К. е знаел, че е придобито чрез престъпление по чл.212а, ал.2 от НК, което е и предикатната дейност, необходима за осъществяване на състава на престъплението по чл.253 от НК. При индивидуализацията на наказанията за всяко едно от престъпленията, за които подс.К. е признат за виновен, съдът е взел предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство необремененото му съдебно минало, но и упоритостта, показана при извършване на деянията и като е съобразил степента на обществена опасност за всяко едно от тях и изтеклият продължителен период от време на протичане на наказателното производство, е определил за престъплението по чл.321, ал.6 от НК три години лишаване от свобода, за деянието по чл.212а, ал.2 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК –три години лишаване от свобода и глоба в размер на 4000 лв., който размер на лишаването от свобода гравитира около средния на предвиденото в санкционната част на разпоредбите, а за престъплението по чл.253, ал.4, пр.1 във вр. с ал.2, пр.1 от НК-три години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 лв., при определянето на който размер е съобразил, че предмет на „изпирането“ е сравнително малка част от добитото от престъплението по чл.212а, ал.2 от НК имущество и че едва месец след това автомобилът е иззет и поставен на отговорно пазене, с което е гарантирана възможността да бъде отнет предмета на престъплението. При определяне на размера на наказанията съдът е взел предвид и данните за личността на дееца, който е образован и високо интелигентен, както и че деянията представляват инцидентна проява в неговия живот, към която е бил тласнат от необичайно лесния начин за придобиване на облага. Доводите във въззивните жалби за явна несправедливост на наложените наказания са неоснователни, като САС напълно споделя аргументите на първоинстанционният съд относно размера на всяко едно от наказанията, тъй като същите са в рамките на предвиденото в материалния закон и в съответствие със степента на обществена опасност на деянията и на дееца, както и при отчитане на значимите за определяне на отговорността обстоятелства. Към смекчаващите такива следва да бъде отнесено и съдействието му в хода на досъдебното производство за разкриване на обективната истина чрез излагане на фактите и обстоятелствата, свързани с дейността, за която е образувано и водено наказателното производство, а към категорията на отегчаващите отговорността обстоятелства могат да се причислят значителния размер на неправомерно придобитите криптовалутни единици, съзнателно избраната впоследствие позиция да не се отзовава на настояването за връщане на неправомерно придобитите криптоединици на полското дружество „Кодерс хаус“ООД, в която насока съгласувал и позициите на останалите замесени лица и извършването на три тежки умишлени престъпления от общ характер, но така маркираните от САС допълнителни отегчаващи отговорността обстоятелства не налагат преоценка на определения от СГС размер на наказанията, каквато е и недопустима поради липсата на протест в тази насока. Правилно на основание чл.253, ал.6 от НК е отнето в полза на Държавата имуществото, в което е трансформиран предмета на престъплението по чл.253, ал.4 от НК-л.а. „Тойота“ с рег. № ••••••••. На следващо място, правилно на основание чл.23, ал.1 от НК е определено едно общо най- тежко наказание на подсъдимия измежду наложените му по-горе в общ размер на три години лишаване от свобода, към което на основание ал.3 на чл.23 от НК са присъединени наказанията глоба в размер на 4000 лв. за престъплението по чл.212а, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК и глоба от 20 000 лв. за това по чл.253, ал.4, пр.1 във вр. с ал.2, пр.1 от НК, до размера от 20 000 лв. Както СГС, така и САС намира, че са налице предпоставките за прилагане на института на условното осъждане по смисъла на чл.66, ал.1 от НК с отлагане на изтърпяване на наказанието за период от пет години, тъй като подсъдимият К. е неосъждан, наложеното му общо наказание е в размер на три години лишаване от свобода и за постигане на целите на специалната и генералната превенция не се налага изолирането му от обществото. С оглед на горното атакуваната присъда като правилна и законосъобразна, постановена без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон, следва да бъде потвърдена. Така мотивиран, Софийски апелативен съд