РЕШЕНИЕ

№ 2794

гр. Пловдив, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20235330101830 по описа за 2023 година Обективно съединени искове с правно основание чл.227, ал.1 във връзка с чл.234 от ЗОВСРБ, чл.199 от ЗОВСРБ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът М. С. Б. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответната страна да му заплати сумата 18 743, 60 лева, представляваща разликата между изплатения и действително полагащия се на ищеца нетен размер на полагащото му се обезщетение по чл.227, ал.1 във връзка с чл.234 от ЗОВСРБ в размер на 20 брутни месечни възнаграждения, както и сумата 8 153, 90 лева, представляваща разликата между изплатения и действително полагащия се на ищеца нетен размер на полагащото му се обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2016, 2017, 2018, 2019, 2020, 2021 и 2022 г. - общо 203 дни, заедно със законната лихва върху двете главници, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

Ответникът Военно формирование 33990 – гр. Пловдив оспорва обективно съединените искове по основание и по размер и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговори на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски – включително и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително ищецът е служил в Българската армия повече от 20 години, последно – като Началник на щаба на Военно формирование 52630 – гр. Пловдив (което не притежава финансова автономия, а е структурно звено от ответното Военно формирование, което е разпоредител с бюджетни кредити), до 13.01.2023 г., считано от която дата е било прекратен Договорът за военна служба и ищецът е бил освободен от длъжност, от военна служба и зачислен в запаса, на основание чл.146, т.2, чл.161, т.2 и чл.169 от ЗОВСРБ – придобито право на пенсия при условията на чл.69, ал.4 от КСО със Заповед № ••••/••••• г. на ••••••••••• и отчислен от списъчния състав със Заповед № ••••/••••••• г. на ••••• на Военно формирование 52630 (с която е било разпоредено и да се изплатят на ищеца от Отделение „•••••••“ на Военно формирование 32990 – гр. Пловдив полагащите му се обезщетения за неползван платен годишен отпуск за 2016, 2017, 2018, 2019, 2020, 2021 и 2022 г. - общо 203 дни в размер общо на 30 847, 88 лева, обезщетение при освобождаване от военна служба за прослужени 20 години, 5 месеца и 9 дни в размер на 63 824 лева, обезщетение за неизплатен вещеви лимит съгласно лимитна книжка за 2022 и 2023 г. в размер общо на 727, 95 лева, както и еднократно парично доволствие за прослужени десет и повече години в размер на 850 лева).

Както се установява от заключението от ••••••• г. на вещото лице по ••• С. К., брутното месечно възнаграждение на ищеца за предхождащия освобождаването му от служба пълен отработен месец (декември 2012 г. – което именно възнаграждение следва да бъде използвано като база за изчисление на размерите на полагащите се обезщетения) е било в размер на 4 128, 38 лева, действително дължимият размер на обезщетението по чл.227, ал.1 във връзка с чл.234 от ЗОВСРБ е 82 567, 60 лева, на ищеца са били изплатени 63 824 лева и са останали дължими 18 743, 60 лева, а действително дължимият размер на обезщетението за неползван платен годишен отпуск е 35 916, 99 лева, от тях са били изплатени на ищеца 27 763, 09 лева и са останали дължими 8 153, 90 лева.

При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираните от ищеца размери на разликите между изплатените му и действително дължимите размери на полагащите му се обезщетения по чл.227, ал.1 във връзка с чл.234 от ЗОВСРБ и по чл.199 от ЗОВСРБ съвпадат с установените от ••• действително дължими, съдът намира, че обективно съединените искове се явяват доказани по основание и по размер и следва да се уважат изцяло, заедно със законната лихва върху двете главници от 03.02.2023 г. – датата на подаването на исковата молба.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер на 2 800 лева, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пловдив – 1 075, 90 лева ДТ и 50 лева депозит за •••.

Мотивиран от горното, съдът