Решение № 5306 от 28.12.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 9740/2022 г.

Производството е по реда на чл.72 от ЗМВР. Образувано е по жалба на жалбоподателя К. Ц. К., ЕГН: •••••••••• с вх. № 162557 от 04.08.2022 г. чрез адвокат П. В. срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 226зз-2318 от 03.08.2022 г., издадена от Д. И. К. на длъжност „полицай“ – разузнавач във 02 РУ-СДВР, с която е постановено на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР задържане за срок от 24 часа на жалбоподателя К. Ц. К., ЕГН: ••••••••••. В жалбата на жалбоподателя К. и в съдебно заседание от адвокат В. се инвокират подробни съображения, касаещи съществото на съдебния спор и водещи до материалната и процесуална незаконосъобразност на постановения индивидуален административен акт. Предявява се искане въпросната заповед да бъде отменена и да се присъдят сторените по делото разноски. Ответникът и въззиваема страна по жалбата Д. И. К., редовно призована, оспорва в производството лично и чрез надлежен процесуален представител депозираната жалба и моли съдът да я остави без уважение. Претендират разноски в полза на СДВР. Ответникът и въззиваема страна по жалбата Началникът на 02 РУ-СДВР редовно призована, не изпраща процесуален представител и не се представлява в производството. Не се претендират разноски. Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното: I. Жалбата е депозирана в законоустановеният срок, от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА ПРИ ДОПУСТУМО пред СРС НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО с оглед константната съдебна практика, че първа инстанция по разглеждане на жалби срещу заповеди по чл.72 от ЗМВР е районният съд, а не административния съд, последният представляващ касационна инстанция на съдебния акт, поставен от районния съд в такова производство. Съдът е конституирал в процеса като въззиваема страна Началникът на 02 РУ-СДВР, тъй като по силата инвокираните фактически и правни твърдения в жалбата, жалбоподателят К. е възвел правен интерес от разпростирането на правните последици на търсената от съда правна защита на субективните си права и правни интереси спрямо двете въззиваеми страни при постановяване на благоприятно съдебно решение в настоящото и бъдещи такива (например по ЗОДОВ), доколко се твърди наличие на накърняване на правото му на свободно придвижване с твърдение за фактическото му задържане без основание и предвид липсата на основания за задържането му в сградата на 02 РУ-СДВР по изложените в жалбата съображения. II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си): Срещу жалбоподателя К. Ц. К. били образувани шест на брой ДП за престъпления, като същият е осъждано лице с влезли в сила присъди: 1.). по чл.194, ал.1 от НК, за което му е било наложено наказание пробация по НОХД № 8702/2016 г. по описа на СРС, в сила от 23.06.2017 г., като наказанието е изтърпяно на 26.07.2018 г.; 2.). по чл.195, ал.1, т.3, пр.2 и т.4, пр.2 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, а л.2, вр. ал.1 от НК по което било образувано пред СГС ВНОХД № 4260/2019 г., в сила от 15.10.2020 г., като наложеното му наказание е лишаване от свобода за срок от осем месеца, чието ефективно изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години; 3.). по чл.198, ал.1 от НК, по което било образувано на 18.07.2022 г. ДП № 1179/2022 г. по описа на 02 РУ-СДВР, по което производство спрямо жалбоподателя била взета мярка за неотклонение задържане под стража по НЧД № 9875/2022 г.; 4.). по чл.131, ал.1, т, .12 НК вр. чл.130, ал.2 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, като образуваното наказателно производство било прекратено, поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване; 5.). по чл.198, ал.1 от НК по образувано на 19.07.2022 г. ДП № 1227 от 2022 г. по описа на 09 РУП – СДВР; и 6.). по чл.343в, ал.2 от НК, по което с влязло в сила решение жалбоподателят К. бил освободен от наказателна отговорност по чл.78а, ал.1 от НК. В 02 РУ-СДВР било образувано на 18.07.2022 г. ДП № 1179/2022 г. по описа на 02 РУ-СДВР за престъпление грабеж по чл.198, ал.1 от НК. Извършителят на престъплението бил жалбоподателят К. Ц. К.. Процесното ДП било образувано на основание чл.212, ал.2 от НПК с първото действие по разследването (разпит на свидетел), за това че на 18.07.2022 г., около 15.10 часа в гр.София, /АДРЕС/ извършителят, установен в последствие като К. Ц. К., отнел чужди за него движими вещи – 1 брой златен синджир тип картие на стойност 237.50 лева, един брой златна висулка кръстче на стойност 165.00 лева, един брой златна висулка сърчице на стойност 165.00 лева, един брой златна висулка дървото на стойност 165 лева, всичко на стойност 970.00 лева, собственост и от владението на пострадалата Екатерина Борисова Делийска-Младенова с намерението противозаконно да ги присвои, заедно със закачените на тях висулки, от врата на Младенова – престъпление по чл.198, ал.1 НК. На 03.08.2022 г. в 13.00 часа жалбоподателят К. Ц. К., ЕГН: •••••••••• е бил задържан за срок до 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР със Заповед за задържане на лице с рег. № 226зз-2318 от 03.08.2022 г., издадена от Д. И. К. на длъжност „полицай“ – разузнавач във 02 РУ-СДВР. Като основание в заповедта за осъщественото задържане било посочено извършено престъпление по чл.198 НК, грабеж по ДП № 1179/2022 г. по описа на 02 РУ- СДВР. В разписката на издадената Заповед за задържане на лице с рег. № 226зз-2318 от 03.08.2022 г. било отразено от оперативен работник Б. Й., че задържаният К. Ц. К. е бил конвоиран до следствения арест в гр.София на бул. „Г.М.Димитров“, поради промяна на мярката му и процесуалния му статус. В 13.00 часа на 03.08.2022 г. жалбоподателят К. попълнил писмена декларация, в която е заявил, че не желае да ползва договорна адвокатска защита за своя сметка; че желае да има служебен защитник; че няма здравословни проблеми; че не желае медицински преглед; че не желае да бъде уведомен член на семейството му; че е уведомен за правата си на свиждане и получаване на колетни пратки; че няма нужда от прилагане на специална хранителна диета. На 03.08.2022 г. в 13.30 часа полицейският служител К. К. Г. извършил личен обиск на жалбоподателя К. по ЗМВР, при който бил установен притежаван един брой черен кожен портфейл. За обиска се съставил протокол с рег. № 226р-29424/2022 г. по описа на 02 РУ СДВР. В книгата за задържаните лица било отразено, че жалбоподателя К. бил приет в 02 РУ-СДВР във видимо добро здравословно състояние при задържането си. Не е била отразена информация за проведено лечение спрямо същия, докато е бил задържан по ЗМВР. На 04.08.2022 г. жалбоподателят К.в бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.198, ал.1 от НК по ДП № 1179/2022 г. по описа на 02 РУ-СДВР, по което бил задържан по ЗМВР за срок до 24 часа на основание Заповед за задържане на лице с рег. № 226зз-2318 от 03.08.2022 г., издадена от Д. И. К. на длъжност „полицай“ – разузнавач във 02 РУ-СДВР. Жалбоподателят К. бил доведен пред съд със задържане до срок от 72 часа, като съдът определил спрямо него постоянна мярка за неотклонение задържане под стража с влязло в сила определение от 06.08.2022 г. по НЧД № 9875/2022 г. по описа на СРС, потвърдено с определение по ВНДЧ № 3201/2022 г. на СГС от 16.08.2022 г., в сила от същата дата. Прокурорът присъединил към материалите по ДП № 1179/2022 г. по описа на 02 РУ- СДВР и материалите по ДП № 1227 от 2022 г. по описа на 09 РУП – СДВР, образувано на 19.07.2022 г., тъй като извършител на двата грабежа по чл.198, ал.1 от НК бил жалбоподателят К.. След проведеното разследване прокурорът внесъл материалите в съда на 21.10.2022 г. за сключване на споразумение по глава 29 от НПК със задържаният К. Ц. К.. Съгласно длъжностна характеристика и удостоверение от Отдел „Човешки ресурси“ в МВР полицейският служител Д. И. К. е полицейски орган и в кръга на правомощията си по ЗМВР може да издава заповеди по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Изложената фактическа обстановка се установява категорично и безпротиворечиво от събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК, които съдът кредитира изцяло, като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на изложената фактическа обстановка, като предвид липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства по делото в тяхната съвкупност, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”. IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото): Съгласно Решение № 149 от 2.10.2018 г. на ВКС по н. д. № 654/2018 г., III н. о., НК, докладчик съдията Блага И. необходимо условие за задържане, основано на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, е наличието на достатъчно данни за извършено престъпление към момента на издаването заповедта за задържане, без да е необходимо събирането на доказателства за участието на лицето в престъплението, каквото е изискването при задържане на обвиняем по реда на НПК. Основанието за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наличието на данни лицето да е извършило престъпление или да е налице вероятностен извод за възможна съпричастност към извършено в обективната действително престъпление по НК. Пределите на оперативната самостоятелност на полицейския орган се свеждат до преценка да издаде или не, заповедта за задържане при предпоставките по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. Обхватът на съда при проверката за законосъобразност на оспорения пред него акт е съобразен с правилото на чл.169 от АПК, като е обсъдено и прилагането на принципа за съразмерност. Съдържанието на наложените с акта ограничения в правната сфера на адресата му и съответствието му с характера на ограничението по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, изключват възможността да са несъразмерни по степен (чл. 6, ал. 2 от АПК); не са възможни по-благоприятни мерки, с които да се постигне целта на закона (чл. 6, ал. 3 от АПК) и не съществуват повече от една законосъобразни възможности в обхвата на дискрецията (чл. 6, ал. 4 от АПК). Вредите от акта не са явно несъизмерими с преследваната цел, при което органът да е бил длъжен да се въздържи от издаване на акта. Всъщност, вредите от акта са типичните и презюмирани. Това са предвидимите ограничения в правната сфера на задържания като резултат от задържането. Разпоредената с индивидуалния административен акт принудителна административна мярка по силата на Заповед за задържане на лице с рег. № 226зз-2318 от 03.08.2022 г., издадена от Д. И. К. на длъжност „полицай“ – разузнавач във 02 РУ-СДВР е съобразена с целта на закона (чл. 4, ал. 2 АПК). Принудителната административна мярка има преустановително и превантивно (охранително) действие. Задържането осуетява продължаването на противоправното поведение и препятства последващи прояви, които са несъвместими с принципите на правовата и демократична държава – каквато противоречаща на закона проява е например последващото избягване на органите на правосъдието, поради това, че жалбоподателя К. е осъждан по чл.195, ал.1, т.3, пр.2 и т.4, пр.2 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, а л.2, вр. ал.1 от НК по ВНОХД № 4260/2019 г. на СГС, в сила от 15.10.2020 г., като наложеното му наказание е лишаване от свобода за срок от осем месеца, чието ефективно изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години. В изпитателният срок на това осъждане жалбоподателят К. е извършил два престъпни състава на чл.198, ал.1 от НК (грабежи) на 18.07.2022 г. и 19.07.2022 г., за което били образувано две ДП № 1179/2022 г. по описа на 02 РУ-СДВР и материалите по ДП № 1227 от 2022 г. по описа на 09 РУП – СДВР. Със задържането на жалбоподателя К. за срок от 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от НК е осуетена опасността от укриването му, която се извежда от факта, че ако получи осъдителна присъда за двата извършени грабежа по чл.198, ал.1 от НК от 18.07.2022 г. и от 19.07.2022 г. жалбоподателят Ц. би избегнал реализирането на последващата репресия на Държавата спрямо него с изпълнение на съответните наказания лишаване от свобода и наказанието, по което е бил приложен за осъждането по ВНОХД № 4260/2019 г. института на чл.66, ал.1 от НК. Респективно със задържането на жалбоподателя К. по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е осуетена опасността от извършване на последваща криминална престъпна дейност, но и опасността същият да избяга от органите на правосъдието и да осуети реализирането от съда на целите на наказателния процес по чл.1 от НПК да се установят извършените престъпления по чл.198, ал.1 от НК, да се разкрият извършителят им и/или съпричастните към него лица, да се съберат доказателства и доказателства чрез способите на доказване по НПК, да се приложи правилно материалният и процесуалният закон, както и да се наложи законосъобразно наказание по НК на виновното лице. На основание чл.269, ал.1 от НПК присъствието на жалбоподателя К. в наказателното производство по двете му обвинения по чл.198, ал.1 от НК е задължително. Без него не би се разкрила обективната истина и съдът не може непосредствено да реализира целта на чл.1 от НПК. Законосъобразността на фактическото задържане на жалбоподателя К. е потвърдена със законосъобразността на взетата с влязъл в сила съдебен акт постоянна мярка за неотклонение задържане под стража, съгласно приложените по делото влязло в сила определение от 06.08.2022 г. по НЧД № 9875/2022 г. по описа на СРС, потвърдено с определение по ВНДЧ № 3201/2022 г. на СГС от 16.08.2022 г., в сила от същата дата. Задържането по ЗВМР на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е принудителна административна мярка, която се прилага в изпълнение на правомощията на служителите на МВР да предотвратяват и разкриват престъпления от общ характер, респективно същото е правен способ/инструмент не само за постигането на тези цели, но и за събирането на релевантна информация при извършени специфични или тежки умишлени по вид престъпления от общ характер с висока степен на обществена опасност, какъвто е грабежът по чл.198, ал.1 от НК с оглед своевременното му разкриване и санкциониране. Според Закона за МВР, заповедта за задържане на лице следва да бъде мотивирана, като този съдебен състав счита безусловно, че няма пречка фактическите обстоятелства към основанията за заповедта по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР да се извеждат от доказателствата по делото и доколкото съгласно Решение № 149 от 2.10.2018 г. на ВКС по н. д. № 654/2018 г., III н. о., НК, докладчик съдията Блага И. достатъчно е да има данни за извършено престъпление към момента на постановената заповед за 24 часово задържане на жалбоподателя К. Ц. К.. Правото му на защита не е нарушено според съдебния състав с оглед задържането му за срок до 24 часа във 02 РУ-СДВР. Задържането му по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР се включва в задържането му за срока от 72 часа за определяне на постоянна мярка за неотклонение задържане под стража и във времето на взетата от съда постоянна мярка за неотклонение задържане под стража, която е потвърдена от съда в двуинстанционно съдебно производство “habeas corpus”, изпълващо изискванията на чл.6 вр. чл.5 от КЗПЧОС. Липсата на конкретни мотиви в обжалваната заповед, както и буквално излагане на установените фактически обстоятелства според съда в издадената заповд не представлява съществено процесуално нарушение, след като спецификата на конкретната дейност, осъществявана от органите на МВР предполага обозначаване на фактическите обстоятелства, които в случая са установени в хода на образуваното досъдебно производство и данните за него са посочени в оспорваната заповед. Именно 1.). установените факти за извършените престъпления по чл.198, ал.1 от НК (грабежи), за разследването на които били образувани две ДП № 1179/2022 г. по описа на 02 РУ-СДВР и материалите по ДП № 1227 от 2022 г. по описа на 09 РУП – СДВР и 2.). съпричастностт а на задържаното лице К. към тях като техен извършител, поради което бил задържан с постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“ по силата на приложените по делото влязло в сила определение от 06.08.2022 г. по НЧД № 9875/2022 г. по описа на СРС, потвърдено с определение по ВНДЧ № 3201/2022 г. на СГС от 16.08.2022 г., както и 4.). с оглед опасността жалбоподателя К. да се укрие и избегне наказателното си преследване и наказателната си отговорност предвид факта, че ако получи осъдителна присъда за двата извършени грабежа по чл.198, ал.1 от НК от 18.07.2022 г. и от 19.07.2022 г. жалбоподателят К. би търпял задължително и то ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода, за което е бил приложен за осъждането по ВНОХД № 4260/2019 г. института на чл.66, ал.1 от НК, и 5.). поради опасността от извършване на последваща криминална престъпна дейност от жалбоподателя К. от същия сериозен вид и да осуети реализирането на чл.1 от НПК да се установят извършените престъпления по чл.198, ал.1 от НК с годни доказателства, да се разкрият извършителят му и/или съпричастните към него лица, да се съберат доказателства и доказателства чрез способите на доказване по НПК, да се приложи правилно материалният и процесуалният закон, както и да се наложи законосъобразно наказание по НК, са мотивите за налагане спрямо жалбоподателя К. на предвидената принудителна административна мярка задържане за срок до 24 часа по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. В този смисъл е допустимо и в съответствие на закона тези факти да са изложени и изведени в обозначеното досъдебно производство, съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31. III. 1975 г., ОСГК на ВС, в какъвто случай не се ограничава възможността за надлежна проверка за законосъобразността на издадената заповед, каквото по същество е настоящото производство. Съдът приема, че задържането на жалбоподателя К. за срок до 24 часа е имало за цел прилагането на разпоредбите на ЗМВР от правоохранителните органи свързани с разкриването на извършените престъпления по чл.198, ал.1 от НК с годни доказателства и осуетяване на опасността жалбоподателя К. да избегне наказателната си отговорност и наказателно преследване за тях. Тази наложена спрямо жалбоподателя К. ПАМ е имала за цел да неутрализира опасността от укриване, опасността от извършване на престъпление и опасността от осуетяване на изпълнението на влязла в сила присъда. Тези цели са легитимна законова цел на задържането по ЗМВР, тъй като задържането по ЗМВР е законосъобразно на задържането по НПК. Задържането по НПК покрива задържането на ЗМВР. Целите на задържането по НПК са и цели на задържането по ЗМВР. Те са идентични, сходни и еднопосочни. Целите на двете задържания касаят приложение на правомощията на органите на ЗМВР да разкриват престъпленията и техните извършители, да ги установяват, да придържат, да гарантират разкриването на обективната истина, да противостоят на извършените престъпления, да гарантират наказателната политика на Държавата, да осигуряват изпълнението на правомощията на органите на съдебната власт, да дават възможност на органите на МВР да проведат други процесуално-следствени действия, които да установят по реда и способите на НПК извършеното престъпление, при което биха се реализирали правомощията на прокурора по чл.46 от НПК и тези на съда по чл.1 от НПК. По този начин, не само с изпълнението на правомощията на органите на МВР да предотвратяват и разкриват престъпления по НК, но и с постигането на целта на чл.1 от НПК ще се осигури и би се осигурила възможността на правораздавателните органи в страната да установяват по реда на процесуалния закон има ли доказано престъпление от общ характер, налице ли е виновно поведение от дееца, какъв материален и процесуален закон следва да се приложи правилно, и какво наказание да се наложи на извършителя на престъплението, ако има вина. По отношение на административното производство по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР издаването на заповед за задържане на лице се обуславя от 1.). събирането на предварителна информация чрез оперативни способи за установяване и разкриване на автора на престъплението или 2.). с оглед улесняването събирането на доказателства или тяхното запазване в същинско наказателно производство в досъдебната му фаза, когато има опасност от скриване на доказателства, предупреждаване на свидетели, въздействие върху свидетел или свидетели, водещо например до даване от този свидетел на други коренно противоположни показания от пострадалия, или 3.). с оглед осуетяването укриването на извършителя на престъплението от правоохранителните органи и органите на правосъдието, при което последващото му право на защита, ако присъствието му в наказателното производство е задължително по чл.269, ал.1 НПК вр. чл.93, т.7 от НК, би се накърнило, както би се осуетила възможността да бъде реализирано ефективно наказателното преследване на дееца чрез процесуалният инструментариум на материалния и процесуалния закон. Този съдебен състав намира, че органите на реда по силата ЗМВР имат за правомощия да се противопоставят на извършените престъпления и да ги разкриват. Чрез прилагането на конкретни оперативни способи органите на МВР и тактика на процедиране, разследване и проверка те установяват авторите на престъпленията. Същите имат задължение да реализират тези законови цели на ЗМВР в съответствие с принципите на правовата и демократична държава, повеляващи, че Държавата чрез правоохранителните си органи следва да се противопоставя на извършените престъпления по НК, да ги предотвратява, да ги разкрива и да ангажира към наказателна отговорност техните извършители по установения от закона ред. Държавата не може да бездейства и да остави неразкрити престъпленията по чл.198, ал.1 от НК от 18.07.2022 г. и от 19.07.2022 г. спрямо пострадалите лица, без да положи изобщо усилия за установяване на техния автор и/или съпричастните към тях лица, като събере съответните доказателства. Този съдебен състав счита, че прилагането на принудителна административна мярка – фактическо задържане на лице по ЗВМР дава възможност на органите на МВР да предотвратят въздействието върху свидетели, скриване на доказателства и др. с оглед събирането на надлежни доказателствени източници на информация, свързани с разкриването на извършеното престъпление от общ характер. А е известно, че едно ДП се образува винаги и само по факта на извършено престъпление, дори да няма първоначални данни за неговия автор. В случая образуваните по чл.212, ал.2 от НПК с първото действие по разследване две ДП № 1179/2022 г. по описа на 02 РУ-СДВР и материалите по ДП № 1227 от 2022 г. по описа на 09 РУП – СДВР е доказателствен извод, че е имало достатъчни доказателствени данни за реализирани грабежи на 18.07.2022 г. и на 19.07.2022 г. от жалбоподателя К.. Съдът приема, че единственото изискване на една наложена принудителна административна мярка по ЗМВР – фактическо задържане на лице е същата да съответства на закона и неговата цел – да предотвратява извършването на престъпления и да ги разкрива по установения от закона ред, респективно да възпрепятства тяхното неразкриване с оглед укриване на доказателства, оказване на въздействие върху свидетели и др. от страна на лицето, което предстои да бъде задържано или вече е задържано. В заповедта за задържане и в рамките на административната процедура, и оформена документация органите на МВР имат редица задължения – да разяснят правата на задържаното лице, да му дадат възможност да се консултира с адвокат, да ползва медицинска помощ, да се свърже със свой близък и т.н. Налице са съответни гаранции, при проявлението на които се ограничават пропорционално и съответно правата на задържаното лице, което по доказателствените данни, изведени от образуваното ДП от съответен доказателствен източник, има вероятност да бил или е действително съпричастен към престъплението, което следва да се разкрие от органите на МВР. Съдебният състав приема, че тези субективни права и правни възможности по ЗМВР по отношение на задържаното лице, зачитането на които са свързани с изпълнението на задълженията на полицейския служител Д. И. К. да ги разясни и спази спрямо жалбоподателя К. са осъществени и за съда няма съмнения, че това не е евентуално сторено спрямо него. Съдът в тази насока се позова на писмените доказателства по делото, в които липсват изрично възражения от страна на жалбоподателя К., че правата му са били нарушение или органите на МВР не са сторили нещо спрямо него и т.н. Съдът намира, че полицейския служител от СДВР К. е разяснила правата на жалбоподателя К. от момента на задържането му. В случая формата на административния акт е спазена, тъй като заповедта е издадена в писмена форма, съгласно чл. 59 от АПК. В заповедта се съдържат реквизитите, посочени в чл. 74 от ЗМВР, именно името, длъжността, местоработата на служителя, неговата компетентност, който е издал заповедта и основанието за задържане на лицето. Посочени са година, дата и час на задържането на лицето К. Ц. К., както и къде същият следва да изтърпи това задържане. От посочената заповед е видно, че са налице данни за самоличността на задържания, като са посочени неговите три имена, ЕГН и адрес. От представената декларация е видно, че на задържаният са разяснени правата му, и доколкото същият не е имал никакви обективирани, респективно записани в заповедта негови възражения при задържането му за срок до 24 часа, нито са били посочени от него данни, че е имал евентуален проблем със здравословното си състояние. Съдебният състав намира, че заповедта на въззивемата страна Д. И. К. е законосъобразна. Това е така, тъй като на първо място са налице данни за извършено престъпления от общ характер по чл.198, ал.1 от НК, за което са образувани дори две ДП № 1179/2022 г. по описа на 02 РУ-СДВР и материалите по ДП № 1227 от 2022 г. по описа на 09 РУП – СДВР, като е налице инициирана процедура по глава 29 от НПК за сключване на споразумение с обвиненото лице К.. Освен това съдебният състав намира, че посоченото основание за задържане в издадената заповед изпълнява целта на закона, тъй като цели чрез наложената привременна мярка да се обезпечат целите на разследването и за да не се създават основания за евентуално отклонение от органите на ДП на задържаният субект и за настъпване на други неблагоприятни за разследването правни последици – укриване на доказателства, въздействие на свидетели, тяхното предупреждение, укриване и др. По тези съображения съдът приема, че наложената спрямо жалбоподателя К. ПАМ – фактическо задържане по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за срок до 24 часа от 03.08.2022 г. в 13.00 часа, се явява съразмерна, адекватна, съответна, справедлива и пропорционална административна принудителна мярка и необходима такава спрямо личността на жалбоподателя К. с оглед факта на извършено престъпление от общ характер, доколкото, както вече се посочи, досъдебно производство по НПК се образува винаги по факта на извършено престъпление. От материалите по преписката и събраните по делото писмени доказателства, се извежда, че принудителната административна мярка е насочена към защита на правовия ред на страната и на принципите на правовата и демократичната държава, на правата и свободите на гражданите и към спазване на обществените правила – чл. 2, ал. 1 от ЗМвР, тъй като доказателствата потвърждават тези принципи и тяхното охраняване, което е съобразено от ответника по жалбата Д. И. К.. В тази насока е Решение № 3272 от 13.05.2022 г. на АССГ по адм.дело № 2190 по описа за 2022 г., според което за прилагане на процесната принудителна мярка е достатъчно само наличието на данни, обосноваващи извод, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи същата. Настоящият съдебен състав се позова и на Решение № 6868 от 22.11.2021 г. по адм.дело № 7411/2021 г. на АССГ, по повод на оставена без уважение жалба срещу заповед за задържане за срок от 24 часа, съгласно което „в производството пред СРС, както и в протекото адм.производство пред адм.орган е без правно значение (т.е. ирелевантно) дали впоследствие или в рамките на евентуално образувано ДП- тези данни за извършено от задържанпто лице престъпление ще се докажат, респективно дали ще се докаже вината на същото. За издаване на Заповедта е достатъчно наличието на данни към момента на издаването й - а такива са съществували (доказано е пред СРС). Което води до извод, че Заповедта - освен съдържаща всички реквизити по чл. 59 ал.2 от АПК (включително фактически и правни основания, които си кореспондират), е била и материално законосъобразна, издадена на относимо и доказано правно основание. Правилно СРС е приел, че мотивите за издаване на Заповедта може да се съдържат в други документи, а не в самата нея (в този смисъл е твърдата съд.практика по адм.дела). Но в случая мотивите се съдържат в самата Заповед и представляват изписаното в нея фактическо основание за издаването й - “съществуват достатъчно данни за извършено престъпление/притежание на наркотични вещества/”. Ето защо, жалбата срещу оспорената заповед следва да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана. По разноските: На жалбоподателя К. разноски са недължими, поради неоснователността на депозираната жалба. Отговорността за разноски е обективна послеца от развитието на съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. В тази насока настоящият съдебен състав присъжда на страните на разноски по реда на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр с Наредбата за заплащане на правната помощ, жалбоподателят следва да разноските за юрисконсулт на Началника 02 РУ- СДВР в размер на 120.00 лева, определена от съда в пределите от 80.00 до 120.00 лева по негова преценка и с оглед обема на осъществените процесуални действия от юрисконсулта на въззиваемата страна. Така мотивиран, СРС, НО, 9 състав,