Решение № 1202 от 3.9.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 646/2024 г.

Производството по чл. 692 ТЗ за разглеждане на възражения срещу съставените от синдика списъци обхваща: /1/ предявяване на вземанията от кредиторите пред съда по несъстоятелността /с изключение на подлежащите на служебно вписване вземания по чл. 687 ТЗ/; /2/ включването им в списъците, изготвени от синдика; /3/ възможност за оспорване на списъците чрез възражение от кредитор и/или длъжника в производството по чл. 692, ал. 2 и, ал. 3 ТЗ пред съда по несъстоятелността и /4/ постановяване на определение по чл. 692, ал. 1 и/или, ал. 4 ТЗ от съда по несъстоятелността за одобряване на списъците на приетите и служебно вписаните вземания след съответна промяна при уважаване на възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ. В случай на развило се и приключило производство по чл. 692, ал. 2 и, ал. 3 ТЗ по възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ, спорът относно вземането, съответно неговото обезпечение/привилегия, предмет на възражението, може да бъде продължен от участвалия в него кредитор, за който резултатът от определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ е негативен, чрез предявяване на установителен иск по чл. 694 ТЗ в преклузивния срок от обявяване на определението на съда по несъстоятелността по чл. 692, ал. 4 ТЗ в търговския регистър. (Така и решение № 53 от 16.07.2015 г. по т. д. № 3170/2013 г., ТК, I т. о. на ВКС; решение № 185 от 10.12.2014 г. по т. д. № 3199/2013 г., ТК, I т. о. на ВКС). Специалният установителен иск по чл. 694 ТЗ е обусловен от развилия се спор относно вземане /основание, размер, обезпечение, привилегия/ на кредитор в производството по несъстоятелност по реда на чл. 692, ал. 2 и, ал. 3 ТЗ, като целта на исковото производство е окончателно разрешаване на спора по отношение на всички участници в производството по несъстоятелност с оглед нуждите на същото. Ето защо, на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ, субективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение се разпростират върху длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност. От изложеното следва, че предметът на исковото производство по чл. 694 ТЗ съвпада с този на производството по възраженията по чл. 692, ал. 2 и, ал. 3 ТЗ по делото по несъстоятелност, поради което, това което може да бъде предмет на възражението по чл. 690, ал. 1 ТЗ, може да бъде и предмет на установителния иск по чл. 694 ТЗ. Вземането на ищеца в производството по несъстоятелност е предявено на основание чл.47 от Закона за хазарта и в хода на настоящето производство се установи, че същото е възникнало и съществува в предявения размер. Сочената разпоредба предвижда, че организаторът на хазартни игри е длъжен в определения срок и по реда, вписан в утвърдените му игрални условия и правила, да изплати печалбата на физическото лице, представило му талони за потвърждаване на печалбата, които те материализират. Установи се, че талон от моментната лотария е предявен от ищеца и че същият му дава право на печалба от 200 000 лв., но въпреки че именно на това основание сумата е осчетоводена в счетоводството на „Н.Г.“ АД (н.) тя не е била изплатена. С оглед на това, съдът приема, че несъмнено се установи възникването и съществуването на вземането, предявеният иск е доказан от представените по настоящето производство доказателства и като такъв е основателен, поради което следва да бъде уважен. Като последица, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на разноски в размер съгласно списъка по чл.80 ГПК и доказателства за плащането им – 800 лв. за възнаграждение на вещо лице и 12 650 лв. за адвокатско възнаграждение. На основание чл. 694, ал.7 от ТЗ ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 2000 лева – дължима държавна такса, която се определя върху една четвърт от вземането, за което е предявен установителен иск и не се внася предварително. Водим от горното, съдът