Решение № 1503 от 13.3.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 14817/2024 г.

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/. В. гр.д. №14817/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Н. Б. К. ЕГН •••••••••• от гр.София срещу решение №15637 от 14.08.2024 г постановено по гр.д. №20225/23 г на СРС, 70 състав, с което са отхвърлени исковете да въззивника с правно основание чл.422 ал1 ГПК във вр.чл.240 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД да се признае за установено, че СД „Н.-К., С. и сие“ – в ликвидация ЕИК ••••••• от гр.София му дължи сумата от 6000 евро частичен иск от 24 000 евро главница по договор за заем от 22.12.2003 г, ведно със законната лихва от 22.05.2014 г до окончателното заплащане; и сумата от 566 евро лихви за забава върху посочената главница за периода 22.12.2008 г – 07.05.2013 г; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 07.07.2014 г по ч.гр.д.№27595/14 г на СРС, 70 състав. Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските. Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. С представената разписка се доказва предоставянето на заемната сума. Същата е ясна, не се нуждае от тълкуване и не е оспорена от ответника. Въззиваемата страна е подал писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба. Ищецът не е доказал, че е налице договор за заем между страните по делото, включително, че заемната сума е била предоставена. Няма данни заемната сума да е била осчетоводена в дружеството. Р.С. не е била представляващ на дружеството и съдружник към момента на издаване на разписката, а не е представено и пълномощно. Разписката не е подписана от С. . Съгласно чл.84 ал.2 ТЗ за сключване на паричен заем е необходимо съгласието на всички съдружници. Към 2003 г ищецът и Р.С. са били съпрузи, а са се развели към 2008 г. Задълженията са погасени по давност. Т.нар.заем е нищожен поради липса на съгласие, заобикаляне на закона, липса на предмет, противоречие с валутния закон. Срокът за ликвидация е изтекъл и задължението не е заявено. Събирателното дружество е прекратено със смъртта на съдружника Величка С. през 2006 г. Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 10.09.2024 г, поради което въззивната жалба от 24.09.2024 г е подадена в срок. Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС. След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна: В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка. Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част, като такива пороци в случая не се констатират. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС. За да отхвърли исковете СРС е приел, че по делото е оспорено от ответника, че Р.С. е имала представителна власт по отношение на дружеството. Ищецът не е доказал такава представителна власт, както и че е била предадена сумата по договора за заем у а ищецът е С. са бивши съпрузи. Процесните вземания са погасени по давност. Има злоупотреба с право „при ползване на институции създадени за защита законните права и интереси на гражданите за демонстрации от личен характер“. Решението на СРС е правилно, при следните уточнения и мотиви по доводите във въззивната жалба. Законосъобразни са водещите мотиви на първоинстанционния съд, че при наличие на изрично оспорване от ответника ищецът не е провел пълно и главно доказване, че Р.С. /тогава негова съпруга с име и фамилия Р.С.-К.а/ имала представителна власт по отношение на ответника СД „Н.-К., С. и сие“. Няма данни и не се твърди евентуални действия без представителна власт на Р.С. да са били потвърдени от страна дружеството, както и сумата от т.нар.заем да е постъпила в дружеството, да е била осчетоводена, декларирана пред НАП и пр. И само на това основание исковете са неоснователни. Отделно възможно е да не е спазен чл.84 ал.2 ТЗ относно необходимостта от съгласие на всички съдружници за сключване на договор за заем, но този и останалите доводи в отговора на въззивната жалба -включително за наличие на погасителна давност и че разписката не е подписана от Р.С. - не подлежат на разглеждане, защото не са заявени своевременно в отговора на исковата молба и се явяват преклудирани. Налага се изводът, че решението на СРС трябва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна – 800 лева адвокатско възнаграждение според представения списък на разноски. Водим от горното, СЪДЪТ