РЕШЕНИЕ

№ 912

гр. Стара Загора, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Женя И. при участието на секретаря Невена И. като разгледа докладваното от Женя И. Гражданско дело № 20235530104939 по описа за 2023 година Първоначалните искове, предявени от Д. М. Н. против Н. Н. Н., са с правно основание в чл.34, ал.1 от ЗС за делба на апартамент, представляващ самостоятелен обект № •••••••••••••, гараж, представляващ самостоятелен обект № ••••••••••••• и подробно описани в исковата молба движими вещи.

Предявените от главно встъпилото лице И. Н. Н. против Д. М. Н. и Н. Н. Н., искове са с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване право на собственост върху ½ ид. част от апартамент, представляващ самостоятелен обект № ••••••••••••• и за установяване право на собственост върху ½ ид. част от гараж, представляващ самостоятелен обект № •••••••••••••, съединени с искове с правно основание чл.34, ал.1 от ЗС, предявени от И. Н. Н. против Н. Н. Н. за делба на апартамент, представляващ самостоятелен обект № ••••••••••••• и на гараж, представляващ самостоятелен обект № •••••••••••••.

В исковата молба на Д. М. Н. се твърди, че ищецът и ответницата били бивши съпрузи, като бракът им бил прекратен с развод по гр.д. № 203/2022г. по описа на Районен съд - Стара Загора.

Твърди се, че по време на брака придобили следните недвижими имоти в режим на СИО:

1.. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ••••••••••••• /•••••••••••••••••/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Стара Загора, одобрени със Заповед № РД-18-1/07.01.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: •••••••••••••••••. Самостоятелният обект се намирал на етаж 3 - ти в сграда с идентификатор ••••••••••••• /•••••••••••••••••/, предназначение: жилищна сграда - многофамилна. Сградата била разположена в имот с идентификатор ••••••••••••• /•••••••••••••/, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, площ по документ: 71.80 кв.м., прилежащи части: мазе 3 с площ от 6.38 кв.м., съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: •••••••••••••••••, под обекта:

•••••••••••••••••, над обекта: •••••••••••••.

Данъчната оценка на този имот била 67 372 лева.

2.. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ••••••••••••• /•••••••••••••••••, •••••/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Стара Загора, одобрени със Заповед № РД-18-1/07.01.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: •••••••••••••••••. Самостоятелният обект се намирал на етаж 1 в сграда с идентификатор ••••••••••••• /•••••••••••••••••/, предназначение: жилищна сграда - многофамилна, сградата била разположена в имот с идентификатор •••••••••••••/•••••••••••••/, предназначение на самостоятелния обект: гараж, брой нива на обекта: 1, площ по документ: 19.51 кв.м., съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: •••••••••••••••••.

Данъчната оценка на този имот била 13 849, 70 лева. Твърди се, че тези имоти придобили по време на брака чрез следните възмездни сделки.

Първоначално придобили поземлен имот с идентификатор ••••••••••••• чрез покупко - продажба оформена в нотариален акт •••••, •••••, peг. •••••, дело № •••••г. на нотариус Д.Г. с per. № ••• на Нотариалната камара, с район на действие - района на РС - Стара Загора.

След това закупили от Община Стара Загора, по договор за продажба на недвижим имот № •••••г. придаваеми към поземленият имот 6 кв.м. Вече като собственици на поземлен имот с идентификатор ••••••••••••• на ••• г., учредили право на строеж върху строителна фирма, срещу насрещното задължение да им построи един апартамент с площ от 71.80 к.м. на третият етаж от сградата и един гараж на първия етаж с площ 19.51 кв.м., за които обекти си запазили правото на строеж при учредяването на суперфицията.

В изпълнение на договора и съгласно учреденото право на строеж, сградата била построена и въведена в експлоатация съгласно издаденото удостоверение №19-16-100/08.06.2016г. от Община Стара Загора.

По време на брака си придобили и следните движими вещи в режим на СИО:

1/ Хол на маса „Игуан“ с две чекмеджета размери 110/67/45, цвят - бетон/бял;

2/ Антре с гардероб с два шкафа и огледало размери 145/29/184, цвят - бял;

3/ Холна секция с подвижен модул ТВ, размери 170/41/170, цвят - черно и бяло;

4/ Люлеещ фотьойл „Релакс“, размери 67/125/91; цвят - венге и кафяв; 5/ Спа гарнитура с ракла, размери 294/222/90; цвят - черна изкуствена кожа, сив;

6/ Телевизор „ARIELLI LEO“ 32 инча, цвят - черен; 7/ Кухненски столове - 6 броя изкуствена кожа - кафява; 8/ Мивка Фагранит; 9/ Вграден керамичен плот; 10/ Вградена фурна; 11/ Двоен матрак „QUO“ 164/190; 12/ Матрак „Сан Марино“ 82/190 - 2 броя; 13/ Спалня „Калина“, цвят - венге 164/190; 14/ Подматрачна рамка - 164/190; 15/ Хладилник - фризер гардероб инокс с диспенсър; 16/ Телевизор „Sharp“ 49 инча; 17/ Пералня „Indesit“; 18/ Шкаф за обувки, цвят - кафяв; 19/ Трапезна маса, цвят - сив; 20/ Гардероб с плъзгащи врати, цвят - венге и крем; 21/ Детски легла с ракла - 2 броя; 22/ Ученическо бюро с етажерка; 23/ Гардероб в детска стая; 24/ Осветителни тела - 7 броя; 25/ Климатик марка „Фуджицу лукс 12“; 26/ Климатик марка „Дайкин - 9“; 27/ Съдомиялна марка „Уърпул“; Посочените движими вещи били придобити чрез покупко - продажба след построяването на жилището на ••••• с оглед обзавеждането му и ползването му от тях. Към настоящият момент те се намирали в това жилище и се държали от ответницата Н. Н. Н., която ползвала жилището и гаража след тяхната раздяла.

На 21.06.2023 г. изпратил нотариална покана на ответницата, която била получена на 05.07.2023 г., с която поискал да уредят доброволно делбата на общото им имущество, но до настоящият момент, не бил получил отговор на това негово предложение.

Искането до съда е да постанови решение, с което да извърши делба на описаните недвижими и движими вещи, между двамата съделители при следните квоти: по ид.ч. за всеки от описаните движими и недвижими вещи.

Моли съда да постанови, че движимите вещи се държат от ответницата. В законоустановения срок по чл.131 ГПК е представен писмен отговор от ответницата Н. Н. Н., с който ответницата заявява, че предявените искове за делба на апартамента и гаража и движимите вещи, които са в нейно държане, при квоти по ½ ид.ч. са основателни, като е направено искане в делбената маса да бъде включен и поземления имот с идентификатор •••••••••••••.

С молба – становище от 08.03.2024г., депозирана по делото преди първото по делото съдебно заседание) ответницата Н. Н. Н. заявява, че не поддържа твърденията си, че с ищеца са съсобственици на апартамента и гаража при квоти по ½ ид.ч., оттегля искането си за включване в делбената маса на поземления имот с идентификатор •••••••••••••. Твърди, че тя и брат й И. Н. са действителните съсобственици на поземления имот, апартамента и гаража, като твърди, че договорът за продажба на имота през 2010г. е нищожен, като привиден и сключен в нарушение на чл. 152 ЗЗД.Оспорва исковете за делба на апартамента и гаража.

По делото, преди първото съдебно заседание, е подадена искова молба от И. Н. Н., конституиран като главно встъпилата страна, в която твърди, че по силата на договор за дарение, сключен във формата на нотариален акт •••••, •••, дело •••••г. на Старозагорския нотариус И. Н. Н. и неговата сестра Н. Н. Н. били съсобственици с права по 1/2 идеална част от следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ••••••••••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Стара Загора, с адрес на имота: •••••••••••••••••, площ 316 кв.м., заедно с всички постройки, построени в имота, с изключение на построената по силата на суперфиция от 22.02.1990г. двуетажна жилищна сграда в южната част на описаното дворно място, между западната и източната жилищни сгради.

Твърди, че на ••••• г. той и сестра му подписали договор за покупко – продажба на недвижим имот, според който те, като продавачи, продавали на Ж.Т.Б. /купувач/ собствения им имот, находящ се в •••••••••••••, представляващ поземлен имот с идентификатор •••••••••••••, заедно с две от сградите в него – жилищна сграда с идентификатор •••••••••••••.2 със застроена площ 55 кв.м. на два етажа и сграда с идентификатор •••••••••••••.3 със застроена площ 10 кв.м. на един етаж, заедно с всички подобрения върху имота, с изключение на двуетажна жилищна сграда, построена в южната част на дворното място, представляваща сграда с идентификатор № •••••••••••••.1. В посочения договор било записано, че продажната цена била 31 896, 30 лева, която сума „продавачите се съгласявали вместо да получат от купувача, с целия размер на същата, купувачът да извършил погасяване на наличното задължение на продавачите, обезпечено с ипотека и с възбрана върху описания имот, като плащането на задължението да се извършило на днешна дата и същото да доведяло до прекратяване на изпълнителното дело, до вдигане на възбраната и до заличаване на наличната ипотека върху имота“.

Твърди още, че към момента на подписване на посочения договор за покупко – продажба, той - И. Н. Н. и Н. Н. Н. имали парични задължения, за които било образувано изпълнително производство и които нямали възможност да погасят. С цел имотът им да не се продаде принудително, се договорили с Ж.Т.Б. той да плати задълженията им, а те да му върнат платените суми и като обезпечение на задължението им за плащане на заема към него, да му прехвърлят имота. Именно с такава цел подписали договора за покупко – продажба. Освен него, подписали и нарочен документ /обратно писмо/, който отразил действителните им отношения, че в действителност не прехвърляли право на собственост, а давали обезпечение на кредитора им. Поради формалния характер на сделката, в документа между тях /обратното писмо/ Ж.Т.Б. поел задължение да им върне имота при изплащане на дълга им.

На ••••• г. паричното задължение към Б. било изплатено изцяло, като част от сумата в размер на 9000 евро била платена на 20.02.2011г., а остатъкът от 35 000 евро била платена от Н. Н. Н. и съпруга й към този момент Д. М. Н.. На същата дата те получили кредит от ••••••••••••• в размер на 35 000 евро, която сума превели по банков път по сметката на Б.. На посочената дата – •••••г. било осъществено формалното връщане на имота, като по съгласие между И. Н. Н., Н. Н. Н. и нейният съпруг Д. М. Н. връщането било направено на тях във формата на договор за покупко – продажба.

Посочените по – горе обстоятелства, които били известни на страните по настоящото дело, обосновавали извод за нищожност на договора за покупко – продажба, сключен във формата на нотариален акт с •••••, •••, •••••, дело ••••• г. по описа на Служба по вписванията – Стара Загора. Този договор бил привиден и като такъв нищожен. Продажбата била и в нарушение на закона – чл.152 ЗЗД, което също било основание за нищожност. Нищожността била изначална и поради това Ж.Т.Б. не бил придобил право на собственост върху поземления имот и посочените сгради. Тъй като не бил имал правото на собственост върху имота, Ж.Т.Б. не бил прехвърлил такова право на собственост на страните - ищец и ответник по настоящото дело, чрез договора за покупко-продажба от •••••г. Собствеността била останала за И. Н. и Н. Н. при правата, при които били получили дарението на имота през 1997г. – по ½ идеална част.

С предявеният от ищеца по настоящото дело иск за делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ••••••••••••• – жилище, апартамент и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ••••••••••••• – гараж се засягало правото му на собственост в обема, който притежавал – ½ идеална част. Тези обекти по приращение били съсобствени единствено между И. Н. и Н. Н., тъй като към момента на учредяването на правото на строеж през 2014г. Д. М. Н. не е бил собственик на поземления имот и поради това не бил могъл да си запази право на строеж за построяването им.

Окончателното искане на главно встъпилата страна И. Н. до съда (след частично прекратяване на производството по делото по два от исковете) е да постанови решение, с което:

1. Да признае за установено по отношение на страните, че И. Н. Н. е собственик по силата на договор за дарение и по приращение на ½ идеална част от следните недвижими имоти:

• самостоятелен обект в сграда с идентификатор ••••••••••••• /•••••••••••••, •••••/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Стара Загора, одобрени със Заповед РД-18-1 от 07.01.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК; адрес на имота: ••••••••••••• •••••••••••••; самостоятелният обект се намира на трети етаж в сграда с идентификатор ••••••••••••• – жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор •••••••••••••; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива – едно; посочена в документа площ 71.80 /седемдесет и едно цяло и осемдесет стотни/ кв.м.; прилежащи части: избено помещение ••••• с площ 6.38 /шест цяло и тридесет и осем стотни/ кв.м.; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: •••••••••••••.4; под обекта: •••••••••••••.1; над обекта: •••••••••••••.5; стар идентификатор: няма;

• самостоятелен обект в сграда с идентификатор ••••••••••••• /•••••••••••••, ••••••••••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Стара Загора, одобрени със Заповед РД-18-1 от 07.01.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК; адрес на имота: ••••••••••••• •••••••••••••; самостоятелният обект се намира на първи етаж в сграда с идентификатор ••••••••••••• – жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор •••••••••••••; предназначение на самостоятелния обект: гараж; брой нива – едно; посочена в документа площ 19.51 /деветнадесет цяло и петдесет и една стотни/ кв.м.; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; под обекта: няма; над обекта: •••••••••••••.; стар идентификатор: няма;

2.Да допусне съдебна делба между И. Н. Н. и Н. Н. Н. на описаните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ••••••••••••• и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ••••••••••••• при дялове: ½ идеална част за И. Н. Н. и ½ идеална част за Н. Н. Н., както и да извърши всичко необходимо до окончателното ликвидиране на съсобствеността между тях.

Претендира направените по делото разноски. В срока по чл.131 ГПК е подаден писмен отговор на исковата молба на главно встъпилата страна от първоначалния ищец по делото Д. М. Н., в който заявява, че така предявените искове за неоснователни.

Оспорва твърдяното обстоятелство, че му е било известно за взаимоотношенията между Ж.Т.Б., И. Н. Н. и Н. Н. Н. във връзка с твърдените взаимоотношения по погасяване на задължения и обезпечаване на това задължение с прехвърляне на имот, като оспорва също и наличието на такива взаимоотношения.

Сочи, че взаимоотношенията му с И. Н. и бившата му съпруга Н. Н. били силно влошени към момента на тази сделка и за това тези взаимоотношения посочени в исковата молба /ако имало такива/ не са му били известни.

Твърди, че не познавал лицето Ж.Т.Б. до момента в който сключили сделката за покупко – продажба на имота.

Счита, че атакуваната сделка не била симулативна. Между страните по сделката не е било съставено и подписано обратно писмо и такива уговорки между тях не били съществували. Представеното с исковата молба обратно писмо било съставено и подписано едва след завеждане на иска за делба, което означавало, че било съставено с оглед настоящия исков процес и имало достоверна дата от 07.03.2024г.

При условията на евентуалност, прави възражение, на основание чл.79 от ЗС във връзка с чл.120 от ЗЗД за придобИ.е правото на собственост върху имотите по давност с непрекъснато владение повече от 10 години, започнало от придобИ.ето на имота на •••••г. до завеждането на настоящият иск.

В срока по чл.131 ГПК е подаден писмен отговор на исковата молба на главно встъпилата страна от първоначалния ответник по делото Н. Н. Н., с който заявява, че признава така предявените от И. Н. искове.

Твърди, че описаните в исковата молба на И. Н. Н., факти и обстоятелства били верни и точни. Процесните имоти не са били съпружеска имуществена общност между нея и ищеца към момента на придобИ.ето им. В тази връзка заявява, че поддържа всички твърдения, доводи и оспорвания, които била изложила в допълнителна молба – становище по делото, подадена преди първото съдебно заседание, а именно:

Н. Н. Н. била съсобственик на поземления имот и жилището, и гаража с дял ½ идеална част, но основанието на правото й на собственост, произтичало от дарение на посочената част от поземления имот и приращението към имота след построяване на процесния апартамент и гараж. Другият съсобственик на имота и на обектите – апартамент и гараж бил нейният брат И. Н. Н. с дял също ½ идеална част. Правото му на собственост било на същото основание, на което и тя била съсобственик. На •••••г. двамата с брат й получили по дарение от техните баба и дядо дворно място, цялото от 300 кв.м., находящо се в •••••••••••••, съставляващо урегулиран парцел 1-4214 с площ на парцела 306 кв.м. в квартал 311, заедно с всички постройки, построени в описания имот, с изключение на построената по силата на суперфиция от 22.02.1990г. двуетажна жилищна сграда в южната част на описаното дворно място, между западната и източната жилищни сгради. Договорът за дарение бил сключен във формата на нотариален акт •••••, •••, дело •••••г. на Старозагорския нотариус.

Твърди, че на ••••• г. Н. Н. и брат й, като собственици на имота, подписали договор за покупко – продажба, според който те продавали имота на Ж.Т.Б., заедно с две от сградите в него – жилищна сграда със застроена площ 55 кв.м. на два етажа и сграда със застроена площ 10 кв.м. на един етаж, заедно с всички подобрения върху имота, с изключение на двуетажна жилищна сграда, построена в южната част на дворното място. В посочения договор било записано, че продажната цена била 31 896.30 лева, която сума „продавачите се съгласявали вместо да получат от купувача, с целия размер на същата, купувачът да извършил погасяване на наличното задължение на продавачите, обезпечено с ипотека и с възбрана върху описания имот, като плащането на задължението да се извършило на днешна дата и същото да доведяло до прекратяване на изпълнителното дело, до вдигане на възбраната и до заличаване на наличната ипотека върху имота“.

Към момента на подписване на посочения договор за покупко – продажба двамата с брат й имали парични задължения, за които било образувано изпълнително производство и които нямали възможност да погасят. С цел имотът им да не се продадял принудително се договорили с Ж.Т.Б. той да платял задълженията им, а те да поемат към него нов паричен заем и като обезпечение на задължението им за плащане на заема към него, да му прехвърлят имота. Именно с такава цел подписали договора за покупко – продажба. Освен него, подписали и нарочен документ /обратно писмо/, който отразил действителните им отношения, че в действителност не прехвърляли право на собственост, а давали обезпечение на кредитора им. Поради формалния характер на сделката, в документа между тях /обратното писмо/, Ж.Т.Б. поел задължение да им върне имота при пълното изплащане на дълга им.

Сочи, че на ••••• г. паричното задължение към посоченото лице било изплатено изцяло, като част от сумата в размер на 9000 евро била платена на 20.02.2011г., а остатъкът от 35 000 евро била платена от Н. Н. и Д. М. Н. /ищецът по настоящото дело/. На същата дата двамата с него получили кредит от ••••••••••••• в размер на 35 000 евро, която сума превели по банков път по сметката на Ж.Т.Б.. На посочената дата – •••••г. било осъществено формалното връщане на имота, като брат й се съгласил, връщането на имота да бъдело направено на нея и тогавашния й съпруг Д. М. Н. и да станело във формата на договор за покупко – продажба.

Тъй като тя и Д. М. Н. само формално се водили собственици на поземления имот, през 2014г. учредили право на строеж на строителна фирма, като си запазили правото на строеж на апартамент /процесният самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••••••••••••/ и гараж /процесният самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••••••••••••/. Освен това от фирмата получили и сумата 35 000 евро, с която погасили заема към банката.

Запазеното право на строеж не било породило правното си действие по отношение на ищеца, тъй като той не бил притежавал право на собственост върху поземления имот към посочения момент. Собствеността била останала за нея и за брат й при правата, при които били получили дарението на имота през 1997г. - по ½ идеална част, защото продажбата на имота през 2010г. била нищожна, като привидна и на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, в нарушение на чл.152 ЗЗД. Нищожността била изначална и поради това Ж.Т.Б. не бил придобил право на собственост върху поземления имот и посочените сгради. Ето защо с договора за покупко – продажба от •••••г. Ж.Т.Б. не бил прехвърлил такова право на собственост нито на нея, нито на ищеца по настоящото дело. Процесните обекти от сградата /самостоятелен обект в сграда с идентификатор ••••••••••••• – жилище, апартамент и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ••••••••••••• – гараж/ по приращение били съсобствени единствено между Н. Н. Н. и И. Н. Н., тъй като към момента на учредяването на правото на строеж през 2014г. Д. М. Н. не е бил собственик на поземления имот и поради това не бил могъл да си запази право на строеж за построяването им.

Затова моли исковете на главно встъпилата страна по делото да бъдат уважени изцяло.

В съдебно заседание ищецът Д. М. Н., лично и чрез процесуалния си представител, заявява, че поддържа исковата молба и оспорва отговора и оспорва изцяло предявените искове на главно встъпилата страна, както и последващо заявеното становище на ответницата досежно недвижимите имоти.

В съдебно заседание ответницата Н. Н. Н., редовно призована, не се явява и не изпраща представител. Депозира по делото становище за основателност на исковете за делба на движимите вещи и за неоснователност на исковете за делба на недвижимите имоти, предявени от Д. М. Н.. Моли исковете, предявени от И. Н. Н. да бъдат уважени изцяло.

В съдебно заседание главно встъпилата страна И. Н. Н., чрез процесуалния си представител, поддържа предявените от него искове и оспорва изложеното в исковата молба на Д. М. Н. относно недвижимите имоти.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Видно от влязлото в законна сила съдебно решение № 371 / 16.05.2022 г. по гр.д. № 203/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора (л.20-21 от делото), сключеният на 28.08.2004г. граждански брак между първоначалните страни по делото Д. М. Н. и Н. Н. Н. е прекратен по взаимно съгласие, като със споразумението страните не са уреждали имуществени отношения.

С доклада по делото, на основание чл.146, ал.1, т.3 и 4 от ГПК, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че описаните в исковата молба движими вещи са съсобствени, при квоти по ½ ид. част, между Д. М. Н. и Н. Н. Н. и че същите се намират в държане на Н. Н. Н.. Видно от нотариален акт •••••, том •••••, дело № ••••• от •••••г. (л. 49 и сл. от делото) Н.Н. Н. и съпругата му И.К. Н. са дарили на внуците си И. Н. Н. (главно встъпилата страна) и сестра му Н. Н. Н.а (ответницата) дворно място с площ от 300 кв. м., находящо се в •••••••••••••, представляващо кадастралната основа на урегулиран парцел I – 4214 с площ на парцела 306 кв.м., с неуредени регулационни отношения, в квартал 311, заедно с всички постройки и подобрения в него, с изключение на построената по силата на суперфиция от 22.02.1990г. от Н.Н.Н. (син на дарителите) двуетажна жилищна сграда в южната част на дворното място, между западната и източната жилищни сгради.

Видно от нотариален акт •••••, том V, рег. № •••••, дело № •••••/02.12.2010г., вписан в Служба по вписванията – Стара Загора под номер 60, том •••••, •••••, дело ••••• г. (л.97 и сл. от делото) И. Н. Н. и сестра му Н. Н. Н.а, от една страна като продавачи и Ж.Т.Б., от друга страна като купувач, са сключили на •••••г. договор за покупко - продажба, по силата на който продавачите са продали, а купувачът е закупил следния недвижим имот: дворно място, цялото с площ от 300 кв. м., находящо се в •••••••••••••, представляващо поземлен имот с идентификатор •••••••••••••, заедно с две от сградите в него – еднофамилна жилищна сграда с идентификатор •••••••••••••.2, със застроена площ 55 кв.м., на два етажа и сграда с идентификатор •••••••••••••.3, със застроена площ 10 кв.м., на един етаж, заедно с всички подобрения върху имота, с изключение на двуетажна жилищна сграда, построена в южната част на дворното място, представляваща сграда с идентификатор № •••••••••••••.1 срещу продажна цена от 31 896, 30 лева, която сума „продавачите се съгласяват вместо да получат от купувача, с целия размер на същата, купувачът да извърши погасяване на наличното задължение на продавачите, обезпечено с ипотека и с възбрана върху описания имот, като плащането на задължението да се извърши на днешна дата и същото да доведе до прекратяване на изпълнителното дело, до вдигане на възбраната и до заличаване на наличната ипотека върху имота. Страните по сделката се съгласяват и продавачите приемат погасяването на дълга от страна на купувача по горепосочения начин за валидно плащане на цената по сделката за правата на всеки един от тях“.

Видно от нотариален акт № •••••, том I, рег. № •••••, дело № •••/08.07.2011г., (л.60 и сл. от делото) Ж.Т.Б. е продал на Н. Н. Н.а и Д. М. Н. гореописаните дворно място с две сгради, а именно: поземлен имот с идентификатор •••••••••••••, находящ се в •••••••••••••, представляващо, заедно с еднофамилна жилищна сграда с идентификатор •••••••••••••.2, със застроена площ 55 кв.м., на два етажа и заедно със сграда с идентификатор •••••••••••••.3, със застроена площ 10 кв.м., на един етаж, заедно с всички подобрения върху имота, с изключение на двуетажна жилищна сграда, построена в южната част на дворното място, представляваща сграда с идентификатор № •••••••••••••.1, която е собственост на трето лице, срещу цена от 44 000 евро, от която 9000 евро продавачът е декларирал, че получил авансово от купувачите на 20.02.2011г., а остатъкът от цената в размер на 35 000 евро се е съгласил да му бъде изплатена със средства, получени от купувачите по договор за банков кредит №319-175/••••• г., предоставен им от •••••••••••••, по банков път, в тридневен срок след представяне пред Банката на нотариалния акт, на надлежно вписана договорна ипотека в полза на Банката за обезпечаване на вземането по договора за кредит, както и удостоверение за тежести, от което да е видно, че по отношение на имота няма други вписани тежести и че ••••••••••••• е първи по ред кредитор.

По делото е представен и приет като писмено доказателство и договор за ипотечен кредит „Домът“ № 319-175/••••• г. (л. 100 и сл. от делото), видно от който кредитополучател е Д. М. Н., а солидарни длъжници са Н. Н. Н. и Н. М. Н., с размер на кредита 35 000 евро, цел: финансиране на покупка на недвижим имот (гореописаното дворно място с двете сгради), като в т.1.5.1. от договора е посочено, че кредитополучателят дава съгласие и нарежда средствата да се преведат целево по сметка, открита на името на Ж.Т.Б. – продавач на имота. За обезпечаване на вземането на Банката страните уговарят следното обезпечение – договорна ипотека върху закупените недвижими имоти. Представен е и Анекс 2 към този договор, сключен на 22.05.2014г. с ••••••••••••• като правоприемник на •••••••••••••, с който е предоговорен лихвения процент за служители на банката с уговорката, че в случай че трудовият договор на Д. М. Н. бъде прекратен, Банката има право да увеличи надбавката на лихвата.

С договор за продажба на недвижим имот № •••••г. (л.6 от делото) Община Стара Загора е продала на Д. Д. М. Н. и Н. Н. Н. 6/316 кв.м. ид.ч. (частна общинска собственост) от гореописаното дворно място срещу цена от 1 500 лева.

Видно от нотариален акт за учредяване на право на строеж срещу задължение за строителство и парична сума № •••, том I, рег. № •••••, дело № 114/•••г. (л.8 и сл. от делото) Д. М. Н. и Н. Н. Н., като собственици на поземлен имот с идентификатор •••••••••••••, находящ се в •••••••••••••, са учредили право на строеж на „Информат“ ООД за построяване в имота на жилищна сграда с гаражи, като са си запазили право на строеж върху процесните апартамент № 3 и гараж № 1, като срещу това приемателят „Информат“ ООД, освен задължението да построи със свои средства тези обекти и е поел и задължение да заплати на учредителите на правото на строеж сумата от 35 000 евро, което е плащане е било извършено в дена на подписване на нотариалния акт. Учредителите на право на строеж Д. М. Н. и Н. Н. Н. са поели задължение със заплатената им сума да погасят в същия ден изцяло задължението си към •••••••••••••, произтичащо то договор за кредит и да заличат вписаната в полза на тази банка ипотека.

Представени са удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж от четвърта категория от 08.06.2016г., издадено от Община Стара Загора (л. 14), от което се установява въвеждането в експлоатация на построената от „Информат“ ООД сграда, както и скица и схеми, издадени от СГКК- Стара Загора (л. 16-18) за поземления имот и за процесните апартамент и сграда.

От справка от 24.09.2024г. на Служба по вписванията – Стара Загора по партидата на И. Н. Н. (л.140-142) се установяват вписванията в хронологичен ред на извършените сделки, по които страна е бил И. Н. Н., както и се установяват следните други вписвания, а именно че: на 08.07.2009 г. е вписана договорна ипотека на дворното място и на еднофамилната жилищна сграда от 55 кв.м., като кредитор е посочено лицето К.Д.М., а като ипотекарни длъжници И. Н. Н. и Н. Н. Н.а, а на 04.11.2010г. е вписана наложена от ЧСИ К. А. възбрана върху сградата от 10 кв.м. в същото това дворно място по изпълнително дело с кредитор К.Д.М. и длъжници И. Н. Н. и Н. Н. Н.а, като договорната ипотека е заличена на •••••г., а възбраната - на 03.12.2010г. От писмо от ЧСИ К. А. от 18.07.2024г. (л.133) се установява, че срещу И. Н. Н. и Н. Н. Н.а е било образувано изпълнително дело №20107660401353, но същото е било прекратено на 15.12.2010г. и унищожено.

По делото е представено обратно писмо (контр летр) с посочена дата 02.10.2010г., нотариално заверен препис, рег. №•••••г. на нотариус Р.Г. (л.51 и сл. от делото) – оспорено от ищеца Д. Н. с възражение, че е създадено за целите на процеса и няма достоверна дата, в което И. Н. Н. и Н. Н. Н.а, от една страна и Ж.Т.Б. от друга страна, са декларирали, че договорът за покупко – продажба, с който И. и Н. продават на Ж. дворно място, находящо се в •••••••••••••, представляващо поземлен имот с идентификатор •••••••••••••, заедно с еднофамилна жилищна сграда с идентификатор •••••••••••••.2, със застроена площ 55 кв.м., на два етажа и сграда с идентификатор •••••••••••••.3, със застроена площ 10 кв.м., на един етаж, заедно с всички подобрения върху имота, с изключение на двуетажна жилищна сграда, построена в южната част на дворното място, представляваща сграда с идентификатор № •••••••••••••.1 срещу продажна цена от 31 896, 30 лева, която вместо да получат, с нея да бъде погасено налично задължение, обезпечено с ипотека и възбрана върху имота, е привиден и не прехвърля правото на собственост и че посоченият договор обезпечава задължението на продавачите за връщане на сумата, която ще бъде заплатена от Ж.Т.Б. за погасяване на наличното им задължение. В обратното писмо е посочено още, че при пълното изплащане на паричното задължение към Ж.Т.Б., той се задължава да върне обратно правото на собственост върху имота чрез покупко – продажба с продажна цена – стойността на сумата, погасяваща изцяло заема към него.

За изясняване на обстоятелствата по делото са изслушани свидетелските показания на Н. М. Н. (брат на ищеца Д. Н.), С.Р.Р. и Н.Т.Т.. Свидетелят Н. М. Н. разказва, че през 2011 г., Н. помолила брат му да изтегли кредит за закупуване на дворното място, което преди това било на Н. и брат й И., но го били продали на Ж., без да кажат за това на Д.. Н. му казала, че с брат й подписали някакъв договор да изтеглят пари за брат й за някакъв бизнес, който не потръгнал и изгубили парите. Н. криела някои неща от Д., като брат му дори си мислил, че къщата е на майката и бащата на И. и на Н.. В дворното място имало две къщи. Едната къща била по – нова, другата къща била по – стара. И. и Н. били „заложили“ старата къща за бизнеса на И.. Но брат му Д. не знаел и за това нещо. Той разбрал при свършен факт. Тя го помолила да изтегли кредит, за да си откупят къщата обратно. Ж. я купил от тях, а те искали да си я върнат от него. Свидетелят казва още, че брат му изтеглил кредита и я купил от Ж.. Брат му се съгласил, защото били семейство. Помолил свидетеля да му стане гарант и той се съгласил. След това продали мястото на строител, като съборили старата къща. Била построена в мястото кооперация, като е трябвало да им дадат два апартамента с два гаража, „но фактически от страна на И. ги ощетиха“. Дали им само един апартамент с един гараж, които били за Н. и Д.. Фактически ги обезвъзмездили с един апартамент и един гараж, а другото фирмата строител си го приспаднала от кредита. Трябвало да се даде и на И.. Ставало въпрос за два апартамента с два гаража. Никой не му бил казал това, той така си мислил и обяснявал нещата – че е трябвало да им дадат два апартамента с два гаража, но заради кредита - единият им го дали като пари. Свидетелят казва още, че апартаментът бил даден на „замазка“ и брат му извършил довършителните работи, обзавел апартамента. Той тогава работил към охранителна фирма в Първа инвестиционна банка, а Н. тогава не работила. Никой не бил оспорвал чий е имотът. Д. и Н. първо живели заедно в новата къща на третия етаж, а И. живеел на втория етаж с майка си. А като съборили старата къща и построили новата кооперация, в апартамента живеели Д., Н. и децата, до развода. Този Ж. не бил живял в продадената къща. За изтегления от брат му кредит, свидетелят казва, че първо брат му го изплащал от заплатата си 3 – 4 години, а след това го върнали чрез строителната фирма, с която строили.

Свидетелят Н.Т.Т. казва, че с И. и Н. били израснали в един квартал, а Д. го познавал след като се оженил за Н.. И. в годините около 2007 г. – 2010 г. затънал в заеми. Специално през 2010 г. поискал от свидетеля пари на заем в размер на 30 – 35 000 лева, с които да си изплати друг заем. Било се стигнало до съдебно дело, бил му „запориран“ имота и търсил пари, с които да си изплати старите дългове. Имотът бил на •••••. И. му казал, че от някакво момче бил взел парите на име К., който бил лихвар. Лихварят обявил имота на публична продан. Знаел, че имало изпълнително дело за апартамента. И. му казал, че ще му продадат имота, а той струвал много повече и иска да го спаси. Тъй като свидетелят нямал възможност да му помогне финансово, И. отишъл при друг лихвар – Ж.. Той не взел пари от Ж., а Ж. му върнал дълга. Само, че Ж. му искал къщата да остане при него за обезпечение. Изплащането от първия лихвар към втория лихвар се случи някъде 2010 г. – 2011 г., в този диапазон. И. имал доверие на Ж., че Ж. нямало да използва този имот за себе си. И. дал имота на Ж. с прехвърляне. Имотът бил спасен. Впоследствие И. търсил вариант да излезе от ситуацията, защото този имот струвал много повече пари. Решението му за тази ситуация било този имот да бъде на строител като обезщетение - поне да спасял някаква част от цената на имота и да не се излагал пред майка си и сестра си. И. бил мъж с чест и това за него беше най – важното. И. му казал, че сестра му трябва да вземе апартамент с гараж. По принцип и И. трябвало да вземе гараж, но там станали други неща. И. изключително много го било срам от цялата ситуация, че бил вкарал семейни имоти и се съгласил неговият гараж да отиде за строителя, а строителят да направи довършителния ремонт на апартамента на сестра му и на зет му, защото те нямали пари тогава. Свидетелят казва, че не знаел дали Д. е знаел за тези неща. Като била построена кооперацията Н. и Д. заживели в апартамента. Преди това те живеели в къщата при И. и майка му. И. не му бил казвал да е имал претенции, че апартамента е негов. Този апартамент бил де факто дела на сестра му в този имот. А делът на И. от имота отишъл за пари, които бил похарчил по хора, които му ги били дали на заем. Той загубил неговия си дял, но сестра му успяла да не си загуби нейния дял по този начин. Сестра му със зет му изтеглили кредит, за да наплатят дълговете, за да може да се освободи имота от Ж., защото този имот струвал много повече пари, отколкото И. бил взел на заем. Ж. никога не бил ползвал имота на •••••. Това за гаража, го знаел от разговор, на който присъствал между И. и Д.: - „Поне си доволен, че ти оставих гаража, за да си оправите апартамента. Нали нямаш никакви претенции към мен.“ Строителят върнал парите за кредита, който Н. и Д. изтеглили, защото строителят поел дълговете, И. си загубил дела. Ако И. не бил взел тези заеми, той също трябвало да вземе апартамент и гараж в тази сграда, но понеже той бил взел дългове и трябвало да се платят, строителят платил неговите дългове и трябвало на него да му остане един гараж. Свидетелят казва, че И. и Д. били в нормални отношения. И. бил разписал документи, че нямал претенции към имота.

Свидетелят С.Р.Р., разказва, че през 2010г. И. взел пари от Ж. около 32 000 лева и му ги дал на него /на свидетеля/, тъй като имал нужда, като И. му дал тези пари на ръка, а свидетелят трябвало да му ги върне за около година пак на ръка, наведнъж цялата сума. И. взел парите и срещу това И. и сестра му „заложили“ къщата си. И. и Н. сключили договор за покупко – продажба с уговорката да им бъде върнат имота след връщане на парите на Ж.. Прехвърлянето било като обезпечение за кредитора Ж.. Майката на И., И., сестра му, мъжът й и племенникът на И., си продължили да си живеят в къщата. Лихвата била доста голяма, може би 3 пъти колкото началната сума, която И. трябвало да върне на Ж.. И. трябвало да върне на Ж. около 90 000 лева. Свидетелят трябвало да върне парите на И.. Имотът бил излязъл на съдия – изпълнител, и свидетелят лично директно на съдия - изпълнителя ги давал, около 30 000 лева. Спрял да дава пари на И. да си плаща лихвите и така се случило, всеки месец му давал пари. Останала една малка сума да се додава, защото нямал възможност и накрая обявили къщата за продан. И. взел пари от Ж., като дал къщата залог, за да си покрие задълженията към съдия – изпълнителя. След което свидетелят заяви, че се е объркал и всъщност И. взел кредит от Ж., който му го дал на него и че той свидетелят трябвало да върне парите на Ж. и точно тогава бил даден имота като обезпечение. След което заяви, че той не бил давал пари на съдия – изпълнителя. В края на разпита си свидетелят пък заяви, че почти не бил давал пари на И.. Не бил давал пари на И., за да даде на Ж.. Давал му пари, но къде отивали вече не знаел. Знаел, че Ж. продал къщата. Мислил, че им върнал къщата. След това свидетелят казва, че ги оставил „да се оправят“, не знаел какво е станало с имота. След като излязол от затвора (бил там от 2012-2018г.)се бил виждал с И. във връзка с финансовите ни отношения. Свидетелят казва още, че въпреки, че преди малко казал, че И. не бил вземал още пари от Ж. мисли, че още веднъж е взимал пари от него.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Н. М. Н. и Н.Т.Т. като еднопосочни и взаимодопълващи се, кореспондиращи със събраните писмени доказателства по делото, въпреки на места непрецизният правен език, ползван от двамата по повод това, което знаят за извършваните в годините сделки и отношения между страните, което съдът отдава на липсата на юридическо образование у двамата и тълкува в контекста и смисъла на цялостното казано от тях.

Не така стои въпросът обаче със свидетелските показания на свидетеля С.Р.Р., които освен вътрешно противоречиви, като свидетелят на няколко пъти си променя показанията досежно едни и същи факти, видно от накратко пресъздаденото на казаното от него, но неговите показания се оборват и от писмените доказателства по делото - нотариален акт •••••, том V, рег. № •••••, дело № •••••/02.12.2010г. и справка от 24.09.2024г. на Служба по вписванията – Стара Загора за вписванията по партидата на И. Н. Н., поради което съдът не ги кредитира.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Съгласно чл. 34, ал.1 ЗС всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.

Съгласно чл. 21, ал. 1 СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.

Съгласно чл. 27, ал. 1 СК съпружеската имуществена общност се прекратява с прекратяването на брака, като в този случай съгласно чл. 28 СК дяловете на съпрузите са равни.

Подвеждайки установените по делото безспорни факти досежно движимите вещи, описани в исковата молба, под горепосочените приложими правни норми, то следва че следва да бъде допусната съдебна делба на тези движими вещи между съделителите (бивши съпрузи) Д. М. Н. и Н. Н. Н., при квоти ½ ид.ч. за всеки от тях, които се намират в държане на Н. Н. Н.. Всъщност основният спор по делото касае процесните апартамент и гараж, придобити по възмезден начин по време на брака на Д. М. Н. и Н. Н. Н., чрез договор за учредяване на суперфиция за постояване на апартамента и гаража в дворното място, придобито от двамата съпрузи чрез два договора за покупко – продажби, първият с продавач Ж. Б. и вторият с продавач – Община Стара Загора, като главно встъпилата страна по делото И. Н. Н. (брат на ответницата Н. Н. Н.) твърди, че той и сестра му се легитимират като съсобственици, при квоти по 1/2 ид.ч. на тези обекти (досежно неговата ½ ид.ч. по силата на приращение по чл. 92 ЗС), тъй като те със сестра му са съсобственици на дворното място, в което е построена сградата, в която се намират апартамента и гаража, по дарение, при квоти ½ ид.ч. за всеки от тях, тъй като продавачът Ж. Б. не е бил собственик на имота, който е прехвърлил чрез договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт № •••••, том I, рег. № •••••, дело № •••/08.07.2011г. на сестра му Н. Н. Н. и съпругът й тогава Д. М., защото сделката, обективирана в нотариален акт •••••, том V, рег. № •••••, дело № •••••/02.12.2010г., е привидна и противоречи на чл. 152 ЗЗД. Н. Н. релевира същите възражения преди първото по делото съдебно заседание, като се отказва от първоначално заявеното в отговора на исковата молба за основателност на исковете за делба, предявени от Д. Н., оспорвайки впоследствие правото му да участва в делбата досежно тези два недвижими имоти.

С оглед горното, съдът първо следва да се произнесе по възражението за недействителност на договора за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт •••••, том V, рег. № •••••, дело № •••••/02.12.2010г. (л.97 и сл.), с който главно встъпилата страна И. Н. Н. и сестра му Н. Н. Н.а (ответницата), са продали на Ж.Т.Б., дворно място, цялото с площ от 300 кв. м., находящо се в •••••••••••••, представляващо поземлен имот с идентификатор •••••••••••••, заедно с две от сградите в него – еднофамилна жилищна сграда с идентификатор •••••••••••••.2, и сграда с идентификатор •••••••••••••.3, поради противоречие с чл. 152 ЗЗД.

Съгласно чл. 152 ЗЗД съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, е недействително.

Касае се за противоречие със закона, което е основание за нищожност на общото основание по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, а не за симулативен договор по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 17 ЗЗД.

Фидуциарната сделка, с която се прехвърля право на собственост, за да се създаде обезпечение на кредитора на практика е структурно близка до симулативната сделка. С фидуциарната сделка страните не желаят прехвърлянето, а преследват друга юридическа цел - заобикаляне на забраната за предварително уговаряне на начин на удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона. Този порок на сделката води до нейната нищожност поради противоречие със забраната по чл. 152 ЗЗД. За установяване на заобикалянето на закона са допустими всички доказателствени средства, предвид което ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК за симулативните сделки не може да намери приложение. Когато страната твърди, че сделката за прехвърляне на имот е сключена в нарушение на чл. 152 ЗЗД за обезпечение на заем, тя следва да установи съществуването на заемното правоотношение. В този случай не се претендират последиците на договора за заем, поради което неприложима е и забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3 ЗЗД. Доказването на заемното правоотношение е с оглед разкрИ.е на характера на съглашението да се обезпечи връщането на получен заем, да се заобиколи забраната на чл. 152 ЗЗД, поради което за установяване, че сделката е сключена в нарушение на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са допустими всички доказателствени средства, в това число и свидетелските показанията, поради което съдът е допуснал изслушване на свидетели по настоящото дело / в този смисъл и решение № 461 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1206/2010 г., IV г. о., решение № 405 от 25.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3709/2014 г., IV г. о., решение № 408 от 10.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 82/2009 г. на ІV г.о., решение № 331 от 12.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1870/2015 г. на III г.о., решение № 50115 от 18.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1493/2022 г., IV г. о.и др./.

Целта и смисълът на законодателната забрана по чл. 152 ЗЗД е да се предотврати незаконното предоставяне на парични заеми срещу високи лихви и прикрити обезпечения и да се предотврати възможността длъжникът, като икономически по – слабата страна в това правоотношение, да бъде принуден да се лиши от имота си. До такъв неприемлив за обществото резултат не трябва да се достига. Лицата, които се занимават с тази незаконна дейност без необходимите разрешения, нямат интерес от съставяне на обратен документ. Затова и се приема в съдебната практика, че в този случай са допустими всички доказателствени средства, за да може съдът да разкрие и да откаже да даде защита на всяка неморална и противоречаща на императивни норми сделка.

В настоящия обаче случай от изслушаните двама свидетели Н. М. Н. и Н.Т.Т., чиито показания са подробно пресъздадени, обсъдени при изложението на фактическата обстановка и кредитирани от съда, се установява, че целта на сделката, обективирана в нотариален акт •••••, том V, рег. № •••••, дело № •••••/02.12.2010г. (л.97 и сл.) не е била горепосочената – по един недопустим от закона и неморален начин да се обезпечи предоставен от Ж. Б. на И. Н. заем, а целта е била да бъде „спасен“ имота от публична продан, както казва св. Т. (свидетел, допуснат именно на страната на главно встъпилата страна И. Н.), защото И. имал доверие на Ж., че Ж. нямало да използва този имот за себе си и „И. дал имота на Ж. с прехвърляне“, като вместо купувачът да заплати продажната цена на продавачите е заплатил техните дългове по изпълнителното дело с кредитор К.Д.М., в полза на който е била учредена договорна ипотека върху дворното място и едната сграда, а върху другата сграда е била наложена възбрана. Изплащането на тези дългове от купувача Ж. Б. безспорно се установява и от съдържанието на самия нотариален акт, в който е записано, че дворното място, заедно с двете сгради се продават срещу продажна цена от 31 896, 30 лева, която сума „продавачите се съгласяват вместо да получат от купувача, с целия размер на същата, купувачът да извърши погасяване на наличното задължение на продавачите, обезпечено с ипотека и с възбрана върху описания имот, като плащането на задължението да се извърши на днешна дата и същото да доведе до прекратяване на изпълнителното дело, до вдигане на възбраната и до заличаване на наличната ипотека върху имота. Страните по сделката се съгласяват и продавачите приемат погасяването на дълга от страна на купувача по горепосочения начин за валидно плащане на цената по сделката за правата на всеки един от тях“. И както още казва св. Т. така имотът бил спасен от лихвар на име К., който бил изнесъл имота на публична продан по изпълнителното дело. И. му казал (на св. Т.), че ще му продадат имота, а той струвал много повече и иска да го спаси. И така спасили имота и временно си решил проблемите. Свидетелят Н. М. Н. пък разказва, че през 2011 г., Н. помолила брат му да изтегли кредит за закупуване на дворното място, което преди това било на Н. и брат й И., но го били продали на Ж., без да кажат за това на Д.. Н. му казала, че с брат й подписали някакъв договор да изтеглят пари за брат й за някакъв бизнес, който не потръгнал и изгубили парите и че били „заложили“ старата къща за бизнеса на И.. Впоследствие Ж. купил къщата, а те искали да си я върнат от него. Всичко това брат му по – късно разбрал. Свидетелят казва още, че брат му изтеглил кредита и купил от Ж. дворното място и къщата. Брат му се съгласил, защото били семейство. Горепосочените изречения на свидетелите са цитирани от процесуалния представител на И. Н. в писмената му защита, но са извадени от контекста и им придаден смисъл, различен от общия дух на казаното от двамата свидетели, без да се отчита правно непрецизния език на двамата и без да се тълкуват в контекста на установеното по делото от писмените доказателства.

От хронологично описаните писмени доказателства, при изложението на фактическата обстановка по делото, се установява, че през 2010 г. длъжници по изпълнителното дело са били И. Н. Н. и сестра му Н. Н. Н.а с кредитор К.Д.М., в полза на който са били ипотекирани дворното място с една от сградите и по това дело е била наложена възбрана върху друга от сградите в имота и че след сключване на атакуваната в настоящото дело сделка купувачът Ж. Б. с продажната цена е погасил дълговете на И. Н. Н. и сестра му Н. Н. Н.а към К.М. по изпълнителното дело, което е било прекратено и са били заличени ипотеката и възбраната.

Предвид това, съдът намира, че по делото не е доказано, по главен и пълен начин, възникването на заемно правоотношение между Ж. Б., от една страна и И. Н. Н. и Н. Н. Н.а, от друга страна и да е било предварително уговорено, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на недвижимия имот по начин, различен от този, който е предвидил закона за удовлетворение на изправния кредитор - чл. 152 ЗЗД.

В случая имотът е продаден на Ж. Б., за да бъдат погасени задълженията (дълговете) на продавачите към едно трето лице – К.М., обезпечени с ипотека върху въпросния имот. Следователно няма основание да се приеме, че продажбата на имота е резултат на уговорено предварително удовлетворяване на Ж. Б. по непредвиден в закона начин, водещ до нищожност на договора / в този смисъл и решение № 136 от 16.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 436/2014 г., I г. о., ГК/.

Основание за въвеждане на забраната да се уговаря придобИ.ето на собствеността от обезпечения по този начин кредитор, е необходимостта длъжникът да бъде защитен, тъй като към момента на учредяване на дълга длъжникът е принуден да приеме условията на кредитора. В случая съглашението за продажба е било да се спаси имота от публична продан и не е в нарушение на общата забрана за обезпечаване на задължение в отклонение от предвидените в закона начини, защото длъжникът е освободен от принудата да се съгласи с волята на кредитора. Подобно съглашение представлява уговорка за даване вместо изпълнение. Забраната на чл. 152 ЗЗД се отнася само до съглашения, които се сключват преди или едновременно със сделката, от която възниква главното вземане. Действително св. Т., при разпита му, каза изречението: „Само, че Ж. му искаше къщата да остане при него за обезпечение“ и че Ж. е лихвар също, но тълкувано в контекста на последващо казаното от свидетеля – виж л.126, че И. е имал доверие на Ж., че няма да използва имота за себе си и че така имотът бил спасен, то съдът намира, че не се установява заобикаляне на забраната, разписана в чл. 152 ЗЗД. От така казаното от свидетеля не може също така по категоричен начин да се направи и извод за нарушаване на разпоредбата на чл. 209 ЗЗД (уговорка за обратно изкупуване) със сключването на договора за покупко – продажба от 02.12.2010г., а може да се изведе само индиция за това, но такива твърдения няма наведени от страните по делото и други доказателства за този факт също не се събраха по делото, за да приеме съдът, че договорът е нищожен на това основание.

Съдът не взема предвид представеното по делото обратно писмо, оспорено от Д. М. Н. и счита за основателно възражението на процесуалния му представител, че то е съставено за целите на процеса и че датата, посочена в него 02.10.2010г. не е достоверна дата, такава се явява датата 07.03.2024г. – когато нотариално е заверен препис от него (в хода на настоящото дело) – арг. чл.181ГПК. Съгласно трайно установената практика на ВКС в случаите, при които могат да възникнат основателни съмнения, че обратното писмо е подписано от страните по договора с оглед злепоставяне на правата и интересите на съпруга, който не го е подписал и не е страна по сделката (както е в случая), следва да се приеме, че подписаното само от единия съпруг обратно писмо, е непротивопоставимо като такова на другия съпруг, който не е и страна по атакуваната сделка / в този смисъл решение № 120 от 11.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4813/2017 г., III г. о., решение № 247 от 19.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1864/2014 г., III г. о и др./. Така че е без значение, че ищецът не е оспорил автентичността на обратното писмо, каквито доводи са развити в писмената защита на процесуалния представител на главно встъпилата страна. То му е непротивопоставимо на друго основание. Освен това, обратното писмо с достоверна дата - 07.03.2024г. е индиция за добрите отношения между И. Н. и Ж. Б. и доверието, което си имат, за които свидетелства св. Т.. Друга индиция в този смисъл може да бъде изведена от факта, че с отговора на исковата молба ответницата Н. Н., подписала това обратно писмо, нито е изложила твърдения за неговото съществуване, нито го е представила, а дори напротив е направила признание на изложените факти в исковата молба на Д. Н.. В заключение, съдът намира, че по делото главно встъпилата страна, чиято е доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал.1 ГПК, не доказа по главен и пълен начин, т.е. да създаде сигурно убеждение у съда, че договорът, обективиран в нотариален акт •••••, том V, рег. № •••••, дело № •••••/02.12.2010г., сключен между И. Н. Н. и Н. Н. Н.а, от една страна като продавачи и Ж.Т.Б., от друга страна като купувач, е нищожен, на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, поради противоречие с чл. 152 ЗЗД.

Дори съдът да беше приел, че договорът, обективиран в нотариален акт •••••, том V, рег. № •••••, дело № •••••/02.12.2010г., е нищожен, то отново исковете на главно встъпилата страна И. Н. за установяване на правото му на собственост върху ½ ид. част от апартамент, представляващ самостоятелен обект № ••••••••••••• и ½ ид. част от гараж, представляващ самостоятелен обект № •••••••••••••, биха били неоснователни, по следните съображения:

Действително, ако съдът беше приел, че договорът от 02.12.2010г. е нищожен, то купувачът по него Ж.Т.Б. не би могъл се легитимира като собственик на имота и съответно договорът за покупко – продажба, обективиран в последващия нотариален акт № •••••, том I, рег. № •••••, дело № •••/08.07.2011г., (л.60 и сл. от делото), с който Ж.Т.Б. е продал на Н. Н. Н.а и Д. М. Н. дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор •••••••••••••, находящ се в •••••••••••••, с площ от 300 кв.м., съставляващо УПИ – парцел ••••• с площ от 306 кв.м., с неуредени регулационни отношения за 6 квм., заедно с еднофамилна жилищна сграда с идентификатор •••••••••••••.2, със застроена площ 55 кв.м., на два етажа и заедно със сграда с идентификатор •••••••••••••.3, със застроена площ 10 кв.м., на един етаж, заедно с всички подобрения върху имота, нямаше да породи вещно – прехвърлителен ефект – в тази насока са и доводите на процесуалния представител на И. Н.. От горното обаче не следва извода, че Д. М. Н. не се легитимира като собственик на ½ ид.ч. от процесните апартамент и гараж, разположени в новопостроената жилищна сграда в описаното по – горе дворно място, както твърди процесуалният представител на главно встъпилата в процеса страна.

От една страна, с договор за продажба на недвижим имот № •••••г. (л.6 от делото) Община Стара Загора е продала Д. М. Н. и Н. Н. Н. 6/316 кв.м. ид.ч. (частна общинска собственост) от гореописаното дворно място срещу цена от 1500 лева. Следователно тези ид.ч. от дворното място, двамата съпрузи са ги придобили в режим на СИО и съответно са учредили право на строеж на „Информат“ ООД за построяване в същото това дворно място на жилищна сграда с гаражи, като са си запазили право на строеж върху процесните •••••••••••••. Откъдето следва, че и построените впоследствие апартамент и гараж са придобити от двамата съпрузи в режим на СИО. Ненамиращо опора в закона е възражението на процесуалния представител на главно встъпилата страна, че тази ид.ч. била несамостоятелен обект на разпореждане и изведения оттам извод, че следвало да се приеме, че тези ид.ч. принадлежали на И. Н. и Н. Н., като съсобственици на имота, съобразно дяловете им. С договора за продажба на недвижим имот № •••••г. е била ликвидирана съществуващата до този момент съсобственост между Общината и останалите двама собственици на дворното място, като няма значение, че се касае за придаваеми части и след като те са били закупени от двамата съпрузи по време на брака, същите са придобити от тях, в режим на СИО.

От друга страна, дори и да се бе доказало в процеса твърдението на главно встъпилата страна в процеса И. Н., че той и сестра му само са съсобственици на въпросното дворно място, то това не го прави съсобственик на ½ ид.ч. от процесните апартамент и гараж по силата приращение, в каквато насока са основните доводи на процесуалния му представител. Още с Постановление № 5/1972 г., т. 4, на Пленума на Върховния съд е прието, че построената по време на брака сграда върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, представлява съпружеска имуществена общност и принадлежи общо на двамата съпрузи. Този извод е мотивиран с императивната разпоредба на чл. 13, ал. 1 от Семейния кодекс от 1968 г., който съответства на сега действащата разпоредба на чл. 21, ал. 1 СК, съгласно която придобитите от съпрузите през време на брака недвижими и движими вещи и права върху вещи принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити, като е посочено, че тази разпоредба представлява „друг начин, определен в закона” по смисъла на чл. 55 ЗС за придобИ.е или учредяване на вещни права върху чужда вещ и установява „друго” по смисъла на чл. 92 ЗС относно собствеността на създаденото приращение по време на брака. Изхождайки от този смисъл на така дадените разяснения е и постановеното Тълкувателно решение 4/14.04.2022 год. по тълк. дело № 4 /2019 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което при извършен строеж от съпрузи по време на брака им, без учредено право на строеж, в поземлен имот, съсобствен между единия съпруг и трето лице, частта от построеното, съответстваща на правата на съпруга от съсобствеността върху терена, се придобива в режим на съпружеска имуществена общност, ако в имуществените отношения между съпрузите е приложим режимът по чл. 18, ал. 1, т. 1 от Семейния кодекс.

Така че принципът на приращението по чл. 92 ЗС не намира приложение в отношенията между съпрузите, когато се касае за придобИ.е на сграда през време на брака. Целта на учреденото право на строеж по чл. 63 ЗС е да се изключи действието на приращението в отношенията между съсобствениците на терена и лицето, построило сградата, а не в отношенията между съпрузите. Ако в полза на единия съпруг е учредено право на строеж, въз основа на което през време на брака е построена сграда с общи средства на съпрузите, при презюмиран съвместен принос, сградата попада в обхвата на съпружеската имуществена общност, независимо дали съпругът, на когото е учредено ограниченото вещно право е съсобственик на терена или трето за съсобствеността лице. В този смисъл и решение № 52 от 12.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2602/2021 г., I г. о., ГК.

Както бе посочено по – горе, разглеждайки и отхвърляйки всяко едно от възраженията на главно встъпилата страна И. Н. и на ответницата Н. Н., съдът намира, че всяка една от сделките, описани при изложението на фактическата обстановка по делото са действителни и са породили правни последици, поради което Д. М. Н. и Н. Н. Н. са легитимират като съсобственици, при равни квоти на ½ ид. ч. на процесните апартамент и гараж, придобити от тях в режим на СИО, прекратена с развода помежду им, което изключва претендираното право на собственост върху ½ ид. ч. от тези обекти от главно встъпилата страна И. Н. по силата на приращението.

За пълнота на изложението, и за да изчерпят всички възражения на страните, то съдът намира, че накратко следва да изложи и мотиви по заявеното от ищеца Д. Н., при условията на евентуалност, възражение за придобивна давност, въпреки че условието, под което е направено, не се е сбъднало. Съдът намира, че дори да се беше сбъднало това условие, то възражението на ищеца би се явило основателно, тъй като той би се явявал добросъвестен владелец, незнаейки, че придобива имот от несобственик, считано от 08.07.2011г., като не се прекъсва придобивната давност по отношение на производни права, каквито са правото на строеж или правото на собственост върху построеното /решение № 394 по гр. дело № 2760/2003 г. на IV-то г. о. на ВКС, решение № 15 по гр. дело № 2571/1979 г. на ВС, решение № 1048 по гр. дело № 3131/2007 г. на ВКС, III-то г. о. /.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да отхвърли исковете, предявени от главно встъпилата страна И. Н. Н. против Д. М. Н. и Н. Н. Н., с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване право на собственост върху ½ ид. част от апартамент, представляващ самостоятелен обект № ••••••••••••• и за установяване право на собственост върху ½ ид. част от гараж, представляващ самостоятелен обект № •••••••••••••, съединени с искове с правно основание чл.34, ал.1 от ЗС, предявени от И. Н. Н. против Н. Н. Н. за делба на апартамент, представляващ самостоятелен обект № ••••••••••••• и на гараж, представляващ самостоятелен обект № •••••••••••••, като неоснователни.

Налице са предпоставките на чл. 34, ал.1 ЗС за допускане на делба на процесните апартамент, гараж и движими вещи, между Д. М. Н. и Н. Н. Н., при квоти по ½ ид.ч. за всеки от тях, поради което предявените искове от Д. М. Н. против Н. Н. Н. за делба на тези недвижими и движими вещи следва да бъдат уважени.

По разноските: По исковете за делба, съдът се произнася по разноските с решението по втората фаза по делбата.

По исковете по чл. 124, ал.1 ГПК, предявени от главно встъпилата страна по делото против първоначалните страни по делото, на последните се дължат разноски, на основание чл. 78, ал.3 ГПК. Ответницата Н. Н. не е представила доказателства да е сторила такива за процесуално представителство по предявените срещу нея искове по чл. 124, ал.1 ГПК. Ответникът Д. М. Н. е представил договор за правна помощ, в който е обективирано изявление, че договореното възнаграждение на упълномощения от него адвокат е съгласно чл.38, ал.1 от ЗА, като пълномощникът му е направил искане за определяне и присъждане на такова по чл. 38, ал.2 ЗА. Възражение срещу това не е направено от другите страни. Предвид това и на основание чл.38, ал.2 ЗА, като съобрази фактическата и правната сложност на спора и извършените по делото процесуални действия, съдът счита, че следва да присъди в полза на процесуалния представител на Д. Н. – адв. Д. за процесуално представителство по предявените срещу Н. исковете по чл. 124, ал.1 ГПК минималното, съгласно чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., адвокатско възнаграждение в размер на 3898, 87 лева.

Водим от горното, съдът