Решение № 108 от 31.1.2024 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 1609/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е пред настоящата съдебна инстанция по повод въззивна жалба на на С. Е. Ф., БУЛСТАТ: 175731867, гражданин •••••• подадена чрез упълномощения му процесуален представител адв. Нели Гюмова против решение № 316 от 18.07.2023 г. по гр. д. № 1439/2023 г. на Районен съд –Несебър, с което на основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС са ОТМЕНЕНИ всички решения, взети на проведеното на 07./08.11.2022 г. Общо събрание на Етажна собственост на сграда, построена в поземлен имот с идентификатор № 39164.16.19 по КККР на с. Кошарица, общ. Несебър, с административен адрес: с. Кошарица, местност Развалената чешма, к-с „Съни Хаус“, обективирани в нарочен протокол и жалбоподателят е осъден да заплати наред с Етажната собственост на процесната сграда поравно сумата в размер на 680 лв., представляваща разноски по делото на ищеца Х. Н. К., ЕГН: ••••••••••, в постоянен адрес: гр. Сливен, ул. „Антим I” № 20. В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като се твърди, че същото е неправилно и необосновано, постановени при съществени нарушения на процесуалните правила. Счита се за неправилен извода на съда, че събранието е свикано в нарушение на разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС, който извод според жалбоподателя не почива на данните по делото и е въз основа на неправилна оценка на доказателствения материал. В подкрепа на тези си доводи се излагат подробни съображения. Възразява се, че с определението си от 13.03.2023г. съдът не е зачел подадения писмен отговор на исковата молба и представения към него протокол за залепване на поканата за свикване на процесното ОС на ЕС поради неправилна преценка за липса на представителна власт на пълномощника- адв. Гюмова. Излага, че въпреки, че в първото по делото съдебно заседание е установено, че даденото в полза на адв. Гюмова пълномощно е и за представителство на етажните собственици съдът отново не е приел писмения отговор и приложените към него писмени доказателства. Възразява се, че съдът не е докладвал и не се е произнесъл по направените от ищеца в първоинстанционното производство с писмена молба от 28.04.2023г. оспорвания, касаещи представените с писмения отговор по чл. 131 от ГПК писмени доказателства, вкл. и след конституирането на жалбоподателя като страна по делото. Възразява се също и, че съдът не се е произнесъл и по исканията на жалбоподателя. По така направеното от ищеца оспорване от 28.04.2023г. жалбоподателят възразява, че същото е неясно формулирано и съдът не е дал указанията за уточнението му, нито е открил производство по чл. 193 от ГПК, с което в жалбата счита, че е ограничено собственото му право на защита. Моли за правилно разпределение на доказателствената тежест с указания до ищеца да посочи какво точно оспорва в протокола от 29.10.2022г. и ако последният го поддържа се иска съда да открие производство по чл. 193 от ГПК. В случай, че ищецът оспорва изявлението, инкорпорирано в същия протокол жалбоподателя моли за ангажиране на свидетелски показания чрез разпит на един свидетел, който да докаже кога и къде е поставена поканата за свикване на процесното ОС на ЕС. В случай, че ищецът оспорва авторството на подписите моли съдът да му даде възможност ангажиране на доказателства в този смисъл. По горните съображения, подробно доразвити в жалбата се иска отмяната на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде отхърлена. Претендира присъждане на разноските по делото. В съдебно заседание, въззивникът чрез процесуалния си представител поддържа въззивната си жалба, като излага, че по изложените в първата инстанция аргументи, съдържащи се в писмените й бележки счита, че процесното събрание е проведено законосъобразно. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият –ищец Х. Н. К., чрез упълномощения си процесуален представител адв. Койчева е депозирал писмен отговор, в който изразил становище за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемият счита, че въпреки, че съдът правилно е счел, че подадения отговор по чл. 131 от ГПК е депозиран без лице с представителна власт, неправилно е приобщил по делото приложените към него писмени доказателства по съображения, че те са релевантни за спора. Независимо от това въззиваемит счита за правилен крайния извод на съда, че всички решения на процесното ОС на ЕС са незаконосъобразни, тъй като по делото е останало недоказано, че поканата за свикване е поставена на 29.10.2022г. в 12 часа на соченото място в присъствието на посочените свидетели. По отношение на становището си по отговора на исковата молба ищецът-въззиваем заявява, че същото е било връчено от съда на адв. Гюмова. с предоставена възможност да взема отношение по него. Сочи, че в доклада си районния съд правилно е разпределил доказателствената тежест, като е дал указания на ответника да докаже, че събранието е свикано и проведено законосъобразно, а поради това, че същият не доказа тези обстоятелства въззиваемият счита, че правилно съдът е отменил процесните решения. Предвид това моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно и за присъждане на разноски във въззивното производство. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител въззиваемия-ищец поддържа писмения си отговор, като счита, че правилно съдът е отменил решението на процесното общо събрание. Въззиваемия-ответник Етажна собственост на сграда, построена в поземлен имот с идентификатор № 39164.16.19 по КККР на с. Кошарица, общ. Несебър, с административен адрес: с. Кошарица, местност Развалената чешма, к-с „Съни Хаус“ не е изразила становище по въззивната жалба и по писмения отговор на насрещната страна. В съдебно заседание не изпраща представител. Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение намира за установено от фактическа страна следното: Първоинстанционното производство пред Районен съд – Несебър е образувано по предявени от ищеца- етажен собственик Х. Н. К. срещу Етажна собственост на сграда, построена в поземлен имот с идентификатор № 39164.16.19 по КККР на с. Кошарица, общ. Несебър, с административен адрес: с. Кошарица, местност Развалената чешма, к-с „Съни Хаус“ за отмяна на основание чл. 40 от ЗУЕС на решенията на ОС на ЕС, проведено на 08.11.2022 г., като незаконосъобразни. Ищецът твърди, че са собственик на самостоятелен обект в процесната ЕС. Излагат доводи, че са налице нарушения на нормите на ЗУЕС по свикване и провеждане на процесното ОС на ЕС, които са довели до незаконосъобразност на взетите решения. Сочи се нарушение на императивната норма на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС, тъй като не е изготвяна покана за свикване на общото събрание, която да е поставена по надлежния ред и в законовия срок, както и, че не е съставен протокол за поставянето й. На следващо място се твърди, че присъствалите лица не са се легитимирали с документ за собственост, респ. с представяне на пълномощно, с оглед на което се сочи допуснато нарушение на чл. 14, ал. 5 от ЗУЕС. На трето място се твърди, че събранието е проведено при неизяснен, респ. неправилно изчислен кворум, наличие на нарушение на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС, тъй като не ставало ясно как са определени в проценти ид.ч. о общите части на сградата, при липса на взето решение по чл. 17, ал. 4 от ЗУЕС. Сочи се също, в протокола не се съдържат направените изявления, предложенията и приетите решение, нито кой ги е направил, в т.ч. кой е предложил гласуваното изменение на първоначалното предложение по т. 5. Излагат се и доводи за незаконосъобразност на решението по т. 5.2 и по т. 13, тъй като липсват в дневния ред, като по отношение на решението по т. 13 се твърди наличие на висящ съдебен спор относно собствеността на подобренията в имота, по който е образувано гр.д. 1492/2021г. по описа на РС-Несебър. Оспорва се, че решението по т. 11 не е взето с изискуемото мнозинство от 67% ид.ч. По подробно изложените в исковата молба съображения се иска отмяна като незаконосъобразни на всички решения на проведеното на 08.11.2022г. ОС на процесната ЕС, находяща се в комплекс „Съни хаус“, в с. Кошарица, общ. Несебър, м. Развалената чешма. Разпореждането по чл. 131 от ГПК е редовно връчено на ответната ЕС на 18.01.2023г. На 23.01.2023г. ищецът е депозирал молба, с която е уведомил съда, че съгласно приложения протокол от проведено на 19.01.2023г. ОС на ЕС е избран нов управител на ЕС – Г. М. М. В срока по чл.131 от ГПК на 20.02.2023г. /чл. 60, ал. 6 вр. с ал. 3 от ГПК/ по делото е постъпил писмен отговор от ответната ЕС, подаден чрез Л. А., посочена като председател на УС на ЕС, действаща чрез адв. Гюмова, към който са представени писмени доказателства и са направени доказателствени искания за ангажиране на свидетелски показания и за изискване на справка от Община Несебър за вписани уведомления по чл. 46б от ЗУЕС Съобразявайки наличните доказателства, че към момента на подаване на писмения отговор от името на ЕС вече е отпаднала представителната власт на Л. А. като управител на ЕС поради избор нов управител на ЕС, с разпореждане от 22.02.2023г. районният съд е указал на новия управител в тридневен срок да заяви дали поддържа подадения от ЕС писмен отговор по чл. 131 от ГПК, както е указано на адв.Гюмова да представи пълномощно с поставена дата, на която е била упълномощена, в противен случай съдът ще приеме, че същата не е била надлежно упълномощена. С молба от 02.03.2023г. адв. Г. е представила пълномощно, дадено й от Л. А., действаща лично и като председател на УС на ЕС от 01.03.2023г. С молба от 06.03.2023г. новият действащ управител на ЕС- Г. М. е заявила, че не поддържа подадения отговор и го оттегля. С доклада си по чл. 146 от ГПК, изготвен съгласно определение от 13.03.2023г. като е съобразил, че от данните по делото е видно, че към датата на подаване на писмения отговор по чл. 131 от ГПК Л. А. вече не е разполагала вече с представителна власт да представлява ЕС и поради обстоятелството, че новият управител Мехмедова изрично е заявила, че не поддържа и оттегля подадения от името на ЕС писмен отговор по чл. 131 от ГПК, съдът е приел, че същият не следва да бъде зачетен, заедно и с приложените към него писмени доказателства. Със същото определение съдът е уважил искането на ищеца на основание чл. 190 от ГПК за задължаване на ответната страна да представи до първото съдебно заседание в оригинал всички документи, свързани с процесното ОС на ЕС с указания за последиците при неизпълнение по чл. 161 от ГПК. По делото е постъпило становище от 21.04.2023г. от бившия управител на ЕС- Л. А., подаден чрез пълномощника й адв.Н. Гюмова, в която се иска изменение на доклада на съда, в частта, с която не е зачетен подадения от нея писмен отговор по чл. 131 от ГПК. В него се заявява, че освен бивш управител, тя има и качеството на етажен собственик, затова подадения отговор по чл. 131 от ГПК следва да се зачете като подаден от нея в лично качество като етажен собственик. По така постъпилото искане, в съдебно заседание от 21.04.2023г. съдът е конституирал Л. А. като ответник по делото на основание чл. 23, ал. 5 от ГПК, като е разпоредено връчване на ищеца на подадения от А. в лично качество писмен отговор по чл. 131 от ГПК за становище в едноседмичен срок. Междувременно с молба от 24.04.2023г. новият управител на ЕС Мехмедова е заявила, че оттегля всички предоставени права на Л. А., както и на адв. Н. Гюмова, ведно с данни, че оттеглянето е съобщено посочените лица. Впоследствие в предоставения му срок, с писмено становище от 28.04.2023г. ищецът е изложил своите доводи и възражения по писмения отговор, депозиран от Л. А., като същевременно е уведомил съда, че последната вече не е етажен собственик, тъй като е продала имота си на 13.02.2023г., т.е. преди подаване на отговора по чл. 131 от ГПК. На 16.05.2023г. по делото е постъпила молба от адв. Гюмова, действаща като пълномощник на Л. А. и на С. Ф. /съгласно представено и за последния пълномощно/, в която е посочено, че действително А. се е разпоредила с правото си на собственост в сградата преди подаване отговора по чл. 131 от ГПК. Наред с това е поискано С. Ф. да бъде конституиран като страна по делото в качеството си на етажен собственик с направени доказателствени искания и изразяване на готовност за изпълнение на указанията по чл. 190 от ГПК съгласно определението на съда по чл. 146 от ГПК. Съобразявайки горните обстоятелства, в съдебно заседание от 30.05.2023г. съдът е отменил протоколното си определение от 21.04.2023г., с което Л. А. е конституирана като ответник по делото и е прекратил производство по отношение на нея, като същевременно е конституирал като ответник етажния собственик С. Ф.. С последващо определение от 13.06.2023г. по искане на ищеца съдът е отменил допуснатото в хода на делото обезпечение на иска по чл. 40, ал. 1от ГПК чрез „спиране на изпълнението“ на взетите решение на проведеното на 08.11.2022г. ОС на ЕС, като мотивът за направеното искане е, че впоследствие е взето ново решение на ОС на ЕС от 02.04.2023г. за избор на нов управител и е гласуван нов бюджет, което решение не е оспорено по реда на чл. 40 от ЗУЕС и се изпълнява от собствениците. С протоколно определение от 28.06.2023г. съдът е приел за безспорно между страните, че събранието е свикано на основание чл. 12, ал. 5 от ЗУЕС и е приел представените към исковата молба и отговора на етажните собственици писмени доказателства. С обжалваното съдебно решение, районният съд е приел, че въпреки направеното от ищеца оспорване на законосъобразното свикване на ОС на ЕС, ответната страна макар да й е указана доказателствената тежест, която носи не е доказала, че е спазила изискванията на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС за поставяне на поканата на видно и общодостъпно място най-малко 7 дни при провеждане на събранието. Съдът е счел, че доколкото протоколът за поставяне на поканата за свиване на ОС на ЕС представлява частен свидетелстващ документ, при направено от насрещната страна оспорване, верността на оспорените обстоятелства следва да бъде доказана с всички доказателствени средства от страната, която се полза от оспорените факти. Посочил е, че тъй като в случая това не е сторено от ответната страна се налага извода, че свикване на ОС на ЕС е било в разрез на императивните изисквания на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС, поради което уважил изцяло исковете по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС и е отменил атакуваните решения на ОС на ЕС като незаконосъобразни само на това основание, без да се произнася по останалите доводи за незаконосъобразност, наведени в исковата молба. При извършена на основание чл. 269 от ГПК служебна проверка на първоинстанционното решение, въззивният съд не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Предявеният иск съобразно дадената от районния съд квалификация е с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. По делото не се спори, а и от представените доказателства е установено, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в процесната сграда в режим на ЕС, което обуславя правния му интерес от предявения иск. Относно преценката за спазване на преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 вр. с чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, настоящата съдебна инстанция, с оглед служебните си правомощия за проверка на допустимостта на обжалваното съдебно решение счита, че с оглед представените доказателства искът е предявен в рамките на преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 вр. с чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС. Предвид тези данни, правилно районният съд е разгледал спора по същество. С оглед доводите на страните и данните по делото и след като съобрази закона, въззивният съд напълно възприема установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като същата се базира на релевантните по спора факти, като споделя и изложените в първоинстанционното решение изводи, към които препараща на основание чл. 272 от ГПК, като в рамките на наведените във въззивната жалба оплаквания и при съобразяване на императивните законови норми, от правна страна намира следното: Представена е цялата преписка по свикване и провеждане на процесното ОС на процесната ЕС, на което са взети атакуваните решения, обективирани в 14 пункта. По отношение спазване на процедурата по свикване на ОС на ЕС съгласно изискванията на чл. 13 от ЗУЕС и направените в тази връзка възражения, съдът констатирал, че по делото е представена е покана за свикване на 07.10.2022г. от 10.00 часа на ОС на ЕС с място на провеждане - на площадката, близо до басейна. Поканата изхожда от действащия тогава председател на УС при посочен дневен ред в 14 точки, като същата е изготвена на български език. Видно от съдържанието й, в нея отбелязван часът и датата на поставянето й – на 29.10.2022г. в 12.00часа. За съобщаване на поканата за свикване на ОС, е представен протокол, подписан от Л. А., означена като връчител и двама свидетели С. Насипов и Олга Бурмистрова, в който на седми ред от горе надолу е е записано, че е съставен на 29.10.2022г., а на ред 19 е записано, че е поставена на 25.10.2022г. в 12. 00часа, както и, че поканата е поставена на установените за целта места – на вратите на входовете на етажната собственост. Съгласно императивната норма на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС /в редакцията й към датата на свикване на ОС на ЕС/ общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по- късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол. Общото събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата, а в неотложни случаи – не по-рано от 24 часа след поставянето й. В настоящия случай, още в исковата си молба ищецът е заявил, че оспорва изобщо да е съставяна както покана свикване на събранието, така и протокол за залепването й, с което счита, че е опорочена процедурата по чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС. По така направеното оспорване, както и във връзка с всички наведени в исковата молба доводи за незаконосъобразност на процесните решения на ОС на ЕС съдът в доклада си по чл. 146 вр. с чл. 140 от ГПК разпределяйки доказателствената тежест на страните изрично е указал на ответната страна, че нейна е доказателствената тежест за доказване, че ОС е свикано и проведено законосъобразно, оборвайки изложените от ищеца възражения. След връчване на писмения отговор по чл. 131 от ГПК и приложените към него доказателства /впоследствие незачетен поради оттеглянето му от новия управител на ЕС/, с допълнително становище от 28.04.2023г. ищецът, запознавайки се с представените от ответната страна доказателства е доразвил вече наведените в исковата молба доводи за нарушение на процедурата по свикване на събранието, като е оспорил като неверни удостоверените с протокола за залепване на поканата обстоятелства, че лицата С. Н. и О. Б. са присъствали при залепване на поканата. В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията в жалбата, че така направеното оспорване от ищеца от 28.04.2023г. представлява навеждане на ново основание за незаконосъобразност, извън срока по чл. 40, ал. 2 от ГПК. Видно от съдържанието на исковата молба такова оспорване за нарушение на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС е направено още в исковата молба, като едва след запознаване с връчените на ищеца писмени доказателства, представени от ответната страна същият съобразно правото си по чл. 143, ал. 2 от ГПК е пояснил какви са конкретните му възражения по представените доказателства във връзка с вече изложеното в исковата молба оспорване на спазване на изискванията на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС. Ето защо следва да се приеме, че оспорването на закоността на процедурата по чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС е направено своевременно от ищеца в срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС, поради което правилно е разгледано от районния съд. На следващо място неоснователно е оплакването в жалбата, че становището на ищеца по писмения отговор по чл. 131 от ГПК /впоследствие незачетен от съда/ не е връчено на ответната страна. Видно от разпореждане от 03.05.2023г. районният съд е изпратил същото на адв. Гюмова, за която правилно в решението е прието, че е участвала в цялото съдебно производство като представител на някой от ответниците, с възможност за становище в петдневен срок от съобщението. В тази връзка в нарочно становище от 16.05.2023г. адв. Г., действаща като пълномощник и на новоконституирания ответник- въззивник е поискала ангажирана на свидетелски показания за обстоятелството дали, къде и кога са поставени поканата за свикване на процесното ОС и съобщението за изготвения протокол. В последното редовно по делото съдебно заседание действително съдът е пропуснал да докладва доказателственото искане на адв. Г. от 16.05.2023г., но въпреки това от изявлението й, записано в протокола, в което сочи, че няма други искания по доказателствата, се налага извода, че същата не е поискала събирането му, тъй като не е подновила искането си за него. Ето защо и настоящата инстанция намира, че няма основание да се приеме, че е налице процесуално нарушение от районния съд, с което да е ограничено правото на жалбоподателя на доказване в първата инстанция. Предвид горното съобразявайки направеното от ищеца оспорване на редовността на процедурата по чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС, свързано с оспорване на съставяне на поканата и протокола за поставянето й, както и участието на вписаните като свидетели лица при залепването, правилно районният съд е стигнал до извода, че тъй като оспорените документи са частни свидетелстващи и не се ползват с обвързваща материална доказателствена стойност, при липса на доказателства, ангажирани от ответната страна, че удостоверените в тях и ползващи я обстоятелства са верни, то следва да се приеме, че оспорените факти не са се осъществили. В случая това означава, че въпреки доказателствената тежест, която носи и която й е изрично указана, ответната страна не е доказала, че са спазени императивните изисквания на разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС, a именно, че е изготвена покана за свикване на процесното ОС на ЕС, която да е поставена на общодостъпно място най-малко седем дни преди обявената дата на провеждане на събранието. Липсата на доказателства за провеждане на фактическия състав на процедурата по чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС съставлява самостоятелно основание за незаконосъбразност на атакуваното решение на ОС на ЕС, което води до отмяната му, без да е необходимо произнасяне по останалите доводи на ищеца, както правилно е приел районния съд. По гореизложените съображения, настоящата инстанция счита, че поради липса на данни за спазване на императивните изисквания на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС по процедурата по свикване на ОС на ЕС, взетите решения се явяват незакосъобразни и следва да бъдат отменени на основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, както правилно е приел районния съд. Поради съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, в т.ч. и в частта за разноските. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на въззив aемия – ищец следва да се присъдят направените пред въззивната инстанция разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК. Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд