Решение № 9743 от 7.11.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1327/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Жалбоподателката В. З., [ЛНЧ], с предоставена временна закрила в Република България, живуща на адрес в гр. Приморско, ул. „Сирена“ №8, лично и със съгласието на нейната майка и законен представител Н. С., действаща чрез пълномощника й В. С. (баба на непълнолетната), чрез представител по пълномощие адвокат Д. Т., е оспорила заключение на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Созопол №ЧВЗ/Д-А-С/73 от 27.05.2025 г. за отказ на социално подпомагане за настаняване за срока на временна закрила като лице от рискова група по Програмата за хуманитарна подкрепа и интеграция на разселените лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България. В жалбата се твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен поради допуснати съществени процесуални нарушения, противоречие с материалноправни разпоредби и неспазване на установената форма. Според жалбоподателката заключението на дирекция „Социално подпомагане“ Созопол, с което е преценена като непопадаща в категорията „рискова група“, се явява констативен индивидуален административен акт, тъй като с него се констатират вече възникнали права и задължения на хуманитарна подкрепа. Счита, че е налице порок във формата на акта предвид липсата на съобщаване на жалбоподателката, както и непосочването на фактически и правни основания за издаването му, което препятства правото на защита. Наред с това се твърди, че в противоречие с нормата на чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето, при извършената преценка ответникът не е осигурил присъствие на представител, който да изрази становище, а при невъзможност - да състави доклад. Сочи се противоречие с легалното определение за „лице от уязвима група“ съгласно §1, т.17 от ДР на Закона за убежището и бежанците, доколкото уредените в раздел V на Програмата категории „лица от рискова група“ се явяват допълнителни спрямо уредените в ЗУБ лица, търсещи или получили закрила в РБ. Твърди се несъответствие с целта на закона, тъй като настаняването представлява социална услуга, която се следва на чужденците с предоставена временна закрила по силата на чл.39, ал.1, т.3 от ЗУБ, която норма регламентира „подходящо настаняване“, а не за принципно такова на произволно място. Иска заключението да бъде отменено като незаконосъобразно. В съдебно заседание, жалбоподателката, чрез представител по пълномощие адв. Т., поддържа жалбата и направеното с нея искане за отмяна на акта. Ответникът по жалбата – директор на дирекция „Социално подпомагане“ - Созопол, редовно призован, не се явява и не се представлява. В представено по делото писмено становище застъпва позиция за неоснователност на жалбата (л.30-31). ФАКТИ: Съгласно регистрационна карта на чужденец №825292690 (л.35) на непълнолетната В. З., гражданка на Украйна, родена на 20.12.2008г., е била предоставена временна закрила в Република България с дата на първоначална регистрация – 05.04.2022г. и срок до 04.03.2024г., впоследствие удължен до 04.03.2026г. Жалбоподателката е пристигнала в Република България след започналите военни действия на територията на Украйна, придружавана от нейната баба В. С., за което е дадено изрично писмено съгласие от майката Н. С. съгласно представената по делото декларация (л.36, гръб – л.37). Временна закрила в Република България за същите срокове е била предоставена, както на В. С. (л.34, гръб), така и на непълнолетната сестра на жалбоподателката – Р. С., родена на 29.08.2012г. (л.39), която също е пристигнала в България заедно с баба си. От приложените регистрационни карти на трите лица се установява, че са били настанени за пребиваване на адрес в гр. Приморско, ул. „Сирена“ №8. На 27.05.2025г. В. С. подала до директора на дирекция „Социално подпомагане“ Созопол формуляр вх.№ЧВЗ/Д-А-С/73 за преценка на принадлежност към рискова група по раздел V от Програмата за хуманитарна подкрепа и интеграция на разселените лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България (л.32, гръб – л.34). Във формуляра посочила, че в състава на семейството й има непълнолетни лица – В. З. и Р. С.. Във формуляра било отбелязано наличието на представители на рискови групи, а именно – „ деца от 12г. до навършване на 16-годишна възраст, когато не са обхванати от образователната система в страната по независещи от родителя причини и след като има подадено заявление за приемане в училище “; „ лице на възраст на и над 65 години “. В самия текст на формуляра лицата се уведомяват, че в случай, че не попадат в категорията лица по раздел V от Програмата за хуманитарна подкрепа и интеграция на разселени лица от Украйна, след изтичане на 60 дни от настаняването, ще останат в мястото за настаняване срещу заплащане на престоя си там или ще напуснат мястото в деня след изтичане на този срок. Посочено е още, че лицата се считат за уведомени, че решението за настаняване в конкретното място на работната група към Националния оперативен щаб, във връзка с хуманитарната подкрепа за настаняване, ще бъде съобщено писмено до 30 дни от подаване на формуляра в ДСП гр. Созопол. Към подадения от В. С. формуляр са приложени удостоверение за раждане на В. З. (л.35, гръб); декларации от майката Н. С., с които е декларирала, че дава съгласие за временно пътуване на децата й В. З. и Р. С., във връзка с военните действия на територията на Украйна, до Република България и страните от ЕС, придружени от баба си В. С. (л.36, гръб и л.40, гръб); заявление вх.№РД-19-2742/05.06.2025г. за записване на В. З. в СУ „Н.Й. В.“ в гр. Приморско за учебната 2025/2026г. (л.38, гръб); саморъчна декларация от В. С., с която декларира, че живее и се грижи сама за двете непълнолетни внучки В. З. и Р. С. (л.43); удостоверение за раждане на Р. С. (л.39, гръб); служебна бележка №РД-20-350/22.04.2025г. в уверение на това, че Р. С. е записана в дневна форма на обучение в 7Б клас през учебната 2024/2025г. в Средно училище „Н. Й. В.“ гр. Приморско (л.42, гръб). Формулярът и приложените към него документи били приети от длъжностно лице – социален работник в дирекция „Социално подпомагане“ гр. Созопол на 27.05.2025г. На същата дата било издадено оспореното в производството заключение №ЧВЗ/Д-А-С/73/27.05.2025г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ гр. Созопол (л.43, гръб), в което било посочено, че към рискова група принадлежи В. С., тъй като е лице на възраст на и над 65 години. По отношение на двете непълнолетни Р. С. и жалбоподателката В. З. било прието, че като лица на възраст до 18 години не принадлежат към рискова група. Като забележка в заключението е вписано, че Р. С. е на 12г. и 9м. и не попада в рискова група, тъй като е записана в дневна форма на обучение в 7 клас през учебната 2024/2025г. в СУ „Никола Йонков Вапцаров“ гр. Приморско. Като място на настаняване е посочено – БДЖ. По делото не са представени доказателства за връчване на заключението на жалбоподателката или на лицето, полагащо грижи за нея (нейната баба). На 10.07.2025г. В. С. подала до директора на дирекция „Социално подпомагане“ Созопол молба вх.№0206-94В-00-0730 за преразглеждане на даденото заключение (л.44). Посочила, че според новите условия на програмата внучките й не попадат в рискова група. Родителите им били в Украйна, В. се грижила за тях, но в случая нямало как внучките й да останат там, където били настанени досега (Почивно възстановителен център на БДЖ в гр. Приморско), тъй като определените от БДЖ цени били прекомерно високи, а получаваната от баба им пенсия от Украйна била крайно ниска. Жалбата против оспорения акт е заведена в регистратурата на Административен съд - Бургас на 17.07.2025г. С жалбата са представени копия от „Списък на лицата, непопадащи в рискова група по Програмата за хуманитарна подкрепа и интеграция на разселени лица от Украйна съгласно решения на Националния оперативен щаб“ (л.9), както и „Списък на лицата, настанени в ПВЦ Приморско, попадащи в рискова група за срока на временната закрила съгласно разпоредбите на Програмата за хуманитарна подкрепа и интеграция на разселените лица от Украйна“ (л.10-12). В последния списък под №98 от таблицата фигурира името на жалбоподателката – В. З.. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Жалбата е процесуално допустима като подадена от лице с доказан правен интерес от оспорване, доколкото оспореното заключение засяга отрицателно правата на жалбоподателката, получила временна закрила на територията на Република България. По делото не са представени доказателства за съобщаване на акта, поради което съдът приема, че жалбата е подадена в предвидения от закона срок. С Решение за изпълнение (EС) 2022/382 на Съвета от 04.03.2022г. е установено съществуването на масово навлизане в държави – членки на Европейския съюз на разселени лица, които е трябвало да напуснат Украйна вследствие на въоръжен конфликт, като е определен кръгът на лицата, за които се прилага временната закрила. В изпълнение на цитираното Решение на Съвета и на основание чл.2, ал.2 от Закона за убежището и бежанците, с решение №278 от 02.05.2025г. на Министерски съвет на Република България е приета Програма за хуманитарна подкрепа и интеграция на разселените лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България (Програмата). При извършена служебна справка настоящият състав установи, че решение №278/02.05.2025г. на Министерски съвет за приемане на Програмата е предмет на обжалване в производство пред Върховния административен съд, по което с определение №8357 от 04.08.2025г. по адм. дело №7227/2025г. съставът на ВАС е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд София-град. Впоследствие с определение №31055 от 23.09.2025г., постановено по адм. дело №8168/2025г. по описа на Административен съд София-град, производството пред АССГ също е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност с тричленния състав на ВАС, като делото е изпратено на петчленен състав за определяне на родово компетентния съд, който да разгледа жалбите против решението на МС. Същото има характеристиките на общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК, тъй като е с еднократно правно действие и засяга неопределен, но определяем брой разселени лица с предоставена временна закрила. Към настоящия момент няма произнасяне от петчленен състав на ВАС с акт, определящ компетентността на съда, който да се произнесе по въпроса за законосъобразността на процесното решение. Доколкото то представлява общ административен акт, е приложимо правилото на чл.180, ал.1 от АПК, според което оспорването не спира изпълнението на общия административен акт. Поради това следва да се приеме, че решението, с което е приета Програмата, е валиден административен акт, който подлежи на изпълнение, респ. разпоредбите на тази Програма следва да се прилагат. Оспореното в настоящото производство заключение е издадено от компетентен орган при надлежно упражняване на нормативно възложената му функция и в изпълнение на конкретно предоставените му правомощия по т.11.7 от Програмата за хуманитарна подкрепа и интеграция на разселените лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, според който текст министърът на труда и социалната политика, чрез Агенцията за социално подпомагане, чрез дирекциите „Социално подпомагане“ извършва преценка за принадлежност към определена в раздел V рискова група на лицата от Украйна с предоставена временна закрила и предоставя информация на органа за разпределяне по места за настаняване. Съдът намира, че в хода на административното производство и при издаване на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на изискванията за форма. Съгласно т.3.1 от Програмата право на участие в Програмата за хуманитарна подкрепа и за мерки за интеграция имат разселените лица, които притежават валидна регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила в Република България, която е единственият легитимен документ, удостоверяващ техния статус. Според т.3.3 включването в Програмата за получаване на хуманитарна подкрепа за настаняване за целия срок на временната закрила може да бъде извършено без ограничение за лица от рискови групи. Лицата с предоставена временна закрила, които към 30.04.2025г. ползват хуманитарна подкрепа за настаняване следва да заявят желание за включване като лица от рискова група в настоящата Програма до 31.05.2025 г. включително. Т.4.3.4 от Програмата предвижда в случай, че се установи принадлежност към рискова група по раздел V, лицата имат право да продължат да се ползват от хуманитарната подкрепа за настаняване по настоящата Програма за срока на предоставената им временна закрила. Според т.7.9 лицата с временна закрила, които са ползватели по Програмата, приета с Решение № 317 на Министерския съвет от 2022г., последно изменена с Решение № 201 от 2025г. и желаят да кандидатстват за включване в настоящата Програма като лица от рискова група, могат да подават формуляри за преценка на принадлежност в териториалното поделение на Агенцията за социално подпомагане (АСП) по местонахождение на обекта, в който са настанени към 30.04.2025 г., за предприемане на действия. Съгласно т.7.11 дирекция „Социално подпомагане“ в 14-дневен срок от подаване на формуляра по т. 7.9. извършва преценката, като съпоставя декларираните от лицето данни с приложени удостоверителни документи, и при необходимост извършва допълнителни проверки в Интегрираната информационна система на АСП. Критериите за определянето на лицата като такива от рискова група са регламентирани в т.5.1 и 5.2 от Раздел V „Рискови групи“. По делото няма спор относно фактите, че жалбоподателката е непълнолетно лице с предоставена временна закрила в Република България със срок до 04.03.2026г., като към настоящия момент е настанена в обект - място за настаняване, създадено за целите на изпълнението на хуманитарните програми за лица с временна закрила от Украйна. С подадения на 27.05.2025г. формуляр В. З. (чрез оправомощен законен представител В. С.) е изразила желание за включването й като лице от рискова група в настоящата Програма с оглед продължаване ползването на хуманитарна подкрепа за настаняване. Основателно е възражението в жалбата за липса на мотиви в оспореното заключение на дирекция „Социално подпомагане“ гр. Созопол. Нормата на чл.59, ал.2, т 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. В заключението, издадено от директора на дирекция „Социално подпомагане“ Созопол, е посочено, че принадлежността към рискова група се отнася единствено до заявителката В. С., доколкото същата е лице над 65 години. По отношение на В. З. лаконично е прието, че същата не принадлежи към рискова група. С посочването на този извод се изчерпват фактическите и правни основания на процесния акт. Липсва каквато и да е обосновка на съображенията, поради които административният орган е счел, че жалбоподателката не принадлежи към рискова група. Според т.5.1, буква „б“ от раздел V „Рискови групи“ на Програмата като лице от рискова група се определя дете от 12 до навършване на 16-годишна възраст, придружавано от един родител или друго пълнолетно лице, полагащо грижи за детето по пълномощие, когато детето не е обхванато от образователната система в България по независещи от родителя причини и след като има подадено заявление за приемане в училище. В случая е установено, че непълнолетната В. З. е пристигнала в България от Украйна, придружавана от нейната баба В. С., която всъщност полага грижи за детето. По преписката е представено заявление вх.№РД-19-2742/05.06.2025г. за записване на В. З. в Средно училище „Н.Й. В.“ в гр. Приморско за учебната 2025/2026г. (л.38, гръб). Посоченото обстоятелство вероятно е било съобразено от административния орган (въпреки липсата на изрично посочване в мотивите на акта), без да са налице доказателства, удостоверяващи удовлетворяването на заявлението, т.е. записването на детето в Средно училище „Н.Й. В.“ в гр. Приморско за учебната 2025/2026г. Не е извършена никаква преценка за наличието на другото кумулативно условие по т.5.1, б. „б“ за определянето на лице като такова от рискова група, а именно дали детето не е обхванато от образователната система в България по независещи от родителя причини. Единственият аргумент в акта (посочен като „забележка“) е записването в дневна форма на обучение в 7 клас през учебната 2024/2025г. в средно училище в гр. Приморско, но тази фактическа констатация не касае жалбоподателката, а нейната сестра – Р. С.. Наред с това съдът отбелязва, че съгласно изискванията на Програмата, в 14-дневен срок от подаване на формуляра дирекция „Социално подпомагане“ следва да извърши преценката, като съпостави декларираните от лицето данни с приложени удостоверителни документи, и при необходимост да извърши допълнителни проверки в Интегрираната информационна система на АСП. По преписката липсват изобщо всякакви данни за извършване на такава съпоставка и допълнителни проверки. Не е извършен фактически и правен анализ на представените от разселеното лице доказателства, нито се установява наличие на някакво обсъждане на наличните по преписката данни. По този начин директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ е формирал изцяло необосновано заключение за това дали лицето попада в рискова група, а оттук дали има право да продължи да се ползва от хуманитарната подкрепа за настаняване по Програмата за срока на предоставената временна закрила. Вярно е, че съгласно Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, но такива в случая липсват. В оспореното заключение липсват фактически и правни основания за неговото издаване, като дори липсва и препращане към документи, съдържащи се в преписката. Съответно, както се установява и от самата преписка, в нея не се съдържат документи, въз основа на които да могат бъдат изведени мотивите на административния орган за вземане на процесното заключение. Макар органът да е представил по делото цялата административна преписка, това не го освобождава от задължението да посочи конкретно и достатъчно подробно кои са фактите, въз основа на които формира фактическия си извод за липса на предпоставки за принадлежност на лицето към рискова група. Фактите трябва да бъдат подробно и ясно посочени от органа в акта му, за да може съдът да извърши контрол за законосъобразност и за да може адресатът на акта да осъществи ефективно защитата си. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената тежест за фактическите основания на акта е на органа, но те трябва първо да бъдат посочени в акта му. Възприетата от органа форма на оспорения акт не сочи конкретните за случая относими правни норми с посочване на приложимите разпоредби и подвеждането им към съответните факти, за да може да се индивидуализира и извлече недвусмислено и разбираемо волята на административния орган. Това несъмнено затруднява, както жалбоподателката да разбере какви са причините за отказа за определянето й като лице от рискова група с оглед последващото ползване на хуманитарна подкрепа по Програмата, така и значително затруднява съда при проверка за законосъобразността на акта в тази му част. Волята на административния орган за извършване на преценка за принадлежност към рискова група остава неясна и непълна. Налице е съществено нарушение на правилата по мотивиране, което съставлява отменително основание по чл.146, т.3 от АПК. В допълнение съдът констатира, че в противовес с приетото от административния орган разрешение е налице „ Списък на лицата, настанени в ПВЦ Приморско, попадащи в рискова група за срока на временната закрила съгласно разпоредбите на Програмата за хуманитарна подкрепа и интеграция на разселените лица от Украйна “, в който списък под №98 от таблицата е посочено името на жалбоподателката – В. З. (л.10-12). Този факт е още един аргумент в подкрепа на извода за немотивираност на акта, доколкото с процесното заключение е прието, че лицето не попада в рискова група, като същевременно същото лице е включено в списъка на настанените в ПВЦ Приморско, които лица попадат в рисковата група. По изложените съображения процесното заключение следва да бъде отменено като незаконосъобразно. На основание чл.173, ал.2 от АПК, доколкото естеството на спора не позволява разрешаването му по същество, административната преписка следва да се върне на административния орган за ново произнасяне, като се извърши нова преценка за принадлежността на В. З. към определена в раздел V рискова група, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът