Решение № 33 от 5.5.2021 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 179/2020 г.

Предявен е иск, имащ за предмет преобразуващо право да бъде обявявена относителна недействителност на продажбена сделка- със законова правна квалификация, изведена от нормата на чл.216, ал.1, т.6 ДОПК. Всички твърдяни в исковата молба обективни факти/ обстоятелства/, описани по- горе са безспорни и установени/ доказани/ по смисъла на чл.154, ал.1 ГПК с информацията, извлечена от представените писмени документални източници/ нотариален акт, заповеди за възлагане на ревизия и за изменението им, ревизионни актове, справка за родствени връзки, постановления за налагане на обезпечителни мерки и др../ поради което не е нужно тук съдът да ги преповтаря. Не е спорна/ в срока за отговор няма наведени възражения срещу иска / и търсената правна последица от факта на извършената разпоредителна продажбена сделка- нейната относителна недействителност по отношение на държавата. Искът подлежи на положителна съдебна санкция. Обстоятелствата осъществяват всички предпоставки от легалния фактическия състав на предявеното субективно преобразуващо право на отмяна / обявяване на недействителността/ на продажбената правна сделка, уредени в хипотезата на горната правна норма, и съответно го пораждат. Към момента на сключването й, търговското дружество – продавач: а/ вече е било обременено с непогасени публични задължения за данък върху добавената стойност, установени по смисъла на чл.108, ал.1 ДОПК с влязъл в сила ревизионен акт № Р- 04000417004353-094-001/12.12.2017 г. / влизането му в сила е правен извод, произтичащ от логиката на обстоятелството, че те са включени в предмета на образувано и неприключило изпълнително производство, а и липсват твърдения и доказателства за противното/- факт, който е показател, че те едновременно се явяват предмет на публични вземания – чл.162, ал.2, т.1 ДОПК, чийто носител е държавата- чл.89 ЗДДС; б/ вече са му е били връчени заповед за възлагане на ревизия № Р -04000418000531- 020-001/30.01.2018 г. на директора на ТД на НАП В.Търново за установяване на неплатени публични задължения за плащане на корпоративен данък за периода 01.01.2013 г. до 31.12.2016 г., заповед № Р- 04000418000531-020-002/09.06.2018 г. за изменението й, както и заповед №04000418000531-020-003/16.05.2018 г. относно проверка за наличие и на неплатени задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица, при което се оказва, че пасива на имуществото му е обременен с непогасени публични задължения за данък, възникнали на основание чл.38, ал.1, т.2, ал.2, вр. с чл.46, ал.3 ЗДДФЛ и установени по смисъла на чл.108, ал.1 ДОПК с влязъл в сила/ по съображенията, посочени по горе в т.“а“/ ревизионен акт № - 04000418000531-091-001/25.07.2018 г.- факт, който е показател, че те едновременно се явяват предмет на публични вземания – чл.162, ал.2, т.1 ДОПК, чийто носител е държавата- чл. 68, ал.1 ЗДДФЛ; в/ оспорената продажбена сделка има увреждащ за държавата / е в нейна вреда в качеството й на публичен взискател/ характер, понеже тя/ сделката/ по обективно мерило е факт, който сам по себе си създава ситуация на накърняване интереса й на кредитор, тъй- като от имуществото на длъжника- продавач и ответник по делото, служещо за общо обезпечение на кредиторите / чл.133 ЗЗД/ излиза един вещноправен актив на значителна стойност и логически очевидна последица от това е намаляване на възможността за удовлетворяване/ което удовлетворяване, разбира се може да стане чрез осребряване на имота по реда на принудителното изпълнение / в пълен размер на вземанията / при продажбения обмен на стойности- вещ срещу пари, парите лесно могат да бъдат укрити/, защото няма никакви насрещни твърдения и доказателства, че разполага със съразмерно покриващи общия им размер други активи; г/ страна- купувач по сделката е еднолично търговско дружество с ограничена отговорност, чийто собственик на капитала и управител е дъщеря на собственика на капитала и управител на дружеството длъжник, т.е. налице е свързаност между лицата в широкия смисъл на идеята на закона / чл.216, ал.1, т.6 ДОПК/, съгласно параграф 1, т.3, б.“а“ на ДР на ДОПК. Знанието за увреждане на ищеца- кредитор от обективния факт на продажбата, налично в съзнанието на едноличния собственик на капитала и управител на ответното дружество-длъжник / субективен елемент на осъзнати неблагоприятни последици за кредитора / се приравнява на „знание” на самото дружество, независимо, че е изкуствен правен субект, понеже изявата на лична воля по вземане на решения за управлението му, образува волята на самото юридическо лице- аргумент от чл.147, ал.2, вр. ал.1 от ТЗ. Тази широка идея на закона, изградена на обективния факт „свързаност“ впрочем е насочена към създаване на някакво предположение, че в такива случаи сделката се сключва с цел осуетяване на удовлетворяването на публичните вземания чрез „укриване“ на имуществото- предмет на сделката, поради което не заслужава закрила интереса на третото лице – страна по нея, защото пък тъкмо този факт житейски предполага най малко знание у него за увреждането. Разбира се въпросния субективен момент не е елемент от фактическия състав на преобразуващото право по чл.216, ал.1, т.6 ДОПК- за разлика от присъствието му във фактическия състав на чл.135, ал.1, изр.2-ро ЗЗД, но стои в основата на идеята и я подсказва. При този изход на делото и на основание чл.78 ал.6, вр. с чл.84, т.1 от ГПК в тежест на ответниците е задължението да заплатят дължимата за разглеждане на иска държавна такса в размер на 501, 94 лева / чл.71, ал.2, чл.69, ал.1, т.4 ГПК, т.1 на Тарифата за държавните, които се събират от съдилищата по реда на ГПК/ и следва да бъдат осъдени да я заплатят поравно по бюджетната сметка на ВТОС. Не е налице една от предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК: спечелилата делото страна / в случая- държавата/ да е защитавана от юрисконсулт, поради което съдът не присъжда такова. Искът е предявен и поддържан от главен публичен изпълнител в качеството му на процесуален субституент на държавата. Предвид горното, съдът