Решение № 173 от 12.4.2023 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 205/2023 г.

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 164 от 27.01.2023 година по гр.д. № 2767/2022 година по описа на РС – Велико Търново се изменя на основание чл. 150 СК, размера на издръжката, определена с решение № 327 от 02.04.2015 год. по гр. дело № 80/2015 год. по описа на РС – Велико Търново, като ответникът Я. Й. М. е осъден да заплаща на детето Й. Я. М. чрез неговата майка и законна представителка Р. Г. С. месечна издръжка в размер на 250 лв., считано от 07.11.2022 година до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта до окончателното плащане, като искът е отхвърлен в останалата им част за разликата над 250 лв. до 300 лв. Допуснато е предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка. Ответникът Стефанов е осъден да заплати държавна такса в полза са съда 187, 20 лв. и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата разноски в полза на адв. Л. В. в размер на 216, 66 лв. Р. С. е осъдена да заплати в полза на ответника М. сумата от 111, 11 лв. – направени по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска. Против решението е подадена въззивна жалба от ответника Я. Й. М. чрез пълномощник адв. К. Л.. Обжалва се решението, в частта му, с която е осъден да заплаща увеличен размер на издръжката 250 лв. за малолетното дете Й. Я. М.. Навеждат се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът не бил обсъдил наличието на изменение на обстоятелствата, при които е определен досегашния размер на издръжката и възможностите на ответника като родител. Неправилно били преценени получаваните от ищцата доходи, както и общия дължим размер на издръжката и извършеното разпределение между родителите. Не били доказани по категоричен начин и нуждите на детето. Жалбоподателят сочи, че би могъл да заплаща увеличен размер на издръжката не повече от 200 лв. Отправя искане към въззивния съд да постанови решение, с което да отмени това на първата инстанциЯ. обжалваната част и да постанови ново, с което да присъди увеличение на издръжката не повече от 200 лв. Претендира присъждане на разноските по делото. От ищеца Й. Я. М., действащ чрез своята майка и законна представителска Р. Г. С. и пълномощник адв. Л. В. е подаден писмен отговор на въззивната жалба, в който същата се оспорва като неоснователна. Приема постановеното решение за правилно и обосновано. Оспорва всички възражения на жалбоподателя като неоснователни. Изложени са подробни доводи. Моли съда да постанови решение, с което жалбата да бъде оставена без уважение, а решението - потвърдено. В отговора на въззивната жалба е направено искане за присъждане на възнаграждение в полза на пълномощника на основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата. В съдебно заседание: Жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. К. Л., която заявява, че поддържа въззивната жалба и изложените доводи. Моли съда да уважи въззивната жалба като решението бъде отменено и да бъде присъдена увеличена издръжка 200 лв. Претендира разноски по делото. Представя писмена защита, в която извършва анализ на доказателствата и аргументира правни изводи относно размерът на дължимата издръжка, като анализира нуждите на детето, получаваните доходи от майката, включително и държавната помощ за отглеждане на дете с трайни увреждания над 90%, и възможностите на дължащия издръжка родител да дава такава. Ответникът по жалбата не се явява в съдебно заседание пред въззивния съд. Представлява се н съдебното заседание чрез пълномощник адв. Л. В., която взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Великотърновският окръжен съд като въззивна инстанциЯ.зе предвид наведените в жалбата оплаквания, обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК и като прецени по реда на чл. 235, ал. 1 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от надлежно легитимирана страна, която има правен интерес от обжалването, поради което съдът я приема за допустима и следва да я разгледа по същество. Според предвидените в чл. 269 от ГПК правомощиЯ.ъззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част. Постановеното решение, предмет на въззивната проверка, е такова от надлежен орган и законен състав, при спазване на изискванията са форма и съдържание. Решението е допустимо – съдът се е произнесъл по спорното право и в рамките така както е въведено то в исковата молба. Извършвайки проверка на решение по реда на чл. 271, ал. 1 от ГПК по същество, в рамките на наведените в жалбата оплаквания и само по отношение на обжалваната му част, съобразно правомощията съгласно чл. 269 от ГПК, съдът намира решението за правилно и законосъобразно. Съображенията за това са следните: В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на малолетния Й. Я. М., роден на 10.05.2014г. С решение по гр. д. № 80/2015г. на Районен съд Велико Търново упражняването на родителките права спрямо детето е предоставено на майката Р. С., а ответникът Я. М. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка за сина си в размер на 120 лв., считано от м. януари 2015г. Твърди се, че към момента детето е на 8 години и е ученик в първи клас. Освен това детето е диагностицирано със Синдром на Даун и умствено недоразвитие в рамките на умерена степен, със затруднена комуникация. Твърдят се придружаващи заболявания – хипотиреоидизъм и астма с алергичен компонент, което протича с чести обостряния и нужда от приемане на множество медикаменти. Предвид възрастта и здравословното състояние на детето са се увеличили неговите нужди от храна, облекло, необходимите за обучението му учебни пособия и помагала, консумативи, купони за храна в училище. Налице били изменениЯ. обществено-икономическите условия на живот и нарастване на разходите. Майката отглежда и второ дете – К.К. С., родена на 15.07.2022г. Твърди се, че бащата работи и реализира доходи и има възможност да заплаща по-висок размер на издръжката. Претендира се увеличение на вече присъдената издръжка на 300 лв. Ответникът в хода на първоинстанционното производство оспорва иска по размер. В срока по чл. 131 от ГПК е представил писмен отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на предявения иск за разликата от 200 лв. до 300 лв. оспорва твърденията за значителен размер на разходите за лекарства за лечение на хипотиреоидизма и астмата. Сочи, че освен определената издръжка, дава и допълнителни средства за детето. Изтъква, че той също полага преки и непосредствени грижи за детето и заплаща необходимите средства във връзка с лечението му. В дома си е осигурил всичко необходимо за детето с оглед здравословното му състояние и по времето, когато осъществява лични контакти с детето е поел изцяло разходите за това. Твърди, че е поел значителна част от разходите, свързани с набавяне на училищни пособиЯ.ъв връзка със започване на училище. Излага, че от момента на определяне на досегашната издръжка, неговите доходи не са се увеличили, а напротив намалели са и реализира такива в размер на минималната работна заплата от 710 лв. Освен това здравословното състояние на детето с оглед геномната аномалия не предполага значителни разходи. От друга страна ищцата получавала допълнителни средства във връзка с това по реда на чл. 8д от Закона за семейните помощи за деца. Ползваните социални услуги пък били финансирани от общината и държавата. Навежда доводи, че с оглед имущественото му състояние не са налице основания за увеличаване на средствата необходими за издръжката на детето над оспорения размер. Основните факти, установени в хода на първоинстанционното производство, относими към разглеждания правен спор са следните: Безспорно е установено, че ответникът е баща на малолетния Й. Я. М., роден на 10.05.2014 година. С решение № 327 от 02.04.2015 г., постановено по гр.дело № 80/2015 г. по описа на РС Велико Търново на основание чл. 127, ал. 1 от СК е утвърдено постигнато между Р. Г. Й.а и Я. Й. М. относно местоживеенето на детето Й., упражняването на родителките права, и издръжката за детето. Определено е детето да живее при своята майка и тя да упражнява родителските права спрямо него, а за бащата е определен режим на личи отношение. Определено е ежемесечна издръжка, която бащата Я. М. да заплаща за сина си Й. чрез неговата майка и законна представителка Р. Й.а в размер на 120 лв., считано от м. януари 2015 година. Безспорно е, че това споразумение е спазвано във всичките му клаузи. Отношенията между родителите на Й. са хармонични и няма спор относно изпълнение на решението. Към момента на определяне на досегашния размер на издръжката малолетния Й. е бил на една година, а към настоящия момент е навършил 8 години и е ученик в първи клас. Видно от ЕР на ТЕЛК на Й. Я. М. е призната 100%ВСУ с чужда помощ с водеща диагноза „умерена умствена изостаналост, без споменаване на нарушение в поведението; общо заболяване: умерена умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи или лечение; придружаващи заболявания: астма с преобладаващ алергичен компонент, Тризомия 21 мейотично неразделяне/Синдром на Даун/. Видно от Удостоверение № РД21-45/02.11.2022г., издадено от ОУ „Димитър Благоев“ гр. Велико Търново детето Й. М. е ученик в първи клас за учебната 2022/2023година и посещава редовно учебни занятия. С оглед здравословното състояние детето е със специални образователни изисквания. След учебни занятия посещава дневен център за деца и младежи с увреждания „Дъга“/данни от социалния доклад, а и тези факти не се спорят от ответника по иска – жалбоподателя /. Според данните от социалния доклад Р. С. е безработна. Получава месечна помощ по чл. 8 и чл. 7 от Закона за семейните помощи за деца в размер на 255 лв. и на основание чл. 8д от ЗСПД получава 550 лв. Съгласно чл. 62, ал. 16 т. 1 от Закона за държавния бюджет размерът на месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от Закона за семейните помощи за деца за родители (осиновители), семейства на роднини или близки и доброволни приемни семейства, при които са настанени деца с трайни увреждания, за 2022 г. за дете с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност е 930 лв. Р. С. има второ дете - К.К. С., родена на 15.07.2022 година /удостоверение за раждане № 1044220583 от 17.07.2022г., издадено въз основа на акт за раждане № 583/17.07.2022г. на община Велико Търново/. Ответникът по иска – жалбоподателят в настоящото производство – баща на малолетния Й. М., работи по трудово правоотношение и реализира месечен доход в размер на минималната работна заплата, който към момента е в размер на 710 лева. Според събраните в хода на първоинстнационното производство доказателства е сключил договор за банков кредит на 21.07.2021г. за сумата от 17000 лв. при месечна вноска в размер на 202, 07 лв. и краен срок за погасяване да 21.11.2027 година. Живее в собствено жилище/нот. акт № 1331, том 7, рег. № 6041, дело № 450/2003г. от 18.09.2003г. на нотариус Д.Р./. Няма данни за влошено здравословно състояние. Предвид установената фактическа обстановка, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 150 СК е основателен. Налице са изменения на обстоятелствата, при които е бил определен досегашния размер на издръжката за малолетния Й. Я. М.. На първо място детето е пораснало, което неминуемо води до увеличаване и на неговите нужди за чисто физическата му издръжка. През 2022/2023 година детето е вече ученик. От друга страна с оглед здравословното състояние детето се нуждае от специфични грижи. Безспорно е, че двамата родители, макар и разделени полагат адекватни грижи. Вярно е че родителят, при който детето живее и комуто е възложено упражняването на родителски права е подпомаган по реда на чл. 8д от ЗСПД И че получавания размер на месечната помощ е в размер на 930 лв., определена със Закона. От друга страна майката не работи и не реализира трудов договор, а освен това отглежда и второ малолетно дете, за което получава минимална помощ – 255 лв. По отношение на бащата на Й. – жалбоподателя по делото, съдът приема, че е налице изменение в доходите и възможностите, които обуславят даване на по-висок размер на издръжката от досега определения от 120 лв. Последният в никакъв случай не е в състояние да покрие нарасналите нужди на детето. Съобразявайки нуждите на малолетния Й. М. и възможностите на дължащите издръжка родители съдът намира, че следва да определи размер на дължимата за детето издръжка, извън тази която държавата по закон е предвидила като социално подпомагане по чл. 8д ЗСПД, в размер на 400 лв. и същата следва да бъде разпределена между родителите според техните възможности. Следва да бащата да се падне по-големия дял от тази издръжка, а именно в размер на 250 лв. Ето защо съдът приема за основателен и доказан по размер иска по чл. 150 СК до размерът на 250 лв. и в тази част следва да бъде уважен. До този извод след обстоен и пълен анализ на доказателствата е стигнал и районният съд. Неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателят че искът е основателен и доказан само до размера на 200 лв. месечна издръжка. Позоваването на реализиран доход в размер на 930 лв. от страна на ищцата не може да обоснове по-големи нейни възможности. Тази помощ няма характеристиките на издръжка и доход по смисъла на СК. Същата е определена от държавата като месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане и получаването й не предполага намаляване на дължимата от родителя издръжка по чл. 143 от СК. Обстоятелството, че жалбоподателя като родител, при който детето не живее, е осигурил всички необходими условия за отглеждането му във времето, когато детето пребивава при него по време на определения от съда режим на лични контакти, не обоснована определяне на по-нисък размер на издръжката по чл. 143 СК. С оглед изложените по-горе аргументи съдът намира въззивната жалба за неоснователна. В резюме на гореказаното настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е обсъдил подробно исканията и възраженията на страните, както и всички доказателства по делото, относими към спорните обстоятелства, което прави неоснователни оплакванията във въззивната жалба. Решението в обжалваната му част е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Предвид изхода по делото не следва да присъждат разноски в полза на жалбоподателя. Разноски в полза на ответника по жалбата не следва да бъдат присъждани, тъй като в хода на настоящото производство няма направени такива. По отношение на въззиваемата страна от адв. Л. В. е оказана безплатна адвокатска помощ и във въззивното производство. Предвид изхода на делото в настоящата инстанция и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата вр. чл. 7, ал.1, т. 6 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения /действащи към датата на предявяването на иска/ жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на адв. Л. В. възнаграждение в размер на 200 лева. Водим от изложените съображения и на основание на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд