Решение № 601 от 21.3.2018 г. на Софийски градски съд по дело № 8531/2013 г.

Производството е по предявен от „Ф.“ (дружество С ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ, регистрирано в Руската федерация) със седалище •••, •••••••, стая 50, основен държавен регистрационен № 1046303272278, идентификационен данъчен номер/код за регистрация 6382047425/632101001 срещу Н.Р.С., роден на ••• година, паспорт на гражданин на РФ №•••••••, иск с правна квалификация чл. 119, ал. 1 КМЧП за признаване и допускане на изпълнението на територията на Република България на решение от 17.05.2012г. по дело № 2-3179/2012г. на Централния районен съд на гр. Челябинск, с което Н.Р.С., роден на ••• година, паспорт на гражданин на РФ №••••••• е осъден да заплати на „Ф.“ (дружество С ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ, регистрирано в Руската федерация) със седалище •••, •••••••, стая 50, основен държавен регистрационен № 1046303272278, идентификационен данъчен номер/код за регистрация 6382047425/632101001 сумата от общо 23 528 463 рубли и 63 копейки. Ответникът оспорва иска едва в о.с.з. с възражения, че ищецът е прехвърлил вземането си срещу ответника на трето лице. По искането за признаване и допускане на изпълнението на чуждестранното решение в тежест на ищеца е да докаже, че е налице влязло в сила чуждестранно решение, чието признаване и допускане се иска; че на ответника е бил връчен препис от исковата молба, страните са били редовно призовани за съдебното заседание пред органа, постановил чуждестранното решение. В тежест на ответника по молбата е да докаже, ако твърди, че между страните по настоящото дело и чуждестранното решение на същото основание и за същото искане има влязло в сила решение на български съд; между същите страни, на същото основание и за същото искане има висящ процес пред български съд, образуван преди делото, решението по което се иска да бъде признато и изпълнението му допуснато; причините, поради които не е можел да се позове на нарушения по връчване на препис от исковата молба и призоваването му при постановяване на чуждестранното решение; обстоятелството, че е налице погасяване на задължението по чуждестранното решение, настъпило след влизане в сила на последното. Представените от ищеца доказателства удостоверяват по реда на чл. 119, ал. 2 КМЧП и изискванията на чл. 48-52 от Д оговора между РБ и СССР за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела съдържанието на решението на чуждестранния съд и влизането му в сила на 13.08.2012г. Ответникът не е ангажирал доказателства, които да опровергават удостоверяването от чуждестранния съд за влизане на процесното решение в сила, както и не прави възражение, че решението не му е връчено по надлежния ред. Ответникът не навежда и възражения от характера на допустимите съгласно чл. 121, ал. 2 КМЧП. Обстоятелството, че ищецът е прехвърлил вземането си на трето лице не обуславя недопустимост на производството, а не доказва и погасяване на вземането. В случая е приложима и нормата на чл. 226 ГПК, вр. чл. 29 КМЧП. От представеното по делото арбитражно решение, с което е обявен банкрут на ответника също не се доказва погасяване на вземането, като няма данни решението да е влязло в сила. Други възражения срещу предявения иск не са изложени от ответника, поради което и при наличие на предпоставките на чл. 117 КМЧП искът подлежи на уважаване, което предпоставя основателност и на претенцията на ищеца за присъждане по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК на разноските, които е направил за исковото производство по чл. 119, ал. 1 КМЧП, претендирани съобразно представен списък – от 318 лева общо за превод. Така мотивиран, Софийски градски съд