Решение № 681 от 15.12.2023 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 590/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК С Решение № 78/28.04.2023 г., постановено по гр.д. № 368/2022 г. по описа на РС – П. са отхвърлени като неоснователни предявените от Д. В. О. и Г. В. Н. субективно съединени искове с правно основание чл. 30 от ЗН за намаляване на завещателното разпореждане в полза на А. П. Г., извършено от Б. Т. Т., починала на.......... г., със саморъчно завещание от 22.11.2017 година, обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 09.12.2021 година на нотариус Д. А., рег. № 130 при НК на РБ. Срещу решението е подадена въззивна жалба в срока по чл. 259 ГПК от Д. В. О. и Г. В. Н.. Излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Възразява се, че районният съд не е обсъдил всички правнорелевантни факти, не е извършил цялостна съпоставка на доказателствения материал, както и че е допуснал нарушение при тълкуване на приложимите разпоредби в резултат, на което се сочи, че е достигнал до необосновани изводи. Навежда оплаквания, че липсва задълбочен анализ на материалноправните норми на чл. 30, ал. 2 и чл. 64 от ЗН. Намира, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради нарушаване на правото на защита на ищците. Смята се, че не е налице приемане на наследството, когато са извършени действия по обикновено управление на наследството. Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се уважат предявените искове. Претендира направените пред двете инстанции разноски. Въззиваемата страна А. П. Г. не е депозирала отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК. В открито съдебно заседание чрез процесуалните си представители оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното: Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт. Първоинстанционният съд е сезиран със субективно съединени искове с правно основание чл. 30 ЗН, предявени от Д. О. и Г. Н., в качеството на наследници, за намаляване на извършено в полза на ответника А. Г. завещателно разпореждане по отношение на недвижим имот и за възстановяване на запазената им част от наследството на тяхната майка Б. Т.. Ищците посочват, че са приели наследството по опис, като се позовават на Определение № 76/17.02.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 18/2022 г. по описа на РС – П.. В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба, ответникът А. Г. оспорва предявените искове. Навежда доводи, че ищците са приели мълчаливо наследството чрез разпореждане с лек автомобил, който е притежавала тяхната майка, което е довело до невъзможността за последващо приемане на наследството по опис, както и че не са посочили пред съда всички активи на наследодателката. Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на правомощията си при извършената въззивна проверка на обжалваното решение, съдът намира същото за валидно и допустимо, а по същество за правилно, като изцяло споделя правните изводи, направени от първоинстанционния съд и на основание чл. 272 от ГПК препраща към неговите мотиви. Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Правото на възстановяване на запазена част е имуществено право, представляващо призната и гарантирана от закона възможност на наследника с право на запазена част (арг. чл. 30, вр. чл. 28 ЗН), да иска от съда да бъдат намалени завещателните и дарствени разпореждания на наследодателя в полза на други лица до размер, с който напълно се удовлетворява неговата запазена част. Съгласно чл. 30, ал. 2 ЗН, когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/04.02.2005 г. по т. д. № 1/2005 г. на ОСГК на ВКС, наследници по закон по чл. 30, ал. 2 ЗН трябва да се разбират наследниците, които в конкретния случай са призовани да наследяват, а не всички лица по чл. 5 - 10 ЗН. В случая не е спорно, а и е видно от удостоверението за наследници с изх. № 94 00-2419/1/ от 08.12.2021 г., издадено от Община С., че Б. Т. Т. е починала на........ г. и е оставила за свои наследници по закон на основание на чл. 5, ал. 1 ЗН Д. О. и Г. Н., които наследяват при равни права от имуществото на наследодателя. Съгласно ТР № 3 от 19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г. на ВКС, ОСГК приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване. Спорният между страните въпрос е: ”Представлява ли извършеното от ищците разпореждане с част от имуществото на наследодателя им, конклудентни действия, от които несъмнено се предполага намерението за приемане на наследството или същите представляват действия на управление на наследственото имущество по смисъла на чл. 58 от ЗН?”. От материалите по делото се установява, че наследниците по закон на починалата Б. Т. преди да приемат наследството по опис, което с Определение № 76/17.02.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 18/2022 г. по описа на РС – П. е вписано в особената книга на съда, Д. О. и Г. Н. са се разпоредили с част от имуществото, собственост на техния наследодател, а именно с лек автомобил, марка „Р.”, продавайки го на Л. Д.. При положение, че правото на наследяване е вече упражнено чрез мълчаливо приемане, последващото изрично приемане е нищожно поради невъзможен предмет. Трайно установената съдебна практика изисква действията по т. нар. мълчаливо приемане на наследство да са недвусмислени, така че да водят до единствен извод за намерение за приемане на наследството /ППВС № 4/64 г., т. 14/. Тези фактически или правни действия на наследника могат да са различни по вид и във всеки конкретен случай съдът извършва преценка дали са израз на волята на наследника да приеме наследството /така: решение № 395 от 04.11.2010 г. по гр. д. № 309/2010 г. и решение № 535 от 02.09.2011 г. по гр. д. № 92/2010 г. на ВКС, второ г. о./. Същевременно, в практиката се извършва разграничаване между действията по мълчаливо приемане на наследството от действията по временно управление на чуждо имущество и действията по обикновено управление на наследствените имоти, целящи запазването им. Приемането на наследството следва да се изрази в активни действия, които водят до промяна в наследственото имущество - прехвърляне, изменение, ограничаване, погасяване или прекратяване на права и задължения на наследодателя. В този смисъл са решение № 429/22.04.1991 г. по гр. д. № 227/1991 г. на І г. о. на ВС, решение № 17/19.01.1994 г. по гр. д. № 594/1993 г. на І г. о. на ВС, както и горепосоченото решение № 535 от 02.09.2011 г. по гр. д. № 92/2010 г. на ІІ г. о. на ВКС. При мълчаливо приемане на наследството не е налице материалноправна легитимация по иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, тъй като не се е осъществила предпоставката наследството да е прието по опис / Решение № 10 от 8.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2260/2021 г., II г. о., ГК/. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че прехвърляйки собствеността на лекия автомобил на трето лице, недвусмислено се приема, че наследниците - ищци са имали намерението за мълчаливо приемане на наследството. Реализираната продажба на 19.01.2022 г. представлява действие на разпореждане с наследствената маса, което води до намаляване на чистия актив на наследството, а не действие на управление на наследственото имущество. На следващо място, видно от събраните от районния съд писмени и гласни доказателства, безспорно установено е, че наследниците са знаели, че техният наследодател притежава МПС и две банкови сметки, които видно от Определение № 76/17.02.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 18/2022 г. по описа на РС – П. не са били включени в извършения опис. От което следва безспорният факт, че цялото наследство не е било надлежно прието по опис, тъй като не е извършен такъв на всички наследствени имущества, а само на част от тях, поради което съгласно чл. 64 от ЗН ищците губят изгодите, които са свързани с едно евентуално приемане на наследството по опис, включително правото да искат възстановяване на съответната запазена част. Наред с това, при формиране на наследствената маса по чл. 31 от ЗН следва да бъде включено цялото притежавано имущество от наследодателя към момента на смъртта, което дори и да не е било неописано, не би загубило своя наследствен характер. Поради което ищците нямат възможност да се възползват от изгодите при евентуално приемане на наследството по опис, което фактически се приравнява на пълна липса на приемане на наследството по опис. Ответникът се явява трето лице, което не е наследник, и тъй като съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗН, когато двамата наследници, чиято запазена част е накърнена /на каквато хипотеза се позовават двамата ищци/, упражняват това тяхно право спрямо лице, което не е наследник по закон /какъвто е ответникът/, необходимо е те да са приели наследството по опис. Следователно в процесния случай Д. О. и Г. Н. не могат да се ползват от изгодите на едно евентуално и твърдяно от тях приемане на наследството по опис, тъй като не е бил извършен такъв на всички имущества на наследодателя им, поради което наследството не е било прието по опис от тях двамата. Още повече, че приемането на наследството по опис се явява елемент от основанието за възникване на правото да се иска възстановяване на запазена част спрямо лице, което не е призовано към наследяване, какъвто е процесния случай. Следователно, след като не са посочени и описани абсолютно всички известни и налични имущества на наследодателя, ищците са загубили изгодите на приемането по опис - тоест не са приели наследството по опис и съответно са загубили възможността да искат възстановяване на запазена част, поради което за тях не е налице активна материалноправна легитимация по иска с правно основание чл. 30 от ЗН. Въз основа на изложеното, решението на първоинстанционния съд, постановено в този смисъл е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемата страна – ответник следва да бъдат присъдени претендираните и доказани разноски за въззивната инстанция в размер на 1200 лв. за адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, съдът