Решение № 9426 от 18.3.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 535/2025 г.

Производство е по реда на чл.145-178 АПК, вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗУБ.

Образувано е по жалба на А. А. М., [ЛНЧ], роден на [дата]. в [населено място], [държава], [държава], със съдебен адрес [населено място], [улица], безистен, чрез адв. М. Н. от САК, срещу Решение № 12757 от 06.12.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, поради липса на предпоставките по чл.8 и чл. 9 и на основание чл. 75, ал.1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение като постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на закона. Жалбоподателят счита, че анализът на обстановката в [държава] е формален и не кореспондира с личната му бежанска история. Твърди, че административният орган не е съобразил местоживеенето му в [държава] и региона на страната, където да бъде върнат. Оспорва изводите за възможност за вътрешно разселване по смисъла на чл.8, ал.8 и чл.9, ал.5 от ЗУБ и поддържа, че за кандидата вътрешната закрила не е практически достъпна. Визира нарушение на чл.8, ал.2 от Директива 2011/95/ЕС, както и несъобразяване с тълкуването, дадено в решение на СЕС по дело С-465/07. Поддържа, че продължава да се страхува за живота и здравето си при евентуално връщане в [държава], където ситуацията продължава да е опасна за населението поради продължаващата война. Счита, че при евентуалното му връщане в страната на произход може да бъде въвлечен във военния конфликт, както и, че след смяната на властта не било ясно дали няма да възникнат нови зови на конфликти. Поддържа, че изложеното е основание за предоставяне на статут по чл.9 от ЗУБ, тъй като са налице основателни опасения за живота и сигурността му при евентуално връщане в страната на произход. Напускането на [държава] можело да се тълкува като отклонение от военна служба, наказанието за което можело да доведе до нарушение на чл.3 от ЕКПЧ. Претендира се отмяна на решението.

Ответникът – председател на ДАБ при МС, чрез упълномощения процесуален представител юрк. М. К., оспорва жалбата. Претендира за отхвърляне на оспорването поради липса на основания по чл.8 и чл.9 от ЗУБ.

Представителят на СГП изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд София-град след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите, възраженията и изразените становища на страните, прие за установено следното:

Не е спорно по делото, че А. А. М. е подал молба рег. № УП-6981 от 23.08.2024 г. за предоставяне на международна закрила, когато са попълнени регистрационен лист и Евродак дактилоскопна карта. Личните му данни са установени по реда на чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ.

На проведеното на 11.09.2024 г. интервю кандидатът заявил, че последният му адрес в [държава] бил в провинция Халеб, [населено място]. Родителите му починали през 2016 г. В [държава] останала да живее сестра му, която била женена. В страната на произход не е имал проблеми поради етническа или регилиозна принадлежност, както и с официалните власти, армията или полицията. Лично спрямо него в [държава] не е оказвано насилие. Учил до втори клас, после работил като шивач. Напуснал [държава] заради войната и лошата обстановка там. Нямало сигурност, не било спокойно, имало само проблеми. Искал да напусне [държава] още през 2016 г., но тогава нямал пари. За първи път напуснал [държава] в началото на 2023 г. за [държава]. Останал там един месец, но го върнали в [държава]. За втори път напуснал [държава] през м. юни 2024 г., отново за [държава], където останал месец и половина. Влязъл в [държава] нелегално на 12.08.2024 г. Искал да стигне до [държава], но в София го заловила полицията. В страната на произход срещу него имало донос, че е от въоръжените групировки и е държал оръжие. В [държава] нямало бъдеще за нито едно момче.

Постановено е оспореното Решение № 12757 от 06.12.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на чуждия гражданин на основание чл. 75, ал.1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, поради липса на предпоставките по чл.8 и чл. 9 от ЗУБ. В решението е прието, че за кандидата за закрила не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по ЗУБ съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като изложените от него мотиви не са правно значими за търсената закрила. В представената бежанска история не са открити субективният и обективният елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателно опасение от преследване". Въз основа на изявленията на чужденеца, е формиран извод, че причината за напускането на страната на произход е намирането на по-добър живот, а не търсената закрила. В тази връзка органът е съобразил, че търсещият международна закрила не е имал проблеми, основани на етническата му принадлежност и изповяданата от него религия в страната му по произход, не е имал проблеми с официалните власти, армията и полицията в [държава], никога не е бил задържан, арестуван, съден или осъждан, не е заплашван лично и никога не му е оказвано физическо и/ли психическо насилие в държавата му на произход. Кандидатът не заявявал наличието на конкретно събитие, поради което е избрал да напусне страната си по произход, поради което е формирано заключение, че той е взел решение да напусне [държава] без видима причина, възползвайки се от факта, че в определен период от време на територията на страната му по произход е съществувал вътрешен въоръжен конфликт, характеризиращ се с висока степен на безогледно насилие, че [държава] се намира в неблагоприятно външнополитическо отношение и изпитва трудности със спазването на човешките права.

По-нататък в решението, административният орган е изложил мотиви, че спрямо кандидата не са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, доколкото той не е напуснал страната си на произход поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, не е бил заплашен от унизително отнасяне или наказание, нито са налице данни, че в бъдеще ще бъде изложен на реален риск от въпросните посегателства при евентуално връщане в [държава].

Обсъдени са разширенията, дадени в Решение на Съда на Европейските общности от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 във връзка с приложението на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, във връзка с чл.15, б. „в“ от Директива 2004/83/ЕО, а именно поради заплахи, присъщи на обща ситуация на "въоръжен вътрешен или международен конфликт".

След извършен анализ на информацията за обстановката в [държава], изложена в справка с вх. № ЦУ-1841/23.08.2024 г., изготвена от дирекция „Международна дейност" на ДАБ-МС, както и във връзка с положението в района по местожителство на молителя, разгледано в справка с вх. № ЦУ-1852/27.08.2024 г., органът не е установил разширенията, дадени в решение на Съда на Европейските общности (CEO) от 17 февруари 2009 г. по дело № С-465/07 и решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 30 януари 2014 г. по дело № С-285/12 по тълкуването на чл. 15, б. „в" от Директива 2011/95/ЕС, преценени във връзка с приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

Цитирана е информация от справка с вх. № ЦУ-1841/23.08.2024 г., според която сирийското правителство (режимът на Б. А.) контролира над 60% от общата територия на страната, включително центъра, средиземноморското крайбрежие и южната част. Освен това всички големи градски зони, включително най-големите градове Дамаск, Хомс, Халеб и Хама, са разположени в контролираната от правителството зона. Контролът се осъществявал с помощта на различни вътрешни сили за сигурност, а свързаното с конфликт насилие било спорадично. Същевременно, чрез партньорските си неправителствени организации Върховният комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) предоставял правни услуги на вътрешно разселени лица, завърнали се бежанци и приемни общности, както и на търсещи закрила лица и бежанци.

След извършен анализ на информацията за обстановката в [държава], изложена в справка с вх. № ЦУ-1852/27.08.2024 г. не са установени разширенията, дадени в тълкувателно решение на Съда на Европейските общности (CEO) от 17 февруари 2009 г. по дело № С-465/07 и тълкувателно решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 30 януари 2014 г. по дело № С-285/12 по тълкуването на чл. 15, б. „в" от Директива 2011/95/ЕС.

Според справка с вх. № ЦУ-1852/27.08.2024 г. провинция Халеб (изписвана и позната и като Алепо) се намира в северната част на [държава], граничи с провинциите Идлиб на запад, Хама на юг и Ракка на изток и споделя международна граница с [държава]. В административно отношение Халеб е разделена на осем окръга: Д. С., Африн, Азаз, А. Б., Манбидж, Джарабулус, Айн ал А. (Кобане) и А. С.. През периода 1 август 2022 г. - 28 юли 2023 г. в провинция Халеб е имало 2735 инцидента със сигурността, регистрирани от ACLED, от които 551 са "битки", 1717 са "насилие с експлозиви/дистанционно насилие", а 467 инцидента са "насилие срещу цивилни". Инциденти със сигурността са регистрирани във всички окръзи на провинцията, като най- голям брой са документирани в Д. С. (901, 19 от които "насилие срещу цивилни"), Азаз (646, 57 от които "насилие срещу цивилни") и Африн (515, 261 от които "насилие срещу цивилни"), а най-малко инциденти (6, три от които "насилие срещу цивилни") са регистрирани в окръг А. С.. Халеб регистрира най-голям брой инциденти със сигурността от всички провинции в [държава], като в периода 1 август - 30 ноември 2023 г. 1 077 от общо 4 381 инцидента със сигурността, докладвани в [държава], са станали в Халеб, което представлява средно 62 инцидента със сигурността на седмица.

От цитираната информация в посочените справки е обоснован извод, че в момента не е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на територията на цялата страна, по смисъла заложен в международното право, при който безогледното насилие в страната достига до такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че молителят поради самият факт на пребиваване, е изложен на реална опасност да претърпи лични заплахи. Въпреки оценяването на положението в някой части на страната като несигурно и напрегнато, не следвало насилието във всички части на държавата да се определя като безогледно. Атаките от страна на действащите в някои райони опозиционни групировки били спорадични актове на насилие и като такива не следвало да се оценяват като въоръжен конфликт. Инцидентите в страната имали определени цели, като например нападения над специфични военни обекти, но не били в състояние да предизвикат масов ефект. В редица райони, области, областни центрове и територии, цялостната обстановка запазвала относителна сигурност. В тази връзка органът е посочил, че сирийското правителство и сирийските демократични сили, посредством различни техни многочислени, добре функциониращи и структурирани сили за сигурност, контролират почти цялата част на страната, като този контрол не е с временен, а с постоянен характер и се характеризира с устойчивост и ефикасност. Съществуващото на места насилие не било безогледно и чужденецът може да се ползва от вътрешна закрила от държавата си на произход на части от територията, на която ситуацията е относително стабилна. В конкретния случай липсвал добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата. За да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в [държава] следвало да е изключително, каквото видно от цитираната информация за обстановката там то не е. Същевременно, от информацията за района на местожителство на чуждия гражданин ставало ясно, че въпреки наличието на нестабилност по отношение на сигурността в части от обл. Халеб, нивото на безогледно насилие в конкретното населено място не е изключително.

Решаващият орган е съобразил обстоятелството, че според заявленията на кандидата, в селото на молителя се намират членове на семейството му и негови близки, като по думите му причината той да напусне района и страната, е мотивирана основно с проблеми от финансов характер и трудно преживяване. Ако действително близките на чуждия гражданин, в страната им по произход и по-специално в населеното им място по обичайно пребиваване, са се сблъсквали с каквито и да е проблеми или е имало заплаха или риск за живота и сигурността им, то те несъмнено биха избрали да напуснат незабавно даденото място, независимо дали разполагат с финансова възможност да организират нелегално напускане на страната и колкото и да е труден маршрута, по който биха преминали. Въпреки това същите продължавали да пребивават на същото място, като единствено молителят е бил избран да продължи пътя си, достигайки територията на Европа. В изложения смисъл следвало да се приеме, че оставането в [държава] на близките на молителя обосновава по безспорен начин ниската вероятност те да бъдат изложени на реална опасност от тежки посегателства.

Формиран е извод, че за А. А. М. съществува алтернативна възможността да се завърне в мястото и района му на постоянно местожителство, както и да се установи в множество от зоните на страната, в които не е налице безогледно насилие, вкл. най-големите градове Дамаск, Хомс и Халеб, или в контролираните от кюрдските сили големи части от провинциите Д. А., Ракка, Хасака и части от провинция Халеб. Във връзка с възможността за вътрешно разселване е съобразена информацията от справка с вх. № ЦУ-1841/23.08.2024 г., че чрез партньорските си неправителствени организации ВКБООН предоставя правни услуги на вътрешно разселени лица, завърнали се бежанци и приемни общности, както и на търсещи закрила лица и бежанци. Целта на правната помощ е предоставяне на подкрепа в четири правни/защитни тематични области: документиране на жизненоважни събития като раждания, бракове, разводи и смъртни случаи; получаване на документи за лично гражданско състояние, включително, но не само, лични карти, семейни книжки и извлечения по гражданско състояние; свързани със закрила рискове, пред които са изправени жените и децата, включително попечителство, издръжка, наследяване и случаи на домашно насилие; права върху жилище, земя и собственост, включително получаване на изгубени или повредени документи, доказателство за собственост и удостоверяване на транзакции. Документите за самоличност, удостоверенията за раждане и документите, свързани с жизненоважни събития, са от съществено значение за ползването на основни права като свобода на движение, достъп до училища и болници и достъп до карти, необходими за получаване на субсидирани дажби и артикули.

Във връзка с горното органът е обосновал извод, че в почти всички части на държавата по произход, в които не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, същият може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно, да се очаква да се установи там, което е основание за отказване на статут по чл. 9, ал. 5 от ЗУБ. Формирано е заключение, че кандидатът за закрила би могъл да достигне, да живее и води относително спокоен живот в една от посочените зони, съобразно личното му желание, или по съображения от религиозен и/или етнически характер, или друг характер, при което завръщане молителят не би се сблъскал с неблагоприятни последици, релевантни към основанията по ЗУБ. С оглед на изложеното в решението е прието, че за молителя не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

Посочено е общо в решението, че за молителя липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, тъй като не е заявил член на семейството му да има предоставена международна закрила в [държава]. За него не били налице условията за хуманитарен статут по други хуманитарни причини (чл. 9, ал. 8 от ЗУБ), тъй като не се позовавал на причини от хуманитарен характер.

А. С. София – град, І отделение, 69 състав, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност и съобразявайки доводите на страните, приема от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата: Оспореното решение е връчено на на 31.12.2024 г. Жалбата е подадена чрез административния орган на 10.01.2025 г. - в срока по чл.84, ал.3 от ЗУБ, от надлежна страна по смисъла на чл.147, ал.1 АПК и срещу подлежащ на оспорване акт съгласно чл.84, ал.3 ЗУБ, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

При служебната проверка по чл.168 АПК съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган по чл.75, ал.1, вр. чл.48, ал.1, т.1 ЗУБ и в установената форма. Производство по чл.68, ал.1, т.1 ЗУБ е образувано във връзка с подадена от чужденеца първа молба за закрила рег. № УП-6981 от 23.08.2024 г. На проведеното интервю на молителя е предоставена възможност за посочване на причините, поради които е напуснал и не желае да се завърне в страната си на произход. Противно на твърдяното в жалбата, в хода на административното производство липсват данни за допуснати съществени процесуални нарушения – такива, които съществено са накърнили правото на защита на засегнатото лице или ако не бяха допуснати, органът би постановил решение в противен смисъл. Изложеното определя спора като материалноправен относно наличие на основания за предоставяне на международна закрила по чл.8 и чл.9 ЗУБ въз основа на елементите от личната бежанска история на кандидата, обсъдени съобразно актуалната ситуация в страната му на произход.

Административният орган е изследвал всички основания за преследване по причините, посочени в чл.8, ал.1 ЗУБ – основателни опасения от преследване по причини на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, във връзка с легалното определение за преследване по чл.8, ал.4 ЗУБ - нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, както и липсата на конкретни действия на лично преследване по примерното изброяване на чл.8, ал.5 ЗУБ. Въз основа на посоченото от молителя в интервюто правилно и обосновано решаващият орган е приел, че по отношение на него не се установяват основателни опасения от преследване по причините, посочени в чл.8, ал.1 ЗУБ, не са извършени конкретни, лични действия на преследване по смисъла на чл.8, ал.4 ЗУБ и на неизчерпателното изброяване по чл.8, ал.5 ЗУБ.

Административният орган правилно е приел, че кандидатът не е навел твърдения, че е бил подложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, нито е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, по смисъла на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.

За да отрече приложението на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ и въз основа на информация в Справки вх. № ЦУ-1841 от 23.08.2024 г. и вх. № ЦУ-1852 от 23.08.2024 г. на Дирекция „Международна дейност" на ДАБ при МС, административният орган е приел, че по отношение на кандидата не се установяват разширенията, дадени в Решение на СЕО от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07, тъй като общата ситуация в [държава] не можело да се определи като "въоръжен вътрешен или международен конфликт". В допълнение председателят на ДАБ е посочил, че съгласно чл. 8, ал. 8 и чл. 9, ал. 5 от ЗУБ закрила може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществуват основания за страх от преследване, нито реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила там. Съдът приема, че в тази му част, по приложението на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, решението е материалноправно незаконосъобразно, тъй като в нарушение на чл.75, ал.2 от ЗУБ не са преценени всички относими факти, свързани с държавата на произход на кандидата към момента на постановяване на оспореното решение.

С разпореждане за насрочване от 20.01.2025 г. и на основание чл.155 от ГПК съдът е указал на страните, че относно държавата на произход на кандидата ще ползва общоизвестни източници. Релевантна информация относно държавата на произход на кандидата по смисъла на чл.4, пар.3, б. „а“ от Директива 2011/95/ЕС се открива в следните официални източници:

1. Информация от HRW – Human Rights Watch (Автор) в Световен доклад за 2025 – [държава] от 16 януари 2025 г., според която: „Правителството на Б. ал-А. беше свалено на 8 декември 2024 г. от коалиция от въоръжени опозиционни групи, отбелязвайки края на над 50-годишното управление на партията БААС в [държава]. Докато опозиционните групи завзеха градове, те освободиха затворници в сирийски затвори и центрове за задържане, а местни и международни журналисти посетиха бивши места за задържане и места на масови гробове и други зверства, предоставяйки нова възможност за поемане на отговорност.

Недържавни въоръжени групировки в [държава], включително Hay'et Tahrir al-Sham (HTS) и фракции на Сирийската национална армия (SNA), които започнаха офанзивата на 27 ноември, която свали сирийското правителство след 12-дневна офанзива, бяха също отговорни за нарушения на човешките права и военни престъпления.

През 2024 г. сирийците претърпяха малтретиране и трудности поради продължаващия конфликт, влошените икономически условия и общата несигурност. Р. и [държава] продължиха да предоставят военна и финансова подкрепа на сирийското правителство до неговото падане, докато Съединените щати подкрепят ръководените от кюрдите Сирийски демократични сили ( SDF ) в североизточна [държава], а Турция подкрепя Сирийската национална армия ( SNA ). Израел извърши въздушни удари над Сирия през 2024 г., а след 8 декември започна удари, които унищожиха сирийската военна инфраструктура в цялата страна и разшириха военната си окупация на сирийска територия по южния склон на планината Хермон.

Въпреки че условията в Сирия остават неподходящи за безопасно и достойно връщане на сирийски бежанци, живеещи в чужбина, страните, приемащи бежанци, Турция и Ливан депортираха бързо хиляди сирийци обратно в Сирия, а разказът за връщането на сирийски бежанци се засили в европейските страни, много от които спряха обработката на сирийски молби за убежище след 8 декември.

Северозападна Сирия:

На 27 ноември ислямистката въоръжена групировка Hay'at Tahrir al-Sham (HTS), заедно с фракции на подкрепяната от Турция Сирийска национална армия (SNA), започнаха нова офанзива в Сирия от базата си в провинция Идлиб, като свалиха сирийското правителство на 8 декември след 12-дневна военна кампания.

През последните години северозападна Сирия е дом на повече от 4, 1 милиона души, поне половината от които са били разселени поне веднъж от началото на конфликта. Преди падането на правителството на А. през декември хората в тези райони бяха ефективно в капан, нямаха ресурси за преместване, не можеха да потърсят убежище в Турция и се страхуваха от отмъщение или преследване на правителството, ако се опитат да се преместят в държани от правителството райони.

В Идлиб и западно Алепо незаконните атаки от сирийски и руски военни сили продължиха през 2024 г. и до падането на правителството на А., убивайки цивилни и нанасяйки щети на критична гражданска инфраструктура. През февруари, предизвикани от съобщения за изтезания от страна на HTS, избухнаха големи протести в Идлиб с искане за освобождаване на задържаните, управление и социално-икономически реформи и отстраняване на лидера на HTS А. М. ал-Джулани (известен също като А. ал-Шараа). Септемврийският доклад на COI документира незаконното лишаване от свобода, изтезания и малтретиране, екзекуции и смърт при задържане от HTS.

Окупирана от Турция Северна Сирия:

В окупираните от Турция територии в Северна Сирия фракциите на SNA и Военната полиция, сила, създадена от базираното в Турция Временно сирийско правителство (SIG) за ограничаване на злоупотребите, подложиха десетки хора на произволни арести, насилствени изчезвания, изтезания и малтретиране, сексуално насилие и несправедливи военни процеси, всички безнаказано. Фракциите на SNA продължиха да нарушават правата на жилища, земя и собственост на цивилни, включително чрез насилствено изземване на домове, земи и предприятия. А стотици хиляди сирийци, които напуснаха домовете си по време и след последователните военни операции на Турция в региона, останаха разселени и лишени от собственост. През 2024 г. SNA подписа план за действие с ООН за предотвратяване на набирането на деца.

След падането на правителството на А. през декември, SNA с подкрепата на Турция започна военна кампания срещу водените от кюрдите Сирийски демократични сили (SDF) в Северна Сирия, прогонвайки SDF от райони на провинция Алепо, включително Манбидж, и по това време на писане, заплашваха да завземат допълнителна територия. Боевете накараха над 100 000 души, предимно кюрди, да избягат на североизток, където се сблъскаха с тежки хуманитарни условия.

Североизточна Сирия:

През 2024 г., според септемврийския доклад на COI, Сирийските демократични сили (SDF) продължават да задържат политически активисти. SDF и свързаните с тях групи продължиха да набират деца за военни цели, въпреки ангажиментите за прекратяване на тази практика. Вълненията в източната провинция Дейр ал Зор се засилиха, като SDF провеждаха акции за сигурност, които доведоха до цивилни жертви. Турските въздушни удари бяха насочени срещу цивилни съоръжения в северозападната част, излагайки на риск поминъка и прекъсвайки общностите от електричество, медицински грижи и други основни услуги.

Регионалните сили за сигурност на SDF и Asayish продължиха произволно да задържат приблизително 44 000 заподозрени от ISIS (Ислямска държава) и членове на техните семейства от Сирия и близо 60 други страни в унизителни условия в лагерите Ал-Хол и Родж. Автономната администрация на Северна и Източна Сирия (AANES), гражданското крило на SDF, прие закон през юли, позволяващ повторно разглеждане на затворници, осъдени преди това по твърде широки закони за борба с тероризма в неправилни процеси.

Окупираните от Израел Голански възвишения:

През 2024 г. Израел продължи да нарушава закона за окупация в сирийските Голански възвишения, които той окупира от 1967 г., блокирайки връщането на десетки хиляди сирийци, които по това време са напуснали домовете си в други части на Сирия. Израелският план от 2021 г. да удвои населението на заселниците в сирийските Голански възвишения до 2027 г. е в ход. Според заместник-върховния комисар на ООН за правата на човека през март това разширяване, съчетано с одобрени търговски дейности за експлоатация на природни ресурси, заплашва допълнително да ограничи достъпа на сирийското население до земя и вода.

На 27 юли, на фона на регионалното напрежение, породено от войната на Израел срещу Газа, ракетна атака срещу футболно игрище в [населено място], най-голямата от четирите останали общности на сирийски друз в Голанските възвишения, уби 12 души, предимно деца. Израел твърди, че Хизбула е отговорна, но Хизбула отрече да е извършила атаката. През декември 2024 г. израелските сили превзеха допълнителна територия по южния склон на планината Хермон с обявената цел да създадат „буферна зона“. Израелските сили нанесоха множество удари срещу сирийско военно оборудване и инфраструктура.

Икономическа криза и пречки пред хуманитарната помощ:

През 2024 г. над 90 процента от сирийците са живели под прага на бедността. Приблизително 12, 9 милиона души - повече от половината от населението - се борят за достъп до достатъчно качествена храна, а най-малко 16, 7 милиона сирийци се нуждаят от хуманитарна помощ, което отбелязва девет процента увеличение спрямо предходната година. И все пак хуманитарното финансиране за Сирия падна до най-ниските си нива през последните години.

Повече от 12 години война унищожи цивилната инфраструктура и услуги в Сирия, засягайки сериозно достъпа до подслон, здравеопазване, електричество, образование, обществен транспорт, вода и канализация. Хората в цялата страна бяха изправени пред трудности поради сериозния недостиг на гориво и растящите цени на храните. Ситуацията се изостри в контролираните от правителството райони от държавните съкращения на социалното осигуряване, често предприемани по произволен начин.

Преди да се разпадне през декември, сирийското правителство продължи да налага строги ограничения върху доставката на хуманитарна помощ в контролираните от правителството райони на Сирия и на други места в страната и да отклонява помощта, за да накаже бивши опозиционни райони. Липсата на достатъчно предпазни мерки в практиките за възлагане на обществени поръчки от агенциите на ООН, предоставящи помощ в Сирия, доведе до сериозен риск от финансиране на злоупотребяващи субекти.

Комплексните и широкообхватни санкции, наложени от Съединените щати, Обединеното кралство, Европейския съюз и други на сирийското правителство, длъжностни лица и свързани лица, възпрепятстваха принципното и безпристрастно предоставяне на хуманитарна помощ на общности в нужда и възстановяването на критична инфраструктура, като здравни и санитарни съоръжения.

Б. и вътрешно разселени лица:

Разселването остава една от най-страшните и продължителни последици от войната. От началото на въоръжения конфликт през 2011 г. 12, 3 милиона са били принудени да напуснат страната, според Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси (OCHA), като 6, 7 милиона в момента са вътрешно разселени в цялата страна.

След падането на правителството на А. през декември 2024 г. много европейски държави обявиха, че спират обработването на сирийски молби за убежище. На фона на антибежански настроения, T урция, която е домакин на близо 3, 3 милиона сирийски бежанци, депортира или притисна по друг начин хиляди да напуснат страната в Северна Сирия през 2024 г., включително в Т. А., отдалечен район, окупиран от Турция, където цари беззаконие и хуманитарни условията са ужасни.

Сирийски бежанци, опитващи се да стигнат до Европа от Ливан, са били прихванати и експулсирани обратно от ливанските и кипърските власти, като много от тях са върнати насила в Сирия от ливанската армия. Ливан е домакин на над 1, 5 милиона сирийски бежанци. Иракските власти в Багдад и Е. също така произволно задържаха и депортираха сирийци в Дамаск и в части от Североизточна Сирия под контрола на ръководените от кюрдите сили.

Права на жените и момичетата: Конфликтът в Сирия изостри неравенството между половете, излагайки жените и момичетата на нарастващо насилие, разселване и дискриминационни закони, ограничаващи правата им. Много жени, глави на домакинства, се борят да регистрират ражданията на децата си, повишавайки риска от липса на гражданство и ограничавайки достъпа до образование и здравеопазване.

Международни усилия за отчетност: Въпреки заповедта на МС от 2023 г. за спиране на спонсорираните от държавата изтезания, правителството на А. не показа никакви признаци за спиране на злоупотребите си или за търсене на отговорност от някого през 2024 г. Бившето правителство не успя да уведоми семействата за смъртта на задържани, да предостави важна информация за обстоятелствата и причините за смърт, разкриване на гробни места или връщане на останки, като някои семейства разбират години след факта.

2. Статия за ситуацията със сигурността след падането на президента А. и опасностите за потенциалните завръщащи се в Сирия от 14 януари 2025 с автор TNH – The New Humanitarian (бивш IRIN News) със заглавие: „Сирия все още не е в безопасност: бежанците се нуждаят от защита. Политиките трябва да дават приоритет на безопасността, доброволността и устойчивостта преди всичко“.

Според статията: „Улиците на Сирия избухнаха в празнуване на 8 декември 2024 г. Знамена се вдигнаха, гласове пееха и колективна надежда изпълни въздуха. За първи път от повече от 50 години управлението на семейство А. приключи и след 13 години революция сирийците най-накрая можеха да мечтаят за свобода.

Но преждевременното обявяване на Сирия за „безопасна“ – както много европейски държави вече направиха – пренебрегва текущите рискове и оказва натиск върху бежанците да се върнат принудително, нарушавайки принципа на забрана за връщане. Да, диктаторът си отиде, но остатъците от хаос остават и множество въоръжени групи все още са активни на място. Нещо повече, регионалните и глобалните сили се състезават да контролират какво ще се случи след това, което допринася за нестабилността.

Като сирийски бежанец краят на режима на А. беше дълбоко личен. Това беше кулминацията на години на саможертва и устойчивост – победа, изкована чрез болка и непоколебимо предизвикателство. Изображенията на ликуване бяха свидетелство за нашата борба и напомняне, че надеждата, дори и в най-мрачните времена, може да надделее.

И все пак, наред с радостта, не можех да не изпитам чувство на безпокойство. Сирия, макар и свободна, наистина ли е безопасна за своите хора – особено за тези като мен, които избягаха от война и преследване? Въпреки, че имах късмета да получа канадско гражданство и чувство за сигурност в новия си дом, тревогата ми е още по-голяма за онези, които все още се ориентират в процеса на получаване на бежански статут или кандидатстват за убежище, след като са преживели невъобразими борби за достигане на безопасност. Ако аз, като човек с гражданство, се чувствам разтревожен от ситуацията, мога само да си представя страха и несигурността, пред които са изправени онези, които все още не са намерили постоянен дом.

Тъй като страни като Обединеното кралство, Австрия, Франция, Гърция и Германия бързат да обявят Сирия за „безопасна“ страна и обявяват планове за спиране на обработката на молби за убежище за сирийци, знаците не са добри. Всеки, който търси международна закрила, трябва да получи индивидуална оценка на молбата си за убежище по същество и в съответствие с процесуалните гаранции. Общите забрани за нови молби за убежище от Сирия пренебрегват сложните реалности на място и рискуват да нарушат международните задължения съгласно Конвенцията за бежанците. Вълнението от освобождението не трябва да ни заслепява за крехкото и несигурно състояние, в което Сирия остава днес.

Все още е несигурно. Все още е опасно. Настоящият пейзаж на Сирия е помрачен от присъствието на множество въоръжени фракции, борещи се за контрол. Hayat Tahrir al - Sham ( HTS ) доминира на северозапад, докато Южните бунтовнически сили, известни като силите Daraa, държат власт на юг. На североизток, наричан от кюрдите Рожава, Сирийските демократични сили поддържат власт.

Тези групи – заедно с по-малките милиции и останките от силите на бившия режим – представляват значителни рискове за цивилните. Докато активните боеве са намалели в някои райони, локализираните сблъсъци и насилие продължават. Около 1, 1 милиона души бяха принудени да напуснат домовете си поради ескалацията на боевете през ноември и началото на декември, а над 600 000 остават разселени.

Конвенцията за бежанците съдържа клауза за прекратяване, за да се определи кога бежанците вече не могат да се нуждаят от международна закрила, когато обстоятелствата, които са ги накарали да бъдат бежанец, „престанат да съществуват“. Насоките на Агенцията на ООН за бежанците (ВКБООН) предвиждат, че обстоятелствата трябва да бъдат основни и трайни. В тази нестабилна среда как може някоя държава уверено да обяви Сирия за безопасна? Комисарят на Съвета на Европа по правата на човека наскоро предупреди срещу прибързаното връщане на бежанци, като подчерта, че държавите трябва да избягват да правят общо предположение, че Сирия вече е в безопасност и вместо това да вземат „внимателни решения, основани на доказателства“. Популистката реторика засенчва смислени дискусии с нереалистични призиви за масово завръщане, които поддържат вредни, дехуманизиращи стереотипи за бежанците.

За много сирийци перспективата да се върнат у дома предизвиква смесица от радост и безпокойство. Копнежът да видиш познати улици и да се свържеш отново с любимите хора е смекчен от суровата реалност на продължаващата нестабилност и несигурност.

Освен това обстоятелствата на всеки бежанец са индивидуални. За някои завръщането у дома може да е възможно в бъдеще. За други си остава далечна мечта. Има и такива, които могат да изберат да не се върнат. Семейства, които са изградили отново живота си в чужбина – изпращайки децата си на училище и допринасяйки за новите си общности – са изправени пред труден избор, когато са изправени пред политики, насочени към принудителното им завръщане.

Да вземем например Германия, където почти милион сирийци са създали нова глава от живота си. Около 210 000 сирийци са заети на работни места, осигуряващи социални осигуровки, 200 000 сирийски деца посещават германски училища, а 160 000 са получили германско гражданство. Тези цифри разказват история за интеграция и принос, далеч от редуктивните разкази, използвани за оправдаване на дебатите за репатриране.

От решаващо значение е да се признае, че въпреки, че много сирийци са нетърпеливи да допринесат за възстановяването на Сирия, пътят към устойчиво възстановяване далеч не е сигурен. Възстановяването на Сирия изисква стабилност, сигурност и международна подкрепа – всички те в момента липсват. Преждевременното завръщане рискува да подкопае тези усилия и да създаде нови цикли на разселване.

Страните, приемащи големи сирийски диаспори на Запад, имат уникална отговорност: те трябва да балансират подкрепата за бежанците, които желаят да се завърнат доброволно, с гарантирането на правата и безопасността на онези, които не могат или не искат да се върнат. Тази отговорност трябва да включва три ключови роли: ръководене на усилията за възстановяване на Сирия, създаване на пътища за доброволно завръщане и укрепване на сирийските общности, които вече са жизненоважни части от техните общества. Това изисква нюансирани, далновидни политики, а не популистки звукозаписи.

Международната общност трябва да стои с нас, а не да ни изоставя при първите признаци на напредък. Принуждаването на бежанците да се върнат при сегашните променливи обстоятелства е не само опасно, но и морално неоправдано и нарушение на международното право.

Като сирийци, ние мечтаем за родина, която е мирна и справедлива за всички нейни граждани. Докато дойде този ден, международната общност трябва да стои с нас, а не да ни изоставя при първите признаци на напредък. Бежанците не са тежест; ние сме оцелели и сътрудници, заслужаващи достойнство и уважение. Политиките трябва да дават приоритет на безопасността, доброволността и устойчивостта преди всичко.

На държавите, които обсъждат тези политики, питам: Сирия може да е свободна, но наистина ли е безопасна? Обявяването му така сред несигурност пренебрегва продължаващите рискове, пред които сме изправени. За нас това не са абстрактни въпроси – те определят нашата борба за справедливост и достойнство. Нека изискваме отговорите да отразяват човечността пред целесъобразността, защото цената на провала се измерва в животи“.

3. Предоставената от ответника в о.с.з. на 05.03.2025 г. Справка рег. № МД-02-60 от 29.01.2025 г. съдържа единствено избирателно извлечение от следната свободно достъпна на Интернет страница ecoi. net информация от 10.01.2025 г. - Сирийска арабска република - Събиране на информация за събитията относно падането на президента А. 26 документа са добавени през последните две седмици. Общо 17290 документа. В пълнота същата справка съдържа следната информация:

„На 27 ноември 2024 г. войнстващата ислямистка група Х. Т. ал-Шам (HTS), чийто контрол преди това беше ограничен до части от провинциите Алепо и Идлиб, започна голяма офанзива в северозападна Сирия със съюзнически бунтовнически фракции. Първоначално бунтовниците превзеха Алепо, втория по големина град в страната. На 5 декември падна [населено място], а два дни по-късно и третият по големина град в Сирия, Хомс (BBC, 8 декември 2024 г.; виж също Der Standard, 8 декември 2024 г., ISPI, 8 декември 2024 г.).

На 8 декември 2024 г. бунтовниците, водени от HTS, навлязоха в Дамаск. В същия ден Б. ал-А. напусна страната (ARD, 8 декември 2024 г.).

Сирийските групи, които свалиха А. и превзеха столицата Дамаск, са разнородни (ARD, 8 декември 2024 г.) с частично противоречащи си идеологии и дългосрочни цели (DW, 9 декември 2024 г.; Ройтерс, 9 декември 2024 г.):

Х. Т. ал-Шам (HTS):

Най-мощната група в Сирия, която ръководи настъплението на бунтовниците, е ислямистката групировка Х. Т. аш Шам. Започва като официално разклонение на А. К. в Сирия под името Ф. Н. и извършва атаки в Дамаск в началото на въстанието срещу А.. Групата преминава през няколко промени в имената си и накрая създава правителство в провинция Идлиб в северозападна Сирия като HTS. САЩ, Турция и други класифицират HTS и нейния лидер А. ал-Шара (известен също като А. М. ал-Джолани) като терористи (Ройтерс, 8 декември 2024 г.; вижте също: BBC, 8 декември 2024 г., DW, 9 декември 2024 г. ).

Сирийска национална армия (SNA):

Сирийската национална армия (SNA) е фрагментирана коалиция от различни въоръжени групировки (DW, 9 декември 2024 г.), които държат част от територия по сирийско-турската граница с пряка турска военна подкрепа (Ройтерс, 8 декември 2024 г.). Въпреки вътрешните разделения, много фракции на SNA поддържат тесни връзки с Турция, като например бригадата на султан С. Ш., дивизията ал-Хамза и бригадата на султан М.. Други фракции в групата се опитват да отстояват собствените си приоритети въпреки сътрудничеството си с Турция (DW, 9 декември 2024 г.). Когато HTS и съюзническите групи от северозапада навлязоха в контролираната от правителството територия на А. в началото на декември, SNA също се присъедини към тях и се биеше на североизток срещу правителствените войски, както и водените от кюрдите сили (Ройтерс, 8 декември 2024 г. ).

Сирийски демократични сили (SDF):

Сирийските демократични сили (SDF) са съюз от кюрдски и арабски милиции, подкрепяни от САЩ и техните съюзници. SDF контролират по-голямата част от Сирия на изток от Ефрат, както и някои райони на запад от реката. Настоящата офанзива включва и боеве между SDF и SNA (Ройтерс, 8 декември 2024 г.). На 11 декември SDF изгубиха контрол над [населено място] (SOHR, 11 декември 2024 г.).

Други: В допълнение към групите, споменати по-горе, в Сирия има голям брой местни групи, които са заели позиция срещу Ал-А.. Тези групи представляват широк спектър от ислямистки и националистически идеологии. На север някои от тях са се присъединили към командването на военните операции на HTS. Групи, доминиращи на юг, се надигнаха в настоящата ситуация и превзеха югозападна Сирия (Ройтерс, 8 декември 2024 г.).

Последно развитие:

Новото преходно правителство и А. ал-Шараа (лидер на HTS): На 10 декември 2024 г. М. ал-Б., който оглавяваше правителството на сирийското спасение, свързано с Hay'at Tahrir al-Sham (HTS), в северозападна Сирия до падането на Б. ал-А., става временен министър-председател, за да оглави преходното правителство на страната до 1 март 2025 г. (MEE, 10 декември 2024 г.; вижте също: Al Jazeera, 10 декември 2024 г.). Министрите от правителството на Сирийското спасение засега поемат националните министерски постове. Според Изследователската служба на Конгреса (CRS), някои държавни служители и държавни служители от предишното правителство все още работят в правителствения апарат (CRS, 13 декември 2024 г.). На 21 декември временното правителство назначи А. Х. ал-Шибани за външен министър и М. А. К. за министър на отбраната. И двамата са съюзници на лидера на HTS А. А.-Ш. (А. Д., 21 декември 2024 г.). В интервю за саудитския телевизионен канал Al-Arabiyya на 29 декември Al-Sharaa обясни, че може да отнеме до четири години преди провеждането на избори, тъй като различните сили в Сирия трябва да проведат политически диалог и да напишат нова конституция ( AP, 29 декември 2024 г.).

На 17 декември Al-Sharaa обяви, че всички бунтовнически фракции ще бъдат разпуснати и интегрирани в редиците на Министерството на отбраната (The Guardian, 17 декември 2024 г.). На 29 декември Al-Sharaa заяви в интервю, че сирийското министерство на отбраната планира да включи кюрдските въоръжени сили в своите редици. Водят се разговори със Сирийските демократични сили (SDF) за разрешаване на проблемите в североизточна Сирия (повече подробности за проблемите можете да намерите по-долу) (Kurdistan24, 29 декември 2024 г.).

На 10 януари 2025 г. командирът на SDF М. А. потвърди, че неговите сили ще се интегрират в преструктурирана сирийска армия (Shafaq News, 10 януари 2025 г.). АФП съобщи на 8 януари, че според говорител на Южната оперативна зала, коалиция от въоръжени групи от южната провинция Дараа, сформирана на 6 декември, за да помогне за свалянето на А., бойците от Южна Сирия няма да се съгласят да разпуснат своите групи. Те обаче могат да си представят интеграция в Министерството на отбраната в сегашния му вид (France24, 8 януари 2025 г.).

На 29 декември беше публикуван списък с 49 души, назначени за командири на новата сирийска армия. Имената включват някои членове на HTS, както и бивши армейски офицери, дезертирали в началото на гражданската война в Сирия. Според Х. Х., консултант в британския мозъчен тръст Chatham House, седемте най-високи ранга са заети от членове на HTS. Според друг експерт най-малко шестима несирийци също са сред новите командири (France24, 30 декември 2024 г.).

От идването си на власт новото ръководство се ангажира да защитава правата на малцинствата (The New Arab, 7 януари 2025 г.). В началото на януари Министерството на образованието на преходното правителство обяви на страницата си във Facebook нова учебна програма за всички възрастови групи, която отразява по-ислямска гледна точка и премахва всички препратки към ерата на А. от всички предмети. Предложените промени включват премахването на теорията за еволюцията и теорията за Големия взрив от уроците по природни науки. Активистите изразиха загриженост относно реформите ( BBC News, 2 януари 2025 г.).

Контрол върху Демократичната автономна администрация на Северна и Източна Сирия (DAANES) и Сирийските демократични сили (SDF):

Подкрепяната от Турция Сирийска национална армия (SNA) продължи офанзивата си срещу Сирийските демократични сили (SDF) и района на автономната администрация на Северна и Източна Сирия (DAANES). През последните дни SNA превзе райони в северозападния регион Шахба и [населено място].

На 10 декември бойци на SNA атакуваха стратегически важния язовир Tableen под контрола на кюрдите в провинция Алепо (Rudaw, 10 декември 2024 г.) и напреднаха към град Kobane (Al-Monitor, 10 декември 2024 г.). На 11 декември беше постигнато примирие в [населено място] след посредничеството на американските власти. Споразумението предвижда изтегляне на силите на военния съвет на Манбидж (SOHR, 11 декември 2024 г.). На 17 декември това прекратяване на огъня беше удължено до края на същата седмица (Ройтерс, 17 декември 2024 г.).

На 18 декември влезе в сила споразумение за прекратяване на огъня в района на Айн ал-А. (известен също като Кобани) (SOHR, 18 декември 2024 г.). SDF обвиниха Турция и нейните съюзници, че не се придържат към споразумението за облекчаване на огъня и че продължават атаките си на юг от Кобани. В същото време жителите на североизточния сирийски [населено място] излязоха на улицата, за да подкрепят съпротивата на SDF срещу атаките на протурски бойци в региона (France24, 19 декември 2024 г.). На 21 декември петима от нейните бойци бяха убити при атаки на подкрепяните от Турция сили срещу [населено място], според SDF (Ройтерс, 21 декември 2024 г.).

На 30 декември Пентагонът обяви, че прекратяването на огъня между Турция и подкрепяните от САЩ SDF около [населено място] се спазва (Ройтерс, 30 декември 2024 г.). В същия ден SDF заяви, че Турция строи две военни бази близо до Манбидж и че няколко военни превозни средства и радарни системи са били унищожени от SDF (Rudaw, 30 декември 2024 г.). В същото време имаше подновена размяна на огън между подкрепяните от Турция сили и SDF. Според Сирийската обсерватория за правата на човека (SOHR), турските сили и въоръжените групи, съюзени с тях, са атакували село ал-Тервазия на юг от Слук в селската част на Ракка с тежка артилерия и картечници, което впоследствие е довело до ожесточени сблъсъци. Специални части на SDF проникнаха в позиции на фракции, подкрепяни от Турция в село ал-Рейхания близо до Т. Т. в провинция Хасака (Кюрдистан24, 30 декември 2024 г.). В началото на януари над сто души бяха убити при сблъсъци в няколко села около [населено място] ( The New Arab, 5 януари 2025 г.). Сирийската обсерватория за правата на човека съобщи за ожесточени боеве в района на Манбидж между SNA и SDF и нарастващ брой на жертвите ( Shafaq News, 9 януари 2025 г.).

На 11 декември коалицията от бивши опозиционни сили, водена от HTS, пое пълен контрол над източния сирийски [населено място] ез-Зор (А. Д., 11 декември 2024 г.). Демонстрации се проведоха в източната част на провинция Дейр ез Зор с искане водените от HTS сили да поемат контрола над района. Твърди се, че някои командири на SDF са дезертирали в резултат на това (Syria Direct, 13 декември 2024 г.).

Израелската страна отрече това (Е. Б., 10 декември 2024 г.; Ройтерс, 10 декември 2024 г.). През нощта на 14 срещу 15 декември Израел атакува с въздушни удари десетки цели в Сирия. Въздушните удари бяха предшествани от изявление на израелския министър на отбраната, че израелските войски ще останат през зимата на планината Хермон (на арабски: Д. Ш.), която беше превзета миналата седмица. Премиерът на Израел също обяви, че е одобрил план за разширяване на строителството на селища в окупираните от Израел Голански възвишения (The Guardian, 15 декември 2024 г.; вижте също: BBC News, 15 декември 2024 г.).

На 20 декември израелските сили застреляха и раниха протестиращ в село в района на Маария в Южна Сирия, който демонстрираше срещу действията на армията. Израелските сили също са действали в контролираните от Сирия райони извън буферната зона (The Guardian, 21 декември 2024 г.). На 29 декември Израел атакува оръжеен склад близо до [населено място]. Според Сирийската обсерватория за правата на човека най-малко 11 души, предимно цивилни, са били убити при атаката (Euro News, 29 декември 2024 г.). Според сирийските медии израелската армия е навлязла дълбоко в района на Кунейтра на 30 декември и е изгонила служители от правителствените служби (Shafaq News, 30 декември 2024 г.).

Изявления на организации на ООН (сигурност, социално-икономическа ситуация, бежанци):

Върховният комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) съобщи, че между началото на офанзивата на 27 ноември и 11 декември около един милион души са били разселени от провинциите Алепо, Хама, Хомс и Идлиб. Няма налични данни, но се съобщава, че хиляди сирийски бежанци са се завърнали от Ливан през същия период. Б. също се върнаха от Турция в Северозападна Сирия. В същото време някои сирийци избягаха в Ливан (ВКБООН, 11 декември 2024 г.).

На 17 декември координаторът на ООН за спешна помощ Т. Ф. докладва за критичен недостиг на храна, гориво и консумативи поради прекъснати търговски пътища и затваряне на граници (Новини на ООН, 17 декември 2024 г.). Според УНИЦЕФ 7, 5 милиона деца в Сирия се нуждаят от хуманитарна помощ. Повече от 2, 4 милиона деца не посещават училище, а други милион деца са изложени на риск от отпадане. Здравеопазването също е крехко. Почти 40 процента от болниците и здравните заведения са частично или напълно нефункциониращи. Почти 13, 6 милиона души се нуждаят от вода, санитарни и хигиенни услуги; и 5, 7 милиона души, включително 3, 7 милиона деца, се нуждаят от хранителна помощ (УНИЦЕФ, 18 декември 2024 г.).

ООН съобщава, че военните действия и несигурността са продължили в провинциите Алепо, Хомс, Хама, Латакия, Тартус, Дейр-ез-Зор и Кунейтра през седмицата на 23 декември. Поради напрегнатата ситуация със сигурността хуманитарните операции все още бяха преустановени в няколко района към 30 декември. През ноември около два милиона души в цяла Сирия са получили хранителна помощ под различни форми. Нестабилната ситуация със сигурността в селските райони на Хама, Кунейтра, Латакия и Тартус засегна способността на децата да посещават училище (UN News, 30 декември 2024 г.).

Към 29 декември 94 от 114-те подкрепяни от ВКБООН обществени центрове в Сирия възобновиха своята работа. От 27 ноември досега 58 500 души са се свързали с тях, за да се регистрират и да получат достъп до услугите за защита. Според ВКБООН 58 400 души са се върнали в Сирия (основно от Ливан, Йордания и Турция) между 8 и 29 декември. От началото на 2024 г. (до 29 декември) приблизително 419 200 сирийски бежанци са се завърнали; по-голямата част от тях в Ракка (25%), Алепо (20%) и Дараа (20%) (ВКБООН, 30 декември 2024 г.).

Специалният пратеник на ООН за Сирия Г. П. заяви в своя брифинг пред Съвета за сигурност на ООН на 8 януари 2025 г., че докато ситуацията със сигурността в някои региони се подобрява, безредиците продължават в крайбрежните региони, Хомс и Хама. Въоръжени групи, включително терористичната мрежа на Ислямска държава - и над 60 групи с противоречиви цели - също представляват постоянна заплаха за териториалната цялост на Сирия. Педерсън също съобщи за конфликта между SNA и SDF, описан по-горе, както и за нарушенията на Израел. Хуманитарната ситуация също остана критична: почти 15 милиона сирийци се нуждаеха от здравни грижи, 13 милиона бяха засегнати от остра продоволствена несигурност и над 620 000 бяха вътрешно разселени. Щетите, причинени на язовира Тишрин, ограничиха доставките на вода и електричество за повече от 400 000 души (UN News, 8 януари 2025 г.).

Освен това, на 16 декември Human Rights Watch потвърди откриването на масов гроб в южен Дамаск (HRW, 16 декември 2024 г.). На 18 декември първият търговски полет след падането на Б. А., вътрешен полет до Алепо, излетя от летище Дамаск (А. Д., 18 декември 2024 г.). На 7 януари 2025 г. първият международен полет след свалянето на Ал-А. кацна на международното летище в Дамаск (Ал-Джазира, 7 януари 2025 г.).

На 27 декември привърженици на Б. ал-А. убиха 14 души в сблъсъци с войници на новото правителство в западната част на страната, близо до [населено място] (BBC News, 27 декември 2024 г.). Според цитирания източник BBC News, 27 декември 2024 г.: Новите бунтовнически власти в Сирия съобщиха, че привърженици на сваления президент Б. ал-А. са убили 14 военнослужещи на вътрешното министерство при "засада" в западната част на страната. Те казват, че 10 други войници са били ранени при боевете във вторник близо до средиземноморското пристанище Тартус, крепост на мюсюлманската секта алауити на А.. Сблъсъците с про-А. лоялисти са първото пряко предизвикателство срещу властта на де факто лидера на Сирия А. ал-Шараа. Президентството на А. падна в ръцете на бунтовническите сили, водени от ислямистката фракция на ал-Ш. Х. Т. ал-Шам (HTS) преди малко повече от две седмици.

В началото на януари САЩ предоставя шестмесечно изключение от санкциите, така наречения Общ лиценз, за да позволи хуманитарна помощ след края на управлението на Б. А. в Сирия. Изключението, което ще бъде валидно до 7 юли, позволява определени транзакции с държавни институции, включително болници, училища и комунални услуги на федерално, регионално и местно ниво, както и свързани с HTS организации в цяла Сирия. Въпреки че не са отменени санкции, лицензът също така позволява транзакции, свързани с продажбата, доставката, съхранението или даряването на енергия, включително петрол и електричество, към или в Сирия. Той също така позволява лични трансфери и определени дейности, свързани с енергията, в подкрепа на усилията за реконструкция (Ройтерс, 6 януари 2025 г.). След премахването на санкциите Катар обяви, че ще помогне за финансирането на 400-процентно увеличение на заплатите в публичния сектор, обещано от сирийското временно правителство (Ройтерс, 7 януари 2025 г.).

4. Доклад за положението с човешките права, жертвите на нарушения на човешките права, отговорностите за нарушенията, експлозиите, убийствата и противопехотните мини през 2024 г. Жертви на нарушения на човешките права през 2024 г., публикуван на 20 януари 2025 г., автор Сирийски комитет по правата на човека ( SHRC ):

Първо: Жертви на нарушения на човешките права през 2024 г Контролиращите страни в Сирия са извършили сериозни нарушения на правата на човека за 13-та поредна година, с малко по-висок интензитет, отколкото в предишни години. Сирийският комитет по правата на човека (SHRC) документира убийството на 1354 цивилни тази година, в сравнение с 1107 цивилни през 2023 г., 1133 цивилни през 2022 г., 1237 цивилни през 2021 г. и 1750 цивилни през 2020 г. Конфликтни зони: Боевете продължават основно в Северна Сирия, със спорадични обстрели и въздушни удари от силите на режима на А., техните руски съюзници и ирански милиции от една страна, и Сирийските демократични сили (SDF), насочени към освободените райони от друга. В отговор на нарастващите атаки Х. Т. аш Шам стартира операцията „Възпиране на агресията“, напредвайки от Идлиб през Алепо, Хама, Хомс и Дамаск, като свали режима на А. за 11 дни. Сирия беше освободена от управлението на А. в края на първата седмица на декември. В Южна Сирия конфликтът продължи в Дараа между рухналия режим и местните групи – някои се примириха с режима, докато други останаха против.

Експлозии: Неидентифицираните експлозии продължават в Сирия с увеличение в сравнение с предишни години. Комитетът документира 94 смъртни случая от експлозии и IED тази година, предимно в провинцията на Алепо, по-специално Африн, Ал-Баб и Джараблус, както и Дараа на юг. Разследванията приписват тези атаки на различни участници, предимно на SDF, чиито експлозиви често произхождат от зоните им под контрол, следвани от режима на А., който се стреми да дестабилизира регионите, контролирани от опозицията. Индивидуалните действия, водени от отмъщение, също допринасят. Споделеният интерес на режима на А. и SDF от подкопаване на сигурността в северозападна Сирия е очевиден от честите, широко разпространени бомбардировки и различни загуби на животи и имущество.

Атентати: Смъртните случаи, свързани с убийства, отбелязват лек спад тази година с 364 регистрирани смъртни случая в сравнение с 400 през 2023 г., 389 през 2022 г., 367 през 2021 г., 348 през 2020 г., 337 през 2019 г. и 84 през 2018 г. Постоянно високите числа се приписват на намаления интензитет на битките и множеството участници, включително: спящи клетки, свързани с режима, в райони, контролирани от опозицията. Елементи на SDF, действащи в райони, загубени от подкрепяните от Турция сили. Надяваме се, че падането на режима и загубата на SDF на съюзник в координирането на убийствата ще помогнат за смекчаване на този проблем.

Противопехотни мини: Противопахотните мини остават основна заплаха за цивилните, като взеха 141 жертви тази година, в сравнение със 126 през 2023 г., 119 през 2022 г., 169 през 2021 г., 135 през 2020 г. и 290 през 2019 г. Губернаторството на Алепо продължава да носи тежестта на инцидентите с противопехотни мини. Основните потребители на противопехотни мини остават режимът на А., ISIS и SDF.

5. Преглед на развитието, свързано със сигурността (към 1 февруари 2025 г.) Сирийска арабска република, публикуван на 3 февруари 2025 с автор Етана (от страница ecoi. net ):

В сряда, 29 януари, временните власти на Сирия потвърдиха лидера на Hay'at Tahrir al-Sham (HTS) А. ал-Шараа (преди известен с бойното си име А. М. ал-Джолани) като временен президент на Сирия и одобриха няколко други едностранни решения, свързани с временното управление, включително разпускането на парламента и формирането на ръководен от HTS съвет, натоварен да преразгледа вече анулирана конституция от ерата на А.. Въпреки възвишената визия на възхода на ал-Шараа до президентския пост, този ход ефективно циментира една от непосредствените политически реалности след А.: ал-Шараа всъщност действа като фактически лидер на страната, откакто Б. ал-А. избяга от страната в началото на декември миналата година. Потенциално по-последователна е директивата на HTS, която разпуска парламента, конституцията и партията БААС, като ефективно консолидира контрола над Сирия в ръцете на управляваните от HTS власти за момента и потенциално им дава по-големи правомощия да оформят бъдещата структура на сирийската държава дълго след края на вече удължения междинен период в средата на 2025 г. Политическите съобщения дойдоха на фона на набързо организирана среща по-рано през деня между ръководеното от HTS Министерство на отбраната и представители на всяка голяма фракция в Сирия – тоест, с изключение на Сирийските демократични сили (SDF) и фракциите на друзите от Сувейда. Сценично управляваното съобщение, което последва, се опита да проектира легитимност и политически капитал, въпреки че изглежда по-сложна политическа динамика се разгръща зад кулисите.

На север признаците на ескалиране на беззаконието и насилието се увеличават в географска област, простираща се между Хомс, Латакия на брега и Алепо по-нататък на изток, с почти ежедневни случаи на убийства и бойна активност, докладвани в този регион през последните седмици. При едно клане въоръжени въоръжени мъже убиха най-малко 13 души и отвлякоха десетки други в [населено място] в западната част на Хомс, докато според съобщенията 10 бойци на HTS са били убити при атаки около крайбрежния [населено място].

Временно управление: Ръководените от HTS временни власти обявиха няколко едностранни решения, свързани с временното управление на 29 януари, включително: разпускането на парламента на Сирия; анулирането на конституцията от ерата на А.; ликвидирането на партията Баас; създаването на нов законодателен съвет, назначен от HTS; и тримесечно удължаване на настоящия междинен период, който първоначално трябваше да приключи през март. Може би най-важното е, че лидерът на HTS ал-Шараа се назначи за президент до края на вече удължения междинен период, формализирайки фактическата си роля като лидер на Сирия след падането на режима на А.. Малко след потвърждението си ал-Шараа изнесе „победна реч“ в стая, пълна с HTS и представители на фракции, облечени във военни униформи, като изложи своите приоритети за напред. Въпреки че официални лица също така обявиха предстоящото разпускане на всички въоръжени фракции, включително HTS, не бяха предложени нови планове или конкретни стъпки за реален напредък към формирането на сирийска армия след А.. Динамика на сигурността: Ситуацията със сигурността продължава да се влошава в по-голямата част от Северна и Централна Сирия, водена от вълни от убийства за отмъщение и насилие в общността. Центърът на тази нестабилност е географски триъгълник, простиращ се от провинция Хомс до крайбрежния регион на Латакия на северозапад и към Алепо още на изток, област, която включва множество алауитски и смесени сектантски общности. Някои въоръжени групи в районите на Alawi изглежда са се милитаризирали отново в отговор на кампании за арести, ръководени от временните власти. В същото време се съобщава, че извършителите на насилие са се обличали във военни униформи и са се представяли за служители на силите за сигурност, което е накарало Генералната сигурност да предупреди цивилните срещу имитатори, извършващи неразрешени арести. Част от насилието вероятно се подклажда от бивши подкрепяни от режима банди – известни като shabiha – заподозрени, че стоят зад множество атаки, насочени към ръководената от HTS Администрация за военни операции и обща сигурност, включително засади в Джаблех, при които бяха убити до дузина членове на силите за сигурност, ръководени от HTS. При един забележителен инцидент атаката на шабиха, която уби няколко членове на генералната сигурност близо до западен Х. Ф., предизвика жестоко отмъщение. Изглежда като отмъщение, неизвестни бойци, облечени във военни униформи, влязоха във Фахел, избиха най-малко 13 души и задържаха 53 други, в един от най-лошите единични актове на извънсъдебно насилие след падането на режима на А.. Все още не е известна групата, извършила клането.

Силите за сигурност също бяха обвинени в участие в извънсъдебни убийства, добавяйки масло към насилието в определени региони. Продължават притесненията, че убийствата и отвличанията са придобили по-сектантски тон или че целите просто са се разширили, за да обхванат всякакви неясно свързани с режима лица. Например, бивш журналист от държавната информационна агенция SANA в Хама беше застрелян и убит от неизвестни нападатели. Сред другите убити лица са наркодилъри и заподозрени сътрудници на Хизбула, докато нападенията срещу бивши войници на ниско ниво и привидно случайни цивилни също продължават. Увеличените атаки на ISIS продължиха да са насочени главно срещу позиции на SDF в североизточна Сирия, като клетки нанасяха удари по патрули около Т. Х. и района Habou в Хасаке, убивайки неизвестен брой войници на SDF. Честотата на атаките накара SDF да започнат операции срещу ISIS в и около Qamishli, както и близо до Khasham в Deir Ezzor, което доведе до най-малко половин дузина арести. В Дараа клетка на ISIS уби новоназначения началник на полицията в Ш. М.. Türkiye/SNA & SDF: Враждебните действия в Алепо и Североизточна Сирия: Линиите на фронта близо до язовира Тишрин в източните селски райони на Алепо останаха в застой през изминалата седмица, като обилните валежи затъмниха видимостта на бойното поле и забавиха напредъка на подкрепяната от Турция Сирийска национална армия (SNA). Въпреки това ожесточените сблъсъци продължават близо до язовира Тишрин, Д. Х. и Маскане, което води до повече от 20 жертви на SDF. Турски дронове и самолети продължиха въздушните атаки срещу SDF в селските райони на Алепо, Хасаке и Ракка. Районът на язовир Тишрин остава фокусната точка на въздушните бомбардировки на Турция, съчетани с артилерийски бомбардировки срещу позиции на SDF от фракции на SNA на земята. Най-малко четирима цивилни бяха убити при турски въздушни удари през последната седмица.

Докато конфликтът между SDF и подкрепяната от Турция SNA остава центърът на тежестта на североизток, дългогодишната борба с племенните милиции в Д. Е. З. остава дразнител за властите там. Племенни бойци дисиденти нападнаха патрул на SDF в А. Д., северно от [населено място], предизвиквайки сблъсъци между двете страни, които доведоха до смъртта на четирима племенни бойци. Впоследствие SDF започнаха кампания за сигурност в централната част на Д. Е., като арестуваха десетки лица със заподозрени връзки с племенни бойци, като същевременно задържаха 10 лица, свързани с лоялни на бившия режим привърженици в Ал-Дженина и Ал-Джия.

6. Преглед на развитието, свързано със сигурността (към 7 февруари 2025 г.) Сирийска арабска република, публикуван на 8 февруари 2025 с автор Етана (от страница ecoi. net ):

Въпреки че неотдавнашните срещи на временния президент А. ал-Шараа с катарски, саудитски и турски официални лица вероятно представляват най-значимия дипломатически напредък за новите сирийски власти след А., съществуват постоянни въпросителни около настоящата траектория, поета в Сирия. Ръководените от HTS временни власти изглежда се опитват да натрупат легитимност от външни участници, вместо да изграждат вътрешна легитимност отвътре в страната. Дори след назначаването на ал-Шараа за временно изпълняващ длъжността президент миналата седмица, все още няма план за преходната фаза извън широк списък от етапи, които трябва да бъдат постигнати през следващите години. Реалността на място в Сирия остава същата: все още няма процес за интегриране на въоръжени фракции в Министерството на отбраната, нито някаква яснота около Конференцията за национален диалог, която все още може да продължи през следващите седмици.

Служебно управление: Откакто беше наскоро помазан за временно изпълняващ длъжността президент миналата седмица, А. ал-Шараа (преди известен с бойното си име А. М. ал-Джолани) проведе няколко срещи на високо ниво с високопоставени служители и държавни глави от Катар, Саудитска Арабия и Турция. Срещите отразяват желанието на някои регионални държави за стабилност в Сирия и първоначалната готовност да се ангажират с ал-Шараа за постигането на това - дори ако те може да имат основни опасения и конкурентни дългосрочни цели в Сирия. В същото време имаше някои приглушени критики след изявленията от миналата седмица на Hay'at Tahrir al-Sham (HTS), които ефективно затегнаха властта на групата. На местно ниво протестиращите в Сувейда също критикуваха оптиката на реформите, ръководени от HTS, като казаха, че се основават на „военно решение“, а не на истински преходни промени.

Може би най-важното е, че Самоуправлението и Сирийските демократични сили (SDF) разкритикуваха съобщенията на al-Shara’a в изявление, твърдейки, че системните политически промени е трябвало да дойдат след всеобхватна национална конференция, на която да присъства представителна част от сирийското общество. SDF отсъстваха от конференцията; преговорите между временните власти и SDF се провалиха в дните преди събитието. Служебното министерство на отбраната назначи полковник М. А. ал-Ш. М. за командир на отдела по въоръженията на министерството. Бивш майор от армията преди дезертирането си след 2011 г., назначаването на М. може да отразява целта на правителството да консолидира този отдел преди очакваното разоръжаване на бивши опозиционни фракции и включването им в новото министерство на отбраната.

Динамика на сигурността: Три месеца след падането на режима на А. временните власти в Сирия продължават да се борят с нарастващото насилие за отмъщение и дейността на въоръжените групи – докато в някои случаи ръководените от HTS сили за сигурност са замесени в самите нарушения. При първото нападение срещу ръководените от HTS сили за сигурност в селските райони на Латакия след падането на режима, един член на Общата сигурност беше убит, а други двама бяха ранени при засада близо до [населено място]-Мухтариех, разположено близо до магистрала М4 в провинция Латакия. По-късно отговорността за атаката беше поета от група, наричаща себе си „Народната съпротива“. Междувременно неизвестни въоръжени групи извършиха най-малко два случая на сектантско насилие срещу алавитските и шиитските общности през последната седмица. Въоръжена група нахлу в алавитското [населено място], северозападно от [населено място], и екзекутира девет души. При друг инцидент въоръжена група уби четирима души в населеното с шиити [населено място], в северен Хомс, но разположено точно до границата на провинцията с провинция Хама. Имаше забележителни случаи на обществена реакция срещу тези действия.

М. Л. Т. Т., за който се твърди, че е бивш член на милицията на Силите за национална отбрана на режима, почина след изтезания часове след като беше арестуван от ръководените от HTS сили за сигурност в [населено място]. Новината предизвика обществена реакция в Хомс; в отговор Главната охрана арестува предполагаемите извършители на следващия ден. Неназован служител на генералната сигурност в Хомс е цитиран от държавната информационна агенция SANA, като казва, че Таяра е бил арестуван за „неуреждане на правния си статут и за носене на недекларирани оръжия“, добавяйки, че „някои служители по сигурността, на които е възложено да го транспортират“, впоследствие са „извършили нарушения“, довели до тази смърт. Сирийската мрежа за правата на човека (SNHR) е документирала други два смъртни случая в ареста на Общата сигурност. Освен това бившият вътрешен министър М. И. ал-Шаар се предаде доброволно на ръководените от HTS сили за сигурност по-рано тази седмица. В Тартус генералната охрана арестува известния шабих и местен престъпник Т. А.. Държавната информационна агенция С. също обяви ареста на А. Н., братовчед на Б. ал-А., който ръководеше отдела за политическа сигурност на Дараа по време на избухването на първите протести срещу А. в града през март 2011 г. Израелски атаки в Кунейтра: Израелските сили продължават да извършват незаконни набези в Южна Сирия, където жителите съобщават за опасения за сигурността и прехраната си. Въоръжени мъже откриха огън по израелски патрул близо до [населено място] в северната част на Кунейтра, без да причинят жертви от израелска страна. Атаката е извършена от Ала ал Бакр, който е известен с това, че е работил с Хизбула в югозападната част на страната в миналото. Двама от братята му впоследствие са арестувани от израелските сили; не е известно дали А. Б. е бил убит в последвалата престрелка или е успял да избяга на безопасно място. Същата седмица израелските сили се изтеглиха от сградата на провинция Кунейтра в [населено място] към А. Х.. Съобщава се, че изтеглящите се израелски сили са изгорили документи от сградата и съседната сграда на съда. Израелската армия също нахлу в [населено място]-Хурийе в северна Кунейтра и арестува местен жител на име А. Н. Т., освобождавайки го часове по-късно след разпит на израелския пункт близо до Джубата ал-Хашаб.

Tурция/SNA & SDF: Военни действия в Алепо и Североизточна Сирия: Автономната администрация издаде решение за въвеждане на състояние на обща мобилизация за всички свързани въоръжени групи, както и организации и институции в североизточната част, като ги постави на разположение на SDF. Съобщението вероятно е отговор на съобщения в международни медии, според които президентът на САЩ Д. Т. е изразил интерес към изтеглянето на американските войски от Сирия. Въпреки краткия период на затишие след „конференцията за победа“ в Дамаск миналата седмица, сблъсъците продължиха между Турция и подкрепяната от Турция Сирийска национална армия ( SNA ) и SDF. SNA обстрелва позиции на SDF близо до Tal al - Dakl и Al - Thawra в западния селски район Tal Abyad на провинция Raqqa. Въпреки това сблъсъците не са предизвикали промени в местните фронтови линии. Междувременно турските въздушни удари продължиха да държат на прицел позиции на SDF в източен Алепо, включително Тал ал-Шуюкх и около язовира Тишрин, Хабел ал-Шуюкх, както и [населено място] близо до Кобане/Айн ал-А.. При голям инцидент кола бомба избухна в оживен централен район на [населено място], убивайки най-малко 20 души. Повечето от убитите са жени, като нападението е насочено към селскостопански работници, пътуващи за работа. Твърди се, че непотърсената атака е най-тежката по рода си от падането на режима в края на миналата година и предизвика изявление от служебното президентство, описващо инцидента като „терористична атака“, която „няма да мине без най-тежкото наказание срещу извършителите“. Повтарящите се атентати с коли бомби - включително друг в Манбидж миналия уикенд, който уби четирима цивилни - се очаква да влошат още повече преговорите между временните власти и SDF, които мнозина обвиняват за атаките. Политически и хуманитарни развития ETANA изчислява, че до 70% от населението на лагера Rukban преди 2025 г. вече е напуснало пустинното селище по сирийско-йорданската граница, като приблизително пет семейства напускат на ден. Способността на семействата да се върнат в домовете си - които се намират предимно в провинция Хомс - все още зависи от цената на транспорта на север; продължават разговори между представители на лагера и Сирийския арабски червен полумесец (SARC), като SARC се ангажира да помогне на завърналите се лица с транспортните разходи, въпреки че това не е осъществено досега.

7. Преглед на развитието, свързано със сигурността (към 15 февруари 2025 г.) Сирийска арабска република, публикуван на 15 февруари 2025 с автор Етана Актуализация за Сирия #18 (от страница ecoi. net ):

Временно изпълняващият длъжността президент А. ал-Шараа (известен преди това с бойното си име А. М. ал-Джолани) предприе първите стъпки към организирането на дългоочакваната Конференция за национален диалог, като назначи подготвителен комитет, натоварен да постави основите на конференцията. Комитетът включва две жени (една християнка и една мюсюлманка), както и петима мъже, които се считат за консерватори с идеологически или политически връзки с Hay’at Tahrir al-Sham (HTS). Съобщението е стъпка към обръщане към вътрешни въпроси, след седмици на минимално официално ангажиране с фракции и други ключови местни заинтересовани страни в Сирия. Като основа за определяне на националната идентичност, конституцията и бъдещия изборен процес на Сирия, предстоящата, но все още без дата конференция представлява критична стъпка в оформянето на евентуален преход към приобщаващо гражданско правителство. Въпреки това, съставът на комитета – доминиран до голяма степен от вътрешни лица на HTS – отново поражда опасения относно доминирането на групата над политиката на страната, както и потенциалното изключване на ключови актьори и малцинствени групи, продължавайки тенденция, която е дошла да дефинира първите два месеца на де факто и временното ръководство от ал-Шара’а.

Служебно управление Временният президент на Сирия А. ал-Шараа обяви сформирането на подготвителен комитет, натоварен с организирането на дългоочакваната Конференция за национален диалог, предназначена да бъде ключова стъпка в политическия преход на страната след А.. Комитетът, представен в сряда, се състои от седем члена - петима мъже и две жени - които ще наблюдават процеса на консултация, водещ до конференцията. Със задачата да дефинира националната идентичност, конституцията и бъдещия изборен процес на Сирия след падането на Б. А., конференцията се очаква да изиграе решаваща роля в оформянето на политическото бъдеще на Сирия. Трябва да се отбележи, че размерът на конференцията е намален до около една трета от първоначално заявените 1200-1500 души, което вероятно я прави по-малко представителна и изчерпателна. Освен това всички мъже, назначени в подготвителния комитет, са консервативни ислямистки учени и администратори с идеологически или политически връзки с HTS.

На военния фронт: Министерството на отбраната създаде комисия за подготовка на цялостно преструктуриране на армията в рамките на нова реформирана сирийска армия, която властите се надяват да може да интегрира и консолидира въоръжени фракции в единна сила. Комисията е натоварена със задачата да извърши задълбочена инвентаризация на оръжия, персонал и активи на фракции в цялата страна, като същевременно наблюдава разпускането на недържавни въоръжени групи. Бяха обявени и няколко ключови назначения за Министерството на отбраната: на генерал А. Д. беше възложено да ръководи отдела по административните въпроси, докато генерал М. М. сега ще ръководи отдела по въпросите на офицерите...На фона на всички нови съобщения Министерството на отбраната издаде и заповед, която забранява на военните органи да говорят с представители на медиите. Трябва да се отбележи обаче, че подкрепяните от Турция групи от Сирийската национална армия (SNA) отсъстват от дискусиите около Министерството на отбраната. Една от причините за това може да е пристъп на вътрешни борби между SNA за контрола върху контрабандните маршрути и граничния пункт с Турция. Избухнаха жестоки сблъсъци между военната полиция на SNA и Failaq al - Sham в Tal Abyad, което доведе до тежки наранявания и от двете страни и предизвика широко разпространена паника сред цивилните.

Динамика на сигурността:

Временните власти направиха значителни крачки към осигуряването на ключови контрабандни маршрути по ливанските гранични райони в западната провинция Хомс. След отвличането на двама сирийски военнослужещи от свързани с Хизбула въоръжени групи, ръководени от HTS военни части започнаха широкомащабна офанзива срещу граничния [населено място], където бяха базирани отговорните групи за контрабанда. След тежки сблъсъци с участието на артилерия, задържаните сирийци бяха освободени и беше постигнато споразумение с ливанските власти за укрепване на района с войски на ливанската армия, за да се намали местната контрабанда и да се подобри сигурността.

Временните сили за сигурност продължиха операциите срещу престъпни групировки, мрежи за контрабанда на наркотици и остатъци от силите на бившия режим, държащи се в Хомс, Латакия и провинциален Дамаск. Бойци и издирвани лица бяха арестувани при десетки акции, при които бяха конфискувани и големи количества оръжия и наркотици. Сред многобройните забележителни арести беше заловен пазач от прословутия Палестински клон на военното разузнаване заедно с няколко командири от милицията на Силите за национална отбрана (NDF) на бившия режим. И въпреки безбройните текущи предизвикателства, има признаци, че въоръжената и престъпната дейност може да намалее за първи път поради съгласуваните кампании от Администрацията за военни операции и Общата сигурност. Тъй като организираните престъпни групи са атакувани многократно от Общата сигурност от януари, общият брой на отвличанията и кражбите намалява - особено в размирните провинции Хомс и Латакия.

Tурция/SNA & SDF: Военни действия в Алепо и Североизточна Сирия Интензивни сблъсъци между SNA и Сирийските демократични сили (SDF) избухнаха отново около язовира Tishreen и моста Qara Qozak, придружени от тежък артилерийски обстрел от турските сили. Турската артилерия атакува и райони близо до А. И. и Сафавие в Ракка. SDF отвръщат, като обстрелват покрайнините на Suluk. Силите на SDF нанесоха множество удари с ракети и безпилотни самолети по три турски военни бази близо до Т. Т., насочени към базите Имам, Манах и Салхийе. Няма потвърдени съобщения за жертви след ударите. Турските въздушни удари продължиха срещу позиции на SDF в североизточна Сирия, включително райони в провинциите Алепо, Хасаке и Ракка. Неизвестен брой цивилни бяха убити при тези атаки.

8. Преглед на развитието, свързано със сигурността (към 19 февруари 2025 г.) Сирийска арабска република, публикуван на 19 февруари 2025 с автор Етана Актуализация за Сирия #19 (от страница ecoi. net ):

Динамика на сигурността: Временните сили за сигурност са изправени пред усложняващи се заплахи в опита си да стабилизират страната, включително остатъци от насилствен режим, сектантско насилие и отвличания. На североизток Сирийските демократични сили (SDF) са изправени пред целенасочени атаки от клетки на ISIS и продължаващи военни действия с подкрепяната от Турция Сирийска национална армия (SNA). Силите за сигурност все още изкореняват останките от режима в цялата страна, които често са атакували членове на Общата сигурност и контролно-пропускателни пунктове. Силите за сигурност са провели множество операции в районите на бившия режим на Д. Е. З.. Частите на Администрацията за обща сигурност и военни операции проведоха акции в [жк], като арестуваха членове на милицията на Националните сили за отбрана (NDF) К. ал-Синджар, командир на сектор А.-Д. Р. ал-Ф. и Х. ал-Гадбан, който е обвинен в извършване на военни престъпления в Д. Е. З.. Провинциите в Сирия продължават да отбелязват нарастване на отвличанията. В един случай двама души, пътуващи между Дамаск и Хама, изчезнаха в средата на февруари; техни роднини съобщиха за случая на полицията в Дамаск, което предизвика издирвателна операция от страна на властите в двата града. Хомс се превърна в гореща точка за отвличания: Групата за граждански мир документира 64 случая на отвличане след падането на режима – 19 жертви по-късно бяха открити екзекутирани, само за три бяха поискани откупи. Членове на племето Mawali в селския Tal Dara на Salamiyeh отвлякоха и екзекутираха трима мъже от брега, твърдейки, че принадлежат към бившия режим, като възмездие за убийството на мъж Mawali, който неотдавна пренасяше оръжия през селските райони на Хомс.

На североизток бойци на ISIS детонираха IED, който унищожи патрулна машина на SDF, докато минаваше през [населено място] ал-Х. в източния Д. Е., ранявайки няколко членове на патрула вътре. На следващия ден бойци на ISIS атакуваха щабквартира на SDF в А. Б. в източната част на Д. Е., което доведе до ожесточени сблъсъци между двете страни.

Политически и хуманитарни развития: Сирийската нефтена транспортна компания в Банияс уволни 280 служители и предостави платен отпуск на 900 други, без да даде обяснение, като някои твърдят, че уволненията са мотивирани от сектантство, а не от желание за реформиране на институциите в публичния сектор. Властите в Daraa също провеждат преброяване на всички служители в публичния сектор в Daraa, за да проверят действителния брой на активните служители и да отстранят някои работници. Крайбрежните провинции видяха множество протести на работници от обществения сектор, демонстриращи срещу уволнения: в Латакия десетки протестираха пред сградата на Профсъюза на работниците; друг протест, събран пред пристанището и митническата компания на Латакия; и десетки работници от сирийската нефтена транспортна компания протестираха в Банияс. В Дамаск мъже и жени активисти и синдикалисти протестираха срещу съкращенията и плановете за приватизация.

9. Предоставената от ответника информация в справка вх. № МД-02-60 от 29.01.2025 г. освен позоваване на цитираната в т.3 свободно достъпна на Интернет страница [интернет адрес] информация от 10.01.2025 г. - Сирийска арабска република - Събиране на информация за събитията относно падането на президента А., съдържа данни от следните свободно достъпни страници: UNHCR, Regional Flash Update P8, Syria situation crisis, 2 January 2025, available at: [интернет адрес], UN Office for the Coordination of Humanitarian Affairs (OCHA), Syrian Arab Republic: Flash Update No. 10 on the Recent Developtjients in Syria (as of 7 January 2025) EN/AR, 7 January 2025, available at: https: //reliefweb.int/repoit/svrian-arab-republic/svnan-arab-reoublic-flash-uDdate-no-10-recent-developments-syria- 7-january-2025-enar и UN High Commissioner for Refugees (UNHCR), UNHCR’s Grandi calls for global action to support Syrians returning home, 27 January 2025, available at: https: //reliefweb.int/report/svrian-arab-republic/unlicrs-grancli-calls- globai-action-support-svrians-retuming-home (стр.4-6).

Официална информация относно Сирия, свободно достъпната на страница ecoi. net, е по-актуална от предоставената от ответника. Напр. Доклад Актуална информация за положението в Сирия и нейното въздействие върху региона (към 13 февруари 2025 г.), публикуван на 13 февруари 2025 от ВКБООН – Върховен комисариат на ООН за бежанците (автор) - Сирийска арабска република, Регионална бърза актуализация #14; Криза със ситуацията в Сирия:

По оценки на ВКБООН към 13 февруари 2025 г. около 279 620 сирийци са се завърнали в Сирия от 8 декември 2024 г. насам. Тези цифри се основават на триангулация на източници отвън и отвътре Сирия и включват бежанци, регистрирани във ВКБООН, и други сирийци, завръщащи се от Турция, Ливан, Йордания, Ирак и Египет, както и тези, които преминават транзитно през региона. С трансгранични координирани усилия и като част от програмата за улеснено доброволно връщане и помощ за транспорта, ВКБООН продължи да предлага безплатен транспорт за най-уязвимите завърнали се лица в Йордания и в Сирия.

В Йордания, Египет и Ливан бежанците продължават да изразяват интерес към завръщането, като същевременно изразяват загриженост относно безопасността, щетите на инфраструктурата, ограничените услуги, възможностите за препитание и повдигат практически въпроси относно процесите на връщане. Бежанците също така подчертават предпочитанието си към "отиди и виж", подобни на тези, улеснени от Турция, за да помогнат на семействата си и да вземат информирани решения за завръщане.

След срещите на министрите в Акаба (14 декември 2024 г.) и Рияд (12 януари 2025 г.) Франция беше домакин на министерска конференция на високо равнище в Париж относно положението в Сирия с президента Макрон, присъединил се дискусията (14 февруари 2025 г.). В съвместното изявление на конференцията се споменава и значението на "улесняването на условията, необходими за доброволното и трайно завръщане на бежанците, включително подкрепа за икономическото възстановяване, в съответствие с позицията на Службата на Върховния комисариат на ООН за бежанците относно връщането в Сирия (от 16 декември 2024 г. – бел. моя) и със специален акцент върху възстановяването на правата на собственост." Към 13 февруари 2025 г. ВКБООН изчислява, че 279 620 сирийци са преминали обратно в Сирия през съседни държави. Работната група за вътрешно разселените лица съобщава, че към 9 февруари 2025 г. общият брой на новоразселените хора след военните действия през ноември и декември възлиза на 617 000. Общо в Сирия остават над 7, 4 милиона вътрешно разселени лица. Успоредно с това около 680 000 вътрешно разселени лица са се завърнали в родните си райони от декември 2024 г. насам.

Някои райони като Д. (селски Дамаск) наскоро приеха значителен брой вътрешно разселени лица семейства от Менбидж (Алепо), които са избягали от продължаващите военни действия в северната част на страната. ВКБООН програми и услуги са готови и работят със 102 общностни центъра, подкрепяни от ВКБООН (CC) оперативни, предоставящи широк спектър от услуги за бежанци и завърнали се вътрешно разселени лица.

ВКБООН за Сирия продължава да провежда редовни домашни посещения и мисии за възстановяване на подслон, за да оцени и да предостави подкрепа на най-нуждаещите се. Чрез мобилни екипи и неговата мрежа от доброволци (ORV), ВКБООН достигна до хиляди семейства от бежанци, вътрешно разселени лица и общности на завърналите се, които са разпръснати в селските райони, далеч от общинските центрове.

Освен това, с трансгранични координирани усилия и в отговор на нуждите, изразени от бежанците, желаещи да се завърнат, ВКБООН продължи да предлага безплатен транспорт на най-уязвимите бежанци от съседни държави (Йордания и Турция) и от Сирия. ВКБООН проучи завърнали се лица, пристигащи на автогарата на Хомс, и улесни транспорта за семействата, които се отправят към Идлиб, Алепо и няколко места в провинция Хомс.

ВКБООН също така продължи да улеснява безплатното движение за тези, които пресичат граничния контролно-пропускателен пункт Баб ал-Х. от Турция, както и за тези, които се връщат през граничния контролно-пропускателен пункт Nassib от Йордания. Като взе предвид резултатите от неотдавнашния РУИС, който определи икономическите предизвикателства като една от основните пречки пред връщането, ВКБООН продължи да разширява дейностите си в подкрепа на реинтеграцията на завърналите се лица в цялата страна, включително чрез разпределяне на основни хуманитарни мерки (CRI), подкрепа за поминъка, като например комплекти селскостопански инструменти, насочени към земеделските стопани, както и слънчеви панели за смекчаване на недостига на електроенергия и предизвикателствата при осигуряването на гориво.

Турция: Обработката на доброволните връщания продължава в провинциите на Турция и на пет гранични пункта: Cilvegözü / Bab al Hawa, Yayladağı / Keseb, Öncüpınar / Bab al Salama, Karkamış / Jarablus и Akçakale / Tel Abyad. Официалният брой на завърналите се в Сирия, както е съобщено от министъра на вътрешните работи, е 81 576 души от началото на декември. Основните причини за завръщането остават последователни, като повечето сирийци споменават политически промени, подобрена сигурност и събиране на семейството. Турското посолство в Дамаск обяви, че от 10 февруари 2025 г. заявленията за визи за Турция от Сирия ще се обработват чрез посредническата компания "Visa for The Globe". Освен това Министерството на търговията на Турция обяви премахването на търговските ограничения за Сирия. Това решение нормализира износа, вноса и транзита на стоки в рамките на стандартната външна търговия, въпреки че ограниченията върху металния скрап остават. Този ход е в съответствие със споразуменията, сключени през декември 2024 г. Ливан: Към 12 февруари 2025 г. правителственото звено за управление на риска от бедствия съобщи за около 93 300 пристигащи от Сирия в провинция Баалбек, включително 35 700 души в 210 неформални колективни приюта и 57 600, живеещи в приемни общности, сред които 20 000 завърнали се ливанци. В отговор на трансграничното разселване ВКБООН в Ливан работи в тясно сътрудничество с властите за увеличаване на материалната помощ. Чрез сектора на основната помощ ВКБООН и партньорите му разпределят основни хуманитарни артикули - включително одеяла, матраци, зимни дрехи и възглавници - на новопристигналите семейства в колективни приюти, заедно с основни услуги за защита и направления за лица със специфични нужди. По искане на правителството ВКБООН адаптира своите СОП за насочване на здравни грижи, за да гарантира, че новопристигналите имат достъп до животоспасяващи хоспитални грижи. През януари 2025 г. 50 новопристигнали получиха лечение в болници, които имат договор с ВКБООН.

Йордания: Според интервю с министъра на вътрешните работи от 11 февруари 2025 г. 34 690 бежанци са напуснали Йордания след падането на режима, включително повече от 4 800 бежанци от лагери. В друго интервю на 6 февруари министърът съобщи, че от 8 декември 2024 г. насам 110 000 сирийци са напуснали страната. ВКБООН анализира профилите на близо 30 500 регистрирани бежанци, които са напуснали през миналите два месеца. Жените и момичетата представляват около 45% от общия брой, в сравнение с 55% мъже и момчета. Децата съставляват около 41% от общия брой завърнали се лица. Все повече регистрирани бежанци се завръщат с целите си семейства и досега 48% от завърналите се са го направили като пълноценни семейни домакинства. 52 % от завърналите се лица продължават да се връщат самостоятелно. Регистрираните бежанци, които се завръщат от лагерите, представляват около 12 % от общия брой завръщания през отчетния период. Повечето завърнали се са пребивавали в А. (27%) и Ирбид (24%) с по-малък брой от други провинции.

Тъй като повечето връщания от Йордания са спонтанни, ВКБООН не разполага с данни за планираната дестинация на връщане. Въпреки това, предишни проучвания на намеренията показват, че по-голямата част от бежанците в Йордания възнамеряват да се върнат в района си на произход. От началото на декември 2024 г. завърнали се от Йордания произхождат от Дараа (34%), Хомс (27%) и селски Дамаск (12%).

Между 7 и 13 февруари 2025 г. ВКБООН улесни транспортирането на 200 бежанци, които искат да се върнат в Сирия и се нуждаят от подкрепа в процеса. Преди заминаването ВКБООН проведе лични прегледи, за да гарантира, че всяко връщане е доброволно и добре информирано. Бежанците също получиха консултации и информация за наличието на услуги в Сирия. Процесът на връщане беше тясно координиран с ВКБООН за Сирия, като се гарантира непрекъсната подкрепа при пристигането им в крайната им дестинация. Екипите на ВКБООН в Йордания и Сирия поддържат редовна комуникация, за да споделят поуки и подобряване на ефективността на процеса на връщане По време на неотдавнашните дискусии във фокус групите бежанците изразиха загриженост относно ситуацията със сигурността в Сирия и различни предизвикателства, свързани с процеса на връщане, по-специално документацията. Обаче някои участници бяха оптимисти за възобновяване на обучението си в Сирия, отбелязвайки, че сирийците университетите могат да предложат по-добри възможности.

Свободно достъпната на интернет страницата на ВКБООН –Регионална бърза актуализация #14 относно Сирийска арабска република, публикувана на 13 февруари 2025 г., е по-близка до датата на приключване на устните прения по спора, в сравнение с представената от ответника в о.с.з. на 05.03.2025 г. Безспорните данни, че ВКБООН изпълнява правомощията си да подпомага завръщащи се в Сирия бежанци и разселени лица не отменя позицията му от 16 декември 2024 г., която е налична на сайта на ВКБООН наред с другите документи относно Сирия.

10. На 16 декември 2024 г. Върховен комисар на ООН за бежанците (автор) (ВКБООН) публикува следната позиция по връщането в Сирийска арабска република, която отменя и заменя Съображенията за международна закрила на ВКБООН от март 2021 г. по отношение на хората, бягащи от Сирийската арабска република:

„Всеки има право да се върне в страната си на произход. ВКБООН има готовност да подкрепи сирийските бежанци, които, след като са напълно информирани за ситуацията в местата им на произход или в алтернативен район на избор, изберат доброволно да се завърнат. С оглед на многото предизвикателства, пред които е изправено населението на Сирия, включително широкомащабна хуманитарна криза, продължаващи високи нива на вътрешно разселване и широко разпространено разрушение и щети на домове и критична инфраструктура, обаче, за момента ВКБООН не насърчава широкомащабно доброволно репатриране в Сирия.

В този момент Сирия продължава да бъде засегната от атаки и насилие в части от страната; голямо вътрешно разселване; наличие в много части на страната с експлозивни остатъци от войната; опустошена икономика и широкомащабна хуманитарна криза, като над 16 милиона вече се нуждаят от хуманитарна помощ преди последните събития. Освен това, както беше отбелязано по-горе, Сирия също претърпя масивни разрушения и щети на домове, критична инфраструктура и земеделски земи. Правата на собственост бяха силно засегнати, като през последното десетилетие бяха регистрирани широко разпространени нарушения на жилищата, земята и собствеността, което доведе до сложни спорове за собственост, чието разрешаване ще отнеме време. На този фон ВКБООН за момента продължава да призовава държавите да не връщат насилствено сирийски граждани и бивши обичайни жители на Сирия, включително палестинци преди пребиваващи в Сирия, до всяка част на Сирия.

ВКБООН също така продължава да призовава всички държави да позволят на цивилни, бягащи от Сирия, достъп до техните територии, да гарантират правото да търсят убежище и да осигурят зачитане на принципа на забрана за връщане по всяко време.

Въпреки, че рисковете, свързани с преследване от страна на предишното правителство, са престанали, други рискове могат да продължат да съществуват или да станат по-изразени. В светлината на бързо променящата се динамика и развиващата се ситуация в Сирия, ВКБООН понастоящем не е в състояние да предостави подробни насоки на лицата, вземащи решения относно предоставянето на убежище, относно нуждите от международна закрила на гражданите. ВКБООН ще продължи да следи отблизо ситуацията с оглед предоставяне на по-подробни насоки веднага щом обстоятелствата позволят. С оглед на настоящата несигурност на ситуацията в Сирия, HCR призовава държавите, предоставящи убежище, да спрат издаването на отрицателни решения по молби за международна закрила от сирийски граждани или от лица без гражданство, които преди са обичайно пребивавали в Сирия. Спирането на издаването на отрицателни решения трябва да остане в сила до момента, в който ситуацията в Сирия се стабилизира и бъде налична надеждна информация относно ситуацията със сигурността и правата на човека, за да се направи пълна оценка на необходимостта от предоставяне на статут на бежанец на отделни кандидати.

ВКБООН не счита, че понастоящем са изпълнени изискванията за прекратяване на статута на бежанец за бенефициери на международна закрила с произход от Сирия “.

11. Тази позиция е потвърдена в Препоръки нa ВКБООН зa 2025 г. към Председателствата на Полша и Дания на Съвета на Европейския съюз (ЕС), според която: „Сирия е на кръстопът с възможност да поеме по пътя към мира, което би позволило на нейния народ да започне да се завръща у дома. Въпреки това, страната продължава да се изправя пред множество предизвикателства, включително сериозна хуманитарна криза, високи нива на вътрешно разселване и широко разпространени разрушения и увреждания на домове и критична инфраструктура. Според Позицията на ВКБООН относно връщането в Сирия, настоящият момент не е подходящ за налагане на връщане в страната. Нито един гражданин или бивш обичаен жител на Сирия, включително палестинци, които преди са живели там, не трябва да бъде принудително връщан в която и да е част на страната в момента. ВКБООН продължава да призовава всички държави да позволят на цивилни, бягащи от Сирия, достъп до техните територии, да гарантират правото на търсене на убежище и да спазват принципа на забрана за връщане по всяко време. Освен това, ВКБООН призовава държавите, предоставящи убежище, да спрат издаването на отрицателни решения по молби за международна закрила от сирийски граждани или от лица без гражданство, които са били бивши обичайни жители на Сирия, с оглед на променящата се ситуация в страната. ВКБООН моли председателствата да подкрепят тези призиви в рамките на ЕС“.

Въз основа на изложената актуална, официална информация относно страната на произход на кандидата съдът приема за оборена информацията, съдържаща се в Справка с вх. № МД-02-60 от 29.01.2025 г. на Дирекция „Международна дейност" на ДАБ при МС. По силата на чл.4, пар.3 от Директива 2011/95/ЕС оценяването на молбата за международна закрила следва да бъде извършено за всеки отделен случай, като се вземат под внимание следните елементи:

Б. „а“ - всички относими факти, свързани с държавата на произход в момента на вземането на решение по молбата, включително законите и подзаконовите актове на държавата на произход, както и начинът на тяхното прилагане.

Б. „б“ – всички относими декларации и документи, представени от молителя, включително и информация, позволяваща да се определи дали молителят е бил или би могъл да бъде обект на преследване или на тежки посегателства;

Б. „в“ - индивидуалното положение и личните обстоятелства относно молителя, включително и фактори като неговото минало, пол и възраст, за да може да се определи, въз основа на личните обстоятелства относно молителя, дали действията, на които той е бил или рискува да бъде изложен, биха могли да бъдат считани за преследване или за тежки посегателства.

Според решаващия състав на АССГ и съобразно актуалната информация относно страната на произход на кандидата, вкл. провинция Алепо, е дължим извод, че спрямо молителя е налице основание за предоставяне на закрила по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Съдът приема, че актуалната ситуация в страната на произход на кандидата отговоря на тълкуването, дадено в Решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, Diakite: „Съществуването на "въоръжен конфликт" трябва да бъде признато с оглед прилагането на тази разпоредба, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт, който няма международен характер по смисъла на международното хуманитарно право, и без интензитетът на въоръжени сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да са предмет на преценка, отделна на степента на насилие, съществуващо на въпросната територия“.

По силата на т.39 от Решение на Съда от 10 юни 2021 г. по дело С-901/19: „Както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 56 от заключението си понятието „тежки и лични заплахи“ срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила по смисъла на член 15, буква в) от Директива 2011/95 трябва да се тълкува разширително. Така, за да се определи дали съществуват „тежки и лични заплахи“ по смисъла на член 15, буква в) от Директива 2011/95, се изисква да се вземат предвид всички релевантни обстоятелства по случая, и по-специално на тези, които характеризират положението в страната на произход на молителя (т.40). Всъщност, що се отнася до молба за международна закрила, подадена на основание член 15, буква в) от Директива 2011/95, макар в тази молба да не се посочват доказателства, присъщи за положението на молителя, от член 4, параграф 3 от същата директива следва, че преценяването на такава молба трябва да бъде извършено за всеки отделен случай, при което трябва да се вземат предвид редица елементи (т.41). Сред тези елементи фигурират по-специално съгласно член 4, параграф 3, буква а) от посочената директива „всички относими факти, свързани с държавата на произход в момента на вземането на решение по молбата“ (т.42). По-конкретно, както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 56 и 59 от заключението си, може също така да се отчетат интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на участващите въоръжени сили и продължителността на конфликта като обстоятелства, които се вземат предвид при преценката на реалната опасност от тежки посегателства по смисъла на член 15, буква в) от Директива 2011/95 (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2014 г., Diakité, C‑285/12, EU: C: 2014: 39, т. 35 ), както и други елементи, като географския обхват на положението на безогледно насилие, действителното местоназначение на молителя в случай на връщане в съответната страна или съответния регион и евентуалното умишлено насилие срещу цивилното насилие, извършено от враждуващите страни (т.43). В заключение в решението по дело С-901/19 е прието, че член 15, буква в) от Директива 2011/95 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се определи дали съществуват „тежки и лични заплахи“ по смисъла на тази разпоредба, се изисква извършването на цялостна преценка на всички обстоятелства в конкретния случай, и по-специално на тези, които характеризират положението в страната на произход на молителя.

В решение от 28 юни 2011 г. по дело Sufi и Elmi с/у Обединеното кралство (CE: ECHR: 2011: 0628JUD000831907, § 241) ЕСПЧ е имал повод да посочи критерии при преценка на общата ситуация в дадена страна по произход: първо, дали страните в конфликта поемат методи и тактики на водене на война, които увеличават риска от цивилни жертви или директно са насочени към цивилни; второ, дали използването на такива методи и/или тактики е било широко разпространено сред страните в конфликта; трето, дали боевете са били локализирани или широко разпространени; и накрая, броят на цивилните, убити, ранени и разселени в резултат на боевете. Тези критерии не трябва да се разглеждат като изчерпателен списък, който да се прилага във всички бъдещи случаи.

Според т.59 от Заключение на генералния адвокат P. Pikamäe, представено на 11 февруари 2021 г., по дело С-901/19 (с позоваване на решение на ЕСПЧ от 28 юни 2011 г. по дело Sufi и Elmi): За да изведе тези критерии, Европейският съд по правата на човека се позовава пряко на решение на британския съд по убежището и имиграцията. В това отношение националните съдилища съчетават различни фактори, за да измерят степента на насилие, засягащо съответната страна или съответния регион. При прегледа на съдебната практика на няколко държави членки са взети предвид също броят на починалите и ранените цивилни жертви в съответните географски зони, предизвиканите от въоръжения конфликт придвижвания, методите и тактиките на водене на война, както и последиците от тях за цивилните лица, нарушенията на правата на човека, способността на държавата или на организациите, осъществяващи контрол върху съответната територия, да защитят цивилните лица и оказваната от международните организации помощ. Голямото разнообразие на разглежданите от националните органи критерии показва, че методът на цялостна преценка е възприет от повечето национални органи при произнасянето им по молба за субсидиарна закрила, съответстваща на хипотезата по член 15, буква в) от Директива 2011/95. Този цялостен и динамичен подход предполага извършване на кръстосан анализ на съвкупността от събраните от националните органи относими данни. С други думи, посочените при подаване на молбата за субсидиарна закрила обстоятелства не трябва да се разглеждат поотделно, а да се съчетават помежду си, за да се определи съществуването на тежки и лични заплахи по смисъла на член 15, буква в) от Директива 2011/95.

Въз основа на наведената релевантна практика на ЕСПЧ и СЕС по приложението на чл.3 от ЕКПЧ и член 15, буква в) от Директива 2011/95 за решаващия състав на АССГ е вън от съмнение, че по приложението на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ приоритет следва да се даде на актуалната ситуация в страната на произход на кандидата, по отношение на която да се извърши цялостна и съвкупна преценка, при съобразяване на всички аспекти, относими към живота и сигурността на цивилните лица, свързани с накърняване на техни основни права по смисъла на чл.1, чл.4 и чл.19, пар.2 от Хартата на основните права в ЕС, гарантиращи зачитането на абсолютното право на човешко достойнство, на абсолютната забрана за нечовешко или унизително отношение или наказание, включително при връщането му в страната на произход.

Видно от мотивите в т.40 на Решение на СЕС от 9 ноември 2023 г. по дело С-125/22: Що се отнася, второ, до посегателството, дефинирано в член 15, буква в) от Директива 2011/95, което се изразява в „тежки и лични заплахи срещу живота или личността“ на молителя, следва да се отбележи, че посочената разпоредба обхваща една „по-обща опасност“ от посегателство, в сравнение с посочените в букви a) и б) от същия член. По този начин се имат предвид в по-широк план „заплахи срещу живота или личността“ на цивилно лице, отколкото определени насилия. Освен това тези заплахи са присъщи на обща ситуация на въоръжен конфликт, която поражда „безогледно насилие“, което предполага, че насилието може да се разпростира към лица без оглед на личното им положение и тяхната самоличност, когато степента на такова насилие достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените тежки заплахи (вж. в този смисъл решение от 10 юни 2021 г., Bundesrepublik Deutschland (Понятие тежки и лични заплахи), C‑901/19, EU: C: 2021: 472, т. 26 и 28 и цитираната съдебна практика).

От това следва, че при извънредни ситуации, като описаната в предходната точка от настоящото решение, установяването дали съществува опасност от „тежки и лични заплахи“ по смисъла на член 15, буква в) от Директива 2011/95 не е обвързано от условието търсещият субсидиарна закрила да представи доказателство, че той е конкретно засегнат поради присъщи на неговото лично положение обстоятелства (вж. в този смисъл решения от 17 февруари 2009 г., Elgafaji, C‑465/07, т. 43 и цитираната съдебна практика, и от 10 юни 2021 г., Bundesrepublik Deutschland (Понятие тежки и лични заплахи), C‑901/19, т. 27 ).

По изложените съображения съдът не споделя доводите на ответника за необходимост от доказване на „личен“ елемент на посегателство при основанието по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Според Решение от 17 февруари 2009 г. по дело C‑465/07 Elgafaji член 15, буква в) от Директивата във връзка с член 2, буква д) от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи.

Необосновани са и допълнително изложените в о.с.з. доводи от процесуалния представител на ответника, че подобно разглеждане на ситуацията в страната на произход на кандидата би довело до предоставяне на закрила на „всички сирийски граждани“. Подаването на молба за международна закрила е индивидуален акт, основан на субективна преценка на опасностите пред кандидата, които са го мотивирали да напусне държавата на произход. Логично е, в случай на въоръжен конфликт именно общата несигурност и свързаните с нея хуманитарни обстоятелства да са сред мотивите за това напускане, релевантни към основанието за закрила по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Немислимо е тази закрила да бъде разпростряна спрямо „всички сирийски граждани“, вкл. останалите на територията на Сирия. Същевременно, не може да се правят препястващи закрилата изводи единствено поради наличието на роднини на кандидата, които са останали в същото населено място. Причините за тяхното ненапускане могат да бъдат най-различни, като логично е сред тях да бъде и липсата на финанси. Изложеното не е аргумент, че оставането им се дължи на това, че условията за живот не са в нарушение на чл.3 от ЕКПЧ, нито, че няма непосредствени заплахи за живота и сигурността на цивилните лица. Показателни за потенциалната несигурност в страната на произход на кандидата са последните данни от 11 март 2025 г. с автор SNHR – Сирийска мрежа за правата на човека: Латакия, Тартус и Хама: доклад относно извънсъдебните екзекуции между 6 и 10 март 2025 г. с данни за извънсъдебни убийства на 803 лица само в този период.

Месечен доклад за смъртните случаи сред цивилното население от 1 март 2025 г. с автор SNHR – Сирийска мрежа за правата на човека документира 222 цивилни смъртни случая, включително 17 деца и 37 жени, както и девет смъртни случая поради изтезания, регистрирани през февруари 2025 г. в Сирия. Според друга актуална информация - Преглед на промените, свързани със сигурността (към 8 март 2025 г.) Актуализация #21 за Сирия, с автор Етана (Автор): „Атаките и последвалите сблъсъци са голямо изпитание за служебните власти на Сирия и свързаните с тях сили за сигурност. На фона на сблъсъците бунтовническите атаки доведоха до това, че няколко района по крайбрежието останаха извън контрола на правителството, докато проправителствените бойци подсилиха позициите си в хълмистите селски райони на Латакия. Служебните власти започнаха мащабни операции за сигурност в крайбрежните провинции Латакия и Тартус, които доведоха до по-нататъшни тежки сблъсъци с бунтовниците. По-тревожни обаче са появилите се съобщения за безразборно насилие – включително екзекуции на място – извършено срещу предимно алауитски цивилни общности в тези райони; Сунитски цивилни също бяха обект на насилието, макар и в по-малък мащаб. Първоначалните доклади сочат, че стотици са останали мъртви след насилието по сирийското крайбрежие. Нараства загрижеността, че твърдата реакция на Дамаск на атаката от остатъците от режима ще укрепи сектантските разломи и ще подхрани нов цикъл на насилие. В северния [населено място]-Санамайн избухнаха сблъсъци между силите за сигурност и въоръжена групировка, водена от М. ал Х., след неуспешни преговори за разоръжаване. След неуспешна операция, подкрепена от силите за управление на военните операции, групите позволиха временно прекратяване на огъня, за да позволят на цивилните да се евакуират, преди операцията да бъде възобновена. Най-малко шестима души загинаха при сблъсъците“.

Горепосочените данни за страната на произход на кандидата навеждат на извод, че след падането от власт на Б. А. на цялата територията на страната се осъществяват сблъсъци между две и/или повече въоръжени групи, при което степента на насилие срещу цивилното население, вътрешната несигурност и хуманитарната криза достигат толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна поради самия факт на присъствието си на тази територия се излага на реална опасност да претърпи тежките заплахи, посочени в член 15, буква в) от Директивата.

Изложените доводи се подкрепят от данните по делото, че към момента на територията на Сирия действат няколко въоръжени групировки, в различни части на страната, описани в горепосочената Информация от HRW – Human Rights Watch (Автор) Световен доклад 2025 – Сирия от 16 януари 2025 г. и по свободно достъпна на Интернет страница [интернет адрес] информация от 10.01.2025 г. Настоящата офанзива включва и боеве между SDF и SNA (Ройтерс, 8 декември 2024 г.). Независимо от съставянето на преходно правителство и предложението за разпускане на всички бунтовнически фракции, според говорител на Южната оперативна зала, коалиция от въоръжени групи от южната провинция Дараа, сформирана на 6 декември, за да помогне за свалянето на А., тези бойци от Южна Сирия няма да се съгласят да разпуснат своите групи. Т.е. дължим е извод, че тези различни въоръжени групировки остават действащи на територията на Сирия, вкл. в конфликт една с друга. Редом с наличието на действащи местни въоръжени групировки следва да се отбележат последователно поддържаните удари от страна на Турция и на Израел, както и наличието на военни бази на САЩ и Р., с цел подкрепа на отделни въоръжени групировки. Актуална е информацията относно наличие на въоръжени сблъсъци в района на [населено място], провинция Алепо.

Потвърдена от всички официални източници е безпрецедентната хуманитарна криза на територията на цялата страна, която засяга 90 % от населението, както и разрушена в резултат на войната инфраструктура и затруднен достъп до основни услуги, което принуждава значителни маси от сирийци все още да се разселват и придвижват на територията на страната. Според цитираните национални практики на държави – членки в Заключение на генералния адвокат P. Pikamäe, представено на 11 февруари 2021 г., по дело С-901/19, много от тях възприемат цялостен и динамичен подход, като съобразяват релевантни в случая обстоятелства, а именно: предизвиканите от въоръжения конфликт придвижвания на цивилно население, последиците от военния конфликт за цивилните лица (разрушена инфраструктура, домове и липса на достъп до услуги), нарушенията на правата на човека. В тази връзка предоставената след 29 декември 2024 г. от ВКБООН, при отварянето на общо 94 от 114-те центрове в цялата страна, помощ на 58 000 души е крайно недостатъчна при данни за хуманитарна криза, която засяга милиони сирийци.

Според съда, данните за наличие на вътрешно разселени са указание, че движението на населението е именно по причина на съществуващите въоръжени конфликти между различни въоръжени групировки, включително и от страна на външни сили – Турция и Израел.

Според справка на ВКБООН от 02.01.2025 г.: Към 27 декември работната група за вътрешно разселени лица съобщава, че от началото на декември приблизително 664 000 души продължават да са новоразселени в Сирия, предимно в провинциите Идлиб и Алепо. Повече от три четвърти от разселените лица са жени и деца. Междувременно близо 486 000 вътрешно разселени лица са се завърнали в районите си на произход, главно в провинциите Хама и Алепо. Преобладаващата несигурност - включително въоръжени сблъсъци, засилена престъпна дейност и невзривени боеприпаси - продължава да представлява предизвикателство за цивилното население и вероятно ще окаже влияние върху потенциалното решение за завръщане у дома на сирийците, живеещи извън страната“.

Посочените в справка вх. № МД-02-60 от 29.01.2025 г. на Дирекция „МД“ – ДАБ извършени след падането от власт на Б. А. един вътрешен и един международен полет до летището на [населено място], не удолетворяват изискванията на чл.8 от Директива 2011/95/ЕС, които съдът не намира за изпълнени на територията на цялата страна. Следва да се отбележи, че информацията, на която се позовава ответникът от вестник The Gardian Party time at Damascus airport относно подновени полети от две сирийски авиокомпании SyrianAir и Cham Wings касаят инцидентни, не редовни, международни полети до Обединените арабски емирства, Багдад, Арбил и Кувейт, но не и вътрешни полети. Според същата информация: „Служителите на SyrianAir и Cham Wings, които все още са под санкции на Министерството на финансите на САЩ за транспортиране на наемници и оръжия, както и за други форми на трафик при А., са оптимисти, че скоро могат да се отворят нови полетни маршрути“. Според служител на местна авиокомпания "Това, че бяхме в списъка със санкции, унищожи флота ни, тъй като не можахме да получим резервни части за самолетите - флотът ни е намалял до два самолета от 18-те, които имахме преди".

Съдът намира тази информация за неотносима към приложението на чл.9, ал.5 от ЗУБ, според който хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там. Дори в предоставената от ответника информация в справка вх. № МД-02-60 от 29.01.2025 г. липсват данни за изпълнение на визираните законови предпоставки по чл.8, пар.1 от Директива 2011/95/ЕС и чл.9, ал.5 от ЗУБ - кандидатът да няма основателно опасение от преследване или не е изложен на реална опасност от тежки посегателства; има достъп до закрила срещу преследване или тежки посегателства съгласно определението в член 7 и той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там.

Въз основа на изложеното относно актуалната обстановка за страната на произход на кандидата съдът приема, че евентуално връщане на чуждия гражданин в Сирия към настоящия момент и при наличната актуална информация би било в нарушение на принципа non revoulment. В идентичен смисъл е позицията на ВКБООН от 16 декември 2024 г., с която страната ни следва да се съобрази по силата на чл.3, ал.1 от ЗУБ.

По изложените съображения е дължима отмяна на решението в частта на отказа за предоставяне на хуманитарен статут чл. 9, ал.1, т.3 от ЗУБ като незаконосъобразно. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК делото като преписката следва се върне на ответника за ново разглеждане и произнасяне по молба рег. № УП-6981 от 23.08.2024 г. в частта за предоставяне на хуманитарен статут чл. 9, ал.1, т.3 от ЗУБ при съобразяване с дадените указания по приложението на закона с оглед актуалната информация в страната на произход на кандидата.

Единствено при връщане на преписката на административния орган може да се съобрази разпоредбата на чл.31, пар.4 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, според която държавите-членки могат да отложат приключването на процедурата по разглеждане, ако с основание не може да се очаква от решаващия орган да вземе решение в сроковете, установени в параграф 3, поради несигурна обстановка в страната на произход, за която се предполага, че е временна. Тази процедурна възможност безспорно е относима към първоинстанционната, административна процедура по разглеждане на молба за международна закрила. Същата не е приложима в съдебното производство, където основанията за спиране са регламентирани в чл.229, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, като сред тях не е това по чл.31, пар.4 от Директива 2013/32/ЕС.

Представеното от ответника едно решение на ВАС по адм.д.№ 10324/2024 г. не формира константна съдебна практика. Налице са решения и в противен смисъл: Решение № 1254 от 12.02.2025 г. по адм. д. № 9299/2024 г., Решение № 441 от 16.01.2025 г. по адм. д. № 7597/2024 г., на ІІІ ОТД. НА ВАС.

Мотивиран от горното, Административен съд София-град, Първо отделение, 69-ти състав,