Решение № 185 от 9.10.2023 г. на Районен съд - Радомир по дело № 603/2023 г.

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК. Oбразувано e по искова молба, подадена от „М.“ ЕАД – София, чрез прокурист, с която срещу Д. С. И., ЕГН...е предявен иск по чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 233, ал. 1, изр. 1 Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждане на ответницата да опразни и върне ползването на имот, собственост на ищцовото дружество, находящ се в гр. Радомир, ж.к. „Т.”, бл.., вх.., ет.., ап... Ищецът „М.“ ЕАД – София твърди, че между него и ответната страна – Д. С. И. е налице договорно наемно правоотношение по отношение на процесния имот. С писма изх. № 93-00-787/02.06.2021 г. и изх. № 93-01-226/11.10.2021 г. дружеството твърди, че е правило опит да уведоми ответницата за дължими суми за наем и консумативи по договора. След липса на действия от ответната страна и на основание чл. 13, ал. 1, т. 1 от Договора за наем, поради настъпила забава на наемателя при плащането на наемната цена, с Нотариална покана с изх. № 13372/21.12.2022 г. по описа на Нотариус Р. Б., с peг. №...и район на действие - гр. София, ответницата била уведомена на 19.01.2023 г. за прекратяването на договора, размера на задълженията й по него, както й е бил даден едномесечен срок да заплати дължимите суми и да предаде имота обратно на „М.“ ЕАД. Дължимите суми за наем и ел. енергия за периода 01.2022 г. - 01.2023 г. Д. С. И. платила чак през месец юли 2023 г. Излага се, че ответницата е следвало да опразни наетия имот и да върне владението на ищеца след прекратяване на договора помежду им, но го държи без правно основание. По тези съображения ищецът иска осъждане на ответницата да опразни и предаде владението на имот, собственост на ищцовото дружество, находящ се в гр. Радомир, ж.к. „Т.", бл., вх., ет., ап.. В съдебно заседание поддържа исковата молба и претендира разноски. В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, писмен отговор на исковата молба не е постъпил. Ответната страна не се е явила в съдебно заседание и не е взела становище по делото. Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 30.09.2020 г. между страните е сключен договор за наем за временно и възмездно ползване ДМА, собственост на „М.“ ЕАД, находящ се в гр. Радомир, ж.к. „Т.“, бл.., вх.., ет.., ап.. при уговорен месечен наем, платим от ответницата в размер на 69, 75 лв., със задължение наемателят да заплаща стойността на изразходваните консумативи на съответните доставчици, като си открие партиди на свое име. Срокът на договора е от 10.10.2020 г. до 01.10.2021 г. По делото са приети адресирани до И. два бр. писма изх. № 93-00-787/02.06.2021 г. и изх. № 93-01-226/11.10.2021 г., от които е видно, че дружеството е уведомило същата за дължими от нейна страна суми в размер на 389.63 лв. – неплатен наем за месец февруари – май 2021 г. и дължим консуматив за един месец и съответно за сума в размер на 83.71 лв. – неплатен наем за четири месеца и консуматив за два месеца. И с двете писма ищецът е поканил ответницата да заплати сочените суми и е отправил предизвестие за прекратяване на договора в случай на неплащане. Няма данни за получаване на писмата от ответницата. С Нотариална покана с изх. № 13372/21.12.2022 г. по описа на Нотариус Р.Б., с peг. №..и район на действие - гр. София, ответницата била уведомена на 19.01.2023 г. за прекратяването на договора в резултат на неизпълнение на задължението за заплащане на наемната цена по договора, размера на задълженията й по него, възлизащи на 1399.08 лв., както й е бил даден едномесечен срок да заплати дължимите суми и да предаде имота обратно на „М.“ ЕАД. По делото са представени 19 бр. копия от фактури, издадени от ищеца, с получател ответницата, видно от които на последната са начислени услуги префактуриране ел. енергия в периода ноември 2021 г. – май 2022 г. и наем в периода февруари 2022 г. – февруари 2023 г. С кредитни известия е нулирана данъчната основа за доставката на услугите наем на жилище за месец януари и февруари 2023 г. Видно от представените с исковата молба извлечения от движения по банкова сметка сметка BG85CESB97901E6532800 с титуляр „М.“ ЕАД – клон Варна Д. И. е платила на ищцовото дружеството следните суми: на 06.07.23 г. - 331.71 лв., на 08.07.23 г. - 224.12 лв., на 18.07.23 г. – две суми от по 311.17 лв. и на 20.07.23 г. - 311, 17 лв. с основания за плащане задължение на Д. С. И. ЕГН...... По делото не се спори, че ответницата е заплатила всички дължими суми по издадените фактури до месец януари 2023 г. Безспорно е също така, че ответницата след завеждане на делото е продължила да ползва наетото помещение, видно от връчването на този адрес на исковата молба. Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 233, ал. 1, изр.1 ЗЗД. За уважаване на настоящата претенция е необходимо установяването на следните факти, възложени в тежест на ищеца с определение от 08.09.2020 г.: между страните е възникнало правоотношение по договор за наем, че е настъпил фактическият състав, пораждащ прекратяването на договора, както и че имотът се намира в държане на ответника. Приетият по делото договор за наем от 30.09.2020 г. е сключен за срок от една година и е със срок на валидност до 01.10.2021 г. Съгласно чл. 236, ал. 1 ЗЗД ако след изтичане на наемния срок използуването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок. Като съобрази твърденията на ищцовата страна, обстоятелството, че ответницата обитава процесния апартамент и че същата през м. 07.2023 г. е погасила задълженията си във връзка с наема за периода на представените по делото фактури – края на 2021 г. – 2022 г., съдът приема, че се установява по безспорен начин наличието на наемно облигационно отношение между страните, съществуващо по силата на писмения договор за периода от 01.10.2020 г. – 01.10.2021 г., който договор неформално е продължен за периода от 02.10.2021 г. до прекратяване на договора. Допълнително от доказателствата по делото се установява, че страните са запазили правоотношението помежду си във вида и обема, уреден в писмения договор, сключен между тях, в т. ч. наемната цена. Задължението на наемателя да заплаща наемната цена произтича както от договора от 30.09.2020 г., така и директно от закона (чл. 232 ЗЗД). В чл. 4 договора страните са уговорили наемната цена да се заплаща на 10 число на текущия месец. В случая от доказателствата по делото се установява, че ответницата е просрочила задълженията си по договора за наем в периода януари 2022 г. – януари 2023 г., които е заплатила през месец юли 2023 г. Това обстоятелство на основание чл. 13, ал. 1, т. 1 от договора е породило право за наемодателя да развали договора, без да е необходимо писмено известяване. Ищцовото дружество е изпратило Нотариална покана с изх. № 13372/21.12.2022 г. по описа на Нотариус Р.Б., с peг. №..и район на действие - гр. София. Видно от приложеното известие за доставка и печата, поставен от нотариуса, ответницата е била надлежно уведомена на 19.01.2023 г. за прекратяването на договора, размера на задълженията й по него, както й е бил даден едномесечен срок да заплати дължимите суми и да предаде имота обратно на „М.“ ЕАД. Съдът приема, че ищецът е отправил валидно предизвестие до ответницата за прекратяване на договора на предвидено в договора основание и при съобразяване с чл. 238 ЗЗД, който предвижда, че ако договорът за наем е без определен срок, всяка от страните може да се откаже от него, като предизвести другата един месец по-рано. С оглед изложеното се установява кумулативното наличие на предпоставките, предполагащи основателността на осъдителен иск с квалификация чл. 233, ал. 1, изр. 1, ЗЗД. С оглед обстоятелството, че не са ангажирани от страна на ответницата доказателства да е предала имота на ищеца, а напротив – същата получава съдебните книжа на адреса на процесния имот, съдът приема, че предявеният иск за връщане на държания без основание имот се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен. При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да заплати на ищеца претендираните и направени разноски по делото в размер на 100 лева – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. По изложените мотиви, съдът