Решение № 1788 от 17.10.2024 г. на Административен съд - Кюстендил по дело № 386/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) - [населено място], против решение № 130/14.05.2024 г., постановено по анд № 944/2023 г. по описа на Районен съд – [община]. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено при наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – „К“ ЕООД, [населено място], [община], Софийска област, чрез адв. С. Х. изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Окръжна прокуратура – [област] дава заключение за основателност на касационната жалба. Административен съд – [област], в настоящия си състав, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, а разгледана по същество е основателна. С оспореното решение на Районен съд – [община], е отменено наказателно постановление № КГ-250/10.08.2023г. на председателя на ДАМТН, с което на „К“ ЕООД, за нарушение на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ във вр. с чл. 6, т. 1 и Приложение № 1 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, както и на основание чл. 25, ал. 2 от НИКТГУРНТК и чл. 25 от Тарифа № 11 (обн. в ДВ бр. 50/1999 г., посл. изм. с ДВ бр. 33/2020 г.) на дружеството са възложени разходите за вземане и изпитване на проба в общ размер на 350 лв. С оспореното решение нарушителят е предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт за това нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Районният съд е установил от фактическа страна на спора, че при извършена проверка на 28.02.2023 г. в обект - бензиностанция, управляван от „К“ ЕООД, находящ се в [населено място] баня, е взета проба от разпространяваното течно гориво – гориво – автомобилен бензин, RON 95, като е съставен протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво № С-0027/28.02.2023 г. Установено е, че последната доставка на горивото е в количество 2957 литра по нареждане за експедиция № 1419847/27.02.2023 г. и с декларация за съответствие № 100/19.02.2023 г., издадена от „Л Б“ ЕООД за партида № 100 в количество 2340 тона. Налично количество в резервоар № 1, свързан с бензиноколонка № 1 в момента на проверката е било 3856, 80 литра. След изпитване на контролната проба в стационарна акредитирана „Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки“ към ДАМТН – ГД ККТГ [населено място], е констатирано, че течното гориво по показател „дестилационни характеристики“ не съответства на изискванията за качество. Резултатите от изпитването, обективирани в КП № КП-0124/07.03.2023г. установяват резултат от 218, 8 0 С при норма максимум 210, 0 0 С. За констатирано нарушение е съставен АУАН № А-81/12.05.2023г., а въз основа на него е издадено процесното наказателно постановление. В хода на въззивното производство е била назначена и съдебно-техническа експертиза, заключението на която въззивният съд е кредитирал изцяло. За да постанови оспорения правен резултат, районният съд е приел, че е приложима нормата на чл. 28 от ЗАНН и е предупредил нарушителя на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Според настоящия съдебен състав при така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано извършеното от жалбоподателя административно нарушение. Изложени са аргументи защо се приема нарушението за маловажно такова и е отменено обжалваното наказателно постановление, като нарушителят е предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт за това нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съдът счита, че изложената фактическа обстановка от въззивният съд е правилно изведена въз основа на събраните по делото доказателства. Спорът пред настоящата инстанция е правен и се заключава в това дали направената от районния съд преценка за наличието на маловажен случай е законосъобразна или не. След изменението на ЗАНН в § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН е дадена легална дефиниция за маловажен случай - този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В конкретния случай допуснатото нарушение е формално такова и при него не е от значение дали реално са настъпили вредни последици или не. Следва да се отбележи, че съдът е изградил изводът си за наличие на маловажен случай изцяло въз основа на установеното несъответствие с разлика 8, 8 0 С по показателят „край на кипене“, чието изменение няма данни да се отразява чувствително върху околната среда, като в тази връзка е кредитирал напълно изводите на вещото лице изготвило техническата експертиза по делото. Посочил е и че липсват данни дружеството да е санкционирано за други нарушения от този вид и/или по ЗЧАВ, както и че липсват данни и за отклонения по всички останали показатели на горивото. Административен съд – [област] намира, че в случая дори и да се приеме соченото от вещото лице, че такова малко отклонение няма как да се отрази чувствително върху околната среда, то както вече се посочи реално настъпване на вреди не е необходимо. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и количеството на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност и т. н., като се отчита същността и целите на административнонаказателната отговорност. В случая се касае за разпространение на гориво, неотговарящо по показател на нормативно установените изисквания за качество, употребата на което оказва неблагоприятно влияние не толкова върху работата на двигателите, а върху неограничен брой субекти и обекти, посочени в разпоредбата на чл. 1 от ЗЧАВ и се характеризира с висока степен на обществена опасност. Степента на обществена опасност и останалите обстоятелства относно извършване на нарушението, не сочат на маловажност на случая. Като е достигнал до изводи в обратния смисъл, Районен съд – Дупница е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановен друг съдебен акт, с който процесното наказателно постановление да бъде потвърдено. С оглед изхода на правния спор, основателно се явява искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото, поради което и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ съдът присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – [област],