Решение № 4741 от 7.8.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 1805/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК. С Решение № 20057015/12.09.2022 г. по гр. д. № 34215/2019 г. по описа на СРС, 55 състав Кооперация „ВЗК Е.“ е осъдена да заплати на „И.Т.“ АД следните суми: на основание чл. 195, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД сумата от 11174, 83 лева – намаляване на цената, заплатена при закупуване на употребяван зърнокомбайн марка „Rostselmash”, моделVector 410, с рег. № ••••••• с договор от 15.06.2016 г., поради продажбата му със скрит недостатък, който продавачът съзнателно е премълчал, ведно със законната лихва от 13.06.2019 г. до окончателното плащане. на основание чл. 82 от ЗЗД - сумата от 3349, 60 лева – обезщетение за претърпените от ищеца вреди от продажбата на употребяван зърнокомбайн марка „Rostselmash”, моделVector 410, с рег. № ••••••• с договор от 15.06.2016 г., със скрит недостатък, който продавачът съзнателно е премълчал, изразяващи се в заплатени разходи в съдебно производство по иск, заведен от Кооперация „ЗК Крушовица“, закупил вещта от „И.Т.“ АД по договор за продажба от 23.06.2016 г., ведно със законната лихва от 13.06.2019 г. до окончателното плащане на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – 177, 51 лева – лихва за забава за периода 30.04.2019 г. – 12.06.2019 г. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 2261, 98 лева – разноски по делото. Против решението е подадена въззивна жалба вх. № 25074302/16.11.2022 г., подадена от Кооперация „ВЗК Е.“, в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че продавачът е продал на ищеца процесната вещ – употребяван комбайн „Вектор“ със скрит недостатък, а именно дефектирал и пукнат цириндров блок, както и че към момента на продажбата ответникът е знаел за този скрит недостатък, но е премълчал наличието на същия, в резултат на което следвало да бъде реализирана отговорността на продавача по чл. 193 от ЗЗД. Посочва, че ищецът, като търговец, който по занятие се занимава с продажба и препродажба на земеделска техника, при сключване на договора е правило три пълни огледа, като била изплатена и специализирана сервизна група от трима специалисти, които да установят състоянието на вещта. Посочва, че от свидетелските показания се установявали действията на специалистите, както и че от заключението на СТЕ се установявало, че пукнатината в цилиндровия блок е можело да бъде установена при обстоен оглед на двигателя, тъй като дефектът бил видим отвън. Въз основа на това, прави извод, че при сключване на договора вещта е била предадена в състояние годно за употреба. Установявало се от събраните по делото доказателства, че ремонтът на процесната вещ е извършен една година след продажбата, като снимки на двигателя и заключението на съдебно-техническата експертиза са направени през м. юли 2017 г., т.е. първите сведения за настъпване на повреда са една година след продажбата. Не се установявало преди м. юли 2017 г. вещта да е имала недостатъци. Следвало да се отбележи, че фактурата, която е издадена за сумата от 40000 лева, която е продажната цена на процесната техника е от 27.07.2017 г., т.е. една година след сключване на договора за продажба, с което е направено признание, че стоката била продадена без недостатъци. Погрешен бил и изводът, че дружеството продавач съзнателно е премълчало за наличието на скрит недостатък в продадената вещ, тъй като според съда дефектиралия маслен топлообменник бил изолиран, което предполагало намеса в системите на машината преди продажбата. Посочва, че по делото нямало данни, че именно този дефектирал маслен топлообменник е бил изолиран от продавача ответник. Напротив, от показанията на св. Карамихалев се установявало, че след като била отворена главата на двигателя констатирали пукнатина между първи и втори цилиндър на блоковете, като нито един свидетел не твърдял, че след отварянето на двигателя се установило, че дефектиралия маслен топлообменник на машината е бил изолиран. Не се доказало, че купувачът ищец е уведомил незабавно продавача ответник за наличието на каквито и да било недостатъци по отношение на продадената вещ, поради което и претенцията било погасена по давност. Поддържа, че неоснователен е искът по чл. 196 от ЗЗД. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият „И.Т.“ АД е подал отговор вх. № 25005227/07.02.2023 г., с който заявява, че оспорва въззивната жалба. Излага съображения за правилност на обжалваното решение и моли то да бъде потвърдено. Претендира направените по делото разноски. СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Производството по гр.д. № 34215/2019 г. по описа на СРС, 55 състав е образувано по искова молба, подадена от „И.Т.“ АД против Кооперация „ВЗК Е.“, с която са предявени искове с правно основание чл. 195, ал. 1, 2 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите. В исковата молба ищецът твърди, че е търговец с предмет на дейност покупко-продажба на земеделска техника и прикачен инвентар, като в това си качество на 15.06.2016 г. закупил от кооперация „ВЗК Е.“ употребяван зърнокомбайн марка „Rostselmash”, модел Vector 410, с рег. № ••••••• рама № 03251 и двигател 70243436 срещу продажна цена от 48000 лева с вкл. ДДС. Твърди, че техниката била огледана и приета във видимото състояние, в което е била към момента на продажбата и закарана на собствен ход на три километра от с. Загоре в търговската база на дружеството в гр. Стара Загора, където била изложена за продан. Твърди, че седмица по-късно, на 23.06.2016 г. след оглед и изпробване на техниката на място, зърнокомбайнът бил купен от земеделска кооперация ЗК Крушовица. Няколко дни след пускане на зърнокомбайна в експлоатация за жътва ищецът бил уведомен от купувача, че е установен проблем с охлаждащата течност на техниката, която се губела и се налагало многократно доливане. За констатирането на причината, на 12.07.2016 г. били извикани сервизни техници на дружеството, които разглобили машината и установили, че водомасленият топлообменник е дефектирал и изолиран, както и че цилиндровият блок отвън, отляво и отдясно и между 1-ви, 2-ри и 3-ти цилиндър е спукан. Направена била препоръка за ремонт на двигателя, като за диагностиката бил съставен протокол № SROR_4100906 от 12.07.2016 г. Поддържа, че установената повреда в двигателя представлява скрит недостатък, с който дружеството – ищец е продало техниката на ЗК „Крушовица“, което било установено с влязло в сила решение, с което било осъдено да заплати на купувача сумата от 11174, 83 лева – намаление на продажната цена, както и направени разноски в размер на 3349, 60 лева. Твърди, че за установената повреда ответникът бил информиран при предявяване на иска от ЗК „Крушовица“, но председателят на Кооперация ВЗК Е. отрекъл да знае за повредата. След влизане в сила на решението кооперацията отново била уведомена. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 11174, 83 лева – намаление на продажната цена по сключения договор, сумата от 3349, 60 лева – обезщетение по чл. 82 от ЗЗД за претърпени преки и непосредствени вреди, както и сумата от 177, 52 лева – обезщетение за забава за периода от 30.04.2019 – 12.06.2019 г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и направените по делото разноски. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Кооперация „ВЗК Е.“, с който заявява, че оспорва предявените искове. Оспорва твърдението, че е продала вещ със скрити недостатъци, за наличието на които е премълчала. Твърди, че към момента на продажбата земеделската техника е била изцяло в изрядно техническо състояние, напълно годна да се ползва според предназначението си, без забележки и възражения. Оспорва и твърдението, че представител на кооперацията е бил уведомен за наличието на скрит недостатък на продадената техника, както и че е получил поканата изх. № 139/25.04.2019 г. Оспорва твърдението, че съзнателно е премълчано наличието на такива недостатъци. На основание чл. 197 от ЗЗД прави възражение за погасителна давност по отношение на предявените искове. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства и основно и допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза, въз основа на които съдът е приел, че продадения зърнокомбайн марка „Rostselmash”, модел Vector 410, с рег. № ••••••• е имал недостатъци, които не са установени при прегледа му, направен преди сключване на договора за продажба. Приема, че повредата е установена от последващ купувач, който е уведомил незабавно ищеца и е установил правата си по съдебен ред. Приема за установено, че причина за неизправността на зърнокомбайна е замръзване на вода в системата на двигателя, което се дължало на неположена грижа от продавача през зимата, което налагало неотложен ремонт. Приема, че ответникът е знаел, но не е посочил на купувача скрития недотатък, като знанието се установявало от поставена изолация, която не се установявало да е поставена от служители на ищцовото дружество, поради което и не намирала приложение разпоредбата на чл. 197 от ЗЗД. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с доводите, изложени във въззивните жалби съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление. Продавачът не отговаря за недостатъците, които са били известни на купувача при продажбата (чл. 193, ал. 2 от ЗЗД). Неоснователни са доводите на въззивника, че повредата е можела да бъде установена при обикновен оглед, извършен от представители на купувача преди сключване на договора. От събраните по делото доказателства се установява, че преди сключване на договора представители на ищцовото дружество са прегледали зърнокомбайна, проверили са дали функционира, както и след закупуването са го преместили в базата си на собствен ход. Вещото лице от съдебно-техническата експертиза установява, че при обстоен оглед на двигателя външните пукнатини е било възможно да бъдат установени. Не са ангажирани, обаче, доказателства, че към момента на огледа, направен преди сключване на договора страните са констатирали, че са налице такива повреди по двигателя, както и това не е отразено в сключения договор, както и че те са били взети предвид при определяне на продажната цена. Следователно и с оглед тежестта на доказване продавачът е бил този, който е следвало при условията на пълно и главно доказване да установи, че купувачът е знаел за съществуването на пукнатини по блока на цилиндричното тяло на двигателя преди сключване на договора. След като приеме вещта, купувачът трябва да я прегледа във време, което е обичайно необходимо в такива случаи и незабавно да уведоми продавача за установените недостатъци. Възможно е тези недостатъци на вещта да не е било възможно да бъдат открити при обикновен преглед, а да се установят впоследствие (т.нар. скрити недостатъци). В този случай, правата на купувача се запазват, ако той незабавно уведоми продавача за скрития недостатък – 194, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, освен ако той е знаел за недостатъка. В разпоредбата на чл. 195 от Закона за задълженията и договорите са предвидени възможности за купувача, а именно да върне веща и да поиска връщане на платената цена, заедно с разноските от продажбата, да задължи веща, но да иска намаляване на цената, да отстрани недостатъците за сметка на продавача или да поиска обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди при условията на чл. 82 от Закона за задълженията и договорите. В процесния случай, ищецът е избрал да поиска намаляване на цената, както и обезщетение за причинените вреди, настъпили в резултат на скрития недостатък. Правото на купувача да иска намаляване на цената на закупения от него зърнокомбайн по същество е способ за установяване на равновесие между двете насрещни престации по договора за покупко-продажба (между действителната пазарна цена на продадения имот с недостатъци и уговорената за този имот продажна цена). При известни на купувачите недостатъци на закупуваната вещ, е логично договорената между страните по сделката продажна цена на тази вещ да е съобразена с факта, че недостатъците намаляват действителната стойност на вещта, поради което и на основание чл.193, ал. 2 ЗЗД, продавачът не отговаря за тези недостатъци (решение № 568/18.06.2009 г., по гр. д. № 465/2008 г. на ВКС, I ГО). Това е така, доколкото при определяне на цената страните са взели предвид тези недостатъци на вещта. От събраните по делото доказателства се установява, че след сключване на договора по процесния зърнокомбайн са констатирани повреди – пукнатини по корпуса/блока на двигателя, които съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза вероятно се дължат на замръзване на охладителна течност в системата на двигателя, както и че установената повреда причинява загуба на охлаждаща течност, без която двигателят би блокирал напълно и няма да бъде възможна експлоатацията на зърнокомбайна. Въззивният съд споделя фактическите изводи на първоинстанционния, че към момента на сключване на процесния договор за продажба установените пукнатини по цилиндровия блок на двигателя са съществували. Този извод се обосновава с установената причина за появата им, а именно от замръзване на вода в двигателя на зърнокомбайна, както и обстоятелството, че от свидетелските показания на свидетеля Г.П. Г., че комбайнът е подготвен за работа през месец май, но е продаден преди да започне работата с него, т.е. в периода от на продажбата до констатиране на повредата, не е имало условия, при които тя да настъпи. От събраните по делото свидетелски показания, събрани чрез разпит на свидетелите Д.М.К. и Ж.Г.Ж. се установява, че след закупуване на машината от ЗК Крушовица работата й е била затруднена от необходимостта да се долива вода и охлаждаща течност. От заключението на съдебно – техническата експертиза се установява, че липсата на охладителна течност създава опасност от блокиране на двигателя, в резултат на което използването на машината по предназначение няма да бъде възможно. Следователно констатираните недостатъци на продадената вещ са съществени и биха попречили на използването на вещта съобразно нейното предназначение. С оглед разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите ищецът е следвало незабавно да уведоми продавача – Кооперация ВЗК Е. за установените след сключване на договора скрити недостатъци. По делото доказателства в тази насока не са ангажирани. Установява се, че едва след приключване на производството по гр.д. № 75431/2016 г. по описа на СРС 113 състав с решение, с което „И.Т.“ АД е осъдено да заплати на ЗК Крушовица сумата от 11174, 83 лева, представляваща намалена цена на процесния комбайн, на 30.04.2019 г. представител на Кооперация ВЗК Е. е получил покана за доброволно изпълнение, с която ответникът е уведомен за установената повреда в двигателя на зърнокомбайна, предмет на договор от 15.06.2016 г. Следователно, купувачът не е уведомил незабавно продавача, така както изисква законовата норма. Спорен е въпросът дали продавачът е знаел за недостатъка на веща. В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че ответникът е знаел за недостатъка, като прави този извод въз основа на факта, че дефектиралия маслен топлообменник е бил изолиран, което предполага намеса в системите на машината преди продажбата й. Приема също така, че по делото не се установявало тази изолация да е правена от „И.Т.“ АД, който е закупил машината не за ползване, а за препродажба. Този фактически извод, обаче, не се подкрепя от събраните по делото гласни доказателства. В заключението на съдебно-техническата експертиза, при отговор на въпрос 12, вещото лице е посочило, че въз основа на снимковия материал, представен по делото, се установявало, че външната пукнатина на цилиндровия блок е отстранена чрез използване на лепило, което показвало, че течът е установен и е възстановена целостта на блока. При разпита си в съдебно заседание, проведено на 15.03.2022 г. свидетелят Д.К. – служител на ЗК Крушовица, на която е продаден процесния зърнокомбайн преди да се установят повредите, заявява в показанията си, че след като установили, че няма вода в разширителния съд на двигателя, започнали работа като доливали течност, за да могат да продължат. След три дни се обадили на „И.Т.“ като се разбрали да отворят главата и да дойде техен специалист. Свидетелят заявява: „Ние отворихме главата на двигателя и констарирахме пукнатина между първи и втори цилиндър на блоковете. Дойде колегата от „И.Т.“, видя за какво става въпрос и написахме, че машината се нуждае от ремонт. Ние залепихме пукнатината там, докъдето има възможност да стигнем с т.нар. течен метал и започнахме отново работа.“ В показанията си свидетелят Ж.Г.Ж. – работник в ЗК Крушовица, също заявява, че след като се установило, че „блока вътре е пукнат… и през ауспуха водата изтича. Сложихме някакво лепило, затворихме машината и така продължихме жътвата докрая, с мъки“.От другите събрани по делото гласни доказателства, както и от съдебно техническата експертиза не се установява да е правен ремонт на зърнокомбайна преди да е сключена процесната продажба, освен подготовка на машината за работа (показания на М.Д. Д. и Г.П. Г.). Следователно констатациите на вещото лице, съпоставени с показанията на разпитаните по делото свидетели водят до извод, че установената пукнатина от служители на ЗК Крушовица е „залепена“ едва след препродажбата на зърнокомбайна, като в този смисъл несъобразен със събраните по делото доказателства е изводът на първоинстанционния съд, че служители на Кооперация ВЗК Е. са извършили ремонт, чрез залепване на пукнатина на блока на двигателя. Други доказателства, които да установяват, че продавачът е знаел и съзнателно е укрил недостатъкът на продадената вещ не са събрани. Съгласно правилата на чл. 154 от ГПК в тежест на ищеца е било да установи това обстоятелство във връзка с направеното възражение за погасяване на исковете по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 197 от ЗЗД исковете на купувача по чл. 195, каквито са процесните, се погасяват с изтичане на една година при продажбата на недвижими имоти и на шест месеца при продажбите на движими вещи, считано от предаване на вещта. Ако продавачът съзнателно е премълчал недостатъка, срокът е тригодишен. Доколкото от събраните доказателства не се установява, че продавачът е знаел за недостатъкът на вещта, както и че съзнателно е укрил това обстоятелство от купувача, то давностният срок е шест месеца от предаване на вещта и е изтекъл към момента на предявяване на иска. Предвид на изложеното, въззивният съд намира, че исковете са погасени по давност с изтичане на шестмесечния срок от предаване на процесния зърнокомбайн на „И.Т.“ АД на 15.06.2016 г., а обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено изцяло като бъде постановено друго, с исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника сумата от 1350 лева, представляващи направени в първоинстанционното производство разноски и сумата от 319, 73 лева – платена държавна такса за въззивна жалба. Предвид на изложеното, съдът