Решение № 49 от 14.1.2024 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 4658/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба от К. Г. Б., ЕГН: ••••••••••, с адрес: •••, чрез адв. А. С. срещу Електронен фиш серия К № 4289893 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди редът за реализиране на административнонаказателната отговорност на лицата чрез издаването на електронен фиш да е приложим само в случаите, когато размерът на наложеното административно наказание глоба е над 50 лева, което условие да не е спазено в настоящата хипотеза. Счита, че по този начин е допуснато съществено процесуално нарушение. Твърди още поради неописване на посоката на движение на моторното превозно средство да е допусната съществена непълнота на описанието на нарушението. Оспорва техническата пригодност на автоматизираното средство, с което е установено нарушението, както и компетентността на Лабораторията за проверка на радар скоростомери към ГД „Национална полиция“. Моли електронният фиш да бъде отменен. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява лично, представлява се от адв. А. С., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата. Пледира съществено процесуално нарушение да представлява и непредставянето на снимка на разположението на използваното автоматизирано техническо средство. Взема становище да е направена погрешна правна квалификация на деянието. Претендира разноски.

Въззиваемата страна с писмено становище от ••• Г.Б., приложено на лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа ЕФ. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си. Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението и правилно да е определен и размерът на административното наказание глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, както и да е отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч от измерената скорост в полза на водача. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от К. Г. Б., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 07.06.2023 г., установено от разпечатка от АИС АНД, приложена по преписката, а жалбата е подадена чрез директора на ОД на МВР – Пловдив на 21.06.2023 г., поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното: На 09.12.2020 г. в 10: 13 часа в гр. Стамболийски, на ул. „Тракия“ № 19 в посока от север към юг жалбоподателят К. Г. Б. управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес Е 350 ЦДИ 4 Матик“ с рег. № ••• със скорост от 62 км/ч при разрешена максимална скорост за населено място от 50 км/ч. Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с № 530. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 65 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 62 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 12 км/ч.

За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП против жалбоподателя Б. бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К с № 4289893, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.

По доказателствата: Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835.

От Протокол № 7-33-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M се изяснява, че процесното техническо средство с № 530 е преминало последваща метрологична проверка на дата 18.09.2020 г. със заключение, че съответства на одобрения тип. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 333р-15698/09.12.2020 г. се установява, че на дата 09.12.2020 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 530 е заснела статични изображения с номера от 16478 до 16531, с начален час на работа 10: 00 ч. и краен час на работа 12: 00 ч. и с място на контрол гр. Стамболийски, ул. „Тракия“ № 19 в посока от север към юг, където е действало общото ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч.

От изготвеното статично изображение във вид на снимков материал от радар TFR1-M № 530 се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № •••, стойността на измерената скорост е 65 км/ч, а заснемането е извършено на 09.12.2020 г. в 10: 13 часа.

От справка за собственост на МПС с рег. № ••• (лист 19-20 от делото) се установява, че същото е собственост на жалбоподателя К. Г. Б.. От писмо с вх. № 81882/12.09.2023 г. от зам.-кмет на Община Стамболийски (лист 22 от делото) се изяснява, че имот с административен адрес гр. Стамболийски, ул. „Тракия“ № 19 се намира от западната страна на ул. „Тракия“, в която движението се осъществява в посока север-юг и че е част от републикански път III-866 „Девин-Кричим-Стамболийски“.

Установява се още, че на този пътен участък – между км 117+668 и км 117+875 на републикански път III-866, вдясно на платното за движение в посока от юг към север на стълб от уличното осветление има поставен пътен знак В26 със сигнализирано ограничение на скоростта от 40 км/ч. За този пътен знак се установява да не се съхранява информация кога и от кого е поставен.

От Заповед № 2050-4/11.02.2019 г. на председателя на ДАМТН (лист 24- 25 от делото) се установява, че Главна дирекция „Национална полиция“ е оправомощена от председателя на ДАМТН да извършва последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M, както и че срокът на оправомощаването е 5 години от датата на издаване на заповедта.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна: Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Стамболийски, ул. „Тракия“ № 19; датата – 09.12.2020 г.; точният час на извършване на нарушението – 10: 13 ч.; регистрационният номер на МПС – •••; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – жалбоподателят К. Г. Б.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 62 км/ч в населено място и при ограничение от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл.21, ал.1 от ЗДвП; размерът на глобата – 50 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

На първо място съдът намира, че доколкото деянието е извършено на 09.12.2020 г., не са изтекли давностните срокове за реализиране на административнонаказателната отговорност на дееца. В случая не намират приложение сроковете по чл. 34 от ЗАНН - така Решение № 2278 от 24.11.2021 г. по к.а.н.д. № 2294/2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2114 от 10.11.2021 г. по к.а.н.д. № 2165/2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 288 от 21.02.2022 г. по к.а.н.д. № 3087/2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, които са предвидени за съставяне на акт за установяване на административно нарушение и за издаване на наказателно постановление, каквито актове не се издават в специалното производство по реализиране на отговорността с ЕФ. Вместо това приложима е давността за административнонаказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Тя е с тригодишен срок и започва да тече от датата на извършване на деянието. От тази дата тече и абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК в размер на четири години и шест месеца. От значение за настоящия казус е, че с образуването на съдебното производство давността е прекъсната и е заместена с нова тригодишна давност в рамките на абсолютния давностен срок - така Решение № 907 от 29.04.2021 г. по к.а.н.д. № 534/2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1428 от 21.07.2022 г. по к.а.н.д. № 1359/2022 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 288 от 21.02.2022 г. по к.а.н.д. № 3087/2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив. По тези съображения не е изтекла нито общата давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК предвид факта на прекъсването й, нито абсолютната давност по 81, ал. 3 от НК от 4 години и 6 месеца.

Неоснователно е възражението за допуснат порок в процедурата по установяване на нарушението поради липса на снимка на разположението на АТСС. Изискването по чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за съпровождане на протокола със снимка на разположението на уреда се отнася единствено до средствата за измерване, които са временно разположени на участък от пътя. Такива например са преносимата система за контрол на скоростта на МПС тип ARH CAM S1 или видео-радарната система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип Cordon М2. Процесното нарушение обаче е установено с мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M. Същата не е била разположена на участък от пътя, а в служебния автомобил с посочен в протокола регистрационен номер (•••) и на мястото, на което е осъществяван видеоконтролът. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. са описани различните хипотези за разположение на АТСС. Следователно в случая не се касае за техническо средство, временно разположено на участък от пътя, поради което изискването за съпровождане на протокола със снимка на разположението на уреда е неприложимо към настоящия казус. В този смисъл е и съдебната практика на административните съдилища в страната – така Решение № 2049 от 13.11.2020 г. по к.а.н.д. № 2089/2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 854 от 02.05.2019 г. по к.а.н.д. № 725/2019 г. на Административен съд – Бургас; Решение от 02.12.2019 г. по к.а.н.д. № 391/2019 г. на Административен съд – Стара Загора; Решение № 1578 от 03.10.2019 г. по к.а.н.д. № 1422/2019 г. на Административен съд – Бургас; Решение от 10.05.2017 г. по к.а.н.д. № 92/2017 г. на Административен съд – Стара Загора.

Не се споделят и възраженията по жалбата, с които се оспорва компетентността на Лабораторията за проверка на радар скоростомери към Главна дирекция „Национална полиция“ за извършването на периодични проверки за съответствие с одобрения тип на използваното средствата за измерване. По делото като писмено доказателство е приета Заповед № 2050-4 от 11.02.2019 г. на председателя на ДАМТН, която представлява заповед по чл. 38 от Закона за измерванията за оправомощаване на лицето, извършило последващата проверка на средството за измерване. Съгласно т. 2.5 от заповедта Главна дирекция „Национална полиция“ е оправомощена да осъществява последващи проверки на мобилни системи тип TFR1-M с каквато е установено процесното деяние. Изяснява се още, че метрологичната проверка, за която е съставен Протокол № 7-33-20/18.09.2020 г., е извършена от проверител, посочен в т. V от заповедта – следователно от лице, издържало изпита по Наредбата за реда за оправомощаване на лица за проверка на средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с ПМС № 31 от 12.02.2003 г. Лабораторията за проверка на средства за измерване към Главна дирекция „Национална полиция“ е вписана под № 36 в поддържания от ДАМТН регистър на лица, оправомощени за проверка на средства на измерване и на компоненти и допълнителни устройства към тях, публично достъпен на интернет страницата на ДАМТН, на адрес: https: //www.damtn.government.bg/wp-content/uploads/registri/opr.lica.pdf. Възраженията срещу законосъобразността на извършваните проверки от лабораторията към ГД „Национална полиция“ са неотносими към настоящото производство, тъй като проверката за спазване на изискването по чл. 47, ал. 1, т. 2 от ЗИ се извършва още преди оправомощаването по чл. 50, ал. 1 от ЗИ - така Решение № 5472 от 02.12.2011 г. по к.а.н.д. № 7257/2011 г. на Административен съд – София; Решение № 932 от 17.2.2017 г. по к.а.н.д. № 9927/2016 г. на Административен съд – София. Тази преценка е от компетентността на председателя на ДАМТН, като по делото по категоричен начин се доказва, че извършилата проверката на техническото средство лаборатория е надлежно оправомощена.

Неоснователно е възражението за допуснато съществено процесуално нарушение поради издаване на електронния фиш в противоречие с нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. Същата гласи, че:

„За случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш.“ Относно формулировка „могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2“ следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН (във всичките й редакции) никога не е съдържала правило, че налагани глоби под определен размер принципно не подлежат на обжалване. Подобно правило до обявяването му за противоконституционно с Решение № 1 от 2012 г. на Конституционния съд на Република България (ДВ, бр. 20 от 2012 г.) се е съдържало в други разпоредби – чл. 59, ал. 3 от ЗАНН и чл. 189, ал. 13 ЗДвП. Всъщност необжалваемостта на квитанциите по чл. 39, ал. 1 от ЗАНН и на фишовете по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН произтича не от размера на налаганата глоба, а от волята на наказания субект, който приема както извършеното нарушение, така и размера на наложеното административно наказание. В този смисъл в чл. 39, ал. 3 от ЗАНН изрично е посочено, че:

„ … ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата, за нарушението се съставя акт съгласно разпоредбите на този раздел…“.

Действителната воля на законодателя при тълкуването на правилото по чл. 39, ал. 4 от ЗАНН се установява при съобразяване на мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗДвП (със сигнатура 054-01-84 по описа на Народното събрание на РБ), с който в позитивното ни право едновременно са въведени както институтът на електронния фиш, така и нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. В мотивите:

• изрично е посочено, че недостатък на съществуващата нормативна уредба към 2011 г. е, че предвижда възможност при административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, контролните органи да използват облекчен ред за санкциониране на дееца чрез фиш само ако нарушението представлява маловажен случай и размерът на глобата е до 50 лева;

• констатирано е, че тази нормативна уредба не отговаря на обществената необходимост от ефективна борба с нарушенията на ЗДвП;

• констатирано е още, че целта на законопроекта е да предвиди възможност овластените за това контролни органи да налагат глоби с фиш над размерите, до които това е било възможно до този момент.

От гореизложените мотиви е видна законодателната воля нормата на чл.39, ал.4 от ЗАНН да има „овластитителен характер“, тоест да предостави възможност на контролните органи да санкционират нарушителите по опростената процедура (в случая с електронен фиш), дори размерът на наложената глоба да надхвърля 50 лева (с каквито правомощия до този момент те не са разполагали). Нормата обаче по никакъв начин не ограничава възможността ЕФ да се издават и когато се налагат глоби, по-малки или равни на 50 лева.

Този извод следва по несъмнен начин и при систематичното тълкуване на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН с останалите законодателни промени, осъществени със същия законопроект и обнародвани в същия брой на ДВ - бр. 10 от 2011 г. Така с § 10 от ПЗР на ЗИД на ЗДвП (ДВ, бр. 10 от 2011 г.) е извършена промяна в чл. 59, ал. 3 от ЗАНН, като след думата „постановления“ са добавени думите „и електронните фишове“, като нормата е придобила следната редакцията:

„Не подлежат на обжалване наказателните постановления и електронните фишове, с които е наложена глоба в размер до 10 лева включително.“ Същевременно с § 8 от ЗИД на ЗДвП (ДВ, бр. 10 от 2011 г.) е предвидено, че досегашната алинея 5 на чл. 189 от ЗДвП става ал. 13, като след думата „постановления“ се добавя „и електронни фишове“. Така чл. 189, ал. 13 от ЗДвП придобива следната редакция:

„Не подлежат на обжалване наказателни постановления и електронни фишове, с които е наложена глоба до 50 лв. включително“.

Със същия параграф 8 от ЗИД на ЗДвП (ДВ, бр. 10 от 2011 г.) са създадени нова ал. 4 на чл. 189 от ЗДвП, в която е дадена общата уредба на електронния фиш и нова ал. 10 на чл. 189 от ЗДвП, в която изрично е посочено, че влизат в сила електронните фишове, които:

• не подлежат на обжалване; - не са обжалвани в срока по ал. 8; - са обжалвани, но са потвърдени или изменени от съда. Ако волята на законодателя е била контролните органи да нямат правомощие да издават електронни фишове на стойност до 50 лева, то нямаше в закона изрично да предвиди с разпоредбата на чл. 189, ал. 10 от ЗДвП, че влизат в сила ЕФ, които не подлежат на обжалване, както и че такива съгласно чл. 189, ал. 13 от ЗДвП са ЕФ на стойност до 50 лева включително.

Нормите на чл. 189, ал. 13 и на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН не се намират в конфликт помежду си, доколкото чл. 59, ал. 3 от ЗАНН е уреждал необжалваемостта в общия случай, докато нормата на чл. 189, ал. 13 от ЗДвП е регламентирала специална необжалваемост само за обществените отношения, регулирани от ЗДвП. Действително и двете норми (чл. 189, ал. 13 от ЗДвП и чл. 59, ал. 3 от ЗАНН) към настоящия момент са обявени за противоконституционни с Решение № 1 от 2012 г. на Конституционния съд (ДВ, бр. 20 от 2012 г.), в резултат от което чл. 59, ал. 3 от ЗАНН е и отменена.

Посоченото обаче не променя факта, че: - двете норми са били действащо право една година след приемане на новелата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН;

• в тях са внесени гореизложените промени със същия ЗИД на ЗДвП, с който е приет чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, което категорично доказва, че волята на законодателя е контролните органи да могат да издават електронни фишове на стойност 50 лева, както и 10 лева.

Със същия ЗИД на ЗДвП е приета и разпоредбата на чл. 85а от ЗАНН. Тя обаче не представлява пречка за издаването на електронен фиш на стойност, равна или по-малка от 50 лева, доколкото предвид разтълкуваната разпоредба на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН в нея не се съдържа такава забрана.

В тази връзка следва да се отбележи, че с § 36 на ЗИД на ЗДвП (ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) в чл. 189, ал. 14 от ЗДвП е внесено изменение, като след думата „постановления“ се добавя „и фишове“, като нормата придобива следната редакция:

„За неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и фишове и по изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания“.

Че под фишове по смисъла на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП се имат предвид именно електронните фишове, е видно от систематичното място на посочената алинея – в чл. 189 от ЗДвП, който урежда електронните фишове за разлика от чл. 186 от ЗДвП, който урежда обикновените фишове.

От изричния текст на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП следва, че по нарочната законодателна воля след бр. 101 на ДВ от 2016 г. досежно материята на издаването, обжалваемостта и съдържанието на електронните фишове ЗДвП е специален закон спрямо ЗАНН. Нормата на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП в актуалната си редакция е по-нов закон от чл. 85а от ЗАНН, уреждащ същия кръг обществени отношения, поради което следва да се приеме, че мълчаливо я дерогира.

Следователно след измененията на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП не съществува съмнение:

• че ЗДвП се явява специален закон спрямо ЗАНН досежно материята на - забрана за издаване на електронни фишове на стойност до 50 лева не произтича нито от чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, нито от специалния закон ЗДвП.

Поради изложеното следва да се приеме, че в позитивното ни право съществуват само две забрани за издаването на електронни фишове:

• ако за даденото нарушение е предвидено и наказание лишаване от права /чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/;

• ако мобилното АТСС се намира в патрулен автомобил, който е в режим на движение /чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г./.

В процесния случай нито една от тези две пречки не е на налице. В актуалните си произнасяния касационният съд приема, че издаването на електронен фиш, с който се налага административно наказание глоба от 50 лева, е допустимо и не противоречи на правилата на процесуалния закон. В този изричен смисъл: Решение № 1679 от 06.10.2022 г. по к.а.н.д. № 1485/2022 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1399 от 19.07.2022 г. по к.а.н.д. № 1353/2022 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 382 от 09.03.2022 г. по к.а.н.д. № 3244/2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 404 от 10.03.2022 г. по к.а.н.д. № 3246/2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2120 от 10.11.2021 г. по к.а.н.д. № 2219/2021 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2567 от 22.12.2021 г. по к.а.н.д. № 2948/2021 г. на Административен съд – Пловдив.

Съгласно Решение № 1291 от 05.07.2023 г. по к.а.н.д. № 1119/2023 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив съществуващата съдебна практика в противен смисъл е „инцидентна“ и преодоляна, поради което и настоящият състав възприема указанията по приложението на материалния закон на касационната инстанция.

Изцяло се споделят и изложените от касационния съд съображенията, че няма резон контролните органи да могат да използват облекчения ред за санкциониране на нарушителите с електронен фиш при по-сериозни нарушения, при които санкциите могат да надхвърлят и 700 лева, но да бъдат обвързани да използват по-сложната процедура по съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление при нарушения с много по-ниска степен на обществена опасност, които се санкционират с глоба до 50 лева.

В същия смисъл, че няма пречки да се налагат глоби на стойност 50 лева с електронен фиш, е и съдебната практика на административните съдилища от останалите съдебни райони в страната - така Решение от 15.02.2022 г. по к.а.н.д. № 1173/2021 г. на Административен съд – Хасково; Решение № 25 от 10.02.2022 г. по к.а.н.д. № 155/2021 г. на Административен съд – Ямбол; Решение № 12 от 21.01.2022 г. по к.а.н.д. № 482/2021 г. на Административен съд – Стара Загора; Решение № 693 от 30.09.2021 г. по к.а.н.д. № 835/2021 г. на Административен съд – Пазарджик; Решение № 536 от 02.07.2021 г. по к.а.н.д. № 446/2021 г. на Административен съд – Пазарджик; Решение № 46 от 14.03.2022 г. по к.а.н.д. № 358/2021 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 93 от 04.03.2022 г. по к.а.н.д. № 698/2021 г. на Административен съд – Враца; Решение от 28.02.2022 г. по к.а.н.д. № 108/2021 г. на Административен съд – Силистра; Решение № 12 от 22.02.2022 г. по к.а.н.д. № 183/2021 г. на Административен съд – Ловеч; Решение № 129 от 07.02.2022 г. по к.а.н.д. № 40/2022 г. на Административен съд – Бургас; Решение № 10 от 03.02.2022 г. по к.а.н.д. № 243/2021 г. на Административен съд – Видин; Решение № 1655 от 10.12.2021 г. по к.а.н.д. № 1943/2021 г. на Административен съд – Варна; Решение от 08.11.2021 г. по к.а.н.д. № 269/2021 г. на Административен съд – Русе; Решение от 11.10.2021 г. по к.а.н.д. № 114/2021 г. на Административен съд – Габрово.

По тези съображения разгледаното възражение е неоснователно. По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че от обективна страна на 09.12.2020 г. в 10: 13 часа в гр. Стамболийски, на ул. „Тракия“ № 19 в посока от север към юг жалбоподателят К. Г. Б. е управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес Е 350 ЦДИ 4 Матик“ с рег. № •••, като се е движил със скорост от 62 км/ч при разрешена максимална скорост за населено място от 50 км/ч.

Направеното описание на мястото на извършване на нарушението е достатъчно ясно, тъй като е сведено до конкретен административен адрес, който е уникален, т.е. не е дублиран и съдържа посочване на номер по протежението на улицата, с което е постигната пълна индивидуализация. Същевременно от доказателствата по делото /протокол за използване на АТСС/ се установява, че именно на това място е осъществяван видеоконтролът за спазване на правилата за движение с процесното техническо средство TFR1-M № 530 към 10: 13 часа на 09.12.2020 г. На приетата по делото снимка, която е веществено доказателствено средство, е видим единствено процесният автомобил, посоката му на движение съвпада с тази на осъществявания видеоконтрол от техническото средство, а регистрационният номер на МПС е четлив и несъмнено установен. По тези съображения съдът приема за доказано по категоричен начин, че измерената от АТСС скорост принадлежи на автомобила, описан в обжалвания електронен фиш.

Липсата на вписана посока на движение в обстоятелствената част на ЕФ не е нарушение от категорията на съществените и не представлява самостоятелно основание за отмяна. Задължителните реквизити на съдържанието на електронния фиш са определени с разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като посоката на движение не е сред тях. Това е обстоятелство, което може да бъде установено и в хода на съдебното следствие. В случая обективната истина е разкрита, като от събраните по делото доказателства се изяснява каква е посоката на движение на автомобила на жалбоподателя към момента на измерването на скоростта му от АТСС. Съгласно протокол с рег. № 333р-15698/09.12.2020 г. (протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з- 532/12.05.2015 г.) видеоконтролът с техническото средство е осъществяван единствено по отношение на моторни превозни средства, движещи се в посока от север към юг. Следователно, след като движението на процесния автомобил с рег. № •••, е засечено от АТСС, то и той се е движил в същата посока (север-юг) към момента на осъществяване на деянието.

От приетата като писмено доказателство справка от Община Стамболийски се установява, че административният адрес ул. „Тракия“ № 19 в гр. Стамболийски се намира от западната страна на улицата, като в това платно движението се осъществява в посока от север към юг. Както беше изяснено, по делото се доказва, че деянието на жалбоподателя Б. е извършено при движение именно в тази посока. Отново от справката от Община Стамболийски се установява, че пътен знак В26 (40 км/ч) е наличен, но при движение в посока от юг към север. За релевантната по делото посока на движение – от север към юг, от постъпилата справка не се установява да попада в обхвата на пътен знак В26 (40 км/ч), т.е. там не е действал режим на разрешената скорост, различен от общото ограничение за движение в населено място, което е 50 км/ч.

Щом в този участък от пътя поведението на водачите на ППС при избирането на скоростта им на движение не е регулирано от пътен знак, който да определя допустимата максимална скорост, то режимът на разрешената скорост се е определял според общото правило на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, каквато правна квалификация е дадена на деянието с обжалвания електронен фиш. Предвид категорията на превозното средство, факта на осъществяваното движение в населено място и липсата на въведени ограничения на скоростта, то съдът приема, че приложимо е било общото ограничение от 50 км/ч. В атакувания електронен фиш също е прието, че това е стойността на разрешената скорост, който извод се явява правилен. В протокола за използване на АТСС е удостоверено, че мястото на деянието не е попадало в зоната на действие на пътен знак В26, което се потвърждава и от справката от Община Стамболийски, поради което доказателствата по делото са еднопосочни и категорични и от тях по несъмнен начин се установява, че е нарушено общото ограничение от 50 км/ч за движение в населено място на МПС от категория В.

Макар действително при описанието в обстоятелствената част на ЕФ да е посочено наличие на пътен знак В26 (50 км/ч), то това следва да бъде обяснено с допусната техническа грешка, която няма съществено значение за упражняването на правото на защита. Това е така, защото независимо от тази неточност, правилно са посочени всички релевантни факти, въз основа на които жалбоподателят упражнява правото си на защита: правилно е определена стойността на разрешената скорост от 50 км/ч, на установената скорост на движение от 62 км/ч и е изчислено нейното превишаване, което е 12 км/ч; правилно е определено мястото на извършване на нарушението, както и какво е действалото ограничение на скоростта към датата на деянието. На следващо място правилна е и правната квалификация на извършеното като нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, както и приложената санкционна норма. Ясно е, че не е налице промяна и при останалите съставомерни обстоятелства за дата и час на извършване на нарушението, марка, модел и регистрационен номер на автомобила или самоличността на неговия собственик. Приемайки, че е нарушено общото ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч вместо ограничение със същата стойност и на същото място, но сигнализирано с пътен знак, правото на защита на жалбоподателя не се нарушава. Не се прибавя нов факт, срещу който жалбоподателят да не се е защитавал досега в процеса, а единствено отпада факт от първоначалното описание. Съществено изменение на обстоятелствата на нарушението би било налице, ако се приеме, че деянието е извършено на друго място или дори да е на същото място – ако стойността на разрешената скорост е по-ниска, т.е. при твърдение за по-голямо превишаване на скоростта. Процесната хипотеза не е такава, тъй като всички съществени параметри се запазват – както мястото на деянието, така и стойностите на разрешена, установена и превишена скорост. Правилна и съответна на извършеното се явява и правната квалификация по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Същественото обстоятелство за правото на защита е каква е стойността на разрешената скорост, а не по какъв начин тя е въведена – дали с пътен знак или по силата на общата забрана по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

По тези съображения съдът приема, че от фактическа страна следва да отпадне описаното в ЕФ обстоятелство на наличен пътен знак В26 (50 км/ч), но това не нарушава правото на защита на жалбоподателя и не е пречка електронният фиш да бъде потвърден при доказаното по делото съставомерно деяние по превишаване с 12 км/ч на разрешената скорост от 50 км/ч в гр. Стамболийски, на ул. „Тракия“ № 19, които обстоятелства са изначално правилно описани и жалбоподателят е могъл да се брани срещу тях.

Досежно авторството на деянието наказанието е наложено на жалбоподателя Б. в качеството му на собственик на автомобила, с който е извършено нарушението, без той да е посочил друго лице като фактическия водач. В съдържанието на електронния фиш изрично е разяснено правото на собственика, против когото изначално се съставя ЕФ, да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, както и срокът за това действие. По този начин правото на защита на жалбоподателя е охранено в пълнота, като той е могъл да обори презумпцията относно авторството по изрично регламентирания в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП ред, в случай че друго лице е извършило нарушението. Така е създаден механизъм, по който собственикът може да отблъсне понасянето на отговорност за чуждо поведение. По делото нито се твърди, нито се установява жалбоподателят Б. да е подал писмена декларация в ОД на МВР – Пловдив с данни за друго лице, което да е извършило нарушението. Поради това законосъобразно е ангажирана неговата отговорност. С безрезултатното изтичане на срока за подаване на писмена декларация от собственика с данни за друго лице, което да е извършило нарушението, предметът на доказване по делото се концентрира около обстоятелството кой е бил собственик на автомобила към датата на деянието, а не кой е бил негов водач.

От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Към момента на осъществяването му жалбоподателят е формирал съзнание за проявлението на всички признаци от състава на нарушението – съзнавал е, че управлява моторно превозно средство, с каква скорост се движи, както и какво е действащото ограничение при движение в населено място и на посочения пътен участък. Следователно в съзнанието му се е отразил и фактът на извършеното превишаване в съответен размер на разрешената максимална скорост в населено място, но въпреки това е осъществил деянието си. Жалбоподателят е формирал представа и за това, че е собственик на автомобила.

За така извършеното от жалбоподателя административно нарушение съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е предвидено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева. Правилно е определена приложимата санкционна норма, тъй като превишаването на разрешената максимална скорост е с 12 км/ч и следователно попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се санкционират случаите на превишаване от 11 до 20 км/ч на разрешената максимална скорост в населено място. Правилно е установена и стойността на скоростта на движение на автомобила от 62 км/ч. В електронния фиш изрично е посочено, че в него е вписана не измерената скорост, а установената стойност на скоростта, както и че приспаднатият толеранс от измерената скорост е от „минус 3 км/ч“. Следователно установената стойност на скоростта се получава като от измерената скорост, за която се изясни да е 65 км/ч, се извадят 3 км/ч максимално допустима грешка (т.нар. толеранс в полза на водача). След извършване на аритметичната операция се получава и установената стойност на скоростта, а именно 62 км/ч, каквато стойност е посочена и в електронния фиш. Стойността на разрешената скорост пък е 50 км/ч, поради което превишаването й е с 12 км/ч.

Видът и размерът на наказанието са предвидени от законодателя във фиксиран размер, поради което наложеното с електронния фиш наказание на жалбоподателя е правилно определено. Съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗАНН в случая липсва процесуална възможност за налагане на наказанието глоба под предвидения най-нисък размер.

По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на обществена опасност да е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид.

По тези съображения съдът приема, че извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по категоричен начин, а обжалваният електронен фиш е законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да бъде потвърден.

По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски. С оглед неоснователността на жалбата право на разноски възниква единствено за въззиваемата страна, която изрично е направила искане за тяхното присъждане в писменото становище на лист 2 от делото. Съгласно правилото на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д от ЗАНН, се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. При определянето на размера на възнаграждението следва да се съблюдава правилото на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, съгласно което присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева. Препращането е единствено към максималния размер, като съдът определя възнаграждението по справедливост и в рамките на посочената горна граница. В настоящото съдебно производство ОДМВР-Пловдив е защитавана от юрисконсулт, който е представил писмено становище. Съдът намира, че с оглед извършените следствени действия и конкретната фактическа и правна сложност на делото справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с правилата за неговото определяне.

За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната страна в процеса – жалбоподателят К. Г. Б.. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. с ал. 9 от ЗАНН, съдът